от сърце

Проф. Петров говори за непостигнатите висини в родното здравеопазване

„Практиката да се лекуват чужденци в България се обърна наопаки от 15-20 години, а именно в момента много българи бързат и намират подходящо лечение в чужбина. Това по-бавно наваксване на разликата в медицината е една от причините. Въпреки че разполагаме с все още много добро медицинско образование, 1/3 от колегите, които учат медицина, учат и немски или испански език, за да се реализират в Европа като специалисти. Фактът е обаче, че те търсят не само по-добро заплащане, те търсят развитие. А развитие без високи технологии и без съответното финансиране за тях, няма как да им бъде осигурено“. Така отговори на въпрос защо българите търсят медицинска помощ в чужбина, а не у нас, медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

Той даде пример с това, че в клиниката на професор Чирков младите специализанти, сред които той самият, са получавали по 12-13 долара заплати навремето и посочи, че от тогава досега има огромно развитие в тази посока: „Не можем да си затваряме очите – този луфт между западната медицина и тази у е по-малък, но все още не е наваксан. А Турция, която дори не е в ЕС, не само го е наваксала, но се мери с най-високите нива на медицина в света“.

По отношение на множеството непостигнати висини в родното здравеопазване професорът посочва като основен проблем финансирането и целевото финансиране. „Корупция има, тя е завладяла цялото общество. Късно или не, крайно време е гражданското общество да направи така, че да има сериозна нетърпимост към плащането под масата. Този модел е направил и нас като индивиди да мислим по този начин. Промяната трябва да започне още от образованието и да има нетърпимост към корупцията на всички нива –  в здравеопазването, в държавната администрация, в съдебната система, в полицията. В момента по никакъв начин не можем да се похвалим с изкореняване на корупцията“, уточнява той.

И допълва: „В един от отчетите на НЗОК се цитираше с колко повече са се увеличили средствата, които тя е заплащала за лечение на българи в чужбина. Аз самият всеки месец подписвам такива експертни становища с ясното съзнание, че правя добро. Ние лекарите имаме съзнание за дефицитите в нашето здравеопазване. Един от големите проблеми е неправилното нецеленасочено финансиране. Болниците, които са изпразнени от съдържание, тежат на системата без да се закриват, а трябва да отпаднат от системата, защото нямат принос към здравеопазната, когато е толкова прераздута.

А България може да бъде притегателно място за здравен туризъм отново. Повечето от кубинските рехабилитатори са обучавани у нас. В момента именно рехабилитационната медицина на Куба е притегателно място за лечение на хора от цял свят, а тези хора са се обучавали в България. В момента нашата рехабилитационна медицина е поставена в задния двор, никой не обръща внимание нито на нея, нито на профилактиката. За съжаление явно от там не може да има течове…“

Излагането на радон може да повиши риска от инсулт

Ново изследване показва, че излагането дори на умерени нива на радон – невидим газ без мирис, който е втората водеща причина за рак на белия дроб, е свързано с повишен риск от инсулт. Изследването е публикувано в онлайн изданието на Neurology, медицинското списание на Американската академия по неврология.

Изследвайки излагането на радон при участнички на средна и по-напреднала възраст, авторите му са установили повишен риск от инсулт. Рискът е по-голям сред жените, изложени на високи и дори умерени концентрации на замърсителя на въздуха в помещения, в сравнение с тези, които са били изложени на най-ниски концентрации.
Проучването не показва причинно-следствена връзка, а само установява зависимост между излагането на радон в жилищата и риска от инсулт.

„Радонът е естествен радиоактивен газ, който се получава при разпадането на метали като уран или радий в скалите и почвата. Газът може да проникне в жилищата през пукнатини в стените и подовете на мазетата, строителни фуги и пролуки около тръбите“, се посочва в съобщението за медиите.
„Ролята на радона за появата на рак на белия дроб е установена. Въпреки това досега се знае много малко за ролята му в епидемиологията на сравнително често срещани сърдечносъдови заболявания като инсулта“, казва водещият автор на изследването д-р Ерик Уитсел от университета на Северна Каролина в Чапъл хил, САЩ.

Изследването включва 158 910 участнички на средна възраст 63 години, които в началото не са имали инсулт. Те са наблюдавани средно в продължение на 13 години. В хода на изследването участничките са прекарали общо 6979 инсулта.
За целите му жените са били разделени на три групи, изложени съответно на висока, средна и ниска концентрация на радон в районите, в които живеят.

Вземайки предвид фактори като тютюнопушене, диабет и високо кръвно налягане, изследователите са установили, че за участничките от групите, изложени на висока и средна концентрация на радон, рискът от инсулт е бил съответно с 14 процента и 6 процента по-висок.

Специалистите отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите. Евентуалното им потвърждаване ще даде възможност да се обърне внимание на един нов рисков фактор за инсулт и в крайна сметка да се подобри общественото здраве.

Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене“

Уважаеми колеги,

От името на Организационния комитет и лично от свое име имам удоволствието да Ви поканя на Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене през 2024г.“, който ще се проведе в периода 23-24 февруари 2024 г. в DoubleTree by Hilton, гр. Пловдив.

Скорошните научни открития в областта на ПМ ни помогнаха да разберем по-добре патогенезата му, подлежащия субстрат, мястото на интервенционалната терапия в лечението му. Стъпвайки на това Американската кардиологична асоциация пренаписа препоръките си и ги публикува само преди два месеца. Очакваме тази година европейското кардиологично дружество да ги последва. 

Кои са проучванията променили американските препоръки, кои са основните акценти на новия гайдлайн, как биха променили ежедневната ни практика? Отговорите на тези и много други въпроси ще може да чуете по време на Научния симпозиум. Ще имате възможност да зададете и въпросите, които Ви вълнуват, на водещи експерти в областта.

Научното съдържание ще е фокусирано върху ранната диагностика и превенция на заболяването, профилактиката на тромбоемболични събития с акцент върху антикоагулантното лечение при специфични ситуации. Ще бъдат обсъдени предимствата и недостатъците на консервативното и интервенционалното лечение при предсърдното мъждене и как да изберем оптималния подход за нашите пациенти. 

Ще бъдат представени актуалните препоръки за катетърна аблация на ПМ, a в специална live-in-the-box сесия ще дадем нагледна представа за това как протича една електрофизиологична процедура и какво да очакват лекарят и пациентът. 

Програмата съдържа и практически насочени сесии, фокусирани върху проблеми, с които се сблъскваме в ежедневната клинична практика, като проследяването на пациентите след катетърна аблация – какво да правим при рецидив, кога считаме процедурата за успешна, потенциални усложнения, за които да мислим.  

Ще Ви очакваме!

С уважение,
Красимир Джинсов, FESC
Председател на ССКЕБ

Иновативно изследване открива тежка сърдечна болест

Нова система дава шанс за диагностициране на микроваскуларна болест на сърцето. Пионери в иновативната процедура са екипа на доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Заболяването се отнася до промени в структурата и функцията в най-малките съдове (с диаметър под 1 мм.) на сърцето.

Промените в микроциркулацията на сърцето предизвикват стенокардни (гръдни) болки, умора и задух при движение. При такива пациенти коронарографията не се установява големи стеснения по видимите съдове. Именно поради тази причина до момента много често диагнозата микроваскуларна болест остава неразпозната, а пациентите с нея не са лекувани. Причината е невъзможността за поставяне на диагнозата.

„Микроваскуларната болест засяга тези съдове на сърцето, които са „невидими“ за нас по време на коронарографията. Тук трябва да отбележим, че коронарографията е златният стандарт в изследването за заболявания на сърцето.“, обяснява доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Проучванията в световен мащаб определят микроваскуларната болест като „новото лице“ на исхимичната болест на сърцето. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се променят – най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне до тяхното запушване. Това нарушава кръвоснабдяването на сърцето (миокарда), което е свързано с появата на различни симптоми.

„При микроваскуларната болест на сърцето не се виждат и наблюдават големи промени при епикардните съдове (големите съдове на сърцето), които ние виждаме по време на коронарографията и които бихме могли да стентираме и байпасираме. Всъщност болестта е в малките съдове и тя засяга около 30% от населението. При пациентите с това заболяване ние наблюдаваме симптоматика и оплаквания, които нарушават значително качеството на живот, но коронаграфията при тях показва, че коронарните съдове са добре и не е необходима интервенция.“, допълва доц. Валери Гелев.

Микроваскуларната болест на сърцето е с лоша прогноза, съпоставима с тази на пациенти с епикардни лезии, а според някои проучвания прогнозата е дори по-лоша. Диагнозата е по-често срещана при жени. До скоро в световен мащаб се е приемало, че при пациентите с оплаквания, при които коронарните съдове са „чисти“ и нямат проблем, не е налице сериозен проблем, касаещ продължителността и качеството на живот на самия човек.

Проучвания в последните години и ангажираността на най-изявените специалисти в областта на кардиологията в световен мащаб, обаче, установяват, че прогнозата на хората с микроваскуларна болест на сърцето е съпоставима с тази на пациенти, които имат стенози (стеснения) по големите съдове на сърцето.

Иновативното за страната ни изследване е инвазивно и към момента се извършва единствено от екипа на доц. Гелев. Процедурата се провежда по специфичен метод, при който в съда се въвежда специален катетър, чрез който се измерва коронарният кръвоток. Така специалистите получават индекси, показващ дали малките съдове на сърцето са засегнати. Чрез процедурата инвазивните ни кардиолози могат да оценят както заболяването на епикардните артерии, така и наличието на микроваскуларна болест.

„Освен, че изследването е значим напредък в диагностиката, практическото значение е, че болните, имайки поставена тази диагноза, могат да бъдат лекувани адекватно. Ние можем да стратифицираме риска, да лекуваме рисковите им фактори, както и симптоматиката. Така повлияваме значително на качеството на живот на тези хора. Лечението на заболяването е медикаментозно. Това изследване се провежда в световен мащаб едва от няколко години и шансът да можем да го извършваме и в страната ни е много голям и важен. Вече прилагаме метода и целта ни е изследването да стане рутинно и част от ежедневната ни практика. Изключително важно е тази диагноза да се открива и да е ясна, защото обикновено при липса на промени в големите коронарните съдове, пациентите се третират като здрави, а това е много далеч от истината, защото те също страдат от сериозно заболяване“, споделя дож. Гелев.

С агресивна и подходяща медикаментозна терапия на рисковите фактори и на заболяването, пациентите получават значително подобряване на прогнозата и изключително подобряване на качеството им на живот.

„Имаме възможност да извършваме изследването и по време на коронарографията. Ако установим, че няма лезии на големите съдове, то веднага можем да извършим и проверка на малките съдове. През клиниката ни премина първият пациент за страната ни, който вече има поставена диагноза и назначена терапия.“

Съвместните усилия по пътя за възможност изследването да бъде достъпно в България са изключително големи и значими за пациентите в страната ни.

Проф. Петров: Животът на хиляди пациенти може да бъде спасен, ако касата плаща за модерни импланти

България е на едно от челните места по хоспитализации в Европа, но това не помага за сърдечносъдовата смъртност, защото там сме също сред първите. Причината е, че у нас има сериозно изоставане в прилагане на модерни методики и импланти, които дават шанс за пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено на тези, свързани с аортни, клапни дефекти. На среща с медиите проф. Иво Петров и доц. Васил Велчев призоваха за 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Те може да се прилагат за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

В интервюто проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, коментира възможностите на съвременната медицина в областта на кардиологията, къде сме ние и какво може да се направи за подобряване здравето на пациентите.

Проф. Петров, в България достъпът до болница е лесен, но пък новите методики и импланти се прилагат доста ограничено. Уместно ли е да се сравняваме със страни, които имат по-големи финансови възможности от нашите?

Първо да уточня, че става дума за използването на различни ендоваскуларни импланти и иновативни методики, които спасяват живот и подобряват преживяемостта. Няма да правя сравнение с Германия, където за 1 г. се поставят 60 000 импланти, а у нас – само няколко. Дори да вземем за пример страни като Чехия, Словакия, Полша, да видим какво е средно европейското ниво, пак става кристално ясно, че те са значително по-напред в прилагането на ендоваскуларни импланти. В Гърция също са достигнали прилични нива.

Получава се така, че ние обучаваме колегите кардиолози на модерна медицина, но накрая те нямат право да сложат тези импланти, защото нашата система не позволява.

Говорим за аневризма на аортата, за TAVI – перкутанно имплантиране на аортна клапа. Когато пациентът стане симптоматичен при аортна стеноза, двугодишната смъртност рязко се покачва, ако не се приложи модерно лечение. Същото е и при аневризма на аортата. Лишавайки пациентите от такава терапия, ние ги обричаме на смърт, която може да бъде предотвратена. В България средната продължителност на живота се качва и е разбираемо, че се срещаме с все повече заболявания при възрастните, които изискват модерни начини на лечение.

Къде са предизвикателствата пред по-широкото навлизане на новите методи на лечение у нас?

За да бъдем конкретни, често става дума за пълна недостъпност или ограничение в реимбурсацията, ограничение в бройките за годината чрез въвеждане на лимити. Ще дам един пример: Преди 15 г. в Бразилия роднините на пациент осъдиха държавата за 100 млн. долара на основание, че те и пациентът не са били информирани, че той е можел да получи имплант вместо открито хирургично лечение. Пациентът беше починал при операцията. В България все още не се прилага такова съдебно преследване, но един ден ще стане.

Институциите вслушват ли се във Вашето експертно мнение?

Кардиологичното дружество прие стратегия за създаване на национална програма за ефикасно лечение на сърдечносъдови заболявания, която да намали с 20% смъртността в рамките на 5 г. Без подкрепа от държавата и институциите обаче това не може да се постигне, надяваме се, че ще има следващи стъпки.

Случва се колеги от Европа внимателно да ни напомнят, че при тях тези ендоваскуларни импланти отдавна са въведени в практиката. Надяваме се искрено, че ще се получи мултидисциплинарно и мултиинституционално партньорство, че ще се включат БЛС, научните дружества, министерството, НЗОК и други.

Сега в НЗОК има механизъм за въвеждане на нови методики, базиран на клинични европейски ръководства и фармако-икономически обективен анализ. Например при методиката за митралната клапа са отпуснати 10 пациенти за годината в цялата страна. В другите страни също са започнали с малки обеми и постепенно се разширяват. Идеята е този процес да се оптимизира и да е малко по-гладък. Да има истинско сътрудничество. Уточнен е протоколът за експертната оценка. Надявам се, че до дни протоколът ще бъде официално на сайта на касата и подготвените пациенти ще могат да бъдат оперирани при реимбурсация. В 3-4 болници вече има подготвени 15 пациенти.

Бихте ли представили накратко новата методика при митрална клапа?

Това е минимално инвазивна (ендоваскуларна) манипулация през достъп на бедрената вена. С катетър се достига до митралната клапа, където се слага, образно казано, нещо като “кламерче”. То щипва двете платна на клапата и не ѝ позволява да се разминават и да пропуска.

Ето една друга важна методика, за която кардиохирурзите настояват да се реимбурсира: техниката слонски хобот. Прилага се при лечение на пациенти с дисекация на аортата, където разкъсването на аортата е по целия ѝ ход. Когато в основното начално място на разкъсването се пусне имплант, който прилича на “слонски хобот”, може да се насочи правилно кръвотокът. Тази методика още не е реимбурсирана от НЗОК. Има и много други примери.

Като консултант на НЗОК към фонда на касата за лечение в чужбина, виждам молби за сърдечносъдови заболявания по методики, които може да се правят и у нас. Немалко хора ходят в Турция, защото там наистина медицината напредна много в последните години. Държавата се ангажира сериозно с това. Изпращат се лекари на специализация в САЩ, Великобритания и после се въвеждат модерните методики.

Кои са диагнозите, които най-много могат да спечелят от новите импланти?

Става дума за различни сърдечносъдови състояния, които застрашават живота непосредствено или в краткосрочен план. За тях не бива да се поставят условия за доплащане. Не е работа на лекаря да убеждава пациента да влага пари за лечението си, това трябва да е политика на здравния фонд.

В зависимост от устройствата доплащането може да е от 1000-7000 лв. Не е само едно устройство, има различни, които се избират според състоянието на пациента.

Цинично е да се каже на близките на болния, че трябва да се доплатят хиляди левове, за да го спасят. Ние познаваме пациентите си и виждаме, че тези хора нямат големи финансови възможности.

От друга страна, дори да преценим, че не могат да намерят парите, сме длъжни да им кажем за тази опция, защото така пише в клиничното ръководство. Ако не им дадем тази опция, ги обричаме на смърт.

Виждали сме по телевизията по време на мач футболист с имплантирано устройство поради установено сърдечно заболяване. Той излиза от ритъм и пада, но устройството подава разряд, който го връща в нормален ритъм, човекът става и продължава да играе.

Ако имаше наблизо дефибрилатор, Радосвет Радев, създателят на Дарик радио, нямаше да си отиде на улицата, на 500 м от офиса си. Той почина именно от внезапна сърдечна смърт. 25-30% от тези хора имат инфаркт. За съжаление нерядко първата проява на големия инфаркт е ритъмна смърт.

Как се подготвят тези пациенти за имплантацията и в какво състояние са, имат ли алтернативен вариант?

Колкото повече време минава без радикално лечение, толкова по-голяма е вероятността да починат. По времето когато римбурсацията на TAVI не беше реимбурсирана и решенията се бавеха много, за съжаление се оказваше, че когато получим съгласие от НЗОК, човекът вече е починал. Не можете да си представите, какви думи чуваме от роднините!

Ако не се въведат за всички нуждаещи се тези модерни методики, тези хора ще умират. Алтернативата е класическата отворена хирургия. Тя обаче не е приложима винаги поради високия риск при някои пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания, с невъзможност за раздвижване. Те са със забранително висок предоперативен риск, т.е. има 50% и повече риск пациентът да си остане на масата. Сега се подготвени 15-16 души с такъв висок риск. На тях обаче може да се поставят импланти.

Колко могат да чакат те?

Въпрос на статистика. При пациентите със симптоматична аортна стеноза смъртността е 50% в рамките на 2 г., ако не се предприеме адекватно лечение. Много сходни са данните при митралната клапа. Колко общо са в България такива пациенти, зависи от критериите, които ще се приложат. Те са базирани на научни данни. При забранително висок риск са около 2500 души, ако се включат и пациентите с умерено висок риск – цифрата скача на 6000 души в България за TAVI. За сравнение – през тази година имаме лимит от 250 пациенти за тази манипулация в цялата страна.

Искрено се надявам да не се стига до прекратяване на реимбурсацията, защото ще бъде неразумно. Всички ние трябва да бъдем активни и да помагаме на институциите да вземат правилните решения.

Има ли анализ за икономическия ефект от прилагане на новите технологии?

Има такива фармако-икономически анализи. В края на първата година имплантирането на TAVI вече показва предимства от фармако-икономическа гледна точка. Не само че се спасява живот, но и за държавата, за бюджета излиза по-изгодно. Това е така, защото без манипулацията тези пациенти не умират веднага, а ангажират допълнителен ресурс за рехоспитализации и допълнително лечение.

Един колега казва, единственото по-лошо заболяване от фаталния инсулт е не-фаталният инсулт. Семействата получават един инвалид, който е загубил способността си да упражнява нормалните всекидневни дейности и изисква грижи. Това важи и за обществото. Такива пациенти са инвалидизирани от ненавременно лекуване на основното заболяване, генерират огромни допълнителни разходи. Важно е да се разбере от институциите, че не става дума за отпускане на някакви пари. Това е отговорно действие от фармако-икономическа, социална, морална и всяка друга гледна точка.

На първо място сме по хоспитализации в Европа. Има ли процедури, които се провеждат в болниците, а може да се правят амбулаторно?

Недофинансирането на амбулаторната дейност е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Имаме прекалено много болници, поне 30% са излишни. Реално погледнато, една част от болниците изпълняват социални функции. Често приемаме пациенти, които са били в три болници, пролежавали са там известно време, без да е направено нищо значително от медицинска гледна точка. Накрая отиват в голяма болница с модерни технологични възможности.

Има много болници, които изпълняват по-скоро социални дейности, а не строго медицински от съвременна гледна точка. Но там ангажират лекари и сестри, които са така дефицитни за България. Болници, изпразнени от медицински смисъл! Тези специалисти трябва да работят в големите лечебни заведения. Социалните заведения трябва да бъдат финансирани от държавата по подходящ начин, така че тези хора, които се нуждаят малко да полежат някъде, наистина да могат да го правят, но не в болница, защото това не е правилното място.

Има ли у нас достатъчно болници с подготвени кадри, с технологии да извършват новите модерни манипулации?

Странно е, когато някои казват: Нашите специалисти са много добре подготвени, но нямат апаратура да работят. Какъв лекар си, ако в момента не разполагаш и не си обучен да работиш с модерна апаратура? Не сме добри лекари, ако не разполагаме с подходяща апаратура и импланти! Другото е илюзия… Клише е да се повтаря, че само с лекари става, че те са много добри! Клише, с което аз не съм съгласен.

Колегите, които работят в такива болници, на практика губят квалификацията си с времето. Ако част от тези заведения се затворят, ще се формират повече болници с възможности. Вместо да имаме, както е сега 3-4 болници с големи възможности и 300 с неголеми възможности и зле оборудвани, може да имаме 15 модерни болници с големи възможности и 200 останали. Ако се освободи ресурс от около 100 болници, това може да се случи.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Стартира кампания за превенция и ранна диагностика на предсърдно мъждене

Кампания за превенция на предсърдно мъждене „За твоето здраво сърце“ стартира на 1 септември т.г. и ще продължи до края на месеца. Тя се организира от Фондация „От сърце“ и цели да повиши информираността на обществото за това състояние. Инициативата насърчава пациентите с предсърдно мъждене да се консултират с кардиолог.

Предсърдното мъждене е неправилен и често много бърз сърдечен ритъм, който може да доведе до образуване на кръвни съсиреци – една от честите причини за инсулт, сърдечна недостатъчност и други сърдечни усложнения. Състоянието засяга над 6 млн. души в Европа, като мъжете са по-застрашени от жените.

При предсърдното мъждене горните камери на сърцето (предсърдията) не бият в синхрон с долните сърдечни камери (вентрикули). Най-честите симптоми са учестено сърцебиене, болка в гърдите, недостиг на въздух, задух, замаяност, слабост. Някои пациенти дори не усещат, че  имат здравословен проблем. Епизодите на предсърдно мъждене могат да се появят и изчезнат спонтанно или да продължат с години. По-кратките епизоди протичат за няколко минути в рамките на няколко седмици и след известен период от време се повтарят. Възможно е пациентът да остане в това състояние за постоянно. В повечето случаи неправилният сърдечен ритъм не е животозастрашаващ, но ако продължи по-дълго е предпоставка за възникване на инсулт.

 Предсърдното мъждене може да се лекува, както с медикаменти, така и инвазивно при по-тежките и продължителни случаи, за да се предотврати появата на съсиреци и това да доведе до инсулт или сърдечна недостатъчност.

Рискът от появата на това състояние се увеличава с възрастта. Прекомерната употреба на кофеин и алкохол, може да накара сърцето да бие по-бързо. Наследствеността е сред основните рискови фактори, както и вече съществуващи сърдечни проблеми, преживян инфаркт, високо кръвно налягане, затлъстяване, диабет, хронични бъбречни и белодробни заболявания, сънна апнея, проблеми с щитовидната жлеза и др. Лекарите предупреждават, че дори някои медикаменти, като тези за кашлица или настинка, закупени без рецепта, могат да доведат до неравномерен сърдечен ритъм.

 Неправилният сърдечен ритъм увеличава риска от появата на инсулт, ето защо ранното диагностициране и лечение на проблема може драстично да намали броя на мозъчните инциденти в България. Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи само през първите шест месеца на 2023 година са диагностицирани 25 090 пациенти с инсулт, като 24 354 души са хоспитализирани, а 2507 са починали.

Превенцията на предсърдното мъждене включва промяна на начина на живот – здравословно хранене, физическа активност, контрол на високото кръвно налягане и холестерола, ограничен прием на алкохол и отказ от тютюнопушене. Недостатъчният сън и стресът могат да са причина за неблагоприятни промени в организма, което от своя страна да доведе до промяна в ритъма на сърцето.

Лекари от НКБ отстраниха дефект след смяна на сърдечна клапа при двама пациенти

Сложна и рядко правена у нас интервенционална процедура извърши интердисциплинарен екип от Националната кардиологична болница при двама пациенти, които са развили усложнение след операция за смяна на митралната клапа. Тя се нарича транскатетърно затваряне на паравалвуларен лийк и е от набора методи на инвазивната кардиология, съобщават от лечебното заведение.

Паравалвуларният лийк, известен още и като парапротезна регургитация, е сериозно усложнение, което може да се появи след хирургична смяна на митралната клапа или след транскатетърна имплантация на аортна клапа (TAVI). „Представлява механичен дефект, при който между изкуствената клапа и сърдечната тъкан се появява отвор, дупка. В резултат се получава връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие, което не е нормално и трябва да бъде преустановено“, обясни д-р Александър Александров, началник на Отделението по инвазивна кардиология в болницата.

Инвазивната кардиология на УМБАЛ Бургас заработи

Честотата на това усложнение след хирургично клапно протезиране на митралната клапа варира между 7 и 17%. Ако не се затвори дефектът, се стига до сърдечна недостатъчност. Големите паравалвуларни лийкове носят и други сериозни рискове за пациента като хемолитична анемия и ендокардит. Златният стандарт в лечението е нова операция и смяна на клапата. Повторната операция обаче е свързана с относително висок риск за живота на пациента, а дългосрочните оперативни резултати остават незадоволителни.

Решение дава транскатетърнотото затваряне на паравалвурарния лийк – по-малко инвазивна, по-безопасна и ефективна алтернатива на реоперацията. Извършва се под обща анестезия, с венозен достъп от феморалната вена. За затварянето на дефекта се използват високотехнологични устройства, изплетени от нитинолови нишки (метална сплав от никел и титан с две уникални свойства – памет на формата и свръхеластичност). Специфично за тази процедура е, че се провежда под рентгенов и 3D ехографски контрол.

Двамата пациенти са мъже, на които са поставени механични митрални клапи преди време в болницата. При стандартното последяване на състоянието им било установено, че са развили усложнението паравалвуларен лийк. И при двамата имало по един отвор между клапата и сърдечната тъкан, които били отстранени успешно чрез инвазивни процедури в края на юни. Пациентите са изписани в много добро състояние. При този метод престоят в болница е кратък, а възстановяването на пациента – много бързо. Интервенционалната процедура е и значително по-евтина от операцията.

Интервенциите са реализирани благодарение на ентусиазма и професионализма на лекари от НКБ от различни специалности: инвазивни кардиолози, кардиолози, детски кардиолози, електрофизиолози, анестезиолози и специалисти по образна диагностика. Специално внимание заслужава работата на ехографистите, които навигират процедурата чрез триизмерна ехокардиография в реално време.

В УМБАЛ „Чирков“ спасиха пациент с аневризма на коремната аорта

Съдовите хирурзи от УМБАЛ „Чирков“ извършиха сложна операция, при която спасиха пациент с аневризма на коремна аорта и 80% запушване на бъбречните артерии. Това съобщоха от лечебното заведение. За успешен ход на лечение разказаха и от УМБАЛ „Каспела“, където лекари спасили живота на млад мъж с абсцес зад ухото. Проблемите за пциента с аневризма на коремната аорта започват още през 2022 г., когато лежи в Отделението по „Кардиология“ на УМБАЛ „Чирков“. След като получава неконтролирана артериална хипертония, неповлияваща се от медикаментозно лечение кардиолозите установяват стеснение по коронарните аретрии, правят стентиране, но едновременно с това откриват високостепенна стенозата на бъбречните артерии с 80% запушване на фона на аневризма на коремната аорта. Извършва се неуспешен опит за стентиране на бъбречната артерия, след което пациентът е насочен към Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия на УМБАЛ „Чирков“. Нови изследвания потвърждават диагнозата и се пристъпва към оперативно лечение. Съдовите хирурзи извършват сложна операция, при която едноетапно отстраняват аневризмата, заместват я с протеза и конструират втори байпас, преодоляващ запушването на бъбречната артерия, за да получи бъбрека адекватно кръвоснабдяване. След тази процедура кръвното налягане на пациента се нормализира, хипертонията е овладяна и той е изписан на 4-следоперативен ден, без никакви усложнения.   От УМБАЛ „Каспела“ пък разказаха как екип от   лекари спасили живота на млад пациент, с мозъчен абсцес и реална опасност за живота. Заболяването е могло да доведе до спиране на дишането и сърдечната дейност на младия мъж. Той е бил опериран преди две години в университетска болница в Англия, където също постъпва с мозъчен абсцес. След операцията и след 8-седмично лечение с антибиотици, той напуска държавата. Две години по-късно постъпва  в болницата в Пловдив с главоболие, подуване на лявата околоушна област и клепнало ухо. За щастие гнойта е тръгнала не към мозъка, а към кожата, но се е образувал голям абсцес.   „Две години тази хронична инфекция е тлеела   и избила. Този път не към черепа, а зад ухото. Когато ние отваряме ухото, виждаме, че това заболяване стои в него. То не е отстранено напълно, какъвто е протоколът за лечение.“, обясни проф. Илия Йовчев – началник на Клиниката по уши нос и гърло на УМБАЛ Каспела. По думите му се касае за хронично възпаление на средното ухо, което е довело до усложнение. „Това нещо задължително се оперира и целта на операцията е да бъде отстранено напълно заболяването, подобно на туморите. В случая не се касае за тумор, но тъй като става въпрос за животозастрашаващо усложнение, много важно беше да се отстрани напълно.“, обясни доц. Димитър Пазарджиклиев, който също е участвал в операцията.   Сега младият пациент се чувства добре,   и вече е изписан от болницата. Лекарите съветват при всяка една болка в ухото, хората да вземат мерки. В днешно време има силни антибиотици, които предотвратяват усложнения, но винаги има риск инфекцията да проникне в мозъчните структури и по тази причина препоръчват консултация със специалист.

Д-р Красимир Джинсов: 60% от случаите на внезапна сърдечна смърт могат да се предотвратят

Д-р Красимир Джинсов е ръководител на Сектор по електофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. В края на месец май д-р Джинсов проведе обучение на кардиолози от областта на тема “Превенция на внезапната сърдечна смърт” в Медицинския симулационен тренировъчен център на МУ – Пловдив. 

В днешния брой ще ви представим характерното за все по-често коментирана напоследък тема – внезапната сърдечна смърт (ВСС). Д-р Красимир Джинсов набляга най-вече на превенцията на ВСС, като ще акцентираме на един от основните методи за това, а именно имплантирането на кардиовертер дефибрилатор.

– Д-р Джинсов, да започнем с въпроса каква е точната медицинска дефиниция на внезапната сърдечна смърт?

– Това е нетравматично, неочаквано фатално събитие, настъпващо до 1 час от симптоматиката при хора с известно или не сърдечно заболяване. Ако не е имало свидетели на смъртта, тази дефиниция е валидна, когато жертвата е била в добро здраве 24 часа преди събитието. Повечето проучвания свързват дефиницията на внезапната сърдечна смърт със сърдечния арест, а не с биологичната смърт, която може да настъпи и на по-късен етап, по време на хоспитализацията заради сърдечния арест.

– Голям ли е процентът на смъртните случаи от внезапна сърдечна смърт на фона на всички починали от сърдечносъдови заболявания?

– Сърдечно-съдовите заболявания са отговорни за около 17 милиона смъртни случая всяка година в целия свят. А 25% от всички смъртни случаи от сърдечносъдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да засегне както хора със сърдечносъдово заболяване, така и такива без прояви на сърдечен проблем. В 50% от случаите внезапната сърдечна смърт е първа проява на сърдечното заболяване, затова може да се изяви при привидно здрави хора. 

Мъжете са по-застрашени – 6,68 на 100 000 души годишно умират внезапно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000. От тях оцеляват едва 5-10%, и то в развитите страни. За съжаление, около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента, с преживяемост едва 3 до 6%.

Шансът за оцеляване е най-добър, ако събитието се случи на оживено публично място с ресусцитация (оказване на първа помощ), извършена от свидетел; наличие на автоматичен външен дефибрилатор; при ритъм, подходяш за дефибрилация, и бързо пристигане на спешните медици. Така или иначе ние, кардиолозите, трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от внезапна сърдечна смърт и да вземем мерки за нейната превенция.

– Тъкмо повод да ви попитам кои са рисковите групи, или пациенти с какви индикации са най-застрашени от внезапна сърдечна смърт?

– В 80% от случаите ВСС се дължи на коронарната болест на сърцето, а в 10-15% – на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия

От пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. Всъщност ниската фракция на изтласкване е най-силният от всички предиктори за обща и внезапна смърт при пациенти с хронична коронарна болест. Както и при тези с риск за внезапна сърдечна смърт с друга етиология. 

На колко прегледа при кардиолог има право пациент със сърдечна недостатъчност?

По отношение на риска от ВСС, свързан с миокарден инфаркт, най-висока опасност от обща и внезапна смърт има в първите 6 месеца след инцидента. Около половината случаи на внезапна сърдечна смърт рано след миокардния инфаркт се дължат на неаритмични събития като повторен миокарден инфаркт или руптура на камерна стена. Нов пик на ВСС има след 4-ата година от острия инцидент.

Значителен брой епизоди на ВСС настъпват в предболничната фаза на острото коронарно събитие, което подчертава решаващата роля на скрининговите програми за идентификация на пациентите в риск. Честотата на камерните аритмии в болничната фаза на острото коронарно събитие е намаляла през последните десетилетия главно поради ранните реваскуларизационни стратегии и ранното въвеждане на подходящо фармакологично лечение. 

– Можете ли да ни разкажете малко повече за историята на това състояние?

– Темата вълнува лекарите още от древни времена. Хипократ е казал: „Тези, които страдат от чести и тежки припадъци без никаква видима причина, умират внезапно“. Около1490 г. Да Винчи описва свити и повехнали артерии на сърцето при жертва на ВСС. За първи път дефибрилатор е използван при отворена сърдечна операция през 1947 г. от д-р Бек, за да върне към живот 14-годишно дете.

През 1952 г. е създаден първият истински портативен външен дефибрилатор с прав ток и тегло около 22 килограма. Днес вече преносимите дефибрилатори са сред най-важното оборудване на всяка линейка. В развитите страни има автоматични дефибрилатори на обществени места, достъпни при спешни ситуации. 

– А какво ще разкажете за имплантируемите дефибрилатори? 

– Това е предпочитана стратегия за вторична и първична профилактика на внезапната сърдечна смърт при пациенти с висок риск. Те също имат интересна история. Учителят на д-р Мировски, проф. Хелер, развива камерна тахикардия и умира внезапно по време на вечеря със семейството си през 1966 г. Мировски се замисля, че би било възможно да се имплантира дефибрилатор, който да прекъсва аритмиите, когато те се появяват. Но по това време дефибрилаторите тежат около 15 килограма и всички му казват, че това е невъзможно. Затова заминава за САЩ да търси решения. 

И така на 4 февруари 1980 г. в болница „Джон Хопкинс” е поставен първият имплантируем дефибрилатор на пациент. Концепцията на Мировски за това устройство обаче среща скептицизъм и недоверие. След първата имплантация все още се приема трудно от съсловието, но през 1985 г. FDA одобрява терапията, впоследствие се реимбурсира поставянето му при строги индикации. 

В началото има само малки обсервационни проучвания при групи с много висок риск от ВСС. По-голям е интересът по това време към проучванията на антиаритмични медикаменти. Отчайващите резултати от проучването CAST с антиаритмици действат като катализатор за започването на рандомизирани изследвания на имплантируеми дефибрилатори. Резултатите от първото такова проучване са публикувани 17 години след първата имплантация. 

– Какво представлява кардиовертер дефибрилаторът и какви са неговите предимства пред останалите методи за превенция на внезапната сърдечна смърт?

– Кардиовертер дефибрилаторът е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента и при възникване на  животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето

Те прекъсват аритмията и така спасяват живота на човека. Имплантируемият дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново. Относно предимствата пред останалите средства за превенция, както казах, кардиовертер дефибрилаторът е предпочитана стратегия за първична и вторична профилактика на ВСС.

6 признака, че имате сърдечна недостатъчност

Антиаритмичните медикаменти и катетърната аблация нямат доказана полза за редукция на риска от ВСС при пациенти с ниска фракция на изтласкване или наличен аритмогенен субстрат. Те се използват само за намаляване броя на шоковете при имплантиран кардиовертер дефибрилатор.

– Има ли статистика колко такива устройства се поставят у нас?

– През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което означава около 30-40 на 1 милион население. За сравнение, в Европа се имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия са над 300 на един милион. Сами виждате, че ние изоставаме в имплантирането на такива устройства. А те наистина предотвратяват внезапната сърдечна смърт при високорискови пациенти.

ICD повишава преживяемостта и намалява смъртността. Много се надявам в бъдеще тази статистика да се промени. Трябва обаче да се отчитат съпътстващите заболявания и рискът от невнезапна смърт. Т.е., необходимо е балансиране на риска от ВСС срещу този от невнезапна смърт, за да се селектират тези пациенти, които ще имат най-голяма полза от устройството. 

Проф. д-р Иво Петров: Имаме нужда от действия в голям мащаб, за да престане България да бъде най-страдащата страна от сърдечно-съдови заболявания

Проф. Петров, Вие сте застъпник на ранната интервенция при CC3, кои са моментите, които България пропуска на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като спешна стъпка в Националния кардиологичен план?

– Всъщност стъпките са много. Ние не без основание даваме един от малкото позитивни примери в България, че именно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология позволи да бъдем истински шампиони на европейско ниво по ранно обхващане и изключително ефикасно лечение на пациентите с остър миокарден инфаркт. За съжаление, други такива изключително свързани с много висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е необходимо да се лекуват в сходен спешен порядък, т.е. отново с модерни ендоваскуларни методи, но не са до такава степен обхванати от мрежата. Има множество причини това да не се случи. Една от основните е липсата на финансиране на необходимите интервенционални технологии и съответните имнланти. Това са комплексни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и съответно мултидисциплинарна оценка, която се базира именно на технологии – висока технология в областта на образната диагностика, висока технология в областта на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да правим като държава на национално ниво, за да бъде това рутинно лечение, а не пациентите да се налага да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил инцидентът, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, за да може да получат някаква помощ. Съвсем умишлено казвам „някаква“ в критичен аспект, защото когато се изпуснат няколко часа, при тези диагнози вече интервенцията е или безпредметна, или неуспешна.

Казахте мултидисциплинарен екип и иновативна апаратура. Това означава, че в момента в България има 1-2 места, където то8а да се случва, така ли?

– Точно така. Проблемът с инсултите е наболял в световен мащаб, не само в България. Но в Чехия например имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през миналата година. Не знам дали имаме адекватна статистика, но в разговор с колеги разбирам, че през миналата година в цяла България са били някъде към 80 – 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И съвсем умишлено не сравнявам нашите числа с американските или с френските, защото тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.

В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и „Капитал“ Вие представихте два изключително тежки и благодарение на ранното лечение с ендоваскуларни методи успешни случаи на млади хора, които са били на косъм да загубят живота си. Какво трябва да се промени, за да бъдат те откривани преди острия инцидент?

– Точно така. Един от акцентите на нашата дискусия беше именно скринингът (образен и генетичен), който е абсолютно задължителен за откриване на пациенти в ранни стадии на заболяванията, като по този начин могат да бъдат предотвратени усложнения. При някои хора имаме категорично участие на генетични фактори и именно това, да речем, при една пенетрация около 25% при аортна дисекация има много по-голяма сигурност, че можем да обхванем навреме роднините по първа линия.

Ние вече имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде напосоки и ще бъде абсолютно целенасочен с голяма вероятност за откриване в ранните стадии. Това в България, разбира се, не се прави въпреки нашите усилия – още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на фамилиите на роднините по права линия, които са преживели ендоваскуларно и хирургическо лечение. Тоест, когато имаме остър клиничен инцидент (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лечение. Такива пациенти и техните роднини по възходяща и низходяща линия (майка, баща, чичовци, лели, братя, сестри и деца) трябва да бъдат изследвани. На конференцията споменах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат баща или чичо, починал на 45 години, и конкретният пациент идва отново на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, при положение че ако му е обърнато внимание, защото е по права линия роднина на пациент, който е имал преждевременно нарушение, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обхванат от здравеопазната система навреме и да бъде предпазен от инциденти. И ето в този аспект са усилията на нашето дружество, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обхващане, което значи, че още в предклиничната фаза, ако се обхващат тези хора, съвсем умишлено не казвам „пациенти“, казвам „хора“, те могат да бъдат обхванати от профилактични мерки, преди да станат в буквалния смисъл на думата пациенти.

– Това е абсолютно необходимо. До 18 години те са много добре ежегодно проследявани от колегите детски кардиолози и като навършат 18 години, тъй като отпадат от полезрението на педиатричната помощ, реално погледнато, увисват във въздуха. Именно заради тази порочна практика ние посрещаме млади пациенти с нарушения, тоест пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, между 5-ата и 15-ата си година по повод вродена сърдечно-съдова аномалия. Това, че са успешно оперирани, не означава, че са излекувани, тъй като обикновено, когато имаме такива генетични нарушения, т.е. вродени сърдечносъдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани само с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушение в генетичния код, всички клетки носят генетичните нарушения и това не значи, че след операцията генетичното нарушение в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова например пациенти, оперирани в детска възраст поради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат остър аортен синдром. И именно такива пациенти могат да бъдат обхващани и трябва да бъдат изпращани много по-навреме.

-Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали двигател за пилотно въвеждане на елементите на Националния кардиологичен план по европейски модел и с какви действия? Смятате ли, че останалите общини те Ви последват?

– Едното действие ще бъде приложено първо като пилотен проект в някаква локалност и след това – на национално ниво. Разбира се, за да бъде приложен на национално ниво както Националният онкологичен план, така и Националният план за сърдечно-съдови заболявания, имаме нужда те да бъдат взети на употреба от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да съдействаме, да съветваме и т.н., но не можем да наложим този план за употреба от здравеопазната система. Това трябва да бъде, бих казал, политическо държавническо решение.

Едно е ясно – имаме нужда от действие в голям мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови заболявания и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме необходимост от мерки, които изискват решения и действия. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е наистина да се вземат решения на национално ниво. Включително и решения от гледна точка на една друга изключително важна тема, по която ние изоставаме – ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща интервенция при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при внезапна сърдечна смърт.

Вие лично се преборихте да има дефибрилатори на публични места в София?

– Аз съм се преборил в много локален аспект. Това трябва да стане национална практика, не трябва да има оазиси, а навсякъде без никакво изключение училища, села, градове, предприятия, институции – няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония например работодателите са задължени да обучат най-малко 10% от служителите, било то работници или директори, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или медицинска сестра, за работа с тях. В момента Дания достига 15% обучение на населението и там живеят около 700 хиляди обучени за даване на първа помощ – сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме инсталирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили вече близо 100 служители за работа с тях, трябва да се случи навсякъде. И това трябва да бъде цел. Все още, за съжаление, е цел само на една шепа ентусиасти, които направихме Български съвет по ресусцитация.