Д-р Снежа Бахарова: Вече имаме млади мъже на 30 години с инфаркт

В разгара на грипния сезон в студиото на „Събуди се“ кардиологът и специалист по вътрешни болести от „Пирогов“ д-р Снежа Бахарова предупреди за сериозните рискове, които вирусите крият за сърцето. Тя коментира скорошния случай на 200-килограмов мъж, починал в болницата, като симптом за масовото затлъстяване сред все по-млади хора. Според нея комбинацията от застоял начин на живот, лоша храна и употреба на добавки с неясен произход затруднява работата на лекарите.

Д-р Бахарова подчерта, че сърдечните проблеми вече не са запазена територия само за възрастните. „Едно време инфарктът се случваше при жените след критическата възраст, а при мъжете около 45-50 години. Сега нещата са други – имаме млади мъже на 30 години с инфаркт“, обясни тя. Като основни причини тя посочи липсата на движение и прекомерното стоене пред телефоните и социалните мрежи, което замества живия контакт и физическата активност.

Проф. Радка Аргирова: Този нов вариант на грипа води до много бързо развиващи се пневмонии

Относно усложненията след грип или COVID-19, симптомите, за които трябва да се следи, са лесна умора, сърцебиене и ритъмни нарушения. „Има ранни симптоми, които се появяват след 7-ия до 10-ия ден, но има и по-късни – месец или три след инфекцията“, поясни д-р Бахарова. Тя призова при подобни оплаквания веднага да се търси помощ от личен лекар или спешен център.

Д-р Бахарова обърна специално внимание на личната отговорност. Докато до 18-годишна възраст грижата е на родителите, след това всеки сам трябва да отделя „един час в годината“ за профилактичен преглед, включващ кардиограма, измерване на кръвно налягане и изследвания на кръвната захар и бъбречните показатели. „Българинът не си обръща достатъчно внимание на здравето и всичко се неглижира“, коментира тя.

Зимният период е особено опасен за хората със сърдечни проблеми. Д-р Бахарова посъветва пациентите с хипертония да не спират лекарствата си самоволно, ако измерят ниска стойност на кръвното. Тя препоръча и ваксинацията срещу грип като ефективна превенция за рисковите групи.

За финал лекарят отправи предупреждение срещу самолечението чрез интернет и изкуствен интелект. „Хранителните добавки минават много лесно на пазара и нямат контрол като медикаментите“, подчерта тя. Вместо несигурни препарати, тя препоръча прием на доказани витамини като C и D, цинк и пробиотици след консултация със специалист.

Целия разговор гледайте във видеото тук

https://nova.bg/news/view/2026/01/18/524295/д-р-снежа-бахарова-вече-имаме-млади-мъже-на-30-години-с-инфаркт

Защо нормалното кръвно налягане е важно?

Кръвното налягане е силата, с която кръвта притиска стените на кръвоносните съдове, докато сърцето я изпомпва към органите и тъканите. То е един от най-важните показатели за състоянието на сърдечно-съдовата система и за общото здраве на организма. Кръвното налягане се измерва в милиметри живачен стълб (mmHg) и се изразява с две стойности – систолично и диастолично налягане. Систоличното показва налягането при съкращаване на сърцето, а диастоличното – при неговото отпускане между два удара.

Граници на нормалното кръвно налягане

За възрастен човек нормалните стойности на кръвното налягане се считат около 120/80 mmHg. Това означава, че систоличното налягане е около 120 mmHg, а диастоличното – около 80 mmHg. Приема се, че стойности до 129/84 mmHg също могат да се считат за нормални или високо-нормални, особено ако не са съпроводени с други рискови фактори. Когато систоличното налягане трайно надвишава 140 mmHg и/или диастоличното е над 90 mmHg, говорим за артериална хипертония. От другата страна на спектъра е ниското кръвно налягане, при което стойностите са под 90/60 mmHg, като при някои хора това може да е физиологична особеност, а при други – признак за здравословен проблем.

Как се променя кръвното налягане през живота?

Кръвното налягане не е константна величина и се променя в различни периоди от живота. При децата и младите хора стойностите обикновено са по-ниски, като постепенно се повишават с напредване на възрастта. Това се дължи на промени в еластичността на кръвоносните съдове, на начина на живот и на натрупването на различни рискови фактори. При възрастните хора често се наблюдава повишение на систоличното налягане, докато диастоличното може да остане в нормални граници или дори да се понижи. Тези възрастови промени правят редовното проследяване на кръвното налягане особено важно.

Защо кръвното налягане е толкова важно за здравето?

Поддържането на кръвното налягане в нормални граници е от ключово значение за правилното функциониране на всички органи. Кръвта доставя кислород и хранителни вещества до мозъка, сърцето, бъбреците и останалите тъкани. Когато налягането е твърде високо, стените на кръвоносните съдове се подлагат на постоянен стрес, което с времето води до тяхното увреждане. Това увеличава риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и бъбречни заболявания. При твърде ниско кръвно налягане, от друга страна, органите може да не получават достатъчно кислород, което може да причини замайване, слабост, припадъци и в по-тежки случаи – шокови състояния.

Последствия от хронично високо кръвно налягане

Хроничната хипертония често протича без ясни симптоми, което я прави особено опасна. Много хора не осъзнават, че имат повишено кръвно налягане, докато не настъпят сериозни усложнения. Продължително високото налягане ускорява процесите на атеросклероза, уврежда сърдечния мускул и увеличава риска от мозъчни кръвоизливи. Освен това то оказва негативно влияние върху зрението и бъбречната функция, като може да доведе до хронична бъбречна недостатъчност.

Значението на редовното измерване

Редовното измерване на кръвното налягане е един от най-ефективните начини за ранно откриване на отклоненията от нормата. Измерването трябва да се извършва в спокойно състояние, след кратка почивка, за да се избегнат временни колебания, свързани със стрес или физическо усилие. Домашният контрол на кръвното налягане е особено полезен, тъй като дава по-реална представа за ежедневните стойности, а не само за тези, измерени в лекарски кабинет.

Роля на начина на живот за поддържане на нормално кръвно налягане

Начинът на живот има решаващо значение за поддържането на нормални стойности на кръвното налягане. Балансираното хранене, умерената физическа активност, поддържането на здравословно тегло и ограничаването на солта и алкохола допринасят за добър контрол на налягането. Управлението на стреса и достатъчният сън също играят важна роля, тъй като хроничният психически стрес може да доведе до трайно повишение на стойностите.

Източник: Puls.bg

Проф. Иво Петров: Всеки може да спаси живот при сърдечен арест

След години на усилия и обществен натиск, в края на седмицата Народното събрание прие промени в Закона за здравето, които отварят пътя за поставянето и използването на автоматични външни дефибрилатори (AED) на обществени места от немедицински лица. Темата беше във фокуса на предаването „На Фокус“, където гостува кардиологът проф. Иво Петров – един от основните двигатели на тази законодателна промяна.
„Повече от пет години се борим за това. Това не е спонтанна инициатива, а дългогодишна битка“, заяви проф. Петров в студиото. По думите му още преди години е създаден Българският съвет за ресусцитация – организация, насочена към първа помощ при сърдечен арест, реанимация и ранна дефибрилация.

Ключовият момент в новия закон е въвеждането на презумпция за невиновност за хората, които използват автоматичен външен дефибрилатор, независимо от изхода за пациента. „Досега законът на практика наказваше опита за помощ. Ако не си медицинско лице, ти носеше отговорност. Това беше абсурдно“, подчерта проф. Петров. Той допълни, че AED устройствата са регистрирани в ЕС именно за употреба от немедицински лица – т.нар. случайни свидетели.

Кардиологът обясни, че внезапната сърдечна смърт често се дължи не само на инфаркт, но и на тежки ритъмни нарушения като камерно мъждене и камерна тахикардия. „Камерното мъждене е неминуемо фатално, ако не се предприеме незабавна стъпка. В този смисъл човекът, който помага, не може да навреди – той единствено може да спаси живот“, каза той.

Статистиката от други европейски държави показва категоричен ефект от ранната дефибрилация. „В Дания преживяемостта се увеличи от 18% на 34%, след като гражданите започнаха да използват дефибрилатори. А при системно прилагане на всички нива шансът за оцеляване надхвърля 60%“, посочи проф. Петров.

Той акцентира и върху т.нар. „златни минути“. „До третата минута след сърдечния арест няма мозъчна увреда. До осмата минута все още има шанс тя да бъде обратима. След това вече е почти безпредметно“, обясни кардиологът и подчерта, че екипите на Спешна помощ рядко пристигат преди 10-тата минута.

По думите му законодателната промяна е приета след усилия в рамките на три различни парламента. „Искам да поздравя отиващия си парламент, че в последните си минути взе решение в полза на живота“, каза проф. Петров и добави, че нестабилността в политическия процес е била основната причина за забавянето.

Кардиологът даде за пример скандинавските държави като Дания и Швеция, които са „шампиони“ по успеваемост при сърдечен арест благодарение на културата на взаимопомощ. „Северноевропейците изглеждат дистанцирани, но действат изключително ефикасно. Ние тепърва трябва да минем от режим на омраза и безразличие към режим на емпатия и взаимопомощ“, заяви той.

Проф. Петров предупреди, че възрастта на сърдечния арест у нас тревожно спада. Той припомни случая с футболиста Кристиан Ериксен, спасен по време на Европейското първенство. „Лекарят каза: ‘Аз приех Кристиан, след като някой го беше дефибрилирал.’ Акцентът е в ‘някой’ – случаен човек“, подчерта той.

В България вече има ограничен брой дефибрилатори – например в метрото в София, където са обучени стотици служители след целенасочени кампании и обучения с Фондация „3 минути“. Въпреки това проблемите остават. „Имаме случаи, в които дефибрилатори са заключени в кабинети – това е недопустимо“, каза проф. Петров и даде пример със смъртен случай на пътник на софийското летище, при който устройството не е било достъпно.

По думите му дефибрилатори трябва задължително да има на летища, гари, училища, университети, спортни зали и стадиони. „Скандално е, че на българските стадиони няма дефибрилатори. Загина млад треньор, загина и дете по време на тренировка – това са загуби, които могат да бъдат предотвратени“, каза той.

Кардиологът обясни, че съвременните AED устройства са напълно автоматични. „Те сами оценяват състоянието, сами подават електрическия импулс и дори инструктират човека как да прави сърдечен масаж – по-дълбоко, по-бързо или по-бавно“, посочи проф. Петров. Цената им варира между 1500 и 2000 евро.

По негови думи в България годишно умират около 12 000 души от внезапен сърдечен арест с минимален шанс за оцеляване. „Случайният гражданин не е длъжен да лекува – неговата мисия е да поддържа живота, докато дойде Спешна помощ. Законът вече ясно го защитава“, подчерта той.

Проф. Петров напомни, че месецът е посветен на сърцето и в рамките на кампанията се провеждат безплатни профилактични прегледи. „Сърдечният арест не е задължително фатален – ако има ресусцитация и ранна дефибрилация. Това е веригата на оцеляването и тя работи само когато сме заедно“, заключи кардиологът.

Източник: Nova.bg

Националната Кардиологична Болница се включва като партньор в кампанията „Заедно за здраво сърце“

Кампанията „Заедно за здраво сърце“ получи подкрепата на Многопрофилната болница за активно лечение „Национална кардиологична болница“ (МБАЛ „НКБ“) – София, която е първата и най-голяма специализирана болница за диагностика и лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания. В рамките на инициативата всички пациенти с диагностицирана хипертрофична кардиомиопатия (ХКМП), които са хоспитализирани  или се проследяват амбулаторно в болничното заведение, ще имат възможност да участват в кампанията чрез попълване на анкетни карти. Изследването е насочено към по-доброто разбиране на кардиомиопатиите – специфична група сърдечни заболявания, които засягат сърдечния мускул и могат да доведат до сериозни усложнения като изява на сърдечна недостатъчност, нарушения в сърдечния ритъм и други. Чрез събирането и анализа на данни от реалната клинична практика, кампанията цели да допринесе за подобряване на ранната и адекватна диагностика, своевременно започване на специфична терапия, проследяване и широка информираност сред населението относно различните форми на кардиомиопатии.

Възможността това изследване да бъде реализирано в МБАЛ „НКБ“ осигурява висока медицинска стойност и надеждност на резултатите, благодарение на дългогодишния опит на болницата в областта на кардиомиопатиите, наличието на експертни екипи и пълния набор от високоспециализирани диагностични методики, необходими за специфичността на тези заболявания.

Специални благодарности

Специални благодарности отправяме към екипа на Клиниката по кардиология с началник проф. д-р Борислав Георгиев за високия експертен принос и готовността за сътрудничество в името на по-доброто сърдечно здраве. Благодарим на доц. д-р Илияна Петрова, началник на Отделение по кардиология, за активното участие и професионалната ангажираност към провеждането на изследването. Подкрепа за реализиране на кампанията фондация „От сърце“ срещна и от ръководството на МБАЛ „НКБ“ в името на изпълнителния директор д-р Красимир Джинсов, на когото също изказваме признателност.

Онлайн версията на анкетата е достъпна на този линк

Безплатни профилактични прегледи

🩺Всяка година в периода ✅7-14 февруари✅в света се провежда Седмица на вродените сърдечни малформации (ВСМ). Целта е да се осведоми обществеността за социалното значение на ВСМ и да се подобри обгрижването на децата и възрастните с ВСМ.

📌ВСМ са най-честите вродени аномалии с честота около 10/1000 живородени. Всяка година в света се раждат над 1 милион деца с ВСМ, и ако не се лекуват около 30% от тях ще загинат до 1-годишна възраст. В България годишно се раждат около 500 с ВСМ, като близо 250 се нуждаят от хирургично или интервенционално лечение, около 100 от тях в периода на новороденото и ранна кърмаческа възраст. Напредъкът на детската кардиология, кардиохирургия и интензивно лечение значително подобри преживяемостта, като в развитите страни над 80% от родените с ВСМ достигат зрялост. Понастоящем броят на възрастните с ВСМ надвишава този на децата.

В Национална кардиологична болница се намира единствената за страната структура по детска кардиология и кардиохирургия, която извършва цялостно обгрижване на децата с ВСМ от новородено до 18-годишна възраст, като проследяването като възрастни продължава в рамките на мултидисциплинарния екип от кардиолози-кардиохирурзи и детски кардиолози.

Независимо от големите предизвикателства, свързани основно с липсата на медицински сестри, спешна диагностика или лечение не бе отказана на нито едно новородено, кърмаче или дете. От м. октомври 2025 г. успяхме да възстановим дейността и всеки ден да се извършва сърдечна операция. Въведоха се и успешно се прилагат сложни интервенционални процедури. Участваме в международни проекти и сравняваме резултатите си с големите центрове в света.

Целта ни тази година е в рамките а работната група по детска кардиология и ВСМ към Дружеството на кардиолозите в България, да привлечем повече кардиолози в полето на вродените кардиопатии; да създадем „медицински паспорт“ на пациентите с ВСМ над 18-годишна възраст, което да е в помощ при посещение при кардиолог или друг специалист; да продължим активната колаборация с Асоциация „Детско сърце“ и създадем обучителни материали за родители и деца.

Инициатива на Национална кардиологична болница в Седмицата на вродени сърдечни малформации е организиране на безплатни прегледи за пациентите с ВСМ от всички възрастови групи, жест към децата и порасналите ни пациенти.

Записването за преглед от детски кардиолог или кардиохирург са на тел. 02 9211 330 или 0884843535.

Записването за кардиолозите за възрастни – д-р Искра Байрактарова, д-р Мила Пенева и д-р Боян Кунев са на тел📍02 9211 404 или 029211 414.📍

Моля спазвайте часовете и носете медицинска документация.

Източник: Национална кардиологична болница – София

Да помогнем на сърцето: Профилактични кардиологични прегледи

Сърцето ни се товари не само от вредните навици, а и от атмосферните условия през зимата. Продължителното излагане на студ и честите температурни амплитуди крият риск за хората със сърдечно-съдови заболявания.  

Именно сърдечно-съдовите заболявани са водещата причина за смърт в Европа, а профилактичните кардиологични прегледи сякаш са тера инкогнита за българина. Има ли как това да се промени? За това в студиото на “100% будни” говори един от водещите кардиолози у нас – професор Иван Груев.

„Ако ние рано откриваме пациентите в риск, бихме могли да им помогнем така че усложненията да се отложат във времето или дори въобще да не случат“, подчерта специалистът.

По думите му пациентите трябва да познават рисковите фактори, които се делят на такива, на които можем да повлияем, и такива, на които не можем – възраст, пол и наследственост. След навършване на 40-годишна възраст мъжете трябва ежегодно да посещават профилактични прегледи.

Бъдещият председател на ДКБ обърна внимание и на тревожните статистики у нас. „Консумацията на алкохол у нас е опасно голяма. Първенци сме и в тревожната класация по тютюнопушене, то трябва сериозно да се ограничи“.

Той напомни колко е важно хората да разпознават симптомите на спешните състояния. „Добре е да познаваме симптомите на остър миокарден инфаркт – гръдна болка на широка площ, придружена с изпотяване или с болка в корема. Симптомите на инсулта са нарушения в съзнанието и говора, отпадналост на ръка или крак. Разпознаването им може да доведе до бързо оказване на лекарска помощ“.

Сред основните съвети: редовно измерване на кръвното налягане. То трябва да бъде под 135 на 85, а в лекарския кабинет: под 140 на 90. В студените месеци хората трябва да излизат добре облечени и хидратирани, а пациентите с високо кръвно налягане – да го контролират по-често.

Въпреки възможностите за профилактика, проблемът остава сериозен: на годишна база у нас продължаваме да имаме около 25 000 миокардни инфаркта.

„Профилактичният преглед представлява контакт с пациента, кратък разговор за симптоми, измерване на кръвното налягане, електрокардиограма и даване на направление за изследвания, резултатите от които специалистът може да види по електронен път. Отнема едно отиване при личния лекар и едно ходене до лаборатория. Нищо повече“, обобщи проф. Груев.

Още от разговора вижте тук: кликни на видеото

Обновиха Европейския кардиологичен план

Брюксел публикува Европейския кардиологичен план. Стратегията на България за сърдечно-съдово здраве е изготвена в синхрон с европейския документ.

Европейската комисия предложи най-мащабния до момента пакет от мерки за подобряване на здравето на европейците и за модернизиране, повишаване на ефективността и устойчивостта на здравния сектор в ЕС. Документът разписва дейност в три направления: развитие на водеща биотехнологична индустрия, облекчаване на правилата за медицинските изделия, борба със сърдечно-съдовите заболявания.

Ключове елемент на стратегията е планът „Safe Hearts“, чиято цел е да подобри превенцията, диагностиката и лечението на водещата причина за смърт в Европа: сърдечно-съдовите заболявания. Мерките предвиждат: използване на персонализирани инструменти за прогнозиране и терапии; прилагане на изкуствен интелект и дигитални здравни решения; намаляване на неравенствата и подобряване достъпа до здравеопазване. Сред целите е до 2035 г. преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания да намалее с 25%.

Всяка година заболяванията на сърцето отнемат живота на около 1,7 милиона европейци, а при липса на спешни мерки се очаква броят на случаите да нарасне с 90% до 2050 г. Освен сериозните последици за общественото здраве, заболяванията струват на европейската икономика приблизително 282 милиарда евро годишно.

Припомняме, че Дружеството на кардиолозите в България отдавна работи в синхрон с европейските приоритети. Още през 2021 г. започна изработването на Национален план за сърдечно-съдово здраве, насочен към профилактика, съвременно лечение и ранна рехабилитация. От няколко години ДКБ участва и инициира редица инициативи, насочени към медицинско образование, информираност на обществото и намаляване на неравенствата в достъпа до качествено лечение. Сред ключовите цели е до 2030 г. преждевременните и предотвратими смъртни случаи в България поради сърдечно-съдови заболявания да бъдат намалени с 30%. Планът на ДКБ се развива в широк обществен консенсус чрез Националния алианс за сърдечно-съдови заболявания, който обхваща всички заинтересовани страни. В края на 2023 членовете на алианса разписаха меморандум, който ангажира под ръководството на кардиолозите у нас институциите, академичната и научната общност, работодателите, пациентските организации и медиите да работят за приемане на български кардиологичен план. В резултат бе създадена работна група към Министерството на здравеопазването.

Проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, приветства решението на европейските институции. „Публикуването на Европейския кардиологичен план е силно признание, че Европа поставя сърдечно-съдовото здраве сред своите стратегически приоритети. За нас, Дружеството на кардиолозите в България, това е и потвърждение, че сме поели правилната посока навреме“.

От ДКБ са категорични, че целенасочените и последователните инициативи на научното дружество са прераснали в структуриране на Национален план за сърдечно-съдово здраве в България, фокусиран върху превенцията, ранната диагностика, съвременното лечение и рехабилитацията.

Проф. Карамфилов допълва: „Вярвам, че публикуването на плана от Европейската комисия ще донесе допълнителен и решаващ импулс в реализирането на нашия Национален сърдечно-съдов план и постигането на най важната ни цел – намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост в България“.

Доктор Красимир Джинсов е преизбран за председател на ССКЕБ.

Доктор Красимир Джинсов е преизбран за председател на ССКЕБ на провелото се отчетно-изборно събрание на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България.

“Новият мандат е както отговорност, така и силна мотивация да продължим да надграждаме постигнатото, да развиваме нашата специалност и да изграждаме среда, в която иновациите са достъпни за всеки специалист и всеки пациент. Наш приоритет ще бъде разширяването на достъпа до най-новите технологии и модерни терапевтични решения, които променят качеството на живот. Ще продължим да инвестираме в обучение, професионално партньорство и устойчиво развитие така че да гарантираме индивидуализирана, висококачествена грижа за всеки пациент”, сподели д-р Джинсов.

Миозинови инхибитори – нова перспектива в лечението на хипертрофична обструктивна кардиомиопатия

Хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМП) е най-честата форма на кардиомиопатия с честота на разпространение около 1:500 случая в общата популация. Според дефиницията диагнозата се поставя при възрастните при дебелина на стената на ЛК ≥15 мм, в който и да е миокарден сегмент, която не може да бъде обяснена единствено с пресорно натоварване на камерата в условията на АХ, клапен порок или друго заболяване на натрупването1. Задебеляването на стената на лява камера може да се случи на ниво изходен тракт на лява камера, среднокамерно ниво или апикални, върхови сегменти на кухината на лява камера.

Ехокардиографията е съществена за детайлната оценка на пациентите с хипертрофична кардиомиопатия, като дава представа за нивото на задебеляване на стената на лява камера, наличието на патологичен градиент и въвличането на митралната клапа в болестния процес. Регистрирането на динамичен градиент в изходния тракт на лява камера над  ≥50 mmHg е патогномоничен за поставянето на диагнозата обструктивна хипертрофична кардиомиопатия (ХОКМП).

Регистрирането му в покой в комбинация с хипертрофията на лява камера, в присъствието или отсъствие на SAM поставя диагнозата. Градиента може да бъде предизвикан и при използване на прийоми на Valsalva, а когато това не е възможно се препоръчва провеждане на стрес-ехокардиография. Не е удачна фармакологична провокация с добутамин, тъй като по този начин пробата не е физиологична и може да бъде свързана с лоша поносимост.

Клинични прояви на обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Симптомите на пациентите с ХОКМП се ръководят именно от наличието на динамичен градиент в изходния тракт на лява камера2. Всички по-интензивни физически усилия и емоционални натоварвания водят до увеличаване на степента му и са предпоставка за изява на симптомите на кардиомиопатията. Оплакванията се ръководят от клиниката на стенокардия или гръдна болка в покой или при усилие, прояви на левостранна сърдечна недостатъчност изявяваща се с диспнея при по-интензивни физически усилия или в легнало положение.

Най-тежката и понякога първа изява на обструктивна хипертрофична кардиомиопатия е синкопът. Синкпопът при усилие може да бъде резултат от рязко покачване на градиента в изходния тракт на лява камера и рязко спадане на сърдечни дебит. Или да е последица от изява на злокачествена сърдечна аритмия – камерна тахикардия или камерно мъждене, които са нерядко явление при пациентите с хипертрофична кардиомиопатия. Изявата на симптоми и обективната находка от ехокардиографията говорят в подкрепа на потвърждаване на диагнозата. Всички пациенти с хипертрофична обструктивна кардиомиопатия трябва да бъдат насочвани към специализирани центрове за провеждане на лечение.

Лечение при пациенти с обструктивна хипертрофична кардиомиопатия

Лечението на пациентите с ХОКМП включва медикаментозна, интервенционална и хирургична терапия. И все пак се препоръчват някои общи мероприятия за намаляване и избягване на симптомите на заболяването. При обструкция в изходния тракт на лява камера трябва да избягват дехидратация и прекомерна консумация на алкохол и да се насърчава намаляване на теглото. Артериалните и венозни вазодилататори, включително нитрати и инхибитори на фосфодиестераза тип 5, могат да влошат симптомите на обструкция в изходния тракт на лява камера и употребата им трябва да се избягва.

Медикаментозната терапия е широко застъпена и доказано ефективна при пациентите с хипертрофична кардиомиопатия. Невазодилатативните бета-блокери, титрирани до максимална поносима доза, се препоръчват като терапия от първа линия за подобряване на симптомите при пациенти с обструкция в изходния тракт на лява камера при пациенти ХКМП. Може да се добави и дизопирамид, верапамил или дилтиазем при липса на задоволителен ефект от терапията.

Инхибитор на сърдечната миозинова АТФаза (мавакамтен), титриран до максимално поносима доза трябва да се вземе предвид в допълнение към бета-блокер, за да се подобрят симптомите при пациентите като втора линия медикамент на избор3. Мавакамптен е първият в класа на миозиновите инхибитори, който блокира сърдечната миозин аденозин трифосфатаза (АТФаза). По този начин медикамента действа като намалява образуването на кръстосани мостове актин–миозин в кардиомиоцитите и по този механизъм се намалява контрактилитета и се подобрява енергетиката на миокарда.

Потискайки контрактилитета, медикаментът действа като намалява степента на обструкция в изходния тракт на лява камера. Плазменият полуживот на медикамента е доста дълъг около 6-9 дни, като това се определя предимно от типа метаболизиране на пациента по CYP2C19 системата. Понастоящем медикаментът е единственият миозионов инхибитор, одобрен за лечение на пациенти с обструктивна хипертрофична кардиомиопатия, вече достъпен за лечение и в България.

Афикамтен е втора генерация миозинов инхибитор, структурен аналог на мавакамтена. Механизмът му на действие е подобен на този на мавакамтен, но с много по-голяма селективност към активния участък на сърдечния миозин. Медкаментът има по-кратък полуживот, около 4 дни, и до момента показва много по-добър профил на безопасност спрямо мавакамтена. За момента обаче все още липсват клинични доказателства и все още не е одобрен за лечение на пациенти с обструктивна хипертрофична кардиомиопатия.

И все пак при пациенти с градиент в изходния тракт на лява камера над ≥50 mmHg, тежки симптоми на сърдечна недостатъчност и/или синкоп при усилие или необясним рецидивиращ синкоп, въпреки максимално поносимата лекарствена терапия, трябва да се има предвид инвазивно лечение, септална редуцираща терапия с алкохолна аблация с цел намаляване на градиента в ЛК изходен тракт. Целта на тази терапия е да се постигне намаляване на дебелината на миокарда в съответната зона, като се предизвика инфаркт в нея. Хирургичната миектомия е показана при пациенти, при които се налага и клапна корекция на митралната клапа.


Референции:

1. European Heart Journal, Volume 44, Issue 37, 1 October 2023, Pages 3503–3626, https://doi.org/10.1093/eurheartj/ehad194

2. Braunwald, Eugene. „Hypertrophic Cardiomyopathy“. New England Journal of Medicine, том 393, бр. 10, Септември 2025, стр. 1004–15. DOI.org (Crossref), https://doi.org/10.1056/NEJMra2413445.

3. Owens, Anjali T., и съавт. „Mavacamten for Obstructive Hypertrophic Cardiomyopathy: Rationale for Clinically Guided Dose Titration to Optimize Individual Response“. Journal of the American Heart Association, том 13, бр. 17, Септември 2024, стр. e033767. DOI.org (Crossref), https://doi.org/10.1161/JAHA.124.033767.

Автор: д-р Цветелина Дойчинова

Източник: Puls.bg

Започна проучване за опасно сърдечно заболяване

През декември 2025 г. Фондация „От сърце“ стартира специализирано национално проучване „Заедно за здраво сърце“, насочено към хората с хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ). Основната цел е чрез анкета да се изследват нагласите и потребностите на пациентите с това заболяване. Проучването ще проследи какво лечение те използват в момента, доколко са информирани за новите терапии и с какви затруднения се сблъскват при достъпа до съвременни методи за лечение. Резултатите ще помогнат за създаването на национално ръководство за пациенти с ХКМ и за разработването на образователни материали, обяснява Мая Пламенова, изпълнителен директор на Фондация „От сърце“. Желаещите да се включат в анкетата могат да намерят повече информация на сайта на фондацията otsarce.com, и на фейсбук страницата „От сърце“.

„Хипертрофичната кардиомиопатия е най-честото генетично предавано заболяване в областта на кардиологията, като засяга около 1 на 500 души в Европа – казва Мая Пламенова. – За съжаление, често това заболяване се диагностицира късно. Причината е, че липсва семеен скрининг, а симптомите са неспецифични и пациентите и лекарите не могат да разпознаят симптомите навреме. Този вид заболявания са честа причина за развитие на сърдечна недостатъчност, внезапна сърдечна смърт и животозастрашаващи аритмии. Например, 22% от хората с хипертрофична кардиомиопатия имат предсърдно мъждене, което е сред основните причини за инсулт. Много пациенти не са достатъчно информирани за съвременните възможности за лечение. Ако разберем къде е проблемът, ще може да работим за неговото решение.“

Кардиомиопатиите често намаляват способността на сърцето да изпомпва кръв към тялото, което причинява увреждане на другите органи. Това води и до симптоми като задух, лесна умора, болка зад гръдната кост, замаяност, които с времето могат да се влошат. Диагнозата се поставя след консултация с кардиолог, направена ехокардиография, а при необходимост и ядрено-магнитен резонанс на сърце. ХКМ се изявява по-често при мъже. Жените се диагностицират в по-напреднала възраст и имат по-лоша прогноза, което предполага, че стратегиите за диагностика трябва да бъдат преразгледани. Най-честата проява на заболяването е през третото десетилетие от живота, но може да присъства на всяка възраст, от новородени до по-възрастни.
„Това, което искаме ние, е българските пациенти да имат достъп до терапии, които ще забавят прогресията на заболяването и няма да се стигне до по-тежки хирургични интервенции“, казва Мая Пламенова.

Източник: вестник „24 часа“, 8 януари 2029, стр.14