Водещи кардиологични организации, като Американската сърдечна асоциация, Световната сърдечна федерация, Американският колеж по кардиология и Европейското кардиологично дружество, представиха нова, обновена дефиниция за сърдечна недостатъчност. Това се случва само пет години след публикуването на първата универсална дефиниция на състоянието.
Консенсусният документ, публикуван в списание Circulation, твърди нещо важно: „нормален“ резултат от определен тест не изключва непременно наличието на сърдечна недостатъчност.
До момента диагнозата разчиташе силно на един-единствен показател — т.нар. фракция на изтласкване (ejection fraction, EF), която измерва какъв процент от кръвта сърцето изпомпва при всяко свиване. Според новия прочит, макар този показател да е полезен, той сам по себе си не може нито да потвърди, нито да изключи сърдечна недостатъчност, затова е нужно да се вземат предвид и образни изследвания, кръвни изследвания и генетично тестване.
Съавторката на консенсуса, кардиологът Мери Норин Уолш, обяснява, че старите гранични стойности на този показател са били до голяма степен произволни, а нормалните нива могат да варират според възраст, пол и етническа принадлежност. С други думи, „нормален“ резултат за един пациент може да не е нормален за друг, а сърдечната недостатъчност може да прогресира с времето независимо от този показател.
Друга важна промяна е въвеждането на разширен списък от 18 категории възможни причини за сърдечна недостатъчност, включващ стеснени или запушени артерии, хипертония, клапни заболявания, аритмии, инфекции, възпаления, наследствени нарушения, метаболитни проблеми, бременност, силен стрес и странични ефекти от лечение на онкологични заболявания. По-рано лекарите разделяха причините грубо само на два вида – исхемични и неисхемични.
Целта на новата класификация е да помогне на лекарите да идентифицират по-точно конкретната причина при всеки пациент, което може да отвори врата за по-ранна профилактика, по-прецизно лечение, а в някои случаи дори за обратимост на състоянието. Проучвания показват, че близо 85% от хората със сърдечна недостатъчност са имали поне един потенциално коригируем рисков фактор, регистриран в годините преди диагнозата.
Сърдечната недостатъчност остава водещата причина за хоспитализация в света, засягайки над 55 милиона души. Авторите посочват, че предстоят и нови клинични насоки, базирани на актуализираната дефиниция.
Източник: ScienceAlert, статия на Carly Cassella (25 август 2026), базирана на документ, публикуван в списание Circulation.
