зимен сезон

През зимата винаги трябва да внимаваме, защото тогава сме по-податливи на болести. Ниските температури влияят на имунната ни система, като имат последствия и върху сърцето ни. За това как този студен сезон влияе на сърдечно-съдовото ни здраве, но и за това как можем да се предпазим, ще ни разкаже кардиологът д-р Панайотис-Константинос Хайкос.

Зимната “заплаха”
Още от трийсетте години е забелязано високо ниво на смъртност от остър инфаркт на миокарда през зимните месеци. Оттогава са проведени десетки изследвания по целия свят във връзка с влиянието на студения период върху сърдечно-съдовите болести. Доказано е, че редица такива болести се разпространяват през зимния сезон. Между тях е инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, дерегулация на кръвното налягане, влошаване на сърдечната недостатъчност, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и разкъсване на аневризма на аортата, отбелязва д-р Хайкос.
Сред изследваните фактори, които влияят на сезонността на сърдечно-съдовите заболявания, се включват ниските сезонни температури, невро-хормоналните фактори (активиране на симпатиковата нервна система, която регулира функциите на различни органи, както и секреция на катехоламини, включително епинефрин, норепинефрин и допамин, които се отделят при остри стресови състояния); намаляването на физическите упражнения, замърсяването на въздуха в града от отоплителните системи, белодробните заболявания, утежнените хранителни навици по време на празниците, увеличаването на телесното тегло и др.
Изглежда, че е особено важно хората да се осведомяват и образоват – най-вече тези с предшестващо сърдечно заболяване или в напреднала възраст – за да защитят здравето на сърцата си, особено в по-трудния зимен период, подчертава експертът.

Утежняващи фактори
Най-малко два важни сезонни фактора са идентифицирани като утежняващи здравето на сърцето през зимните месеци. Първият е по-високото ниво на атмосферно замърсяване в градовете, дължащо се на широкото използване на течни и твърди горива в инсталации за централно отопление, печки, камини и др., което води до увеличаване както на пневмологичните, така и на кардиологичните проблеми.
Вторият и особено важен фактор е сезонното увеличаване на респираторните инфекции. Както коментира специалистът, редица микроби, вируси (напр. грип) и бактерии (напр. пневмококи, хламидиенна пневмония и др.) са отговорни за тези инфекции, както и за наблюдаваното увеличение на случаи на разболели се през зимата (напр. бронхит, пневмония и др.). Такива инфекции са утежняващи фактори за влошаването на хроничните сърдечни заболявания, дерегулацията на сърдечната недостатъчност или появата на нови сърдечни заболявания.
В допълнение, един фактор, който се отнася и до двата пола, е, че, в сравнение с лятото, физическите упражнения се намаляват през зимните месеци. Ползите от физическата активност върху здравето на сърцето чрез множество механизми, като например подобряване на функционирането на симпатиковата нервна система и артериите, са добре научно обосновани. Така че е препоръчително за всички, дори и през зимния период, като, разбира се, се избягват екстремни метеорологични условия и температури, аеробни упражнения с продължителност най-малко тридесет минути, най-малко пет дни от седмицата, казва г-н Хайкос.
Интензивността на упражненията е добре да бъде умерена (напр. бързо ходене, бягане, колоездене, аеробни танци, въже, плуване, гребане, групови спортове). Упражненията могат да бъдат комбинирани с разтоварващи дейности, но също така и с компанията на семейството и приятелите, които повишават мотивацията за упражнения.
Въпреки това, в случаи на хора, наблюдавани от кардиолог по специфични причини, трябва да се следват специални и персонализирани медицински инструкции, подчертава експертът.

Какво ни води обичайно до кардиолога?
Най-често срещаните причини, които ни водят до кардиолога, са повишаването на кръвното налягане и дерегулация на хората с артериална хипертония или сърдечна недостатъчност, поради много от горепосочените причини през зимния период. Следователно е важно хората, които приемат лекарства за артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания като цяло, да бъдат преглеждани от кардиолога си, за да се направи необходимата корекция на дозата при лечението, отбелязва лекарят.
Прекомерното излагане на студ може да влоши състоянието на хората с коронарна артериална болест (т.е. със стеснявания на артериите на сърцето), което води до болка в гърдите (ангина), аритмия или дори инфаркт на миокарда.
Ето защо, хората, страдащи от коронарна болест на сърцето, подчертава д-р Хайкос, трябва да бъдат под медицинско наблюдение, да избягват излагане на прекомерен студ, да носят подходящо облекло и да следват инструкциите на лекуващия лекар за вида и начина на упражненията, които могат да правят.
Хората на възраст над 60 години са изложени на по-голям риск, поради което в тези случаи се препоръчва годишна ваксинация срещу грип. Подходящото време за ваксинация е октомври, тъй като отнема 2-3 седмици след това, за да се постигне ефективна защита срещу грипния вирус, казва експертът.
Разбира се, при определени групи от населението (хора с хронични сърдечни заболявания, белодробни и чернодробни заболявания, тежка бъбречна недостатъчност, захарен диабет, имуносупресия, бременност или седмиците след раждането), насоките за ваксиниране срещу грип влизат в сила и за хората от 19-годишна възраст и нагоре. При всички случаи е необходим медицински съвет от техния лекар.
Също така, при хора на 65 години и нагоре, както и в определени групи от населението, се препоръчва ваксинация срещу пневмококи, съгласно инструкциите на лекуващия лекар, отбеляза д-р Хайкос.

Решаващата роля на хранителния режим
Всепризнатата отлична средиземноморска диета, дори когато я прилагаме, често се нарушава през зимния сезон – и особено от честото прекаляване по време на празниците. Тогава обикновено се наблюдава увеличаване на консумацията на мазнини и сол, както и на приема на алкохол. В резултат на това се увеличават случаите на влошаване на коронарната артерия и появяването на аритмии, според д-р Хайкос.
Насоките за правилното хранене са основни в препоръките на Европейското и Гръцкото кардиологично дружество. Особено внимание се отделя на необходимостта от консумиране на разнообразни храни, като едновременно с това се внимава при приемането на калории да се избягва наднорменото тегло.
Най-желаните храни включват плодове, зеленчуци, зърнени храни и пълнозърнест хляб, риба, нетлъсто месо и нискомаслени млечни продукти. Трябва да се избягват наситените мазнини (преработени храни, чипс, пълномаслени млечни продукти, масло, млечен шоколад, бързо хранене, тестени изделия), отбелязва експертът. Целта е мазнините в общия дневен прием на калории да възлизат на по-малко от 30%, а от тях само до 1/3 да съответства на наситени мазнини.

Профилактика преди всичко
Превантивната кардиология е необходима, независимо от сезона, и трябва да бъде персонализирана според възрастта.
От 65-годишна възраст и нагоре тя трябва да бъде честа, систематична и в съответствие с инструкциите на лекуващия лекар, за да се предостави на пациента превантивен здравен съвет и да се справи той със здравословните проблеми както диагностично, така и терапевтично, подчертава докторът.
На 40-65 годишна възраст тя трябва да се прави веднъж или два пъти годишно според случая, за да се разпознаят и да се лекуват скритите рискови фактори (напр. артериална хипертония, хиперлипидемия, диабет), или чрез здравословно хранене и диети, или чрез медикаменти в допълнение. Разбира се, в случаите на специфични кардиологични проблеми, наблюдението е индивидуално според медицинските инструкции за всеки отделен случай. При по-млада възраст, 20-40 години, се извършва профилактична кардиология на всеки две години, като тя включва изследване на кръвната захар и холестерола. Когато има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване, профилактиката трябва да бъде по-редовна. Особено важни са съветите за избягване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването, а упражненията да се насърчават, казва д-р Хайкос. В още по-млада възраст сърдечният контрол се извършва съвместно с педиатър или семеен лекар, когато това се налага, но също така и при специални категории хора, напр. любителски или редовно спортуващи.
Особено внимание се обръща на фамилната анамнеза (напр. наличие на кардиомиопатия или дори на внезапна сърдечна смърт при млад човек в семейството под 40-годишна възраст), при появата на припадъци или инфаркти при младите хора, появата на някои аритмии и др. Всичко това се взима предвид от лекуващия лекар, за да даде съответните инструкции.
Доброто здраве на сърцето ни може да бъде защитено с поредица от ежедневни, полезни за него действия. Разбира се, първостепенна роля играе здравословното хранене и поддържането на правилно телесно тегло, коментира експертът.
Също така е необходимо да се избягва прекомерен физически и психически стрес, както на работното място, така и при други дейности, и да се осигури достатъчно време за почивка и сън.
Тютюнопушенето, както в традиционния му вид, така и с новите устройства, или дори като пасивно пушене, умножава шансовете за сериозни сърдечни заболявания, като инфаркт на миокарда. То е напълно нездравословно и за пушачите е наложително да спрат веднага. За да успеят, те могат да се свържат с кардиолога си или с центровете за отказване от тютюнопушенето“, отбелязва д-р Хайкос.
Физическите упражнения също са важни за запазването на здравето на сърцето, но и за цялостното благосъстояние на тялото, като същевременно дори добрата хигиена на зъбите, с ежедневна грижа и избягване на пародонтит, са необходими за правилното функциониране на сърцето.
Заниманието с приятни дейности, така както всеки ги разбира, но и здравословните социални взаимоотношения, също могат да помогнат за защита на сърцето, чрез създаване на добро настроение и борба срещу стреса.