На 20-21 февруари се проведе VIII виртуална научна конференция на тема: Профилактика, диагностика и терапия в млада и зряла възраст. Сред акцентите от събитието бе научна сесия, представена от проф. Борислав Георгиев на тема „Артериална хипертония в прехода детско-юношеска възраст и млади възрастни“.
“Осведомеността, лечението и контролът на хипертонията при младите хора са по-ниски, отколкото в по-възрастната популация.”, заяви проф. Георгиев и допълни, че артериалната хипертония (АХ) при младите хора, особено при мъжете, е с по-неблагоприятен контрол поради наличието на систолно-диастолна хипертония, както и изолирана систолна хипертония.
При наличие на АХ в млада възраст, основната задача при оценката на пациента е активното търсене на вторични хипертонии, засягащи 15% и 30% от младите хора със заболяването. „Основните причини включват медикаментозно-индуцирана хипертония, например естроген-прогестероновите перорални контрацептиви, както и различни медикаменти, включително нестероидни противовъзпалителни средства и други обезболяващи. Тук спада и първичният алдостеронизъм.“, отбеляза лекторът и припомни, че трябва лекуващият лекар активно да търси анамнеза за употреба на наркотици или психоактивни вещества, както и за прием на добавки и енергийни напитки.
Други причини за вторична хипертония в тази възраст са комбинираните естроген-прогестеронови перорални контрацептиви, и фибромускулната дисплазия (характерна за млади жени). Не трябва да се подценява и ролята на синдрома на обструктивна сънна апнея.
Проф. Георгиев изброи няколко фенотипа на хипертонията, характерни за младата възраст. Изолираната систолна хипертония (систолно налягане >140, диастолно <90 mmHg) се среща по-често при мъже и спортисти и представлява хетерогенна група, която поставя различни патофизиологични и клинични предизвикателства. „Около 20% от пациентите с изолирана систолна хипертония имат нормален ударен обем, но повишена скорост на пулсовата вълна, което показва, че изолираната систолна хипертония може да бъде свързана с преждевременно втвърдяване или ригидност на големите артерии, като аортата“, обясни специалистът.
Някои изследвания идентифицират подгрупи, по-често високи мъже, непушачи, активно спортуващи хора, при които изолираната систолна хипертония не е свързана с рискови фактори. При тях има едновременно съществуване на увеличаване на пулсовото налягане и нормално централно налягане, което обаче не се измерва рутинно в ежедневната практика. Това състояние клинично се нарича фалшива систолна хипертония, уточни проф. Георгиев.
Препоръката за диагностика изолираната систолна хипертония са измерване на извънофисното артериално налягане и доказване на високо централно артериално налягане, но тя е от клас 2, допълни лекторът.
Изолираната диастолна хипертония е друг специфичен фенотип с пик между 30 и 39 години, по-чест при мъже с наднормено тегло и компоненти на метаболитния синдром. „Едва 10,3% от нелекуваните пациенти са знаели, че имат изолирана диастолна хипертония, а 86% не са получавали лечение“, отбеляза проф. Георгиев. И още: „Пациентите с изолирана диастолна хипертония имат леко повишен относителен риск от сърдечно-съдови заболявания (от 5% до 30%), тъй като са млади и са склонни да имат по-малко събития“.
Тази популация е предразположена към развитие на систолно-диастолна хипертония, което налага по-чест мониторинг. Същевременно няма доказателства за протективния ефект на антихипертензивните лекарства при разгледания фенотип.
Специалистът обърна особено внимание на популацията от жени в детеродна възраст със сърдечно-съдови рискови фактори, включително артериална хипертония, при които контрацептивната терапия трябва да бъде внимателно съобразена с баланс на потенциалните рискове от контрацептивните методи спрямо тези от нежелана бременност.
„Обсъждането на семейно планиране трябва да се провежда с жени във фертилна възраст при всяко посещение“, подчерта лекторът. Комбинираните естроген-прогестинови контрацептиви могат да повишат артериалното налягане с около 5 mmHg и при жени с хипертония II–III степен или неконтролирано налягане те са противопоказани. Контрацептиви само с прогестин се считат за безопасна алтернатива. След асистирана репродуктивна терапия рискът от гестационна хипертония и прееклампсия нараства с 54%. Важно е да се помни, че АСЕ-инхибиторите и сартаните имат относително противопоказание при жени в детеродна възраст и изискват замяна при планиране на бременност, допълни проф. Георгиев.
Феноменът на бялата престилка и маскираната хипертония също заслужават специално внимание в тази възрастова група. Маскираната хипертония е по-честа при млади мъже, пушачи и физически активни лица и се свързва с органни увреждания – левокамерна хипертрофия, увеличена дебелина на каротидните стени и бъбречна увреда. „Важно да се каже, е, че напоследък се препоръчва както домашното, така и амбулаторното измерване на артериалното налягане, защото много често при младите хора се наблюдава феноменът на бялата престилка“, заяви специалистът.
Проф. Георгиев се спря на проучването CARDIA, проследяващо 5000 млади пациенти под 40 години в продължение на 19 години. Резултатите демонстрират, че рискът от сърдечно-съдови събития нараства прогресивно с повишаване на налягането – при систолни стойности над 140 mmHg той е 8,4 пъти по-висок.
Корейско епидемиологично проучване с 25 милиона души на възраст 20–39 години установява 25% увеличение на сърдечно-съдовия риск дори при високо нормални стойности (130–139/80–89 mmHg). Мета-анализ, обхващащ 4,5 милиона млади хора (18–45 години), потвърждава връзката между повишеното налягане и неблагоприятните събития. Въпреки тези данни, рандомизирани проучвания специфично при млади хипертоници липсват. „Нашата основна задача е да интерполираме резултатите от по-възрастните хора и по този начин да изведем анализи за препоръките относно поведението и избора на терапия“, обясни лекторът.
Системата за оценка на 10-годишния риск от сърдечно-съдови събития SCORE2, която се позовава на рискови фактори като вол, възраст, анамнеза за тютюнопушене и стойности на холестерола с ниска плътност, е валидирана само за лица над 40 години, което допълнително затруднява стратификацията. „В този контекст европейските организации препоръчват да се преоцени и адаптира системата SCORE2 и да се направят такива анализи, че да се включват и по-младите хора с този не толкова явно повишен риск“, подчерта специалистът. Скринингът за органни увреждания – артериална ригидност, левокамерна хипертрофия – може да помогне за прекласифициране в по-висок риск.
По отношение на терапевтичния подход при АХ в детска и млада възраст, прагът за започване на медикаментозно лечение при млади хора без допълнителни рискови фактори е 140/90 mmHg, с целево налягане под 130/80 mmHg.
Проф. Георгиев акцентира, че нефармакологичните подходи – редукция на телесна маса, физическа активност, ограничаване на натрия, здравословна диета – трябва да са в основата на терапията при разгледаната популация. Придържането към лечението в тази възрастова група е под 50%, което налага целенасочено обучение и активно проследяване. При жени съпътстващото затлъстяване и метаболитни аномалии се изисква внимателен избор на антихипертензивна терапия, за да не се влошат метаболитните рискове.
В заключение специалистът заяви следното: „Нека не забравяме, че независимо че в млада възраст АХ е с относително малък дял, то на популационно ниво броят на тези хора е много голям.“ И още: „Следователно, ние трябва да познаваме тези особености на хипертонията в млада възраст, особено до 40-годишна възраст, за да можем дигностицираме на време, да приложим терапия и да забавим органните увреждания и усложненията на АХ“, каза в заключение проф. Георгиев.
Източник: medicalnews.bg
