Сърцето ни се товари не само от вредните навици, а и от атмосферните условия през зимата. Продължителното излагане на студ и честите температурни амплитуди крият риск за хората със сърдечно-съдови заболявания.
Именно сърдечно-съдовите заболявани са водещата причина за смърт в Европа, а профилактичните кардиологични прегледи сякаш са тера инкогнита за българина. Има ли как това да се промени? За това в студиото на “100% будни” говори един от водещите кардиолози у нас – професор Иван Груев.
„Ако ние рано откриваме пациентите в риск, бихме могли да им помогнем така че усложненията да се отложат във времето или дори въобще да не случат“, подчерта специалистът.
По думите му пациентите трябва да познават рисковите фактори, които се делят на такива, на които можем да повлияем, и такива, на които не можем – възраст, пол и наследственост. След навършване на 40-годишна възраст мъжете трябва ежегодно да посещават профилактични прегледи.
Бъдещият председател на ДКБ обърна внимание и на тревожните статистики у нас. „Консумацията на алкохол у нас е опасно голяма. Първенци сме и в тревожната класация по тютюнопушене, то трябва сериозно да се ограничи“.
Той напомни колко е важно хората да разпознават симптомите на спешните състояния. „Добре е да познаваме симптомите на остър миокарден инфаркт – гръдна болка на широка площ, придружена с изпотяване или с болка в корема. Симптомите на инсулта са нарушения в съзнанието и говора, отпадналост на ръка или крак. Разпознаването им може да доведе до бързо оказване на лекарска помощ“.
Сред основните съвети: редовно измерване на кръвното налягане. То трябва да бъде под 135 на 85, а в лекарския кабинет: под 140 на 90. В студените месеци хората трябва да излизат добре облечени и хидратирани, а пациентите с високо кръвно налягане – да го контролират по-често.
Въпреки възможностите за профилактика, проблемът остава сериозен: на годишна база у нас продължаваме да имаме около 25 000 миокардни инфаркта.
„Профилактичният преглед представлява контакт с пациента, кратък разговор за симптоми, измерване на кръвното налягане, електрокардиограма и даване на направление за изследвания, резултатите от които специалистът може да види по електронен път. Отнема едно отиване при личния лекар и едно ходене до лаборатория. Нищо повече“, обобщи проф. Груев.
Още от разговора вижте тук: кликни на видеото
