Author: otsurce

Според последното национално проучване на Ипсос България по поръчка на Бенефит Системс България, рекорден дял от българите проявяват интерес към физическата активност. Половината от хората на възраст между 15 и 69 години са активни поне веднъж месечно, а над 1,2 милиона спортуват редовно – поне веднъж седмично. Средната честота на спортуване също се увеличава, достигайки два пъти седмично. Водещи активности са ходенето пеша, фитнесът и пилатесът. Дали обаче те са достатъчни?

Чл.-кор. проф. д-р Иво Петров, медицински директор на Acibadem City Clinic УМБАЛ Сърдечно-съдов център и началник на Клиника по кардиология и ангиология, сподели своите професионални препоръки и наблюдения върху ролята на движението за здравето в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ, както и на специална пресконференция в хотел Хилтън, София.

Каква физическа активност препоръчва проф. Петров?

„За да има реален и дълготраен ефект върху сърдечносъдовата система, препоръчвам умерена физическа активност в рамките на поне 150 минути седмично, разпределени в няколко дни,“ обяснява проф. Петров. Той уточнява, че при желание за по-бързи резултати или за хора с добра физическа подготовка, интензивните тренировки поне 75 минути седмично са отлична алтернатива. Дори кратки сесии от по 10-15 минути няколко пъти дневно могат да окажат значителен положителен ефект върху здравето.

Какви са рисковете при липса на движение?

Проф. Петров коментира, че тоталната липса на физическа активност е сериозен риск за здравето. „Заседналият начин на живот увеличава вероятността от сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, затлъстяване, депресия и други хронични състояния.

Колко крачки са нужни на ден?

Според проф. Иво Петров, ходенето пеша е силно препоръчително, но за да има ефект върху поддържането на добра физическа форма, е необходимо разходката да бъде във вид на лек джогинг, за да ускорим пулса и да активираме мускулите. „Минимум 7 000 до 10 000 крачки дневно са добра отправна точка за поддържане на здравето. Но дори 5 000-6 000 крачки, изпълнени в по-бързо темпо, са достатъчни за осезаемо подобрение в кардио-метаболитните показатели,“ обяснява той. Професорът допълва, че ходенето не бива да бъде единствена форма на активност – комбинирането с по-интензивни упражнения води до още по-добри резултати.

Технологиите като съюзник

„Смарт устройствата, преносимите фитнес тракери и приложенията за здраве са мощен инструмент за мотивиране към движение и за ранно откриване на здравословни проблеми,“ коментира проф. Петров. Според него съвременните технологии улесняват следенето на физическата активност, сърдечната честота и нивата на стрес, което е ключово за ранната превенция на болести.

Как влияе стресът върху организма и как да се справим с него?

Проф. Петров обръща внимание и на негативния ефект на стреса върху здравето. „Хроничният стрес води до високо кръвно налягане, аритмии и повишен риск от инфаркт и инсулт,“ посочва той. Според него най-ефективният начин за справяне е активната почивка – спорт, разходки, физическа активност на открито. „Пасивната почивка, като стоене пред екрана или дълго лежане, не решава проблема, а често го задълбочава,“ предупреждава кардиологът.

Защо трябва да възпитаваме активни деца и общество?

„Редовната физическа активност, когато е дозирана правилно, е една от най-ефективните форми на превенция – не само за сърдечно-съдови заболявания, но и за психическото и емоционално здраве. За да постигнем идеала „здрав дух в здраво тяло“, се изисква баланс – ако той бъде нарушен, нито физическото, нито психическото благополучие е възможно. Именно в баланса се крие ключът към дългосрочно здраве и качество на живот“, обобщава проф. Петров. Той е категоричен, че изграждането на активни навици от ранна детска възраст е най-сигурният път към създаването на здраво и енергично общество.

Новата вълна на активност в България

Данните от проучването за физическите навици на българина – MultiSport Index на IPSOS България, проведено в края на 2024 г. по поръчка на Бенефит Системс България показват, че нагласите към движението се променят. Физическата активност вече не се възприема като задължение, а като източник на удоволствие, грижа за себе си и средство за разтоварване от ежедневния стрес. Най-активни са младите между 15–29 години, но все повече хора над 40 години също започват да спортуват редовно.

Въпреки това предизвикателства остават – основната бариера пред още по-широкото разпространение на активния начин на живот продължава да бъде усещането за липса на време. С постоянство, подкрепа и информираност тази бариера може да бъде преодоляна – за по-здраво бъдеще за всички нас.

Все по-честно млади хора получават инсулт и тенденцията се засилва. За този обезпокоителен факт алармират лекарите, които всеки ден имат среща с тези пациенти. Един от тези медици е специалистът по физикална и рехабилитационна медицина д-р Росица Шейтанова. Според нея, за да се възстанови едно движени трябва по 300 повторения ежедневно. Най-младият ѝ пациент е на 36 години.

„В началото на моя трудов стаж повечето пациенти бяха пенсионери, а сега са предимно млади хора”, заяви д-р Росица Шейтанова в предаването „Пулс” по NOVA NEWS. По думите ѝ, когато някой получи инсулт членовете на семейството започват да се грижат за него и започват да отсъстват от работа и по този начин проблемът става социален.

Този социален проблем решение търси при Вас. Лекарите по физикална и рехабилитационна медицина как помагат на тези пациенти?

С тях се работи изключително трудно и продължително, защото те не могат да съдействат. Те правят със сила това, което ние им казваме. Работата с тях е изключително тежка. Минимум 300 повторения на едно движение. Липсата на здравни кадри и трудната работа затрудняват процеса на рехабилитация.

Какво поема НЗОК като рехабилитация?

НЗОК е предвидила, след като го изпишат от болницата – два пъти годишно по седем дни пътеки в специализирани лечебни заведения (санаториум). Два пъти по седем дни е крайно недостатъчно.

Как може да се случи ежедневната рехабилитация?

Това може да се случи по два начина. Първият е болничен, когато пациентът има повече дни за пътеки. Другият вариант е извънболничен в центрове за рехабилитация.

Колко време трябва на един пациент, за да може да подобри качеството си, за да няма нужда от придружител?

Минимално години, но зависи от вида и тежестта на инсулта. Има случаи, при които след две или три седмици се изписват и са добре.

Вие повдигате въпроса за иновациите в медицината, които могат да бъдат в ползва на пациента, а именно за роботизираната рехабилитация. Има ли в България достатъчно центрове с такива машини?

За съжаление няма достатъчно центрове. По моя информация има три работещи за възрастни, за деца има повече. Трябва да има повече центрове. Роботизираната рехабилитация трябва е достъпна независимо от финансовите възможности.

Лечението и животът след инсулт

Роботизираната рехабилитация е полезна, защото роботът няма умора и може да прави много повече от 300 повторения. Много по-бързо е възстановяването, защото роботът няма умора и си върши работата всеки ден.

Каква е разликата между роботизираната рехабилитация и класическата?

Резултатите при роботизираната рехабилитация са по-бързи, по-качествени и по-прецизирани. В Европа се използват масово. Редно е и тук да се приложат.

Оптимист ли сте това да се случи в България?

Оптимист съм. Виждате каква еволюция има в компютрите и комуникациите. Тя я има и в медицината, но трябва да се приложи.

Източник: Нова Телевизия

Сърдечните аритмии представляват отклонения в сърдечния ритъм, които могат да протекат от напълно асимптомно отклонение на сърдечния ритъм до предизвикване на тежка симптоматика, която значително да влошава качеството на живот. Сърдечните аритмии представляват широк спектър от отклонения в сърдечния ритъм. Могат да бъдат изява на наследствени, вродени състояния или резултат от придобити структурни увреждания на сърдечния миокард.
Най-честата сърдечна аритмия в общата популация е предсърдното мъждене. Честотата на тази аритмия се увеличава прогресивно с напредване на възрастта. Честотата ѝ на възраст под 50 години е под 1%, между 1 и 4 % на възраст 65 години и се среща с честота между 6 и 15 % при пациентите на възраст над 80 години. Изявата на предсърдното мъждене може да е израз на разнообразна сърдечна патология- клапни лезии, исхемия, кардиомиопатии. Наблюдават се и някои идиопатични форми на заболяването.

Сърдечните аритмии изискват комплексна терапия, която може да включва комбинация от медицински и немедицински дейности. От промяна с стила на живот с преустановяване на приема на алкохол и тютюнопушенето, до прием на различни класове антиаритмични медикаменти и прилагане на електрофизиологично лечение. През 1980 г. е въведена за първи път терапевтичната сърдечна електрофизиологична процедура.

Тя включва диагностична и терапевтична част. При диагностичната се цели да се индуцира тахикардията, която или е известна или се предполага на базата на предварително проведени изследвания. Посредством сърдечното картографиране се извършва сърдечното характеризиране и локализиране на аритмиите. А терапевтичната част от електрофизиологичната процедура се състои в „изгарянето“, премахване на субстрата, който е източник на аритмията.
За целта може да се използва радиочестотна енергия за целите на радиофреквентната аблация или криоаблация, която се осъществява чрез доставяне на криохладилен агент под налягане (в момента масово се използва втечнен азотен оксид). Процедурата се извършвана при будно състояние на пациента, като се използват катетри, въведени до сърцето по ретрограден съдов достъп.

Показанията за радиофреквентна катетърна аблация понастоящем включват дефинитивно лечение на симптоматична суправентрикуларна тахикардия- AVRT, AVNRT, унифокална предсърдна тахикардия или предсърдно трептене. На второ място се използва за лечението на симптоматично предсърдно мъждене, което нарушава начина на живот и е налице неуспех върху контрола на ритъма от прилаганите антиаритмичните средства. Радиофреквентната аблация е едно от средствата за лечение и на симптоматична идиопатична камерна тахикардия. При последната се прилага епикардна аблация.
Понастоящем най-широко прилагана е катетърната аблация за лечение на предсърдното мъждене и именно поради това ще разгледаме предимно методите за нейното използване. Катетърната аблация на предсърдното мъждене е утвърдено лечение за предотвратяване на рецидиви на аритмия. Когато се извършва от опитен екип, катетърната аблация на предсърдното мъждене е безопасна и превъзхождаща алтернатива на антиаритмичната терапия за поддъжане на синусов ритъм при пациентите с предсърдно мъждене.

Техниката е показана при всички пациенти с пристъпно и персистиращо предсърдно мъждене за намаляване на симптомите от аритмията. Особено подходяща техника е при тези от пациентите, при които има левокамерна систолна дисфункция или се подозира тахикардно-индурирана кардиомиопатия в резултат на трудния контрол върху аритмията. Има няколко техники за провеждане на сърдечна аблация и няколко класификации.
Според достъпа на методиката тя се разделя на катетърна аблация или хирургична аблация. Освен това разделението може да става и на базата на типа енергия, която се прилага за „изгаряне“ на аритмията. Така катетърната аблация може да бъде разделена на няколко вида- радиофреквентна, криоаблация, изолация на белодробните вени, електропорация.

Радиофреквентната аблация представлява целенасочено изгаряне на зона от сърдечната тъкан чрез локално приложение на радиочестотна енергия. Прицелните зони, които зараждат аритмията се идентифицират по време на електрофизиологично изследване. Аблация се извършва чрез нагряване на интерфейса между катетъра и ендокарда до настъпване на клетъчна смърт при температури над 47 °C. Тази температура се прилага локално, само в определена точка, с което се минимизира увреждането мърву съседните тъкани.

Изолацията на белодробните вени понастоящем е ефективен и дефинитивен метод на лечение както при пароксизмално, така и персистиращо ПМ. Конвенционалният подход към изолация на белодробнитевени включва стратегия за създаване на серия от радиофреквентни лезии точка по точка, които обграждат 2-те леви и 2-те десни белодробни вени. Късни усложнения от процедурата могат да бъдат реконекция на една или няколко от белодорбните вени или стеснение на някоя от тях.

Криоаблацията използва алтернативен източник на енергия, най-често течен азотен оксид, който се доставя под налягане в балон, за да замрази околната тъкан. По този начин клетъчната смърт настъпва в резултат на локално прилагане на много ниска температура.

Същестува и наскоро въведен нов метод на аблация с импулсно поле, при която се използват електрически импулси, за да се предизвика необратима нетермична електропорация и да се предизвика смърт на сърдечни клетки. Представлява сравнително нова техника в лечението на сърдечните аритмии. Аблацията с импулсно поле може да има ефективност, сравнима с традиционната катетърна аблация, като същевременно предотвратява термично медиирани усложнения.

Усложненията от катетърната аблация за сравнително редки. Тежките усложнения настъпват при едва 3 % от пациентите подложени на процедурата. Най-чести са усложненията свързани със съдовия достъп- хематом при около 1,4 % от пациентите.
Сърдечната тампонада и перикардния излив се наблюдават при около 1 % от пациентите и се резултат от механично нараняване на миокарда по време на процедурата. Появата на мозъчен инсулт или значимо стеснение на белодробна вена се среща изключително рядко като процедурно усложнение.

Референции:

https://www.escardio.org/static-file/Escardio/Subspecialty/EHRA/Research/EP%20Wire/documents/CryoablationforTreatmentofCardiacArrhythmias.pdf
Прочети още на: Радиофреквентна сърдечна аблация – метод за лечение на сърдечните аритмии | Puls.bg – https://www.puls.bg/aktualno-c-6/radiofrekventna-srdechna-ablatsiia-metod-za-lechenie-na-srdechnite-aritmii-n-53569

Източник: puls.bg

Проф. Габровски, с какви страдания са пациентите, които се обръщат за помощ към вас?

– Неврохирургията е специалност, която се занимава с хирургичното лечение на централната и периферната нервна система. Централната нервна система се състои от главен мозък (мозъчни операции), гръбначен мозък (гръбначни операции) и периферни нерви, които са навсякъде в нашето тяло. Невроонкологията се занимава с лечението на туморите на нервната система. Друг голям дял е лечението на съдовите заболявания на мозъка съдова неврохирургия. Тук се включват аневризми, мозъчни и съдови малформации, както и лечението на инсулт в неговата едноваскуларна част – вътресъдовата част. Голям дял от неврохирургията е т.нар. гръбначна хирургия, която се занимава със заболяването на гръбнака – дискови хернии, шипове, изкривявания, прехлъзвания на прешлени и т.н. При всички тези случаи има притискане на нервни структури и ние като неврохирурзи се занимаваме с това да премахнем това притискане. Освен това има детска неврохирургия, която има своята специфика. Тя се занимава с тумори и патологии, които изискват специална квалификация. Един голям дял също е невротравматизма черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травма. За съжаление това е един много сериозен социален проблем, с който се занимаваме, като лекуваме счупвания, кръвоизливи, проникващи наранявания, огнестрелни наранявания и други.

– Невротравматизмът най-често след катастрофи ли е?

– Травматизмът е найчесто след пътнотранспортни произшествия, но имаме и битови травми, спортни травми. Най-чести и тежки обаче са пътнотранспортните произшествия като причина за травматизъм.

– По колко операции правите на година и кои са най-честите?

През последните години клиниката по неврохирургия на „Пирогов,, прави по около 2000 операции годишно. Аз участвам в 400-500 операции годишно като това не би било възможно без отлично обучения екип и хората, с които работим заедно. Като цяло неврохирургията е бутикова специалност, като специалисти ние сме малко над 100 души в страната. Активно работещите са много по-малко. През последните години броят на операциите на годишна база нараства. Една от причините е, че вече разполагаме с много помодерни средства за диагностика. Едно време магнитният резонанс беше лукс, нещо, до което трудно можеше да се добере човек и се налагаше да чака с месеци..В момента ЯМР е достъпен и може да се осъществи на много места, което ни позволява да диагностицираме доста по-рано заболяването и да започнем лечение, тъй като този апарат е основен в работата ни.

– Остава ли все още вярно твърдението на хора, че когато се отвори главата, животът се променя и хората никога вече не са същите?

– Няма нищо вярно в това. При всяка мозъчна операция ни се налага да отваряме черепа, има и такива, които се провеждат през носа и носната кухина. Черепът представлява кост и ние имаме начин, с който го затваряме във вида, в който е бил преди отварянето му. По никакъв начин това, че някой е претърпял мозъчна операция, не означава, че трябва да има последици за него. Обратното. Ние работим с изключително фина апаратура с микроскопско увеличение, което достига до 40 пъти, и със специален инструментариум. Всичко зависи от вида на патологията, понякога самата тя уврежда мозъка по необратим начин. Всички тези неща, които изброих, позволяват ние да бъдем много прецизни, много внимателни към здравите тъкани и всъщност в огромната част от случаите пациентите след операцията да са в същото или в по-добро състояние от това преди операцията. Така че това твърдение е невярно. Може би назад във времето да се е насложила подобна стигма, но истината е, че неврохирургията е млада специалност и се развива мощно през последните 50-60 години. Отварянето на черепа не представлява никакъв проблем. – При операции натъквате ли се на аневризми? – Мозъчните аневризми са една интересна патология. Те представляват раздуване на артериалния съд под формата на балонче, с което стената на този съд изтънява и има повишен риск от спукване и кръвоизлив. Те се срещат при около 4% от хората, но при помалко от тях се стига до кръвоизлив. Това, което е много интересно за аневризмите за нас като неврохирурзи, е, че преди години цялото развитие на микроневрохирургията в голяма степен се дължи именно на опита да се лекуват мозъчните аневризми, тъй като съдовете са много фини и изисква голямо оптично увеличение и определен микроинструментариум. Това беше в ръцете само на най-опитните неврохирурзи. От 15 години се въведе друг метод за лечение на аневризмите и това е ендоваскуларното лечение т.е. през съдовете. Десетилетия наред бяха правени неуспешни опити да се лекуват мозъчните аневризми през съдовете. Чисто технически не се постигаше добър резултат, защото имаше непреодолими технически предизвикателства докато преди 15 години не бяха създадени специални спирали, които могат през съдовете да се вкарат във вътрешността на аневризмата и да се намали рискът от спукването. Това беше една революция в съдовата неврохирургия и ако преди оперирахме 100% от аневризмите, в момента почти 95% се лекуват ендоваскуларно, т.е. може да се каже, че се премина от една епоха в друга. C ендоваскуларното лечение се занимават неврорентгенолози, неврохирурзи или невролози, които са със специален квалификационен курс и обучение. Дали може да се прави профилактика – може. При съмнение за аневризми имаме ЯМР и много добре развити съдови програми, с които да видим в какво състояние са съдовете на мозъка, s

– Всяко спукване на аневризма ли е фатално?

– Не. Статистиката показва, че около 30% от пациентите загиват, други 30% остават инвалиди, а останалите 30% се възстановяват. Смъртността не е малка. Изобщо мозъчно-съдовите заболявания представляват едно голямо предизвикателство, както и исхемичният инсулт, който засяга твърде много хора и представлява социално значимо заболяване. Това, което е ново през последните години, е, че се въведе широко тромболизата това е приложение на медикамент, който се вкарва венозно в кръвта на пациента и може да разтвори тромба. Това не винаги се случва, но с помощта на ендоваскуларните методи има възможност да се влезе в артериите на пациента и да се стигне до мястото, откъдето тромбът да бъде изваден. Проблемът е, че времето, в което това трябва да се случи в рамките само на 4 часа, е изключително кратко. След този период в мозъчната тъкан не може да оцелее без кислород. След четвъртия час започват промени, които са необратими. В момента се създават Stroke центрове за лечение наинсулт, които ще са няколко за страната. Там ще се осъществяват тромболизи и тромбектомии. Там ще се осъществява и обучението на кадри, които да създадат още подобни структури в страната. Изграждането на центровете ще е с европейски средства.

– Хора с инсулти отиват в болница след няколко дни, защото не могат да ги диагностицират. Вижда ли се решение на този проблем?

– Това е огромен проблем. Прозорецът на възможностите е само няколко часа и това е причината много малък процент от пациентите да получават адекватно лечение. Полагат се усилия за подобряване на по-бързото диагностициране, транспортиране и прилагане на различните методи, които да доведат до подобряване на резултатите. Като цяло създаването на центровете да постави на едно ново ниво нашите възможности. Задачата е много трудна, изисква и някаква доза късмет, а именно някой да види, че човек получава инсулт, и да сигнализира своевременно. Това означава и хората, всеки един от нас да е информиран за симптомите и да знае как да действа в такава ситуация.

– Зачестяват ли туморните образувания на мозъка и какви са те най-често?

– Не мога да кажа, че зачестяват. Има константен процент. За съжаление повечето от туморите на мозъка, особено първичните, не са доброкачествени. Ние имаме много прецизни методи, за да осъществяваме хирургичното им премахване по най-радикален начин. Допълнителните стъпки, които се правят – лъчетерапия и химиотерапия, също са от голямо значение. Имаме доста добре изградена колаборация между нас, колегите онколози и като цяло тези пациенти системата ги поема и се стремим да имат по-продължителен и по-качествен живот. Има и много доброкачествени тумори, с които се сблъскваме, един от най-често срещаните е менингиом. Всичките методи, които изброих, ни позволяват да ги премахваме радикално.

– Използвате ли роботи в работата си?

– През последните години в нашата дисциплина също навлезе роботизацията. Радостен съм, че нашата клиника е от първите, която въведе роботизираната гръбначна хирургия, дори вече имаме второ поколение робот, който е на възможно най-високото съвременно ниво. Някои от роботизираните системие се наложиха като стандарт в много хирургични дисциплини, например роботът Да Винчи, но те не могат да се прилагат в неврохирургията. Роботите при нас са от малко по-различен тип и те основно ни помагат в гръбначната хирургия. Стабилизирането на гръбнака, което трябва да се прави по много прецизен начин, в голяма степен го правим чрез роботи. Те използват Изкуствен интелект, с който ни предлагат как точно да позиционираме фиксиращите винтове. Това е истинска революция в гръбначната хирургия и допреди няколко години подобни методи, роботи и инструменти звучаха като фантастика. Това е огромен напредък. В момента работим с мехатронна роботизирана ръка, която изчислява определени траектории за конкретния пациент и ги следва, за да може да поставим стабилизиращите системи по възможно най-прецизен и сигурен начин.

– Сериозно заболяване ли е сколиозата?

– Сколиозата е едно от най-тежките гръбначни заболявания. Изкривяването на гръбнака може да прогресира и да обхваща различни сегменти. Като цяло проблемът е, че може да доведе до тежки део>ормации, включително и на гръдния кош с нарушение на дихателните функции, поради което трябва да се лекува навреме.

– Кои са най-честите гръбначни заболявания?

– Най-чести са дискоите хернии. Те са характерни за по-младата възраст и представляват изсипване на мековатото съдържимо на междупрешленните дискове към гръбначния канал, където преминават нервите. Ако се реагира навреме, това е едно доброкачествено заболяване, което в огромна част от случаите не налага хирургично лечение и може да се лекува консервативно. В случаите, когато се стига до потежка симптоматика, има елегантен хирургичен метод, с минимален разрез, под микроскоп, да бъде премахнато това притискане. Тази операция дава отлични резултати и е отлична перспектива за пациентите.

Другото често срещано гръбначно заболяване са шиповете. Това е нарастване на костните структури и разрастване към канала, където са гръбначно-мозъчните нерви. Това разрастване притиска нервите и им пречи да функционират нормално, като това е свързано и с болка. Тук пак ние се намесваме, за да премахнем въпросните шипове и да освободим нервните структури. Шиповете се развиват с напредване на възрастта и > се появяват след 50-60-годишна възраст. Те са признак на остаряване на гръбнака. При различните хора се развиват с различна скорост. Отстраняваме ги с минимално инвазивни методи.

– Наскоро беше създаден Съвет за мозъчно здраве. Разкажете ни за неговите цели и задачи.

– Съветът за мозъчно здраве има за основна цел да повиши информираността на обществото по отношение на мозъчните заболявания, което включва един много широк спектър от патологични състояния. С мозъчните заболявания се занимават три специалности – неврология, психиатрия и неврохирургия, всяка със своите специфики и разнообразие. Поради тази причина мозъчните заболявания са много разнообразни и ми се струва, че в обществото съществува едно неразбиране по отношение на тези проблеми. Нашата мисия ще бъде да даваме повече информация към населението както за отделни заболявания, така и за проблема, който мозъчното здраве представлява като цяло. Ние сме партньорска организация на базирания в Брюксел Европейски мозъчен съвет. Тя се занимава със същите задачи, само че на европейско ниво, а ние ще се занимаваме на локално ниво, като правим форуми, събираме учени и експерти от различни области, за да се повишава информираността по темата.

– В последните седмици в „Пирогов,, бяха лекувани жени, пострадали от поставянето на ботокс. Вие казахте, че антидотът струва 9000 лева, защото е толкова скъп?

– 9000 лева излиза в добрия случай, това е за минималната доза, която се прилага на пациент. Тази доза може да се наложи да прилага няколко пъти и лечението да излезе доста поскъпо. Просто антидотът е скъп. Той не се налага да бъде използван толкова често, съответно има специален режим на съхранение. За щастие в тези случаи всичко приключи добре. Изводът е, че хората трябва да са по-внимателни и отговорни към себе си.

– Разкажете ни за новия център, в който преглеждате.

– За първи път в кариерата си реших да направя една стъпка по отношение на консултативната дейност и да започна да преглеждам в медицински център „Невровита,,. Центърът е насочен към превенция, профилактика, диагностика и лечение на заболяванията на нервната система, но както знаем, нормалното функциониране на нервната система изисква правилно функциониране на всички органи и системи. В медицински център „Невровита,, се оформи един отличен екип от невролози, неврохирурзи, специалисти по болката, кардиолози, ендокринолози, физиотерапевти, рехабилитатори и други. Има и оборудване от най-висок клас за ЕЕГ, ЕМГ, доплерова сонография, както и възможно най-модерна апаратура за физиотерапия и рехабилитация.

Взех това решение да консултирам и извън „Пирогов,,, за да мога да предложа по-добри условия на пациентите и найвече една по-спокойна атмосфера. В болницата работният цикъл е изключително интензивен – непрекъснато нещо се случва, а и елементът на спешност създава допълнително напрежение и задава друго темпо. Това тежеше както на мен, така и на пациентите, които трябваше да чакат продължително. Надявам се в медицински център Невровита,, тези проблеми да се преодолеят и да може да се работи в едни по-спокойни и приветливи условия.

Източник: вестник Телеграф