Около 31% от хората по света живеят с метаболитен синдром. Това е съчетание от няколко здравословни проблема, като високо кръвно налягане и натрупване на мазнини около корема, които заедно повишават риска от различни заболявания.
Досега изследвания показват, че метаболитният синдром е свързан с диабет тип 2, инсулт, атеросклероза, предсърдно мъждене, увреждане на органи, усложнения при бременност, а също и с някои видове рак. Оказва се, че може да влияе и на мозъка – хората с този синдром имат по-висок риск от когнитивен упадък, Алцхаймер и Паркинсон.
Проучване, публикувано в сп. Neurology на Американската академия по неврология, добавя още доказателства за връзката между метаболитния синдром и болестта на Паркинсон. За целта учените анализират данни от 467 хиляди души на средна възраст 57 години, проследени за период от 15 години.
Оказва се, че при 38% от тях е диагностициран метаболитен синдром. Това състояние обикновено се определя, когато са налице поне 3 от следните признаци: по-голяма обиколка на талията (над 102 см при мъжете и над 88 см при жените), високи нива на кръвна захар, повишено кръвно налягане, високи триглицериди и ниски стойности на „добрия“ HDL холестерол.
В края на проучването става ясно, че хората с метаболитен синдром имат около 40% по-голяма вероятност да развият болестта на Паркинсон. При хора, които освен метаболитен синдром имат и генетична предразположеност към Паркинсон, рискът е още по-висок.
Болестта на Паркинсон е второто най-често срещано невродегенеративно заболяване сред възрастните след Алцхаймер, а метаболитният синдром засяга приблизително 1 на всеки 4 души. Резултатите от проучването сочат, че метаболитният синдром може да бъде рисков фактор, който може да се повлияе, като по този начин се намалява рискът от Паркинсон.
Затлъстяването в областта на корема, високата кръвна захар и високите нива на „лош“ холестерол могат да ускорят невродегенерацията на мозъка и да „подготвят терена“ за развитие на Паркинсон.
Контролът върху затлъстяването, високото кръвно налягане и високата захар може да помогне за забавяне или намаляване на риска при хора, които са по-уязвими.
Метаболитният синдром вече е доказано свързан със сърдечно-съдови заболявания, диабет, деменция и рак, а сега има доказателства и за връзка с Паркинсон. Това подкрепя идеята, че синдромът не е само съдово или метаболитно състояние, а системно разстройство с неврологични последици.
Болестта на Паркинсон може да се развива тихо в продължение на 10–20 години, преди да се появят класическите моторни симптоми. В този период хората могат да изпитват други проблеми като запек, нарушения на съня или по-слабо обоняние.
Познавайки здравословните състояния, които увеличават риска, като метаболитен синдром, диабет, стомашно-чревни проблеми или хронично възпаление, може да се предприемат мерки за превенция.
Тъй като метаболитният синдром може да се контролира, намаляването на обиколката на талията, кръвното налягане, нивата на захар и холестерол може да помогне да се забави или намали рискът от болестта на Паркинсон. Това означава да се насърчават хората да отслабнат, да държат кръвното си под контрол и да се следят по-внимателно хората с наднормено тегло за ранни признаци на Паркинсон, като бавни движения, скованост или лек тремор.
Източник: Puls.bg
