предсърдно мъждене

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните хора. Всеки пети пациент, който постъпва във Втора кардиология на УМБАЛ – Пловдив, е с различна форма на предсърдно мъждене – остра или хронична, каза д-р Васил Василев пред zdrave.net.

Според него повечето болни са мъже, а честотата му нараства с напредване на възрастта, каквито са тенденциите и в световен мащаб. Повишен риск за появата му са и придружаващи заболявания като захарен диабет (ЗД), сънна апнея, затлъстяване, хипертония, ХОББ и други.

При част от пациентите предсърдното мъждене протича без симптоми. Други се оплакват от умора, сърцебиене, задъхване, натиск в гърдите, а в някои случаи и загуба на съзнание.

Този вид аритмия е свързана с доста усложнения, които нарушават качеството на живота на засегнатите. Най-честото от тях е исхемичният мозъчен инсулт, като от 20 до 30% от исхемичните инсулти се дължат на предсърдно мъждене.

Друг много сериозен проблем е увеличената между един и половина и 3 пъти смъртност при тези болни, посочи лекарят. Той обясни, че това се дължи на коморбитета – развитие на  инсулт, сърдечна недостатъчност, която се наблюдава при около 20-30%. Пациентите получават когнитивни нарушения, които са свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Част от тях страдат и от депресии.

При наличие на симптоми кардиологът назначава обикновена ЕКГ и диагностицира предсърдното мъждене. По преценка на лекаря може да се направи холтер ЕКГ- дълготраен ЕКГ запис, запис на ЕКГ на смартфони  или часовници, както и телеметричен запис. Много пъти обаче заболяването се регистрира случайно при преглед или след настъпило вече усложнение.

Лечението на предсърдното мъждене зависи от неговата давност. Ако се започне до 48-я час от началото на пристъпа, се постига възстановяване на ритъма. Обикновено се прави инфузия на медикаменти или електрокардиоверзио – възстановяване с помощта на електрически ток.

Ако има давност над 48 часа, тогава лекуващият кардиолог преценява поведението и стратегията на лечението. Има възможност за възстановяване на ритъма след специална подготовка и около едномесечен прием на антикоагулант. В някои случаи лекуващият кардиолог може да реши пациентът да остане да живее с тази аритмия, но под стриктен контрол и регулярни прегледи.

Особено значение за лечението има профилактиката на инсултите, а това се осъществява чрез медикаменти, наречени антикоагуланти – препарати, разреждащи кръвта. Дозата се определя от лекуващия лекар спрямо състоянието на болния.

Според д-р Василев предсърдното мъждене не е по-безобидно от инфарктите, но пациентите са информирани за него по-малко и често подценяват тази рискова диагноза.

Инфобот във Вайбър помага в борбата срещу инсулта

Асоциацията за инсулт и афазия, съвместно с Министерството на здравеопазването, разработи специален инфобот, чиято цел е да спомогне намаляването на случаите на инсулт в България, които по последни данни надскачат 40 хиляди годишно, като близо 5 хиляди от тях са с летален изход.

Платформата е с безплатен достъп и вече е налична в приложението Вайбър. 

Системата предоставя информация относно инсулта и афазията – изброени са техните симптоми, видовете инсулт, както и рисковите фактори, причиняващи животозастрашаващото състояние.

Алгоритъмът съдържа и тест, в който са изброени съпътстващите инсулта симптоми. 

Интерфейсът е интерактивен – след попълването на наличните симптоми, приложението генерира резултат, изчисляващ шанса за наличието на инсулт.

Инфоботът разполага и със секция „Подкрепа след инсулт“, в която има препратки към телефонна линия за пострадали от инсулт, информация за обгрижване и терапия, групи за взаимопомощ и наръчници по случая.

Първата демонстрация на инфобота се състоя днес на пресконференция в БТА, на която присъства и заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който съобщи, че проектът е част от кампания на Министерството на здравеопазването, насочена към превенцията на подобни опасни състояния.

Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене“

Уважаеми колеги,

От името на Организационния комитет и лично от свое име имам удоволствието да Ви поканя на Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене през 2024г.“, който ще се проведе в периода 23-24 февруари 2024 г. в DoubleTree by Hilton, гр. Пловдив.

Скорошните научни открития в областта на ПМ ни помогнаха да разберем по-добре патогенезата му, подлежащия субстрат, мястото на интервенционалната терапия в лечението му. Стъпвайки на това Американската кардиологична асоциация пренаписа препоръките си и ги публикува само преди два месеца. Очакваме тази година европейското кардиологично дружество да ги последва. 

Кои са проучванията променили американските препоръки, кои са основните акценти на новия гайдлайн, как биха променили ежедневната ни практика? Отговорите на тези и много други въпроси ще може да чуете по време на Научния симпозиум. Ще имате възможност да зададете и въпросите, които Ви вълнуват, на водещи експерти в областта.

Научното съдържание ще е фокусирано върху ранната диагностика и превенция на заболяването, профилактиката на тромбоемболични събития с акцент върху антикоагулантното лечение при специфични ситуации. Ще бъдат обсъдени предимствата и недостатъците на консервативното и интервенционалното лечение при предсърдното мъждене и как да изберем оптималния подход за нашите пациенти. 

Ще бъдат представени актуалните препоръки за катетърна аблация на ПМ, a в специална live-in-the-box сесия ще дадем нагледна представа за това как протича една електрофизиологична процедура и какво да очакват лекарят и пациентът. 

Програмата съдържа и практически насочени сесии, фокусирани върху проблеми, с които се сблъскваме в ежедневната клинична практика, като проследяването на пациентите след катетърна аблация – какво да правим при рецидив, кога считаме процедурата за успешна, потенциални усложнения, за които да мислим.  

Ще Ви очакваме!

С уважение,
Красимир Джинсов, FESC
Председател на ССКЕБ

Инфарктът и инсултът – водеща причина за смъртност в България

Водещата причина за смърт в България са сърдечно-съдовите заболявания, като относителният им дял е 59.8%. Най-честата причина за смърт са мозъчносъдови болести (инсулт) и исхемична болест на сърцето (инфаркт). Това показват данните на Националния център по Обществено здраве и анализи към МЗ, представени от НСИ.

Хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения през 2022 г. показват увеличение – с 184 723 от 2 013 020 през 2021 г. на 2 197 743 през 2022 година. Най-честата причина са болестите на органите на кръвообращението, храносмилателната система, новообразуванията, болестите на дихателната система, болестите на пикочо-половата система, травмите, отравяниятаи т.н.

Населението у нас продължава да застарява. В края на 2022 г. относителният дял на лицата на възраст над 65 години е 23.5%, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години е 17.1%.

Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. От населението на страната 4 746 710 души, или 73.6%, живеят в градовете, а 1 701 000 души, или 26.4% – в селата. По-голямата част от общия брой на населението са жени – 51.9%. Процесът на остаряване е по-силно изразен в селата, отколкото в градовете. Относителният дял на възрастното население (65 и повече години) в селата е 28.3% и е 1.3 пъти по-голям, отколкото в градовете – 21.8%. Делът на младото население (до 17 години) в селата е 16.3%, а в градовете – 17.3%.

През 2022 г. у нас са родени 56 596 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. В градовете и селата раждаемостта е била съответно 8.8 и 8.5 на хиляда души от населението. В териториален аспект раждаемостта е най-висока в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, Пловдив – 9.7‰, Ямбол – 9.6‰, Варна – 9.2‰, Ловеч – 8.8‰, Пазарджик – 8.8‰, София – 8.8‰. С най-ниска раждаемост през 2022 г. са областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, Перник – 6.9‰, и Русе – 7.0‰.

Възрастовите показатели на жените показват, че с най-висока стойност е показателят сред жените на възраст от 25 до 29 години, следван от показателя сред жените на възраст 30 – 34, 20 – 24 години и сред по-младите майки на възраст от 15 до 19 години.

Високата смъртност продължава да е един от основните демографски проблеми. През 2022 г. броят на починалите лица е 118 814 души, или с 30 181 души по-малко в сравнение с 2021 г., а коефициентът на общата смъртност е 18.4 на хиляда души. Смъртността на населението в градовете е 16.0 на хиляда, а в селата – 24.9 на хиляда души. Най-висока е смъртността в областите Видин, Габрово, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч, Враца, Плевен, Русе, Силистра, Велико Търново, Добрич, а най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.

През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година. Техният брой е с 52 по-малък в сравнение с предходната година. По области детската смъртност варира в границите от 0.9 на хиляда живородени в област Кърджали до 11.6 на хиляда в област Ямбол. В повече от половината от областите детската смъртност е над средното ниво за страната. Основните причини за умиранията на децата на възраст под една година през 2022 г. са: някои състояния, възникващи в перинаталния период (220.9 на сто хиляди живородени); вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (84.8 на сто хиляди живородени).

Поставиха четири байпаса по минимално инвазивен път с достъп между ребрата

Първата в България минимално инвазивна байпас-операция на сърце, в хода на която са поставени четири байпаса, бе извършена успешно в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, съобщават от лечебното заведение. Зад достижението стоят кардиохирурзите д-р Андрей Неутов, д-р Кристиянна Мавродиева и д-р Мария Гаралова, заедно с д-р Радостина Кожухарова (анестезиолог), д-р Ясен Гецов (анестезиолог), Теодора Кюркчиева (перфузионист) и ст. мед. сестра Гергана Николова.
Екипът, ръководен от д-р Неутов, получава достъп до сърцето през едва десетина сантиметра отвор между две от ребрата на пациента.
Техниката, която специалистите прилагат, включва и използване на апарат „изкуствено сърце-бял дроб“ и временно спиране на сърцето. Това позволява относително лесно извършване на пълна реваскуларизация на сърцето (зашиване на всички необходими байпаси) на 69-годишния пациент.
При класическата операция гръдният кош се отваря посредством разрез в средата на гръдната кост от около 20 см, а в този случай – операцията е същата по обем, но хирургичната травма е значително по-малка, няма никакво разрязване на гръдната кост, възстановяването е по-бързо, козметичният ефект е значително по-добър. Не на последно място се избягват редица евентуални усложнения.
„В последните няколко години минимално инвазивната байпас-хирургия на сърцето активно се развива в Европа и по света. Колкото повече се стараеш да оперираш сърце през по-малък разрез, без да го виждаш цялото, толкова повече разбираш, че това не само е възможно, а и че е нормален ход на еволюцията в сърдечната хирургия. Много се радвам, че вървим успоредно с тенденциите“, споделя д-р Неутов.
Отделението по кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, ръководено от д-р Асен Келчев, има значителен натрупан опит в извършване на оперативни интервенции с малък разрез между ребрата или с частично отваряне на гръдната кост при проблеми със сърдечни клапи, а множеството преминати обучения във водещи европейски клиники е част от задължителния път към осигуряването на този тип умения и достижения за екипа.

Проф. Иво Петров: Гласовите команди на дефибрилатора водят този, който е решил да помогне

Световният ден на рестартирането на сърцето се отбелязва всяка година на 16 октомври. Основната му цел е повишаване на информираността на обществото за сърдечния арест и популяризиране на уменията за сърдечен масаж и изкуствено дишане, както и автоматична външна дефибрилация. Инициативата стартира през 2015 г. от Европейския съвет по ресусцитация с подкрепата на Европейския парламент, а през 2018 г. започва да се отбелязва в цял свят.

Седем от десет сърдечни ареста се случват на обществени места, но по-малко от 20% от гражданите оказват първа помощ, тъй като не са обучени за това. По предложение на професор Иво Петров в столичното метро бяха поставени дефибрилатори.

„Най-голямото предизвикателство е, че трябва да се компенсира е дна огромна пропаст между европейската практика и това, което се случва в България. Законопроектът, който подготвихме, вече е внесен в здравната комисия на парламента. Но с приемането на закона няма да свърши работата“.

За да има ранна дефибрилация, на всички обществени места трябва да има инсталирани автоматични външни дефибрилатори, посочи професорът.

Гласовите команди на дефибрилатора водят този, който е решил да помогне. Те идват от изкуствен интелект и не само как да постави лепенките и да извърши електрошока, но и дали прави външния сърдечен масаж правилно. Дефибрилаторите не трябва да останат като едни брошки. Трябва да бъдат използвани от всички институции и хората да бъдат обучавани. Важно е населението да бъде подготвено и да разбере, че не става въпрос за нещо сложно“

България продължава да е на едно от първите места по смъртност от сърдечно-съдови заболявания заради изобилието на рискови фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, високи нива на холестерола и стрес, обясни още проф. Иво Петров.

Проф. Петров: Животът на хиляди пациенти може да бъде спасен, ако касата плаща за модерни импланти

България е на едно от челните места по хоспитализации в Европа, но това не помага за сърдечносъдовата смъртност, защото там сме също сред първите. Причината е, че у нас има сериозно изоставане в прилагане на модерни методики и импланти, които дават шанс за пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено на тези, свързани с аортни, клапни дефекти. На среща с медиите проф. Иво Петров и доц. Васил Велчев призоваха за 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Те може да се прилагат за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

В интервюто проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, коментира възможностите на съвременната медицина в областта на кардиологията, къде сме ние и какво може да се направи за подобряване здравето на пациентите.

Проф. Петров, в България достъпът до болница е лесен, но пък новите методики и импланти се прилагат доста ограничено. Уместно ли е да се сравняваме със страни, които имат по-големи финансови възможности от нашите?

Първо да уточня, че става дума за използването на различни ендоваскуларни импланти и иновативни методики, които спасяват живот и подобряват преживяемостта. Няма да правя сравнение с Германия, където за 1 г. се поставят 60 000 импланти, а у нас – само няколко. Дори да вземем за пример страни като Чехия, Словакия, Полша, да видим какво е средно европейското ниво, пак става кристално ясно, че те са значително по-напред в прилагането на ендоваскуларни импланти. В Гърция също са достигнали прилични нива.

Получава се така, че ние обучаваме колегите кардиолози на модерна медицина, но накрая те нямат право да сложат тези импланти, защото нашата система не позволява.

Говорим за аневризма на аортата, за TAVI – перкутанно имплантиране на аортна клапа. Когато пациентът стане симптоматичен при аортна стеноза, двугодишната смъртност рязко се покачва, ако не се приложи модерно лечение. Същото е и при аневризма на аортата. Лишавайки пациентите от такава терапия, ние ги обричаме на смърт, която може да бъде предотвратена. В България средната продължителност на живота се качва и е разбираемо, че се срещаме с все повече заболявания при възрастните, които изискват модерни начини на лечение.

Къде са предизвикателствата пред по-широкото навлизане на новите методи на лечение у нас?

За да бъдем конкретни, често става дума за пълна недостъпност или ограничение в реимбурсацията, ограничение в бройките за годината чрез въвеждане на лимити. Ще дам един пример: Преди 15 г. в Бразилия роднините на пациент осъдиха държавата за 100 млн. долара на основание, че те и пациентът не са били информирани, че той е можел да получи имплант вместо открито хирургично лечение. Пациентът беше починал при операцията. В България все още не се прилага такова съдебно преследване, но един ден ще стане.

Институциите вслушват ли се във Вашето експертно мнение?

Кардиологичното дружество прие стратегия за създаване на национална програма за ефикасно лечение на сърдечносъдови заболявания, която да намали с 20% смъртността в рамките на 5 г. Без подкрепа от държавата и институциите обаче това не може да се постигне, надяваме се, че ще има следващи стъпки.

Случва се колеги от Европа внимателно да ни напомнят, че при тях тези ендоваскуларни импланти отдавна са въведени в практиката. Надяваме се искрено, че ще се получи мултидисциплинарно и мултиинституционално партньорство, че ще се включат БЛС, научните дружества, министерството, НЗОК и други.

Сега в НЗОК има механизъм за въвеждане на нови методики, базиран на клинични европейски ръководства и фармако-икономически обективен анализ. Например при методиката за митралната клапа са отпуснати 10 пациенти за годината в цялата страна. В другите страни също са започнали с малки обеми и постепенно се разширяват. Идеята е този процес да се оптимизира и да е малко по-гладък. Да има истинско сътрудничество. Уточнен е протоколът за експертната оценка. Надявам се, че до дни протоколът ще бъде официално на сайта на касата и подготвените пациенти ще могат да бъдат оперирани при реимбурсация. В 3-4 болници вече има подготвени 15 пациенти.

Бихте ли представили накратко новата методика при митрална клапа?

Това е минимално инвазивна (ендоваскуларна) манипулация през достъп на бедрената вена. С катетър се достига до митралната клапа, където се слага, образно казано, нещо като “кламерче”. То щипва двете платна на клапата и не ѝ позволява да се разминават и да пропуска.

Ето една друга важна методика, за която кардиохирурзите настояват да се реимбурсира: техниката слонски хобот. Прилага се при лечение на пациенти с дисекация на аортата, където разкъсването на аортата е по целия ѝ ход. Когато в основното начално място на разкъсването се пусне имплант, който прилича на “слонски хобот”, може да се насочи правилно кръвотокът. Тази методика още не е реимбурсирана от НЗОК. Има и много други примери.

Като консултант на НЗОК към фонда на касата за лечение в чужбина, виждам молби за сърдечносъдови заболявания по методики, които може да се правят и у нас. Немалко хора ходят в Турция, защото там наистина медицината напредна много в последните години. Държавата се ангажира сериозно с това. Изпращат се лекари на специализация в САЩ, Великобритания и после се въвеждат модерните методики.

Кои са диагнозите, които най-много могат да спечелят от новите импланти?

Става дума за различни сърдечносъдови състояния, които застрашават живота непосредствено или в краткосрочен план. За тях не бива да се поставят условия за доплащане. Не е работа на лекаря да убеждава пациента да влага пари за лечението си, това трябва да е политика на здравния фонд.

В зависимост от устройствата доплащането може да е от 1000-7000 лв. Не е само едно устройство, има различни, които се избират според състоянието на пациента.

Цинично е да се каже на близките на болния, че трябва да се доплатят хиляди левове, за да го спасят. Ние познаваме пациентите си и виждаме, че тези хора нямат големи финансови възможности.

От друга страна, дори да преценим, че не могат да намерят парите, сме длъжни да им кажем за тази опция, защото така пише в клиничното ръководство. Ако не им дадем тази опция, ги обричаме на смърт.

Виждали сме по телевизията по време на мач футболист с имплантирано устройство поради установено сърдечно заболяване. Той излиза от ритъм и пада, но устройството подава разряд, който го връща в нормален ритъм, човекът става и продължава да играе.

Ако имаше наблизо дефибрилатор, Радосвет Радев, създателят на Дарик радио, нямаше да си отиде на улицата, на 500 м от офиса си. Той почина именно от внезапна сърдечна смърт. 25-30% от тези хора имат инфаркт. За съжаление нерядко първата проява на големия инфаркт е ритъмна смърт.

Как се подготвят тези пациенти за имплантацията и в какво състояние са, имат ли алтернативен вариант?

Колкото повече време минава без радикално лечение, толкова по-голяма е вероятността да починат. По времето когато римбурсацията на TAVI не беше реимбурсирана и решенията се бавеха много, за съжаление се оказваше, че когато получим съгласие от НЗОК, човекът вече е починал. Не можете да си представите, какви думи чуваме от роднините!

Ако не се въведат за всички нуждаещи се тези модерни методики, тези хора ще умират. Алтернативата е класическата отворена хирургия. Тя обаче не е приложима винаги поради високия риск при някои пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания, с невъзможност за раздвижване. Те са със забранително висок предоперативен риск, т.е. има 50% и повече риск пациентът да си остане на масата. Сега се подготвени 15-16 души с такъв висок риск. На тях обаче може да се поставят импланти.

Колко могат да чакат те?

Въпрос на статистика. При пациентите със симптоматична аортна стеноза смъртността е 50% в рамките на 2 г., ако не се предприеме адекватно лечение. Много сходни са данните при митралната клапа. Колко общо са в България такива пациенти, зависи от критериите, които ще се приложат. Те са базирани на научни данни. При забранително висок риск са около 2500 души, ако се включат и пациентите с умерено висок риск – цифрата скача на 6000 души в България за TAVI. За сравнение – през тази година имаме лимит от 250 пациенти за тази манипулация в цялата страна.

Искрено се надявам да не се стига до прекратяване на реимбурсацията, защото ще бъде неразумно. Всички ние трябва да бъдем активни и да помагаме на институциите да вземат правилните решения.

Има ли анализ за икономическия ефект от прилагане на новите технологии?

Има такива фармако-икономически анализи. В края на първата година имплантирането на TAVI вече показва предимства от фармако-икономическа гледна точка. Не само че се спасява живот, но и за държавата, за бюджета излиза по-изгодно. Това е така, защото без манипулацията тези пациенти не умират веднага, а ангажират допълнителен ресурс за рехоспитализации и допълнително лечение.

Един колега казва, единственото по-лошо заболяване от фаталния инсулт е не-фаталният инсулт. Семействата получават един инвалид, който е загубил способността си да упражнява нормалните всекидневни дейности и изисква грижи. Това важи и за обществото. Такива пациенти са инвалидизирани от ненавременно лекуване на основното заболяване, генерират огромни допълнителни разходи. Важно е да се разбере от институциите, че не става дума за отпускане на някакви пари. Това е отговорно действие от фармако-икономическа, социална, морална и всяка друга гледна точка.

На първо място сме по хоспитализации в Европа. Има ли процедури, които се провеждат в болниците, а може да се правят амбулаторно?

Недофинансирането на амбулаторната дейност е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Имаме прекалено много болници, поне 30% са излишни. Реално погледнато, една част от болниците изпълняват социални функции. Често приемаме пациенти, които са били в три болници, пролежавали са там известно време, без да е направено нищо значително от медицинска гледна точка. Накрая отиват в голяма болница с модерни технологични възможности.

Има много болници, които изпълняват по-скоро социални дейности, а не строго медицински от съвременна гледна точка. Но там ангажират лекари и сестри, които са така дефицитни за България. Болници, изпразнени от медицински смисъл! Тези специалисти трябва да работят в големите лечебни заведения. Социалните заведения трябва да бъдат финансирани от държавата по подходящ начин, така че тези хора, които се нуждаят малко да полежат някъде, наистина да могат да го правят, но не в болница, защото това не е правилното място.

Има ли у нас достатъчно болници с подготвени кадри, с технологии да извършват новите модерни манипулации?

Странно е, когато някои казват: Нашите специалисти са много добре подготвени, но нямат апаратура да работят. Какъв лекар си, ако в момента не разполагаш и не си обучен да работиш с модерна апаратура? Не сме добри лекари, ако не разполагаме с подходяща апаратура и импланти! Другото е илюзия… Клише е да се повтаря, че само с лекари става, че те са много добри! Клише, с което аз не съм съгласен.

Колегите, които работят в такива болници, на практика губят квалификацията си с времето. Ако част от тези заведения се затворят, ще се формират повече болници с възможности. Вместо да имаме, както е сега 3-4 болници с големи възможности и 300 с неголеми възможности и зле оборудвани, може да имаме 15 модерни болници с големи възможности и 200 останали. Ако се освободи ресурс от около 100 болници, това може да се случи.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.