проф. Иво Петров

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Проф. Иво Петров: В България биологични терапии за висок холестерол се реимбурсира

В България най-висока причина за смърт държат сърдечносъдовите заболявания. Инфарктът е най-острото и най-фатално събитие от такъв произход, при което нивата на „лошия“ холестерол са от ключово значение. Умее ли българинът да се грижи за сърдечносъдовото си здраве отговаря медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център проф. д-р Иво Петров.

Проф. Петров, защо българинът умира най-често от сърдечносъдови инциденти?

Защото са налице всички фактори, които водят до тази неблагоприятна статистика. Има няколко страни, с които си мерим първенството – Румъния, Молдова, Украйна. Най-вероятно влияят начина на живот, на хранене, но и неспазване на каквато и да било профилактика, късно откриване на потенциалните фактори, които водят до ранно откриване на атеросклероза…

Има ли държавна политика в това отношение?

За съжаление, държавата се отдръпна от стратегията, която най-много работи – превенция, отстраняване на възможните рискови фактори и навременно лечение на тези, които не са въпрос на лично поведение. Под „лично поведение“ разбираме тютюнопушене и ранното откриване на високите нива на холестерола и неговото лечение; ранното откриване на артериалната хипертония и навременното й лечение; ранното откриване на захарния диабет и неговото лечение… Това са правилните стратегиите, за да избягаме от тази статистика.

За да има ранно откриване, трябва въпросните показатели да се изследват.

Точно така, трябва да има скрининг за множество заболявания, и те са както предпоставка, като високите нива на LDL холестерола с генетична предекспозиция, така и потенциално смъртоносните, като аортната дисекация. Тези заболявания биха могли да бъдат навреме контролирани, тъй като те не могат да бъдат премахнати, защото става въпрос за генетика. А онези хора, които имат генетично нарушение, трябва да бъдат много по-строго проследявани. Затова трябва да се направи скрининг по различни показатели – лабораторни, генетични, наднормено тегло, ниво на холестерола. Това не е толкова трудно. Таргетните групи са известни на колегите от практиката, включително на общо практикуващите лекари и на амбулаторните кардиолози. Ако държавата се заинтригува, нашата гилдия спокойно може да посочи кои са тези таргетни групи.

Държавата отговаря на това с годишен профилактичен безплатен кръвен тест. Ако той покаже завишен холестерол, какво се предприема?

Трябва да има реакция.

Много често обаче хората се успокояват, че високият холестерол „им е по наследство“ или че могат да го коригират с диета.

Ако е така, това още повече акцентира върху необходимостта от профилактика. При такива пациенти трябва да има многофакторно повлияване, тоест, ясно е, че само с промяна начина на живот и с диета в огромната част от случаите не става, защото холестеролът го произвеждаме ние и много по-малко внасяме отвън. Дори и лекари смятат, че ако се премине на някаква много строга диета, проблемът може да се реши, но не напълно. Диетата не може да свали нивата на LDL с повече от 15%, което в общия случай е крайно недостатъчно.

Хората, които са с генетична предиспозиция, имат индивидуално производство на LDL-холестерол. Трябва да има структурирана помощ за тези пациенти, а не спорадична и на принципа на случайна среща между пациент и лекар. Държавата трябва да има политика, насочена към тези хора. Много си говорим за Европейски практики и финансиране и е крайно време да следваме тези практики, опосредствани от европейското финансиране. Това може, и трябва да бъде направено. Още повече Националния план за сърдечносъдовите заболявания (ССЗ), който още преди 3 години Дружеството ни придвижва, се надяваме да бъде приет и наложен за употреба на национално ниво. Явно, когато човек не се грижи сам за собственото си здраве, някой трябва да му го наложи.

Така е, защото лечението на един тежък сърдечносъдов болен са големи икономически разходи и за данъкоплатеца.

Не случайно на ниво Европейски парламент е създаден Европейски Алианс за сърдечно здраве (EACH) и имаме инициатива да се създаде подобна структура и у нас, която да обедини усилията на професионалните дружества, институциите, пациентските организации и с обща помощ да се редуцират ССЗ и да намалее смъртността. В България тези заболявания са най-големият убиец.

Холестеролът ли е единствения рисков фактор за инфаркт?

Той е най-големият, защото е градивният материал на плаката, която води до стеснение и запушване на съда. Ако един пациент има генетична предекспозиция и е пушач, това го прави абсолютно задължителен кандидат за ранно развитие на атеросклероза. При пациенти, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), продължителността на живота без терапия е едва 44 години. Тези хора са изключително склонни към остри сърдечносъдови събития, каквито са инфаркта, инсулта и периферно-съдовата остра исхемия. Между тях има и такива, които са и със захарен диабет.

Това, което казахте за ранната смъртност при хората с ФХ, звучи като присъда. Може ли тази възрастова граница да бъде променена с медикаментозни средства?

Със сигурност! Ние се борим за това. Според наше проучване, включващо петте най-големи болници, 52% от пациентите с ФХ, които са имали сърдечносъдово събитие, в рамките на година преживяват повторен инцидент. Те, по принцип са податливи на поредица от сърдечносъдови инциденти и за съжаление, някои от тях фатални. Затова в практиката си рядко срещаме възрастни пациенти с ФХ. Когато имаме няколко рискови фактора при тези хора, общият риск не се сумира, а се увеличава експоненциално – умножава се по 3, 4, по 5, затова рискът от ранна смърт при тях е няколко пъти по-висок от тази в общата популация. И за да не бъдат обречени, те трябва да се лекуват комплексно.

Има ли подходящи терапии за тях?

Благодарение на биотехнологиите в последните години се създадоха антитела, имитиращи РНК молекули и др. Тези хора вече имат шанс, който само преди няколко години нямаха.

Достъпни ли са терапиите за всички нуждаещи се?

Говорим за комбинация от различни, като механизъм на действие, медикаменти и тук не мога да не кажа една много добра дума: България е една от не многото европейски страни, в които новите терапии са реимбурсирани за таргетните групи и вече имаме все повече пациенти, включени на такава терапия. Скоро ни предстои публикация на този почти 4-годишен опит, който имаме, показващ колко драстична е разликата в прогнозата между тези, които са били на старото лечение, в сравнение с пациентите, които са на новите терапии. При тях ясно се вижда с няколко пъти намаляване на сърдечносъдовите събития. Това означава, че при отговорно поведение и отговорна терапия, която се спазва и от тези, които я назначават и от приемащите я, имаме директен ефект върху прогнозата. За разлика от статините, биологичната терапияе човешко моноклонално антитяло и въздейства единствено и само на PCSK9 рецептора и на нищо друго. В допълнение профилът на безопасност се проследява и вече е добре известен.

Какви са стойностите на LDL холестерола, при които се налага медикаментозна терапия?

В общата популация при общ холестерол над 6 mmol/l и LDL над 3 mmol/l, когато тези показатели са устойчиви въпреки промяна в начина на живот и хранене. Тогава трябва да се мисли за допълнително медикаментозно лечение. Нивата, които се считат за безопасни при хора, които имат нестабилна атеросклероза и са с много висок атерогенен риск, е 1,4 mmol/l.

Тези терапии цял живот ли трябва да се приемат?

Да. За съжаление това не е настинка и не минава. Това е предразположение на конкретния организъм, което е генетично обусловено и не можем да избягаме от него за 2 – 3 месеца лечение. Най-голямата грешка е някой пациент като каже: „Толкова добре се повлиях от терапията, че ми се оправи холестерола и вече не пия никакви лекарства“. Това е ужасяващо, защото множество проучвания показват, че при спиране на терапията се получава rebound ефект – нивото на холестеролът рязко се покачва и дестабилизира атеросклерозата. Един стрес, едно препушване, един пик на кръвното налягане могат да доведат до дестабилизиране на плаката и това да доведе до остри сърдечносъдови събития.

Колко често трябва да се изследва холестерола при рискови пациенти?

При пациентите – на 3 месеца. При хората, при които няма риск от сърдечно-съдов инцидент е достатъчно 2 пъти годишно.

Статистиката сочи, че пациентите, преживели един сърдечносъдов инцидент, са изложени на много по-голям риск от втори. Защо?

Защото при тези хора атеросклерозата не е стабилна, а по-скоро дестабилизирана. Очевидно хора, които вече веднъж имат нестабилна атеросклероза, са склонни да имат повторен инцидент поради дестабилизирала се атеросклеротична плака. Над 70% от хората с периферно-съдова болест умират от миокарден инфаркт, което значи, че когато атеросклерозата е факт, тя е склонна да се дестабилизира на различно място в организма. Ето защо тези пациенти трябва да бъдат обхванати и лекувани отговорно.

А какво е стабилна атеросклероза?

Тази, която не напредва като процент стеснения и няма тромботични усложнения. При правилно лекувани хора атеросклерозата им не напредва и е стабилна, тоест процентът на стеснение не се увеличава и няма последващо развитие.

С какви изследвания може да се разбере това?

Освен лабораторните кръвни, най-достъпен се явява доплера на каротидните и периферните съдове, но също и различни образни изследвания.

Атеросклерозата болест на напредналата възраст ли е?

В общата популация, да. При хората, които нямат генетична предразположеност. С течение на времето атеросклерозата се проявява.

Тогава не се ли връщаме към първия въпрос с логичен отговор? Продължителността на живота се увеличава и това води до изменението на съдовете, и от там – респективно се създава предпоставка за сърдечносъдови инциденти и смърт.

Абсолютно правилно разсъждение. Колкото е по-застаряващо населението, толкова повече хора, засегнати от атеросклероза, ще има. А и модерното лечение на инфаркта допринася до това хората да живеят повече. Но тук искаме не да постигнем безсмъртие, а да увеличим живота на хората с риск от преждевременна смърт.

Проф. Петров говори за непостигнатите висини в родното здравеопазване

„Практиката да се лекуват чужденци в България се обърна наопаки от 15-20 години, а именно в момента много българи бързат и намират подходящо лечение в чужбина. Това по-бавно наваксване на разликата в медицината е една от причините. Въпреки че разполагаме с все още много добро медицинско образование, 1/3 от колегите, които учат медицина, учат и немски или испански език, за да се реализират в Европа като специалисти. Фактът е обаче, че те търсят не само по-добро заплащане, те търсят развитие. А развитие без високи технологии и без съответното финансиране за тях, няма как да им бъде осигурено“. Така отговори на въпрос защо българите търсят медицинска помощ в чужбина, а не у нас, медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

Той даде пример с това, че в клиниката на професор Чирков младите специализанти, сред които той самият, са получавали по 12-13 долара заплати навремето и посочи, че от тогава досега има огромно развитие в тази посока: „Не можем да си затваряме очите – този луфт между западната медицина и тази у е по-малък, но все още не е наваксан. А Турция, която дори не е в ЕС, не само го е наваксала, но се мери с най-високите нива на медицина в света“.

По отношение на множеството непостигнати висини в родното здравеопазване професорът посочва като основен проблем финансирането и целевото финансиране. „Корупция има, тя е завладяла цялото общество. Късно или не, крайно време е гражданското общество да направи така, че да има сериозна нетърпимост към плащането под масата. Този модел е направил и нас като индивиди да мислим по този начин. Промяната трябва да започне още от образованието и да има нетърпимост към корупцията на всички нива –  в здравеопазването, в държавната администрация, в съдебната система, в полицията. В момента по никакъв начин не можем да се похвалим с изкореняване на корупцията“, уточнява той.

И допълва: „В един от отчетите на НЗОК се цитираше с колко повече са се увеличили средствата, които тя е заплащала за лечение на българи в чужбина. Аз самият всеки месец подписвам такива експертни становища с ясното съзнание, че правя добро. Ние лекарите имаме съзнание за дефицитите в нашето здравеопазване. Един от големите проблеми е неправилното нецеленасочено финансиране. Болниците, които са изпразнени от съдържание, тежат на системата без да се закриват, а трябва да отпаднат от системата, защото нямат принос към здравеопазната, когато е толкова прераздута.

А България може да бъде притегателно място за здравен туризъм отново. Повечето от кубинските рехабилитатори са обучавани у нас. В момента именно рехабилитационната медицина на Куба е притегателно място за лечение на хора от цял свят, а тези хора са се обучавали в България. В момента нашата рехабилитационна медицина е поставена в задния двор, никой не обръща внимание нито на нея, нито на профилактиката. За съжаление явно от там не може да има течове…“

Излагането на радон може да повиши риска от инсулт

Ново изследване показва, че излагането дори на умерени нива на радон – невидим газ без мирис, който е втората водеща причина за рак на белия дроб, е свързано с повишен риск от инсулт. Изследването е публикувано в онлайн изданието на Neurology, медицинското списание на Американската академия по неврология.

Изследвайки излагането на радон при участнички на средна и по-напреднала възраст, авторите му са установили повишен риск от инсулт. Рискът е по-голям сред жените, изложени на високи и дори умерени концентрации на замърсителя на въздуха в помещения, в сравнение с тези, които са били изложени на най-ниски концентрации.
Проучването не показва причинно-следствена връзка, а само установява зависимост между излагането на радон в жилищата и риска от инсулт.

„Радонът е естествен радиоактивен газ, който се получава при разпадането на метали като уран или радий в скалите и почвата. Газът може да проникне в жилищата през пукнатини в стените и подовете на мазетата, строителни фуги и пролуки около тръбите“, се посочва в съобщението за медиите.
„Ролята на радона за появата на рак на белия дроб е установена. Въпреки това досега се знае много малко за ролята му в епидемиологията на сравнително често срещани сърдечносъдови заболявания като инсулта“, казва водещият автор на изследването д-р Ерик Уитсел от университета на Северна Каролина в Чапъл хил, САЩ.

Изследването включва 158 910 участнички на средна възраст 63 години, които в началото не са имали инсулт. Те са наблюдавани средно в продължение на 13 години. В хода на изследването участничките са прекарали общо 6979 инсулта.
За целите му жените са били разделени на три групи, изложени съответно на висока, средна и ниска концентрация на радон в районите, в които живеят.

Вземайки предвид фактори като тютюнопушене, диабет и високо кръвно налягане, изследователите са установили, че за участничките от групите, изложени на висока и средна концентрация на радон, рискът от инсулт е бил съответно с 14 процента и 6 процента по-висок.

Специалистите отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите. Евентуалното им потвърждаване ще даде възможност да се обърне внимание на един нов рисков фактор за инсулт и в крайна сметка да се подобри общественото здраве.

Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене“

Уважаеми колеги,

От името на Организационния комитет и лично от свое име имам удоволствието да Ви поканя на Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене през 2024г.“, който ще се проведе в периода 23-24 февруари 2024 г. в DoubleTree by Hilton, гр. Пловдив.

Скорошните научни открития в областта на ПМ ни помогнаха да разберем по-добре патогенезата му, подлежащия субстрат, мястото на интервенционалната терапия в лечението му. Стъпвайки на това Американската кардиологична асоциация пренаписа препоръките си и ги публикува само преди два месеца. Очакваме тази година европейското кардиологично дружество да ги последва. 

Кои са проучванията променили американските препоръки, кои са основните акценти на новия гайдлайн, как биха променили ежедневната ни практика? Отговорите на тези и много други въпроси ще може да чуете по време на Научния симпозиум. Ще имате възможност да зададете и въпросите, които Ви вълнуват, на водещи експерти в областта.

Научното съдържание ще е фокусирано върху ранната диагностика и превенция на заболяването, профилактиката на тромбоемболични събития с акцент върху антикоагулантното лечение при специфични ситуации. Ще бъдат обсъдени предимствата и недостатъците на консервативното и интервенционалното лечение при предсърдното мъждене и как да изберем оптималния подход за нашите пациенти. 

Ще бъдат представени актуалните препоръки за катетърна аблация на ПМ, a в специална live-in-the-box сесия ще дадем нагледна представа за това как протича една електрофизиологична процедура и какво да очакват лекарят и пациентът. 

Програмата съдържа и практически насочени сесии, фокусирани върху проблеми, с които се сблъскваме в ежедневната клинична практика, като проследяването на пациентите след катетърна аблация – какво да правим при рецидив, кога считаме процедурата за успешна, потенциални усложнения, за които да мислим.  

Ще Ви очакваме!

С уважение,
Красимир Джинсов, FESC
Председател на ССКЕБ

Инфарктът и инсултът – водеща причина за смъртност в България

Водещата причина за смърт в България са сърдечно-съдовите заболявания, като относителният им дял е 59.8%. Най-честата причина за смърт са мозъчносъдови болести (инсулт) и исхемична болест на сърцето (инфаркт). Това показват данните на Националния център по Обществено здраве и анализи към МЗ, представени от НСИ.

Хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения през 2022 г. показват увеличение – с 184 723 от 2 013 020 през 2021 г. на 2 197 743 през 2022 година. Най-честата причина са болестите на органите на кръвообращението, храносмилателната система, новообразуванията, болестите на дихателната система, болестите на пикочо-половата система, травмите, отравяниятаи т.н.

Населението у нас продължава да застарява. В края на 2022 г. относителният дял на лицата на възраст над 65 години е 23.5%, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години е 17.1%.

Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. От населението на страната 4 746 710 души, или 73.6%, живеят в градовете, а 1 701 000 души, или 26.4% – в селата. По-голямата част от общия брой на населението са жени – 51.9%. Процесът на остаряване е по-силно изразен в селата, отколкото в градовете. Относителният дял на възрастното население (65 и повече години) в селата е 28.3% и е 1.3 пъти по-голям, отколкото в градовете – 21.8%. Делът на младото население (до 17 години) в селата е 16.3%, а в градовете – 17.3%.

През 2022 г. у нас са родени 56 596 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. В градовете и селата раждаемостта е била съответно 8.8 и 8.5 на хиляда души от населението. В териториален аспект раждаемостта е най-висока в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, Пловдив – 9.7‰, Ямбол – 9.6‰, Варна – 9.2‰, Ловеч – 8.8‰, Пазарджик – 8.8‰, София – 8.8‰. С най-ниска раждаемост през 2022 г. са областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, Перник – 6.9‰, и Русе – 7.0‰.

Възрастовите показатели на жените показват, че с най-висока стойност е показателят сред жените на възраст от 25 до 29 години, следван от показателя сред жените на възраст 30 – 34, 20 – 24 години и сред по-младите майки на възраст от 15 до 19 години.

Високата смъртност продължава да е един от основните демографски проблеми. През 2022 г. броят на починалите лица е 118 814 души, или с 30 181 души по-малко в сравнение с 2021 г., а коефициентът на общата смъртност е 18.4 на хиляда души. Смъртността на населението в градовете е 16.0 на хиляда, а в селата – 24.9 на хиляда души. Най-висока е смъртността в областите Видин, Габрово, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч, Враца, Плевен, Русе, Силистра, Велико Търново, Добрич, а най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.

През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година. Техният брой е с 52 по-малък в сравнение с предходната година. По области детската смъртност варира в границите от 0.9 на хиляда живородени в област Кърджали до 11.6 на хиляда в област Ямбол. В повече от половината от областите детската смъртност е над средното ниво за страната. Основните причини за умиранията на децата на възраст под една година през 2022 г. са: някои състояния, възникващи в перинаталния период (220.9 на сто хиляди живородени); вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (84.8 на сто хиляди живородени).

Иновативно изследване открива тежка сърдечна болест

Нова система дава шанс за диагностициране на микроваскуларна болест на сърцето. Пионери в иновативната процедура са екипа на доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Заболяването се отнася до промени в структурата и функцията в най-малките съдове (с диаметър под 1 мм.) на сърцето.

Промените в микроциркулацията на сърцето предизвикват стенокардни (гръдни) болки, умора и задух при движение. При такива пациенти коронарографията не се установява големи стеснения по видимите съдове. Именно поради тази причина до момента много често диагнозата микроваскуларна болест остава неразпозната, а пациентите с нея не са лекувани. Причината е невъзможността за поставяне на диагнозата.

„Микроваскуларната болест засяга тези съдове на сърцето, които са „невидими“ за нас по време на коронарографията. Тук трябва да отбележим, че коронарографията е златният стандарт в изследването за заболявания на сърцето.“, обяснява доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Проучванията в световен мащаб определят микроваскуларната болест като „новото лице“ на исхимичната болест на сърцето. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се променят – най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне до тяхното запушване. Това нарушава кръвоснабдяването на сърцето (миокарда), което е свързано с появата на различни симптоми.

„При микроваскуларната болест на сърцето не се виждат и наблюдават големи промени при епикардните съдове (големите съдове на сърцето), които ние виждаме по време на коронарографията и които бихме могли да стентираме и байпасираме. Всъщност болестта е в малките съдове и тя засяга около 30% от населението. При пациентите с това заболяване ние наблюдаваме симптоматика и оплаквания, които нарушават значително качеството на живот, но коронаграфията при тях показва, че коронарните съдове са добре и не е необходима интервенция.“, допълва доц. Валери Гелев.

Микроваскуларната болест на сърцето е с лоша прогноза, съпоставима с тази на пациенти с епикардни лезии, а според някои проучвания прогнозата е дори по-лоша. Диагнозата е по-често срещана при жени. До скоро в световен мащаб се е приемало, че при пациентите с оплаквания, при които коронарните съдове са „чисти“ и нямат проблем, не е налице сериозен проблем, касаещ продължителността и качеството на живот на самия човек.

Проучвания в последните години и ангажираността на най-изявените специалисти в областта на кардиологията в световен мащаб, обаче, установяват, че прогнозата на хората с микроваскуларна болест на сърцето е съпоставима с тази на пациенти, които имат стенози (стеснения) по големите съдове на сърцето.

Иновативното за страната ни изследване е инвазивно и към момента се извършва единствено от екипа на доц. Гелев. Процедурата се провежда по специфичен метод, при който в съда се въвежда специален катетър, чрез който се измерва коронарният кръвоток. Така специалистите получават индекси, показващ дали малките съдове на сърцето са засегнати. Чрез процедурата инвазивните ни кардиолози могат да оценят както заболяването на епикардните артерии, така и наличието на микроваскуларна болест.

„Освен, че изследването е значим напредък в диагностиката, практическото значение е, че болните, имайки поставена тази диагноза, могат да бъдат лекувани адекватно. Ние можем да стратифицираме риска, да лекуваме рисковите им фактори, както и симптоматиката. Така повлияваме значително на качеството на живот на тези хора. Лечението на заболяването е медикаментозно. Това изследване се провежда в световен мащаб едва от няколко години и шансът да можем да го извършваме и в страната ни е много голям и важен. Вече прилагаме метода и целта ни е изследването да стане рутинно и част от ежедневната ни практика. Изключително важно е тази диагноза да се открива и да е ясна, защото обикновено при липса на промени в големите коронарните съдове, пациентите се третират като здрави, а това е много далеч от истината, защото те също страдат от сериозно заболяване“, споделя дож. Гелев.

С агресивна и подходяща медикаментозна терапия на рисковите фактори и на заболяването, пациентите получават значително подобряване на прогнозата и изключително подобряване на качеството им на живот.

„Имаме възможност да извършваме изследването и по време на коронарографията. Ако установим, че няма лезии на големите съдове, то веднага можем да извършим и проверка на малките съдове. През клиниката ни премина първият пациент за страната ни, който вече има поставена диагноза и назначена терапия.“

Съвместните усилия по пътя за възможност изследването да бъде достъпно в България са изключително големи и значими за пациентите в страната ни.