проф. Иво Петров

Сърдечни проблеми в една уж европейска държава

Сърдечносъдовите заболявания, основно инфарктите и инсултите, са водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци, а годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души

У нас тези цифри са повече от стряскащи: средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания на фона на останалите държави от ЕС е три пъти по-висок. За това алармира проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център. Данни на Евростат от 2019г. сочат, че 64,4% от смъртността у нас е вследствие на болести на органите на кръвообращението. Точната бройка е 69 632 души, което прави близо 1000 души на 100 000 население или всеки стотен човек…

25% от сърдечносъдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт, при която у нас оцелява само 1 от 10. Това е друга тежка статистика, изложена от доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ по време на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

Двамата експерти спряха вниманието си на причината за тези разлики в статистическите показатели. А тя е трудността на българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Защо българският пациент не получава европейско здравеопазване?

Колкото и да се опитват да ни убеждават политиците, че сме в Европа от години, по отношение на здравеопазването единственото ни предимство пред останалите пациенти на континента, е достъпът до специалист. Да, у нас да запишеш час за консултация дори при доцент или професор в кратък времеви срок е не само постижимо, но и често това е практика при търсене на второ и трето мнение. Страната ни разполага и с най-съвременна апаратура и за нея има отлично подготвени кадри. Имаме също изключителни специалисти, признати не само в Европа, но и в останалия свят. И точно тук свършват предимствата ни. В много малко от случаите тази специализирана помощ, тази висока експертиза и този навременен достъп е по джоба на пациента, въпреки, че е с платени здравни осигуровки. Ако консултацията се извърши с талон по Здравна каса, то последващите изследвания и голяма част от терапията се оказват непосилни за болния. Като се прибави липсата на национални скринингови програми, последващи от късна диагностика и слабото ниво на поддържане на терапия при хроничните болни, инцидентите, причинени от основните заболявания на пациента, не е изненада, че често се оказват фатални.

У нас битуват множество настроения спрямо лекарите, фармацевтичната индустрия и здравната система. Насаждано мнение е, че лекарят уврежда, а не лекува; че фармацевтичните компании разболяват, а не лекуват; че болниците изпразват джобове, а не лекуват… Логиката обаче е обратна. Но парадоксално, не сработва.

Всеки уважаващ себе си професионалист иска да е добър в работата си. Лекарската професия е хуманна отдаденост още от студентството. Тежкото следване, психо-емоционалното натоварване, безсънните нощи и мислите, неизбежната загуба на пациенти са само част от товара, който пациентът не вижда при срещата си с медицинския специалист. Той иска да е здрав (друг е въпросът какво прави за здравето си!). Отговорността за здравето е персонална отговорност, но няма лекар, който да не се бори заедно с пациента си и да не иска той да е по-добре, тъй като това гради валидацията му не само в обществото, но и в професионалната среда. Естествено, всеки работи с лимитите на собствената си компетентност. И затова толкова силно отекват случаите, които компрометират професията.

Фармацевтичната индустрия и медицинска техника искат да продават. Факт – произвеждат стока! Но Индустрията, освен във вътрешноконкурентната борба в терапията на хронични болести, влага също милиарди в търсенето на терапевтични решения и за медицински състояния, които са редки, касаят малък брой хора и правят възможно тези хора да живеят по-дълго, с подобрено качество на живота. Фармацевтичната индустрия търси начин да даде решение за всяка болест, но печели от профилактика и превенция повече, отколкото от скъпи, животоспасяващи и животоподдържащи терапии. А това става, когато грижата за здравето е национална политика; когато това е в самосъзнанието на отделния човек. Цената за поддържане контрола на хроничните болести е несъразмеримо по-ниска от колосалните суми за тежки иновативни терапии. Колкото повече хора се профилактират, толкова по-малко употреба на скъпи терапии ще има. Това не зависи от Индустрията, а от отделния човек. Но парадоксално евтините лекарства изчезват…

Болниците са търговски дружества (Уви!) и като такива логично се борят за пациентопоток. Пациенти се привличат обаче с компетентни специалисти, с добра апаратура и база. Понякога само първото е достатъчно.

Ако разглеждаме специфичната болнична техника за извършване на редки, високоспециализирани и комплексни манипулации, операции и терапии, то възможността за адекватно лечение е това, което ни доближава до страните с добри показатели в това отношение. А у нас има такава апаратура.

Разширената апаратурна диагностика не е източване на Касата, а е възможност за специфична и високо прецизирана съвременна медицина. Дали ще сте тежко болен или правите профилактичен преглед, диагностичната апаратурата е една и съща. Тя вече е закупена и е там. По-добре да я ползвате като здрав или с лека симптоматика. Но това не значи, че трябва да използвате цялата техника на отделението, нали?!

За да се поддържа една икономика работеща, тя трябва да има работоспособни хора, които печелят заплати, чиито пари харчат и с това поддържат икономиката. Здравните осигуровки целят да покрият нуждите на всеки търсещ здравна помощ. Икономиката има нужда не от хора в болнични, а от здрави хора, защото болният човек не работи, не харчи или ако харчи, то парите му отиват основно за възстановяване на здравето. Финансовите средства, изразходени за профилактика и превенция, са в пъти по-малко от средствата, които държавата отделя за лечение, манипулации и възстановителен период. Като се прибавят и болничните, сметката съвсем не излиза. Но има ли връзка между отделните министерства и агенции, и споделят ли те единен национален интерес?

В тази връзка всички – лекари, Индустрия, Държава би трябвало да искат да сме максимално здрави, за да работим, да купуваме, да си плащаме здравните осигуровки и да си правим профилактика, за да диагностицираме болестите си навреме, като така увеличим шанса си за здрав и по-дълъг живот. Защото само като живеем дълго и с добро качество, сме потребители на стоки и услуги, произвеждаме и така поддържаме икономиката. И логиката сочи, че ако не трябва да вадим допълнителни пари (от тези, които вече сме платили с осигуровките си) на касата на медицинския център и в аптеката, ще посещаваме по-често лекаря при нужда, ще се придържаме към терапията си и ще сме по-здрави. Тогава по-рядко ще имаме нужда от скъпи и редки интервенции. А ако такива все пак се наложат, тях също трябва да получим по право.

Ролята на Националната здравноосигурителна каса

НЗОК не е здравната ни система, но тя е онази институция, която директно и пряко обърква сметките ни. В най-общи линии ролята на Здравната каса е да разпределя публични средства, за да възстанови здравния ни статус, защото сме в голямата си част съвестни платци и рядко полагаме специални усилия да се разболеем. В този смисъл, трябва да ни се помогне. Дали Касата го прави обаче?

Ако се върнем на основната тема за сърдечносъдовата заболеваемост като първа причина за смъртност в страната ни, то задължително е необходима 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания, които включват: превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на съдова патология (аортна аневризма, дисекация и руптура), както и катетърна аблация на ритъмни и проводни нарушения, каквото е предсърдното мъждене. Защо това е важно?

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс за подобряване състоянието на пациентите, но и правят превенция на състояния като инфаркт и инсулт. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“. Това е мнението на проф. Петров. До момента тези медицински манипулации се доплащат от пациента.

Доц. Велчев обръща внимание на превенцията на внезапната сърдечна смърт, която настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Той сподели, че понякога рискът от внезапна сърдечна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и техния единствени шанс е оказване на навременна първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори. Както вече ви информирахме в предишна статия, в България годишно умират над 2200 души, а превенцията на тази смърт, при предварителни данни за сърдечна увреда на пациента, е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв. Според доц. Велчев, имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест, а усилието на кардиологичната общност трябва да е насочено към разпознаване на рисковите пациенти. „Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим“, сподели още доц. Велчев.

Независимо дали консумираме здравни услуги, няма ли да сме по-спокойни, ако знаем, че каквото и да се случи, можем да се оставим в ръцете на медиците само с една лична карта, дори джобовете ни да са празни? Днес, все още хората заделят „бели пари за черни дни“, без дори да си дават сметка, че тези пари вече са авансово заделени чрез здравните осигуровки. Въпросът е какво прави Касата с тях…

Източник: dir.bg

Необходима е 100% реимбурсация на модерни сърдечно-съдовите терапии

Необходима е 100% реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания. Основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци.

Отнася се до превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

Това стана ясно на кръгла маса под надслов „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

На нея присъстваха медицинският директор и началникът на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетската болница Аджибадем Сити Клиник проф. д-р Иво Петров, както и завеждащият Сектора „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ доц. д-р Васил Велчев.

Статистиката за хората със сърдечносъдови заболявания у нас е стряскаща, заяви проф. Петров. Над три пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз.

По данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.

“Модерните методики (ендоваскуларни импланти) ни дават шанс на всички нас за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни”, обясни проф. Петров.

Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, до което според него е необходимо да се подобри достъпа на пациентите в България като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК.

Ако не се направи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, заяви проф. Петров.

Доц. Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВВС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване.

В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта.

Данните сочат, че годишно в света от проблеми със сърцето си умират приблизително 17 млн. души, като при около 25% от тях причината е внезапна сърдечна смърт. При половината от тези случаи внезапната смърт е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват.

Понякога рискът от внезапна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ.

За съжаление при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори.

“Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори – еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв.

За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100% реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага – пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот”, обясни доц. Велчев.

По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. “Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим”, каза доц. Велчев.

Проф. Иво Петров с приз за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания

Проф. д-р Иво Петров получи награда за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания в България в рамките на седмото издание на международния научен форум Софийски дни на ехокардиографията, който се провежда в столицата от 8 до 10 април. Наградата връчи кардиологът доц. д-р Красимира Христова, председател на Фондация по инвазивна образна диагностика в кардиологията, инициатор и организатор на събитието.

През 2018 г. проф. Петров извършва първата в България операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. MitraClip е една от най-сложните интервенции в инвазивната кардиология, като позиционирането на клапата е невъзможно без ехокардиографията.

На 9 април, събота, проф. Иво Петров ще се включи в програмата на научното събитие с лекция за транскатетърното лечение на клапни заболявания. За 2022 г. голямата тема на симпозиума по ехокардиография са клапните заболявания, често откривани при проследявани пациенти след ковид.

Проф. Петров е медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и е член на борда на директорите на Фондация „От сърце“. Има четири специалности – вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Преминал е обучения по едноваскуларна ехокардиография и стрес-ехокардиография в Германия, курс за обучение по периферна Доплер-ехография в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Специализирал инвазивна кардиология и радиология в Аржентина. 

Източник: https://acibademcityclinic.bg/

Дефибрилатори в метрото ще спасяват човешки животи

В 4-те най-оживени станции на столичното метро вече има поставени дефибрилатори, които могат да спасят човешки живот в случай на сърдечен арест.

„Целта на този пилотен проект е да бъде систематично обучено населението в даване на първа помощ, докато дойде екип на Спешна помощ. Това е европейска практика, която е залегнала в документите на всички членки на ЕС. Ние трябва да постигнем тези стандарти“, каза кардиологът проф. Иво Петров.

По думите му, дори хора, които не са специалисти, могат да действат с тях и да спасят човешки живот. Апаратите не могат да увредят човек.

Предстои да бъдат обучени над 70 служители на Столичния метрополитен как да боравят с дефибрилаторите.

До момента в столичното метро е имало повече 10 случая на хора, нуждаещи се от първа помощ. 

Източник: БНР

Хипертонията и диабетът причиняват аритмия

– Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?
-То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.
– Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?
– Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35%, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15% от хората над 70-80 години страдат оттова заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.
Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет…
За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.
– Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот ?
– Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пактакъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава
ОБРАТИМА ПРИЧИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол. Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.
Има пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.
Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130,150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.
Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт. Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.
– Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?
– Учим хората как ДА СИ МЕРЯТ ПУЛСА и да следят за аритмия. Има различни начини – опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смартчасовниците. Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнител но точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.
Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не.
Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи,се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години. Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно„сърчице“ на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.
– Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?
– Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един поразличен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно
ПРЕДСЪРДИЯТАСА ДАЛИ НАКЪСО
Този кръг може лесно да бъде прекъс нат чрез аблация.
Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99% и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5%.
– А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация?
– Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80%. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.
Аблацията е доста поефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30%, а ефективността на аблацията е 70-80%. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.
– Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?
– Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че
ПАЦИЕНТЪТ НЯМА ТРОМБИ В СЪРЦЕТО, преди да го вкараме в ритъм.
Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.
– Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?
– Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.
Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.
– Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм?
– В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.
***
Визитка
Д-р Красимир Джинсов екардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения е областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.
Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.
***
Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация. Ще обсъдим с него основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии – предсърдното мъждене.

Проф. Иво Петров: Коронавирусът засяга сърцата на неваксинираните

Основният риск за усложнения при пациенти с COVID-19 е свързан със сърдечно-съдовата система и този факт се доказа от множество проучвания и статистически данни. Това обясни в „Говори сега“ по БНТ проф. Иво Петров, кардиолог и член на Експертния съвет по кардиология към министерството на здравеопазването. COVID може да „даде спусък“ за усложняване на относително стабилно сърдечно-съдово състояние и това е основно при неваксинираните, обясни проф. Петров пред националната медия. По думите му, при т.нар. цитокинова буря следва безконтролно тромбообразуване. Затова трябва да има синергия между специалистите в отделните специалности за лечение на пациента, допълни проф. Петров. Има протоколи, които предпазват от усложнения, така че в този аспект сме напред в разбирането на патофизиологията на заболяването. Като пример за това проф. Петров посочи случай отпреди 2-3 седмици, когато лекарите са спасили 90-годишна жена с COVID и тромбоза в мозъка. Цялото ми семейство е ваксинирано – започвайки от майка ми и стигайки до 15-годишния ми син. Аз вярвам в науката, категоричен е проф. Петров. Той допълни, че и много висок процент от медицинските специалисти в болницата му също са ваксинирани. За съжаление, в България се оказа, че четвъртата вълна е най-тежка. На световно ниво 52% процента от населението е ваксинирано, а забележете, в България е само 26%. Хората трябваше да бъдат екзактно позитивно информирани какво представлява ваксината и да вземат правилното решение, обясни проф. Петров. Всички ние знаем – ще има пета вълна и ние трябва да се подготвим за това, което предстои, допълни той.

Поставят външни дефибрилатори в столичното метро

Шест броя автоматични външни дефибрилатори да бъдат закупени и поставени на най-оживените 5 метростанции. Това предложение представи председателят на Столичният общински съвет Георги Георгиев. Инициатор на пилотния проект е кардиологът и зам.-председател на Столичния общински съвет проф. Иво Петров.

Дефибрилаторите ще бъдат поставени на метростанциите при Софийския университет, НДК, „Сердика“, „Люлин“ и „Витоша“. Те ще бъдат поставени в специални шкафове. Преди пандемията през тези 5 метростанции минаваха 400 000 души на ден, сега пътникопотокът е 240 000 души дневно. Шестият дефибрилатор се предвижда да бъде поставен в аварийната дирекция на Столична община, като ще се използва както на терен, така и за обучението на доброволци.

„Надявам се, най-късно през февруари да е приключило и обучението на служители на метрото във всяка от станциите как да работят с дефибрилаторите“, каза председателят на СОС Георги Георгиев. „Идеята ни бе подкрепена от всички политически групи в СОС, за което благодаря. Поставянето на автоматични външни дефибрилатори е отдавнашна мечта на Дружеството на кардиолозите в България – да въведем европейската и световна практика. Този пилотен проект включва и обучение – първо на групи, които са пряко ангажирани със спасяването на човешки животи – лекари, медицински сестри, планински спасители, доброволци към БЧК и други, а след това ще бъдат обучени и всички останали. У нас – най-малко 4000 българи губят живота си поради внезапен сърдечен арест. С тази машина, поставена върху гърдите на човек в първите минути, можем да спасим живот.

Данните показват, че без намеса в първите минути от настъпването на такъв инцидент, смъртността е 80%. И обратното – шведска статистика показва, че при използване на дефибрилатор в първите минути, 70% от пациентите се спасяват“, обясни проф. Петров. Той отбеляза още, че такива дефибрилатори вече има поставени в много страни. Софтуерът на апаратите, които ще бъдат закупени, е така направен, че сам определя дали даден пациент има нужда от електрически разряд. По този начин се гарантира, че апаратът няма да бъде използван неправомерно. Самият апарат пък дава гласови инструкции как да се действа стъпка по стъпка, което позволява използването му дори от случаен човек, който не е специалист. По този начин вероятността от грешка е нула, обясни още кардиологът

Инфаркт на миокарда

Сърдечен удар или наречен още инфаркт на миокарда се развива, когато кръвоснабдяването на една или повече области на сърцето е тежко и/или продължително нарушено и сърдечният мускул е оставен без кислород и хранителни вещества. В основата на блокирането на коронарните артерии е формирането на липидна плака, която при разкъсването си образува тромб. Оставени продължително време без жизненоважни вещества и кислород, сърдечните клетки умират и функцията на сърцето дълбоко се разстройва.

Рискови фактори за появата на инфаркт на миокарда са:

  • хипертония
  • диабет тип 1 и 2
  • жени в менопауза
  • наследственост за сърдечно-съдови заболявания особено преди 55- годишна възраст
  • ниско ниво на протективни високоплътностни липопротеини – HDL и/или високи стойности на вредни нископлътностни (LDL) – дислипидемии
  • алкохол и тютюнопушене
  • затлъстяване
  • периферна артериална болест
  • стрес

Инфарктът на миокарда възниква по всяко време и понякога няма симптоми или те са нетипични. В дните и часовете преди инфаркта може да се наблюдават предупредителни симптоми: сгъстяване на ангинозна симптоматика – чести и/или продължителни пристъпи на гръдна болка, неповлияващи се от лекарства или покой, спиране на сърцето или зачестяване на аритмии.

Най-честият симптом на миокардния инфаркт е болката в гръдния кош.
Други симптоми на сърдечен удар включват:

  • Натиск или усещане за стягаща болка в гърдите или ръцете, които могат да се разпространят към шията, челюстта или гърба
  • Гадене, повръщане или болки в корема
  • Недостиг на въздух
  • Студена пот
  • Силно общо неразположение и слабост
  • Замайване или внезапна загуба на равновесие


Симптомите на сърдечния пристъп варират силно. Не всички хора, които имат миокарден инфаркт, имат същите симптоми или имат същата тежест на симптомите. Някои хора усещат лека болка, други имат по-силна. Някои хора нямат симптоми, а за други, първият знак може да бъде внезапно спиране на сърцето. Въпреки това, колкото повече признаци и симптоми имате, толкова по-голяма е вероятността да имате сърдечен удар.
Някои сърдечни инфаркти ударят изведнъж, но много хора имат предупредителни признаци и симптоми часове, дни или седмици предварително.

Най-ранното предупреждение може да бъде повтаряща се гръдна болка (ангина), която се предизвиква от усилие и се облекчава от покой. Ангината се причинява от временно намаляване на кръвния ток към сърцето.

Потърсете лекар незабавно. Някои хора чакат твърде дълго, защото не разпознават важните признаци и симптоми на инфаркта. Извикайте бърза медицинска помощ. Ако подозирате, че имате сърдечен удар, не се колебайте, а незабавно се обадете на 112. Ако смятате, че пристигането на линейка ще е невъзможно, трудно или твърде бавно, някой трябва да ви отведе до най-близката болница, която разполага с катетеризационна лаборатория и подготвен екип, с 24 часова възможност за бързо лечение на остър миокарден инфаркт.
Не шофирайте, освен ако няма никакви други възможности. Състоянието Ви може да се влоши и ако шофирате сами, това излага на риск вас и околните.

Опасност! Пазете сърцето през зимата

През зимата винаги трябва да внимаваме, защото тогава сме по-податливи на болести. Ниските температури влияят на имунната ни система, като имат последствия и върху сърцето ни. За това как този студен сезон влияе на сърдечно-съдовото ни здраве, но и за това как можем да се предпазим, ще ни разкаже кардиологът д-р Панайотис-Константинос Хайкос.

Зимната “заплаха”
Още от трийсетте години е забелязано високо ниво на смъртност от остър инфаркт на миокарда през зимните месеци. Оттогава са проведени десетки изследвания по целия свят във връзка с влиянието на студения период върху сърдечно-съдовите болести. Доказано е, че редица такива болести се разпространяват през зимния сезон. Между тях е инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, дерегулация на кръвното налягане, влошаване на сърдечната недостатъчност, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и разкъсване на аневризма на аортата, отбелязва д-р Хайкос.
Сред изследваните фактори, които влияят на сезонността на сърдечно-съдовите заболявания, се включват ниските сезонни температури, невро-хормоналните фактори (активиране на симпатиковата нервна система, която регулира функциите на различни органи, както и секреция на катехоламини, включително епинефрин, норепинефрин и допамин, които се отделят при остри стресови състояния); намаляването на физическите упражнения, замърсяването на въздуха в града от отоплителните системи, белодробните заболявания, утежнените хранителни навици по време на празниците, увеличаването на телесното тегло и др.
Изглежда, че е особено важно хората да се осведомяват и образоват – най-вече тези с предшестващо сърдечно заболяване или в напреднала възраст – за да защитят здравето на сърцата си, особено в по-трудния зимен период, подчертава експертът.

Утежняващи фактори
Най-малко два важни сезонни фактора са идентифицирани като утежняващи здравето на сърцето през зимните месеци. Първият е по-високото ниво на атмосферно замърсяване в градовете, дължащо се на широкото използване на течни и твърди горива в инсталации за централно отопление, печки, камини и др., което води до увеличаване както на пневмологичните, така и на кардиологичните проблеми.
Вторият и особено важен фактор е сезонното увеличаване на респираторните инфекции. Както коментира специалистът, редица микроби, вируси (напр. грип) и бактерии (напр. пневмококи, хламидиенна пневмония и др.) са отговорни за тези инфекции, както и за наблюдаваното увеличение на случаи на разболели се през зимата (напр. бронхит, пневмония и др.). Такива инфекции са утежняващи фактори за влошаването на хроничните сърдечни заболявания, дерегулацията на сърдечната недостатъчност или появата на нови сърдечни заболявания.
В допълнение, един фактор, който се отнася и до двата пола, е, че, в сравнение с лятото, физическите упражнения се намаляват през зимните месеци. Ползите от физическата активност върху здравето на сърцето чрез множество механизми, като например подобряване на функционирането на симпатиковата нервна система и артериите, са добре научно обосновани. Така че е препоръчително за всички, дори и през зимния период, като, разбира се, се избягват екстремни метеорологични условия и температури, аеробни упражнения с продължителност най-малко тридесет минути, най-малко пет дни от седмицата, казва г-н Хайкос.
Интензивността на упражненията е добре да бъде умерена (напр. бързо ходене, бягане, колоездене, аеробни танци, въже, плуване, гребане, групови спортове). Упражненията могат да бъдат комбинирани с разтоварващи дейности, но също така и с компанията на семейството и приятелите, които повишават мотивацията за упражнения.
Въпреки това, в случаи на хора, наблюдавани от кардиолог по специфични причини, трябва да се следват специални и персонализирани медицински инструкции, подчертава експертът.

Какво ни води обичайно до кардиолога?
Най-често срещаните причини, които ни водят до кардиолога, са повишаването на кръвното налягане и дерегулация на хората с артериална хипертония или сърдечна недостатъчност, поради много от горепосочените причини през зимния период. Следователно е важно хората, които приемат лекарства за артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания като цяло, да бъдат преглеждани от кардиолога си, за да се направи необходимата корекция на дозата при лечението, отбелязва лекарят.
Прекомерното излагане на студ може да влоши състоянието на хората с коронарна артериална болест (т.е. със стеснявания на артериите на сърцето), което води до болка в гърдите (ангина), аритмия или дори инфаркт на миокарда.
Ето защо, хората, страдащи от коронарна болест на сърцето, подчертава д-р Хайкос, трябва да бъдат под медицинско наблюдение, да избягват излагане на прекомерен студ, да носят подходящо облекло и да следват инструкциите на лекуващия лекар за вида и начина на упражненията, които могат да правят.
Хората на възраст над 60 години са изложени на по-голям риск, поради което в тези случаи се препоръчва годишна ваксинация срещу грип. Подходящото време за ваксинация е октомври, тъй като отнема 2-3 седмици след това, за да се постигне ефективна защита срещу грипния вирус, казва експертът.
Разбира се, при определени групи от населението (хора с хронични сърдечни заболявания, белодробни и чернодробни заболявания, тежка бъбречна недостатъчност, захарен диабет, имуносупресия, бременност или седмиците след раждането), насоките за ваксиниране срещу грип влизат в сила и за хората от 19-годишна възраст и нагоре. При всички случаи е необходим медицински съвет от техния лекар.
Също така, при хора на 65 години и нагоре, както и в определени групи от населението, се препоръчва ваксинация срещу пневмококи, съгласно инструкциите на лекуващия лекар, отбеляза д-р Хайкос.

Решаващата роля на хранителния режим
Всепризнатата отлична средиземноморска диета, дори когато я прилагаме, често се нарушава през зимния сезон – и особено от честото прекаляване по време на празниците. Тогава обикновено се наблюдава увеличаване на консумацията на мазнини и сол, както и на приема на алкохол. В резултат на това се увеличават случаите на влошаване на коронарната артерия и появяването на аритмии, според д-р Хайкос.
Насоките за правилното хранене са основни в препоръките на Европейското и Гръцкото кардиологично дружество. Особено внимание се отделя на необходимостта от консумиране на разнообразни храни, като едновременно с това се внимава при приемането на калории да се избягва наднорменото тегло.
Най-желаните храни включват плодове, зеленчуци, зърнени храни и пълнозърнест хляб, риба, нетлъсто месо и нискомаслени млечни продукти. Трябва да се избягват наситените мазнини (преработени храни, чипс, пълномаслени млечни продукти, масло, млечен шоколад, бързо хранене, тестени изделия), отбелязва експертът. Целта е мазнините в общия дневен прием на калории да възлизат на по-малко от 30%, а от тях само до 1/3 да съответства на наситени мазнини.

Профилактика преди всичко
Превантивната кардиология е необходима, независимо от сезона, и трябва да бъде персонализирана според възрастта.
От 65-годишна възраст и нагоре тя трябва да бъде честа, систематична и в съответствие с инструкциите на лекуващия лекар, за да се предостави на пациента превантивен здравен съвет и да се справи той със здравословните проблеми както диагностично, така и терапевтично, подчертава докторът.
На 40-65 годишна възраст тя трябва да се прави веднъж или два пъти годишно според случая, за да се разпознаят и да се лекуват скритите рискови фактори (напр. артериална хипертония, хиперлипидемия, диабет), или чрез здравословно хранене и диети, или чрез медикаменти в допълнение. Разбира се, в случаите на специфични кардиологични проблеми, наблюдението е индивидуално според медицинските инструкции за всеки отделен случай. При по-млада възраст, 20-40 години, се извършва профилактична кардиология на всеки две години, като тя включва изследване на кръвната захар и холестерола. Когато има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване, профилактиката трябва да бъде по-редовна. Особено важни са съветите за избягване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването, а упражненията да се насърчават, казва д-р Хайкос. В още по-млада възраст сърдечният контрол се извършва съвместно с педиатър или семеен лекар, когато това се налага, но също така и при специални категории хора, напр. любителски или редовно спортуващи.
Особено внимание се обръща на фамилната анамнеза (напр. наличие на кардиомиопатия или дори на внезапна сърдечна смърт при млад човек в семейството под 40-годишна възраст), при появата на припадъци или инфаркти при младите хора, появата на някои аритмии и др. Всичко това се взима предвид от лекуващия лекар, за да даде съответните инструкции.
Доброто здраве на сърцето ни може да бъде защитено с поредица от ежедневни, полезни за него действия. Разбира се, първостепенна роля играе здравословното хранене и поддържането на правилно телесно тегло, коментира експертът.
Също така е необходимо да се избягва прекомерен физически и психически стрес, както на работното място, така и при други дейности, и да се осигури достатъчно време за почивка и сън.
Тютюнопушенето, както в традиционния му вид, така и с новите устройства, или дори като пасивно пушене, умножава шансовете за сериозни сърдечни заболявания, като инфаркт на миокарда. То е напълно нездравословно и за пушачите е наложително да спрат веднага. За да успеят, те могат да се свържат с кардиолога си или с центровете за отказване от тютюнопушенето“, отбелязва д-р Хайкос.
Физическите упражнения също са важни за запазването на здравето на сърцето, но и за цялостното благосъстояние на тялото, като същевременно дори добрата хигиена на зъбите, с ежедневна грижа и избягване на пародонтит, са необходими за правилното функциониране на сърцето.
Заниманието с приятни дейности, така както всеки ги разбира, но и здравословните социални взаимоотношения, също могат да помогнат за защита на сърцето, чрез създаване на добро настроение и борба срещу стреса.

Фондация От сърце

Пациентите в България са принудени да доплащат за животоспасяващи кардиологични процедури

31% от всички смъртни случаи в световен мащаб са от сърдечно-съдови заболявания, сочат данни на Световната здравна организация. През 2017 г. около 17.8 милиона души са починали вследствие на кардиологични проблеми, което се равнява на увеличение с 21.1% в сравнение с 2007 г. Специалистите очакват до 2030 г. смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания да достигнат до 22.2 милиона.

Данните бяха изнесени на пресконференция по повод Световния ден на сърцето – 29 септември. Гост-лектори бяха кардиологът проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и Искра Ангелова, председател на Управителния съвет на Фондация „От сърце“.

Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването 5 965 българи са били диагностицирани с инфаркт на миокарда за периода януари – юли 2021 г. От тях 5 116 са хоспитализирани, а 426 пациенти са починали. За сравнение през същия период на 2020 г. с инфаркт са диагностицирани 6 029, от които 5 180 са постъпили в болница, а починалите са 402.
През първите шест месеца на 2021 г. 23 132 българи са диагностицирани с инсулт, като от тях 21 761 са хоспитализирани. Смъртните случаи за половин година са 2 662. През същия период на 2020 г. са регистрирани 25 635 случая на инсулт, от които 24 235 са хоспитализирани, а 2544 са починали.

„Години наред България е на челно място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и за съжаление все още изоставаме в превенцията, ранната диагностика и съвременните начини за справяне с кардиологичните проблеми. Пандемията от COVID-19 усложни ситуацията, профилактиката се забави, много хора спряха лечението си, други потърсиха медицинска помощ със закъснение. Бройката на пациентите с инфаркт и инсулт е голяма, а съвременната медицина предлага много и различни методи за предотвратяването и лечението им. Независимо от сложната пандемична обстановка, ние трябва да се възползваме от тях, за да спасим, колкото се може повече хора и да намалим тази смъртност. За съжаление в България пациентите трябва да доплащат за повечето от съвременни процедури, а Националната здравноосигурителна каса поема само процент от стойността им. Тук влизат имплантируемите устройства, като кардиовертер дефибрилаторите, криоабалон аблацията за предсърдно мъждене и др. Имаме условията да прилагаме най-модерните техники за лечението, имаме прекрасни специалисти, но повечето от тези процедури са недофинансирани, а българският пациент няма как да си ги позволи“, каза проф. Иво Петров.

По време на срещата той представи иновативния метод – Транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI).

„TAVI се използва за лечение на клапни заболявания без да се прави отворена операция. Процедурата може да се приложи по два начина. При първия достъпът до сърцето е чрез феморалната артерия, подобно на ангиографията. Аортната клапа се вкарва в тялото на болния през артерията и се поставя в сърцето. Ако феморалната артерия е блокирана новата клапа се имплантира през кръвоносен съд на рамото, врата или гърдите, като се прави малък разрез. Процедурата е изключително щадяща и пациентът се възстановява буквално за няколко дни. TAVI е съвременен метод за лечение с изключително добри резултати, но за да се възползват от него пациентите трябва да минат през изключително трудна и дълга процедура. Това е една от причините в България да се правят в пъти по-малко такива процедури, отколкото в Западна Европа. Важно е институциите да преразгледат своите бюджети и да осигурят на българските граждани достъп до най-съвременните методи за лечение на кардиологични проблеми“, каза проф. Петров.

Кардиологът изнесе информация и за честотата на тромбозите и миокардитите при заболелите от COVID-19 и странични ефекти, свързани със сърдечно-съдовата система при ваксинираните.

„Данните сочат, че честотата на тромбозите при заболелите от COVID-19 е 13 пъти по-голяма в сравнение с появата на такъв сърдечен проблем при имунизираните с ваксината на АстраЗенека. Честотата на миокардитите при заболелите е 10 пъти по-голяма в сравнение с честотата при ваксинираните с РНК ваксините. Данните са категорични, че ползите от ваксините значително надвишават риска“, категоричен беше специалистът и призова българското население да се имунизира. „Ако всеки ден ваксинираме по 20 000 човека, до Коледа ще достигнем такова ваксинационно покритие, каквото имат Дания, Унгария и Португалия – страни, които започват да премахват част от противоепидемичните мерки“, допълни той.

„Разговаряйки с проф. Петров, стигнахме до извода, че трябва да се сформира организация, която да обединява пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки. Така се роди идеята за Фондация „От сърце“, обяви Искра Ангелова и допълни: „Нашата водеща цел ще бъде да повишим информираността за заболяванията на сърдечно-съдовата система, да окажем подкрепа на болните, както и да насочим общественото внимание върху необходимостта от ранна профилактика, превенция и съвременни начини за лечение. Важно е, във времена на здравна криза, да има организация, която да бъде гласът на пациентите. Така болните ще имат възможност да участват в преговорите с институциите по въпроси, които засягат пряко техния живот и живота на техните близки. Както проф. Петров каза, в България все още пациентите с кардиологични проблеми са принудени да доплащат сериозни суми, за да получат най-доброто и съвременно лечение. Ние искаме да променим това и ще работим усилено, за да го постигнем. Нашата мисия ще бъде да гарантираме, че българите ще имат равен достъп до най-добрите методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Реших да използвам натрупаната през годините популярност и авторитет за нещо, с което бих могла да бъда истински полезна – по примера на моите колеги в цивилизованите държави. У нас масово хората не живеят добре, масово хората са бедни, масово хората нямат нито средства, нито време да се грижат за здравето си, масово хората пушат и пият и това води до тъжната статистика – ние умираме най-рано в Европа и сме най-болни, освен, че сме най-бедни и респективно – най-нещастни. Т.е. тук първо трябва да спасяваме живота на хората. И така реших да помогна жизненоважната информация да достига по-бързо и ефикасно до българската общественост и до пациентите на здравната ни система.

Повече информация за Фондация ще може да намерите на сайта https://otsurce.com/“