Author: otsurce

Атеросклерозата е често срещано заболяване, което се развива в резултат на натрупването на плаки в кръвоносните съдове. Атеросклерозата1 е многостъпален и многофакторен процес. В годините са проведени много проучвания относно генезата, прогресията и последиците от този болестен процес. Основният патологичен компонент на атеросклерозата – атеросклеротичната плака, започва да се формира дифузно в субендотелното пространство на съдовете в ранна възраст, около тинейджърските години при т.нар. „успешно“ стареене на съдовете.

Атеросклерозата може да засегне почти всички съдови басейни в човешкото тяло – кръвоносните съдове на сърцето, мозъка, периферните съдове на долните крайници, бъбреците, очите. Израз на атеросклерозата в тези съдови басейни са съответно исхемичната болест на сърцето, мозъчносъдовата болест и периферната артериална болест.

Ендотелна дисфункция предпоставка за атеросклероза

Атеросклерозата се развива в участъците от съдовата стена, където е налице ендотелна дисфункция. Ендотелната дисфункция се характеризира с увеличена пропускливост на субендотелното пространство за липопротеини и други молекули. Също така и в експресия на ендотелни и левкоцитни селектини и адхезивни молекули и миграция на левкоцити в артериалната стена. Развитието на атеросклеротични плаки в съдови участъци с ендотелна дисфункция преминава през няколко етапа.

Процеса започва с отлагане на мастни повлекла с формиране на „пенести“ клетки в субендотелното пространство. Процеса се продължава от активирането на Т-клетките, като част от имунната система в съдовата стена и последваща миграция на съдови гладкомускулни клетки.

Рискови фактори за атеросклероза

Рисковите фактори за стартирането и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки са многобройни, а някои от тях и не напълно проучени. Дислипидемията с поддържане на високи нива на общ и лош LDL-C холестерол заема ключова роля в образуването на атеросклеротични плаки. Лечението ѝ с поддържане на ниски нива на „лош“ холестерол в кръвта, особено при пациенти с установено атеросклеротично заболяване има отношение към редукция на риска от развитие на последващо атеросклеротично сърдечно заболяване.

И въпреки постигнати прицелни стойности на LDL-C холестерол някои пациенти остават с повишен сърдечно-съдов риск, което се обяснява с прогресирането на останалите рискови фактори, като артериална хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и нездравословен начин на живот и хранителен режим. Все повече през последните години набира актуалност темата за връзката на т.нар. ремнантен (остатъчен) холестерол2 и остатъчния атеросклеротичен риск.

Последните клинични изпитвания насочиха вниманието към остатъчния холестерол като значителен фактор, допринасящ за този дългосрочен риск. Тясната връзка между ремнантния холестерол, артериосклерозата и сърдечно-съдовите заболявания насочва още повече вниманието и целите към последващи интервенции за промени в начина на живот и медикаментозния контрол на рисковите фактори.

Остатъчният холестерол е холестеролен компонент на богатите на триглицериди липопротеини, които се състоят от хиломикронни остатъци в състояние на гладно, липопротеини със средна плътност (IDL) на гладно и липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Повишените плазмени нива на триглицериди и богатите на триглицериди липопротеини са маркери за повишен остатъчен холестерол. Богатите на триглицериди липопротеини се получават по два пътя при хората: ендогенният път, синтезиран в черния дроб, и екзогенният път, синтезиран и обработен в стомашно-чревния тракт.

Клинична изява на атеросклерозата

Израз на атеросклеротичните лезии са симптоми и признаци на исхемия в различни съдови региони. Отлагането на атеросклеротични плаки в коронарните артерии е отговорно за развитието на остри и хронични коронарни синдроми. При острия коронарен синдром, с най-тежката си клинична форма острия миокарден инфаркт настъпва руптура на атеросклеротична плака и пълна обструкция на коронарен артериален съд.

Клиничната изява на острия коронарен синдром е острата типична гръдна болка, която понякога може да бъде съпроводена от белодробен оток или ритъмно-проводни нарушения. Нелекуван своевременно миокардния инфаркт може да завърши фатално или със значителни дългосрочни последици за пациентите.

Изява на атеросклеротичното заболяване на мозъчните съдове е мозъчния инсулт и болестта на малките мозъчни съдове. Те настъпват в резултат на отлагане на тромбогенни атеросклеротични плаки в зоната на мозъчните кръвоносни съдове.

Израз на стеснението на кръвоносните съдове на крайници е изявата на клаудикационна болка или болка в прасците и бедрата при ходене. Острото запушване на кръвоносни съдове на долните крайници се изявява клинично с остра болка и изстиване на засегнатия крайник. Нелекувано своевременно състоянието може да доведе до крайно увреждане на засегнатия крайник и в крайна сметка до неговата ампутация.

Атеросклерозата може да засегне всеки друг съдов регион – аортата, бъбречните артерии, мезентериалните артерии. Лечението и забавянето на прогресията на атеросклеротичната съдова болест включва мерки за модифициране и контрол на рисковите фактори. Промените в стила на живот с увеличаване на двигателната активност, спиране на тютюнопушенето са от съществена полза. Контролът над артериалното налягане и поддържане на ниски нива на кръвна захар и холестерол в кръвта също оказват своя благоприятен ефект върху ендотелната дисфункция и прогресивното отлагане на атеросклеротични плаки.

Източник: Puls.bg

Европейци сме по гени, по навици – не: живеем в клъстер на стреса, пушим много, проблем са затлъстяването и обездвижването. Мислим да предложим липиден профил и скрининг в профилактиката на 1-класниците, но се дискутира заради вземането на венозна кръв. Инертността ни убива – България работи със стари калкулатори за сърдечносъдов риск, НЗОК не е актуализирала софтуера на общопрактикуващите лекари. Като председател на дружеството, което поемам през 2026 г., имам амбицията да се обърнем повече към хората, с институциите е трудно и мудно да се взаимодейства, казва в интервю кардиологът проф. д-р Иван Груев, дм, зам.-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница “Цар БорисІІІ” и избран председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028 г. Още за него вижте в края на интервюто.
– Професор Груев, кои са “тихите” рискови фактори, които често се пренебрегват от наглед здрави хора, но водят до внезапни сърдечносъдови инциденти?
– Неслучайно както за хипертонията, така и за дислипидемията се употребява терминът “тихи убийци”. Те са фактори, които увеличават риска от миокарден инфаркт и от мозъчен инсулт, а пациентите много често нямат симптоми.
Високото кръвно налягане понякога дава главоболие или тежест в гърдите, но при много хора е абсолютно безсимптомно. Високият холестерол не боли, както и високата кръвна захар в началните етапи. Затова е много важно пациентите да познават своите рискови фактори, особено след 40-годишна възраст, а тези, които имат ранни сърдечносъдови заболявания в семейството – още по-рано. Като открием повишени стойности, можем да ги третираме с промяна в начина на живот и с медикаменти, като по този начин направим първична превенция – да предотвратим развитието на болест, а не да я лекуваме. Това е същността на модерната медицина.

– Какво друго да следим освен кръвното и холестерола?
– Рисковите фактори се делят на модифицируеми и немодифицируеми. Тези, които не можем да променим – възраст, пол и фамилна обремененост – са нашата биология, която няма как да избегнем. Всичко останало можем и трябва да променим.
Акцентът е върху хипертонията и лошия холестерол – LDL. Повишената кръвна захар на гладно, дори да не е диабет, също е рисков фактор. Както и затлъстяването, което е доста голям проблем в нашата страна, обездвижването и тютюнопушенето – ние сме най-пушещата нация в Европа, за съжаление. Лошите навици за хранене и недостатъчният сън също са фактори, които можем да моделираме в ежедневието си.
Познаването на тези предпоставки означава посещение на профилактични прегледи, за които личният лекар е длъжен да назначи изследвания след определена възраст.
– Кога трябва да започне скринингът?
– Задължителните профилактични прегледи за сърдечносъдови рискове са след 40-годишна възраст. Но пациентите с история за ранни сърдечносъдови събития – мъже преди 55 г. и жени преди 60 г. – трябва да се изследват по-рано. При генетични заболявания като фамилната хиперхолестеромия, която е често срещана – при 1 на 500 души, пациентите претърпяват инциденти 20-30 г. преди “обичайната” възраст. Добре е скринингът за фамилна хиперхолестеролемия да започне още в детските години. Например в първи клас, около седем години. Имаме идея да предложим стартовият липиден профил и скрининг да бъде заложен в профилактичната програма на първокласниците. Но в тази възраст се взима капилярна кръв, от пръста, а за липидния профил трябва да се изследва венозна. Затова има известни дискусии по предложението ни.
Друг рисков фактор, за който малко се знае, е липопротеин (а), изписва се в медицинската документация като Lp(a). Той е генетично предопределен и се изследва веднъж в живота. Ако имаме повишени стойности – над 50 мг/дл, трябва да третираме останалите рискови фактори още по-стриктно.
– А какви са нашите национални генетични особености, има ли българинът по-висок наследствен риск?
– Генотипът на българина е типично европейски. При нас фамилната хиперхолестеролемия не е по-честа, отколкото в Нидерландия, например. Проблемът при нас е тенденцията към леко повишени стойности на общия и лошия холестерол. Общият холестерол на българина е около 6,2, а лошият – към 3,5, които не са екстремно високи. Обаче когато човекът има и повишено кръвно, наднормено тегло, не се движи, пуши и не спи достатъчно, рискът кумулира.
Рискът е геометрична прогресия: 1 + 1 + 1 не е 3, а е 6,2. Ако имаме едновременно диабет, дори малко повишен холестерол и повишено кръвно, рискът е 6,2. Генетично сме европейци, но не и като начин на хранене, мислене и физическа активност.
– Защо се говори за роля на хроничното възпаление в развитието на атеросклерозата?
– Още Рудолф Вирхов в края на XIX век е казал, че атеросклерозата е възпалителен процес в съдовата стена. Оказва се, че нискостепенното, незабележимо възпаление действа като двигател на атеросклерозата, правейки съдовата стена по-пропусклива за атерогенните липиди. Хроничните възпалителни заболявания като ревматоидния артрит например доказано повишават риска от атеросклероза в степен, подобна на диабета – около два пъти.
За да разберем дали има нискостепенно възпаление, се изследва високочувствителният С-реактивен протеин.
– А стресът? Някои смятат, че е преувеличен фактор – само две поколения назад хората са живели във войни, глад.
– Стресът е много сериозен рисков фактор в съвременното общество. Нашите баби и дядовци са живели по време на война, но тя е продължила няколко години. Ние, за съжаление, живеем целия си живот в стрес. Според теорията на Ханс Селие острите реакции на стрес са адаптивни, но когато стресът стане хроничен, настъпва дистрес – компенсаторните механизми стават вредни. В крайна сметка стресът действа като искра на всички други рискови фактори. Хроничният стрес влошава съня, води до лоши навици на хранене, липса на физическа активност и често хората лекуват стреса с цигари и алкохол, което е пагубно.
– Как се справяме с това?
– За мен най-добрият начин е спортът. Той е чудесно лекарство за стрес. Човек сменя средата и натоварването. Когато си физически изморен, проблемите ти изглеждат по-далече. Искаш просто да се наспиш и на другия ден си много по-спокоен. От спорт и природа ефектът е по две – излизането от града, който е клъстерът на стреса. Аз самият, макар че като повечето хора страдам от т.нар. времева бедност, всяка сутрин правя малки физически упражнения, не мога да го нарека фитнес – да кажем, две-три серии по 40 лицеви опори и една-две серии от 50 коремни преси. Разхождам кучето си, което гарантира 10 000 крачки в парка, и винаги използвам стълбите в болницата – от кабинета на първия до клиниката на четвъртия етаж по много пъти на ден, вместо асансьора. Вкарвайки такива практики в ежедневието си, ние пак правим някаква физическа активност.
– Какво трябва да знаят хората за симптомите и необходимостта от диагностика при сънна апнея като част от грижата за сърцето?
– Сънната апнея не е просто кошмар за партньора. Тя се счита за причина за вторична хипертония. Тя води до непълноценен сън, прекъснат с много паузи, които са на практика хипоксия – липса на кислород за мозъка и сърцето. Обструктивната сънна апнея се лекува с намаляване на теглото, ако е нездравословно, но често се налага и CPAP устройство, спане с машинка. Имам лични примери с приятели, при които само използването на апаратчето е довело до възстановяване на съня, отслабване и редуциране на хапчетата за хипертония от 3 на едно. Освен това нелекуваната сънна апнея е противопоказание за правоспособност на шофьорите поради риск от тежки инциденти със заспиване зад волана.
– Има ли данни за ползи от препоръките в кардиологичните ръководства “по-ниско е по-добре” за лошия холестерол?
– Има голям смисъл. Лабораториите дават референтни стойности за млади здрави хора. Тези стойности не важат за останалата популация, особено в България, която е във високорисковите страни според Европейското дружество по кардиология. Стойностите на холестерола са диференцирани според риска на човека. При умерен риск (като 53-годишен мъж в България) LDL трябва да е под 2,6. При висок риск (пациент с диабет) LDL трябва да бъде под 1,8. При много висок риск (преживян сърдечносъдов инцидент) трябва да е под 1,4. При екстремен риск (два инфаркта в рамките на две години) е желателно LDL да е под единица. Така че, наистина – колкото по-ниско, толкова по-добре.
– Какъв тип са модерните лекарства за понижаване на липидите?
– Статините продължават да са гръбнакът на антилипидемичната терапия. Освен че понижават липидите, те имат и т.нар. плеотропни ефекти – потискане на хроничното възпаление и стабилизиране на атеросклеротичната плака. Опасни са малките меки плаки, които по-лесно се пукат и върху тях се залепва тромб.
Към статините масово се добавя езетимиб, който намалява усвояването на холестерола в червата, и двата медикамента действат синергично. При доказана нетолерантност към статини има бемпедоева киселина като алтернатива.
За пациентите с екстремно високи стойности или много висок риск вече разполагаме с инжекционни форми – PCSK9 инхибиторите. Един от тях, инклисиран, се прилага веднъж на шест месеца. Това е почти като ваксина срещу атеросклероза и е огромно облекчение за пациентите.
– Как се промени лечението на сърдечната недостатъчност, на която преди се гледаше като на присъда?
– Вече не е присъда. Когато започнах работа през 90-те години, сърдечната недостатъчност с намалена фракция на изтласкване беше еквивалентът на метастатичния рак. Сега картината много се промени, защото имаме доказани терапии. За съжаление, въпреки че разполагаме с всички медикаментозни средства, само около 35% от българските пациенти с намалена фракция на изтласкване получават задължителната четворна терапия (бета-блокер, минералкортикоиден антагонист, SGLT2 инхибитор и RAS блокер), докато в Хърватия този процент е около 80%.
– Какво друго липсва, питам ви като председател на дружеството на кардиолозите, чийто мандат започва през 2026 г.?
– Проблем са инертността и неразбирането на сериозността на положението. Опитите ни да направим национален кардиологичен план за сърдечносъдово здраве срещат неразбиране. Българската здравна каса не е актуализирала софтуера на общопрактикуващите лекари, които продължават да работят със старата система за оценка на риска за сърдечносъдови заболявания SCORE, докато в Европа вече има нови калкулатори – SCORE 2, които отчитат всички липидни фракции, както и отделни калкулатори за диабетици и пациенти над 70 години. Изненадващо е неразбирането, че основният проблем на България е сърдечносъдовата болестност и смъртност. Българските мъже живеят средно 73 г., като често умират още в трудоспособна възраст от предотвратими или отлагаеми във времето сърдечносъдови заболявания.
Публикациите на Европейското кардиологично дружество (ESC) категорично поставят България в категорията на страните с много висок риск от сърдечносъдови заболявания. Ако си средностатистически мъж в България, рискът да умреш от мозъчен инсулт е 8 пъти по-голям, отколкото, ако си мъж във Франция.
– Технологиите за отдалечен мониторинг като носими устройства, телемедицина, могат ли да подобрят контрола на кръвното, аритмиите, придържането към терапията?
– Кардиологията е най-иновативната специалност. Изкуственият интелект (ИИ) вече навлиза в образната диагностика, в анализа на данни от преносими устройства и в други области. Технологиите напредват: имплантирането на устройства като пейсмейкъри и дефибрилатори е по-усъвършенствано. Вече можем да заместваме аортните клапи неоперативно, интервенционално, при по-възрастни пациенти. Електрофизиологията също напредна невероятно – много аритмии, включително предсърдното мъждене, се лекуват с голям успех.
За съжаление, всички тези иновации струват много пари. Например, за поставянето на устройства като MitralClip за митралната клапа се отпускат само десетина бройки годишно за цялата страна, което е нищо в сравнение с броя на пациенти, които се нуждаят.
– С какво трябва да се започне, за да се промени сърдечносъдовият риск?
– С работа и просвета. Семейството е много важно – децата трябва да бъдат учени на здравословно хранене и физическа активност от малки. Задължително е системно здравно образование в училище, и то поднесено по интересен начин.
Малко са, но има и добри примери. В община Троян са създали кухня, която готви здравословно, използват местни производители, увеличили са часовете по физическо и резултатът е видим: индексът на телесната маса на децата започва да намалява. Децата стават посланици на здравословен начин на живот към родителите. Към модела вече има интерес от други общини.
Нашето дружество от години организира разговори с ученици за това какво е здравословно и те имат интерес.
Много трябва да говорим с децата, но с добро и с добри примери. Трябва да се работи с хората, това е единственият вариант, който би проработил, защото с институциите е много трудно и мудно. Като председател на дружеството, което поемам през следващата година, имам амбицията да се обърнем към хората. С институциите явно трябва да се говори на някакъв политически език, който ние не владеем.
Ние сме лекари, знаем това, което е добро за хората. Трябва да го направим максимално просто като послание и да им го поднесем по възможно най-добрия начин, така че самите те да започнат активно да се интересуват от своето здраве и да прилагат здравословни практики в ежедневието си. Ако хората посещават профилактичните прегледи и се лекуват навреме, дори с ниска доза статин, това ще даде резултат. Ако човек е със затлъстяване и отслабне 10 кг, ако спре цигарите, рискът намалява. Всички тези неща работят.
– Колко време ще е нужно?
– На ниво общество бързи ефекти трудно бихме могли да очакваме. За да променим картината, ни трябват към 20 г. – това показва опитът на Хърватия и на Португалия, която за това време е успяла да намали инсултите наполовина.
Както казваше един наш великолепен професор по биохимия: “Медицината не иска бързане, иска неспиране”.
– За финал – вашите “леки” сутрешни упражнения са респектиращи за голяма част от хората, да не говорим за пациенти със сърдечни заболявания, къде минава чертата на здравословното натоварване?
– Физическите усилия са полезни. Проблемът е в прекаляването при аматьорския спорт. Внезапна сърдечна смърт се случва при хора, които се мислят за безсмъртни, четат форуми или разчитат само на часовниците си. Смартчасовникът е помощник, но в никакъв случай не е персонален лекар.
Съветвам активно спортуващите да си правят профилактичен преглед с ЕКГ и лабораторни изследвания веднъж годишно, както и при възможност изследване с натоварване – за предпочитане кардиопулмонален тест. Това позволява да се дадат точни индивидуални тренировъчни зони на пулсовата честота.
Ехокардиография трябва да се прави при започване на по-активен спорт и при липса на патология поне през 2 г.
Когато спортът е за здраве, е прекрасен.

CV
Проф. д-р Иван Груев, дм, е зам.-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар БорисІІІ“ и избран председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028 г.Специализирал е в Италия. Участвал е като изследовател в повече от 50 международни многоцентрови клинични проучвания в областта на кардиологията. Автор е над 120 научни публикации. Освен активен участник в кардиологични сдружения професорът е член на Медицинската комисия на Българския футболен съюз.
Как се представя проф. Груев лично? „Занимавам се с кардиология още от студентските си години и съм преминал през всички етапи на квалификация и атестация: две специалности – по вътрешни болести и кардиология, защитена докторска работа, свързана с ролята на хроничното възпаление за развитие на атеросклерозата, доцентура, професура и сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Вярвам, че здравеопазването трябва да се занимава повече с опазване на здравето на хората и по-малко с лечение на болести и усложнения. Ето защо превантивната и спортната кардиология са предпочитаната ми сфера на работа.“

Източник: „24 часа“

Студеното време не само ви кара да облечете по-дебело яке, но  може да повиши и кръвното ви налягане по начини, които много хора дори не подозират. Изследване установява тревожна връзка между зимните месеци и влошаването на контрола върху хипертонията, което засяга милиони хора по света.

Скритата заплаха на студения сезон

Над 1,28 млрд. възрастни по света живеят с високо кръвно налягане, състояние, при което кръвта циркулира през тялото под повишено налягане, което натоварва сърцето и съдовете. Макар медикаментите, здравословното хранене и физическата активност да са добре познати методи за управление на хипертонията, изследователите сега обръщат внимание на един често пренебрегван фактор: сезонните промени.

Проучванена Американската кардиологична асоциация, анализира електронните здравни досиета на над 60 000 възрастни, лекувани за високо кръвно налягане в продължение на пет години, пише Medical News Today. Резултатите са еднозначни, систоличното кръвно налягане се повишава средно с до 1,7 mm Hg през зимните месеци в сравнение с летните. Още по-притеснително е, че процентът на пациенти с добър контрол на налягането спада с до 5% през студените месеци.

Как студът атакува кръвоносните съдове

Връзката между температурата и кръвното налягане се крие в начина, по който организмът ни реагира на студа. Д-р Ю-Минг Ни, кардиолог от Калифорния, обяснява механизма с прости думи: „Когато навън е студено, кръвоносните ви съдове се свиват, това се нарича вазоконстрикция. Стесняването на артериите изисква повече сила за прокарване на кръвта през тях, което автоматично вдига налягането.“

Изследванията показват, че дори минимални промени в температурата имат измерим ефект. Повишаването на стайната температура само с 10 градуса може да предизвика значителна промяна в систоличното кръвно налягане. Още по-показателно е друго проучване, което установява, че възрастните хора, живеещи в студени домове с температура под 18 градуса по Целзий, имат по-високо кръвно налягане, влошени кръвни показатели и проблеми с белите дробове.

Освен физическата реакция на съдовете, студът активира симпатиковата нервна система, частта от тялото, отговорна за реакциите на стрес. Това освобождава хормони и невротрансмитери, които ускоряват сърдечната честота и допълнително натоварват сърцето.

Рисковата група: Възрастните хора са най-уязвими

Макар студът да влияе на всички възрастови групи, възрастните хора са особено чувствителни към покачването на кръвното налягане през зимата. Френско изследване регистрира 10% увеличение на случаите на високо кръвно налягане през зимата в сравнение с лятото при хора над 65-годишна възраст. При тези над 80 години повишението е още по-изразено.

Робърт Б. Барет, водещ автор на скорошното изследване, подчертава значението на тези открития: „Въпреки сравнително малката разлика в систоличното налягане, бяхме изненадани да видим такава голяма промяна в контрола на налягането между зимните и летните месеци. Умереният сезон се оказа значителен прогностичен фактор, нещо което не е било обстойно описано преди.“

Какво означава това за вашето здраве

За хора с добре контролирано кръвно налягане, например под 130/80 mm Hg – сезонните колебания може да не са толкова проблематични. Но за тези, чието налягане е близо до границата от 140/90 mm Hg, зимата може да предизвика надхвърляне на безопасните нива, обясняват от South Denver Cardiology.

Д-р Ченг-Хан Чен, интервенционален кардиолог от Калифорния, коментира значението на изследването: „Тези данни ни казват, че трябва да обръщаме специално внимание на прецизността на измерванията през зимните месеци, тъй като може да се наложи коригиране на медикаментите именно в този период, за да се овладее налягането.“

Експертите подчертават, че макар промяната от няколко точки да не звучи драматично, ефектът се натрупва с времето и може да увеличи риска от инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания и съдова деменция.

Практични стъпки за защита през зимата

За хората с високо кръвно налягане зимата изисква по-стриктен контрол и превантивни мерки:

Храненето прави разликата. Студеното време често ни тласка към калорични, солени храни, но това е точно обратното на това, което се нуждае организъм с хипертония. Насочете се към плодове, зеленчуци, нискомаслени млечни продукти, риба, птиче месо и пълнозърнести храни. Ограничете солта, ниското натриево хранене е ключово за управление на кръвното налягане.

Топлината е вашият приятел. Когато излизате навън в студено време, облечете се на пластове и не забравяйте шапка и ръкавици. Загубата на топлина през главата и ръцете кара сърцето да работи по-усилено за поддържане на телесната температура. Уверете се, че домът ви е достатъчно топъл през целия ден.

Внимавайте с кофеина и алкохола. И двете вещества ускоряват загубата на телесна топлина, което принуждава сърцето да работи по-интензивно. Умерете консумацията им през студените месеци.

Движете се, но разумно. Напрегната физическа активност навън в студа може рязко да повиши налягането. Вместо това тренирайте на закрито, където температурата е контролирана. Редовната физическа активност остава от ключово значение за сърдечното здраве, просто я практикувайте в подходяща среда.

Мониторингът е задължителен. Дори при спазване на всички препоръки, проследяването на кръвното налягане през зимата е критично. Измервайте го в различни моменти на деня, за да получите пълна картина на колебанията. Ако забележите устойчиво повишаване, консултирайте се с лекаря си, може да се наложи временна корекция на дозите на медикаментите.

Следващата стъпка: Осведоменост и образование

Д-р Чен подчертава необходимостта от по-широка информираност по темата: „Мисля, че повечето от нас не са напълно наясно с ефекта на студеното време върху кръвното налягане. Повече образование на лекарите за важността на контрола на налягането специално през студените зимни месеци би помогнало на пациентите.“

Д-р Ни допълва: „Трябва да разбираме по-добре какви други фактори от околната среда допринасят за кръвното налягане. Необходимо е по-голямо осъзнаване как ежедневните дейности и експозиции за хората, живеещи нормалния си живот, могат да повлияят на здравни фактори, които допринасят за сърдечносъдови заболявания.“

Изследователите смятат, че следващата стъпка е разработване на насоки за лекарите относно сезонните корекции на лечението и широка информационна кампания сред обществото за рисковете през зимата.

Какво е високо кръвно налягане

Кръвното налягане измерва силата, с която кръвта притиска стените на артериите. То се записва с две числа: горното (системно) показва максималното налягане при свиване на сърцето, а долното (диастолно) – минималното налягане, когато сърцето е в покой. И двете се измерват в милиметри живачен стълб (mm Hg).

Нормалното кръвно налягане е под 120/80 mm Hg. Налягане от 130/80 mm Hg или по-високо се счита за повишено. Хипертонията често протича без симптоми, поради което редовните прегледи са от изключителна важност.

Макар главната причина за високото кръвно налягане все още да не е изяснена напълно, изследванията сочат, че наднормено тегло, определени етнически произходи, инсулинова резистентност, тютюнопушене и диета с високо съдържание на сол значително увеличават риска от развитие на заболяването.

Студената зима е реалност, която не можем да променим, но можем да променим начина, по който реагираме на нея. За милионите хора с високо кръвно налягане сезонната бдителност може да направи разликата между добър контрол и потенциално опасно състояние.

Източник: svetatnazdraveto.bg

Коронарната артериална болест е патологичен процес, който се характеризира с натрупване на атеросклеротични плаки в епикардните артерии, които кръвоснабдяват сърцето. Те могат да бъдат обструктивни или необструктивни в зависимост от това каква част от лумена на съда заемат и до каква степен го стесняват. Болестта може да има дълги стабилни периоди, но може и да стане нестабилна по всяко време, в повечето случаи поради остро атеротромботично усложнение причинено от руптура на плака или ерозия.
Независимо от клиничния ход на протичане исхемичната болест на сърцето отразява един дълъг болестен процес на хронично възпаление ангажиращо съдовата стена. Като в генезата му съучастват различни рискови и съпътстващи фактори.

Какви са симптомите на стенокардията?
Клиничната изява на исхемичната болест на сърцето е стенокардната симптоматика и нейните еквиваленти и само правилното разпознаване на тези симптоми може да способства за навременното поставяне на диагнозата. Стенокардията или ангина пекторис е израз на недостатъчния приток на кислород към сърдечния мускул, който да съответства на кислородните му потребности. Стенокардната симптоматика1 има няколко особености и характеристики, по които да бъде разграничена от други причини за гръдна болка.
Така например, това са оплаквания, които обичайно се явяват при усилие- физическо или психическо. По-интензивно ходене, изкачване на стълби, тичане могат да са провокиращи фактори за изява на стенокардна гръдна болка. По време на тези усилия пациентите описват гръден дискомфорт с характер на стягане, който обичайно им пречи да продължат нормално започнатата дейност.
Характеристиките на дискомфорта свързан с миокардна исхемия могат да бъдат разделени на четири категории: локализация, характер, продължителност и връзка с натоварване или условия, при които оплакванията се купират. Дискомфортът причинен от миокардна исхемия е обичайно локализиран в областта на гръдния кош, близо до стернума, но може да бъде усетен навсякъде от епигастриума до долната челюст или зъбите, между скапулите или във всяка ръка до китката и пръстите.
Гръдният дискомфорт се описва често като притискане, стягане или тежест; понякога душене, стискане или парене зад гръдната кост. В много от случаите гръдната болка е с особен характер и обикновено не напомня по нищо на предшестващи оплаквания на пациента.
Пациентите могат да посочат точно определен провокиращ фактор и в повечето случаи това е усилието- физическо или психическо такова.
Продължителността на стенокардните епизоди обикновено е в рамките на няколко минути- най-често между 5 и 10 минути. По-продължителен такъв епизод, над 20 минути е съмнителен за миокарден инфаркт и налага незабавно търсене на лекарска помощ.
Както споменах стенокардията почти винаги е свързана с определен провокиращ фактор и най-често оплакванията отминават за няколко минути след спиране на усилието или след прилагане на определени медикаменти – вазодилататори, наречени нитрати. Всички описани от пациентите оплаквания обобщават клиничната изява на стеснението на коронарните съдове.
Стабилна или нестабилна форма на стенокардия- как да ги разпознаем?
Разграничаването на симптоматиката на стабилните от нестабилните форми на стенокардия може да способства за преценка на последващото лечение2. Нестабилните форми на стенокардия изискват незабавно поведение поради застрашаване от развитие на миокарден инфаркт. Характеристиките на нестабилната стенокардия включват по-дълга продължителност стенокардите пристъпи над 20 минути. Включително и изява на стенокардни оплаквания и в покой.
Новопоявилите се оплаквания от гръдна болка през последните 2 месеца с умерена по интензитет гръдна болка, както и кресчендо ангината при предшестваща стабилна такава насочва за нестабилност на симптоматиката и изисква незабавно терапевтично поведение.
Как се поставя диагнозата на исхемичната болест на сърцето?
Използвани са много образни методи, които да обективизират наличие на миокардна исхемия и да докажат значима стеноза на коронарните артерии. Електрокардиограмата3 е базовото изследване, което се използва за оценка на пациентите при кардиологичен преглед. Още по-подходяща за диагнозата на исхемичната болест на сърцето е регистриране на електрокардиограма проведена по време на усилие, натоварване което да бъде дозирано и съпроводено от провеждане на ЕКГ записи на различни стъпала от натоварването, както и във възстановителната фаза.
Освен това базовата ехокардиография за оценка на морфологията, кинетиката и функцията на сърцето може да спомогне за потвърждаване на вероятността за исхемична болест на сърцето. Скенера с контраст на коронарните съдове и конвенционалната коронарография остават златния стандарт за обективизиране на стеноза на коронарните артерии.
Референции:

1. Gillen, Caitlin, и Amandeep Goyal. „Stable Angina“. StatPearls, StatPearls Publishing, 2025. PubMed, http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK559016/.
2. Mebazaa A, Motiejunaite J, Gayat E, Crespo-Leiro MG, Lund LH, Filippatos G, et al. Acute cardiovascular care association position statement on the acute cardiorenal syndrome. Kardiol Pol. 2019;77(1):1–10. Available from: https://www.bgcardio.org/storage/app/media/uploaded-files/2019_01_CCSindrome_Body.pdf

Източник: puls.bg

– Проф. Гроздински, каква е разликата между ангиология и флебология?

-Ангиологията е наука за съдовата система и нейните болести и е медицинска практика, разбира се. Дели се на артериология – за артериалната система, флебология – занимава се с венозната система, лимфология – разглежда лимфната система. По отношение на артериологията най-разпространеното и ключово заболяване е атеросклерозата. Известно е, че е на първо място в развитите страни като социална значимост и смъртност. Това е едно много сериозно и тежко заболяване и, Слава Богу, през последните десетилетия е относително лечимо. Ангиологията се занимава с атеросклерозата извън сърдечното заболяване, т.е. коронарната атеросклеротична болест. Занимава се с тромботичносклеротични промени по артериите на горните и долните крайници, по сънните артерии и по артериите на вътрешните органи. Голямото преимущество на ангиологията пред други специалности, като кардиологията, е, че разполагайки с неинвазивен метод като ехо-доплер, ние имаме възможност да скенираме на практика цялата съдова система.

– Какво представлява скринингът с вхо-доплер?

– Атероклерозата причинява системни поражения, като едновременно или последователно уврежда цялата артериална система, а скринингът може да открие ранните форми на атеросклерозата, което е изключително ценно и важно за пациента и лекаря. Специфичността на атеросклеротичния процес е, че той много дълго протича асимптомно, развиват се плаки, които стесняват съда, но това може да премине без никакви оплаквания. Когато процесът напредне и плаките запушат съда, се получава тромбоза А тя причинява инфаркт, инсулт, периферна гангрена. Когато се стигне до това положение, лечението е много по-трудно и с много по-малка ефективност, защото вече са нанесени структурни поражения върху органите. В този смисъл най-важното при лечението на атеросклерозата, като изключим профилактиката, която е бъдещето. С ехо-доплер се откриват промени в съдовата стена на глава, корем, крака с милиметър до милиметър и половина, т.е. ние хващаме атеросклерозата в най-ранния стадий.

– Какво следва след установяването на състоянието на съда?

– Ако атеросклерозата е само като плака, ние провеждаме съответната профилактика, и лечение на рисковите фактори, наблюдение но ако стеснението е повече от 5060% от съда, тогава медикаментозното лечение става по-активно, както и контролът, а когато стеснението стигне над 70%, обикновено се поставя метален стент, т.е. се поставя изкуствена материя, която разширява артерията и премахва стенозата. Това е изключително ценно, защото по този начин можем да предпазим човек от развитие на инфаркт, инсулт и периферна гангрена. Разбира се, този метод не изключва при по-сложните случаи, когато се налага ендоваскуларно лечение, и извършването на ангиография – контрастно изследване или СТ ангиография със скенер и вкарване на контрастно вещество, за да се визуализира артериалната стена и съответно стенозата или тромбозата. Има и други съдови заболявания като артрита, който е възпалителен тип съдово заболяване, и те също подлежат на диагностика и лечение.

– Каква е ролята на профилактиката?

– По отношение на профилактиката – това за мен лично е бъдещето. на.лечението на съдовите заболявания, тъй като възникнели по-сериозна атерослероза, лечението вече е много по-трудно и по-скъпо, докато профилактиката предполага ограничаване или премахване на рисковите фактори, които познаваме – високо кръвно, тютюнопушене, тежък стрес, дислипидемия, захарен диабет, фамилна анамнеза. За съжаление фамилната фактори не можем да ги премахнем, но можем да наблюдаваме и контролираме хора, които имат такива фактори. В тези случаи, ако се контролират рисковите фактори, рискът за развитие на атеросклероза се ограничава, или ако се развие, тези пациенти могат да бъдат наблюдавани и контролирани и никога да не се стигне до инфаркт или инсулт. Това е бъдещето на медицината.

Магдалена ГИГОВА

В следващия брой ще прочетете какви са методите за лечение на варикозата – едно от най-социално значимите заболявания у нас и в световен мащаб, каква е превенцията и мръсна дума и еколестеролът.

***

Проф. д-р Лъчезар Гроздински има над 40 години медицински опит. През 2007 г. създава специалността „Ангиология“ и става първият български ангиолог. Проф. д-р Лъчезар Гроздински е председател на Националното дружество по ангиология и флебология, както и на Комисията по ултразвукова съдова диагностика, член е на Управителния съвет на Българското дружество по ендоваскуларна терапия. Бил е на специализации в Англия и САЩ. Главен редактор е на списание „Флебология и ангиология“, има над 120 научни публикации в България и чужбина, автор е на две монографии, написал е шест романа и е патентовал едно изобретение. От 2012 г. е началник на Клиниката по ангиология и флебология към „Аджибадем Сити Клиник – УМБАЛ“ в София и е консултант в МЦДорис Клиникс.

Източник: в. „Доктор“