сърдечна недостатъчност

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност (СН). Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия. По последни данни в България пациентите със СН са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. Тези данни бяха представени  по време на пресконференция „В сърцето на сърдечната недостатъчност“, организирана от АстраЗенека. 

„Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести, заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“.

Редица са причините, които могат да доведат до СН – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„СН е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има СН. Същевременно между 35 и 70% от болните със СН страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев и допълни: „Типичните симптоми на СН са задух, ортопнея (затруднено дишане в легнало положение), пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др“.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар. 

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната  жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние. освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.

Препоръчва се пациентите със СН да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg

инсулт

На всеки 10 минути един човек у нас получава инсулт

На всеки 10 минути един човек в България получава инсулт, съобщи доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Света Анна“ по време на дискусия „Инсултът-поглед в черната кутия“.

Близо 50 хиляди души у нас са получили инсулт през миналата година, като над 5500 от тях са починали още в болницата. Голям проблем е и това, че в рамките на една година половината от преживелите инсулт умират.

Доц. Калпачки посочи, че инсултът е лечим, ако се действа бързо. Симптомите на инсулта са увисване на единия ъгъл на устата, изтръпване или слабост в едната или в двете ръце, нарушение в говора. Тъй като пациентът с инсулт е безпомощен да реагира, е ключова реакцията на хората, които се намират в момента около него. Правилното действие в такъв момент е позвъняване на телефон 112 и съобщаването за случай на инсулт.

Модерно лечение на инсулт се извършва в около 50 звена в България, което е напълно достатъчно, но повече от половината от тях правят по-малко от 10 тромболизи на година, което е крайно недостатъчно. Той обясни, че ако не се приложи тромболиза, около 65% от прекаралите инсулт, остават инвалиди.  

В страната ни все още не е приет Национален план за борба с инсулта, въпреки че от три години има консенсус за необходимостта от такъв документ, който да съдържа мерки за подобряване на първичната профилактика, диагностиката, навременното лечение и последващата рехабилитация на заболяването.

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните хора. Всеки пети пациент, който постъпва във Втора кардиология на УМБАЛ – Пловдив, е с различна форма на предсърдно мъждене – остра или хронична, каза д-р Васил Василев пред zdrave.net.

Според него повечето болни са мъже, а честотата му нараства с напредване на възрастта, каквито са тенденциите и в световен мащаб. Повишен риск за появата му са и придружаващи заболявания като захарен диабет (ЗД), сънна апнея, затлъстяване, хипертония, ХОББ и други.

При част от пациентите предсърдното мъждене протича без симптоми. Други се оплакват от умора, сърцебиене, задъхване, натиск в гърдите, а в някои случаи и загуба на съзнание.

Този вид аритмия е свързана с доста усложнения, които нарушават качеството на живота на засегнатите. Най-честото от тях е исхемичният мозъчен инсулт, като от 20 до 30% от исхемичните инсулти се дължат на предсърдно мъждене.

Друг много сериозен проблем е увеличената между един и половина и 3 пъти смъртност при тези болни, посочи лекарят. Той обясни, че това се дължи на коморбитета – развитие на  инсулт, сърдечна недостатъчност, която се наблюдава при около 20-30%. Пациентите получават когнитивни нарушения, които са свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Част от тях страдат и от депресии.

При наличие на симптоми кардиологът назначава обикновена ЕКГ и диагностицира предсърдното мъждене. По преценка на лекаря може да се направи холтер ЕКГ- дълготраен ЕКГ запис, запис на ЕКГ на смартфони  или часовници, както и телеметричен запис. Много пъти обаче заболяването се регистрира случайно при преглед или след настъпило вече усложнение.

Лечението на предсърдното мъждене зависи от неговата давност. Ако се започне до 48-я час от началото на пристъпа, се постига възстановяване на ритъма. Обикновено се прави инфузия на медикаменти или електрокардиоверзио – възстановяване с помощта на електрически ток.

Ако има давност над 48 часа, тогава лекуващият кардиолог преценява поведението и стратегията на лечението. Има възможност за възстановяване на ритъма след специална подготовка и около едномесечен прием на антикоагулант. В някои случаи лекуващият кардиолог може да реши пациентът да остане да живее с тази аритмия, но под стриктен контрол и регулярни прегледи.

Особено значение за лечението има профилактиката на инсултите, а това се осъществява чрез медикаменти, наречени антикоагуланти – препарати, разреждащи кръвта. Дозата се определя от лекуващия лекар спрямо състоянието на болния.

Според д-р Василев предсърдното мъждене не е по-безобидно от инфарктите, но пациентите са информирани за него по-малко и често подценяват тази рискова диагноза.

Инфобот във Вайбър помага в борбата срещу инсулта

Асоциацията за инсулт и афазия, съвместно с Министерството на здравеопазването, разработи специален инфобот, чиято цел е да спомогне намаляването на случаите на инсулт в България, които по последни данни надскачат 40 хиляди годишно, като близо 5 хиляди от тях са с летален изход.

Платформата е с безплатен достъп и вече е налична в приложението Вайбър. 

Системата предоставя информация относно инсулта и афазията – изброени са техните симптоми, видовете инсулт, както и рисковите фактори, причиняващи животозастрашаващото състояние.

Алгоритъмът съдържа и тест, в който са изброени съпътстващите инсулта симптоми. 

Интерфейсът е интерактивен – след попълването на наличните симптоми, приложението генерира резултат, изчисляващ шанса за наличието на инсулт.

Инфоботът разполага и със секция „Подкрепа след инсулт“, в която има препратки към телефонна линия за пострадали от инсулт, информация за обгрижване и терапия, групи за взаимопомощ и наръчници по случая.

Първата демонстрация на инфобота се състоя днес на пресконференция в БТА, на която присъства и заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който съобщи, че проектът е част от кампания на Министерството на здравеопазването, насочена към превенцията на подобни опасни състояния.

Стволови клетки възстановяват работата на болното сърце без каквито и да било странични ефекти

Първите експерименти показват, че лечението предизвиква растеж на нова сърдечна тъкан и подобрява сърдечната функция. Новият подход се оказа безопасен и не предизвика странични ефекти, които могат да възникнат при клетъчната терапия. Авторите са уверени, че тяхната технология ще окаже значително въздействие върху регенеративната кардиология.

Учени от университета Дюк разработиха клетъчна терапия за лечение на сърдечна недостатъчност. Те са използвали стволови клетки, които са били трансплантирани в сърдечната тъкан с помощта на нова техника, която е позволила регенеративният процес да започне без каквито и да било странични ефекти.

Авторите са използвали уникален протокол за лечение. Първо, плурипотентните стволови клетки са култивирани в лаборатория с ламининови протеини, за да се образуват прогениторни клетки на сърдечния мускул, преди да бъдат инжектирани в областта на сърцето. Основната отличителна черта е трансплантацията на все още туптящи стволови клетки в увреденото сърце. Това е предотвратило развитието на тежки и фатални странични ефекти, които могат да възникнат – камерна аритмия, тумори и други проблеми.

Лечението е тествано върху прасета. Само след четири седмици учените отчитат значително подобрение на сърдечната функция и растежа на нов сърдечен мускул. При това клетките се вкореняват много бързо.

„Новият протокол за лечение ще окаже значително въздействие върху областта на регенеративната кардиология“, заяви Карл Трюгвасон, съавтор на статията.

Според него той ще осигури на пациентите със сърдечна недостатъчност много ефективно лечение и по-добри шансове за възстановяване в бъдеще.

Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията води до сърдечна недостатъчност

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. 

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България.  Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност. 

– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност? 

– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като  лесна уморяемост, задух, отоци по краката.

Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия. 

– Как се развива сърдечната недостатъчност?

– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.

В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им. 

– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?

– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.

– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?  

– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен. 

Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.

– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?

– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.

Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност. 

В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност. 

Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата. 

Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни. 

Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар.  системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации. 

Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор. 

Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност. 

– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?

– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.

Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха  могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.

Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?

– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас. 

Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре. 

Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване. 

Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.

В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава. 

– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?

– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно. 

Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.

За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.

– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?

– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.

Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея. 

Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.

Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването. 

Източник: zdrave.to

Проф. Арман Постаджиян: лошият холестерол намалява двойно с комбинация от биологична терапия и статини

Проф. Постаджиян, какво стои зад сложната диагноза хиперхолестеролемия?
Хиперхолестеролемията е доста често срещано заболяване. Според данните, с които разполагаме от епидемиологични проучвания в България, над 50% са хората, които имат общ холестерол над 5 милимола на литър и около 18% са тези с 6,2 милимола на литър. В резултат исхемичната блолест на сърцето е водеща причина за заболеваемост в нашата страна.
Виновен за всичко е т. нар. лош холестерол. Как се образува той в организма?
Абсорбира се от храната през жлъчката, след това отива в черния дроб и в даден момент, благодарение на LDL-рецепторите попада в съдовата стена, оксидира се и води до появата на атеросклеротични плаки – горе долу това е процесът. Но при определени генетични заболявания, като фамилната хиперхолестеролемия, има нарушение в някои от гените – има генетични мутации на самия LDL рецептор, при които всъщност бройката на рецепторите и тяхната активност е по-ниска. Това води до увеличено количество на циркулиращ лош холестерол в кръвта и респективно неговото по-усилено навлизане в артериалната стена и по-ранното развитие на атеросклероза.
Това означава ли, че заболяването няма никаква връзка с начина на хранене?
По-скоро няма. Знаем, че с диета можем да редуцираме не повече от 15% от холестерола в кръвта. Тук говорим обаче за заболяване, което най-често е автозонно доминантно. Проблемът клинично е, че не само един, а поне три гена са свързани с фамилната хиперхолестеролемия, което прави трудно тяхното установяване. Още повече, че във всеки от гените има мутации, които водят до усилена функция и респективно до протективна функция.
Има ли симптоми фамилната хиперхолестеролемия и как се подсещат лекарите да направят генетичен тест, за да търсят мутация, издаваща заболяването?
Самият холестерол не боли и не сърби. Но, когато говорим за фамилна хиперхолестеролемия, същественото е, че тези хора имат ранна изява на атеросклеротична болест. Ранна изява означава, че техният инфаркт, дори с медикаментите, които имаме, се случва на 35-40 годишна възраст. Освен това, когато разпитаме пациентите, се оказва, че те имат родственик, който е имал същото заболяване също в ранна възраст. И третото, което е изключително важно е, че нивата на този лош холестерол са значимо по-високи, отколкото са нивата в общата популация. Ако обикновено тези нива се движат около 5 милимола на литър, тук ще очакваме 10-12 милимола.
В тази връзка холандците разработиха много добри критерии за оценка на заболяването. Те обвързват клиничната характеристика на пациента с определени кожни и сухожилни отлагания на холестерола в областта на лактите и ахилесовите сухожилия. Отбелязва се и едно изменение, което под формата на ринг се натрупва около окото. Рядко ги виждаме, но когато ги видим, те много добре кореспондират със самото заболяване.
Какво е решението в тази ситуация?
Него ни го подсказва самата природа. Съществуват хора, които са целунати от Господ, защото определен локус на техния рецептор е свръхактивен, благодарение на което циркулиращите нива на LDL холестерола са ниски априори. Тези хора си живеят щастливо с едни нива на LDL холестерол около 1 милимол на литър. При тях установяваме, че или липсват сърдечно-съдови инциденти, или те са много по-малко, отколкото при другите пациенти. И това е предпоставката да се търси подобна мутация чрез създаване на медикаменти, които да имитират действието на този рецептор.
Преодолимо ли е това заболяване, след като е наследствено и генетично обусловено?
Практически ние не можем да променим генетиката на човека. Но комплекс мероприятия е смислено да бъдат проведени. Първо, такива пациенти е редно да бъдат по-добре изследвани от гледна точка на общото познание за тях. Второ, липидо-модулиращата терапия, която е главно със статини, е налична и се прилага. Това е терапия, която не е биологична по своя характер, но тя блокира определен ензим в метаболизма на холестерола и съответно неговите нива падат. Трябва да признаем, че известна част от индивидите успяват да постигнат нива, които са достатъчно добри. Проблемът е, че ако човек има такова генетично заболяване, тези, които стигат до такива прицелни нива, са не повече от 5%. Което налага търсенето на други терапевтични средства и други стратегии.
Тогава ли се налага най-съвременното лечение с биологични продукти?
Що се касае до биологичната терапия, това са нови антитела, които специфично блокират PCSK-9. Това е рецептор, свързан с холестероловия механизъм. Блокирайки него, се повишава експресията на LDL-рецептора, съответно той не се разгражда и нивата на лошия холестерол спадат. Хубавото нещо е, че вече имаме достатъчно проучвания за прилагането на PCSK-9 върху максималната толерирана от пациента статинова терапия. Ясно е, че такъв пациент трябва да бъде със статин, защото имаме доказателства, че този клас медикаменти намалява заболеваемостта и смъртността. Проблемът е, че независимо от ефекта на статина, една част от пациентите не достигат прицелни нива – нивата, които са свързани с най-ниска честота на инциденти. Тогава употребата на биологични средства ще успее да вкара по-голяма част от пациентите в прицела. Поне предварителните резултати за молекулите, които съществуват, ни показват една редукция на LDL-холестерола от 50-60% върху статина. Което наистина е революционно.
При всички пациенти ли резултатите са добри?
Имаме проблем с т. нар. хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия, което наистина е много рядко заболяване с честота 1:1 000 000. При нея и двамата родители са с дефектни гени и детето е носител на два такива гена. При такова състояние е възможно да нямаме ефект, но то е много рядко и за България това означава, че имаме не повече от 7 такива пациенти.
Всички пациенти ли могат да получат биологична терапия или трябва да отговарят на определени критерии?Един статин, дори в най-добрата дозировка, не може да смъкне хорестерола с повече от 50% от изходния. Затова с Националната здравноосигурителна каса разработихме критерии, в които са включени и холандските. Ако пациентът събира над 6 точки по холандските критерии, не постига прицелни нива на фона на максимално толерираните дози статин и неговия лош холестерол е двойно над нормата, той би могъл да кандидатства за подобна биологична терапия, която да се покрива от НЗОК.
А има ли шанс в един момент биологичната терапия да измести статините, ако се потвърди нейната висока ефективност във времето?
Медицината работи с голяма степен на етичност. Статините са нещо, което във времето се доказа. Не е необходимо те да бъдат заменени. Самата замяна би могла да стане, ако има директно сравнително проучване. Ако аз участвам в обсъждането до каква степен е етично подобно проучване, аз самият бих бил малко скептичен, че това е най-етичното нещо. Ние трябва да доставяме на пациентите си възможно най-добрата терапия и да се надгражда при тази група хора, при които не могат да се постигнат конкретни цели. Това е по-смисленото нещо, отколкото да се опитваме да преобръщаме самия ход на медицинската история и да отиваме назад.