Всяка година около 15 милиона души по света получават инсулт – състояние, при което кръвта и кислородът не могат да достигнат до мозъка.
Макар че инсултът е лечим, изследователите смятат, че повече от две трети от оцелелитеще се нуждаят от рехабилитация, която в зависимост от нуждите на човека може да включва речева, професионална и физическа терапия.
Предишни проучвания показват, че физическите упражнения след инсулт предлагат няколко ползи за здравето, включително намаляване на риска от повторен инсулт и подобряване на цялостното възстановяване.
Според скорошно проучване повтарящите се едноминутни серии от високоинтензивни интервални тренировки (HIIT) са по-ефективни за подобряване на аеробната кондиция след инсулт, отколкото традиционните умерени упражнения.
Нивото на аеробна физическа годност при хората с инсулт е ниско, като често то е недостатъчно за извършване на всекидневни дейности като изкачване на стълби или бързо ходене. Освен това терапевтите могат да се колебаят дали да подтикват пациентите с инсулт към по-интензивни упражнения, въпреки че изследванията показват, че те са полезни. Настоящото изследване, публикувано в списание Stroke, хвърля светлина върху ползите от HIIT при възстановяването след инсулт.
HIIT (High-Intensity Interval Training) е тренировъчен метод, който съчетава високоинтензивни упражнения с кратки периоди на почивка или нискоинтензивна активност. Основната идея е да се редуват кратки, но много интензивни физически усилия със също така кратки възстановителни периоди. Тази тренировка е известна с ефективността си при изгаряне на калории, подобряване на сърдечно-съдовата издръжливост и увеличаване на метаболизма.
Обикновено тренировката продължава между 10 и 30 минути и включва разнообразни упражнения като спринтове, скачане на място, клекове, лицеви опори, велоергометър или дори плуване.
За целите на проучването учените са набрали 82 души, преживели инсулт, които са били в периода между шест месеца и пет години след инсулта.
Участниците в проучването са били разпределени в групи на случаен принцип, като са били подложени на високоинтензивни интервални тренировки или на умерени упражнения през три дни от седмицата в продължение на 12 седмици.
В края на проучването специалистите установяват, че нивата на кардиореспираторна кондиция (максималното количество кислород, което човек може да поеме по време на тренировка) на участниците в групата HIIT са се подобрили два пъти повече от тези в групата с умерени упражнения.
Освен това изследователите установяват, че подобрението остава над клинично важните прагове в HIIT групата осем седмици след края на проучването, което не е същият случай при групата с умерени упражнения.
Според учените постигнатата по-висока интензивност е ключовата разлика в резултатите. Чрез използването на интервален тренировъчен формат, при който сериите от упражнения с висока интензивност се редуват с възстановителни интервали с по-ниска интензивност, може да се постигнат ползите от по-интензивните упражнения без риск от прекомерна умора.
Източник: Puls.bg