otsurce Здравеопазване, Съобщения

Анкета очертава темите, по които хората с хипертрофична кардиомиопатия в България търсят повече информация

Повечето участници посочват, че се чувстват информирани за състоянието си, но част от тях търсят по-ясна информация за генетичния риск, възможностите за лечение и ежедневието с ХКМ.


Фондация „От сърце“ представя резултатите от анкета сред хора с хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ) в България. Анкетата е част от информационната инициатива „Заедно за здраво сърце“, която се осъществява с финансова подкрепа от Bristol Myers Squibb. Нейната цел е да помогне да се разбере по-добре как участниците описват ежедневието си със заболяването, какви въпроси ги тревожат и по кои теми търсят повече информация.


За анкетата


Анкетата е проведена между 5 януари и 31 март 2026 г. чрез онлайн и хартиен въпросник, попълнен самостоятелно от участниците. В нея се включват 78 души с поставена диагноза ХКМ, живеещи в София, областни градове, по-малки населени места и села. Националната кардиологична болница в София съдейства за разпространението на въпросниците сред свои пациенти. Анкетата отразява отговорите и личната самооценка на участниците. Тя не е клинично проучване и не е национално представителна. Затова резултатите трябва да се разглеждат като ориентир за споделените преживявания и въпроси на включените участници.


За хипертрофичната кардиомиопатия


Хипертрофичната кардиомиопатия е едно от най-честите наследствени сърдечни заболявания. Тя може да бъде трудна за разпознаване, защото оплакванията невинаги са специфични. ХКМ може да бъде свързана със сърдечна недостатъчност, внезапни сърдечни инциденти и сериозни нарушения на сърдечния ритъм. Затова достъпната, ясна и надеждна информация е важна както за хората с това заболяване, така и за техните семейства.


Какво показват отговорите на участниците


В анкетата 54.5% от участниците определят настоящото си състояние като добро или много добро, без ограничения в обичайните ежедневни дейности или без оплаквания. Когато оценяват цялостното си здраве по скала от 1 до 5, средната оценка е 3.8, а 67.9% дават оценка „добро“ или „много добро“.


В рамките на анкетата участниците в по-високите възрастови групи по-често посочват оплаквания, а част от участниците, живеещи в по-малки населени места, описват по-изразени затруднения. Сред посочваните оплаквания са умора при физическо усилие, задух и епизоди на сърцебиене. Тези наблюдения трябва да се четат внимателно заради ограничения брой участници в отделните групи.


Отговорите в анкетата очертават и емоционалната страна на живота с ХКМ. Най-често посочваното притеснение е рискът от внезапен инцидент – посочен от почти всеки втори участник. Сред участниците до 35 години този отговор е посочен от 77.8%. Несигурността за бъдещето е на второ място общо, като е посочена от 36% от участниците. Сред хората на възраст 36-45 години тя е посочена от 71.4%.


Проследяване и доверие към медицинските специалисти


Повечето участници посочват, че проследяват редовно състоянието си. Общо 67% посещават лекар на всеки 2 до 6 месеца, а 98% казват, че получават достатъчно внимание и подкрепа от медицинските специалисти. Лекуващият лекар остава най-често посочваният канал за информация за ХКМ. 89.7% от участниците казват, че най-често получават информация от своя лекуващ лекар, а 85.9% посочват кардиолога като специалиста, на когото имат най-голямо доверие по въпроси, свързани със заболяването.


По кои теми участниците търсят повече яснота


Общо 83.3% от участниците казват, че се чувстват информирани за своето състояние – 25.6% напълно информирани и 57.7% по-скоро информирани. В същото време част от тях посочват теми, по които биха искали по-ясна информация: генетика и наследствен риск (25.6%), възможности за лечение (24.4%), начин на живот, физическа активност и хранене (20.5%), както и симптоми и признаци (14.1%). Други 21.8% казват, че няма теми, по които се чувстват недостатъчно информирани, а 28.2% не могат да преценят каква допълнителна информация им е нужна.


Трудният медицински език е посочен като препятствие от почти всеки втори участник. Сред най-младите участници противоречивата информация от различни канали също е посочвана като затруднение. Социалните мрежи се използват от много участници – 59% ги посочват като канал, когато търсят здравна информация. Въпреки това доверието в информацията в социалните мрежи остава ограничено, а участниците продължават да предпочитат информация, получена директно от медицински специалисти.

BMS Approval Code: CV-BG-2600005 Sept 2026

otsurce Здравеопазване, Лечение, Съобщения

Кардиолозите обновяват универсалната дефиниция за сърдечна недостатъчност

Водещи кардиологични организации, като Американската сърдечна асоциация, Световната сърдечна федерация, Американският колеж по кардиология и Европейското кардиологично дружество, представиха нова, обновена дефиниция за сърдечна недостатъчност. Това се случва само пет години след публикуването на първата универсална дефиниция на състоянието.

Консенсусният документ, публикуван в списание Circulation, твърди нещо важно: „нормален“ резултат от определен тест не изключва непременно наличието на сърдечна недостатъчност.

До момента диагнозата разчиташе силно на един-единствен показател — т.нар. фракция на изтласкване (ejection fraction, EF), която измерва какъв процент от кръвта сърцето изпомпва при всяко свиване. Според новия прочит, макар този показател да е полезен, той сам по себе си не може нито да потвърди, нито да изключи сърдечна недостатъчност, затова е нужно да се вземат предвид и образни изследвания, кръвни изследвания и генетично тестване.

Съавторката на консенсуса, кардиологът Мери Норин Уолш, обяснява, че старите гранични стойности на този показател са били до голяма степен произволни, а нормалните нива могат да варират според възраст, пол и етническа принадлежност. С други думи, „нормален“ резултат за един пациент може да не е нормален за друг, а сърдечната недостатъчност може да прогресира с времето независимо от този показател.

Друга важна промяна е въвеждането на разширен списък от 18 категории възможни причини за сърдечна недостатъчност, включващ стеснени или запушени артерии, хипертония, клапни заболявания, аритмии, инфекции, възпаления, наследствени нарушения, метаболитни проблеми, бременност, силен стрес и странични ефекти от лечение на онкологични заболявания. По-рано лекарите разделяха причините грубо само на два вида – исхемични и неисхемични.

Целта на новата класификация е да помогне на лекарите да идентифицират по-точно конкретната причина при всеки пациент, което може да отвори врата за по-ранна профилактика, по-прецизно лечение, а в някои случаи дори за обратимост на състоянието. Проучвания показват, че близо 85% от хората със сърдечна недостатъчност са имали поне един потенциално коригируем рисков фактор, регистриран в годините преди диагнозата.

Сърдечната недостатъчност остава водещата причина за хоспитализация в света, засягайки над 55 милиона души. Авторите посочват, че предстоят и нови клинични насоки, базирани на актуализираната дефиниция.

Източник: ScienceAlert, статия на Carly Cassella (25 август 2026), базирана на документ, публикуван в списание Circulation.

otsurce Здравеопазване

Признак на лицето може да сигнализира за риск от инфаркт и инсулт

Атеросклерозата е натрупване на мастни плаки в артериите, което ограничава кръвотока и е основна причина за повечето случаи на инфаркт и инсулт. Проблемът обаче често се развива бавно и безсимптомно, преди да доведе до сериозна спешна ситуация. Затова учените търсят видими белези, които биха помогнали на лекарите да я откриват по-рано.

Ново изследване, публикувано в списание Atherosclerosis, разглежда състояние, наречено ксантелазма – жълтеникави петна, които се появяват около очите. Те се образуват, когато имунните клетки (макрофаги) се препълнят с холестерол и други мазнини. Състоянието често, макар и не винаги, е свързано с повишен холестерол в кръвта. Тъй като натрупването на мазнини играе роля и при атеросклерозата, изследователи от Станфордския университет са предположили, че може да съществува връзка между двете състояния.

Екипът, ръководен от офталмолога Негин Явари, анализирал здравни данни на близо 18 000 души с ксантелазма и сравним брой контролни пациенти с пресбиопия (свързано с възрастта далекогледство). Резултатите показват значително по-висок риск при хората с ксантелазма:

  • През първата година инфаркт са получили 1% от пациентите с ксантелазма срещу 0,35% от контролната група;
  • Инсулт – 0,95% срещу 0,3%;
  • Преходна исхемична атака (т.нар. „мини-инсулт“) – 0,6% срещу 0,19%.

Макар процентите да изглеждат ниски, рискът при групата с ксантелазма е бил в пъти по-висок. Разликата между двете групи леко намалявала с времето, но дори след 5 и 10 години рискът оставал съществено по-голям при хората с ксантелазма – независимо дали имат и повишени нива на мазнини в кръвта, което подсказва, че холестеролът не е единственият фактор.

Самите петна около очите се смятат за безобидни козметично, но резултатите потвърждават, че могат да бъдат сигнал за по-сериозни сърдечно-съдови проблеми в бъдеще. Изследователите отбелязват, че много пациенти с ксантелазма посещават единствено дерматолог по козметични причини, докато може да имат недиагностицирани сърдечно-съдови рискови фактори.

Учените не твърдят, че самите петна причиняват инфаркт или инсулт – по-скоро те могат да служат като лесно забележим ранен сигнал, който да насочи към скрининг за сърдечно-съдови проблеми, преди да се стигне до тежко усложнение. Препоръчва се редовно наблюдение от личен лекар, включително предприемане на мерки като промяна в начина на живот, липидопонижаваща терапия и контрол на кръвното налягане.

Източник: ScienceAlert, статия на David Nield (7 септември 2026), базирана на изследване, публикувано в списание Atherosclerosis.

otsurce Полезни съвети

Алкохолът може трайно да увреди сърцето

Вредните навици имат дългосрочни и често необратими последици за организма. Прекомерната, ежедневна употреба на алкохол повлиява функциите на всички органи в човешкото тяло. Пораженията са не само върху черния дроб, но и върху мозъка, стомашно-чревния тракт, панкреаса, белите дробове, сърдечно-съдовата система, имунната системи.

Консумацията на алкохол в дългосрочен план се свързва с по-голяма честота на чернодробна недостатъчност, цироза и хепатоцелуларен карцином, увеличава се честотата на мозъчно увреждане, както и честотата на инсулт. Освен това прекомерната консумация на алкохол води до отчетливо по-голяма честота на някои злокачествени заболявания, като рак на устата и гърлото, рак на гърдата и на черния дроб.

Натрупани са много доказателства, че редовното пиене на значителни количества алкохол може да влоши психичното здраве. Доказана е силна причинно-следствена връзка между злоупотребата с алкохол и епизодите на самонараняване, включително и честотата на самоубийство. Увеличава се и честотата на инцидентите, травматизма и катастрофите поради консумация на алкохол.

Научните доказателства показват, че употребата на повече от 14 единици алкохол седмично води до неблагоприятни последици за здравето. Тази концентрация може да бъде постигната посредством консумацията на различни количества спиртни напитки, както и различна концентрация на приемания алкохол.

Една единица алкохол е равна 10 мл, или 8 г, чист етилов алкохол.

Това означава, че:

  • 25 мл твърд алкохол, с 40% алк. е около 1 единица;
  • 125 мл вино с 12% алк. — около 1,5 единици;
  • 500 мл бира с 4% алк. — около 2 единици.

Така 14 единици алкохол седмично са приблизително равни на:

  • 6-7 половин литрови бири;
  • 9 чаши вино по 125 мл;
  • 14 малки шота по 25 мл твърд алкохол примерно.

Консумацията на повече от 4 напитки твърд алкохол седмично за жени и повече от 5 напитки за мъже може да има краткосрочни неблагоприятни ефекти върху организма. Те се изразяват в нарушение в равновесието и походката, повлияване на когнитивните способности, концентрацията и контролът на емоциите.

Регулярната употреба на повече от 7 напитки/седмично за жени и повече от 14 напитки твърд алкохол седмично за мъже увеличава риска от трайно увреждане на органите. В тези случаи увреждането на организма става трайно, настъпва дефицит на функцията на някои органи и системи и последиците за организма са в негативна посока.

Механизми на алкохолна токсичност

Неблагоприятните ефекти от консумацията на алкохол се постигат предимно посредством директен токсичен ефект върху клетките на организма. Освен това могат да бъдат повлияни различни сигнални пътища, отговорни за деленето и диференциацията на клетките, с което по индиректен механизъм води до клетъчна смърт. Значими са ефектите на алкохола върху мозъка и сърдечно-съдовата системи, както и като рисков фактор за развитието на много онкологични заболявания.

Ефекти на алкохола върху мозъка

Дори в малки количества алкохолът влияе върху баланса, времето за реакция, паметовите способности, преценката на разстояние и пространство, сетивността и способността да управляваме емоциите си. Алкохолът нарушава осъществяването на комуникация между невроните, както в централната нервна система, така и в периферната. Големите количества алкохол могат да увредят трайно и да доведат клетъчна смърт мозъчни клетки. Процесът търпи известна обратимост, която се постига посредством процес наречен невропластичност.

Трайната загуба на мозъчни клетки се свързва с мозъчна атрофия с последващо повлияване на важни мозъчни функции. В това се включва когнитивен дефицит, паметови дефицити, преждевременно развитие на деменция и неврологичен упадък. Увреждането на периферната нервна система от своя страна се проява с периферни полиневропатии, изразяващи се в сетивни и моторни периферни дефицити.

Симптомите включват парене, мравучкане, изтръпване на долни и горни крайници, парестезии, по-рядко болков синдром. Ефектите са породени от демиелинизацията на периферните неврози и нарушаване на невроналната връзка между клетките.

Честотата на много онкологични заболявания е значително по-висока при пациентите, които употребяват редовно алкохол. Като се вземат предвид редица проонкогенни рискови фактори трудно може да се разграничи ясната връзка между токсичния ефект на алкохола и раковите заболявания.

Механизмите, по които се насърчава канцерогенезата при употреба на алкохол са разнообразни. Излишъкът от етанол се превръща в ацеталдехид, продукт, който има директен увреждащ ефект върху ДНК клетъчната молекула. Насърчава се клетъчната смърт и намаляват регенераторните възможности на организма.

Освен това прекомерната консумация на алкохол създава среда на оксидативен стрес и хормонален дисбаланс. Алкохолът може да повиши нивата на някои хормони като естроген и инсулин, а високите им нива се свързват с насърчаване на клетъчното делене. Консумацията на алкохол се свързва с малабсорбцията на някои важни молекули, витамини и микроелементи, като фолати, витамин Б12, витамини А, С, Д и Е.

Ефектите на алкохола върху сърдечно-съдовата система

Увреждането на сърдечно-съдовата система е ясно проучено при зависими от алкохол2. Прекомерната консумация на алкохол се свързва с по-висока честота на мозъчен инсулт, миокарден инфаркт и някои ритъмно-проводни нарушения. Освен това злоупотребата с алкохол води в по-голяма степен до развитието на дилатативна кардиомиопатия и сърдечна недостатъчност.

Предполага се, че алкохолът може да действа като епигенетичен тригер в присъствието на основни генетични варианти и предразположените за развитието на заболяването. Точното количество и продължителност на консумацията на алкохол, свързани с развитието на алкохолна кардиомиопатия са неизвестни, като се предполага, че съществуват и индивидуални различия. Предполага се, че консумацията на 7 до 15 стандартни напитки/ден за период от 5 до 15 години е свързана с неблагоприятни промени в систолната или диастолната камерна функция.

Източник: Puls.bg

otsurce Полезни съвети

Хранене и добавки за контрол на високия холестерол

Високият холестерол е един от основните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, но в много случаи може да бъде овладян с промени в начина на живот. Най-важна роля има храненето – повече храни, богати на фибри и полезни мазнини, и по-малко наситени и трансмазнини. При определени случаи могат да се включат и хранителни добавки, но те не заместват здравословния режим и трябва да се приемат след лекарска консултация.

Какво представлява високият холестерол и защо е опасен за здравето?

Холестеролът е мастноподобно вещество, което организмът произвежда основно в черния дроб. Той участва в изграждането на клетките, синтеза на някои хормони и образуването на витамин D, затова присъствието му в организма е напълно естествено и необходимо.

В кръвта холестеролът се пренася чрез липопротеини. Най-известните от тях са LDL, наричан „лош“ холестерол, и HDL – „добър“ холестерол. При изследване на липидния профил се проследяват и триглицеридите, защото и те имат значение за риска от сърдечно-съдови заболявания.

Проблемът възниква, когато нивата на LDL останат високи за дълъг период. Излишният холестерол започва постепенно да се натрупва по стените на артериите и образува плаки. Това състояние е известно като атеросклероза и затруднява нормалния кръвоток.
С времето артериите се стесняват и губят своята еластичност. Така се увеличава рискът от инфаркт, инсулт и други заболявания на сърдечно-съдовата система.

Най-честите причини за повишаване на LDL холестерола са:

  • наднормено тегло и затлъстяване;
  • недостатъчна физическа активност;
  • честа консумация на храни с високо съдържание на наситени и трансмазнини;
  • тютюнопушене;
  • наследствена предразположеност, включително фамилна хиперхолестеролемия.

Особено значение има наднорменото тегло. То не само повишава нивата на LDL, но и затруднява естественото му извеждане от организма. Именно затова лекарите почти винаги препоръчват първо промени в храненето, повече движение и контрол на теглото, преди да се премине към медикаментозно лечение, ако състоянието позволява.

Кои храни помагат за понижаване на холестерола и кои да ограничим?

Ако трябва да се посочи една промяна с най-голямо значение при висок холестерол, това е храненето. Вместо да се търси една „вълшебна“ храна, по-добре е постепенно да се изгради режим, в който преобладават повече фибри, ненаситени мазнини и пълноценни продукти.

Особено полезни са разтворимите фибри. Те свързват част от холестерола в храносмилателната система и подпомагат извеждането му от организма, което може да допринесе за понижаване на нивата на LDL.

Храни, които подпомагат понижаването на холестерола 

Сред храните с най-добре проучен ефект са: 

  • Овес, овесени трици и ечемик

Те съдържат бета-глюкан – вид разтворим фибър, който намалява усвояването на холестерола в червата. 

  • Бобови растения

Лещата, бобът, нахутът и грахът са отличен източник на фибри и растителен протеин. Освен че подпомагат контрола на холестерола, те могат успешно да заменят част от червеното месо в менюто. 

  • Плодове

Ябълките, крушите и цитрусовите плодове също осигуряват разтворими фибри и са лесен начин дневният прием на плодове да се увеличи. 

  • Мазна морска риба 

Сьомгата, скумрията, херингата и рибата тон са богати на омега-3 мастни киселини. Те не понижават директно LDL холестерола, но спомагат за намаляване на триглицеридите и подпомагат здравето на сърдечносъдовата система.

  • Ядки

Бадемите, орехите и шам-фъстъкът съдържат ненаситени мазнини и растителни стероли, които имат благоприятен ефект върху липидния профил. 

Някои храни са обогатени с растителни стероли или станоли. При прием около 2 g дневно те могат да намалят LDL холестерола с приблизително 5% до 15%, което ги прави подходящо допълнение към балансираното хранене.

Кои продукти е препоръчително да се ограничат? 

Не по-малко важно е какво се ограничава в менюто. Днес се смята, че основният проблем не е хранителният холестерол сам по себе си, а високият прием на наситени и трансмазнини, които повишават нивата на LDL.

Добре е по-рядко да присъстват на трапезата:

  • тлъсти червени меса;
  • масло, сметана и пълномаслени млечни продукти;
  • колбаси, бекон, наденици и други преработени меса;
  • продукти с частично хидрогенирани растителни масла, които съдържат трансмазнини.

Особено внимание заслужават преработените месни продукти. Освен че съдържат голямо количество наситени мазнини, те често са богати и на сол. Замяната им с риба, бобови растения или нетлъсто месо е една от най-полезните промени, които могат да се направят в ежедневното хранене.

Контролът на холестерола не зависи от една отделна храна, а от цялостния начин на хранене. Малките, но постоянни промени обикновено дават много по-добри резултати от кратките и силно ограничителни диети.

Кои добавки подпомагат контрола и кога да потърсим лекар?

При висок холестерол хранителните добавки могат да бъдат полезно допълнение към здравословното хранене, но не бива да се разглеждат като негов заместител. Ефектът им е различен, а някои от тях могат да взаимодействат с лекарства. Затова е добре приемът им да се обсъди с лекар, особено ако вече провеждате лечение.

Добавките с най-добра научна подкрепа са:

  • Разтворим фибър (псилиум)

Псилиумът действа по сходен начин с разтворимите фибри в храната. Той свързва част от холестерола в храносмилателната система и подпомага извеждането му от организма. 

  • Растителни стероли и станоли

Тези вещества ограничават усвояването на холестерола в червата и могат умерено да понижат нивата на LDL. Предлагат се както като хранителни добавки, така и в някои обогатени храни. 

  • Суроватъчен протеин

Някои проучвания показват, че приемът на суроватъчен протеин може да допринесе за понижаване на общия и LDL холестерола, както и на кръвното налягане. Необходими са обаче индивидуална преценка и лекарска консултация.

  • Червен ориз с монаколин К

Тази добавка изисква особено внимание. Монаколин К е химически идентичен с активното вещество в ловастатина – лекарство от групата на статините. Поради това продуктите с високо съдържание на монаколин К могат да предизвикат същите нежелани реакции и лекарствени взаимодействия.[3] 

  • Берберин

Берберинът показва обещаващи резултати при някои изследвания, но не е подходящ за самолечение. При хора, които приемат лекарства или имат хронични заболявания, е необходима предварителна консултация със специалист. 

  • Омега-3 мастни киселини

Добавките с рибено масло не понижават директно LDL холестерола. Те обаче могат да намалят триглицеридите и да подпомогнат цялостното сърдечно-съдово здраве, особено ако хранителният прием на мазна риба е недостатъчен.

Важно е да се има предвид, че нито една хранителна добавка не може да компенсира небалансираното хранене или липсата на физическа активност. Най-добри резултати се постигат, когато добавките са част от цялостен план за контрол на холестерола.

Кога е необходима лекарска консултация?

В някои ситуации промяната в начина на хранене и приемът на добавки не са достатъчни. Потърсете лекар, ако:

  • нивата на LDL остават високи въпреки няколко месеца здравословен начин на живот;
  • в семейството има случаи на ранни инфаркти, инсулти или фамилна хиперхолестеролемия;
  • възнамерявате да приемате добавки като червен ориз или берберин, докато вече използвате лекарства за холестерол или други медикаменти.

След преглед и оценка на индивидуалния риск лекарят може да назначи допълнителни изследвания или да прецени дали е необходимо медикаментозно лечение.

Източник: Investor.bg

otsurce Здравеопазване, Лечение

Проф. Арман Постаджиян: Лошият холестерол трябва да е под 2,6, а у нас масово се живее с нива от 3,2

Проф. д-р Арман Постаджиян, дм, е заместник-декан на Медицинския университет в София и ръководител на Катедрата по обща медицина. Има над 25 години активен клиничен, академичен и мениджърски опит, специалист с три придобити клинични специалности: по вътрешни болести, кардиология и обща медицина. Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Професионалната му кариера съчетава интензивна клинична практика на най-високо ниво и възходящо академично развитие. От 2012 г. оглавява Отделението по кардиология към УМБАЛ „Света Анна“. През 2007 г. защитава докторска дисертация върху маркерите за нестабилност на атеросклеротичната плака. Председател е на управителния съвет на Българската лига по хипертония.

С тези по-високи показатели обичайно приемаме пациенти при първия им сърдечен инцидент. При преживян инфаркт целта за лошия холестерол е под 1,4. Подмладяването на съдовите болести у нас е смущаващо. Най-малкият ми пациент с тежка коронарна болест беше едва на 16 години. Когато лекарят разчита на интуиция, а не на скали за риск, той бърка. Лечението „по моя преценка“ и неправилното дозиране на медикаментите оставят хиляди далеч от безопасните нива. Това казва в интервю за „24 часа“ проф. д-р Арман Постаджиян, дм, заместник-декан на Медицинския университет в София и ръководител на Катедрата по обща медицина. Има над 25 години активен клиничен, академичен и мениджърски опит, специалист с три придобити клинични специалности: по вътрешни болести, кардиология и обща медицина. Магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Жще за него четете в края на интервюто.

САЩ одобриха по механизъм, известен като “бързата писта”, първото в света хапче за хиперхолестеролемия, което е прицелено в един специфичен белтък. Очаквате ли таблетката да постига сходен и траен спад на лошия холестерол като познатите инжекционни форми, проф. Постаджиян?

Това, което знаем със сигурност, е механизмът на действие, насочен към намаляване на LDL холестерола, известен като лош холестерол. PCSK9 са белтъци, които циркулират в плазмата. Когато са в по-голямо количество, те водят до разграждане на LDL рецепторите в клетката и те не могат да захващат повече LDL частици. Това пряко предразполага към високи нива на лош холестерол.

През 90-те години се установи, че хората с определена генетична мутация на PCSK9 имат ниски нива на LDL и съответно нисък риск от сърдечносъдови инциденти. Това доведе до бум в търсенето на опции за блокирането на този белтък. До момента се постигаше по два начина. Първият е чрез моноклонални антитела — инжекционни средства, които се прилагат на всеки две седмици. Те доказано намаляват LDL холестерола и редуцират сърдечносъдовите инциденти. Вторият начин е чрез малки интерфериращи РНК – пак инжекционна терапия, която обаче намалява производството на самия белтък в черния дроб и се прилага веднъж на шест месеца.

Новата терапия под формата на хапче има същия механизъм — блокира връзката между PCSK9 и рецептора, за да се предотврати разграждането му. Като се знае механизмът на действие, се очаква тя да постига сходен ефект по отношение редукцията на LDL – нещо, което бе доказано в проучвания и даде основание за положителното решение на Американската агенция по храните и лекарствата.

Какъв профил пациенти са най-подходящи за преминаване от инжекционни форми към ежедневното приемане на хапче?

Тук опираме до психологията на терапията. Досега знаехме, че въпреки наличието на статините и останалите познати средства големият проблем при пероралния прием е ниското придържане от страна на пациентите. По тази причина инжекционните форми, които се прилагат през по-дълги интервали, бяха разработени тъкмо като стратегия за подобряване на това придържане.

От друга страна обаче, хората са различни. Не всеки е склонен да си прави инжекции, да му се прилагат антитела или да провежда терапия с интерферираща РНК. Винаги ще има група от пациенти, които предпочитат класическия прием през устата.

Като цяло, разбира се, най-голяма нужда от такава таргетирана и мощна терапия винаги ще имат пациентите с преживени инциденти и много висок риск от тяхното развитие. Както и хората с фамилна хиперхолестеролемия, при които се търси много по-агресивно намаляване на лошия холестерол.

Така контролът върху процеса остава балансиран между лекаря и пациента?

Контролът чрез лекаря всъщност е в ръцете на пациента. Но няма човек на този свят, който да е особено мотивиран да пие хапчета всеки ден, ако може да си ги спести. Всяка опция, която води до значима редукция на LDL, е добре дошла. Обаче е нужно и сериозно разясняване на пациентите за тяхната отговорност по спазване на диетата и терапията, за да има реални резултати.

На база опита с навлизането на нови молекули кога очаквате тази терапия да бъде налична и у нас, имайки предвид по-тромавите процедури за одобрение в Европа в сравнение с това, което видяхме в САЩ?

Първо трябва да отбележим, че в момента българският пациент има достъп до съвременни лечения — инжекционните терапии са налични и подходящи при хора с фамилна дислипидемия и атеросклеротично съдово заболяване.

Относно новите медикаменти, след като дадена молекула получи одобрение от Европейската агенция по лекарствата, обичайно процедурите в България за включване и достъп отнемат около една година. Така че очаквам подобен времеви хоризонт за навлизане на тези и други лекарства.

Паралелно се разработват и други молекули с различен механизъм на действие. Целта е да разполагаме с богат арсенал от опции, защото контролът върху холестерола е област, в която като общество все още изоставаме.

Каква е реалната картина в България по отношение на холестерола? Знаят ли хората нивата си, лекуват ли се?

Холестеролът по правило се изследва при профилактичните и диспансерни прегледи. Проблемите у нас са няколко. На първо място е ниското придържане към вече назначеното лечение. На второ място е субдозирането — пациентите масово пият медикаменти (най-често статини), но в недостатъчни дози. Взимат хапче, но остават далеч от таргетираните стойности за техния индивидуален риск. Това е третото важно нещо – постигането на конкретни нива в хода на терапията.

Припомнете, моля, какви са съвременните прицелни нива за лошия холестерол според риска?

Ако даден човек е в нисък или умерен риск, препоръчителните нива на LDL трябва да са под 2,6 милимола на литър. Всичко над това не е нормално. В реалността съвременният българин масово живее с нива около 3,2 милимола на литър.

Какво точно имате предвид?

Според опита при нас средните стойности, с които хората без поставена диагноза идват или направо получават първия си миокарден инфаркт, са средно 3,2 милимола на литър. При пациенти, които вече са преживели инфаркт или са с много висок риск, тези нива са недопустими. При тях целта за LDL не е 2,5, а под 1,4. За да се постигне желаната редукция – често над 50 процента спрямо изходните нива, съвременното лечение на нарушенията в липидите разчита на комбинирана терапия, точно както е и при артериалната хипертония.

Прилагат ли се стриктно навсякъде в България европейските скали за оценка на риска, или лекарите разчитат повече на лична преценка?

Оценката на риска е заложена в профилактичните прегледи и при личните лекари, и при специалистите. Въпросът е доколко я прилагаме систематично в ежедневието. Когато даден лекар разчита на интуиция и лична преценка от типа “холестеролът ти не е чак толкова висок”, той бърка. Това се наблюдава и в България, и по света. Ако не се използват обективните скали, рискът обикновено се подценява.

Освен това скалите изискват и правилно тълкуване. Ако скалата покаже 5 процента риск от фатален инцидент, това звучи абстрактно. Но като се вземе предвид, че нефаталните инциденти са поне три пъти повече, реалният риск от тежко събитие е 15 процента. Тази информация трябва да бъде предадена разбираемо на пациента.

Стига ли времето, предвидено за прегледа?

За пълноценна консултация – да се анализират нивата, да се обяснят рискът, храненето и физическата активност – 20 минути преглед рядкo са достатъчни. Изисква се мотивация и от лекаря, и от самия пациент. Ако има желание една работа да се свърши, в повечето случаи това става.

Забелязвате ли промяна в профила на пациентите през последните години?

Определено се усеща подмладяване на съдовите заболявания. Когато установиш сериозно количество атеросклеротични промени в съдовете на хора в съвсем крехка възраст, това е смущаващо.

Тенденцията се дължи на обстоятелството, че рисковите фактори започват да действат много по-рано. Често виждаме млади хора с комбинация от 4–5 рискови фактора: ранна хипертония, липса на движение, нездравословно хранене и обезпокоително високи нива на пушене в страната.

За щастие, има и друга, позитивна тенденция — част от по-младото население е физически активно и не пуши. Но все още болшинството от хората се намират от грешната страна на уравнението.

Кой е най-младият пациент с коронарна болест във вашата практика?

Имали сме пациент с тежка коронарна болест и на 16 години — случай на фамилна дислипидемия. Имал съм и 32-годишна жена с инфаркт, при която холестеролът също беше единственият рисков фактор.

Това показва защо разглеждаме лошия холестерол кактo самостоятелен и изключително критичен фактор за съдовото здраве. Наследственият елемент не бива да се подценява никога.

Научихме вече, че е важно веднъж в живота да си изследваме липопротеина а, за да знаем имаме ли наследствено висок холестерол. Но се появяват публикации в международни списания, че стандартният панел за холестерол е недостатъчен и трябва да се изследва аполипопротеин B. Каква е разликата?

Аполипопротеин B (изписва се в медицинските документи като ApoB – бел. авт.) е белтъкът, който пренася липидите в течна среда, каквато е кръвта. В него няма нищо фундаментално ново — той фигурира в европейските ръководни правила като препоръчителен скринингов маркер поне от 2019 г. Разликата е, че стандартните липидни частици, които изследваме, дават представа за количеството холестерол, съдържащо се в частиците. От своя страна, ApoB ни дава представа за броя на самите атерогенни частици, тъй като всяка една съдържа точно една молекула ApoB. Допълнително, трябва веднъж в живота да проверим дали са в норма стойностите ни на липопротеин (а), които са ни генетично заложени. И трите са важни.

Колкото повече на брой вредни частици циркулират и повече холестерол носят, толкова по-лесно навлизат в съдовата стена и по-бързо се развива атеросклерозата.

Проблемът тук е по-скоро комуникационен. Медицинското съсловие с години се бори да разясни на хората защо “лошият” холестерол е опасен. Ако започнем да обясняваме още пет различни частици и белтъчни маркери на масовия пациент, съществува реален риск объркването да стане пълно. Затова фокусът трябва да остане върху ясните прицелни стойности и правилното оценяване на риска.

otsurce Здравеопазване, Лечение, Съобщения

Хората с екстремно висок холестерол вече имат нова възможност за лечение

Американската агенция по храните и лекарствата одобри първото по рода си хапче за намаляване на високия лош (LDL) холестерол. Лекарството е четвъртият PCSK9 инхибитор, получил разрешение за употреба, и първият под формата на таблетка. Тя блокира специфичен протеин, за да улесни изчистването на лошия холестерол от кръвта. Пие се по една на ден и е алтернатива на инжекциите. Освен това действа различно от статина и пациентите може да използват и двете лекарства, тъй като действат по два различни биологични модела, за да постигнат един и същ краен резултат – понижаване на холестерола. А съвременната наука смята за аксиома правилото, че колкото по-нисък е холестеролът, толкова по-нисък е рискът от сърдечни болести.

Хапчето получава зелена светлина по ускорената процедура за бърз достъп до иновативни терапии с голям социален ефект. Медикаментът е одобрен за безпрецедентно краткия период от по-малко от месец, при положение че обичайното средно време е 10 месеца. За сравнение, дори стандартната ускорена процедура отнема между 6 и 7 месеца за медикаменти, които предлагат значително подобрение спрямо съществуващото лечение. Сега агенцията се произнася рекордно бързо, защото проучванията категорично доказват, че таблетката сваля нивата на лошия холестерол с 56-59%. В кардиологията рязкото спадане на LDL се приема за сигурен знак, че рискът от инфаркт намалява. В клиничните изпитвания лекарството показва много добър профил на безопасност, като честотата на страничните ефекти е била сходна с тази при плацебо.

Бързото произнасяне за хапчето е “продиктувано от огромния социален интерес за превръщането на мощните кардиологични биологични инжекции в достъпно ежедневно хапче”. Проучванията за безопасност и ефикасност обаче са отнели стандартните години работа, преди да се стигне до финалното административно разглеждане. Одобрението на регулаторния орган се основава на две проучвания, в които са участвали общо повече от 3200 възрастни, които вече приемат най-високата доза статини, която могат да понесат.

Досега този процес можеше да се спре само с големи биологични молекули, които се инжектират с игла подкожно на всеки две седмици. Учените успяха да създадат миниатюрна молекула, която издържа на стомашните киселини, преминава в кръвта и върши същата работа, но под формата на обикновено ежедневно хапче.

Официалното одобрение на американската агенция определя лекарството като съпътстваща терапия към диетата и физическата активност за пациенти над 18 г. с първична хиперхолестеролемия. Само по себе си това състояние не е болест, която боли, но е основен рисков фактор за сериозни здравословни проблем. Излишният лош холестерол започва да се лепи по вътрешните стени на артериите. С времето тези натрупвания образуват твърди плаки, които стесняват кръвоносните съдове и пречат на кръвта да преминава свободно. Ако “облицовката” напълно запуши съд към сърцето, се стига до инфаркт, а ако блокира съд към мозъка – до инсулт.

При много хора черният дроб по рождение произвежда твърде много холестерол или не може да го чисти, дори човекът да живее и да се храни перфектно. Генетично високият холестерол, известен като фамилна хиперхолестеролемия, се наследява по аутозомно-доминантен път. Достатъчно е само бащата или само майката да има уязвим ген, за да го предаде на детето си. Вероятността за всеки родител, независимо от пола, е 50%. Именно за тези по-тежки случаи е създадено новото хапче.

От него могат да се възползват и хора с висок сърдечносъдов риск, които вече приемат максимално поносими дози традиционни статини, но въпреки това нивата на лошия им холестерол остават твърде високи. Както и всички, които отговарят на условията за терапия с PCSK9 “спирачка”, но категорично отказват или изпитват затруднения да си поставят съществуващите подкожни инжекции.

Източник: 24 часа

otsurce Полезни съвети

Как да съхраняваме лекарствата у дома

Домашната аптечка е нещо, с което почти всяко домакинство разполага. Но знаем ли как наистина да съхраняваме правилно лекарствата в нея? Неспазването на условията за съхранение може да намали ефективността на даден медикамент, а в определени случаи и да го превърне в истинска заплаха за здравето.

Ключивите условия за съхранение на лекарства у дома са:

1. недостъпност за деца
2. защита от пряка слънчева светлина
3. ниска влажност
4. подходяща температура

Кухнята и банята са сред най-неподходящите места за съхранение на медикаменти поради постоянните температурни колебания и висока влажност, особено в близост до печка, чайник или радиатор. Освен ако изрично не е посочено друго, всички лекарства трябва да се съхраняват на хладно, тъмно и сухо място.

Температурата – особено важна през лятото

Ако в листовката не е посочено друго, лекарствата се съхраняват при стайна температура в диапазона 15–25 °C. Когато температурата в жилището се покачи над тази граница, молекулите на активните вещества могат да се разградят по-бързо. При висока температура лекарствата могат да започнат да се разпадат по-бързо, което намалява ефекта им. При някои медикаменти това е просто неефективно, но при други като инсулин, антибиотици или капки за очи – може да бъде опасно за здравето.

Особено критично е да не се оставят лекарства в автомобила. Дори при кратък престой температурата в купето може да надвиши 50 °C. Лекарства, които се приготвят в домашн условия (каквито са повечето антибиотични форми за деца под форма на суспензии) се съхраняват при стандартни условия преди разтварянето и в хладилник след приготвянето на лекарствената форма.

Кои лекарства са най-податливи?

Различните лекарствени форми реагират различно на неблагоприятни условия. Класически пример е аспиринът – когато е изложен на влага, той се хидролизира и започва да мирише на оцет, като едновременно с това губи ефективността си. Неотвореният инсулин се съхранява в хладилник при 2–8 °C. След първото отваряне може да се държи на стайна температура, но не над 25 °C – студеният инсулин се инжектира по-болезнено и се усвоява по-лошо. Сиропите за кашлица трябва да се съхраняват в шкаф на стайна температура между 10 и 30°C. При ниски температури захарта в тях кристализира и се утаява, което затруднява точното дозиране. При антибиотиците изискванията варират значително. Готовите суспензии трябва да се съхраняват в хладилник и са годни само 7–14 дни след приготвянето им.

Срок на годност – преди и след отваряне

Срокът на годност обикновено се изчислява за затворен продукт. Но след като опаковката е отворена, той се променя. Офталмологичните препарати трябва задължително да се унищожат след изтичане на срока им, тъй като консервантът в тях постепенно губи действие и в капките могат да се размножат бактерии. Отворена бутилка с капки за очи трябва да се подменя поне веднъж месечно. Разпечатан флакон с таблетки не трябва да се пази повече от година от отварянето му. Отвореният сироп се съхранява спрямо срока на годност, предоставен в листовката и се отнася за отворения продукт.

Какво да правим с погрешно съхранявании медикаменти?

Ако дадено леарство е билко съхранявано при условия, които не отговоарят на условията за съхраняване по листовка, то не е годно за употреба и трябва да бъде изхвърлено. Изхвърлят се и всички лекарства с изтекъл срок на годност, лекарства без опаковка, както и течни и кремообразни препарати, ако са променили цвета си или се виждат видими частици в тях. Лекарствата се изхвърлят на точно определени за целта пунктове.

Редовната проверка на домашната аптечка – поне веднъж на 6 месеца е лесен навик, който може да предотврати сериозни рискове за цялото семейство.

Източник: Puls.bg

otsurce Полезни съвети

Съветите на кардиолога проф. Иво Петров за здравето ни в горещините

Температури от 35-36 градуса не са драматични и нашите организми са свикнали с тях. Това коментира кардиологът проф. Иво Петров. Все пак той съветва да се предпазваме и по обяд да не се излагаме директно на слънце. Много е важна и хидратацията. Той обясни, че поне 30% от хората на Земята имат в даден момент от живота си предсърдно мъждене. „Това е неинфекциозна пандемия, характерна за напредналата възраст. Много е важно да бъде разпозната навреме, да се лекува правилно и по възможност да бъдат предпазени пациентите от следващи рецидиви. Консултацията с кардиолог е абсолютно задължителна”, обясни той. Един от симптомите е сърцебиене. „Интервалите на сърдечната дейност стават разнопосочни – къс-дълъг, дълъг-къс”, обясни кардиологът.

Той обясни, че най-честата причина за аритмията е артериалната хипертония. „Абсолютната аритмия е неблагоприятна както за дейността на сърцето като орган, така и за всички останали органи. Когато имаме абсолютна аритмия, сърцето не може да изтласква достатъчно количество кръв за единица време и всички органи започват да страдат. Вторият момент е, че хората, които вече имат сърдечно нарушение – било то на клапите или на артериите на сърцето – когато върху това се добави и аритмията, тогава нещата рязко се влошават и много пациенти бързо изпадат в сърдечна недостатъчност. Това е още един мотив да направят навреме консултация с кардиолог“, каза проф. Петров. Тази аритмия се лекува. 

Повече информация във видеото на Nova

otsurce Полезни съвети

Хранителен режим при артериална хипертония

Артериалната хипертония е едно от най-разпространените хронични заболявания в света и често се нарича „тихият убиец“, защото дълго време може да протича без симптоми. Високото кръвно налягане увеличава риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания и увреждане на кръвоносните съдове. Макар медикаментозното лечение да е основна част от терапията при много пациенти, хранителният режим играе ключова роля както в профилактиката, така и в контрола на заболяването.

В много случаи промяната в начина на хранене може значително да подобри стойностите на кръвното налягане и дори да намали нуждата от по-високи дози медикаменти. Това не означава временна диета, а дългосрочен модел на хранене, който подпомага работата на сърдечно-съдовата система.

Как храната влияе върху кръвното налягане?

Кръвното налягане зависи от множество фактори – състоянието на кръвоносните съдове, количеството течности в организма, хормоналния баланс, телесното тегло и начина на живот. Храната може да повлияе всички тези механизми.

Прекомерният прием на сол например води до задържане на течности и повишава натоварването върху съдовете и сърцето. От друга страна, хранителни вещества като калий, магнезий, калций и омега-3 мастни киселини подпомагат нормалната функция на сърдечно-съдовата система и могат да имат благоприятен ефект върху стойностите на кръвното налягане.

Наднорменото тегло също е важен фактор. Дори умерено отслабване може да доведе до значително подобрение при хора с хипертония. Именно затова хранителният режим трябва да бъде балансиран, устойчив и съобразен с индивидуалните нужди на пациента.

Значението на ограничаването на солта

Една от първите препоръки при артериална хипертония е намаляването на приема на сол. Проблемът е, че голяма част от натрия не идва от солницата, а от преработените храни – колбаси, консерви, полуфабрикати, сосове, пакетирани закуски и готови ястия.

Много хора приемат значително повече сол, отколкото осъзнават. Това води до задържане на вода в организма и увеличава натоварването върху кръвоносните съдове. Ограничаването на натрия може да помогне за понижаване на кръвното налягане още в рамките на няколко седмици.

Вместо сол могат да се използват подправки, лимонов сок, чесън, пресни билки и различни ароматни комбинации, които подобряват вкуса на храната без излишен натрий. Важно е също да се четат етикетите на храните, защото дори продукти, които не изглеждат „солени“, често съдържат високи количества натрий.

DASH режимът – един от най-изследваните подходи

Един от най-препоръчваните хранителни режими при високо кръвно налягане е DASH диетата, чието име идва от Dietary Approaches to Stop Hypertension. Този модел на хранене е създаден специално с цел контрол на артериалната хипертония и е подкрепен от множество научни изследвания.

Основната идея е увеличаване на приема на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови култури, ядки и нискомаслени млечни продукти, като същевременно се ограничават солта, захарта, преработените храни и наситените мазнини.

Този тип хранене осигурява по-големи количества калий, магнезий и фибри – вещества, които подпомагат нормалното функциониране на кръвоносните съдове. Освен че може да понижи кръвното налягане, DASH режимът често подобрява нивата на холестерол и подпомага контрола на теглото.

Кои храни са особено полезни?

Плодовете и зеленчуците са сред най-важните храни при артериална хипертония. Те съдържат антиоксиданти, фибри и минерали, които подпомагат съдовото здраве. Особено полезни са зеленолистните зеленчуци, доматите, броколите, бананите, цитрусите и горските плодове.

Пълнозърнестите храни също имат важно място в режима. Овесените ядки, кафявият ориз, ръжта и пълнозърнестият хляб подпомагат контрола на кръвната захар и осигуряват по-дълготрайно усещане за ситост.

Рибата, особено мазните видове като сьомга, скумрия и сардини, е добър източник на омега-3 мастни киселини, които могат да имат благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система. Ядките и семената също са полезни, когато се консумират умерено и без добавена сол.

Бобовите култури като леща, нахут и боб осигуряват растителен протеин и фибри, без излишни наситени мазнини. Те са добър избор за хора, които се стремят към по-балансиран и щадящ сърдечно-съдовата система режим.

Храни, които е добре да се ограничат?

При хипертония е препоръчително да се намали приемът на силно преработени храни. Колбасите, чипсовете, готовите сосове, бързата храна и полуфабрикатите често съдържат големи количества сол, трансмазнини и скрита захар.

Прекомерната консумация на захар също може да има неблагоприятен ефект. Подсладените напитки и десертите допринасят за наднормено тегло и метаболитни нарушения, които често вървят ръка за ръка с високото кръвно налягане.

Алкохолът е друг фактор, който трябва да бъде контролиран. Малки количества при някои хора може да не създават проблем, но редовната и прекомерна употреба може да повиши кръвното налягане и да намали ефекта на медикаментите.

Наситените мазнини и трансмазнините също трябва да се ограничават. Те се съдържат в много пържени и индустриално произведени храни и повишават риска от атеросклероза и сърдечно-съдови усложнения.

Референции:

1. Filippou, Christina D., et al. ‘Dietary Approaches to Stop Hypertension (DASH) Diet and Blood Pressure Reduction in Adults with and without Hypertension: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials’. Advances in Nutrition, vol. 11, no. 5, Apr. 2020, pp. 1150–60. PubMed Central, https://doi.org/10.1093/advances/nmaa041

2. Ndanuko, Rhoda N., et al. ‘Dietary Patterns and Blood Pressure in Adults: A Systematic Review and Meta-Analysis of Randomized Controlled Trials12’. Advances in Nutrition, vol. 7, no. 1, Jan. 2016, pp. 76–89. PubMed Central, https://doi.org/10.3945/an.115.009753

Източник: Puls.bg

1 2 3 … 8