Сърдечната дейност (свиването и разпускането на сърдечния мускул) е с честота между 70 и 150 удара в минута. Сърцето притежава собствена електрическа, възбудно-проводна система, която генерира импулси и регулира сърдечната честота.
Нормално сърцето се съкращава ритмично. Възбудно-проводната система се влияе от вегетативната нервна система и реагира на разнообразни дразнения, стимули и заболявания. Сърдечната честота се ускорява при физическо усилие и стрес и се забавя в покой и по време на сън.

Терминът „аритмия” включва нарушения в сърдечния ритъм и честота или последователността на сърдечните съкращения. В някои случаи аритмията може да е физиологична, т.е. израз на нормална адаптация и не е свързана със заболяване, в други случаи е патологична – израз на първично засягане на възбудно-проводната система, на вродено или придобито сърдечно заболяване или след сърдечна операция.

Методите на изследване, които в ежедневната практика помагат за установяване на сърдечния ритъм и нарушенията му са ЕКГ и 24-часов ЕКГ запис (Холтер).