Внезапна сърдечна смърт

Внезапната сърдечна смърт (ВСС) е естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми. В Европа ВСС заема трето място като причина за смърт и представлява сериозен социално-икономически проблем. Основните механизми на ВСС са ритъмно-проводни нарушения: камерна тахикардия, камерно мъждене и екстремна брадикардия.

Най-честите причини за ВСС са коронарната болест на сърцето, кардиомиопатии (идиопатична дилатативна, хипертрофична, аритмогенна дисплазия на дясна камера и др.), миокардити, каналопатии и др. Усилията на съвременната кардиология са насочени към разпознаването на високорисковите за ВСС пациенти с помощта на ЕКГ, Холтер мониториране, електрофизиологично изследване, ехокардиография, ядрено-магнитен резонанс и генетични изследвания.
Повишен риск от ВСС се наблюдава най-вече през зимния сезон, понеделниците и сутрин.

Важен аспект на съвременната медицина е стратифицирането на риска от ВСС, идентифицирането на лицата с висок риск и имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор (ICD) при тях с цел предот­вратяването на летални аритмии. Съществуват определени парамет­ри от електрокардиограмата (ЕКГ), за които се предполага, че играят роля в отдиференцирането на високорисковите пациенти – вариабилност на сърдечната честота, турбулентност на сърдечната честота, продължителност на QRS комплекса, фрагментация на QRS комплекса, електрически алтернанс на Т-вълната, продължителност на QT-интервала, интервал от пика до края на Т вълната[7] (Табл. 1). Холтер ЕКГ мониторирането, сигнал – усреднената ЕКГ, стрес-тестът, както и електрофизиологичното изследване също са важни са риск стратификацията.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.