Author: otsurce

Ако навън, както се очаква днес, е около 40 градуса, климатикът вътре трябва да бъде настроен на около 23, за да не се шокира организмът при излизане или прибиране. Това каза кардиологът проф. Арман Постаджиян пред БНТ, поканен да даде професионалните си съвети за адекватно поведение в жегите. „Със сигурност водата е нещото, което трябва да повтаряме през тези дни, защото това е начинът, по който да се охлаждаме. Затова има една препоръка – количеството на течности, които се приемат в подобни дни, да е около 2 л дневно, така че да можем по някакъв начин да имаме правилна терморегулация“, коментира специалистът.

По отношение на кофеина проф. Постаджиян отбеляза, че той се препоръчва при сърдечносъдови проблеми. „Това доказано води до увеличаване на продължителността на живота“, каза той. Лекарят посочи още, че в някои култури при големи горещини се пият топли напитки. „Неслучайно в Турция или на други места се предлага чай в тези жеги, за да може по някакъв начин наистина да се охлаждаме по-лесно“, отбеляза той, но допълни, че усещането при изпиването на ледена напитка е много по-приятно, както и че усещането за жажда в този случай се потиска по-адекватно. Основният проблем при тези горещини е дехидратацията, коментира той в контекста на употребата на алкохол при високите температури. „Количеството течност, циркулацията ни е по-малко, отколкото имаме нужда. Това е проблемът при тези екстремни жеги. Алкохолът води до допълнителна дехидратация и допълнително засилва този феномен. Така че нищо лошо няма в това някой да джурне една бира или едно малко питие, но реално погледнато, след това е разумно да се възпре“, заяви проф. Постаджиян.

Специалистът бе категоричен, че в жегите е задължително да се пие вода. „Тук стигаме до ситуации, в които определени групи хора могат да не изказват това, че имат нужда от вода, но ние не трябва да забравяме, че това е ултимативно важно. Не чакайте детето ви да ви подсети, че то е жадно. Съвсем логично, ако вие изпитвате жажда, и вашето дете ще изпитва. Обратният пример е възрастни хора, които нарочно трябва да бъдат подканяни, за да приемат течности“, коментира той. Добре е човек да знае своите стойности на кръвното, като при високи температури те падат, отбеляза още проф. Постаджиян. Той посочи, че голяма част от пациентите с хипертония или други сърдечносъдови заболявания имат нужда от известна модификация на медикаментите си. „При болшинството от тях може да се стигне до намаляване, но е разумно това да става под лекарски надзор и с ясна концепция какво става с кръвното“, посъветва той. „По правило един от показателите, който е изключително важен, е какво става с кръвното ни нощем, и той е дори по-важен от това какво става през деня. Неслучайно нощта е време за почивка, това е време, в което обичайно кръвно, пулс – всичко върви надолу. Когато и температурата върви надолу, това е окей, но ако това не е достатъчно, тогава имаме нощна хипертония, която е наистина увреждаща в по-дългосрочен аспект за съдовото здраве“, предупреди специалистът.

Новo проучване, публикувано в JAMA и ръководено от Медицинския колеж към Университета Йонсей, установява, че амилорид – диуретик, съхраняващ калий – е не по-малко ефективен от спиронолактон за понижаване на систоличното кръвно налягане (СКН) при пациенти с резистентна хипертония.

Какво представлява резистентната хипертония?

Резистентната хипертония засяга около 10% от хората с високо кръвно налягане и се характеризира с неуспех да се постигне контрол въпреки лечение с три различни антихипертензивни медикамента. Това състояние е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови инциденти и изисква допълнителни терапевтични интервенции.

Спиронолактон и амилорид – различия и предимства

Спиронолактон традиционно се използва като четвърта линия терапия при резистентна хипертония. Въпреки доказаната му ефективност, приложението му е ограничено от честите нежелани ефекти като хиперкалиемия и хормонални смущения (например гинекомастия). Амилорид, от своя страна, няма такива хормонални странични ефекти, което го прави потенциална алтернатива.

Данни от клиничното проучване

В проучването са участвали 118 пациенти от 14 болници в Южна Корея, на възраст между 19 и 75 години, които са преминали през четириседмичен период на лечение с тройна медикаментозна терапия. След рандомизация, участниците са получавали или 12,5 mg спиронолактон дневно, или 5 mg амилорид. При необходимост дозите са били увеличени след четири седмици.

Резултатите показват, че след 12 седмици:

Средното понижение на СКН е 13,6 mm Hg в групата на амилорид и 14,7 mm Hg в групата на спиронолактон – разлика, която попада в рамките на статистическата еквивалентност.

Целевото СКН под 130 mm Hg е постигнато от 66,1% от пациентите с амилорид и 55,2% от тези със спиронолактон.

Само един случай на хиперкалиемия е наблюдаван в групата с амилорид, без докладвани случаи на гинекомастия в която и да е от групите.

Заключения и значение за клиничната практика

Изследователите заключават, че амилорид не отстъпва по ефективност на спиронолактон при лечението на резистентна хипертония, като предлага съществено предимство – липса на хормонални странични ефекти. Това го позиционира като надеждна алтернатива, особено за пациенти, които не толерират добре спиронолактон.

Източник: Obekti.bg

Д-р Мартина Самарджиева е началник на отделение по обща кардиология към клиниката по кардиология на високотехнологичната ,Сърце и Мозък’. Завършва Медицински университет – София през 2015 г. и специализира кардиология в Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов център. През 2021 г. придобива специалност по кардиология. Притежава сертификати за базово и експертно ниво по ехокардиография. Интересите ѝ включват кардиоонкологията, лечението на пациенти със сърдечна недостатъчност и напреднали образни методи – 2D/3D трансторакална и трансезофагеална ехокардиография, както и стрес ехокардиография. Докторант във ВМА – София. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, Европейското дружество по кардиология (ESC), Европейската асоциация по образна диагностика (EACVI), както и на ESC Council of Cardio-Oncology. Автор и съавтор на публикации в български и международни издания и учебници. Участва като лектор на български и международни конгреси.

– Д-р Самарджиева, какво представлява холестеролът и каква е ролята му в организма?

– Когато говорим за холестерол, се има предвид неговата транспортна форма. Сам по себе си холестеролът в кръвта прилича на мазни капки във вода. За да се транспортира в тялото, той се свързва със специални протеини, които играят ролята на преносители. По този начин се оформят т. нар. „липопротеини“, които биват няколко вида в зависимост от тяхната плътност. Така нареченият „лош“ холестерол или LDL-холестеролът е липопротеин с ниска плътност. Той транспортира холестерола от черния дроб до останалите части на тялото. Когато нивото му се повиши, той се натрупва по стените на кръвоносните съдове и образува плаки. „Добрият“ HDL-холестерол е липопротеин с висока плътност и отговаря за извеждането на излишния холестерол от тъканите и клетките до черния дроб, където се преобразува в други вещества. Триглицеридите са важен източник на енергия и се набавят предимно чрез храната. Когато нивата им са високи обаче, те се съхраняват в мастната тъкан и повишават риска от атеросклероза. Липопротеинът, за който напоследък се говори все по-често, е липопротеин (а), или Lp(a), който е сходен с LDL-холестерола. Интересното при него е, че нивата му са генетично обусловени и когато са високи, това също е предпоставка за развитие на атеросклероза.

– Какви са основните рискове, свързани с повишени нива на холестерол в кръвта?

– Повишените нива на „лошия“ холестерол могат да доведат до атеросклероза. В комбинация с фактори като захарен диабет, високо кръвно налягане, затлъстяване, тютюнопушене, заседнал начин на живот и фамилна обремененост, това значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания. Сериозни състояния като миокарден инфаркт, инсулт и периферна артериална болест са пряк разултат от атеросклерозата.

– Има ли симптоми или признаци, които да подскажат на човек, че има проблем с холестерола или това е „тих убиец“, който не се усеща?

– За съжаление, човек не усеща. В повечето случаи това се установява само чрез кръвно изследване. Съществуват някои индиректни признаци като т. нар. „ксантоми“ – малки отлагания на липиди в папиларния слой на дермата. Те са безболезнени, жълтеникави на цвят и с мека консистенция, обикновено с размер няколко милиметра. Най-често се появяват по горните клепачи, ръцете, лактите и коленете. По-рядко засягат по-големи участъци от кожата. При наличие на такива образувания е задължително да се направи изследване на липидния профил, тъй като те са външен белег за нарушен мастен метаболизъм.

– Какви са препоръките Ви относно редовния контрол на нивата на холестерол – кога да започнем и колко често трябва да се следят?

– Изследването на липидния профил е задължителна част от годишния профилактичен преглед. Ако в семейството има роднини, преживели инфаркт или инсулт преди 55–60-годишна възраст, може да става дума за наследствено заболяване – фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). При тези пациенти рискът за сърдечносъдовите инциденти е 20 пъти по-висок. В такива случаи е необходимо скрининг, включително при деца, за да се предприемат навременни мерки.

– Какво бихте казали на хора, които пренебрегват лошите резултатите от липидния си профил, защото „се чувстват добре“?

– Бих ги посъветвала да се информират за дългосрочните рискове от натрупването на LDL-холестерола и да предприемат действия, преди да е станало късно. Могат да започнат с малки промени – по-здравословно хранене, ограничаване на мазни храни, повече движение. Ако е необходимо – започване на липидопонижаваща терапия и редовен контрол на нивата на холестерол.

– До какво могат да доведат високите нива на „лошия“ холестерол?

– Те са основна предпоставка за развитие на атеросклероза. Това заболяване засяга всички съдове в организма и се характеризира с натрупване на LDL-плаки, водещи до стеснение на съдовете. Симптомите, които говорят за засягане на сърцето включват умора, стягане, болка или бодежи в гърдите при физическо усилие или емоционално напрежение, при излизане от топло на студено. Болката в краката при ходене може да е признак за периферна артериална болест. Инфарктът, инсултът и периферната съдова болест са тежките последици от атеросклерозата.

– Какво е специфично при пациентите, прекарали инсулт или инфаркт?

– Те спадат към високорисковата група и трябва стриктно да следят нивата на LDL-холестерола – целевата стойност е под 1.4 mmol/L. Медикаментозната терапия, най-често със статини, е задължителна. Изследванията на липиден профил се правят на всеки 4–6 седмици до достигане на таргетните стойности. Ако те не се постигат само със статин, се добавят допълнителни липидопонижаващи медикаменти. При втори съдов инцидент в рамките на 2 години, целта е още по-ниско ниво на LDL – под 1.0 mmol/L. Важно е да се подчертае, че лабораторните референции важат само за здрави хора. Ако сте преживели инцидент, винаги обсъждайте резултатите от изследванията с лекуващия си лекар.

– Може ли само с диета и движение да се постигне нормализиране на холестерола?

– Не. При пациенти с вече преживян сърдечносъдов инцидент, медикаментозната терапия е задължителна. Само с диета и спорт трудно се постигат нужните резултати за няколко седмици. Но това не значи, че трябва да се откажем от физическата активност и здравословния начин на живот – те остават ключови.

– Какво бихте казали на хора, които сами спират лечението си след като постигнат добри резултати?

– Спирането на терапията е грешка. Важно е да се поддържа дългосрочен контрол. Правилното хранене и физическата активност трябва да подпомогнат медикаментозната терапия. Здравословният начин на живот  трябва да се възпитава от ранна възраст.

– Вашето послание към преживелите инфаркт или инсулт и хората в риск?

– Здравето е във вашите ръце. Ние, лекарите, не можем да помогнем на човек, който не следва препоръките. Полагайте усилия: яжте здравословно, намалете солта и захарта, избягвайте газирани напитки и алкохол (до 100 мл концентрат седмично), движете се по 150 минути седмично и изминавайте по 10 000 крачки дневно. Откажете цигарите. И не на последно място – правете редовни профилактични прегледи и спазвайте стриктно медикаментозната си терапия.

С подкрепата на Амджен България

BGR-NP-0525-80001

Източник: zdrave.net

Синдромът на разбитото сърце не е измислено понятие. В медицината носи наименованието кардиомиопатия такоцубо или стрес-индуцирана кардиомиопатия. Това е реално медицинско състояние, при което сърцето не функционира правилно заради силен интензивен емоционален или физически стрес.
Заради рязкото освобождаване на стресови хормони като адреналин и въздействието им върху сърдечния мускул, се получава неговото внезапно отслабване и сърцето придобива форма на… вазата, която японците използват за ловене на октоподи, наричана от тях „такоцубо“.
Симптомите са подобни на тези при инфаркта – изпитва се силна болка в гърдите, затруднено дишане, неравномерен пулс. Разликата с инфаркта е, че при синдрома на разбитото сърце обикновено няма блокирани коронарни артерии.

Диагноза за такоцубо синдром може да се постави чрез ехокардиография, ЕКГ и кръвни тестове (тропонинът може да е повишен, както при инфаркт), а лечението обикновено е насочено към стабилизиране на сърдечната функция (бета-блокатори, ACE инхибитори).

Такоцубо кардиомиопатията се среща предимно при жени и то на възраст над 50 години, като е провокирана от тежки травматични събития – загуба на близък човек, развод, заболяване, но може да се появи и при положителни интензивни преживявания.

Макар че в повечето случаи сърцето се възстановява в рамките на няколко седмици до месеци с подходяща терапия, състоянието може да бъде опасно в острата фаза и изисква медицинско наблюдение. И точно тук, трябва да се спомене, че докато синдромът на разбитото сърце е по-често наблюдаван при жените, то е по-често фатално опасен при мъжете. Това констатират изследователите от сърдечния център към Университета на Аризона, чието проучване е публикувано в Journal of the American Heart Association (Volume 14, Number 10).

За целта на изследването учените анализират данни от 199 890 пациенти с такоцубо кардиомиопатия от 2016 до 2020 г. 83% от тях са на жени на средна възраст 67 години. Изследователите обръщат внимание, че общата болнична смъртност при такоцубо синдрома е далеч по-висока от очакваното и възлиза на 6,58%, като смъртността при представителите на силния пол е два пъти по-висока – 11,2% спрямо 5,5% при жените. Друг негативен факт е, че се наблюдава тенденция на увеличаване на смъртността – докато през 2016 г. процентът е 5,63, през 2020 г. той скача на 8,38.

Най-честите усложнения, които се развиват вследствие на синдрома на разбитото сърце, са сърдечна недостатъчност (35,9%), предсърдно мъждене (20,7%), кардиогенен шок (6,6%), инсулт (5,3%), сърдечен арест (3,4%). Мъжете по-често от жените развиват такива усложнения като сърдечна недостатъчност, аритмия и кардиогенен шок. С тези данни следва и да се приключи с мита, че синдромът на разбитото сърце е безобидно състояние и подчертава необходимостта от по-сериозно отношение, лечение и проследяване.

Какви други изводи могат да се направят: честотата на фаталитет е най-висока при европеидната раса и хората с по-високи доходи са по-често засегнати. Наблюдава се и по-рязко увеличение на случаите във възрастовата група 46-60 години, което е възрастов период с висока продуктивност и отговорност към останалите.

Защо при мъжете фаталитет е по-висок? Вероятно, защото по-рядко състоянието се предполага при тях. От значение са и съпътстващите хронични заболявания и тяхното влошаване. При мъжете типът стрес е с малко по-различен център – те се сблъскват предимно със стрес от физически характер, например след операции, травми, докато при жените той се дължи предимно на емоционални сътресения. При жените до менопаузата естрогенът има и защитно действие.

Как може да се помогне на разбитото сърце? Предимно да се контролира стресът и тревожността, кактои да се лекуват навреме хроничните заболявания. Следва да се търси и медицинска консултация при оплаквания като болка в гърдите и задъхване. Непременно трябва да се държи кръвното налягане в норма и да се провежда профилактика срещу хипертония. Въвеждането на антистрес дейности особено след определена възраст стана от значение за оцеляването.

Източник Puls.bg

Болестта на Данон се проявява класически с клиничната триада от кардиомиопатия, скелетна миопатия и интелектуално увреждане при момчетата. Могат да се наблюдават и други по-рядко срещани симптоми, включително заболяване на ретината, ангажиране на черния дроб и белия дроб.

Както споменах момчетата са по-сериозно ангажирани от заболяването, което се дължи на факта, че заболяването е със Х-свързано унаследяване. При тях симптомите на заболяването се срещат с цялата си пълнота и се изявяват на много по-млада възраст, като най-ранните симптоми са докладвани при момче на 4-месечна възраст. Според проведените анализи 100 % от засегнатите момчета имат кардиомиопатия, 80–90% имат слабост на скелетната мускулатура и при 70–100% се съобщава за някаква форма на когнитивно увреждане.

Хетерозиготното носителство на генетичната мутация при жените е причината за по-слабо изявената симптоматика при тях, по-късната клинична изява на заболяването и съответно по-бавната прогресия на болестта. Анализът на заболяването при засегнатите жени съобщава за когнитивни нарушения при 6-47%, 61–100% са имали кардиомиопатия, а 33–50% демонстрират слабост на скелетните мускули.

Сърдечно ангажиране при болест на Данон

Кардиомиопатията при болестта на Данон е от хипертрофичен тип, тя има прогресивен ход и води до напредващо удебеляване на стените на сърцето и обструкция в изходния тракт на лява камера, което значително затруднява изтласкването на кръвта от нея.

Хипертрофията може да бъде екстремна и един доклад отбелязва най-голямото сърце по тегло, докладвано някога в медицинската литература. То е на 14-годишен с дебелина на камерната преграда 65 мм и тегло на сърцето 1425 грама при аутопсия. Степента и тежестта на левокамерната хипертрофия са основния прогностичен фактор за преживяемостта на заболяването.

Понякога заболяването може да еволюира до дилатативна форма на кардиомиопатия. Наличието на участъци от фиброза и некроза се открива в сърцето на засегнатите пациенти. При пациентите със заболяването се наблюдават често различни форми на надкамерни и камерни аритмии. А внезапната сърдечна смърт най-често в резултат на камерни аритмии е била докладвана като причина за смърт при около 29 % от пациентите със заболяването.

Различни проводни нарушения на ритъма се срещат при заболяването и усложняват протичането му. Преексцитацията с допълнителна проводна връзка и най-често с изява на синдрома на Волф-Паркинсон-Уайт (WPW) е най-честата електрокардиограмна находка, присъстваща в 69% от пациентите.

Опорно-двигателни проблеми при болест на Данон

Скелетната миопатия се проявява клинични като прогресивна проксимална мускулна слабост на раменете, врата и краката. Слабостта рядко е инвалидизираща и пациентите обикновено запазват способността си да ходят дори и при напредване на заболяването. Биопсията на скелетните мускули показва интрацитоплазмени вакуоли, съдържащи автофагичен материал и гликоген с липсваща експресия на LAMP2 протеин.

Когнитивни дефицити

Затруднения в обучението и когнитивни дефицити са докладвани при 70–100% от засегнатите мъже, въпреки че по-голямата част от пациентите имат леки форми. В повечето случаи те могат да се научат спокойно да четат, на пишат и дори да работят. При някои пациенти обаче може да има забавяне на говора и езика, дефицит на внимание, поведенчески проблеми и дисметрия.

Други прояви на болестта

Ретинопатията с прогресивно влошаване на зрението, предимно на цветното такова също може да се изяви при засегнатите със заболяването. Изследването на очните дъна разкрива макулопатия тип „биволско око“ и дифузна загуба на пигмент в пигментния епител на ретината. А оптичната кохерентна томография, разкрива изтъняване на външните сегменти на ретината.

Как се поставя диагнозата за болест на Данон?

Диагнозата на заболяването се основава на комбинацията от клинични находки, лабораторни и генетични тестове. При мъжете се регистрират повишени нива на креатин киназа (поне 5 пъти над нормата). Повишени са и нивата на АСАТ, АЛАТ и лактат дехидрогеназа. Мускулна биопсия (скелетна или сърдечна), показваща относително специфична вакуоларна миопатия при стандартна хистология. Често е налице значителна фиброза в засегнатата мускулатура.

При жените описаните лабораторни тестове рядко са позитивни. Генетичното изследване и консултиране се препоръчва за семействата на засегнатите пациенти. Проследяването на кардиологичните усложнения става от кардиолози. Като се има предвид, че прогресията на левокамерната хипертрофия може да бъде доста бърза се препоръчва прегледите да се провеждат на всеки три до шест месеца.

Терапия при пациенти с болест на Данон

Общата терапия за лечение на пациентите с хипертрофична кардиомиоаптия се използва и тук. При значително сърдечно ангажиране се препоръчва провеждане на сърдечна трансплантация. Физиотерапията и образователните програми се препоръчват при пациентите с двигателен и когнитивен дефицит.

Източник: Puls.bg

Хипертонията е тиха и не боли, не винаги се усеща. Използваме днешния Световен ден за борба с хипертонията, за да обърнем внимание на едно състояние, което често остава незабелязано.

Грижата за кръвното налягане е грижа за сърцето, за живота, за бъдещето ни. Нека си напомним, че: едно просто измерване може да спаси живот; здравословният избор днес е защита за утре и че всяко усилие за превенция има значение.

Тази 2025 година тема на кампанията е „Измерете точно кръвното си налягане, контролирайте го, живейте по-дълго!“. Звучи чудесно. Да го направим, призовава полк. проф. Ивайло Даскалов, началник на Клиника по кардиология на ВМА.

Според данните, преобладаващата част от всички случаи на високо кръвно налягане се дължат на фамилна/наследствена или още идиопатична артериална хипертония (95%). Една малка част (5%) се дължат на хипертония, която е един от симптомите на друго заболяване – ендокринно, бъбречно, съдово и т.н. Разпознае ли се и лекува това заболяване, би трябвало да изчезне и хипертонията като негов симптом, казва специалистът.

По думите му, за това заболяване може да се мисли, когато кръвното налягане е трайно повишено в стойности ≥140/90mmHg. Трябва да се отчетат някои важни особености, като наример къде се измерва артерилното налягане – в лекарския кабинет или в домашни условия, колко измервания са извършени и с какъв интервал между тях, взета ли е средна стойност от измерванията и има ли разлика в стойностите на двете ръце. И не на последно място – с какъв апарат за домашно измерване се работи?

Ето и няколко бързи отговора на всички тези въпроси.

Винаги съществува разлика между измереното в лекарския кабинет кръвно налягане и това в дома, като по-високи стойности обичайно се измерват в лекарския кабинет. Всички пациенти с възникнало съмнение за артериална хипертония трябва да имат домашен електронен апарат за измеране. В никакъв случай апарат с маншет за китка. Маншетът на апарата за измерване на кръвно налягане трябва да бъде с фиксация за мишница (бицепс). Технологията на измерването трябва да бъде напълно автоматизирана и освобождаваща вниманието на пациента. Правят се обичайно три измервания, през интервал най-малко от 1 минута и се осредняват. Кръвното налягане се измерва винаги в седнало положение, като апаратът, мишница и сърцето трябва да са приблизително в една равнина. Преди да се пристъпи към измерване, е правилно да се изчака с маншет на ръката около половин минута – време, необходимо за адаптация. За измерванията се избира винаги ръката, която показва по-високи стойности на кръвното налягане.

Класическите разбирания за хипертонията в сегашно време, особено сред по-младото поколение е необходимо да бъдат разглеждани през погледа на съвременните рискови фактори. По правилно е да ги наречем отключващи заболяването. Влиянието на всеки един е различно и зависи от това дали действа постоянно и дали се комбинира с други. Най-неблагоприятно въздействие имат перманентното кумулативно действие на множество отключващи заболяването фактори.

И така, кои са те…

Наднорменото телесно тегло. Този проблем обикновненно започва още в училищна възраст, където не се обръща внимание от родителите на този проблем. Разбира се, този ранен сценарии не е задължителен и затлъстяването може да започне във всяка една възраст. Последиците касаят целия организъм. Няма орган и система, които да останат незасегнати. По отношение на сърцето и сърдечно-съдовата система, първо се появява артериална хипертония, а в по-близко или по-далечно бъдеще симптоми на сърдечна недостатъчност – лесна умора и задух при минимални усилия, нощен задух, отоци по долните крайници.

Непрестанна работа в електронна среда. Този проблем макар и да изглежда нов и модерен, съвсем не е такъв. Това е проблемът на съвременното младо поколение, което общува основно чрез телефона и негови приложения. Началото вероятно е поставено преди 20 или повече години, когато родителите на децата от това поколение за по-лесно отглеждане даваха телефони с различни занимателни приложения и така през детска и юношеска възраст, децата свикнаха с тези устройства и ги приемаха като нещо без което не може. Съвременният живот изисква бърза ориентация за работа в електронна среда. В един момент се оказа, че съществува масово пристрастяване към електронните устройства, което е свързано с поява на проблеми със съня и по-точно недостатъчен нощен сън, депресивни настроения, склонност към усамотяване, главоболие, изпотяване, очни, хормонални и други проблеми. От страна на сърцето по-често се появява артериална хипертония и аритмия (прескачане на сърцето).

Неправилно (нездравословно) хранене. Вероятно повечето хора разбират смисъла на този термин. Защо тогава са с наднормено тегло. Явно разликата между това да разбираш нещо и да го прилагаш е много голяма. Две неща са важни. Първото е разпределението на порциите в денонощието с количеството храна в тях в съотношение 3:2:1. Второто е използването на качествени хранителни продукти, богати на плодове и зеленчуци. Практиката показва, че при хората с наднормено телесно тегло, това съотношение е обърнато. Тези пациенти не закусват или само пият кафе. На обяд хапват малко или никак. Огромната част се пада на вечерята, когато се поглъщат огромни количества храна, които освен че няма как да се усвоят и ще се натрупат като мастна тъкан, и е логично да предизвикат стомашно-чревен дискомфорт по време на нощен сън. Неправилното хранене предизвиква затлъстяване, затлъстяването – артериална хипертония, а хипертонията – сърдечна недостатъчност.

Липса на физическа активност. Само с подържане на физическа активност, без балансирано и здравословно хранене, не може да се подържа оптимално телесно тегло. В сегашния динамичен живот подържането на ежедневна физическа активност е трудно осъществимо. Въпреки това, минимално са необходими 2 часа дневно ходене с умерен ход, а събота и неделя да се практикува спорт по желание. Разбира се, при повече свободно време през седмицата, повече спорт би довел единствено до повече ползи за организма. Няма значение вида спорт. Едиственото, което има значение е отношението към него. Дали го практикуваме с удоволствие или насила. Ако е второто, просто няма да има ползи.

Фитнес и хормони. Може ли само с фитнес да се направи хубава фигура. Отговорът безспорно е да, но все пак зависи от гледната точка и от поставените критерии. Ако например се изисква да се извае художествена мускулатура като на гръцко божество само спорт едва ли ще е достатъчен. Необходима в тези случаи е и наука и ръководство от специалист, фитнес-инструктор. Какво трябва обаче да се избягва. Всякакви хапчета, прахчета, питиета или инжекции с хормони, независимо какви – стероиди, най-често тестосерон или прекурсори и по-рядко соматотропен хормон и/или прекурсори. Без значение вида на използваните хормонални препарати, трябва да е напълно ясно, че хипертонията е само един от странични ефекти, като понякога е трудно контролирана и в много високи стойности. Следва дълъг списък на други, не по-малко опасни странични ефекти от подобни „добавки“. Рискът от това жестоко да увредим здравето си до степен включително на инвалидност.

Вредни навици. Вредните навици съвсем традиционно включват консумациата на алкохол, пушенето на цигари – класически и електронни, употребата на наркотици.

Както употребата, така и злоупотребата с алкохол са сигурни акцелериращи фактори за хипертония. Този въпрос може да се погледне от различен ъгъл заради различните механизми, които провокират високото кръвно налягане при различните видове алкохол – и при употреба, т.е само рядка консумация, и при злоупотреба, т.е ежедневна консумация в големи количества. Тютюнопушенето е сигурен фактор за хипертония, когато се пушат поне по 20 цигари на ден. Тук, за разлика от белодробния рак, не е необходимо време от 20 години. Достатъчен е и един ден да се изпушат тези цигари и вечерта младият новоизлюпен пушач да завърши в спешното с хипертонична криза. Разбира се, това не касае опитните пушачи със „стаж“. „Модерните“ цигари, които съдържат течност, твърде често с напълно неясен състав, също поставят въпроси за възможността тези вещества да предизвикат: хипертония, аритмия дори сърдечен арест. Употребата на наркотици води до сериозни и твърде често непредвидими ефекти върху сърцето и сърдечно-съдоната система. Амфетамините, метамфетамините и кокаинът стимулират централната нервна система, увеличават сърдечната честота и повишават кръвното налягане. Могат да са налице опасни аритмии. Ефектите им зависят много от дозата, начина на употреба и самия човек (физическото и психическото му състояние).

Източник: 24zdrave.bg