сърдечно-съдови заболявания

Проф. Петров: Животът на хиляди пациенти може да бъде спасен, ако касата плаща за модерни импланти

България е на едно от челните места по хоспитализации в Европа, но това не помага за сърдечносъдовата смъртност, защото там сме също сред първите. Причината е, че у нас има сериозно изоставане в прилагане на модерни методики и импланти, които дават шанс за пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено на тези, свързани с аортни, клапни дефекти. На среща с медиите проф. Иво Петров и доц. Васил Велчев призоваха за 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Те може да се прилагат за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

В интервюто проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, коментира възможностите на съвременната медицина в областта на кардиологията, къде сме ние и какво може да се направи за подобряване здравето на пациентите.

Проф. Петров, в България достъпът до болница е лесен, но пък новите методики и импланти се прилагат доста ограничено. Уместно ли е да се сравняваме със страни, които имат по-големи финансови възможности от нашите?

Първо да уточня, че става дума за използването на различни ендоваскуларни импланти и иновативни методики, които спасяват живот и подобряват преживяемостта. Няма да правя сравнение с Германия, където за 1 г. се поставят 60 000 импланти, а у нас – само няколко. Дори да вземем за пример страни като Чехия, Словакия, Полша, да видим какво е средно европейското ниво, пак става кристално ясно, че те са значително по-напред в прилагането на ендоваскуларни импланти. В Гърция също са достигнали прилични нива.

Получава се така, че ние обучаваме колегите кардиолози на модерна медицина, но накрая те нямат право да сложат тези импланти, защото нашата система не позволява.

Говорим за аневризма на аортата, за TAVI – перкутанно имплантиране на аортна клапа. Когато пациентът стане симптоматичен при аортна стеноза, двугодишната смъртност рязко се покачва, ако не се приложи модерно лечение. Същото е и при аневризма на аортата. Лишавайки пациентите от такава терапия, ние ги обричаме на смърт, която може да бъде предотвратена. В България средната продължителност на живота се качва и е разбираемо, че се срещаме с все повече заболявания при възрастните, които изискват модерни начини на лечение.

Къде са предизвикателствата пред по-широкото навлизане на новите методи на лечение у нас?

За да бъдем конкретни, често става дума за пълна недостъпност или ограничение в реимбурсацията, ограничение в бройките за годината чрез въвеждане на лимити. Ще дам един пример: Преди 15 г. в Бразилия роднините на пациент осъдиха държавата за 100 млн. долара на основание, че те и пациентът не са били информирани, че той е можел да получи имплант вместо открито хирургично лечение. Пациентът беше починал при операцията. В България все още не се прилага такова съдебно преследване, но един ден ще стане.

Институциите вслушват ли се във Вашето експертно мнение?

Кардиологичното дружество прие стратегия за създаване на национална програма за ефикасно лечение на сърдечносъдови заболявания, която да намали с 20% смъртността в рамките на 5 г. Без подкрепа от държавата и институциите обаче това не може да се постигне, надяваме се, че ще има следващи стъпки.

Случва се колеги от Европа внимателно да ни напомнят, че при тях тези ендоваскуларни импланти отдавна са въведени в практиката. Надяваме се искрено, че ще се получи мултидисциплинарно и мултиинституционално партньорство, че ще се включат БЛС, научните дружества, министерството, НЗОК и други.

Сега в НЗОК има механизъм за въвеждане на нови методики, базиран на клинични европейски ръководства и фармако-икономически обективен анализ. Например при методиката за митралната клапа са отпуснати 10 пациенти за годината в цялата страна. В другите страни също са започнали с малки обеми и постепенно се разширяват. Идеята е този процес да се оптимизира и да е малко по-гладък. Да има истинско сътрудничество. Уточнен е протоколът за експертната оценка. Надявам се, че до дни протоколът ще бъде официално на сайта на касата и подготвените пациенти ще могат да бъдат оперирани при реимбурсация. В 3-4 болници вече има подготвени 15 пациенти.

Бихте ли представили накратко новата методика при митрална клапа?

Това е минимално инвазивна (ендоваскуларна) манипулация през достъп на бедрената вена. С катетър се достига до митралната клапа, където се слага, образно казано, нещо като “кламерче”. То щипва двете платна на клапата и не ѝ позволява да се разминават и да пропуска.

Ето една друга важна методика, за която кардиохирурзите настояват да се реимбурсира: техниката слонски хобот. Прилага се при лечение на пациенти с дисекация на аортата, където разкъсването на аортата е по целия ѝ ход. Когато в основното начално място на разкъсването се пусне имплант, който прилича на “слонски хобот”, може да се насочи правилно кръвотокът. Тази методика още не е реимбурсирана от НЗОК. Има и много други примери.

Като консултант на НЗОК към фонда на касата за лечение в чужбина, виждам молби за сърдечносъдови заболявания по методики, които може да се правят и у нас. Немалко хора ходят в Турция, защото там наистина медицината напредна много в последните години. Държавата се ангажира сериозно с това. Изпращат се лекари на специализация в САЩ, Великобритания и после се въвеждат модерните методики.

Кои са диагнозите, които най-много могат да спечелят от новите импланти?

Става дума за различни сърдечносъдови състояния, които застрашават живота непосредствено или в краткосрочен план. За тях не бива да се поставят условия за доплащане. Не е работа на лекаря да убеждава пациента да влага пари за лечението си, това трябва да е политика на здравния фонд.

В зависимост от устройствата доплащането може да е от 1000-7000 лв. Не е само едно устройство, има различни, които се избират според състоянието на пациента.

Цинично е да се каже на близките на болния, че трябва да се доплатят хиляди левове, за да го спасят. Ние познаваме пациентите си и виждаме, че тези хора нямат големи финансови възможности.

От друга страна, дори да преценим, че не могат да намерят парите, сме длъжни да им кажем за тази опция, защото така пише в клиничното ръководство. Ако не им дадем тази опция, ги обричаме на смърт.

Виждали сме по телевизията по време на мач футболист с имплантирано устройство поради установено сърдечно заболяване. Той излиза от ритъм и пада, но устройството подава разряд, който го връща в нормален ритъм, човекът става и продължава да играе.

Ако имаше наблизо дефибрилатор, Радосвет Радев, създателят на Дарик радио, нямаше да си отиде на улицата, на 500 м от офиса си. Той почина именно от внезапна сърдечна смърт. 25-30% от тези хора имат инфаркт. За съжаление нерядко първата проява на големия инфаркт е ритъмна смърт.

Как се подготвят тези пациенти за имплантацията и в какво състояние са, имат ли алтернативен вариант?

Колкото повече време минава без радикално лечение, толкова по-голяма е вероятността да починат. По времето когато римбурсацията на TAVI не беше реимбурсирана и решенията се бавеха много, за съжаление се оказваше, че когато получим съгласие от НЗОК, човекът вече е починал. Не можете да си представите, какви думи чуваме от роднините!

Ако не се въведат за всички нуждаещи се тези модерни методики, тези хора ще умират. Алтернативата е класическата отворена хирургия. Тя обаче не е приложима винаги поради високия риск при някои пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания, с невъзможност за раздвижване. Те са със забранително висок предоперативен риск, т.е. има 50% и повече риск пациентът да си остане на масата. Сега се подготвени 15-16 души с такъв висок риск. На тях обаче може да се поставят импланти.

Колко могат да чакат те?

Въпрос на статистика. При пациентите със симптоматична аортна стеноза смъртността е 50% в рамките на 2 г., ако не се предприеме адекватно лечение. Много сходни са данните при митралната клапа. Колко общо са в България такива пациенти, зависи от критериите, които ще се приложат. Те са базирани на научни данни. При забранително висок риск са около 2500 души, ако се включат и пациентите с умерено висок риск – цифрата скача на 6000 души в България за TAVI. За сравнение – през тази година имаме лимит от 250 пациенти за тази манипулация в цялата страна.

Искрено се надявам да не се стига до прекратяване на реимбурсацията, защото ще бъде неразумно. Всички ние трябва да бъдем активни и да помагаме на институциите да вземат правилните решения.

Има ли анализ за икономическия ефект от прилагане на новите технологии?

Има такива фармако-икономически анализи. В края на първата година имплантирането на TAVI вече показва предимства от фармако-икономическа гледна точка. Не само че се спасява живот, но и за държавата, за бюджета излиза по-изгодно. Това е така, защото без манипулацията тези пациенти не умират веднага, а ангажират допълнителен ресурс за рехоспитализации и допълнително лечение.

Един колега казва, единственото по-лошо заболяване от фаталния инсулт е не-фаталният инсулт. Семействата получават един инвалид, който е загубил способността си да упражнява нормалните всекидневни дейности и изисква грижи. Това важи и за обществото. Такива пациенти са инвалидизирани от ненавременно лекуване на основното заболяване, генерират огромни допълнителни разходи. Важно е да се разбере от институциите, че не става дума за отпускане на някакви пари. Това е отговорно действие от фармако-икономическа, социална, морална и всяка друга гледна точка.

На първо място сме по хоспитализации в Европа. Има ли процедури, които се провеждат в болниците, а може да се правят амбулаторно?

Недофинансирането на амбулаторната дейност е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Имаме прекалено много болници, поне 30% са излишни. Реално погледнато, една част от болниците изпълняват социални функции. Често приемаме пациенти, които са били в три болници, пролежавали са там известно време, без да е направено нищо значително от медицинска гледна точка. Накрая отиват в голяма болница с модерни технологични възможности.

Има много болници, които изпълняват по-скоро социални дейности, а не строго медицински от съвременна гледна точка. Но там ангажират лекари и сестри, които са така дефицитни за България. Болници, изпразнени от медицински смисъл! Тези специалисти трябва да работят в големите лечебни заведения. Социалните заведения трябва да бъдат финансирани от държавата по подходящ начин, така че тези хора, които се нуждаят малко да полежат някъде, наистина да могат да го правят, но не в болница, защото това не е правилното място.

Има ли у нас достатъчно болници с подготвени кадри, с технологии да извършват новите модерни манипулации?

Странно е, когато някои казват: Нашите специалисти са много добре подготвени, но нямат апаратура да работят. Какъв лекар си, ако в момента не разполагаш и не си обучен да работиш с модерна апаратура? Не сме добри лекари, ако не разполагаме с подходяща апаратура и импланти! Другото е илюзия… Клише е да се повтаря, че само с лекари става, че те са много добри! Клише, с което аз не съм съгласен.

Колегите, които работят в такива болници, на практика губят квалификацията си с времето. Ако част от тези заведения се затворят, ще се формират повече болници с възможности. Вместо да имаме, както е сега 3-4 болници с големи възможности и 300 с неголеми възможности и зле оборудвани, може да имаме 15 модерни болници с големи възможности и 200 останали. Ако се освободи ресурс от около 100 болници, това може да се случи.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Стартира кампания за превенция и ранна диагностика на предсърдно мъждене

Кампания за превенция на предсърдно мъждене „За твоето здраво сърце“ стартира на 1 септември т.г. и ще продължи до края на месеца. Тя се организира от Фондация „От сърце“ и цели да повиши информираността на обществото за това състояние. Инициативата насърчава пациентите с предсърдно мъждене да се консултират с кардиолог.

Предсърдното мъждене е неправилен и често много бърз сърдечен ритъм, който може да доведе до образуване на кръвни съсиреци – една от честите причини за инсулт, сърдечна недостатъчност и други сърдечни усложнения. Състоянието засяга над 6 млн. души в Европа, като мъжете са по-застрашени от жените.

При предсърдното мъждене горните камери на сърцето (предсърдията) не бият в синхрон с долните сърдечни камери (вентрикули). Най-честите симптоми са учестено сърцебиене, болка в гърдите, недостиг на въздух, задух, замаяност, слабост. Някои пациенти дори не усещат, че  имат здравословен проблем. Епизодите на предсърдно мъждене могат да се появят и изчезнат спонтанно или да продължат с години. По-кратките епизоди протичат за няколко минути в рамките на няколко седмици и след известен период от време се повтарят. Възможно е пациентът да остане в това състояние за постоянно. В повечето случаи неправилният сърдечен ритъм не е животозастрашаващ, но ако продължи по-дълго е предпоставка за възникване на инсулт.

 Предсърдното мъждене може да се лекува, както с медикаменти, така и инвазивно при по-тежките и продължителни случаи, за да се предотврати появата на съсиреци и това да доведе до инсулт или сърдечна недостатъчност.

Рискът от появата на това състояние се увеличава с възрастта. Прекомерната употреба на кофеин и алкохол, може да накара сърцето да бие по-бързо. Наследствеността е сред основните рискови фактори, както и вече съществуващи сърдечни проблеми, преживян инфаркт, високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, хронични бъбречни и белодробни заболявания, сънна апнея, проблеми с щитовидната жлеза и др. Лекарите предупреждават, че дори някои медикаменти, като тези за кашлица или настинка, закупени без рецепта, могат да доведат до неравномерен сърдечен ритъм.

 Неправилният сърдечен ритъм увеличава риска от появата на инсулт, ето защо ранното диагностициране и лечение на проблема може драстично да намали броя на мозъчните инциденти в България. Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи само през първите шест месеца на 2023 година са диагностицирани 25 090 пациенти с инсулт, като 24 354 души са хоспитализирани, а 2507 са починали.

Превенцията на предсърдното мъждене включва промяна на начина на живот – здравословно хранене, физическа активност, контрол на високото кръвно налягане и холестерола, ограничен прием на алкохол и отказ от тютюнопушене. Недостатъчният сън и стресът могат да са причина за неблагоприятни промени в организма, което от своя страна да доведе до промяна в ритъма на сърцето.

220 българи в Албания прегледа екипът на проф. Иво Петров

Над 220 представители на българското национално малцинство в района на Мала Преспа, Република Албания, бяха прегледани безплатно от кардиолога проф. Иво Петров, съветник в СОС, и ръководения от него медицински екип.

Профилактичните кардиологични прегледи продължиха три дни в поликлиниките на селата Пустец и Долна Горица и предизвикаха огромен интерес сред населението. За инициативата специално оборудвана линейка пътува близо ден от столичната Сити клиник до Албания, а самият медицински екип пристигна с военнотранспортния самолет „Спартан“ на българските ВВС, съобщиха от болницата.

Консултациите бяха ключови за голяма част от хората, които от години нямат достъп до кардиолог в с. Пустец. Специалистите диагностицираха част от тях със заболявания, които задължително трябва да бъдат лекувани. На преглед бе дошла и 96-годишна жена, която, изненадващо за възрастта й се оказа без заболявания на сърцето. На въпрос каква е рецептата й, тя каза: „От 30-годишна всяка година ходя профилактично на кардиолог и хващам навреме нещата, така че да ги спра още в зародиш. За половин час човек може да си спести ежедневни главоболия за години наред“.

*****

Прегледите бяха извършени от проф. д-р Иво Петров, д-р Александрина Кузов и д-р Виктор Константинов, д-р Алдин Али и медицинска сестра Веселка Гълъбова.

Научен симпозиум на тема „Камерни тахиаритмии и внезапна сърдечна смърт“ ще се проведе в Боровец

Научен симпозиум, посветен на камерните тахиаритмии и внезапната сърдечна смърт, събира утвърдени специалисти, кардиолози, специализанти и студенти по медицина на 15 и 17 септември 2023 г. в Боровец, съобщиха от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ).

Събитието е без регистрационна такса за специализанти по кардиология и студенти.

Форумът ще бъде открит на 15 септември от доц. Васил Трайков, председател на ДКБ, и д-р Красимир Джинсов, председател на Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. В първия ден на симпозиума ще бъдат представени новостите в ръководните правила за работа, както и други интересни теми от областта на камерните аритмии.

Програмата на форума предвижда много презентации и дискусии, фокусирани върху актуални теми от диагностиката и лечението на камерните тахиаритмии като например рисковата стратификация на пациентите на базата на резултати от образни и генетични изследвания. Включена е и сесия, посветена на превенцията на внезапната сърдечна смърт. В програмата е предвидено и излъчване на живо на катетърна аблация при камерна тахиаритмия, което ще е на 16 септември.

Сред лекторите ще бъдат водещи чуждестранни специалисти като проф. Avi Sabbag от Израел, проф. Борислав Динов от Германия, проф. Laszlo Saghy от Унгария, проф. Šime Manola от Хърватия, проф. Томас Денеке и проф. Николаос Дагрес от Германия и проф. Йозеф Кауцнер от Чехия.

Съдови хирурзи от ,Сърце и Мозък’ извършиха първата в България имплантация на фенестрирана ендопротеза по спешност

В съдовата хирургия на ,Сърце и Мозък’ по спешност постъпва 74-годишен пациент от Габрово със силни болки в коремната област и увредено общо състояние. След проведен скенер с контраст се установява руптура (разкъсване) на аневризма на коремната аорта. Това е животозастрашаващо състояние, при което голямо количество кръв се излива в коремната кухина и единственото лечение е оперативна интервенция. Рискът от фатален изход при класическа отворена хирургия при руптурирала аневризма е над 90%. В болница ,Сърце и Мозък’-Плевен рутинно се извършва ендоваскуларно ендопротезиране на аневризма на аортата (EVAR), както при планови пациенти, така и по спешност. Предизвикателството в конкретния случай се изразява в това, че аневризмата обхваща двете бъбречни артерии и основната артерия, хранеща червата, поради което не може да се приложи стандартната ендоваскуларна хирургия. Единственият вариант е да се постави фенестрирана ендопротеза, която не е налична в страната ни и чиято цена надхвърля 70 000 лв. След продължителен анализ и консилиум между лекари от различни области специалистите взимат решение да приложат нов за страната ни подход – персонализирана и физиологично моделирана протеза. Тази техника е приложена един-единствен път в България, но не в условия на спешност. С поредица от измервания и прецизни изчисления съдовите хирурзи модифицират импланта за конкретните нужди на пациента чрез 3D визуализиране, след което в стерилна среда следва изработване на фенестрите (отвори) на ендопротезите, през които да се осигури кръвоснабдяване на жизненоважните органи. Следва изключително фин процес по поставяне на стентове в бъбречните артерии и мезентриалната артерия (артерията, която кръвоснабдява червата). Операцията е минимално инвазивна с продължителност от 10 часа. През малък разрез в областта на бедрените артерии, под рентгенов контрол в хибридна операционна зала, екипът на съдовата хирургия успява да спаси живота на пациента. Тази изключително сложна, комплексна и многоетапна процедура изисква внимателна предварителна подготовка, много познания и допълнителни умения на лекарите. „На пръстите на ръката се броят болничните центрове по света, които са реализирали успешно подобен тип хирургия. Изработката на готова персонализирана протеза би отнела много време и средства. Благодарение на екипите на ,Сърце и Мозък’ и моите колеги от столицата – д-р Никола Колев и д-р Димитър Николов, ние успешно модифицирахме съществуващ графт, който се покрива от НЗОК. Пациентът е в добро общо състояние, изправен на крака още на следващия ден.“, коментира съдовият хирург д-р Тодор Самарджиев, ръководил на операцията.

Лекари от НКБ отстраниха дефект след смяна на сърдечна клапа при двама пациенти

Сложна и рядко правена у нас интервенционална процедура извърши интердисциплинарен екип от Националната кардиологична болница при двама пациенти, които са развили усложнение след операция за смяна на митралната клапа. Тя се нарича транскатетърно затваряне на паравалвуларен лийк и е от набора методи на инвазивната кардиология, съобщават от лечебното заведение.

Паравалвуларният лийк, известен още и като парапротезна регургитация, е сериозно усложнение, което може да се появи след хирургична смяна на митралната клапа или след транскатетърна имплантация на аортна клапа (TAVI). „Представлява механичен дефект, при който между изкуствената клапа и сърдечната тъкан се появява отвор, дупка. В резултат се получава връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие, което не е нормално и трябва да бъде преустановено“, обясни д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология в болницата.

Инвазивната кардиология на УМБАЛ Бургас заработи

Честотата на това усложнение след хирургично клапно протезиране на митралната клапа варира между 7 и 17%. Ако не се затвори дефектът, се стига до сърдечна недостатъчност. Големите паравалвуларни лийкове носят и други сериозни рискове за пациента като хемолитична анемия и ендокардит. Златният стандарт в лечението е нова операция и смяна на клапата. Повторната операция обаче е свързана с относително висок риск за живота на пациента, а дългосрочните оперативни резултати остават незадоволителни.

Решение дава транскатетърнотото затваряне на паравалвурарния лийк – по-малко инвазивна, по-безопасна и ефективна алтернатива на реоперацията. Извършва се под обща анестезия, с венозен достъп от феморалната вена. За затварянето на дефекта се използват високотехнологични устройства, изплетени от нитинолови нишки (метална сплав от никел и титан с две уникални свойства – памет на формата и свръхеластичност). Специфично за тази процедура е, че се провежда под рентгенов и 3D ехографски контрол.

Двамата пациенти са мъже, на които са поставени механични митрални клапи преди време в болницата. При стандартното последяване на състоянието им било установено, че са развили усложнението паравалвуларен лийк. И при двамата имало по един отвор между клапата и сърдечната тъкан, които били отстранени успешно чрез инвазивни процедури в края на юни. Пациентите са изписани в много добро състояние. При този метод престоят в болница е кратък, а възстановяването на пациента – много бързо. Интервенционалната процедура е и значително по-евтина от операцията.

Интервенциите са реализирани благодарение на ентусиазма и професионализма на лекари от НКБ от различни специалности: инвазивни кардиолози, кардиолози, детски кардиолози, електрофизиолози, анестезиолози и специалисти по образна диагностика. Специално внимание заслужава работата на ехографистите, които навигират процедурата чрез триизмерна ехокардиография в реално време.

Мерят кръвното в жегите в 6 области

За втора поредна година ще се проведе кампания „С отговорност към горещините“ в 6 области. Тя е организирана от лечебни заведения „Медика“ и ще се проведе в периода 14-18 юли. В инициативата са заложени безплатни консултации със специалисти кардиолози, измерване на кръвно налягане, предоставяне на минерална вода и др.   Инициативата ще се проведе   с подкрепата на студенти от Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Продължителното излагане на слънце и топлина може да предизвика неразположение, дори при напълно здрави хора, а тези със сърдечно-съдови заболявания трябва да са особено внимателни.   Редовните профилактични прегледи   са от изключителна важност за избягвания на усложнения от различни заболявания и да дадат повод на гражданите да обръщат по-голямо внимание на здравето си, напомнят от лечебни заведения „Медика“.   Изнесените пунктове, които ще са в    близост до гражданите ще са разположени по график в градовете: – Попово – 14.07.2023 г. (петък) – 09:00-13:00 ч. – пред Община Попово; – Търговище – 14.07.2023 г. (петък) – 15:00-19:00 ч. – пл. „Свобода“; – Разград – 15.07.2023 г. (събота) – 09:00-13:00 ч. – пл. „Независимост“ (пред Общински културен център); – Русе – 15.07.2023 г. (събота) – 16:00-19:00 ч. – пл. „Свобода“ (пред Съдебната палата); – Силистра – 16.07.2023 г. (неделя) – 09:00-13:00 ч. – пл. „Свобода“; – Тутракан – 16.07.2023 г. (неделя) – 16:00-19:00 ч. – парк „Христо Ботев“; – Свищов – 17.07.2023 г. (понеделник) – 09:00-13:00 ч. – пл. „Алеко“; – Бяла – 17.07.2023 г. (понеделник)- 15:00-19:00 ч. – – пл. „Екзарх Йосиф“; – Шумен – 18.07.2023 г. (вторник) – 15:00-19:00 ч. -бул. „Славянски“ 16, срещу бившия магазин „Детски свят“ – в партньорство с Радио Шумен.

В УМБАЛ „Чирков“ спасиха пациент с аневризма на коремната аорта

Съдовите хирурзи от УМБАЛ „Чирков“ извършиха сложна операция, при която спасиха пациент с аневризма на коремна аорта и 80% запушване на бъбречните артерии. Това съобщоха от лечебното заведение. За успешен ход на лечение разказаха и от УМБАЛ „Каспела“, където лекари спасили живота на млад мъж с абсцес зад ухото. Проблемите за пциента с аневризма на коремната аорта започват още през 2022 г., когато лежи в Отделението по „Кардиология“ на УМБАЛ „Чирков“. След като получава неконтролирана артериална хипертония, неповлияваща се от медикаментозно лечение кардиолозите установяват стеснение по коронарните аретрии, правят стентиране, но едновременно с това откриват високостепенна стенозата на бъбречните артерии с 80% запушване на фона на аневризма на коремната аорта. Извършва се неуспешен опит за стентиране на бъбречната артерия, след което пациентът е насочен към Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Чирков“. Нови изследвания потвърждават диагнозата и се пристъпва към оперативно лечение. Съдовите хирурзи извършват сложна операция, при която едноетапно отстраняват аневризмата, заместват я с протеза и конструират втори байпас, преодоляващ запушването на бъбречната артерия, за да получи бъбрека адекватно кръвоснабдяване. След тази процедура кръвното налягане на пациента се нормализира, хипертонията е овладяна и той е изписан на 4-следоперативен ден, без никакви усложнения.   От УМБАЛ „Каспела“ пък разказаха как екип от   лекари спасили живота на млад пациент, с мозъчен абсцес и реална опасност за живота. Заболяването е могло да доведе до спиране на дишането и сърдечната дейност на младия мъж. Той е бил опериран преди две години в университетска болница в Англия, където също постъпва с мозъчен абсцес. След операцията и след 8-седмично лечение с антибиотици, той напуска държавата. Две години по-късно постъпва  в болницата в Пловдив с главоболие, подуване на лявата околоушна област и клепнало ухо. За щастие гнойта е тръгнала не към мозъка, а към кожата, но се е образувал голям абсцес.   „Две години тази хронична инфекция е тлеела   и избила. Този път не към черепа, а зад ухото. Когато ние отваряме ухото, виждаме, че това заболяване стои в него. То не е отстранено напълно, какъвто е протоколът за лечение.“, обясни проф. Илия Йовчев – началник на Клиниката по уши нос и гърло на УМБАЛ Каспела. По думите му се касае за хронично възпаление на средното ухо, което е довело до усложнение. „Това нещо задължително се оперира и целта на операцията е да бъде отстранено напълно заболяването, подобно на туморите. В случая не се касае за тумор, но тъй като става въпрос за животозастрашаващо усложнение, много важно беше да се отстрани напълно.“, обясни доц. Димитър Пазарджиклиев, който също е участвал в операцията.   Сега младият пациент се чувства добре,   и вече е изписан от болницата. Лекарите съветват при всяка една болка в ухото, хората да вземат мерки. В днешно време има силни антибиотици, които предотвратяват усложнения, но винаги има риск инфекцията да проникне в мозъчните структури и по тази причина препоръчват консултация със специалист.

Проф. д-р Иво Петров: Имаме нужда от действия в голям мащаб, за да престане България да бъде най-страдащата страна от сърдечно-съдови заболявания

Проф. Петров, Вие сте застъпник на ранната интервенция при CC3, кои са моментите, които България пропуска на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като спешна стъпка в Националния кардиологичен план?

– Всъщност стъпките са много. Ние не без основание даваме един от малкото позитивни примери в България, че именно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология позволи да бъдем истински шампиони на европейско ниво по ранно обхващане и изключително ефикасно лечение на пациентите с остър миокарден инфаркт. За съжаление, други такива изключително свързани с много висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е необходимо да се лекуват в сходен спешен порядък, т.е. отново с модерни ендоваскуларни методи, но не са до такава степен обхванати от мрежата. Има множество причини това да не се случи. Една от основните е липсата на финансиране на необходимите интервенционални технологии и съответните имнланти. Това са комплексни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и съответно мултидисциплинарна оценка, която се базира именно на технологии – висока технология в областта на образната диагностика, висока технология в областта на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да правим като държава на национално ниво, за да бъде това рутинно лечение, а не пациентите да се налага да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил инцидентът, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, за да може да получат някаква помощ. Съвсем умишлено казвам „някаква“ в критичен аспект, защото когато се изпуснат няколко часа, при тези диагнози вече интервенцията е или безпредметна, или неуспешна.

Казахте мултидисциплинарен екип и иновативна апаратура. Това означава, че в момента в България има 1-2 места, където то8а да се случва, така ли?

– Точно така. Проблемът с инсултите е наболял в световен мащаб, не само в България. Но в Чехия например имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през миналата година. Не знам дали имаме адекватна статистика, но в разговор с колеги разбирам, че през миналата година в цяла България са били някъде към 80 – 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И съвсем умишлено не сравнявам нашите числа с американските или с френските, защото тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.

В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и „Капитал“ Вие представихте два изключително тежки и благодарение на ранното лечение с ендоваскуларни методи успешни случаи на млади хора, които са били на косъм да загубят живота си. Какво трябва да се промени, за да бъдат те откривани преди острия инцидент?

– Точно така. Един от акцентите на нашата дискусия беше именно скринингът (образен и генетичен), който е абсолютно задължителен за откриване на пациенти в ранни стадии на заболяванията, като по този начин могат да бъдат предотвратени усложнения. При някои хора имаме категорично участие на генетични фактори и именно това, да речем, при една пенетрация около 25% при аортна дисекация има много по-голяма сигурност, че можем да обхванем навреме роднините по първа линия.

Ние вече имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде напосоки и ще бъде абсолютно целенасочен с голяма вероятност за откриване в ранните стадии. Това в България, разбира се, не се прави въпреки нашите усилия – още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на фамилиите на роднините по права линия, които са преживели ендоваскуларно и хирургическо лечение. Тоест, когато имаме остър клиничен инцидент (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лечение. Такива пациенти и техните роднини по възходяща и низходяща линия (майка, баща, чичовци, лели, братя, сестри и деца) трябва да бъдат изследвани. На конференцията споменах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат баща или чичо, починал на 45 години, и конкретният пациент идва отново на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, при положение че ако му е обърнато внимание, защото е по права линия роднина на пациент, който е имал преждевременно нарушение, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обхванат от здравеопазната система навреме и да бъде предпазен от инциденти. И ето в този аспект са усилията на нашето дружество, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обхващане, което значи, че още в предклиничната фаза, ако се обхващат тези хора, съвсем умишлено не казвам „пациенти“, казвам „хора“, те могат да бъдат обхванати от профилактични мерки, преди да станат в буквалния смисъл на думата пациенти.

– Това е абсолютно необходимо. До 18 години те са много добре ежегодно проследявани от колегите детски кардиолози и като навършат 18 години, тъй като отпадат от полезрението на педиатричната помощ, реално погледнато, увисват във въздуха. Именно заради тази порочна практика ние посрещаме млади пациенти с нарушения, тоест пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, между 5-ата и 15-ата си година по повод вродена сърдечно-съдова аномалия. Това, че са успешно оперирани, не означава, че са излекувани, тъй като обикновено, когато имаме такива генетични нарушения, т.е. вродени сърдечносъдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани само с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушение в генетичния код, всички клетки носят генетичните нарушения и това не значи, че след операцията генетичното нарушение в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова например пациенти, оперирани в детска възраст поради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат остър аортен синдром. И именно такива пациенти могат да бъдат обхващани и трябва да бъдат изпращани много по-навреме.

-Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали двигател за пилотно въвеждане на елементите на Националния кардиологичен план по европейски модел и с какви действия? Смятате ли, че останалите общини те Ви последват?

– Едното действие ще бъде приложено първо като пилотен проект в някаква локалност и след това – на национално ниво. Разбира се, за да бъде приложен на национално ниво както Националният онкологичен план, така и Националният план за сърдечно-съдови заболявания, имаме нужда те да бъдат взети на употреба от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да съдействаме, да съветваме и т.н., но не можем да наложим този план за употреба от здравеопазната система. Това трябва да бъде, бих казал, политическо държавническо решение.

Едно е ясно – имаме нужда от действие в голям мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови заболявания и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме необходимост от мерки, които изискват решения и действия. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е наистина да се вземат решения на национално ниво. Включително и решения от гледна точка на една друга изключително важна тема, по която ние изоставаме – ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща интервенция при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при внезапна сърдечна смърт.

Вие лично се преборихте да има дефибрилатори на публични места в София?

– Аз съм се преборил в много локален аспект. Това трябва да стане национална практика, не трябва да има оазиси, а навсякъде без никакво изключение училища, села, градове, предприятия, институции – няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония например работодателите са задължени да обучат най-малко 10% от служителите, било то работници или директори, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или медицинска сестра, за работа с тях. В момента Дания достига 15% обучение на населението и там живеят около 700 хиляди обучени за даване на първа помощ – сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме инсталирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили вече близо 100 служители за работа с тях, трябва да се случи навсякъде. И това трябва да бъде цел. Все още, за съжаление, е цел само на една шепа ентусиасти, които направихме Български съвет по ресусцитация.

Високотехнологично обучение на кардиолози се проведе в МУ-Пловдив

Регионална кардиологична среща на тема „Превенция на внезапната сърдечна смърт“ се проведе в Медицинския Симулационен Тренировъчен Център на МУ-Пловдив. Кардиолози от града и областта се запознаха със съвременните възможности за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт чрез имплантиране на кардиовертер дефибрилатор.  Около 25% от всички смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да покоси, както човек със сърдечносъдово заболяване, така и хора без  индикации за сърдечен проблем. В 50% от случаите внезапната сърдечна смърт е първа проява на сърдечното заболяване и може да се изяви при привидно здрави хора. Мъжете са по-застрашениот внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000. Зам.-ректорът на Медицински университет-Пловдив проф. д-р Благой Маринов, който е и директор на Медицинския Симулационен Тренировъчен Център изтъкна, че Симулационният център е оборудван с широка гама от апарати, простиращи се от таск-тренажори за овладяване на ежедневни процедури и манипулации, до невероятно реалистични кибернетични манекени, използвани за трениране на клиничното мислене и развиващи способностите за вземане на решения. Той поясни още, че на основата на отличната си материална и кариерна осигуреност, МСТЦ на МУ-Пловдив се утвърди не само като национална, а и като международна база за продължаващо медицинско образование. Лектор на обучението беше д-р Красимир Джинсов, ръководител на сектор по Електрофизиология и Кардиостимулация към отделението по Инвазивна Кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. „По време на обучението запознахме колегите с причините за появата на внезапната сърдечна смърт и реакцията на специалиста при пациенти, застрашени от нея. Показахме им нагледно как се имлантира кардиовертер дефибрилатор и всеки от присъстващите имаше възможност да упражни наученото и сам да го направи върху високотехнологичен симулатор. Поставянето на този вид устройство е един от най-добрите начини за предотвратяване на ВСС – фатално събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптоматиката“, обясни д-р Джинсов. „Причините за внезапната сърдечна смърт са много. В 80% от случаите се дължи на коронарна болест на сърцето. В 10 – 15% от случаите ВСС се дължи на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 5-10% и то в развитите страни. Около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента. Там преживяемостта е около 3-6%, ето защо ние, кардиолозите трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от внезапната сърдечна смърт и да вземем мерки това да не се случи. Най-добрата превенция за хора с висок риск е имплантирането на  кардиовертер дефибрилатор, който буквално може да рестартира сърцето на човек, ако настъпи инцидент“, обясни доктор Джинсов. Кардиовертер дефибрилаторът е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента, и при възникване на животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията и така му спасява живота. Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново. От  пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. При тях кардиовертер дефибрилаторът може да намали риска от смърт с повече от 50% спрямо медикаментозната терапия. „През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което прави около 30-40 дефибрилатора на 1 000 000 население. За сравнение в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия над 300 на милион. Ние изоставаме в имплантирането на устройства, които предотвратяват внезапната сърдечна смърт при високорискови пациенти и се надявам в бъдеще тази статистика да се промени“, сподели доктор Джинсов.