стволови клетки

Стволови клетки възстановяват работата на болното сърце без каквито и да било странични ефекти

Първите експерименти показват, че лечението предизвиква растеж на нова сърдечна тъкан и подобрява сърдечната функция. Новият подход се оказа безопасен и не предизвика странични ефекти, които могат да възникнат при клетъчната терапия. Авторите са уверени, че тяхната технология ще окаже значително въздействие върху регенеративната кардиология.

Учени от университета Дюк разработиха клетъчна терапия за лечение на сърдечна недостатъчност. Те са използвали стволови клетки, които са били трансплантирани в сърдечната тъкан с помощта на нова техника, която е позволила регенеративният процес да започне без каквито и да било странични ефекти.

Авторите са използвали уникален протокол за лечение. Първо, плурипотентните стволови клетки са култивирани в лаборатория с ламининови протеини, за да се образуват прогениторни клетки на сърдечния мускул, преди да бъдат инжектирани в областта на сърцето. Основната отличителна черта е трансплантацията на все още туптящи стволови клетки в увреденото сърце. Това е предотвратило развитието на тежки и фатални странични ефекти, които могат да възникнат – камерна аритмия, тумори и други проблеми.

Лечението е тествано върху прасета. Само след четири седмици учените отчитат значително подобрение на сърдечната функция и растежа на нов сърдечен мускул. При това клетките се вкореняват много бързо.

„Новият протокол за лечение ще окаже значително въздействие върху областта на регенеративната кардиология“, заяви Карл Трюгвасон, съавтор на статията.

Според него той ще осигури на пациентите със сърдечна недостатъчност много ефективно лечение и по-добри шансове за възстановяване в бъдеще.

Проф. Начев: Очаквам в следващите години да има присаждане и на биологично сърце

Присаждането на сърце от прасе е постижение на науката, това не е експеримент, от 1980 г. се работи по този въпрос, каза проф. Генчо Начев – директор на болница „Света Екатерина“. Преди дни американец стана първият човек в света с присадено сърце от прасе. Дългосрочните ефекти от трансплантацията все още не са известни.

В следващите пет години съм сигурен, че ще има присаждане и на биологично сърце от собствени стволови клетки, има вече създаден миокард, посочи професорът.  

Той коментира и новия план, който правителството представи вчера за справяне с пандемията. Основен критерии за въвеждане на ограничителни мерки става заетостта на интензивните легла. 

Новият план е добър, защото цели да създаде по-добра организация за справяне с COVID епидемията, отбеляза пред bTV проф. Генчо Начев, директор на болница „Света Екатерина“. 

Според поф. Генчо Начев планът е съобразен с характеристиката на новия щам. „Омикрон“ е много по-заразен и засяга много  по-голям брой пациенти, но същевременно протича по-леко и много по-малка част от заразените се налага да влизат в болница, припомни проф. Начев.  

Факторът заболели на 100 000 вече не е толкова важен, по-важен е процентът на ангажираните легла в болниците и особено на интензивните. Ще се има предвид и броят на персонала, който е болен и карантиниран, защото леглото не лекува – необходим е персонал, който да извърши това, смята още той.

Ваксините бяха създадени за много кратко време и целта беше да се създаде щит срещу вируса. Никой не е казал, че тези ваксини предпазват от заразяване, но те помагат да се понесе заболяването много леко, каза проф. Генчо Начев.

От 120 души ваксинирани само трима са починали в „Света Екатерина“, а при неваксинираните е много повече, каза той. От 30 интензивни легла в болницата до тази сутрин били заети 27.

Според проф. Начев спирането на плановия прием в болниците ще създаде усложнения за тези болни, които не се приемат, защото се дава приоритет на COVID пациентите.

Плановият прием е спрян, но тези които са с отложена спешност трябва да се лекуват, каза той.

Проф. Начев обясни, че синдромът след COVID-19 много често удря сърцето в три плана – получават се ритъмни нарушения, могат да се образуват микротромбози и да се стигне до инфаркт или директно засяга мускулните клетки, благодарение, на които се съкращава сърцето.