Прекаралите коронавирус са с втвърдени и състарени артерии

От началото на глобалната пандемия от COVID-19 през януари 2020 г. около 768 000 000 души по света са били диагностицирани с инфекция с коронавируса SARS-CoV-2.Въпреки че заболяването засяга основно дихателната система, последните проучвания показват, че jf може да доведе и до проблеми в други части на тялото, особено в сърдечносъдовата система.Ново изследване установява, че хората, които са прекарали коронавируса, имат по-твърди артерии в сравнение с тези, които никога не са били заразявани. Учените смятат, че това втвърдяване на артериите може да причини ранно съдово стареене с до 5 години, пише zdrave.to.

„От самото начало на пандемията учените осъзнаха, че SARS-CoV-2 не е просто респираторен вирус, а е способен да предизвика остри сърдечносъдови усложнения и директно да инфектира съдовите клетки. Наблюдава се повишен риск от сърдечносъдови събития като миокарден инфаркт и инсулт, които могат да бъдат предотвратени, ако някои неагресивни промени, като например повишена артериална скованост, бъдат открити рано и навреме“, казва проф. д-р Роза Мария Бруно, доктор по медицина и фармакология в Университета Париж Сите във Франция.Като водещ автор на публикуваното наскоро в European Heart Journal проучване, тя установява силно втвърдени артерии при прекаралите коронавирусна инфекция пациенти. Това увеличение на артериалното сковаване се наблюдава повече при жените, отколкото при мъжете, и повече при хора с дълъг синдром.

Учените смятат, че това състояние ще причини ранно съдово стареене, при което съдовата система става значително по-стара от биологичната възраст на човека с до пет години.За това проучване специалистите са изследвали медицински данни от около 2390 души от 16 различни страни. Участниците в проучването били категоризирани като имащи КОВИД, но не хоспитализирани, хоспитализирани с инфекцията в общо отделение, хоспитализирани в интензивно отделение и непреболедували.

Източник: Фокус

Проф. Иво Петров: Здравето на българина трябва да бъде национална стратегия

Световният ден на сърцето ще бъде отбелязан на 29 септември 2025 г. Около този ден винаги мислим повече за здравето на сърцето си.

„Световният ден на сърцето е мотив да си пожелаем да бъдем здрави, но също така да си дадем сметка, че в България имаме много да постигаме от гледна точка на предпазване от сърдечно-съдови проблеми. Превенцията, профилактиката е ключов момент“, каза кардиологът проф. д-р Иво Петров в неделното издание на „България сутрин“.

Именитият лекар изрази съжалението си, че погледът на хората, които управляват държавата през последните години, е отместен в друга посока, а не върху интересите на обществото.

Представяме като голям успех това, че не се влошаваме, а не трябва да е така, стана ясно от думите на проф. Петров пред Bulgaria ON AIR.

Смъртността у нас пада, но…

„Нямаме големи успехи на намаляване на честотата на сърдечно-съдовите заболявания. Само сме редуцирали смъртността, което не е маловажно. Но инвалидизацията, нарушаването на качеството на живот, развитието на сърдечна недостатъчност, захарен диабет, обездвижването, затлъстяването, стресът… Всичко това са фактори, които водят до закономерност, че имаме сериозен проблем със сърдечно-съдовите заболявания“, обясни проф. Петров.

Кардиологът изтъкна, че в България имаме изключително добра кардиология, ангиология, съдова хирургия и кардиохирургия. По принуда тези специалности са изключително добре развити, обърна внимание гостът.

Държавата трябва да се намеси решително

Но в същото време проф. Петров изтъкна, че няма да стане без стратегическа визия за опазване на човешкия живот в България.

Здравето на българина трябва да бъде съхранено като национална стратегия, категоричен е кардиологът.

„Доста млади хора, живеещи или живели в чужбина, водят родителите си редовно на профилактични прегледи при нас. Но продължава да не е национална политика, която да започва още от училището“, каза още проф. Иво Петров.

Източник: Bulgaria ON AIR

Световният ден на сърцето ще бъде отбелязан с различни инициативи

Световният ден на сърцето ще бъде отбелязан с различни инициативи. Формирането на навици за здравословен начин на живот ще бъде представено чрез лекции пред ученици, съобщиха от Дружеството на кардиолозите в България. Организирани са и инициативи за физическа активност, посветени на сърдечно-съдовото здраве. Над 60 училища в страната са проявили интерес да бъдат посетени от специалист, който ще изнесе лекция по време на час на класа. Лекциите се организират за втора поредна година с подкрепата на Министерството на здравеопазването и Министерството на образоването и науката. Инициативата на дружеството „Изкачи се с кардиолога си“, ще бъде организирана в 13 града. Тя е насочена към хора от всички възрасти и предвижда символично изкачване на стълби в паркове и други открити обществени зони. Посланието на изкачването на стълби е, че редовната умерена физическа активност поддържа здравето на сърцето през целия живот.

По повод днешния Световен ден на сърцето знакови сгради в големите градове ще бъдат осветени в червено.

Началото на втория етап на скрининг програмата за сърдечно-съдовата система ще бъде обявено в Университетската първа многопрофилна болница за активно лечение „Св. Йоан Кръстител“ в София. Резултатите от първия етап на програмата за скрининг на сърдечно-съдовата система бяха представени преди дни.

Започва и информационно-образователна кампания „Без компромиси“, насочена към превенция на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти. Кампанията е организирана от фондация „Български институт за женско здраве“. Предвидени са лекции и дискусии в столични училища, чийто фокус ще бъде върху здравето на младите жени и рисковете от тютюнопушенето и употребата на никотин. Лекари от различни специалности ще запознаят момичетата с последствията от въздействието на никотина и тютюна върху сърдечносъдовата система, репродуктивното здраве, нервната система. Ще бъдат представени ефектите от тютюнопушенето върху човешкия папилома вирус, психологическите, социалните и естетичните последици от употребата на никотин. Първата лекция ще бъде в 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и ще бъде изнесена от д-р Танер Шахин, кардиолог в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“. Той ще насочи вниманието към грижата за сърцето в ранна възраст, рисковете от тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти, влиянието на стреса върху сърдечно-съдовото здраве и др.

Предвижда се и серия от лекции за бременни, като първата лекция ще бъде в рамките на Училище за родители, в Специализираната болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“.

Тази година Световният ден на сърцето е под мотото „В ритъма на сърцето“, а глобалната цел на Световната сърдечна федерация е да бъдат предотвратени милиони случаи на преждевременна смърт, причинени от сърдечносъдовите заболявания, казват още от Дружеството на кардиолозите в България. Всяка година повече от 6,5 млн. души в света умират преждевременно от сърдечни заболявания, а милиони други се борят с последствията, показват данните на Световната сърдечна федерация. Сърдечносъдовите заболявания остават водещата причина за смърт в света – само за десетилетие смъртните случаи са се удвоили, затова и основната цел на глобалната инициатива е на всички нива в обществата да бъдат предприети действия, чрез профилактика и осигуряване на по-добър достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания, за предотвратяване на милиони случаи на преждевременна смърт, допълниха от дружеството.

Всеки ден 4600 души в Европейския съюз умират в резултат на сърдечносъдови заболявания

Всяка година близо 20.5 млн. души по света губят живота си в резултат на сърдечносъдови заболявания, като приблизително 4600 умират всеки ден само в Европейския съюз (ЕС). Данните са категорични, че заболяванията на сърцето са „убиец №1“ на стария континент, като починалите в резултат на сърдечносъдови проблеми са повече от тези, загубили живота си от рак и респираторните болести взети заедно. Това припомнят от Амджен България по повод Световния ден на сърцето – 29 септември.

Държавите в ЕС, в които смъртността от сърдечносъдови заболявания е най-висока, са България, Румъния и Унгария. По последни данни у нас 65% от смъртните случаи при жените и 55% при мъжете са в резултат на проблеми със сърдечносъдовата система, като инфарктът и инсултът са основна причина за това.  Регистърът на Националния център по обществено здраве и анализи сочи, че само през първите шест месеца на 2025 г. има 6115 случая (хоспитализирани и нехоспитализирани) на инфаркт на миокарда и 24 893 случая (хоспитализирани и нехоспитализирани) на остра мозъчносъдова болест (инсулт) .

Високият LDL („лош“) холестерол е един от рисковите фактори за възникване на инфаркт или инсулт, а хората, преживели веднъж такъв инцидент, са особено уязвими. Нивата на холестерол в кръвта се изследват чрез кръвен тест в лаборатория, като специалистите препоръчват това да стане на гладно.  Добре е първото изследване на холестерола да се направи между 9 и 11-годишна възраст и след това да се повтаря през пет години. Мъжете между 45 и 65-годишна възраст и жените между 55 и 65-годишна възраст трябва да правят този тест веднъж на една или две години в зависимост от препоръките на лекуващия лекар, а тези над 65 – всяка година.

Хората с преживян сърдечносъдов инцидент са изложени на огромна опасност от втори. Лекарите са категорични, че те трябва да се изследват по-често и да поддържат нивата на холестерол по-ниски от тези на хората, които не попадат в рисковата група. Всеки инфаркт уврежда силно сърцето, защото запушването на съдовете прекъсва кръвотока и така загиват миокардни клетки. По този начин оптималната функция на сърцето вече е нарушена и то не работи с пълния си капацитет. При следващо запушване, причинено от атеросклеротични плаки, рискът сърцето да спре да работи правилно още повече се увеличава. Пациентите, преживели инфаркт или инсулт, трябва да се стремят към нива на LDL-С холестерол под 1,4 mmol/l при много висок риск.  Повечето хора, страдащи от диабет и/или бъбречно заболяване, са предразположени към сърдечносъдови инциденти и също попадат в рисковата група. Специалистите съветват да изследват нивата на холестерол веднъж годишно или по-често по препоръка на лекар, като трябва да се стремят към нива на LDL-С холестерола под 1,8 mmol/l при висок риск.

Намаляването на нивата на LDL холестерола може да се постигне чрез промяна в начина на живот, комбинирана с прием на медикаменти. Здравословното хранене е от изключително значение за намалението на нивата на „лошия“ холестерол. Специалистите съветват да се ограничат наситените и трансмазнините и да се включат повече пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци. Поддържането на здравословно тегло, редовната физическа активност, пълноценният сън между 7 и 9 часа през нощта също намаляват риска от повишаване на LDL холестерола. При някои пациенти промяната в начина на живот не е достатъчна за постигане на желаните стойности и трябва да се приемат подходящи медикаменти.

Всяка година на 29 септември светът отбелязва Световния ден на сърцето. На този ден обществото се обединява чрез различни инициативи в битката със сърдечносъдовите заболявания. Тази година той ще премине под надслов „Не пропускай нито един удар“.

Вижте повече защо трябва редовно да изследвате нивата на своя холестерол –https://www.youtube.com/watch?v=Whe0jrjCBWg

Дружеството на кардиолозите организира научен симпозиум на тема „Хипертрофична кардиомиопатия от А до Я“

На 12-13 септември в хотел „Рила“, Боровец Дружеството на кардиолозите в България организира научен симпозиум на тема „Хипертрофична кардиомиопатия от А до Я“.

Сред темите, които ще бъдат обсъждани са:

✅ХКМП епидемиология и патофизиология на ХКМП

✅Генетична консултация при на ХКМП

✅Някои наблюдения в/у генетичните варианти при български пациенти

✅Ехографски критерии при сърдечна амилоидоза

✅ Фенокопия на ХКМП

✅Ехографска оценка на подклапния градиент

✅Стратификация на риска от ВСС и индикации за имплантация на ICD

✅Предсърдно мъждене при ХКМП, Индикации за аблация и предиктори за успех

✅Хирургично лечение на ХКМП

https://hcm.eventdesignbg.com/v4/#

Може ли метаболитният синдром да увеличи риска от Паркинсон?

Около 31% от хората по света живеят с метаболитен синдром. Това е съчетание от няколко здравословни проблема, като високо кръвно налягане и натрупване на мазнини около корема, които заедно повишават риска от различни заболявания.

Досега изследвания показват, че метаболитният синдром е свързан с диабет тип 2, инсулт, атеросклероза, предсърдно мъждене, увреждане на органи, усложнения при бременност, а също и с някои видове рак. Оказва се, че може да влияе и на мозъка – хората с този синдром имат по-висок риск от когнитивен упадък, Алцхаймер и Паркинсон.

Проучване, публикувано в сп. Neurology на Американската академия по неврология, добавя още доказателства за връзката между метаболитния синдром и болестта на Паркинсон. За целта учените анализират данни от 467 хиляди души на средна възраст 57 години, проследени за период от 15 години.

Оказва се, че при 38% от тях е диагностициран метаболитен синдром. Това състояние обикновено се определя, когато са налице поне 3 от следните признаци: по-голяма обиколка на талията (над 102 см при мъжете и над 88 см при жените), високи нива на кръвна захар, повишено кръвно налягане, високи триглицериди и ниски стойности на „добрия“ HDL холестерол.

В края на проучването става ясно, че хората с метаболитен синдром имат около 40% по-голяма вероятност да развият болестта на Паркинсон. При хора, които освен метаболитен синдром имат и генетична предразположеност към Паркинсон, рискът е още по-висок.

Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване сред възрастните след Алцхаймер, а метаболитният синдром засяга приблизително 1 на всеки 4 души. Резултатите от проучването сочат, че метаболитният синдром може да бъде рисков фактор, който може да се повлияе, като по този начин се намалява рискът от Паркинсон.

Затлъстяването в областта на корема, високата кръвна захар и високите нива на „лош“ холестерол могат да ускорят невродегенерацията на мозъка и да „подготвят терена“ за развитие на Паркинсон.

Контролът върху затлъстяването, високото кръвно налягане и високата захар може да помогне за забавяне или намаляване на риска при хора, които са по-уязвими.

Метаболитният синдром вече е доказано свързан със сърдечно-съдови заболявания, диабет, деменция и рак, а сега има доказателства и за връзка с Паркинсон. Това подкрепя идеята, че синдромът не е само съдово или метаболитно състояние, а системно разстройство с неврологични последици.

Болестта на Паркинсон може да се развива тихо в продължение на 10–20 години, преди да се появят класическите моторни симптоми. В този период хората могат да изпитват други проблеми като запек, нарушения на съня или по-слабо обоняние.

Познавайки здравословните състояния, които увеличават риска, като метаболитен синдром, диабет, стомашно-чревни проблеми или хронично възпаление, може да се предприемат мерки за превенция.

Тъй като метаболитният синдром може да се контролира, намаляването на обиколката на талията, кръвното налягане, нивата на захар и холестерол може да помогне да се забави или намали рискът от болестта на Паркинсон. Това означава да се насърчават хората да отслабнат, да държат кръвното си под контрол и да се следят по-внимателно хората с наднормено тегло за ранни признаци на Паркинсон, като бавни движения, скованост или лек тремор.

Източник: Puls.bg

Пробив в битката с високото кръвно?

За първи път от десетилетия учените съобщават за пробив в лечението на високо кръвно налягане, който може да промени живота на милиони пациенти по света

Нов медикамент, наречен баксдростат (baxdrostat), разработен от фармацевтичния гигант „АстраЗенека“, е показал впечатляващи резултати при хора с т.нар. резистентна хипертония – форма на заболяването, при която кръвното не се повлиява от стандартните терапии.

Баксдростат принадлежи към нов клас медикаменти, които потискат производството на алдостерон – хормон, чиято свръхактивност е основен виновник за високото кръвно при част от пациентите. Алдостеронът регулира задържането на натрий и вода в организма, а когато се произвежда в излишък, повишава обема на кръвта и налягането ѝ, пише „Телеграф“.

Изпитвания с реален ефект

Клиничното изпитване включва пациенти с неконтролирана или резистентна хипертония. Около 40% от хората, приемали баксдростат, са достигнали здравословно ниво на кръвно налягане под 130 mmHg, в сравнение с едва 20% при плацебо. Освен това ефектът на лекарството се запазва и по време на сън, което е признак за дълготрайно действие – критично важно при пациенти с рисков профил.

Пациентите са почувствали облекчение още в първите 4 до 8 седмици, а част от ефекта е останал дори осем седмици след спиране на медикамента.

Как действа баксдростат?

Докато съществуващите лекарства като диуретици, АСЕ-инхибитори и бета-блокери често работят чрез разширяване на кръвоносните съдове или премахване на излишната течност, баксдростат таргетира източника на проблема – свръхпроизводството на алдостерон. Именно това го прави особено ефективен при резистентни случаи.

„Това е нова парадигма в лечението – не просто потиска симптомите, а се насочва към хормоналната причина за високото кръвно“, обяснява проф. Пол Лийсън от Оксфордския университет.

Кога ще бъде достъпно?

„АстраЗенека“ вече е започнала процедура по получаване на одобрение от здравните регулатори. Очаква се лекарството да се появи във Великобритания още през 2026 г., а в Европейския съюз – след одобрение от Европейската агенция по лекарствата. В началото баксдростат ще бъде разрешен само за труднолечима хипертония, но специалистите смятат, че може да се превърне в основна терапия, ако дългосрочните резултати го потвърдят.

Световен проблем с нова надежда

Според данни на Световната здравна организация, високото кръвно налягане е водещата предотвратима причина за преждевременна смърт в света. Въпреки напредъка в лечението, близо 50% от пациентите не постигат желаните терапевтични стойности. Баксдростат се очертава като първият реален пробив от десетилетия – ново оръжие срещу тиха, но смъртоносна епидемия.

Проучване: Лекарство за сърце, приемано от милиони, може да повиши риска от смърт

Лекарство за сърце, приемано от милиони, може да повиши риска от смърт. Това показва ново мащабно испанско проучване, представено на Конгреса на Европейското дружество по кардиология в Мадрид и публикувано в European Heart Journal.

Става дума за бета-блокерите, които блокират действието на хормоните епинефрин и норепинефрин (адреналин и норадреналин) върху бета-адренергичните рецептори, като по този начин забавят сърдечната честота, понижават кръвното налягане и облекчават състояния като хипертония, аритмия, ангина, както и мигрена и глаукома. Често се приемат от пациенти, преживели инфаркт.

Ежедневният прием на бета-блокери е част от стандартното лечение вече десетилетия. Медикаментите могат да предизвикат умора, гадене и дори сексуални смущения. Само във Великобритания около 60 000 души годишно получават тази терапия и голяма част от тях я продължават за цял живот, пише „Дейли Мейл“.

Изследването, обхванало 8505 пациенти от 109 болници, показва, че лекарството не намалява риска от смърт, нов инфаркт или хоспитализация заради сърдечна недостатъчност. Особено тревожно е, че при жените е отчетен дори повишен риск – те са били по-склонни да преживеят нов инфаркт, да бъдат хоспитализирани или да починат в сравнение с пациентки, които не са приемали бета-блокери.

„Тези открития ще променят всички международни клинични насоки за употребата на бета-блокери и би трябвало да дадат тласък на дълго необходимия, специфичен за пола подход към лечението на сърдечно-съдовите заболявания,“ заяви д-р Валентин Фустер, генерален директор на Националния център за сърдечно-съдови изследвания в Мадрид.

Съавторът на изследването д-р Борха Ибанес добави, че преди десетилетия бета-блокерите са имали ключова роля, тъй като значително намалявали смъртността, като предпазвали от аритмии. Днес обаче, когато запушените артерии се отварят бързо и систематично, значително намалява риска от сериозни усложнения като аритмии.

Британски експерти също потвърждават тази тенденция. Проф. Питър Север от Имперския колеж в Лондон коментира, че бета-блокерите вече имат „много ограничена роля“ при лечението на високо кръвно налягане и инфаркти, като по-ефективни терапии са АСЕ-инхибиторите и други съвременни медикаменти.

Проучването поставя под съмнение продължаващата употреба на бета-блокери като стандартно лечение след инфаркт и отваря път за по-индивидуализиран, включително и специфичен за пола, подход в кардиологията.

Източник: 24chasa.bg

Бета-блокери – приложения извън кардиологията

Какви са класическите механизми на действие на бета-блокерите?
Бета-адренергичните антагонисти, по-широко известни като бета-блокери, са сред най-изследваните и използвани медикаменти в съвременната фармакология. Тяхното действие се основава на блокирането на бета-адренергичните рецептори, които са разположени върху клетките на разнообразни тъкани и органи. Тези рецептори биват подразделени на три основни подтипа – бета-1, бета-2 и бета-3, като най-голямо клинично значение имат първите два. Бета-1 рецепторите са основно разположени в миокарда, където стимулирането им води до увеличение на сърдечната честота и контрактилитета (способността за съкращение). Докато бета-2 рецепторите се намират предимно в гладкомускулните клетки на бронхиалното дърво и съдовете, и тяхното възбуждане води до релаксация на гладката мускулатура, а блокирането им от бета-блокери може да доведе до свиване на бронхите.

Блокирането на бета-адренергичните рецептори води до намаляване на сърдечната честота, контрактилитета на миокарда и артериалното налягане. Освен това, бета-блокерите намаляват риска от исхемия (недостиг на кислород) в сърдечния мускул, понижават отделянето на ренин от бъбреците и влияят върху обмяната на глюкоза и липиди. Съществуват и медикаменти от тази група с изразен антиоксидантен ефект или вазодилатиращи свойства, което ги отличава и ги прави подходящи за разнообразни терапевтични цели.
Първоначално, бета-блокерите се въвеждат в клиничната практика като основна стратегия при лечението на артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, хронична стабилна стенокардия и нарушения на сърдечния ритъм. През последните десетилетия обаче се наблюдава разширяване на индикациите за използването им, което е резултат от задълбоченото разбиране на техния фармакодинамичен профил и появата на нови клинични проучвания.

Защо се разглежда употребата на бета-блокери извън сферата на кардиологията?
Последните години бележат съществена промяна във възприятието за ролята на бета-блокерите в медицината. Освен утвърдените приложения в кардиологичната практика, тази група медикаменти намира място в терапията на състояния, които нямат пряка връзка с функционирането на сърдечносъдовата система. Новите научни данни показват, че бета-блокерите оказват благоприятно въздействие върху редица физиологични и патологични процеси, извън класическите си индикации.

Едно от най-широко проучваните приложения на бета-блокерите извън кардиологията е овладяването на тревожност и други прояви, свързани с повишена активност на симпатиковата нервна система. Пропранолол, един от първите представители на бета-блокерите, се използва широко за овладяване на симптоми като тремор, изпотяване и тахикардия (ускорен пулс) при повишена тревожност. Особено често се прилага в ситуации, свързани с публични изяви или сценично напрежение. Проучванията подкрепят ефективността на пропранолол и други неселективни бета-блокери за краткосрочна употреба при такива състояния.
Друго значимо приложение на бета-блокерите извън сферата на кардиологията е профилактиката и лечението на мигрена. Клиничните изпитвания демонстрират, че бета-блокерите, особено пропранолол и метопролол, могат да намалят честотата и интензивността на мигренозните пристъпи. Този ефект се обяснява с влияние върху активността на невротрансмитерите, стабилизиране на съдовия тонус и ограничаване на възбудимостта на централната нервна система. Бета-блокерите са препоръчани като първа линия профилактика при хронична мигрена от множество международни ръководства.

Употребата на бета-блокери при тиреотоксикоза представлява класически пример за приложението им извън кардиологията. Повишените нива на тиреоидни хормони засилват действието на симпатиковата нервна система, което води до симптоми като учестен пулс, повишено кръвно налягане, тремор и тревожност. Бета-блокерите осигуряват бързо овладяване на тези симптоми, докато настъпи ефект от специфичното лечение с тиреостатици. Неселективните бета-блокери са особено подходящи, тъй като освен основния си ефект потискат и периферното превръщане на тироксин в трийодтиронин.

В областта на офталмологията, бета-блокерите под формата на капки за очи са неразделна част от лечението на откритоъгълна глаукома. Те намаляват продукцията на вътреочна течност и така понижават вътреочното налягане. Тимолол е най-често използваният медикамент от тази група в офталмологичната практика, а неговата ефективност и профил на безопасност са доказани в редица рандомизирани клинични изпитвания.
Изключително интересна е употребата на бета-блокери при лечение на пролифериращи хемангиоми на кожата при новородени. Оралното приложение на пропранолол води до изразена регресия на съдовите формации и минимизиране на риска от усложнения. Този терапевтичен подход е валидиран в множество клинични проучвания и вече се счита за златен стандарт в редица международни препоръки.
Резултати от експериментални и клинични изследвания сочат, че бета-блокерите могат да бъдат полезни при лечение на някои форми на тревожни разстройства, есенциален тремор, синдром на отнемане при употреба на психоактивни вещества, както и при някои дерматологични проблеми като розацея.

Предизвикателства и перспективи при разширената употреба на бета-блокери
Въпреки разширяващите се терапевтични индикации на бета-блокерите, тяхната употреба извън кардиологията изисква прецизно познаване на техните потенциални нежелани реакции и лекарствени взаимодействия. Тези медикаменти могат да предизвикат бронхоспазъм при наличие на предразположеност, поради блокиране на бета-2 адренергичните рецептори в бронхиалното дърво. При наличие на тенденция към депресивни състояния или забавен сърдечен ритъм, употребата на бета-блокери изисква повишено внимание. Необходимо е и проследяване на гликемичния профил, тъй като някои представители на бета-блокерите могат да маскират проявите на хипогликемия.
Налице са съществени разлики между отделните бета-блокери, свързани с тяхната селективност към бета-адренергичните рецептори, липофилност (разтворимост в мазнини) и други фармакологични характеристики. Например карведилол притежава и алфа-адренергични антагонистични свойства, докато небиволол се отличава с вазодилатиращ ефект, свързан с освобождаване на азотен оксид. Изборът на конкретен бета-блокер извън кардиологичните индикации следва да се основава на особеностите на клиничното състояние, наличните научни данни и профила на безопасност на медикамента.

Продължаващите изследвания върху ролята на бета-блокерите в области извън кардиологията и в интердисциплинарен контекст откриват нови въпроси и перспективи. Съществува засилен интерес към потенциалното приложение на бета-блокерите при психични и неврологични заболявания, някои форми на туморен процес и определени прояви на метаболитния синдром. Динамичното развитие на фармакологията, клетъчната биология и персонализираната медицина може да допринесе за по-добро разбиране на механизмите, чрез които бета-блокерите оказват ефекти извън традиционните си приложения.

Източник: Puls.bg

Прекомерното време пред екрана е свързано с рискове за сърдечното здраве на децата

Времето, прекарано пред екрана, влияе не само върху психичното здраве на децата и тийнейджърите, но може да се отрази крайно неблагоприятно и на физическото им здраве, сочи ново изследване, публикувано в сряда в списанието на Американската сърдечна асоциация. Проучването установява, че 10-годишните и 18-годишните, които прекарват повече време, фокусирани върху устройства с екран – телефони, телевизори, компютри и игрови конзоли, са изложени на по-висок риск от кардиометаболитни заболявания, включително високо кръвно налягане, висок холестерол и инсулинова резистентност. В изследването са използвани обобщени данни от повече от 1000 участници, участвали в две датски проучвания.

„Когато става въпрос за малък интервал – до час, промените са малко, но когато времето пред екрана се натрупа до 3, 5 или 6 часа на ден, както виждаме при много юноши, ефектът се сумира“, коментира водещият автор Дейвид Хорнър, изследовател в Университета в Копенхаген. Изследователите са установили, че 18-годишните прекарват пред устройства средно около 6 часа на ден, докато времето при 10-годишните е средно около 3 часа на ден. Те също така са установили, че сънят се е повлиял неблагоприятно от фактора „време, прекарано пред екран“. Както по-малкото сън, така и по-късния час на лягане са били в пряка връзка с продължителността на времето, прекарано пред екран и рисковете за сърдечното здраве. Тази констатация предполага, че времето пред екрана може да навреди на здравето, като „краде“ време от съня, казват те. „Ограничаването на време пред екрана в детството и юношеството може да защити дългосрочното здраве на сърцето и метаболизма“, категоричен е изследователят. „Нашето проучване предоставя доказателства, че тази връзка започва рано и подчертава важността на балансираните ежедневни занимания“, допълва той.

Изследването е обсервационно, което означава, че открива асоциации, а не доказва причинно-следствена връзка. То има и някои ограничения, включително факта, че участниците сами са отчитали времето си пред екрана, което може да не отразява точно колко време всъщност са прекарали, взирайки се в устройството, отбелязват от екипа.

Източник: Zdrave.net