сърдечна недостатъчност

Инфобот във Вайбър помага в борбата срещу инсулта

Асоциацията за инсулт и афазия, съвместно с Министерството на здравеопазването, разработи специален инфобот, чиято цел е да спомогне намаляването на случаите на инсулт в България, които по последни данни надскачат 40 хиляди годишно, като близо 5 хиляди от тях са с летален изход.

Платформата е с безплатен достъп и вече е налична в приложението Вайбър.

Системата предоставя информация относно инсулта и афазията – изброени са техните симптоми, видовете инсулт, както и рисковите фактори, причиняващи животозастрашаващото състояние.

Алгоритъмът съдържа и тест, в който са изброени съпътстващите инсулта симптоми.

Интерфейсът е интерактивен – след попълването на наличните симптоми, приложението генерира резултат, изчисляващ шанса за наличието на инсулт.

Инфоботът разполага и със секция „Подкрепа след инсулт“, в която има препратки към телефонна линия за пострадали от инсулт, информация за обгрижване и терапия, групи за взаимопомощ и наръчници по случая.

Първата демонстрация на инфобота се състоя днес на пресконференция в БТА, на която присъства и заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който съобщи, че проектът е част от кампания на Министерството на здравеопазването, насочена към превенцията на подобни опасни състояния.

Стволови клетки възстановяват работата на болното сърце без каквито и да било странични ефекти

Първите експерименти показват, че лечението предизвиква растеж на нова сърдечна тъкан и подобрява сърдечната функция. Новият подход се оказа безопасен и не предизвика странични ефекти, които могат да възникнат при клетъчната терапия. Авторите са уверени, че тяхната технология ще окаже значително въздействие върху регенеративната кардиология.

Учени от университета Дюк разработиха клетъчна терапия за лечение на сърдечна недостатъчност. Те са използвали стволови клетки, които са били трансплантирани в сърдечната тъкан с помощта на нова техника, която е позволила регенеративният процес да започне без каквито и да било странични ефекти.

Авторите са използвали уникален протокол за лечение. Първо, плурипотентните стволови клетки са култивирани в лаборатория с ламининови протеини, за да се образуват прогениторни клетки на сърдечния мускул, преди да бъдат инжектирани в областта на сърцето. Основната отличителна черта е трансплантацията на все още туптящи стволови клетки в увреденото сърце. Това е предотвратило развитието на тежки и фатални странични ефекти, които могат да възникнат – камерна аритмия, тумори и други проблеми.

Лечението е тествано върху прасета. Само след четири седмици учените отчитат значително подобрение на сърдечната функция и растежа на нов сърдечен мускул. При това клетките се вкореняват много бързо.

„Новият протокол за лечение ще окаже значително въздействие върху областта на регенеративната кардиология“, заяви Карл Трюгвасон, съавтор на статията.

Според него той ще осигури на пациентите със сърдечна недостатъчност много ефективно лечение и по-добри шансове за възстановяване в бъдеще.

Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията води до сърдечна недостатъчност

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации.

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България. Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология. С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност.

– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност?

– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като лесна уморяемост, задух, отоци по краката.

Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия.

– Как се развива сърдечната недостатъчност?

– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.

В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им.

– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?

– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.

– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?

– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен.

Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.

– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?

– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.

Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност.

В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност.

Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата.

Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни.

Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар. системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации.

Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор.

Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност.

– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?

– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.

Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.

Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?

– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас.

Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре.

Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване.

Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.

В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава.

– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?

– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно.

Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.

За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.

– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?

– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.

Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея.

Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.

Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването.

Източник: zdrave.to

Проф. Арман Постаджиян: лошият холестерол намалява двойно с комбинация от биологична терапия и статини

Проф. Постаджиян, какво стои зад сложната диагноза хиперхолестеролемия?
Хиперхолестеролемията е доста често срещано заболяване. Според данните, с които разполагаме от епидемиологични проучвания в България, над 50% са хората, които имат общ холестерол над 5 милимола на литър и около 18% са тези с 6,2 милимола на литър. В резултат исхемичната блолест на сърцето е водеща причина за заболеваемост в нашата страна.
Виновен за всичко е т. нар. лош холестерол. Как се образува той в организма?
Абсорбира се от храната през жлъчката, след това отива в черния дроб и в даден момент, благодарение на LDL-рецепторите попада в съдовата стена, оксидира се и води до появата на атеросклеротични плаки – горе долу това е процесът. Но при определени генетични заболявания, като фамилната хиперхолестеролемия, има нарушение в някои от гените – има генетични мутации на самия LDL рецептор, при които всъщност бройката на рецепторите и тяхната активност е по-ниска. Това води до увеличено количество на циркулиращ лош холестерол в кръвта и респективно неговото по-усилено навлизане в артериалната стена и по-ранното развитие на атеросклероза.
Това означава ли, че заболяването няма никаква връзка с начина на хранене?
По-скоро няма. Знаем, че с диета можем да редуцираме не повече от 15% от холестерола в кръвта. Тук говорим обаче за заболяване, което най-често е автозонно доминантно. Проблемът клинично е, че не само един, а поне три гена са свързани с фамилната хиперхолестеролемия, което прави трудно тяхното установяване. Още повече, че във всеки от гените има мутации, които водят до усилена функция и респективно до протективна функция.
Има ли симптоми фамилната хиперхолестеролемия и как се подсещат лекарите да направят генетичен тест, за да търсят мутация, издаваща заболяването?
Самият холестерол не боли и не сърби. Но, когато говорим за фамилна хиперхолестеролемия, същественото е, че тези хора имат ранна изява на атеросклеротична болест. Ранна изява означава, че техният инфаркт, дори с медикаментите, които имаме, се случва на 35-40 годишна възраст. Освен това, когато разпитаме пациентите, се оказва, че те имат родственик, който е имал същото заболяване също в ранна възраст. И третото, което е изключително важно е, че нивата на този лош холестерол са значимо по-високи, отколкото са нивата в общата популация. Ако обикновено тези нива се движат около 5 милимола на литър, тук ще очакваме 10-12 милимола.
В тази връзка холандците разработиха много добри критерии за оценка на заболяването. Те обвързват клиничната характеристика на пациента с определени кожни и сухожилни отлагания на холестерола в областта на лактите и ахилесовите сухожилия. Отбелязва се и едно изменение, което под формата на ринг се натрупва около окото. Рядко ги виждаме, но когато ги видим, те много добре кореспондират със самото заболяване.
Какво е решението в тази ситуация?
Него ни го подсказва самата природа. Съществуват хора, които са целунати от Господ, защото определен локус на техния рецептор е свръхактивен, благодарение на което циркулиращите нива на LDL холестерола са ниски априори. Тези хора си живеят щастливо с едни нива на LDL холестерол около 1 милимол на литър. При тях установяваме, че или липсват сърдечно-съдови инциденти, или те са много по-малко, отколкото при другите пациенти. И това е предпоставката да се търси подобна мутация чрез създаване на медикаменти, които да имитират действието на този рецептор.
Преодолимо ли е това заболяване, след като е наследствено и генетично обусловено?
Практически ние не можем да променим генетиката на човека. Но комплекс мероприятия е смислено да бъдат проведени. Първо, такива пациенти е редно да бъдат по-добре изследвани от гледна точка на общото познание за тях. Второ, липидо-модулиращата терапия, която е главно със статини, е налична и се прилага. Това е терапия, която не е биологична по своя характер, но тя блокира определен ензим в метаболизма на холестерола и съответно неговите нива падат. Трябва да признаем, че известна част от индивидите успяват да постигнат нива, които са достатъчно добри. Проблемът е, че ако човек има такова генетично заболяване, тези, които стигат до такива прицелни нива, са не повече от 5%. Което налага търсенето на други терапевтични средства и други стратегии.
Тогава ли се налага най-съвременното лечение с биологични продукти?
Що се касае до биологичната терапия, това са нови антитела, които специфично блокират PCSK-9. Това е рецептор, свързан с холестероловия механизъм. Блокирайки него, се повишава експресията на LDL-рецептора, съответно той не се разгражда и нивата на лошия холестерол спадат. Хубавото нещо е, че вече имаме достатъчно проучвания за прилагането на PCSK-9 върху максималната толерирана от пациента статинова терапия. Ясно е, че такъв пациент трябва да бъде със статин, защото имаме доказателства, че този клас медикаменти намалява заболеваемостта и смъртността. Проблемът е, че независимо от ефекта на статина, една част от пациентите не достигат прицелни нива – нивата, които са свързани с най-ниска честота на инциденти. Тогава употребата на биологични средства ще успее да вкара по-голяма част от пациентите в прицела. Поне предварителните резултати за молекулите, които съществуват, ни показват една редукция на LDL-холестерола от 50-60% върху статина. Което наистина е революционно.
При всички пациенти ли резултатите са добри?
Имаме проблем с т. нар. хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия, което наистина е много рядко заболяване с честота 1:1 000 000. При нея и двамата родители са с дефектни гени и детето е носител на два такива гена. При такова състояние е възможно да нямаме ефект, но то е много рядко и за България това означава, че имаме не повече от 7 такива пациенти.
Всички пациенти ли могат да получат биологична терапия или трябва да отговарят на определени критерии?Един статин, дори в най-добрата дозировка, не може да смъкне хорестерола с повече от 50% от изходния. Затова с Националната здравноосигурителна каса разработихме критерии, в които са включени и холандските. Ако пациентът събира над 6 точки по холандските критерии, не постига прицелни нива на фона на максимално толерираните дози статин и неговия лош холестерол е двойно над нормата, той би могъл да кандидатства за подобна биологична терапия, която да се покрива от НЗОК.
А има ли шанс в един момент биологичната терапия да измести статините, ако се потвърди нейната висока ефективност във времето?
Медицината работи с голяма степен на етичност. Статините са нещо, което във времето се доказа. Не е необходимо те да бъдат заменени. Самата замяна би могла да стане, ако има директно сравнително проучване. Ако аз участвам в обсъждането до каква степен е етично подобно проучване, аз самият бих бил малко скептичен, че това е най-етичното нещо. Ние трябва да доставяме на пациентите си възможно най-добрата терапия и да се надгражда при тази група хора, при които не могат да се постигнат конкретни цели. Това е по-смисленото нещо, отколкото да се опитваме да преобръщаме самия ход на медицинската история и да отиваме назад.

Какво знаете за съцето?

Какво знаете за сърцето? Представяме ви няколко любопитни факти, които ще ви изненадат:

• Знаете ли, че сърцето ви е голямо колкото юмрука ви? Стиснете ръката си в юмрук и вижте на колко малък орган дължите живота си!

• Този неуморен наш помощник подържа живота ни, като бие по 100 000 пъти всеки ден, средно 72 пъти в минута, 3 600 000 пъти в година, около 2.5 милиарда пъти през живота

• Изпомпва около 7600 литра кръв ежедневно, колкото басейн 4 на 4 метра! Всяка клетка в тялото ни се храни чрез тази кръв

• Когато тялото е в покой, на кръвта й отнема 6 секунди да стигне от сърцето до дробовете, 8 секунди – до мозъка, 16 секунди до пръстите на краката

• Независимо, че всичката кръв в тялото минава през сърцето, то се изхранва самостоятелно. За да живее, сърцето получава кръв от двете коронарни артерии. Те излизат от началото на аортата, непосредствено след аортната клапа на лявата камера

• Кръвоносната ни система е толкова дълга, че разпънати всички вени, артерии и съдове могат да обиколят света 2 пъти

• Новороденото бебе има в тялото си 1 чаша кръв, докато при възрастен човек тя вече е 5-6 литра

• За да работи без почивка, докато сме живи, сърцето е снабдено със собствена електрическа система. Доказано е, че продължава да се свива и пулсира, тъй като е мускул, дори след като се извади от организма

• Още в далечната 1893 г. е направена първата сърдечна операция

• Чак през 1958 г. е бил поставен първият пейсмейкър на пациент със сърдечна недостатъчност

• Оперират се и бебета на по няколко часа с вродена сърдечна недостатъчност

• Лекарите са установили, че по-голямата част от инфарктите се случват в понеделник. Сигурно има връзка със стреса от работната седмица – как мислите?

• Друг медицински феномен е, че сърдечният удар покосява най-често хората на Коледа и Нова година. Дали има връзка с чувството за самота и неудовлетвореност от личния ни живот, които често се обаждат по празниците?

• Хората, които спортуват редовно, имат два пъти по-нисък риск да получат инфаркт, от тези, които живеят заседнало

• Женското сърце бие с около 8 удара в минута по-бързо от това на мъжа

• Природата се е постарала да защити безценния орган, правейки така, че ракът на сърцето да е много рядък. Причината: сърдечните клетки спират да се делят скоро след раждането

• Хората с по-висока степен на образованост по-рядко заболяват от сърце

• Такава болест е доказана и в 3000-годишна мумия!

Сърцето е помпа, която разпределя кръвта в тялото. Когато кръвният поток стане недостатъчен, тялото и особено мускулите и основните жизнено важни органи не получават достатъчен приток на кръв, което води до недостиг на кислород и хранителни вещества.

Сърдечната недостатъчност най-често е заболяване, което започва бавно и прогресира постепенно.Умората и задъхването при усилие са най-честите признаци. Тези признаци са толкова обикновени, че Вие често закъснявате да съобщите на Вашия лекар за тях. Или, обратното, много хора се страхуват, че страдат от сърдечна недостатъчност, докато всъщност техните мускули просто са недостатъчно тренирани. Задъхването, след като сте тичали да вземете автобуса или след някакво друго необичайно усилие, показва, че не сте в достатъчно добра форма. Не е нормално обаче да спирате по стълби, които доскоро сте изкачвали с лекота или да се задъхвате и да имате сърцебиене след умерено усилие. Какъвто и да е случаят, Вашият лекар е този, който трябва да направи заключението.
Сърдечната недостатъчност може да бъде и по-тежка. Можете да се задъхвате при много умерено усилие или дори когато сте легнали. В някои случаи не можете да легнете по гръб. За да облекчите дишането си, трябва да бъдете изправени или полулегнали, подпряни на възглавница. Това може да бъде само временно състояние, но е признак, който не трябва да бъде пренебрегван.
Повявата на болка в гърдите при усилие може да не се дължи на сърдечна недостатъчност, а на коронарна болест.
Оттичането на краката и глезените може да бъде един от първите признаци на сърдечна недостатъчност. Но далеч не винаги. То може да се дължи на съвсем друга причина, например проблеми с вените или бъбреците.

Последици от сърдечна недостатъчност
Когато сърцето не е в състояние да изпомпва достатъчно кръв последиците могат да бъдат следните:
Органите, и преди всичко мускулите, страдат от слабия приток на кръв. Те се изморяват при усилие; недостигът на кислород води до задъхване.

Лечение
Лечението на сърдечната недостатъчност бележи значителен напредък през последните няколко години. За съжаление все още няма средства за пълно излекуване

Опасност! Пазете сърцето през зимата

През зимата винаги трябва да внимаваме, защото тогава сме по-податливи на болести. Ниските температури влияят на имунната ни система, като имат последствия и върху сърцето ни. За това как този студен сезон влияе на сърдечно-съдовото ни здраве, но и за това как можем да се предпазим, ще ни разкаже кардиологът д-р Панайотис-Константинос Хайкос.

Зимната “заплаха”
Още от трийсетте години е забелязано високо ниво на смъртност от остър инфаркт на миокарда през зимните месеци. Оттогава са проведени десетки изследвания по целия свят във връзка с влиянието на студения период върху сърдечно-съдовите болести. Доказано е, че редица такива болести се разпространяват през зимния сезон. Между тях е инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, дерегулация на кръвното налягане, влошаване на сърдечната недостатъчност, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и разкъсване на аневризма на аортата, отбелязва д-р Хайкос.
Сред изследваните фактори, които влияят на сезонността на сърдечно-съдовите заболявания, се включват ниските сезонни температури, невро-хормоналните фактори (активиране на симпатиковата нервна система, която регулира функциите на различни органи, както и секреция на катехоламини, включително епинефрин, норепинефрин и допамин, които се отделят при остри стресови състояния); намаляването на физическите упражнения, замърсяването на въздуха в града от отоплителните системи, белодробните заболявания, утежнените хранителни навици по време на празниците, увеличаването на телесното тегло и др.
Изглежда, че е особено важно хората да се осведомяват и образоват – най-вече тези с предшестващо сърдечно заболяване или в напреднала възраст – за да защитят здравето на сърцата си, особено в по-трудния зимен период, подчертава експертът.

Утежняващи фактори
Най-малко два важни сезонни фактора са идентифицирани като утежняващи здравето на сърцето през зимните месеци. Първият е по-високото ниво на атмосферно замърсяване в градовете, дължащо се на широкото използване на течни и твърди горива в инсталации за централно отопление, печки, камини и др., което води до увеличаване както на пневмологичните, така и на кардиологичните проблеми.
Вторият и особено важен фактор е сезонното увеличаване на респираторните инфекции. Както коментира специалистът, редица микроби, вируси (напр. грип) и бактерии (напр. пневмококи, хламидиенна пневмония и др.) са отговорни за тези инфекции, както и за наблюдаваното увеличение на случаи на разболели се през зимата (напр. бронхит, пневмония и др.). Такива инфекции са утежняващи фактори за влошаването на хроничните сърдечни заболявания, дерегулацията на сърдечната недостатъчност или появата на нови сърдечни заболявания.
В допълнение, един фактор, който се отнася и до двата пола, е, че, в сравнение с лятото, физическите упражнения се намаляват през зимните месеци. Ползите от физическата активност върху здравето на сърцето чрез множество механизми, като например подобряване на функционирането на симпатиковата нервна система и артериите, са добре научно обосновани. Така че е препоръчително за всички, дори и през зимния период, като, разбира се, се избягват екстремни метеорологични условия и температури, аеробни упражнения с продължителност най-малко тридесет минути, най-малко пет дни от седмицата, казва г-н Хайкос.
Интензивността на упражненията е добре да бъде умерена (напр. бързо ходене, бягане, колоездене, аеробни танци, въже, плуване, гребане, групови спортове). Упражненията могат да бъдат комбинирани с разтоварващи дейности, но също така и с компанията на семейството и приятелите, които повишават мотивацията за упражнения.
Въпреки това, в случаи на хора, наблюдавани от кардиолог по специфични причини, трябва да се следват специални и персонализирани медицински инструкции, подчертава експертът.

Какво ни води обичайно до кардиолога?
Най-често срещаните причини, които ни водят до кардиолога, са повишаването на кръвното налягане и дерегулация на хората с артериална хипертония или сърдечна недостатъчност, поради много от горепосочените причини през зимния период. Следователно е важно хората, които приемат лекарства за артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания като цяло, да бъдат преглеждани от кардиолога си, за да се направи необходимата корекция на дозата при лечението, отбелязва лекарят.
Прекомерното излагане на студ може да влоши състоянието на хората с коронарна артериална болест (т.е. със стеснявания на артериите на сърцето), което води до болка в гърдите (ангина), аритмия или дори инфаркт на миокарда.
Ето защо, хората, страдащи от коронарна болест на сърцето, подчертава д-р Хайкос, трябва да бъдат под медицинско наблюдение, да избягват излагане на прекомерен студ, да носят подходящо облекло и да следват инструкциите на лекуващия лекар за вида и начина на упражненията, които могат да правят.
Хората на възраст над 60 години са изложени на по-голям риск, поради което в тези случаи се препоръчва годишна ваксинация срещу грип. Подходящото време за ваксинация е октомври, тъй като отнема 2-3 седмици след това, за да се постигне ефективна защита срещу грипния вирус, казва експертът.
Разбира се, при определени групи от населението (хора с хронични сърдечни заболявания, белодробни и чернодробни заболявания, тежка бъбречна недостатъчност, захарен диабет, имуносупресия, бременност или седмиците след раждането), насоките за ваксиниране срещу грип влизат в сила и за хората от 19-годишна възраст и нагоре. При всички случаи е необходим медицински съвет от техния лекар.
Също така, при хора на 65 години и нагоре, както и в определени групи от населението, се препоръчва ваксинация срещу пневмококи, съгласно инструкциите на лекуващия лекар, отбеляза д-р Хайкос.

Решаващата роля на хранителния режим
Всепризнатата отлична средиземноморска диета, дори когато я прилагаме, често се нарушава през зимния сезон – и особено от честото прекаляване по време на празниците. Тогава обикновено се наблюдава увеличаване на консумацията на мазнини и сол, както и на приема на алкохол. В резултат на това се увеличават случаите на влошаване на коронарната артерия и появяването на аритмии, според д-р Хайкос.
Насоките за правилното хранене са основни в препоръките на Европейското и Гръцкото кардиологично дружество. Особено внимание се отделя на необходимостта от консумиране на разнообразни храни, като едновременно с това се внимава при приемането на калории да се избягва наднорменото тегло.
Най-желаните храни включват плодове, зеленчуци, зърнени храни и пълнозърнест хляб, риба, нетлъсто месо и нискомаслени млечни продукти. Трябва да се избягват наситените мазнини (преработени храни, чипс, пълномаслени млечни продукти, масло, млечен шоколад, бързо хранене, тестени изделия), отбелязва експертът. Целта е мазнините в общия дневен прием на калории да възлизат на по-малко от 30%, а от тях само до 1/3 да съответства на наситени мазнини.

Профилактика преди всичко
Превантивната кардиология е необходима, независимо от сезона, и трябва да бъде персонализирана според възрастта.
От 65-годишна възраст и нагоре тя трябва да бъде честа, систематична и в съответствие с инструкциите на лекуващия лекар, за да се предостави на пациента превантивен здравен съвет и да се справи той със здравословните проблеми както диагностично, така и терапевтично, подчертава докторът.
На 40-65 годишна възраст тя трябва да се прави веднъж или два пъти годишно според случая, за да се разпознаят и да се лекуват скритите рискови фактори (напр. артериална хипертония, хиперлипидемия, диабет), или чрез здравословно хранене и диети, или чрез медикаменти в допълнение. Разбира се, в случаите на специфични кардиологични проблеми, наблюдението е индивидуално според медицинските инструкции за всеки отделен случай. При по-млада възраст, 20-40 години, се извършва профилактична кардиология на всеки две години, като тя включва изследване на кръвната захар и холестерола. Когато има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване, профилактиката трябва да бъде по-редовна. Особено важни са съветите за избягване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването, а упражненията да се насърчават, казва д-р Хайкос. В още по-млада възраст сърдечният контрол се извършва съвместно с педиатър или семеен лекар, когато това се налага, но също така и при специални категории хора, напр. любителски или редовно спортуващи.
Особено внимание се обръща на фамилната анамнеза (напр. наличие на кардиомиопатия или дори на внезапна сърдечна смърт при млад човек в семейството под 40-годишна възраст), при появата на припадъци или инфаркти при младите хора, появата на някои аритмии и др. Всичко това се взима предвид от лекуващия лекар, за да даде съответните инструкции.
Доброто здраве на сърцето ни може да бъде защитено с поредица от ежедневни, полезни за него действия. Разбира се, първостепенна роля играе здравословното хранене и поддържането на правилно телесно тегло, коментира експертът.
Също така е необходимо да се избягва прекомерен физически и психически стрес, както на работното място, така и при други дейности, и да се осигури достатъчно време за почивка и сън.
Тютюнопушенето, както в традиционния му вид, така и с новите устройства, или дори като пасивно пушене, умножава шансовете за сериозни сърдечни заболявания, като инфаркт на миокарда. То е напълно нездравословно и за пушачите е наложително да спрат веднага. За да успеят, те могат да се свържат с кардиолога си или с центровете за отказване от тютюнопушенето“, отбелязва д-р Хайкос.
Физическите упражнения също са важни за запазването на здравето на сърцето, но и за цялостното благосъстояние на тялото, като същевременно дори добрата хигиена на зъбите, с ежедневна грижа и избягване на пародонтит, са необходими за правилното функциониране на сърцето.
Заниманието с приятни дейности, така както всеки ги разбира, но и здравословните социални взаимоотношения, също могат да помогнат за защита на сърцето, чрез създаване на добро настроение и борба срещу стреса.