Синдромът на разбитото сърце не е измислено понятие. В медицината носи наименованието кардиомиопатия такоцубо или стрес-индуцирана кардиомиопатия. Това е реално медицинско състояние, при което сърцето не функционира правилно заради силен интензивен емоционален или физически стрес.
Заради рязкото освобождаване на стресови хормони като адреналин и въздействието им върху сърдечния мускул, се получава неговото внезапно отслабване и сърцето придобива форма на… вазата, която японците използват за ловене на октоподи, наричана от тях „такоцубо“.
Симптомите са подобни на тези при инфаркта – изпитва се силна болка в гърдите, затруднено дишане, неравномерен пулс. Разликата с инфаркта е, че при синдрома на разбитото сърце обикновено няма блокирани коронарни артерии.
Диагноза за такоцубо синдром може да се постави чрез ехокардиография, ЕКГ и кръвни тестове (тропонинът може да е повишен, както при инфаркт), а лечението обикновено е насочено към стабилизиране на сърдечната функция (бета-блокатори, ACE инхибитори).
Такоцубо кардиомиопатията се среща предимно при жени и то на възраст над 50 години, като е провокирана от тежки травматични събития – загуба на близък човек, развод, заболяване, но може да се появи и при положителни интензивни преживявания.
Макар че в повечето случаи сърцето се възстановява в рамките на няколко седмици до месеци с подходяща терапия, състоянието може да бъде опасно в острата фаза и изисква медицинско наблюдение. И точно тук, трябва да се спомене, че докато синдромът на разбитото сърце е по-често наблюдаван при жените, то е по-често фатално опасен при мъжете. Това констатират изследователите от сърдечния център към Университета на Аризона, чието проучване е публикувано в Journal of the American Heart Association (Volume 14, Number 10).
За целта на изследването учените анализират данни от 199 890 пациенти с такоцубо кардиомиопатия от 2016 до 2020 г. 83% от тях са на жени на средна възраст 67 години. Изследователите обръщат внимание, че общата болнична смъртност при такоцубо синдрома е далеч по-висока от очакваното и възлиза на 6,58%, като смъртността при представителите на силния пол е два пъти по-висока – 11,2% спрямо 5,5% при жените. Друг негативен факт е, че се наблюдава тенденция на увеличаване на смъртността – докато през 2016 г. процентът е 5,63, през 2020 г. той скача на 8,38.
Най-честите усложнения, които се развиват вследствие на синдрома на разбитото сърце, са сърдечна недостатъчност (35,9%), предсърдно мъждене (20,7%), кардиогенен шок (6,6%), инсулт (5,3%), сърдечен арест (3,4%). Мъжете по-често от жените развиват такива усложнения като сърдечна недостатъчност, аритмия и кардиогенен шок. С тези данни следва и да се приключи с мита, че синдромът на разбитото сърце е безобидно състояние и подчертава необходимостта от по-сериозно отношение, лечение и проследяване.
Какви други изводи могат да се направят: честотата на фаталитет е най-висока при европеидната раса и хората с по-високи доходи са по-често засегнати. Наблюдава се и по-рязко увеличение на случаите във възрастовата група 46-60 години, което е възрастов период с висока продуктивност и отговорност към останалите.
Защо при мъжете фаталитет е по-висок? Вероятно, защото по-рядко състоянието се предполага при тях. От значение са и съпътстващите хронични заболявания и тяхното влошаване. При мъжете типът стрес е с малко по-различен център – те се сблъскват предимно със стрес от физически характер, например след операции, травми, докато при жените той се дължи предимно на емоционални сътресения. При жените до менопаузата естрогенът има и защитно действие.
Как може да се помогне на разбитото сърце? Предимно да се контролира стресът и тревожността, кактои да се лекуват навреме хроничните заболявания. Следва да се търси и медицинска консултация при оплаквания като болка в гърдите и задъхване. Непременно трябва да се държи кръвното налягане в норма и да се провежда профилактика срещу хипертония. Въвеждането на антистрес дейности особено след определена възраст стана от значение за оцеляването.
Източник Puls.bg
