висок холестерол

Високият холестерол причинява смъртта на 2,6 млн души годишно

Всяка година високият холестерол причинява смъртта на 2.6 млн. души по света. Той е сред основните рискови фактори за животозастрашаващите сърдечно-съдови инциденти, като инсулт и инфаркт. Това напомнят от фармацевтичната компания Амджен по повод 24 септември – Световния ден за борба с фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) – наследствено заболяване, което се характеризира с високи нива на LDL-C или т.нар. „лош“ холестерол.

Заболяването засяга приблизително 1 на всеки 250 души или около 30 млн. души по света, като едва 30% от тях са диагностицирани. Хората с ФХ са изложени на висок риск от сърдечно-съдов инцидент (инфаркт на миокарда или инсулт), като при мъжете съществува 50% по-голяма вероятност да получат инфаркт преди да навършат 50-годишна възраст, а при жените опасността е с 30% по-висок до 60-годишна възраст. Статистиката сочи, че 1 от всеки 5 инфаркта на хора под 45-годишна възраст се дължи на ФХ.

Както в световен мащаб, така и в България, заболяването се открива прекалено късно. Една от причините е, че в повечето случаи то може да протече безсимптомно. Признаците, които издават високи нива на „лошия холестерол“, включват подутини около пръстите, лактите и коленете, наречени „ксантоми“. Те се образуват, когато излишният холестерол се отлага по сухожилия или под кожата. Жълтеникави белези около очите или бяла дъга близо до оцветената част на окото, както и болка в гърдите или други признаци на заболяване на коронарните артерии също са част от симптомите на болестта. Могат да се появят и преходни нарушения на мозъчното кръвообращение – например проблеми в говора, слабост на ръка или крак, загуба на равновесие.

Заболяването се диагностицира с помощта на кръвни тестове, с които се установяват нивата на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите.

ФХ се предава по наследство и ако единият родител е диагностициран, опасността децата му да са болни е 50%.  Ето защо фамилната анамнеза е особено важна. Специалистите препоръчват да се правят кръвни изследвания за заболяването на всички деца между 9 и 11-годишна възраст, за да се определи нивото на холестерол в кръвта им. При наличие на фамилна обремененост този тест трябва да се извършва още, докато детето е на 2 години.

Добрата новина е, че регулирането на нивата на „лошия“ холестерол е един от най-лесните начини за намаляване риска от сърдечно-съдови инциденти според Световната здравна организация. Това може да стане с промяна на начина на живот – отказ от тютюнопушене, здравословна диетата и повишена физическата активност и с холестерол-понижаващи лекарства, които трябва да се започнат при възрастни веднага след поставяне на диагнозата.

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водещ причинител на смъртност по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 17.9 млн. човешки живота.

Повече информация може да намерите на Фейсбук страницата, подкрепена от Амджен Какъв е твоят фамилен отпечатък.
 

Преболедувалите ковид с висок холестерол!

Във вторник, 14 март, генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус направи обнадеждаващо изявление. Тази година пандемията от COVID-19 ще бъде обявена за приключила, каза ръководителят на СЗО. Припомняме, че няколко дни по-рано, на 11 март, се навършиха точно три години от официалния старт на глобалната атака на коронавируса. Оттогава повече от 654 милиона души на планетата се водят преболедували. И при мнозина инфекцията остави трайни следи.

Изучавайки последствията от отложената „корона“, изследователите откриват още и още нови подробности. Специалисти от Центъра по клинична епидемиология в СейнтЛуис (Мисури, САЩ) анализираха здравните данни на повече от 50 000 души, преболедували ковид. И стигнаха до извода: изглежда, че злонамереният вирус провокира дислипидемия. Това е нарушение на нормалния метаболизъм на липидите (мазнините) в кръвта с мощен скок на „лошия“ холестерол. Учените са установили достоверно, че пострадалите са развили такова усложнение именно след като са боледували от новия коронавирус. И повишените нива на липидите са се задържали дори след година. Докато в контролната група – тази на късметлиите, които са избегнали среща с коронавируса през периода на наблюдение, холестеролът не се е повишил.

Още няколко тревожни подробности:

– Липопротеините с висока плътност или „добрият“ холестерол, който защитава стените на кръвоносните съдове, често се понижава при тези, които са имали коронавирусна инфекция;

– Неуспехът на метаболизма на мазнините в кръвта поразява по еднакъв начин както тези, които са го прекарали тежко, така и полеките случаи. „Рискът и разпространението на разстройствата не зависят от тежестта на протичането на COVID-19″, пишат авторите на научната работа.

Как да живеем, след като знаем това, и какво да направят хората, които са успели да хванат коронавируса повече от веднъж (а това са повечето от нас)?

Проверете дали искате да живеете по-дълго

Опасното при дислипидемия е, че води до атеросклероза. Тоест, образуване на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. Лумените на артериите и капилярите се стесняват, кръвообращението се нарушава. Увеличава се рискът от образуване на кръвни съсиреци, инфаркти и инсулти. За щастие съвременната медицина може да се справи с повечето животозастрашаващи последствия..Основното нещо е да се открият нарушенията навреме, да се назначи режим на лечение, който да се следва съвестно.

Отправната точка са изследванията. Безплатна опция е с направление от личния лекар. Започвайки от 40-годишна възраст, холестеролът трябва да се проверява ежегодно, от 18 до 39 години – веднъж на три години. При желание можете да преминете през задълбочен медицински преглед – той е препоръчителен особено за хората, които са преболедували ковид. Освен нивото на холестерола, по време на„позадълбочените“ изследвания се проверяват и редица други важни биохимични показатели на кръвта.

Ако планирате да плащате сами, тогава най-добрият вариант е липиден профил, обясняват кардиолозите. Това е подробно изследване на съотношението на липидите в кръвта, по време на което се определят показателите за „лош“, „добър“ холестерол и триглицериди (друг важен елемент от липидния метаболизъм). На база резултатите от такова изследване се оценява риска от атеросклероза.

Как се тълкуват резултатите от изследванията

Съвременни норми на холестерола:

1) общ холестерол < 5,2 mmol/l

2) липопротеини с ниска плътност („лош“ холестерол): до 3,3 mmol /1 при здрави хора, които нямат рискови фактори (виж по-долу); – 1.,5 – 1,8 mmol / I – при наличие на рискови фактори: ако човек има възпаление на ендотела (вътрешната обвивка на кръвоносните съдове). По правило ендотелит има при пушачи, хора с диабет и такива с наднормено тегло; – под 1,4 mmol/l с висок риск от сърдечно-съдови инциденти. Тоест, ако човек вече е имал инфаркт, инсулт, в артериите са открити големи плаки;

3) липопротеини с висока плътност („добър“ холестерол)> 1 mmol/l

4) триглицериди < 1,5 mmol/l Какво да направите ако стойностите се покачват

Ако човек има висок „лош“ холестерол, но няма сериозни рискови фактори (тютюнопушене, наднормено тегло, диабет, хипертония), тогава на първия етап обикновено се препоръчва промяна на начина на живот. Кардиологът Александър Мясников дава следния съвет:

– Ако сте с наднормено тегло, трябва да отслабнете. Помага за понижаване нивата на холестерола;

-От храните са полезни морската риба, червеният ориз, ядките, зеленчуците и плодовете. Може и бъркани яйца. Но животинските мазнини (масло, тлъсто месо) трябва да бъдат ограничени;

– Мощен лечебен фактор – физическата активност. Под действието „добрият“ холестерол се повишава, а„лошият“ намалява.

Ако 3-6 месеца след промяна на начина на живот холестеролът не се- нормализира, лекарите ще предпишат лекарства.

Признаците на висок холестерол могат да се видят по лицето и кожата

Когато нивата на холестерола надхвърлят скалата, отлаганията могат да се появят на такива места, че да станат видими с невъоръжено око. По-специално има:

– ксантелазма – малки жълтеникави плаки по клепачите и около очите;

– липоидна дъга на роговицата – сив или мътен бял кръг, очертаващ ириса на окото;

– ксантоматоза – малки израстъци с бял или жълтеникав цвят по тялото.

Всичко това са сигнали за ранно посещение при лекар. В същото време, при липсата им, не трябва да сте спокойни – често „лошият“ холестерол се държи като „тих“ убиец, казват кардиолозите. Ето защо си струва редовно да проверявате нивото му в кръвта: от 40-годишна възраст – ежегодно. А тези, които са били болни от ковид, трябва допълнително да преминат анализ след възстановяване.