По официални данни около 60 млн. души по света страдат от сърдечна недостатъчност (СН), но това е доста подценена бройка, защото засегнатите са много повече. По-тревожен е фактът, че приблизително 50 на сто от хората с диагностицирана СН загиват в рамките на 5 години, независимо от все по-добрата лекарствена терапия. При пациентите над 65 години това е най-честата причина за хоспитализации, казва проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Българското дружество по кардиология.
„Сърдечната недостатъчност е неспособност на сърцето да функционира. То представлява помпа, чиято функция е да тласка цялото количество кръв до всякакви органи. Когато помпата не работи, имаме недостатъчност“, обяснява образно кардиологът.
Неспособността на сърцето да тласка кръв в затворената съдова система се свързва с клинични белези, които позволяват лесно поставяне на диагнозата. СН има остра и хронична форма. При острата задължително се постъпва в болница, тъй като е животозастрашаващо състояние. При пациенти с прогресивно влошаване на сърдечната функция (хронична СН) симптомите са по-леко изразени и се изискват наблюдение и медикаментозно лечение.
Механизмът на СН също отдавна е изяснен: сърцето помпа кръв, но когато се отслаби и съкращаването стане по-слабо, кръвта се задържа в него. Тъй като не може да се изтласка, в сърцето и в намиращия се зад него бял дроб се натрупва течност, която не позволява на дроба да функционира по най-добрия начин. Това засяга дишането и основният симптом при тези пациенти е задухът. Вторият симптом е намалената способност на човек да извършва физически действия, слабост.
СН протича в няколко фази. Първата е, когато физически усилия, по-големи от обичайните, не предизвикват симптоми. Когато има леко ограничаване на физическата функция, говорим за втора фаза, при по-значимо – за трета. Най-тежката, четвъртата степен е, когато пациентът има оплаквания, без да извършва физическа активност и е в покой.
СН значително понижава качеството на живот. 66% от пациентите имат проблеми с подвижността, три четвърти се затрудняват при извършване на обичайните си действия, от тях една четвърт изпитват затруднения при самообслужване. Половината от пациентите изпитват депресивни разстройства и тревожност заради неспособността да извършват нещата, които са правили преди.
„СН е крайната фаза в развитието на всички сърдечно-съдови заболявания, които увреждат в по-голяма или по-малка степен сърцето – казва проф. Карамфилов. – Това е на първо място миокардният инфаркт, водещ до загуба на сърдечна мускулна маса – най-честата причина за развитие на СН. До нея могат да доведат и проблеми със сърдечната клапа, високото кръвно налягане, което води до хипертрофия на сърцето. Захарният диабет също представлява опасност за сърцето, защото уврежда кръвоносните съдове. И понеже човешкият организъм е едно цяло, ясно се вижда връзката между СН и хроничното бъбречно заболяване. Влошаването на сърдечната функция води до затрудняване функционирането на бъбрека и съответно той, затруднен, води до влошаване функцията на сърцето. Когато сърцето няма потенциал да помпа достатъчно кръв, който и да е орган, в случая бъбрекът, не може да изпълнява основната си функция – да филтрира неблагоприятните продукти от метаболизма, които трябва да се изхвърлят чрез урината. Не се изхвърлят и достатъчно течности. Те съответно се увеличават, натоварват сърцето, което още по-слабо се съкращава и още повече влошава кръвотока към бъбрека. Такава е неблагоприятната взаимовръзка – СН задълбочава бъбречната и обратно. Едновременното наличие на двете състояния е често и ускорява прогресията им.“
В края на 2023 г. Американската сърдечна асоциация дава дефиниция на сърдечносъдово-бъбречно-метаболитния синдром, базиран на връзката между затлъстяването, диабета, бъбречното заболяване, коронарната болест – цялата съвкупност от социално значими заболявания, включени в един синдром. „В момента не е толкова важно кое е първичното, акцентът е върху общата картина, когато трябва да се постави диагнозата“, казва проф. Карамфилов.
Ако не успяваме да контролираме достатъчно рисковите фактори, навлизаме във фаза с нарастване на мастната тъкан. Важна е не само тази около корема, но и около органите, т.нар. висцерална тъкан, тъй като нейното възпаление е в дъното на големите неблагоприятни събития. Има случаи и когато хора са видимо слаби, но ехографията показва, че тяхната висцерална мастна тъкан е по-голяма. Това е началото на нарушения глюкозен толеранс или предиабет, когато все още може да се направи нещо.
Стигаме до следващата фаза, когато влиянието на рисковите фактори е в по-напреднал етап – високи стойности на кръвното налягане, холестерола, кръвната захар. Може да има засягане на бъбречната функция. При невзети мерки минаваме в третата фаза, когато с образни методи се вижда ефектът върху сърцето, съдовете и останалите органи. Скенерът на човек с повишени кръвно налягане, липиди, кръвна захар показва увредените съдове, калцификати, плаки в тях. Виждат се структурни промени в сърцето. Всичко това все още може да се компенсира от тялото. Последната, четвъртата фаза, е когато промените са толкова значими, че не могат да се компенсират и следват клинични изяви като инфаркт, инсулт, СН. Човек може да няма клинични оплаквания, но това не означава, че трябва да неглижираме наличните рискови фактори, предупреждава проф. Карамфилов.
Източник Trud.bg
