предсърдно мъждене

Предсърдно мъждене

Предсърдното мъждене е нарушена сърдечна дейност и често ускорен сърдечен ритъм. В много от случаите то може да увеличи риска от инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и др.

При предсърдно мъждене настъпва хаотична електрична стимулация на предсърдията, израз на която е и некоординираното съкращение на отделните мускулни фибрили и в крайна сметка – невъзможност за качествено съкращение на цялото предсърдие, а само трептене и то с много висока честота от порядъка на над 500 съкращения в минута . Това обаче не се отразява на камерите, тъй като проводната система филтрира тези електрични стимули. Все пак те започват да се съкращават нерегулярно и с честота по-висока от обичайната.

Предсърдното мъждене много често няма никаква клинична изява и хората изобщо не знаят за наличието му. Симптоми, които то все пак може да провокира, са сърцебиене, прескачания, както и слабост, безсилие до колабиране, болка в гърдите, задух във връзка със сърдечна недостатъчност, объркване.То може да бъде новооткрито, пароксизмално (за по-малко от една седмица), персистиращо (за повече от 7 дни) или хорнично, постоянно или рецидивиращо.

Състоянието може да бъде временно или постоянно – епизоди на предсърдно мъждене могат да се появяват и да изчезнат или да се развие предсърдно мъждене, което не отшумява и изисква лечение. Въпреки, че самото предсърдно мъждене обикновено не е животозастрашаващо, това е сериозно медицинско състояние. Най-често се среща при хора над 65-годишна възраст.

Основна грижа при предсърдното мъждене е рискът от образуване на кръвни съсиреци в предсърдията на сърцето. Тези кръвни съсиреци, образуващи се в сърцето, могат да циркулират до други органи и да доведат до блокиран приток на кръв (исхемия).

Лечението се фокусира върху контролиране на сърдечния ритъм, оценка на риска от инсулт и кървене. Комбинацията от лекарствена терапия, други терапевтични подходи и водене на здравословен начин на живот може да помогне за предотвратяване на усложнения – сърдечна недостатъчност и инсулт.

Какво знаете за съцето?

Какво знаете за сърцето? Представяме ви няколко любопитни факти, които ще ви изненадат:

• Знаете ли, че сърцето ви е голямо колкото юмрука ви? Стиснете ръката си в юмрук и вижте на колко малък орган дължите живота си!

• Този неуморен наш помощник подържа живота ни, като бие по 100 000 пъти всеки ден, средно 72 пъти в минута, 3 600 000 пъти в година, около 2.5 милиарда пъти през живота

• Изпомпва около 7600 литра кръв ежедневно, колкото басейн 4 на 4 метра! Всяка клетка в тялото ни се храни чрез тази кръв

• Когато тялото е в покой, на кръвта й отнема 6 секунди да стигне от сърцето до дробовете, 8 секунди – до мозъка, 16 секунди до пръстите на краката

• Независимо, че всичката кръв в тялото минава през сърцето, то се изхранва самостоятелно. За да живее, сърцето получава кръв от двете коронарни артерии. Те излизат от началото на аортата, непосредствено след аортната клапа на лявата камера

• Кръвоносната ни система е толкова дълга, че разпънати всички вени, артерии и съдове могат да обиколят света 2 пъти

• Новороденото бебе има в тялото си 1 чаша кръв, докато при възрастен човек тя вече е 5-6 литра

• За да работи без почивка, докато сме живи, сърцето е снабдено със собствена електрическа система. Доказано е, че продължава да се свива и пулсира, тъй като е мускул, дори след като се извади от организма

• Още в далечната 1893 г. е направена първата сърдечна операция

• Чак през 1958 г. е бил поставен първият пейсмейкър на пациент със сърдечна недостатъчност

• Оперират се и бебета на по няколко часа с вродена сърдечна недостатъчност

• Лекарите са установили, че по-голямата част от инфарктите се случват в понеделник. Сигурно има връзка със стреса от работната седмица – как мислите?

• Друг медицински феномен е, че сърдечният удар покосява най-често хората на Коледа и Нова година. Дали има връзка с чувството за самота и неудовлетвореност от личния ни живот, които често се обаждат по празниците?

• Хората, които спортуват редовно, имат два пъти по-нисък риск да получат инфаркт, от тези, които живеят заседнало

• Женското сърце бие с около 8 удара в минута по-бързо от това на мъжа

• Природата се е постарала да защити безценния орган, правейки така, че ракът на сърцето да е много рядък. Причината: сърдечните клетки спират да се делят скоро след раждането

• Хората с по-висока степен на образованост по-рядко заболяват от сърце

• Такава болест е доказана и в 3000-годишна мумия!

Хипертонията и диабетът причиняват аритмия

– Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?
-То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.
– Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?
– Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35%, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15% от хората над 70-80 години страдат оттова заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.
Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет…
За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.
– Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот ?
– Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пактакъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава
ОБРАТИМА ПРИЧИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол. Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.
Има пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.
Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130,150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.
Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт. Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.
– Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?
– Учим хората как ДА СИ МЕРЯТ ПУЛСА и да следят за аритмия. Има различни начини – опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смартчасовниците. Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнител но точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.
Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не.
Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи,се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години. Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно„сърчице“ на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.
– Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?
– Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един поразличен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно
ПРЕДСЪРДИЯТАСА ДАЛИ НАКЪСО
Този кръг може лесно да бъде прекъс нат чрез аблация.
Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99% и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5%.
– А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация?
– Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80%. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.
Аблацията е доста поефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30%, а ефективността на аблацията е 70-80%. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.
– Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?
– Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че
ПАЦИЕНТЪТ НЯМА ТРОМБИ В СЪРЦЕТО, преди да го вкараме в ритъм.
Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.
– Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?
– Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.
Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.
– Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм?
– В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.
***
Визитка
Д-р Красимир Джинсов екардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения е областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.
Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.
***
Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация. Ще обсъдим с него основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии – предсърдното мъждене.

Инсулт

Мозъчният инсулт представлява състояние, което се характеризира с нарушаване на мозъчната функция вследствие на нарушения в кръвоснабдяването на мозъка. Тези нарушения могат да се дължат на исхемия (нарушен кръвоток) или хеморагия (кръвоизлив), откъдето инсултите биват два основни вида – исхемичен и хеморагичен. Исхемията се предизвиква от тромбоза или емболия, или от хипоперфузия на мозъчната тъкан. Хеморагичният пък се дължи на кървене от кръвоносните съдове в мозъка директно в мозъчния паренхим или в субарахноидалното пространство, заобикалящо мозъчната тъкан. В резултат на това, засегнатата област от мозъка не може да функционира нормално, което може да доведе до нарушения в движенията, нарушения на говора, увреждане на зрението и други.
Основните причини за възникване на мозъчен инсулт могат да бъдат обобщени като тромбоза, емболия, мозъчна хипоперфузия, венозна тромбоза и вътремозъчен кръвоизлив. Не е изключено в някои редки слуачаи, комбинираната етиология за поява на мозъчния инфаркт. В зависимост от причините довели до развитие на заболяването, се предприемат съответните лечебни мероприятия и рехабилитационни процедури.

Тромбоза
Тромботичният инсулт се развива вследствие на тромб (кръвен съсирек), който се образува обикновено около атеросклеротични плаки. Тъй като блокирането на мозъчните артерии става постепенно, началото на симптомите при тромботичен инсулт е бавно. Самият тромб (дори да не причинява оклузия) може да доведе до емболичен инсулт, ако тромбът се разкъса. Два вида тромбоза могат да причинят мозъчен инсулт:

  • Заболяване на големите мозъчни съдове, включващо общите и вътрешните каротиди, вертебралните артерии и кръгът на Уилис. Заболявания, които могат да доведат до образуване на тромб в големите съдове са атеросклероза, вазоконстрикция, дисекция на аорта, каротиди или вертебрална артерия; възпалителни заболявания на съдовата стена (артериит на Takayasu, гигантскоклетъчен артериит, васкулит), невъзпалителна васкулопатия, болест Moyamoya и фибромускулна дисплазия.
  • Заболявания на малките кръвоносни съдове – клонове от кръга на Уилис, средна церебрална артерия, ствол и артерии произлизащи от дисталната част на вертрбралната артерия и базиларната артерия. Заболявания, които могат да доведат до образуване на тромби в малките кръвоносни съдове на мозъка са липохиалиноза, фибриноидна дегенерация и микроатерома.

Сърповидно-клетъчната анемия може да доведе до слепване на кръвните клети, което да запуши кръвоносния съд и също да доведе до мозъчен инсулт.

Емболия
Емболичният инсулт се характеризира с блокиране на кръвотока в някоя от мозъчните артерии от артериален ембол, който представлява пътуваща в артериалното кръвообращение частица с различен произход. Емболът най-често представлява тромб, но може да бъде съставен и от други субстанции, включително мазнини (например от костен мозък от счупена кост), въздух, ракови клетки или бактериални емболи (най-често произтичащи от инфекциозен ендокардит). Тъй като емболът произлиза от друга част на тялото, локалната терапия има само временен ефект. Поради това е необходимо, източникът на ембола да бъде идентифициран своевременно. Тъй като блокирането на кръвотока от ембол настъпва внезапно, симптомите при емболичен инсулт се изявяват с максималната си тежест още в самото начало. Освен това симптомите могат да проявят преходност, което се обяснява с частичното резорбиране на ембола и преминаването му в друга локация, по-напред в кръвообращението.

Емболите най-често произтичат от сърцето (особено при предсърдно мъждене), но могат и да произлизат от всяка една част на артериалното дърво. При парадоксален емболизъм, тромбоза на дълбоките вени може да емболизира и да премине през дефект на междупредсърдната и междукамерна преграда на сърцето към мозъчното кръвообращение.

Сърдечните причини за емболизъм могат да бъдат разделени като такива с висок риск от емболизъм и нисък риск от емболизъм:

  • висок риск – предсърдно мъждене и пароксизмално предсърдно мъждене, ревматични болести на митралната или аортната клапа, изкуствени сърдечни клапи, синдром на болния синусов възел, наскоро преживян инфаркт на миокарда, симптоматична застойна сърдечна недостатъчност с фракция на изтласкване <30, дилатативна кардиомиопатия, ендокардит Либман-Сакс, инфекциозен ендокардит, , папиларна фиброеластома, миксом в ляво предсърдие и аорто-коронарен байпас графт (АКБГ).
  • нисък риск – калцификати по пръстена на митралната клапа, персистиращ форамен овале, аневризма на междупредсърдния септум, аневризма на лява камера без тромб, усложнен атером на възходящата аорта.

Мозъчна хипоперфузия
Мозъчната хипоперфузия представлява състояние, което се характеризира с понижаване на кръвния ток към всички части на тялото. Най-често това състояние се дължи на сърдечна недостатъчност, причинена от сърдечен арест или аритмии, или от понижен сърдечен дебит следствие на миокарден инфаркт, белодробен тромбемболизъм, перикардна тампонада или остра кръвозагуба.

Хипоксемията (намалено количество кислород в кръвта) може да ускори хипоперфузията. Тъй като редукцията в кръвотока обхваща цялото тяло, всички части на мозъка могат да бъдат засегнати, особено зоните, кръвоснабдявани от големите мозъчни артерии. Не е задължително кръвотокът към тези зони да бъде напълно прекъснат, но той може да е понижен до такава степен, че да настъпи мозъчно увреждане.

Венозна тромбоза
Тромбоза на церебралния венозен синус може да доведе до инсулт поради локалното повишаване на венозното налягане, което надвишава артериалното.

Вътремозъчен кръвоизлив
Вътремозъчният кръвоизлив настъпва в малките артерии или артериоли и обикновено се дължи на високо кръвно налягане, вътречерепни съдови малформации (включително кавернозен ангиом или артериовенозни малформации), мозъчна амилоидна ангиопатия или мозъчни инфаркти, при които вторично е настъпил кръвоизлив. Други потенциални причини за възникване на мозъчен кръвоизлив са травма, нарушения на кръвосъсирването, амилоидна ангиопатия, злоупотреба с наркотици (амфетамин, кокаин). Хематомът има тенденция към разширяване, докато околните тъкани не ограничат разрастването му, или докато не настъпи декомпресия чрез изпразването му във вентрикуларната система или церебро-спиналната течност. Една трета от вътрмозъчните кръвоизливи се локализират в мозъчните стомахчета, Интрацеребралната хеморагия се характеризира със смъртност от 44 процента след първите 30 дни, много повече от исхемичния инсулт или субарахноидната хеморагия.

Тих инсулт
Тихият инсулт представлява мозъчен инфаркт, при който не се наблюдава развитие на симптоми, и пациентите обикновено не разбират дори, че са прекарали инсулт. Въпреки че не причинява изява на симптоми, тихият инсулт все пак уврежда мозъка, и поставя пациентът в групата с висок риск от развитие както на транзиторна исхемична атака, така и на тежък мозъчен инсулт. По същия начин, пациенти преживели тежък мозъчен инсулт, също са изложени на риск от тихи инсулти. Тихите инсулти обикновено причиняват лезии, които могат да бъдат установени с магнитно-резонансно изследване. Смята се, че тихите инсулти настъпват около 5 пъти по-често от симптоматичните. Рискът от тих инсулт се увеличава с гофинитек, но може да засегне още млади индивиди и деца, особено тези с остра анемия.

Признаците на инсулт
Без значение дали инсултът е причинен от мозъчен кръвоизлив, или е исхемичен инсулт (исхемия), мозъкът вече не е снабден с достатъчно количество кислород.
Липсата на кръвоснабдяване на мозъка може да причини следните симптоми при инсулт:

  • Нарушения на зрението, говора и трудно разбиране
  • Едностранно изтръпване и парализа
  • Замайване и нарушен баланс
  • Силно, внезапно главоболие


Имайте предвид, че всеки от тези симптоми може да се прояви поотделно, както и в комбинация, и с различна интензивност при всеки инсулт.

Симптоми на парализа
Други могат да разпознаят инсулта по внезапната поява на хемипареза. Инсултът се появява чрез парализа на мускул или група мускули от едната страна на тялото. Обикновено засегнати са ръцете, краката или едната половина на лицето. Увисналият ъгъл на устата е често срещан признак на инсулт.

Глухотата също е възможна. Възможно е да не може да се усети докосване на определени части от тялото след инсулт. Това съответства на странното усещане за изтръпнал крайник и често се появява в ръцете, или лицето.

  • Замаяност и загуба на баланс
  • Неочакваното замайване е друг характерен знак за инсулт. То може да се усети по различни начини като
  • Световъртеж (въртене на въртележка)
  • Люлеене (плаване на кораб) или
  • Усещане при возене на асансьор.
  • Замайването често е придружено от несигурна походка и проблеми с координацията.
  • Силно главоболие

Липсата на кръвоснабдяване в мозъка може да причини и силно главоболие. Симптомите са подобни на тези на мигрената. Главоболието, свързано с инсулт, обаче се появява много внезапно. Често се свързва с други симптоми като гадене или повръщане.

Кои са рисковите фактори при инсулт?

Всеки един човек може да пострада от мозъчен инсулт независимо от възраст, пол или раса. Шансовете за това, обаче нарастват, когато даден човек има някои рискови фактори. Добрата новина е, че близо 80 процента от инсултите могат да бъдат предотвратени.
Съществуват 2 вида рискови фактори за мозъчен инфаркт – контролируеми и неконтролируеми. Контролируемите рискови фактори обикновено се разделят в 2 категории – рискови фактори, свързани с начина на живот и рискови фактори, свързани със заболявания. Рисковите фактори, свързани с начина на живот могат да бъдат променени, а рисковите фактори, свързани със заболявания могат да бъдат излекувани.
Към контролируемите рискови фактори спадат артериална хипертония, предсърдно мъждене, високи нива на холестерол в кръвта, захарен диабет, атеросклероза, тютюнопушене, консумация на алкохол, намалена физическа активност, затлъстяване.

Неконтролируемите рискови фактори включват напреднала възраст (над 55 години), мъжки пол, принадлежност към негроидната раса, анамнеза за инсулт или транзиторна исхемична атака в семейството и други.

Артериална хипертония
Високото кръвно налягане според СЗО (световна здравна организация) се дефинира като трайно покачване на кръвното налягане над 140 mmHg за систола и над 90 mmHg за диастола. Високото кръвно налягане принуждава сърцето да изпомпва кръвта към различните части на тялото с повече усилия. Това може да доведе до отслабване на кръвоносните съдове и увреждане на жизнено важни органи, като мозъка. Ако артериалната хипертония не се лекува навреме може да бъде предразполагащ фактор за развитие на мозъчен инсулт.

Пациентите с високо кръвно налягане имат 1,5 пъти по-висок риск от развитие на инсулт, в сравнение с индивидите, които оптимално кръвно налягане. Увреждането на съдовата стена при хипертония се обяснява с ненужния прекомерен стрес върху стените на кръвоносните съдове, което води до тяхното задебеляване и увреждане. Контролът на кръвното налягане и поддържането му в оптимални граници представлява превантивен механизъм за редукция заболеваемостта от мозъчен инфаркт. Лечението на артериалната хипертония може да стане с диета, физическа активност, лекарства или комбинирането на всичките три метода.

Предсърдно мъждене
Предсърдното мъждене представлява главен рисков фактор за инсулт, който води до 5 пъти по-голяма вероятност за възникване на мозъчен инфаркт в сравнение с останалата част от населението. Около 15% от всички пациенти с инсулт имат и предсърдно мъждене. На пациентите, на които е поставена диагноза предсърдно мъждене вече са направили първата крачка към превенция на инсулта. За съжаление много индивиди имат предсърдно мъждене, без да имат понятие за това. Три от четири случая на инсулт, свързан с предсърдно мъждене, могат да бъдат предотвратени, ако диагнозата е поставена своевременно.

Предсърдното мъждене представлява вид аритмия. Изразява се в много бързото съкращение (350-450 пъти в минута) на предсърдията на сърцето – мъждене. Предсърдното мъждене повишава риска от инсулт, тъй като се създават условия за застой на кръвта във фибрилиращите предсърдия. Това от своя страна е предпоставка за тромбообразуване и образувалият се тромб може лесно през кръвотока да достигне мозъчните съдове и да предизвика инсулт.

Високи нива на холестерол в кръвта (дислипидемия)
Холестеролът представлява липид (мазнина), който циркулира в кръвообращение и се среща във всички клетки на тялото. Тялото ни се нуждае от холестерол за изграждането на клетъчни мембрани, някои хормони и витамини. Холестеролът се среща и в някои хранителни продукти, като яйца, месо и други. Тъй като холестеролът не може да се разгради от само себе си в кръвообращението, той се пренася от клетките и към клетките от специални частици, наречени липопротеини.

Липопротеините биват няколко вида като двата от тях са с най-голямо диагностично значение – липопротеини с малка плътност (LDL) и липопротеини с висока плътност (HDL). LDL е наричан още „лош“ холестерол. Той може да предизвика образуването на плаки по кръвоносните съдове, което да доведе до тяхното стесняване. Скорошни проучвания показват, че високи нива на LDL и триглицеридите повишават риска от исхемичен инсулт. Плаките могат да увеличат и риска от възникване на транзиторни исхемични атаки. Вторият основен тип холестерол, холестеролът с висока плътност (HDL), често е наричан „добър“ холестерол. Високите нива на HDL могат да понижат риска от инсулт.

Захарен диабет
Пациентите, страдащи от захарен диабет са с 4 пъти по-висок риск от развитие на инсулт, в сравнение с индивиди, нестрадащи от това заболяване. Захарният диабет представлява заболяване, което се характеризира с високи нива на кръвната захар (глюкоза), поради невъзможността последната да бъде усвоена от клетките и използвана като клетъчно гориво.

Съществуват два основни типа диабет – тип 1 (инсулинозависим) и тип 2 (неинсулинозависим). Захарен диабет тип 1 обикновено започва в детството и се характеризира с неспособността на тялото да произвежда достатъчно инсулин. Инсулинът е хормонът, който тялото използва за преобразуването на глюкозата в източник на енергия за клетките. Захарен диабет тип 2 е по-често срещан. При този вид диабет, тялото все още може да произвежда инсулин, но тъканите развиват инсулинова резистентност и нивата на кръвната захар се покачват над нормалните. Обикновено заболяването се манифестира в зряла възраст, но може откриването му да се забави, тъй като симптомите на заболяването (често уриниране, жажда, прекомерно чувство за глад, загуба на тегло, умора, раздразнителност) изглеждат безобидни и пациентите дълго време не търсят лекарска помощ.

Атеросклероза
Атеросклерозата е състояние, което се характеризира с прогресивното изграждане на плаки – мастни отлагания и клетки – в артериалните стени. Това причинява задебеляване на стената и може да доведе до нарушено кръвоснабдяване на мозъка и други части на тялото.

Атеросклерозата излага пациентите на повишен риск от мозъчен инфаркт или преходни нарушения на мозъчното кръвообращение. Атеросклерозата е заболяване, което по принцип протича без явно изявени симптоми. Провеждане на профилактични прегледи и зследвания може да спомогне за ранното откриване на заболяването и профилактика на мозънчия инфаркт.

Тютюнопушене
Тютюнопушенето увеличава риска двукратно риска от инсулт в сравнение с непушачите. То води до понижение на количеството кислород в кръвта, поради което е необходимо повишено натоварване на сърцето, за да се осигури адекватна доставка на кислород до тъканите. Освен това, тютюнопушенето спомага за натрупването на отлагания по стената на кръвоносните съдове, което намалява мозъчния кръвоток и може да доведе до поява на инсулт. Добрата новина е, че рискът от инсулт може да бъде понижен значително след прекратяване на тютюнопушенето.

Консумация на алкохол
Все още не е напълно изяснено каква е връзката между консумацията на алкохол и увеличения риск от инсулт. В някои проучвания, прекомерната употреба на алкохол не показа връзка със заболяване от инсулт. Например, консумацията на повече от 2 питиета дневно увеличава риска от инсулт с 50%.

Същевременно други проучвания показват, че консумацията на една алкохолна напитка дневно, може да понижи риска от инсулт. Въпреки че, умерена консумация на алкохол се дефинира като прием на 1-2 алкохолни питиета дневно, голяма част от медицинските специалисти са съгласни със становището, че ежедневната консумация на 1-2 алкохолни питиета увеличава риска от инсулт и води до други медицински проблеми, като чернодробни заболявания, сърдечни заболявания, а вероятно и до мозъчно увреждане.

Затлъстяване
Затлъстяването и наднорменото тегло водят до натоварване на цялата кръвоносна система. Освен това те водят до предразположение към високи нива на холестерол, високо кръвно налягане и захарен диабет – всички те увеличават риска от мозъчен инсулт. Поддържането на здравословни килограми чрез диета, физическа активност и други медицински похвати играе важна роля за превенция на инсулта.

Повишената физическа активност може да спомогне за понижаването риска от инсулт. Скорошни проучвания показват, че хора, които се упражняват 5 или повече пъти седмично имат понижен риск от инсулт. Спазването на нискокалорична диета, диета бедна на сатурирани и транс- мазнини и холестерол спомага за контролирането на затлъстяването и дислипидемията, което от своя страна понижава риска от инсулт. Диета богата на готварска сол води до по-високи стойности на кръвното налягане.

Здравословната диета трябва да включва поне 5 порции плодове и зеленчуци дневно. Консумацията на такова количество зеленчуци и плодове води до понижаване риска от инсулт с 30%. Особено полезни са цитрусовите плодове и зеленчуци като броколи. С напредването на възрастта, способността на тялото да абсорбира витамин В12 се понижава. Това може да причини различни здравословни проблеми, включително повишен риск от сърдечни заболявания и инсулт.

Фибромускулна дисплазия
Фибромускулната дисплазия е заболяване, което се характеризира с неправилното развитие на някои от артериите в тялото. Настъпва разрастване на фиброзна тъкан в стената на артериите, което води до тяхното стесняване. Вследствие на това, кръвотокът през мозъчните артерии намалява и може да се стигне до инсулт. В повечето случаи (75% от пациентите), фибромускулната дисплазия засяга артериите, които кръвоснабдяват бъбреците (бъбречните артерии). В някои случаи може да засегне каротидните артерии, които участват в кръвоснабдяването на мозъка, или артерии на крайниците, корема и други.

Пациентите с предсърдно мъждене са 2,4 пъти по-застрашени от инсулти

В Международната седмица на предсърдното мъждене (15-19 ноември) Съсловното сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България призовава обществеността да обърне сериозно внимание на тази аритмия, която често е водеща причина за инсулти и тромбоемболизъм. Рисковите фактори, водещи до предсърдно мъждене са свръхтегло, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, генетична обремененост, възраст над 65 години. По-често от него страдат мъжете. Между 15 и 30% от пациентите нямат никаква друга симптоматика при изявата на тази сърдечна аритмия. Докато обикновено предсърдното мъждене започва като пристъпно с изява на кратки и понякога самоограничаващи се епизоди, при 1 от всеки 5 пациенти това състояние прогресира през годините, като епизодите стават по-чести и по-дълги. В един момент тази аритмия може да стане постоянна и да наруши сериозно качеството на живот.

Пациентите с предсърдно мъждене са изложени на 5 пъти по-висок риск от сърдечна недостатъчност и са 2,4 пъти по-застрашени от инсулти. Рискът от инсулт е налице защото в условията на тази аритмия се нарушава нормалната функция на предсърдията и се създават условия за тромбообразуване в лявото предсърдие. Веднъж образувана, левопредсърдната тромбоза носи риск от емболизация – т.е. част от тромба може да се освободи и да предизвика запушване на артериален съд – т. нар. емболизъм. По този начин възникват голяма част от инсултите и от случаите на емболия на други важни органи. Това, заедно с изявата на сърдечна недостатъчност увеличава риска от сърдечносъдова смъртност при много от тези пациенти. Поради риска от емболизъм основна задача при пациентите с предсърдно мъждене е да се започне своевременно лечение с антикоагуланти – медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта. Кой пациент има нужда от такова лечение се определя от наличието на придружаващи състояния като високо артериално налягане, захарен диабет, преживян инфаркт и други. Друга важна задача при лечението на тази аритмия е да се контролира симптоматиката – това може да стане по медикаментозен път, чрез приложение на антиаритмични медикаменти, които не позволяват да се изявяват епизодите на аритмия или чрез немедикаментозни методи за лечение, какъвто е катетърната аблация. Тя дава по-добър контрол на аритмията в сравнение с антиаритмичната терапия. Катетърната аблация значително намалява необходимостта от непланирани посещения при лекар. Тя представлява инвазивен метод за лечение на сърдечните аритмии чрез пропускане на високочестотен ток в сърцето. Той способства за значителното подобряване и връщане в нормален сърдечен ритъм още в първата година. 94% от пациентите, претърпели катетърна аблация при установено предсърдно мъждене, се освобождават от епизодите на аритмия. В международен план специалистите се обединяват около прилагането на комплексен подход към предсърдното мъждене, който може да се определя като „ABC” подход. Той включва правилна антикоагулантна стратегия, по-ефективен контрол на симптомите и контрол на сърдечно-съдовите рискови фактори.

Източник: zdrave.net

Представиха съвременни начини на лечение на кардиологични проблеми пред здравни медиатори

Водещите български кардиолози – доц. Васил Велчев и доц. Васил Трайков изнесоха онлайн лекция пред 17 здравни медиатори от София и Софийска област. Обучението е второ по рода си и е част от пилотен проект на български кадиолози и Националната мрежа на здравните медиатори. Семинарът е посветен на най-често срещаните кардиологични проблеми и съвременните начини на лечение. А внезапната сърдечна смърт и иновативните начини на лечение на предсърдно мъждене бяха основните теми, засегнати по време на обучението.

Аритмията или нарушеният сърдечен ритъм е най-често срещаната причина за внезапното спиране на сърцето (внезапна сърдечна смърт). При нарушения на електрическата проводна система на сърцето, (която контролира скоростта и ритъма на съкращение на сърдечния мускул), то може да започне да бие твърде бързо. В повечето случаи подобни аритмии са кратки, но някои от тях могат да доведат до сърдечен арест. Внезапната сърдечна смърт често се регистрира при пациенти с кардиологични проблеми, но има случаи, при които тя може да се прояви и при хора без никакви индикации. Статистиката сочи, че мъжете са по-застрашени от внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000.

„Единственият начин, по който може да се помогне на човек със сърдечен арест е чрез дефибрилация. Първите няколко минути са от ключово значение и трябва да се действа мигновено. Това може да стане с външен дефибрилатор, ако наблизо има такъв, или чрез имплантируемо устройство, което се поставя в тялото на пациента. То следи ритъма на сърцето и се намесва, когато се появи проблем. Ако знаем, че човек е болен и има риск да получи сърдечен арест, тогава може да имплатнираме този тип дефибрилатор. Той буквално е в състояние да спаси живота на пациента. Съветът ми към всички, преживели масивен инфаркт, след няколко месеца да посетят своя кардиолог, който да оцени състоянието на сърцето и има ли риск от внезапна сърдечна смърт. Ако това е така, трябва да се действа навреме“, каза доц. Васил Велчев.

Доц. Васил Трайков представи пред здравните медиатори катетарната аблация – един от най-съвременните начини за справяне с предсърдното мъждене (най-често срещаната аритмия, чиято основен симптом е неритмичният пулс).

„Нараства броят на пациенти с предсърдно мъждене, а то е една от основните причини за инсулта. В повечето случаи проблемът се лекува медикаментозно, но при определени пациенти прилагаме т.нар. катетарната аблация. Това е процедура, при която под ренгенов контрол се вкарва катетър в сърцето и това ни помога да намерим и елиминираме огнищата, които пораждат и поддържат аритмията. Има няколко начина, по които се случва това – точка по точка с катетър с радиофреквентна енергия, който нагрява тъканта или с криобалон, който я замразява. Важно е да се знае, че тази методика съществува и това е начин, по който може да се справим с предсърдното мъждене, което може да причини инсулт или да доведе до сърдечна недостатъчност“, обясни доц. Васил Трайков.

Според здравните медиатори липсата на достатъчно информация и начините на третиране на кардиологичните проблеми е честа спънка в работата им на терен. Повечето хора, с които рядко посещават личния си лекар и търсят помощ, едва, когато стане прекалено късно, споделят медиаторите.