предсърдно мъждене

Дружеството на кардиолозите стартира кампания „Действай със сърце“

Световният ден на сърцето 29 септември дава старт на национални активности за укрепване на сърдечно-съдовото здрави. Под мотото „Действай със сърце“ хора и институции в цял свят се обединяват за профилактика на най-масовите заболявания.

Световният ден на сърцето – 29 септември, ще бъде отбелязан за поредна година у нас с много национални активности. Организатор е Дружеството на кардиолозите в България. Световният ден на сърцето се отбелязва вече 24 г. от Световната сърдечна федерация с цел да активира възможно най-много хора и институции в цял свят за действия за укрепване на сърдечно-съдовото здраве. Мотото тази година е „Действай със сърце“.

На 29 септември в по-големите градове у нас ще бъде даден старт на новата българска инициатива „Разходи се с кардиолога си“. В определена зелена зона в градовете (парк, градина, алеи) ще бъде определен сборен пункт за разходка на открито. Целта е да се постави акцент върху редовната физическата активност – основен фактор за профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Участниците ще имат възможност да разговарят с водещи кардиолози и да получат информационни материали, докато всички заедно правят здравословна разходка. Всяка една от тях ще бъде обявена на страниците на ДКБ във Facebook като отделно събитие, на което можете да се запишете.

Традиционна инициатива в Световния ден на сърцето е осветяване в червено на емблематични сгради в големите градове, сред които тази година са:

НДК

Домът на културата в Пловдив

Кея на Морската градина в Бургас

Хълмът Царевец във Велико Търново

Сградата Дарение Галерия „Светлин Русев“ в Плевен

Пантеонът на възрожденците в Русе

Народно читалище “Наука – 1870” в Троян и др.

За първи път тази година ще има шоу с 50 дрона, които ще „изрисуват“ сърце в небето над НДК около 21 часа на 29 септември 2024. Основен приоритет тази година е стартът на насочено към сърдечно-съдовата профилактика 📖 здравно образование 📖 в ученическа възраст. Седмица на сърцето ще бъде проведена в училищата в периода 30 септември – 4 октомври в сътрудничество с Министерството на образованието и науката. В специален Час на класа учениците ще бъдат запознати с основните рискови фактори за сърдечно-съдовото здраве и ключовите полезни навици, с които да го пазят и укрепват през целия живот.

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водещата причина за смърт у нас и света. Голяма част от този тип загуба на живот е предотвратима. Единственият начин за това, както и за намаляване броя на тежко протичащите сърдечно-съдови заболявания е активната профилактика от най-ранна възраст. Нейната цел е да бъде установен здравословен начин на живот с:

физическа активност

балансирано хранене

редовни профилактични прегледи

борба с наднорменото тегло и хипертонията

недопускане на вредни навици като пушене, употреба на алкохол, мазнини и сол и др.

Високоинтензивните тренировки са по-ефективни от умерените упражнения след инсулт

Всяка година около 15 милиона души по света получават инсулт – състояние, при което кръвта и кислородът не могат да достигнат до мозъка.

Макар че инсултът е лечим, изследователите смятат, че повече от две трети от оцелелитеще се нуждаят от рехабилитация, която в зависимост от нуждите на човека може да включва речева, професионална и физическа терапия.

Предишни проучвания показват, че физическите упражнения след инсулт предлагат няколко ползи за здравето, включително намаляване на риска от повторен инсулт и подобряване на цялостното възстановяване.

Според скорошно проучване повтарящите се едноминутни серии от високоинтензивни интервални тренировки (HIIT) са по-ефективни за подобряване на аеробната кондиция след инсулт, отколкото традиционните умерени упражнения.

Нивото на аеробна физическа годност при хората с инсулт е ниско, като често то е недостатъчно за извършване на всекидневни дейности като изкачване на стълби или бързо ходене. Освен това терапевтите могат да се колебаят дали да подтикват пациентите с инсулт към по-интензивни упражнения, въпреки че изследванията показват, че те са полезни. Настоящото изследване, публикувано в списание Stroke, хвърля светлина върху ползите от HIIT при възстановяването след инсулт.

HIIT (High-Intensity Interval Training) е тренировъчен метод, който съчетава високоинтензивни упражнения с кратки периоди на почивка или нискоинтензивна активност. Основната идея е да се редуват кратки, но много интензивни физически усилия със също така кратки възстановителни периоди. Тази тренировка е известна с ефективността си при изгаряне на калории, подобряване на сърдечно-съдовата издръжливост и увеличаване на метаболизма.

Обикновено тренировката продължава между 10 и 30 минути и включва разнообразни упражнения като спринтове, скачане на място, клекове, лицеви опори, велоергометър или дори плуване.

За целите на проучването учените са набрали 82 души, преживели инсулт, които са били в периода между шест месеца и пет години след инсулта.

Участниците в проучването са били разпределени в групи на случаен принцип, като са били подложени на високоинтензивни интервални тренировки или на умерени упражнения през три дни от седмицата в продължение на 12 седмици.

В края на проучването специалистите установяват, че нивата на кардиореспираторна кондиция (максималното количество кислород, което човек може да поеме по време на тренировка) на участниците в групата HIIT са се подобрили два пъти повече от тези в групата с умерени упражнения.

Освен това изследователите установяват, че подобрението остава над клинично важните прагове в HIIT групата осем седмици след края на проучването, което не е същият случай при групата с умерени упражнения.

Според учените постигнатата по-висока интензивност е ключовата разлика в резултатите. Чрез използването на интервален тренировъчен формат, при който сериите от упражнения с висока интензивност се редуват с възстановителни интервали с по-ниска интензивност, може да се постигнат ползите от по-интензивните упражнения без риск от прекомерна умора.

Източник: Puls.bg

Проф. Марчев: Българинът трябва да се научи да се усмихва, защото усмивката удължава живота

„Хубавата новина е, че българинът започна да живее по-здравословно. Според статистика на НСИ българите консумираме по-малко бял хляб, по-малко захар, повече плодове и зеленчуци, т.е. има напредък. От пандемията насам всяка година общата смъртност намалява“. Това каза пред БНТ кардиологът проф. Сотир Марчев. Той обаче сподели впечатлението си, че ако има нещо, което като нация не сме усвоили, то това е да бъдем оптимисти, да се радваме на живота и да ценим веселието. Професорът, който на 2 септември ще представи своя книга със събрани медицински вицове, е категоричен, че българинът трябва да се научи да се усмихва, защото усмивката продължава живота. Друга препоръка на проф. Сотир Марчев е да се движим повече, защото излизат все повече научни доказателства, че движението помага за по-добро здраве, стимулира мисловните процеси и подпомага намирането на правилни решения на обикновени житейски проблеми. Според кардиолога любителите на кафето са много облагодетелствани, защото благодарение на ободряващата напитка те стават по-активни, движат се повече и общуват по-активно. С кафетата обаче не трябва да се прекалява – те не трябва да са повече от 3 на ден, за да не се наруши сънят, защото лошият сън може да доведе до когнитивни промени. В енергийните напитки има много захар и много кофеин, затова с тях трябва да се внимава, предупреди проф. Марчев и добави, че особено неподходящи са те за хора, които искат да отслабнат. За горещите дни той препоръча на хората да пият повече чиста вода, да не посягат към алкохола, както и към газираните напитки. „Ние кардиолозите не препоръчваме газираните напитки, защото те съдържат изкуствени подсладители като ксилитол, еритритол, а вече се натрупват доказателства, че това може да провокира образуването на тромби и да доведе до инфаркт“, каза специалистът.

Източник zdrave.net

Как се справя сърцето с летните горещини?

Екстремните горещини могат да имат сериозни последици за здравето на сърцето, особено при хора с предшестващи сърдечносъдови заболявания. Отговорът на тялото при високи температури изразяващо се в дехидратация, повишени метаболитни нужди, хиперкоагулация, електролитния дисбаланс и системен възпалителен отговор могат да поставят сърцето пред сериозно изпитание.
По време на екстремни горещини настъпва увеличаване на кожния кръвен поток, като компенсаторна реакция, за да се постигне охлаждане на тялото чрез изпотяване и изпаряване на вода. Тази физиологична реакция може да доведе обаче до дехидратация и хемоконцентрация и по този механизъм е възможно да настъпят състияния на хиперкоагулация и електролитен дисбаланс.
Състоянията на хиперкоагулация са предпоставка за образуване на тромбози в артериите или венозната система, които от своя страна могат да доведат до остри коронарни събития или инсулт. Електролитните нарушения, предимно загубата на Na+, K+, Mg+ могат да са предпоставка за настъпване на сърдечни аритмии.
Освен това дехидратацията може да активира симпатикусовата нервна система, което води до увеличаване на сърдечната честота и сърдечните метаболитни нужди. При пациенти с предшестващо сърдечносъдово заболяване, това може да причини несъответствие между кислородните нужди и кислородната доставка, предизвиквайки исхемични инциденти и дори разкъсване на плака, завършващо с инсулт или инфаркт.
Активирането на хемодинамиката може да доведе до влошаване на клиничното протичане на някои клапни пороци. Поради всички тези отклонения се препоръчва пациентите да бъдат особено бдителни и да обръщат повече внимание на оплакванията си през летните месеци. Основните проблеми, с които могат да се сблъскат пациентите могат да се обобщят по последния начин.
Вариации на артериалното налягане. Тенденцията е към понижаване на стойностите на артериалното налягане през горещите месеци. Това се дължи на факта, че горещините водят до периферна вазодилатация, а също така могат да потенцират ефекта на някои антихипертензивни медикаменти.
В повечето случаи се налага редуциране на дозата на антихипертензивната терапия на половина, а в нередки случаи дори преустановяването й за кратък период от време. Препоръчително е централно-действащите медикаменти и диуретиците да бъдат изключени от терапията в летните месеци, освен при пациентите със СН.
От друга страна резките температурни колебания могат да са причина за покачване на стойностите на АН. Честотата на хипертоничните кризи през летните месеци не е рядка. Те се дължат предимно на патогенетичния механизъм свързан с дехидратация, загуба на съдов обем и компенсаторно активиране на симатикусовата нервна система. Често в хода на високите температури и температурни вариации настъпи труден амбулаторен контрол на стойностите на АН при предшестващ добър такъв.
Бъдете бдителни относно изявата на сърдечни аритмии. Активното потене и загубата на течности през кожата може да доведе до загуба и на различни електролити-K+, Na+, Mg 2+. Електролитния дисбаланс от своя страна е предпоставка за тригериране на различни аритмии- камерни и надкамерни. Адекватната хидратация и богатия прием на плодове и зеленчуци спомага съществено за възстановяване на електролитното развновесие. При нужда е възможно това да бъде подпомогнато посредством прием на различни хранителни добавки и допълнителни медикаменти.
Синкопите и ортостатичната хипотония са често усложнение при по-възрастните пациенти в летните месеци. Топлинният синкоп се нарича още ортостатично замайване. Топлинния синкоп настъпва в условията на дехидратация и аклиматизация на организма към високи температури или интензивна работа в гореща среда. Постепенната климатизация и плавно излагане на високи температури в продължение на 10-14 дни чрез прогресивно увеличаване на продължителността и интензивността на работа спомага за избягването им. Аортната стеноза, особено високостепенната такава може да бъде усложнена с топлинен синкоп при дехидратирани пациенти.
Промяната в електролитния баланс, водно-солевото равновесие и изострянето на симптомите на сърдечна недостатъчност. Ключов компонент при лечението на сърдечна недостатъчност е използването на диуретици като фуроземид, тораземид или буметанид. Те действат, като стимулират натриуретичен ефект чрез инхибиране на котранспортната система на натриев хлорид в бримката на Хенле. Прекомерната натриуреза в съчетание с отделяне на натрий чрез потенето може да изостри състоянията на дехидратация и да причини електролитен дисбаланс. От друга страна прекомерното приемане на течности в летните месеци може да влоши водно-солевото равновесие при пациентите със сърдечна недостатъчности и да доведе до изостряне на състоянието.
Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37396980/
https://www.heart.org/en/health-topics/consumer-healthcare/what-is-cardiovascular-disease/protect-your-heart-in-the-heat

Източник: Puls.bg

Влошаването на обонянието може да е предвестник на сърдечни проблеми

Загубата на обоняние, която е често срещан сензорен дефицит с напредване на възрастта, може да помогне да се предскаже или дори да допринесе за развитието на сърдечна недостатъчност, показва ново изследване.
Проучването, публикувано в списанието на Американската сърдечна асоциация, добавя нови доказателства към нарастващия брой изследвания, които се фокусират върху връзката „обоняние – сърдечно здраве“.
„Знаем, че това е маркер за невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и деменция“, казва д-р Хонглей Чен, водещ автор на изследването и професор в катедрата по епидемиология и биостатистика в Мичиганския държавен колеж по хуманна медицина в Източен Лансинг.
„Научаваме, че обонянието може да означава много за здравето на възрастните хора и това ни накара да проучим как може да бъде свързано с други заболявания извън невродегенерацията“
Тъй като с напредване на времето хората остаряват, не е необичайно да изпитат известна загуба на обонянието си. Изследванията показват, че един на всеки четирима души изпитва увреждане на обонянието си до началото на 50-те си години. След 80-годишна възраст това се случва при повече от половината хора.
Загубата на способността да усещаме миризми може да доведе до по-лошо качество на живот, включително загуба на удоволствие от храната и повишени опасности за здравето поради проблеми като намалена способност за откриване на развалена храна или миризма на изтичане на газ.
Предишни проучвания предполагат, че лошото обоняние може да бъде ранен маркер за загуба на когнитивна функция, намирайки връзка между обонятелната дисфункция и по-ниското общо когнитивно представяне, паметта и езика.
Доказано е, че загубата на обоняние предсказва болестта на Паркинсон и се счита за ранен симптом на болестта на Алцхаймер. Установено е също, че обонятелната дисфункция е силен предиктор за смърт в рамките на следващите 10 години при по-възрастни хора и може да бъде потенциален признак на забавена клетъчна регенерация, години на токсично излагане на околната среда или и двете.
В настоящото проучване експертите анализират данните на 2 537 души в Националния институт по стареене, изследват взаимовръзките между състоянията, свързани със стареенето, социалните и поведенческите фактори и функционалните промени при възрастните хора.
Изследователите търсят връзка между лошото обоняние и инфаркт, инсулт, стенокардия, смърт, причинена от коронарна болест на сърцето или сърдечна недостатъчност, която се случва, когато сърцето не изпомпва кръв толкова добре, колкото би трябвало.
Обонянието е тествано, като участниците подушват и идентифицират 12 елемента от списък с четири възможни отговора. За всеки верен отговор е дадена по една точка за резултат от 0 до 12. Лошото обоняние се определя като резултат от 8 точки или по-малко.
В предишни анализи на същата тази група участници, изследователите открили силни асоциации между лошото обоняние и болестта на Паркинсон, деменция, смъртност и хоспитализация за пневмония.
В новия анализ участниците с лошо обоняние са имали приблизително 30% по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност, отколкото участниците с добро обоняние. Няма връзка между обонятелната загуба и сърдечните заболявания или инсулта.
Учените казват, че остава неясно дали лошото обоняние може да допринася за развитието на сърдечна недостатъчност или просто да го прогнозира.
Референции
https://neurosciencenews.com/olfaction-heart-failure-26283/
https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/JAHA.123.033320

Източник: Puls.bg

Създадоха мозъчен имплант, който помага на пациент да общува на два езика след инсулт

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са разработили мозъчен имплант, който използва изкуствен интелект, за да помогне на преживял инсулт пациент да общува на два езика. Екипът от Центъра за невронно инженерство и протези към университета е работил няколко години, за да проектира декодираща система, която може да трансформира мозъчната дейност в изречения на два езика и да ги покаже на екран, информира NBC news.

Резултатите от труда им са публикувани на 20 май в списание Nature Biomedical Engineering. Пацентът, на когото е поставен имплантът, е бил парализиран от 20-годишна възраст след прекаран инсулт. Силно засегната е била и речта му с невъзможност да артикулира ясни думи. Мъжът е испанец, но е научил английски едва след инцидента.

Под ръководството на д-р Едуард Чанг, неврохирург и директор на Центъра за невронно инженерство и протези, през 2019 година му е поставен имплант, чрез който учените са започнали да проследяват мозъчната активност. Чрез използване на AI и изкуствена невронна мрежа, учените са успели да “обучат” импланта, така че той да декодира думи въз основа на мозъчната активност, произведена, когато пациентът се опита да ги артикулира. До 2021 г. технологията е помогнала за възстановяването на способността на мъжа да общува, но само на английски език. Въз основа на опита си дотогава екипът надгражда технологията с цел тя да разчита думи и на родния за пациента испански език, без да е необходимо да обучават отделни системи за декодиране, специфични за отделните езици.

Според техните открития мъжът е успял да използва двуезичната декодираща система, захранваща неговия мозъчен имплант, за да „участва в разговор, превключвайки между двата езика въз основа на предпочитанията си“. Проучването показва „осъществимостта на двуезична говорна невропротеза“ или двуезичен мозъчен имплант и дава поглед върху това как този тип технология има „потенциала да възстанови по-естествената комуникация“ между двуезичните лица, които са с парализа, водеща до невъзможност за говерене”, се посочва в научната статия.

Източник: МедикълНюз

Eднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ) в МУ-Пловдив

Дружеството на кардиолозите в България и Медицински симулационен тренировъчен център към Медицински университет – Пловдив организират еднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ). Обучението ще се проведе на 22.06.2024 г.

Предвидени са встъпителна теоретична част, както и практическата част с възможност за използване на симулатор за извършване на трансезофагеална ехокардиография. Обучението е насочено към медици в по-напреднал етап от специализация по кардиология и към кардиолози с интерес към приложението на ТЕЕ в клиничната практика.

Събитието ще се проведе в Аудиторен комплекс на МУ-Пловдив, бул. „Васил Априлов“ 15А. Максималният брой участници е 15 поради ограничения, свързани с практическото обучение. Събитието ще бъде акредитирано от Български лекарски съюз.

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg