Лекарство, използвано от векове при сърдечни заболявания, отново се оказва във фокуса на кардиологичните изследвания след нови данни, показващи потенциални ползи при пациенти със сърдечна недостатъчност. Става въпрос за дигоксин – медикамент, познат още от ерата на растението напръстник (foxglove), който дълго време беше смятан за остаряла терапия на фона на модерните лекарства за сърдечна недостатъчност. Нови проучвания, цитирани от MedicalXpress, показват, че ниски дози дигоксин могат да намалят хоспитализациите и да подобрят част от резултатите при пациенти със сърдечна недостатъчност.

Какво представлява дигоксинът?

Дигоксинът е лекарство от групата на сърдечните гликозиди и има дълга история в медицината. Активните вещества, свързани с него, произлизат от растението напръстник (Digitalis), използвано още през XVIII век за лечение на отоци и сърдечни заболявания. През годините медикаментът се използва при различни форми на сърдечна недостатъчност и нарушения на сърдечния ритъм, особено предсърдно мъждене. С развитието на съвременната кардиология и появата на нови терапии ролята на дигоксина постепенно намалява, главно заради опасения относно токсичността при по-високи дози и ограничените данни за влияние върху общата смъртност.

Новите проучвания и какво показват

Според новите данни, представени от изследователи от University Medical Center Groningen (UMCG), ниските дози дигоксин могат да имат по-съществена роля при сърдечна недостатъчност, отколкото се смяташе досега. В едно от проучванията около 1000 пациенти със сърдечна недостатъчност са проследени в 43 различни центъра. Половината получават ниска доза дигоксин в допълнение към стандартната терапия, а останалите – плацебо.

Резултатите показват намаляване на хоспитализациите и подобрение на част от клиничните показатели, особено при пациенти със сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване. Изследователите съобщават, че комбиниран анализ на няколко проучвания показва средно около 25% намаление на хоспитализациите поради влошаване на сърдечната недостатъчност.

Защо ниските дози са толкова важни?

Един от ключовите аспекти в новите изследвания е използването на ниски дози дигоксин. В миналото по-високите дози често водят до токсичност и нежелани реакции, включително нарушения на сърдечния ритъм. Според кардиолозите ниските дози могат да имат различен физиологичен ефект. Вместо основно да увеличават силата на сърдечните съкращения, те влияят върху компенсаторните механизми при сърдечна недостатъчност, включително прекомерната активация на стресови хормони като адреналин. Това е особено важно, защото хроничната свръхактивация на симпатиковата нервна система е един от основните механизми за прогресия на сърдечната недостатъчност.

Съвременното лечение на сърдечната недостатъчност

През последните две десетилетия лечението на сърдечната недостатъчност се промени значително. Съвременните препоръки включват комбинация от няколко класа лекарства, известни понякога като „Fantastic Four“. Сред тях са: ACE инхибитори или ARNI терапии, бета-блокери, минералкортикоидни антагонисти, SGLT2 инхибитори.

Информация за съвременните терапии при сърдечна недостатъчност публикува и American Heart Association. Въпросът пред кардиолозите е дали дигоксинът може да бъде полезно допълнение към тази съвременна терапия при определени групи пациенти.

Какво се случва при спиране на дигоксина?

Едно от допълнителните изследвания проследява пациенти, които са спрели приема на дигоксин след приключване на терапията. Изследователите установяват, че при част от пациентите прекратяването на лечението е свързано с по-чести усложнения, включително влошаване на сърдечната недостатъчност, хоспитализации и повишен риск от неблагоприятни събития в краткосрочен период. Това не означава автоматично, че лекарството трябва да се използва при всички пациенти, но показва, че ролята му може да е по-сложна и по-значима, отколкото се смяташе.

Защо дигоксинът остава спорна терапия?

Въпреки новите положителни данни, дигоксинът продължава да бъде спорен медикамент в кардиологията. Причината е, че лекарството има тесен терапевтичен прозорец – разликата между ефективна и токсична доза е сравнително малка. Именно това в миналото води до сериозни опасения относно безопасността. Освен това по-старите проучвания не показват ясно намаление на общата смъртност, което допринася за постепенното отдръпване от медикамента в част от клиничната практика. Според историческия обзор на лечението на сърдечната недостатъчност, дигоксинът остава ограничено използван именно заради риска от токсичност и развитието на нови терапии. Сърдечната недостатъчност остава глобален проблем

Сърдечната недостатъчност е едно от най-разпространените хронични заболявания в развитите страни. Според данни на AstraZeneca, заболяването засяга около 64 милиона души по света. С напредването на възрастта на населението броят на пациентите продължава да нараства, а сърдечната недостатъчност остава сред основните причини за хоспитализация при хора над 65 години.

Типичните симптоми включват: задух, умора, подуване на крайниците, намален физически капацитет, чести хоспитализации.

Кардиолозите подчертават, че новите резултати не означават, че дигоксинът трябва да бъде използван масово без преценка. Вместо това изследванията показват, че при внимателно подбрани пациенти и при използване на ниски дози лекарството може да има по-голяма стойност, отколкото се смяташе през последните години. Това е особено важно за държави и здравни системи, където цената на терапията е ключов фактор. Според изследователите дигоксинът остава изключително евтин медикамент в сравнение с много съвременни терапии.

Новите проучвания поставят отново във фокуса едно от най-старите лекарства в кардиологията. Макар дигоксинът да не е нов медикамент, данните показват, че при правилна дозировка и внимателен подбор на пациенти той може да има реални ползи при сърдечна недостатъчност. Експертите подчертават, че ще са необходими допълнителни анализи и бъдещи препоръки, но интересът към медикамента показва, че дори столетни лекарства могат да намерят ново място в съвременната медицина.

Източник: pharmacy-bg.com

• В България няма точни данни за разпространението на Lp(a)
• Въвеждането на рутинно тестване би позволило по-ранно откриване на рисковите пациенти и по-добра превенция
• Дори при висок Lp(a) сърдечносъдови инциденти могат да се регулират чрез контрол на кръвното налягане, холестерола, диабета и начина на живот

Проф. Постаджиян, колко българи приблизително са с висок липопротеин (a) и какво означава това за общественото здраве?

Истината е, че нямаме конкретни данни, за да кажем колко са – затова апелираме за тестване. Очакването за европейската раса е около 20% от всички индивиди да имат повишени нива на липопротеин(а). Единственото конкретно проучване сред български пациенти, за което знам че разполагаме в момента, е на екипа на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда. То показва подобна честота и сред нашата популация.

Ще намалее ли опасността от сърдечносъдови инциденти, ако изследването на Lp(a) стане част от рутинните изследвания?

Със сигурност ще се подобри познанието ни за хората в риск. Това е първото нещо, за да има някаква промяна. Чак тогава ще очакваме намаляване и на смъртността.

Колко често кардиолозите в България назначават такъв тип тест и какви са бариерите?

Всъщност до този момент ние знаехме за наличието на Lp(a), но темата беше по-слабо позната, а и изследванията не бяха достатъчно широко достъпни в рутинната практика. В последните години това се променя – тестовете станаха по-надеждни и все повече лекари започват да ги включват, особено при хора с повишен риск. Идеално би било да знаем нивата му при всеки индивид. Според мен е почти консенсусно, че в рамките на профилактичния преглед при пациентите около 40-годишна възраст изследването на Lp(a) съвсем спокойно би могло да се интегрира с другите липидни показатели.

При кои пациенти пропускането на такъв тест може да доведе до неправилна оценка на риска?

Най-често по-високи стойности очакваме при хора, които са преживели сърдечносъдов инцидент в по-млада възраст. Говори се най-вече за връзката с инфаркта, но при пациенти с аортна стеноза също по-често се откриват повишени нива на липопротеин (a). Тоест, има групи, при които шансът тестът да е „положителен“ е по-голям, отколкото в общата популация. Затова е разумно именно при тях да започнем с изследването.

Какви са последствията, ако не се изследва Lp(a) при пациенти с рецидивиращи събития, въпреки че имат добър LDL контрол?

За съжаление, при тези пациенти рискът остава и те могат да продължат да правят нови инциденти. Дори терапията за LDL-С да е назначена правилно и стойностите да са под контрол, ако не сме измерили Lp(a), пропускаме важна част от причината за риска и реално не можем да повлияем резултата в желаната посока. Добрата новина е, че се разработват нов тип терапии, насочени именно към този рисков фактор.

Какво би струвало на системата въвеждането на тестването на Lp(a) и какво би спестило?

Много е важно медицинските специалисти, но и хората да са запознати с рисковете при повишен Lp(a). В интерес на истината в практиката, когато говоря с пациентите, независимо че в настоящия момент този тест не е поет от здравната каса, той се пуска като изследване, защото логиката на запознатия и на заинтересования човек е той да направи нещо. Но ще е хубаво, наистина, да фигурира в пакета липидни параметри, които съществуват. Това ще спести множество от хоспитализациите, свързани с инфаркт на миокарда, байпас хирургия и процедури за реваскуларизация. Това са важни неща, които съвременното навремено лечение би могло да предотврати като инциденти. Големият въпрос е да изграждаме здравоопазване, което поставя като ценност това нещо, а не хоспитализацията на пациента като алтернатива.

Съществува ли интерес от страна на институциите да включат тестовете в националните препоръки?

Факт е, че институциите направиха немалко до този момент. Не говоря за конкретния показател, който е сравнително нов и тепърва започва да се говори за него, колкото, че всъщност доста неща по отношението на тестването на липидите се промениха за добро в страната. Обичайният ни апел е към гражданите да ползват възможностите, които настоящата система им дава. Тя им осигурява немалко тестови възможности за начална
оценка и за контрол.

Каква е ролята на общопрактикуващите лекари и необходимо ли е допълнително обучение?

Те имат огромна роля, защото профилактиката реално, а и до голям степен диспансеризацията се осъществява от общопрактикуващите лекари. Те са първите, които най-добре познават фамилната история на своите пациенти и могат и да организират едно подробно скриниране, което да е насочено и към родствениците на засегнати индивиди.

Защо пациентите не са чували за Lp(a), въпреки че той е доказан рисков фактор?

Доскоро той беше един от сравнително новите параметри. По-малко се чуваше за него. Отделно човек си мисли „аз имам хапче за холестерола, защо втори показател, трети показател? Това затруднява и натоварва пациента, който често няма само едно заболяване, а има още няколко съпътстващи. От тази гледна точка да се разнищи кой е конкретният проблем или комбинация от проблеми, изисква време, познания и адекватни възможности.

Какво трябва да знаят семействата, които имат членове с високи нива на Lp(a)?

В такива случаи трябва да бъдем внимателни, защото високите нива само показват генетична предопределеност. Това не е съдба и мисля, че е изключително сложно да се артикулира по този начин, защото наистина ние можем да намалим този риск чрез множество други намеси. Важно е и как се възпитава едно дете от семейство с подобен проблем. То трябва да бъде държано максимално на страна от тютюнопушене, да има висока физическа активност от ранна възраст. Вярвам, че при заинтересовани и подготовени родители един подобен тест наистина може да доведе до смислена промяна.

Как медиите могат да помогнат за по-ранно откриване на Lp(a) и за превенцията?

Всеки вариант на комуникация е изключително важен. Ние имаме нужда от медиите да дават допълнителна информираност на хората. Заслужава си да променим статистиката за смъртност.

Колко струва тестът за Lp(a) и достъпен ли навсякъде?

Тестът струва около 11,50 евро. Много от големите лаборатории го предлагат. Ако повече хора се тестват, ще става още по-достъпен и цената ще се промени в бъдеще.

Колко често трябва да се прави тестът?

Общата препоръка е Lp(a) да се изследва поне веднъж в живота. Причината е, че стойността му е предимно генетично определена и обикновено ниските и високите резултати не се променят съществено с времето. При гранични резултати („сива зона“) лекарят може да назначи допълнителни изследвания или повторно измерване, за да се уточни реалният риск.

Какво следва за пациент, който получи резултат с много високи нива на Lp(a)?

Ще наблюдаваме всички други рискови фактори. Ако има и други високи липиди, трябва да бъдем по-точни в тяхната редукция. Ако е хипертоник, следва да смъкнем кръвното му налягане до по-ниски стойности. Ако е диабетик – да свалим нивата на захарта. На този етап това са мерките, с които в момента можем да намалим риска. Когато имаме конкретна терапия, ще знаем точно при кои пациенти да я приложим.

Източник: 24 часа

Артериалната хипертония е най-честото сърдечно-съдово заболяване, характеризиращо се широко разпространение във всички възрастови групи. Артериалната хипертония е важен рисков фактор за развитието на атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване, а колкото по-рано се явява, толкова по-рано и по-сериозно е атеросклеротичното ангажиране.
Артериалната хипертония има различни клинични особености и важни характеристики в различните възрастови групи.
Стойности в диапазона 120-129 mmHg за систолно и 80-89 mmHg за диастолно артериално налягане се класифицират като високи нормални1. Поради липсата на тежки симптоми и потенциално фатални последици, хипертонията е известна като „тихият убиец“. Необходимостта от скрининг и лечение на хипертонията още в ранен стадий на заболяването е важна, защото може да открои рано групите в риск.

Своевременното лечение на хипертонията особено сред младите хора може да намали последващия сърдечно-съдов риск. При по-възрастните благоприятства последващото развитие на сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и периферно-съдови инциденти. Хипертонията при младите възрастни и при пациентите на средна възраст протича с някои особености, често безсимптомно и поради това в продължение на месеци и години остава неразпознато състояние.

В патофизиологията на артериалната хипертония в тази група от пациенти се намесват различни фактори: генетични, епигенетични, особености от хабитуса и околната среда на самия пациент. През последното десетилетие се наблюдава тенденция към увеличаване на честотата на хипертонията във възрастовата група 18-40 години. Както систолна, така и диастолна хипертония се среща в тази възрастова група, като и двата типа се свързват с повишена предразположеност за развитие на сърдечно-съдови инциденти.

Фактори за хипертония сред младите хора

Консумацията на нездравословно количество сол е основна причина за високо кръвно налягане както при млади възрастни, така и при хора в напреднала възраст. Според проучвания, проведени в различни географски райони, хората, които консумират повече от 10 г сол на ден в храната си, са изложени на повишен риск от развитие на хипертония. Прекомерната консумация на сол има особено пагубен ефект в групата на т.нар. „сол чувствителни“ пациенти.

Диастолната хипертония, характеризираща се с високи стойности на диастолно налягане над 90 mmHg е особено характерна за пациентите с обезитет. Връзката между затлъстяването и хипертонията е добре описана при деца и възрастни от двата пола. Например, в проучването Framingham Offspring Study 78% от новите случаи на есенциална хипертония при мъжете и 65% при жените се дължат именно на натрупаните излишни мазнини2. Освен това, увеличение на теглото с 5% е свързано с 20–30% увеличение на честотата на разпространение на артериална хипертония.

Предполагаемите механизми, лежащи в основата на хипертонията, свързана със затлъстяването, са сложни и включват взаимодействия между бъбречни, метаболитни и невроендокринни пътища. Тези механизми включват: свръхактивиране на симпатикусовата нервна система, стимулиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, промени в нивата на цитокините, произведени от мастната тъкан. Също и високи нива на лептин, развитието на инсулинова резистентност, както и структурни и функционални промени в бъбреците.

Затлъстяването се явява основната причина за развитие на артериална хипертония при млади мъже. Комбинацията от затлъстяване и обструктивна сънна апнея особено много увеличава този риск. С напредване на възрастта се засилват ефектите и на останалите рискови фактори, които съучастват в развитието и фиксирането на хипертонията. Основната цел при лечението на хипертония, свързана със затлъстяване, е отслабването, тъй като това обръща патофизиологичните механизми, които поддържат хипертонията.

Ефектите от отслабването върху понижаването на кръвното налягане изглеждат линейни, като се отчита понижение на кръвното налягане с около 1 mmHg на килограм редуцирано тегло.

Употребата на някои хормонални контрацептивни препарати пък от своя страна се свързва с развитието на хипертония при млади жени. Комбинираните естроген-прогестеронови контрацептиви са сред най-честата причина за индуцирана лекарствена хипертония сред млади жени. Употребата им не се препоръчва сред пациентки, които вече имат анамнеза за хипертония, освен в случаите, в които не могат да бъдат заменени с друг препарат.

Вторичната хипертония е по-честа при младите пациенти, отколкото хипертонията с късно начало. Различни причини за вторична хипертония са докладвани при 15-30 % от пациентите с хипертония, особено в млада възраст преди 40 години. За нея трябва да се мисли при рязка изява на хипертония, при липсата на предшестваща анамнеза, както и при загуба на контрол над артериалното налягане при предшестващ оптимален такъв. Основните причини за вторична хипертония включват хипертония предизвикана от лекарства и първичен хипералдостеронизъм.

Фибромускулната дисплазия3 трябва да се разглежда като потенциална причина за развитие на вторична хипертония при млади жени. Докато първичния хипералдостеронизъм, феохромоцитома са застъпени в еднаква степен при двата пола.

Лечението на хипертонията сред млади пациенти е свързано с редица особености. Препоръчва се започване на лечение при всички пациенти, при които стойностите на АН надвишават 140/90 mmHg. Редом със съвети за промяна в начина на живот, понякога се налага и стартиране още в началото на медикаментозна терапия. Спирането на терапията се наблюдава при приблизително 50 % от младите пациентите.

Източник: www.puls.bg

На 20-21 февруари се проведе VIII виртуална научна конференция на тема: Профилактика, диагностика и терапия в млада и зряла възраст. Сред акцентите от събитието бе научна сесия, представена от проф. Борислав Георгиев на тема „Артериална хипертония в прехода детско-юношеска възраст и млади възрастни“.

“Осведомеността, лечението и контролът на хипертонията при младите хора са по-ниски, отколкото в по-възрастната популация.”, заяви проф. Георгиев и допълни, че артериалната хипертония (АХ) при младите хора, особено при мъжете, е с по-неблагоприятен контрол поради наличието на систолно-диастолна хипертония, както и изолирана систолна хипертония. 

При наличие на АХ в млада възраст, основната задача при оценката на пациента е активното търсене на вторични хипертонии, засягащи 15% и 30% от младите хора със заболяването. „Основните причини включват медикаментозно-индуцирана хипертония, например естроген-прогестероновите перорални контрацептиви, както и различни медикаменти, включително нестероидни противовъзпалителни средства и други обезболяващи. Тук спада и първичният алдостеронизъм.“, отбеляза лекторът и припомни, че трябва лекуващият лекар активно да търси анамнеза за употреба на наркотици или психоактивни вещества, както и за прием на добавки и енергийни напитки. 

Други причини за вторична хипертония в тази възраст са комбинираните естроген-прогестеронови перорални контрацептиви, и фибромускулната дисплазия (характерна за млади жени). Не трябва да се подценява и ролята на синдрома на обструктивна сънна апнея.

Проф. Георгиев изброи няколко фенотипа на хипертонията, характерни за младата възраст.  Изолираната систолна хипертония (систолно налягане >140, диастолно <90 mmHg) се среща по-често при мъже и спортисти и представлява хетерогенна група, която поставя различни патофизиологични и клинични предизвикателства. „Около 20% от пациентите с изолирана систолна хипертония имат нормален ударен обем, но повишена скорост на пулсовата вълна, което показва, че изолираната систолна хипертония може да бъде свързана с преждевременно втвърдяване или ригидност на големите артерии, като аортата“, обясни специалистът. 

Някои изследвания идентифицират подгрупи, по-често високи мъже, непушачи, активно спортуващи хора, при които изолираната систолна хипертония не е свързана с рискови фактори. При тях има едновременно съществуване на увеличаване на пулсовото налягане и нормално централно налягане, което обаче не се измерва рутинно в ежедневната практика. Това състояние клинично се нарича фалшива систолна хипертония, уточни проф. Георгиев. 

Препоръката за диагностика изолираната систолна хипертония са измерване на извънофисното артериално налягане и доказване на високо централно артериално налягане, но тя е от клас 2, допълни лекторът.

Изолираната диастолна хипертония е друг специфичен фенотип с пик между 30 и 39 години, по-чест при мъже с наднормено тегло и компоненти на метаболитния синдром. „Едва 10,3% от нелекуваните пациенти са знаели, че имат изолирана диастолна хипертония, а 86% не са получавали лечение“, отбеляза проф. Георгиев. И още: „Пациентите с изолирана диастолна хипертония имат леко повишен относителен риск от сърдечно-съдови заболявания (от 5% до 30%), тъй като са млади и са склонни да имат по-малко събития“.

Тази популация е предразположена към развитие на систолно-диастолна хипертония, което налага по-чест мониторинг.  Същевременно няма доказателства за протективния ефект на антихипертензивните лекарства при разгледания фенотип.

Специалистът обърна особено внимание на популацията от жени в детеродна възраст със сърдечно-съдови рискови фактори, включително артериална хипертония, при които контрацептивната терапия трябва да бъде внимателно съобразена с баланс на потенциалните рискове от контрацептивните методи спрямо тези от нежелана бременност.

„Обсъждането на семейно планиране трябва да се провежда с жени във фертилна възраст при всяко посещение“, подчерта лекторът. Комбинираните естроген-прогестинови контрацептиви могат да повишат артериалното налягане с около 5 mmHg и при жени с хипертония II–III степен или неконтролирано налягане те са противопоказани. Контрацептиви само с прогестин се считат за безопасна алтернатива. След асистирана репродуктивна терапия рискът от гестационна хипертония и прееклампсия нараства с 54%. Важно е да се помни, че АСЕ-инхибиторите и сартаните имат относително противопоказание при жени в детеродна възраст и изискват замяна при планиране на бременност, допълни проф. Георгиев.

Феноменът на бялата престилка и маскираната хипертония също заслужават специално внимание в тази възрастова група. Маскираната хипертония е по-честа при млади мъже, пушачи и физически активни лица и се свързва с органни увреждания – левокамерна хипертрофия, увеличена дебелина на каротидните стени и бъбречна увреда.  „Важно да се каже, е, че напоследък се препоръчва както домашното, така и амбулаторното измерване на артериалното налягане, защото много често при младите хора се наблюдава феноменът на бялата престилка“, заяви специалистът.

Проф. Георгиев се спря на проучването CARDIA, проследяващо 5000 млади пациенти под 40 години в продължение на 19 години. Резултатите демонстрират, че рискът от сърдечно-съдови събития нараства прогресивно с повишаване на налягането – при систолни стойности над 140 mmHg той е 8,4 пъти по-висок. 

Корейско епидемиологично проучване с 25 милиона души на възраст 20–39 години установява 25% увеличение на сърдечно-съдовия риск дори при високо нормални стойности (130–139/80–89 mmHg). Мета-анализ, обхващащ 4,5 милиона млади хора (18–45 години), потвърждава връзката между повишеното налягане и неблагоприятните събития. Въпреки тези данни, рандомизирани проучвания специфично при млади хипертоници липсват.  „Нашата основна задача е да интерполираме резултатите от по-възрастните хора и по този начин да изведем анализи за препоръките относно поведението и избора на терапия“, обясни лекторът. 

Системата за оценка на 10-годишния риск от сърдечно-съдови събития SCORE2, която се позовава на рискови фактори като вол, възраст, анамнеза за тютюнопушене и стойности на холестерола с ниска плътност, е валидирана само за лица над 40 години, което допълнително затруднява стратификацията. „В този контекст европейските организации препоръчват да се преоцени и адаптира системата SCORE2 и да се направят такива анализи, че да се включват и по-младите хора с този не толкова явно повишен риск“, подчерта специалистът.  Скринингът за органни увреждания – артериална ригидност, левокамерна хипертрофия – може да помогне за прекласифициране в по-висок риск.

По отношение на терапевтичния подход при АХ в детска и млада възраст, прагът за започване на медикаментозно лечение при млади хора без допълнителни рискови фактори е 140/90 mmHg, с целево налягане под 130/80 mmHg. 

Проф. Георгиев акцентира, че нефармакологичните подходи – редукция на телесна маса, физическа активност, ограничаване на натрия, здравословна диета – трябва да са в основата на терапията при разгледаната популация. Придържането към лечението в тази възрастова група е под 50%, което налага целенасочено обучение и активно проследяване. При жени съпътстващото затлъстяване и метаболитни аномалии се изисква внимателен избор на антихипертензивна терапия, за да не се влошат метаболитните рискове.

В заключение специалистът заяви следното: „Нека не забравяме, че независимо че в млада възраст АХ е с относително малък дял, то на популационно ниво броят на тези хора е много голям.“ И още: „Следователно, ние трябва да познаваме тези особености на хипертонията в млада възраст, особено до 40-годишна възраст, за да можем дигностицираме на време, да приложим терапия и да забавим органните увреждания и усложненията на АХ“, каза в заключение проф. Георгиев. 

Източник: medicalnews.bg

– Акад. Миланов, всеки човек периодично се оплаква от главоболие. Как може да разбере кога трябва да се обърне към лекар?

– Главоболието не винаги е симптом на нещо сериозно. Има много главоболия, които са свързани с мигрена, със стрес и т. н. От друга страна много сериозни заболявания, като мозъчни тумори, могат да възникнат без главоболие. Ако говорим за симптоми, които се появяват при засягане на мозъка, то те са неврологични. Могат да бъдат изтръпвания на крайници, нарушено зрение, нарушено уриниране, нарушена походка, тоест те не винаги насочват пациента към това, че нещо в главата се случва, защото повечето симптоми са в тялото. За съжаление, те се развиват доста бавно и подмолно. Всяко ново главоболие – пациентът не е имал и се появява такова, задължително налага консултация с невролог. То може да бъде нещо доста банално, каквото е главоболието при стрес, но това само лекар може да го разбере и понякога се налага да се направят изследвания. Пиенето на аналгетици е крайно недобро, поради две причини. От една страна това ще забави поставянето на диагнозата, а от друга – самите аналгетици не се препоръчват при повечето главоболия, защото се развива едно усложнено главоболие вследствие на злоупотреба с тях. Ако говорим за главоболие от махмурлук, което се е появило след тежка нощ – да, може да се пие нещо. Това обаче, ако се повтори, задължително трябва да се отиде на невролог.

– Вие сте специалист по лечение на множествено склероза, какво трябва да знаят хората за това заболяване?

– Ние искахме да заострим вниманието на хората върху това заболяване, тъй като в минали години много често пренебрегваха симптомите и идваха на лечение много късно. Сега вече то е доста популярно. Трябва да се знае, че това е заболяване на младата възраст – може да бъде в детството, най-често е около 30 г. След 50 г. почти не е възможно се появи. Затова понякога ми е много смешно, когато хора над 70 г. идват при мен и казват – абе, аз да не съм се разболял от множествена склероза. Няма как на тази възраст. Защо? Защото това е автоимунно заболяване. Имунната система на човека е активна до около 60-годишна възраст. След това нейната активност намалява и фактически вероятността човек да се разболее от автоимунно заболяване клони към нула.

– Множествената склероза е нелечимо заболяване. А има ли начин да бъде забавено?- -=Според нашите медицински критерии, то е лечимо. Такова е всяко заболяване, което може да бъде поддържано, за да бъде забавено неговото развитие. На мен лично не ми е известно заболяване, което да може да бъде напълно излекувано, с изключение на това, което минава от само себе си, като грипът например. Всички останали са свързани с поддържащо лечение, както е паркинсоновата болест, както е множествената склероза. За нея има в момента в България 13 медикамента, кой от кой по-силни и по-ефективни за забавяне на хода на заболяването. Ако пациентът спазва лечебната схема, приема си медикаментите и т. н., много се забавя ходът на заболяването.

– А може ли да бъде забавена болестта на Алцхаймер?

– Алцхаймерът е в групата на нервнодегенеративните заболявания, както и паркинсоновата болест. Двете имат нещо общо – дегенерация на невроните в мозъка и натрупване на определени субстанции, които са различни при двете болести. За съжаление, за тях все още няма медикаменти, забавящи хода на заболяването. За болестта на Алцхаймер са предложени няколко такива, близкото бъдеще ще покаже дали те ще бъдат ефективни.

– Как можем рано да забележим промяна в поведението на нашите близки, ако те започват за отключват Алцхаймер?

– Много често близките ни живеят сами, срещаме се рядко с тях и нямаме наблюдение как те живеят. Един от първите симптоми е, че пациентът трудно се справя с ежедневните си задължения, започва да забравя какво трябва да направи. Един ранен симптом, който обаче не е свързан с Алцхаймер, а с възрастта, е забравянето на имена на хора.

Много пациенти тогава започват да се притесняват. Нормалният процес на стареене на мозъка също води до някои дребни симптоми, но те могат да не се развият после в Алцхаймерова болест. Когато започнат да забравят думи обаче, това е по-сериозно и подсказва, че е хубаво да посетят невролог.

– Има ли лекарства, които да спрат развитието на паркинсонова болест?

-Лекарства, които да спрат развитието му няма. Лечението там е симптоматично, тоест дават се лекарства, благодарение на които човек е подвижен и първите десетина години от началото на заболяването тези медикаменти са с голяма ефективност. Постепенно с времето тя обаче намалява и след това се налага да се използват т. н. устройства подаване на медикамента със сонда директно в дванайсетопръстника. Това става чрез компютърче, което е вързано на кръста и всъщност по този начин се удължава изключително много животът на пациента. Сега вече има и устройство за подкожно прилагане на същия медикамент. Така че това е прогресията на лечението на тази болест.

– Стресът ли е главният виновник за неврологичните заболявания?

– Стресът може да отключи всичко, което ти е генетично заложено. При повечето заболявания, за които говорим сега, има генетично предразположение. Това обаче не означава, че заболяването ще се случи. Но комбинация от неблагоприятни фактори – злоупотреба с алкохол и други подобни, може да способства за това. Стресът би могъл да подпомогне, но не е само той е причината. Например, при паркинсоновата болест, основното е генетичното предразположение.

– За кои болести е рисково високото кръвно налягане?

– Рисково е за инсулт и за съдова деменция. Да не забравяме, че това е един от големите проблеми в България хората не проследяват и не контролират кръвното си налягане. Може да не получиш никога инсулт, обаче да ти се унищожи мозъкът. Високо кръвно води често да микроинсулти, които протичат без клинически симптоми, ти не знаеш, че си изкарал нещо такова и в края на краищата се уврежда една голяма част от мозъка и се развива съдова деменция. Тя прилича на алцхаймеровата по прояви, но на магнитен резонанс се виждат множество бели точки, които са увреждания на мозъка.

– Ниското кръвно по-добрия вариант ли е?

– Не е по-добрият вариант, особено след 60 г, защото то води до недобро кръвоснабдяване на мозъка. Ако говорим за хора с повишено кръвно налягане, които го лекуват по някакъв начин, то при ниското се затруднява кръвоснабдяването на мозъка. Затова то трябва да бъде държано в определени рамки.

– Много хора, включително и млади, се оплакват от болки в гърба. На какво заболяване е симптом това?

– Ако мога да се пошегувам, някъде беше писано, че маймуната, като се е изправила, е направила фатална грешка. Човек, ходейки на два крака, натоварва много гръбнака. Остаряването на организма – след 30 г., е свързано с нарушена задръжка на течности. И това води до промени в прешлените на гръбначния стълб. Като прибавим фиксираната работна поза на компютъра или носенето на тежести, това води до болка в гърба и кръста, което е едно от най-честите оплаквания в неврологичните кабинети.

– Често чуваме: „Вие ми се свят“. Световъртежът случайно състояние ли е или е симптом на заболяване?

– Хората говорят именно така, но това е много голяма грешка, защото вкарва в заблуда. Най-често пациентите иматт. н. замайване, защото виенето на свят означава предметите да се движат около тебе, което е доста по-рядко и може да бъде симптом на различни заболявания. Но замайването, което е много по-често, може да е първи симптом на депресия, на тревожност, на тензионно главоболие и т. н. Тези две неща са много различни. Истинското виене на свят с движение на предметите може да бъде сериозно заболяване, може да бъде и т. н. миниерова болест, но не е нещо, което е фатално. При млади хора обаче то може да бъде симптом на множествена склероза.

– Децата страдат ли от неврологични заболявания и колко вредно е за тях да седят постоянно пред компютъра?

– Цяла детска клиника имаме тук. Само паркинсон няма при децата, всичко останало имаме. Например епилепсията е често заболяване при тях, тя е различна по вид и е по различни причини. Може да бъде поради генетично предразположение, може да бъда заради някакво увреждане на мозъка. Що се отнася до компютрите, опасността при децата идва от загубата на контакти и живеене в една измислена реалност. При възрастните проблемът е натоварването на очите и гръбнака.

– Какво е „мозъчна мъгла“?

– Това е термин, който създадоха журналистите и започна много често да се използва по време на ковида. Това са едни симптоми на умора, замаяност, забравяне, които най-често са свързани със стрес и депресия.

– Мозъкът ли е най-неизследваният и загадъчен орган в човешкото тяло и колко процента от него познаваме и използваме?

– Не е най-неизследваният, той се изследва много, но крие най-много загадки защото е най-сложният орган. Що се касае до използването му, то привидно процентът е малък. Останалите „резервни“ неврони вероятно си имат своята роля, за която не винаги знаем. Мисля, че тепърва ще се разкриват много загадки на мозъка.

-„Свети Наум“ е водеща болница в областта на неврологията у нас. При вас има ли недостиг на лекари и сестри и как е положението с психиатричната помощ?

– Разбира се, това е проблем в цяла Европа. В България положението е много сериозно и става все по-сериозно. В Западна Европа го решават, като внасят персонал от други държави, навярно и тук трябва да стане така. Хубавото е, че младите хора започват да се насочват към неврологията. Имаше един период от десетина години, в които нямаше никакъв интерес, но сега, като се съберем на конгрес и се погледнем, едно 30% са млади лекари. Връща се интересът към тази специалност, което мен много ме радва и се надявам, че този процент ще нараства, някой трябва медиците в пенсионна възраст. Що се касае до психиатрията, това, което виждам е, че няма интерес към болничната психиатрична помощ. Трудно задържаме психиатри в болницата, защото това е много тежка работа. Друго е да седиш навън в един кабинет и да преглеждаш. Но аз бих казал на младите това, което мен ме привлече към неврологията няма друга медицинска наука, която да е толкова логична, която да изисква толкова много мислене. Винаги съм сравнявал тази специалност със следователската работа, защото всъщност трябва много да мислиш и да правиш сериозни заключения. С една дума – неврологията е специалност за интелигентни хора.

– Къде е България в неврологичната помощ в сравнение с другите европейски страни и света?

– Спокойно мога да кажа, че стои наравно с тях. Всяка година на всеки наш конгрес каним водещи от Западна Европа и САЩ и трябва да ви кажа, че като обем на знания, като техника, България не стои по-ниско. Може би това, което при нас трябва да се оправи, е организацията, която зависи от нас. Надявам се, че и това ще стане във времето.

– Как се завоюва доверието на пациентите?

– С внимание към тях, с вслушване в проблемите им и най-вече с резултатите от лечението. Не е лесно. Едно от нещата, които в България не са съвсем на ниво, това е контактът с пациента. Ние не сме свикнали да обясняваме, а пациентът иска да му се разкаже всичко бавно и спокойно. Ние винаги бързаме, мало претупваме тези контакти. А е важно пациентът да има доверие, да бъде спокоен. Знаете че, в много материали се описва, че 40% от лечението е плацебо ефект. Тоест не е само ефектът от лекарство, добавя се и този от доверието в лекаря. Не случайно, една немалка част от нашите пациенти ходят в други държави, където здравеопазването вероятно не е по-добро, но отношението към тях е по-добро. Това е нещо, което липсва, според мен, на нашето здравеопазване. Но мисля, че отиваме към подобрение и там.

***

Академик ИВАН МИЛАНОВ, д. м. н., е изпълнителен директор на Университетска болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Свети Наум“ – София. Бил е зам.-ректор на Медицинския университет и зам.-министьр на здравеопазването. Специализирал е двигателни нарушения в Канзаския университет – САЩ и лечение на главоболие в Университета на град Павия – Италия. Автор и съавтор е на 21 монографии, 39 учебници и ръководства по неврология, 53 глави в ръководства и учебници. Председател е на Българското дружество по неврология, Българското дружество по главоболие и болка, Българската асоциация по двигателни нарушения и множествена склероза и Българската асоциация по клинична електромиография.

Източник: в. Труд