проф. Иво Петров

Проф. Петров: Животът на хиляди пациенти може да бъде спасен, ако касата плаща за модерни импланти

България е на едно от челните места по хоспитализации в Европа, но това не помага за сърдечносъдовата смъртност, защото там сме също сред първите. Причината е, че у нас има сериозно изоставане в прилагане на модерни методики и импланти, които дават шанс за пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено на тези, свързани с аортни, клапни дефекти. На среща с медиите проф. Иво Петров и доц. Васил Велчев призоваха за 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Те може да се прилагат за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

В интервюто проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, коментира възможностите на съвременната медицина в областта на кардиологията, къде сме ние и какво може да се направи за подобряване здравето на пациентите.

Проф. Петров, в България достъпът до болница е лесен, но пък новите методики и импланти се прилагат доста ограничено. Уместно ли е да се сравняваме със страни, които имат по-големи финансови възможности от нашите?

Първо да уточня, че става дума за използването на различни ендоваскуларни импланти и иновативни методики, които спасяват живот и подобряват преживяемостта. Няма да правя сравнение с Германия, където за 1 г. се поставят 60 000 импланти, а у нас – само няколко. Дори да вземем за пример страни като Чехия, Словакия, Полша, да видим какво е средно европейското ниво, пак става кристално ясно, че те са значително по-напред в прилагането на ендоваскуларни импланти. В Гърция също са достигнали прилични нива.

Получава се така, че ние обучаваме колегите кардиолози на модерна медицина, но накрая те нямат право да сложат тези импланти, защото нашата система не позволява.

Говорим за аневризма на аортата, за TAVI – перкутанно имплантиране на аортна клапа. Когато пациентът стане симптоматичен при аортна стеноза, двугодишната смъртност рязко се покачва, ако не се приложи модерно лечение. Същото е и при аневризма на аортата. Лишавайки пациентите от такава терапия, ние ги обричаме на смърт, която може да бъде предотвратена. В България средната продължителност на живота се качва и е разбираемо, че се срещаме с все повече заболявания при възрастните, които изискват модерни начини на лечение.

Къде са предизвикателствата пред по-широкото навлизане на новите методи на лечение у нас?

За да бъдем конкретни, често става дума за пълна недостъпност или ограничение в реимбурсацията, ограничение в бройките за годината чрез въвеждане на лимити. Ще дам един пример: Преди 15 г. в Бразилия роднините на пациент осъдиха държавата за 100 млн. долара на основание, че те и пациентът не са били информирани, че той е можел да получи имплант вместо открито хирургично лечение. Пациентът беше починал при операцията. В България все още не се прилага такова съдебно преследване, но един ден ще стане.

Институциите вслушват ли се във Вашето експертно мнение?

Кардиологичното дружество прие стратегия за създаване на национална програма за ефикасно лечение на сърдечносъдови заболявания, която да намали с 20% смъртността в рамките на 5 г. Без подкрепа от държавата и институциите обаче това не може да се постигне, надяваме се, че ще има следващи стъпки.

Случва се колеги от Европа внимателно да ни напомнят, че при тях тези ендоваскуларни импланти отдавна са въведени в практиката. Надяваме се искрено, че ще се получи мултидисциплинарно и мултиинституционално партньорство, че ще се включат БЛС, научните дружества, министерството, НЗОК и други.

Сега в НЗОК има механизъм за въвеждане на нови методики, базиран на клинични европейски ръководства и фармако-икономически обективен анализ. Например при методиката за митралната клапа са отпуснати 10 пациенти за годината в цялата страна. В другите страни също са започнали с малки обеми и постепенно се разширяват. Идеята е този процес да се оптимизира и да е малко по-гладък. Да има истинско сътрудничество. Уточнен е протоколът за експертната оценка. Надявам се, че до дни протоколът ще бъде официално на сайта на касата и подготвените пациенти ще могат да бъдат оперирани при реимбурсация. В 3-4 болници вече има подготвени 15 пациенти.

Бихте ли представили накратко новата методика при митрална клапа?

Това е минимално инвазивна (ендоваскуларна) манипулация през достъп на бедрената вена. С катетър се достига до митралната клапа, където се слага, образно казано, нещо като “кламерче”. То щипва двете платна на клапата и не ѝ позволява да се разминават и да пропуска.

Ето една друга важна методика, за която кардиохирурзите настояват да се реимбурсира: техниката слонски хобот. Прилага се при лечение на пациенти с дисекация на аортата, където разкъсването на аортата е по целия ѝ ход. Когато в основното начално място на разкъсването се пусне имплант, който прилича на “слонски хобот”, може да се насочи правилно кръвотокът. Тази методика още не е реимбурсирана от НЗОК. Има и много други примери.

Като консултант на НЗОК към фонда на касата за лечение в чужбина, виждам молби за сърдечносъдови заболявания по методики, които може да се правят и у нас. Немалко хора ходят в Турция, защото там наистина медицината напредна много в последните години. Държавата се ангажира сериозно с това. Изпращат се лекари на специализация в САЩ, Великобритания и после се въвеждат модерните методики.

Кои са диагнозите, които най-много могат да спечелят от новите импланти?

Става дума за различни сърдечносъдови състояния, които застрашават живота непосредствено или в краткосрочен план. За тях не бива да се поставят условия за доплащане. Не е работа на лекаря да убеждава пациента да влага пари за лечението си, това трябва да е политика на здравния фонд.

В зависимост от устройствата доплащането може да е от 1000-7000 лв. Не е само едно устройство, има различни, които се избират според състоянието на пациента.

Цинично е да се каже на близките на болния, че трябва да се доплатят хиляди левове, за да го спасят. Ние познаваме пациентите си и виждаме, че тези хора нямат големи финансови възможности.

От друга страна, дори да преценим, че не могат да намерят парите, сме длъжни да им кажем за тази опция, защото така пише в клиничното ръководство. Ако не им дадем тази опция, ги обричаме на смърт.

Виждали сме по телевизията по време на мач футболист с имплантирано устройство поради установено сърдечно заболяване. Той излиза от ритъм и пада, но устройството подава разряд, който го връща в нормален ритъм, човекът става и продължава да играе.

Ако имаше наблизо дефибрилатор, Радосвет Радев, създателят на Дарик радио, нямаше да си отиде на улицата, на 500 м от офиса си. Той почина именно от внезапна сърдечна смърт. 25-30% от тези хора имат инфаркт. За съжаление нерядко първата проява на големия инфаркт е ритъмна смърт.

Как се подготвят тези пациенти за имплантацията и в какво състояние са, имат ли алтернативен вариант?

Колкото повече време минава без радикално лечение, толкова по-голяма е вероятността да починат. По времето когато римбурсацията на TAVI не беше реимбурсирана и решенията се бавеха много, за съжаление се оказваше, че когато получим съгласие от НЗОК, човекът вече е починал. Не можете да си представите, какви думи чуваме от роднините!

Ако не се въведат за всички нуждаещи се тези модерни методики, тези хора ще умират. Алтернативата е класическата отворена хирургия. Тя обаче не е приложима винаги поради високия риск при някои пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания, с невъзможност за раздвижване. Те са със забранително висок предоперативен риск, т.е. има 50% и повече риск пациентът да си остане на масата. Сега се подготвени 15-16 души с такъв висок риск. На тях обаче може да се поставят импланти.

Колко могат да чакат те?

Въпрос на статистика. При пациентите със симптоматична аортна стеноза смъртността е 50% в рамките на 2 г., ако не се предприеме адекватно лечение. Много сходни са данните при митралната клапа. Колко общо са в България такива пациенти, зависи от критериите, които ще се приложат. Те са базирани на научни данни. При забранително висок риск са около 2500 души, ако се включат и пациентите с умерено висок риск – цифрата скача на 6000 души в България за TAVI. За сравнение – през тази година имаме лимит от 250 пациенти за тази манипулация в цялата страна.

Искрено се надявам да не се стига до прекратяване на реимбурсацията, защото ще бъде неразумно. Всички ние трябва да бъдем активни и да помагаме на институциите да вземат правилните решения.

Има ли анализ за икономическия ефект от прилагане на новите технологии?

Има такива фармако-икономически анализи. В края на първата година имплантирането на TAVI вече показва предимства от фармако-икономическа гледна точка. Не само че се спасява живот, но и за държавата, за бюджета излиза по-изгодно. Това е така, защото без манипулацията тези пациенти не умират веднага, а ангажират допълнителен ресурс за рехоспитализации и допълнително лечение.

Един колега казва, единственото по-лошо заболяване от фаталния инсулт е не-фаталният инсулт. Семействата получават един инвалид, който е загубил способността си да упражнява нормалните всекидневни дейности и изисква грижи. Това важи и за обществото. Такива пациенти са инвалидизирани от ненавременно лекуване на основното заболяване, генерират огромни допълнителни разходи. Важно е да се разбере от институциите, че не става дума за отпускане на някакви пари. Това е отговорно действие от фармако-икономическа, социална, морална и всяка друга гледна точка.

На първо място сме по хоспитализации в Европа. Има ли процедури, които се провеждат в болниците, а може да се правят амбулаторно?

Недофинансирането на амбулаторната дейност е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Имаме прекалено много болници, поне 30% са излишни. Реално погледнато, една част от болниците изпълняват социални функции. Често приемаме пациенти, които са били в три болници, пролежавали са там известно време, без да е направено нищо значително от медицинска гледна точка. Накрая отиват в голяма болница с модерни технологични възможности.

Има много болници, които изпълняват по-скоро социални дейности, а не строго медицински от съвременна гледна точка. Но там ангажират лекари и сестри, които са така дефицитни за България. Болници, изпразнени от медицински смисъл! Тези специалисти трябва да работят в големите лечебни заведения. Социалните заведения трябва да бъдат финансирани от държавата по подходящ начин, така че тези хора, които се нуждаят малко да полежат някъде, наистина да могат да го правят, но не в болница, защото това не е правилното място.

Има ли у нас достатъчно болници с подготвени кадри, с технологии да извършват новите модерни манипулации?

Странно е, когато някои казват: Нашите специалисти са много добре подготвени, но нямат апаратура да работят. Какъв лекар си, ако в момента не разполагаш и не си обучен да работиш с модерна апаратура? Не сме добри лекари, ако не разполагаме с подходяща апаратура и импланти! Другото е илюзия… Клише е да се повтаря, че само с лекари става, че те са много добри! Клише, с което аз не съм съгласен.

Колегите, които работят в такива болници, на практика губят квалификацията си с времето. Ако част от тези заведения се затворят, ще се формират повече болници с възможности. Вместо да имаме, както е сега 3-4 болници с големи възможности и 300 с неголеми възможности и зле оборудвани, може да имаме 15 модерни болници с големи възможности и 200 останали. Ако се освободи ресурс от около 100 болници, това може да се случи.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

В УМБАЛ „Чирков“ спасиха пациент с аневризма на коремната аорта

Съдовите хирурзи от УМБАЛ „Чирков“ извършиха сложна операция, при която спасиха пациент с аневризма на коремна аорта и 80% запушване на бъбречните артерии. Това съобщоха от лечебното заведение. За успешен ход на лечение разказаха и от УМБАЛ „Каспела“, където лекари спасили живота на млад мъж с абсцес зад ухото. Проблемите за пциента с аневризма на коремната аорта започват още през 2022 г., когато лежи в Отделението по „Кардиология“ на УМБАЛ „Чирков“. След като получава неконтролирана артериална хипертония, неповлияваща се от медикаментозно лечение кардиолозите установяват стеснение по коронарните аретрии, правят стентиране, но едновременно с това откриват високостепенна стенозата на бъбречните артерии с 80% запушване на фона на аневризма на коремната аорта. Извършва се неуспешен опит за стентиране на бъбречната артерия, след което пациентът е насочен към Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Чирков“. Нови изследвания потвърждават диагнозата и се пристъпва към оперативно лечение. Съдовите хирурзи извършват сложна операция, при която едноетапно отстраняват аневризмата, заместват я с протеза и конструират втори байпас, преодоляващ запушването на бъбречната артерия, за да получи бъбрека адекватно кръвоснабдяване. След тази процедура кръвното налягане на пациента се нормализира, хипертонията е овладяна и той е изписан на 4-следоперативен ден, без никакви усложнения.   От УМБАЛ „Каспела“ пък разказаха как екип от   лекари спасили живота на млад пациент, с мозъчен абсцес и реална опасност за живота. Заболяването е могло да доведе до спиране на дишането и сърдечната дейност на младия мъж. Той е бил опериран преди две години в университетска болница в Англия, където също постъпва с мозъчен абсцес. След операцията и след 8-седмично лечение с антибиотици, той напуска държавата. Две години по-късно постъпва  в болницата в Пловдив с главоболие, подуване на лявата околоушна област и клепнало ухо. За щастие гнойта е тръгнала не към мозъка, а към кожата, но се е образувал голям абсцес.   „Две години тази хронична инфекция е тлеела   и избила. Този път не към черепа, а зад ухото. Когато ние отваряме ухото, виждаме, че това заболяване стои в него. То не е отстранено напълно, какъвто е протоколът за лечение.“, обясни проф. Илия Йовчев – началник на Клиниката по уши нос и гърло на УМБАЛ Каспела. По думите му се касае за хронично възпаление на средното ухо, което е довело до усложнение. „Това нещо задължително се оперира и целта на операцията е да бъде отстранено напълно заболяването, подобно на туморите. В случая не се касае за тумор, но тъй като става въпрос за животозастрашаващо усложнение, много важно беше да се отстрани напълно.“, обясни доц. Димитър Пазарджиклиев, който също е участвал в операцията.   Сега младият пациент се чувства добре,   и вече е изписан от болницата. Лекарите съветват при всяка една болка в ухото, хората да вземат мерки. В днешно време има силни антибиотици, които предотвратяват усложнения, но винаги има риск инфекцията да проникне в мозъчните структури и по тази причина препоръчват консултация със специалист.

Проф. д-р Иво Петров: Имаме нужда от действия в голям мащаб, за да престане България да бъде най-страдащата страна от сърдечно-съдови заболявания

Проф. Петров, Вие сте застъпник на ранната интервенция при CC3, кои са моментите, които България пропуска на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като спешна стъпка в Националния кардиологичен план?

– Всъщност стъпките са много. Ние не без основание даваме един от малкото позитивни примери в България, че именно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология позволи да бъдем истински шампиони на европейско ниво по ранно обхващане и изключително ефикасно лечение на пациентите с остър миокарден инфаркт. За съжаление, други такива изключително свързани с много висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е необходимо да се лекуват в сходен спешен порядък, т.е. отново с модерни ендоваскуларни методи, но не са до такава степен обхванати от мрежата. Има множество причини това да не се случи. Една от основните е липсата на финансиране на необходимите интервенционални технологии и съответните имнланти. Това са комплексни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и съответно мултидисциплинарна оценка, която се базира именно на технологии – висока технология в областта на образната диагностика, висока технология в областта на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да правим като държава на национално ниво, за да бъде това рутинно лечение, а не пациентите да се налага да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил инцидентът, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, за да може да получат някаква помощ. Съвсем умишлено казвам „някаква“ в критичен аспект, защото когато се изпуснат няколко часа, при тези диагнози вече интервенцията е или безпредметна, или неуспешна.

Казахте мултидисциплинарен екип и иновативна апаратура. Това означава, че в момента в България има 1-2 места, където то8а да се случва, така ли?

– Точно така. Проблемът с инсултите е наболял в световен мащаб, не само в България. Но в Чехия например имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през миналата година. Не знам дали имаме адекватна статистика, но в разговор с колеги разбирам, че през миналата година в цяла България са били някъде към 80 – 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И съвсем умишлено не сравнявам нашите числа с американските или с френските, защото тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.

В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и „Капитал“ Вие представихте два изключително тежки и благодарение на ранното лечение с ендоваскуларни методи успешни случаи на млади хора, които са били на косъм да загубят живота си. Какво трябва да се промени, за да бъдат те откривани преди острия инцидент?

– Точно така. Един от акцентите на нашата дискусия беше именно скринингът (образен и генетичен), който е абсолютно задължителен за откриване на пациенти в ранни стадии на заболяванията, като по този начин могат да бъдат предотвратени усложнения. При някои хора имаме категорично участие на генетични фактори и именно това, да речем, при една пенетрация около 25% при аортна дисекация има много по-голяма сигурност, че можем да обхванем навреме роднините по първа линия.

Ние вече имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде напосоки и ще бъде абсолютно целенасочен с голяма вероятност за откриване в ранните стадии. Това в България, разбира се, не се прави въпреки нашите усилия – още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на фамилиите на роднините по права линия, които са преживели ендоваскуларно и хирургическо лечение. Тоест, когато имаме остър клиничен инцидент (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лечение. Такива пациенти и техните роднини по възходяща и низходяща линия (майка, баща, чичовци, лели, братя, сестри и деца) трябва да бъдат изследвани. На конференцията споменах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат баща или чичо, починал на 45 години, и конкретният пациент идва отново на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, при положение че ако му е обърнато внимание, защото е по права линия роднина на пациент, който е имал преждевременно нарушение, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обхванат от здравеопазната система навреме и да бъде предпазен от инциденти. И ето в този аспект са усилията на нашето дружество, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обхващане, което значи, че още в предклиничната фаза, ако се обхващат тези хора, съвсем умишлено не казвам „пациенти“, казвам „хора“, те могат да бъдат обхванати от профилактични мерки, преди да станат в буквалния смисъл на думата пациенти.

– Това е абсолютно необходимо. До 18 години те са много добре ежегодно проследявани от колегите детски кардиолози и като навършат 18 години, тъй като отпадат от полезрението на педиатричната помощ, реално погледнато, увисват във въздуха. Именно заради тази порочна практика ние посрещаме млади пациенти с нарушения, тоест пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, между 5-ата и 15-ата си година по повод вродена сърдечно-съдова аномалия. Това, че са успешно оперирани, не означава, че са излекувани, тъй като обикновено, когато имаме такива генетични нарушения, т.е. вродени сърдечносъдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани само с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушение в генетичния код, всички клетки носят генетичните нарушения и това не значи, че след операцията генетичното нарушение в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова например пациенти, оперирани в детска възраст поради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат остър аортен синдром. И именно такива пациенти могат да бъдат обхващани и трябва да бъдат изпращани много по-навреме.

-Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали двигател за пилотно въвеждане на елементите на Националния кардиологичен план по европейски модел и с какви действия? Смятате ли, че останалите общини те Ви последват?

– Едното действие ще бъде приложено първо като пилотен проект в някаква локалност и след това – на национално ниво. Разбира се, за да бъде приложен на национално ниво както Националният онкологичен план, така и Националният план за сърдечно-съдови заболявания, имаме нужда те да бъдат взети на употреба от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да съдействаме, да съветваме и т.н., но не можем да наложим този план за употреба от здравеопазната система. Това трябва да бъде, бих казал, политическо държавническо решение.

Едно е ясно – имаме нужда от действие в голям мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови заболявания и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме необходимост от мерки, които изискват решения и действия. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е наистина да се вземат решения на национално ниво. Включително и решения от гледна точка на една друга изключително важна тема, по която ние изоставаме – ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща интервенция при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при внезапна сърдечна смърт.

Вие лично се преборихте да има дефибрилатори на публични места в София?

– Аз съм се преборил в много локален аспект. Това трябва да стане национална практика, не трябва да има оазиси, а навсякъде без никакво изключение училища, села, градове, предприятия, институции – няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония например работодателите са задължени да обучат най-малко 10% от служителите, било то работници или директори, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или медицинска сестра, за работа с тях. В момента Дания достига 15% обучение на населението и там живеят около 700 хиляди обучени за даване на първа помощ – сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме инсталирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили вече близо 100 служители за работа с тях, трябва да се случи навсякъде. И това трябва да бъде цел. Все още, за съжаление, е цел само на една шепа ентусиасти, които направихме Български съвет по ресусцитация.

Сърдечни проблеми в една уж европейска държава

Сърдечносъдовите заболявания, основно инфарктите и инсултите, са водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци, а годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души

У нас тези цифри са повече от стряскащи: средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания на фона на останалите държави от ЕС е три пъти по-висок. За това алармира проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център. Данни на Евростат от 2019г. сочат, че 64,4% от смъртността у нас е вследствие на болести на органите на кръвообращението. Точната бройка е 69 632 души, което прави близо 1000 души на 100 000 население или всеки стотен човек…

25% от сърдечносъдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт, при която у нас оцелява само 1 от 10. Това е друга тежка статистика, изложена от доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ по време на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

Двамата експерти спряха вниманието си на причината за тези разлики в статистическите показатели. А тя е трудността на българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Защо българският пациент не получава европейско здравеопазване?

Колкото и да се опитват да ни убеждават политиците, че сме в Европа от години, по отношение на здравеопазването единственото ни предимство пред останалите пациенти на континента, е достъпът до специалист. Да, у нас да запишеш час за консултация дори при доцент или професор в кратък времеви срок е не само постижимо, но и често това е практика при търсене на второ и трето мнение. Страната ни разполага и с най-съвременна апаратура и за нея има отлично подготвени кадри. Имаме също изключителни специалисти, признати не само в Европа, но и в останалия свят. И точно тук свършват предимствата ни. В много малко от случаите тази специализирана помощ, тази висока експертиза и този навременен достъп е по джоба на пациента, въпреки, че е с платени здравни осигуровки. Ако консултацията се извърши с талон по Здравна каса, то последващите изследвания и голяма част от терапията се оказват непосилни за болния. Като се прибави липсата на национални скринингови програми, последващи от късна диагностика и слабото ниво на поддържане на терапия при хроничните болни, инцидентите, причинени от основните заболявания на пациента, не е изненада, че често се оказват фатални.

У нас битуват множество настроения спрямо лекарите, фармацевтичната индустрия и здравната система. Насаждано мнение е, че лекарят уврежда, а не лекува; че фармацевтичните компании разболяват, а не лекуват; че болниците изпразват джобове, а не лекуват… Логиката обаче е обратна. Но парадоксално, не сработва.

Всеки уважаващ себе си професионалист иска да е добър в работата си. Лекарската професия е хуманна отдаденост още от студентството. Тежкото следване, психо-емоционалното натоварване, безсънните нощи и мислите, неизбежната загуба на пациенти са само част от товара, който пациентът не вижда при срещата си с медицинския специалист. Той иска да е здрав (друг е въпросът какво прави за здравето си!). Отговорността за здравето е персонална отговорност, но няма лекар, който да не се бори заедно с пациента си и да не иска той да е по-добре, тъй като това гради валидацията му не само в обществото, но и в професионалната среда. Естествено, всеки работи с лимитите на собствената си компетентност. И затова толкова силно отекват случаите, които компрометират професията.

Фармацевтичната индустрия и медицинска техника искат да продават. Факт – произвеждат стока! Но Индустрията, освен във вътрешноконкурентната борба в терапията на хронични болести, влага също милиарди в търсенето на терапевтични решения и за медицински състояния, които са редки, касаят малък брой хора и правят възможно тези хора да живеят по-дълго, с подобрено качество на живота. Фармацевтичната индустрия търси начин да даде решение за всяка болест, но печели от профилактика и превенция повече, отколкото от скъпи, животоспасяващи и животоподдържащи терапии. А това става, когато грижата за здравето е национална политика; когато това е в самосъзнанието на отделния човек. Цената за поддържане контрола на хроничните болести е несъразмеримо по-ниска от колосалните суми за тежки иновативни терапии. Колкото повече хора се профилактират, толкова по-малко употреба на скъпи терапии ще има. Това не зависи от Индустрията, а от отделния човек. Но парадоксално евтините лекарства изчезват…

Болниците са търговски дружества (Уви!) и като такива логично се борят за пациентопоток. Пациенти се привличат обаче с компетентни специалисти, с добра апаратура и база. Понякога само първото е достатъчно.

Ако разглеждаме специфичната болнична техника за извършване на редки, високоспециализирани и комплексни манипулации, операции и терапии, то възможността за адекватно лечение е това, което ни доближава до страните с добри показатели в това отношение. А у нас има такава апаратура.

Разширената апаратурна диагностика не е източване на Касата, а е възможност за специфична и високо прецизирана съвременна медицина. Дали ще сте тежко болен или правите профилактичен преглед, диагностичната апаратурата е една и съща. Тя вече е закупена и е там. По-добре да я ползвате като здрав или с лека симптоматика. Но това не значи, че трябва да използвате цялата техника на отделението, нали?!

За да се поддържа една икономика работеща, тя трябва да има работоспособни хора, които печелят заплати, чиито пари харчат и с това поддържат икономиката. Здравните осигуровки целят да покрият нуждите на всеки търсещ здравна помощ. Икономиката има нужда не от хора в болнични, а от здрави хора, защото болният човек не работи, не харчи или ако харчи, то парите му отиват основно за възстановяване на здравето. Финансовите средства, изразходени за профилактика и превенция, са в пъти по-малко от средствата, които държавата отделя за лечение, манипулации и възстановителен период. Като се прибавят и болничните, сметката съвсем не излиза. Но има ли връзка между отделните министерства и агенции, и споделят ли те единен национален интерес?

В тази връзка всички – лекари, Индустрия, Държава би трябвало да искат да сме максимално здрави, за да работим, да купуваме, да си плащаме здравните осигуровки и да си правим профилактика, за да диагностицираме болестите си навреме, като така увеличим шанса си за здрав и по-дълъг живот. Защото само като живеем дълго и с добро качество, сме потребители на стоки и услуги, произвеждаме и така поддържаме икономиката. И логиката сочи, че ако не трябва да вадим допълнителни пари (от тези, които вече сме платили с осигуровките си) на касата на медицинския център и в аптеката, ще посещаваме по-често лекаря при нужда, ще се придържаме към терапията си и ще сме по-здрави. Тогава по-рядко ще имаме нужда от скъпи и редки интервенции. А ако такива все пак се наложат, тях също трябва да получим по право.

Ролята на Националната здравноосигурителна каса

НЗОК не е здравната ни система, но тя е онази институция, която директно и пряко обърква сметките ни. В най-общи линии ролята на Здравната каса е да разпределя публични средства, за да възстанови здравния ни статус, защото сме в голямата си част съвестни платци и рядко полагаме специални усилия да се разболеем. В този смисъл, трябва да ни се помогне. Дали Касата го прави обаче?

Ако се върнем на основната тема за сърдечносъдовата заболеваемост като първа причина за смъртност в страната ни, то задължително е необходима 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания, които включват: превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на съдова патология (аортна аневризма, дисекация и руптура), както и катетърна аблация на ритъмни и проводни нарушения, каквото е предсърдното мъждене. Защо това е важно?

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс за подобряване състоянието на пациентите, но и правят превенция на състояния като инфаркт и инсулт. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“. Това е мнението на проф. Петров. До момента тези медицински манипулации се доплащат от пациента.

Доц. Велчев обръща внимание на превенцията на внезапната сърдечна смърт, която настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Той сподели, че понякога рискът от внезапна сърдечна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и техния единствени шанс е оказване на навременна първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори. Както вече ви информирахме в предишна статия, в България годишно умират над 2200 души, а превенцията на тази смърт, при предварителни данни за сърдечна увреда на пациента, е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв. Според доц. Велчев, имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест, а усилието на кардиологичната общност трябва да е насочено към разпознаване на рисковите пациенти. „Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим“, сподели още доц. Велчев.

Независимо дали консумираме здравни услуги, няма ли да сме по-спокойни, ако знаем, че каквото и да се случи, можем да се оставим в ръцете на медиците само с една лична карта, дори джобовете ни да са празни? Днес, все още хората заделят „бели пари за черни дни“, без дори да си дават сметка, че тези пари вече са авансово заделени чрез здравните осигуровки. Въпросът е какво прави Касата с тях…

Източник: dir.bg

Необходима е 100% реимбурсация на модерни сърдечно-съдовите терапии

Необходима е 100% реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания. Основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци.

Отнася се до превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

Това стана ясно на кръгла маса под надслов „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

На нея присъстваха медицинският директор и началникът на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетската болница Аджибадем Сити Клиник проф. д-р Иво Петров, както и завеждащият Сектора „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ доц. д-р Васил Велчев.

Статистиката за хората със сърдечносъдови заболявания у нас е стряскаща, заяви проф. Петров. Над три пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз.

По данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.

“Модерните методики (ендоваскуларни импланти) ни дават шанс на всички нас за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни”, обясни проф. Петров.

Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, до което според него е необходимо да се подобри достъпа на пациентите в България като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК.

Ако не се направи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, заяви проф. Петров.

Доц. Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВВС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване.

В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта.

Данните сочат, че годишно в света от проблеми със сърцето си умират приблизително 17 млн. души, като при около 25% от тях причината е внезапна сърдечна смърт. При половината от тези случаи внезапната смърт е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват.

Понякога рискът от внезапна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ.

За съжаление при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори.

“Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори – еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв.

За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100% реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага – пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот”, обясни доц. Велчев.

По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. “Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим”, каза доц. Велчев.

Проф. Иво Петров с приз за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания

Проф. д-р Иво Петров получи награда за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания в България в рамките на седмото издание на международния научен форум Софийски дни на ехокардиографията, който се провежда в столицата от 8 до 10 април. Наградата връчи кардиологът доц. д-р Красимира Христова, председател на Фондация по инвазивна образна диагностика в кардиологията, инициатор и организатор на събитието.

През 2018 г. проф. Петров извършва първата в България операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. MitraClip е една от най-сложните интервенции в инвазивната кардиология, като позиционирането на клапата е невъзможно без ехокардиографията.

На 9 април, събота, проф. Иво Петров ще се включи в програмата на научното събитие с лекция за транскатетърното лечение на клапни заболявания. За 2022 г. голямата тема на симпозиума по ехокардиография са клапните заболявания, често откривани при проследявани пациенти след ковид.

Проф. Петров е медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и е член на борда на директорите на Фондация „От сърце“. Има четири специалности – вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Преминал е обучения по едноваскуларна ехокардиография и стрес-ехокардиография в Германия, курс за обучение по периферна Доплер-ехография в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Специализирал инвазивна кардиология и радиология в Аржентина. 

Източник: https://acibademcityclinic.bg/

Дефибрилатори в метрото ще спасяват човешки животи

В 4-те най-оживени станции на столичното метро вече има поставени дефибрилатори, които могат да спасят човешки живот в случай на сърдечен арест.

„Целта на този пилотен проект е да бъде систематично обучено населението в даване на първа помощ, докато дойде екип на Спешна помощ. Това е европейска практика, която е залегнала в документите на всички членки на ЕС. Ние трябва да постигнем тези стандарти“, каза кардиологът проф. Иво Петров.

По думите му, дори хора, които не са специалисти, могат да действат с тях и да спасят човешки живот. Апаратите не могат да увредят човек.

Предстои да бъдат обучени над 70 служители на Столичния метрополитен как да боравят с дефибрилаторите.

До момента в столичното метро е имало повече 10 случая на хора, нуждаещи се от първа помощ. 

Източник: БНР

Хипертонията и диабетът причиняват аритмия

– Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?
-То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.
– Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?
– Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35%, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15% от хората над 70-80 години страдат оттова заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.
Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет…
За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.
– Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот ?
– Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пактакъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава
ОБРАТИМА ПРИЧИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол. Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.
Има пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.
Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130,150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.
Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт. Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.
– Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?
– Учим хората как ДА СИ МЕРЯТ ПУЛСА и да следят за аритмия. Има различни начини – опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смартчасовниците. Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнител но точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.
Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не.
Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи,се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години. Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно„сърчице“ на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.
– Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?
– Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един поразличен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно
ПРЕДСЪРДИЯТАСА ДАЛИ НАКЪСО
Този кръг може лесно да бъде прекъс нат чрез аблация.
Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99% и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5%.
– А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация?
– Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80%. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.
Аблацията е доста поефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30%, а ефективността на аблацията е 70-80%. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.
– Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?
– Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че
ПАЦИЕНТЪТ НЯМА ТРОМБИ В СЪРЦЕТО, преди да го вкараме в ритъм.
Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.
– Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?
– Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.
Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.
– Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм?
– В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.
***
Визитка
Д-р Красимир Джинсов екардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения е областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.
Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.
***
Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация. Ще обсъдим с него основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии – предсърдното мъждене.

Проф. Иво Петров: Коронавирусът засяга сърцата на неваксинираните

Основният риск за усложнения при пациенти с COVID-19 е свързан със сърдечно-съдовата система и този факт се доказа от множество проучвания и статистически данни. Това обясни в „Говори сега“ по БНТ проф. Иво Петров, кардиолог и член на Експертния съвет по кардиология към министерството на здравеопазването. COVID може да „даде спусък“ за усложняване на относително стабилно сърдечно-съдово състояние и това е основно при неваксинираните, обясни проф. Петров пред националната медия. По думите му, при т.нар. цитокинова буря следва безконтролно тромбообразуване. Затова трябва да има синергия между специалистите в отделните специалности за лечение на пациента, допълни проф. Петров. Има протоколи, които предпазват от усложнения, така че в този аспект сме напред в разбирането на патофизиологията на заболяването. Като пример за това проф. Петров посочи случай отпреди 2-3 седмици, когато лекарите са спасили 90-годишна жена с COVID и тромбоза в мозъка. Цялото ми семейство е ваксинирано – започвайки от майка ми и стигайки до 15-годишния ми син. Аз вярвам в науката, категоричен е проф. Петров. Той допълни, че и много висок процент от медицинските специалисти в болницата му също са ваксинирани. За съжаление, в България се оказа, че четвъртата вълна е най-тежка. На световно ниво 52% процента от населението е ваксинирано, а забележете, в България е само 26%. Хората трябваше да бъдат екзактно позитивно информирани какво представлява ваксината и да вземат правилното решение, обясни проф. Петров. Всички ние знаем – ще има пета вълна и ние трябва да се подготвим за това, което предстои, допълни той.

Поставят външни дефибрилатори в столичното метро

Шест броя автоматични външни дефибрилатори да бъдат закупени и поставени на най-оживените 5 метростанции. Това предложение представи председателят на Столичният общински съвет Георги Георгиев. Инициатор на пилотния проект е кардиологът и зам.-председател на Столичния общински съвет проф. Иво Петров.

Дефибрилаторите ще бъдат поставени на метростанциите при Софийския университет, НДК, „Сердика“, „Люлин“ и „Витоша“. Те ще бъдат поставени в специални шкафове. Преди пандемията през тези 5 метростанции минаваха 400 000 души на ден, сега пътникопотокът е 240 000 души дневно. Шестият дефибрилатор се предвижда да бъде поставен в аварийната дирекция на Столична община, като ще се използва както на терен, така и за обучението на доброволци.

„Надявам се, най-късно през февруари да е приключило и обучението на служители на метрото във всяка от станциите как да работят с дефибрилаторите“, каза председателят на СОС Георги Георгиев. „Идеята ни бе подкрепена от всички политически групи в СОС, за което благодаря. Поставянето на автоматични външни дефибрилатори е отдавнашна мечта на Дружеството на кардиолозите в България – да въведем европейската и световна практика. Този пилотен проект включва и обучение – първо на групи, които са пряко ангажирани със спасяването на човешки животи – лекари, медицински сестри, планински спасители, доброволци към БЧК и други, а след това ще бъдат обучени и всички останали. У нас – най-малко 4000 българи губят живота си поради внезапен сърдечен арест. С тази машина, поставена върху гърдите на човек в първите минути, можем да спасим живот.

Данните показват, че без намеса в първите минути от настъпването на такъв инцидент, смъртността е 80%. И обратното – шведска статистика показва, че при използване на дефибрилатор в първите минути, 70% от пациентите се спасяват“, обясни проф. Петров. Той отбеляза още, че такива дефибрилатори вече има поставени в много страни. Софтуерът на апаратите, които ще бъдат закупени, е така направен, че сам определя дали даден пациент има нужда от електрически разряд. По този начин се гарантира, че апаратът няма да бъде използван неправомерно. Самият апарат пък дава гласови инструкции как да се действа стъпка по стъпка, което позволява използването му дори от случаен човек, който не е специалист. По този начин вероятността от грешка е нула, обясни още кардиологът