инсулт

Профилактични прегледи

Скрининговите прегледи от кардиолози и съдови хирурзи от МЕДИКА продължават и през месец март

Скрининговите прегледи от кардиолози и съдови хирурзи от Лечебни заведения „МЕДИКА“ продължава и на 11-ти март 2023 г. /събота/. За да се възползват от тях пациентите не е необходимо да носят направление за специалист. Нужно е само предварително записване на час на тел.: 082 830 230, който ще бъде на разположение за целта в работните дни от 8:00 до 18:00 часа. Безплатните прегледи са насочени към пациенти със следните оплаквания: – Болка в гърдите; – Затруднено дишане; – Отоци и задържане на течности; – Сърцебиене; – Лесна уморяемост; – Виене на свят; – Слабост и болки в мускулите на краката при движение; – Подуване на крайниците; – Поява на труднозарастващи рани. От съботните кампанийни прегледи на 11-ти март 2023 г. могат да се възползват и пациенти с вече установени сърдечно-съдови заболявания. Желателно е те да носят цялата налична медицинска документация.

ЛЕКАРИ И ДЕПУТАТИ: НУЖНИ СА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА

Последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите, бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Чист въздух за здраве“ в Народното събрание. Форумът се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването и по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.

Представено бе и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.

Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂). През 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.

Според СЗО, България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.

Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. Доцент Тонев подчерта, че целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве. Според него именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на опазването на чистотата на въздуха в България.

Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.

Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др.

“Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.

Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между  опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.

По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани /52.4%/ заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.

Д-р Веселина Никифорова представи лекарската мрежата „Въздух за здраве“ – здравно сдружение в обществена полза, което обединява лекари от различни специалности, ангажирани в подобряването на качеството на въздуха в страната. Тя сподели, че една от водещите цели на организацията е да се отчитат екологичните фактори при диагностицирането на пациентите и да им се разясняват здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха. Дейността на сдружението също така е свързана и с подпомагане при разработването и въвеждането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на вредните емисии и подобряване чистотата на въздуха.

Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12%  с инфекция на долните дихателни пътища.

Лекарите от сдружението проф. Анжелика Велкова, д-р Костадин Костадинов, доц. Рада Маркова, доц. Ангел Джамбов, доц. Цветелина Тотомирова и д-р Калоян Гевара представиха конкретни препоръки за чистотата на въздуха и призоваха за активни действия от страна на законодателната и изпълнителната власт. Според тях е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на СЗО в тази посока. Поради високата смъртност от хронични неинфекциозни заболявания, причинени от замърсения въздух, е необходимо чистотата на околната среда да се включи като ключов фактор и в Националната програма за превенция на хроничните заболявания. Здравните специалисти са категорични, че обществото се нуждае и от информационни кампании, свързани с влиянието на мръсния въздух върху здравето. Според тях, е нужно и повишаване на експертизата на екипите на Регионалните здравни инспекции, които имат съществена роля в контрола и оценката на здравното въздействие на този проблем.

Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че замърсеният въздух представлява сериозна заплаха за здравето на населението и тежест върху икономиката на страната. Разрешаването на съществуващите проблеми със замърсяването на въздуха може да се осъществи само чрез обединените усилия и активните действия на законодателната и изпълнителната власт, медицинските специалисти и неправителствените организации.

Източник: redmedia.bg

Кой симптом се проявява при 40% от жените месец преди инфаркт?

Проучванията, доказващи наличието на различните симптоми на инфаркт при двата пола, са широко оспорвани през последните години. Но въпреки това хипотезата за нетипични симптоми при жените надделява. Сърдечният удар, известен с медицинския термин инфаркт на миокарда, възниква, когато кръвоснабдяването на сърцето внезапно бъде прекъснато поради запушване. Има много известни причини за това, но основната е натрупването на артериална плака, която може да се появи в различни артерии както при мъжете, така и при жените. Руският кардиолог д-р Олег Варфоломеев споделя, че изследвания показват за наличието на фини разлики в симптомите на сърдечни заболявания при мъжете и жените.

Лошото храносмилане, в медицината известно като диспепсия, засяга повечето хора в някакъв момент от живота им. Това рядко е признак на нещо сериозно. Но има доказателства, свързващи това състояние с появата на инфаркт. Как да разпознаем дали имаме паник атака или инфаркт? Симптомът, който се проявява месец при инфаркт при 40% от жените   Изследователи стигат до извода, че лошото храносмилане е често срещано при жените през месеца, предхождащ инфаркт. Около 39 процента от пациентите съобщават за лошо храносмилане преди инфаркт, но по-малко жени съобщават за лошо храносмилане по време на самото събитие, допълва още кардиологът.  Целта на изследването е да се опишат точно симптомите на коронарна болест на сърцето при жените, за да се получи пълна картина на предупредителните знаци.

По-ранно проучване установява, че от 85 до 90 процента от жените са идентифицирали набор от симптоми в периода, предхождащ сърдечния удар. Симптоми на инфаркт, които могат да бъдат сбъркани с грипна инфекция Първите пет най-често срещани симптома, докладвани от жените ( в скобите е отбелязан техният процент) месец преди събитието, са: – необичайна умора (71%) – нарушение на съня (48%) – недостиг на въздух (42%) – лошо храносмилане (39%) – безпокойство (36%) Симптоми на инфаркт при жените По време на инфаркт жените съобщават за следните симптоми: – недостиг на въздух (58%) – слабост (55%) – необичайна умора (43%) – студена пот (39%) – замаяност (39%)

Източник: actualno.com

Първи сме в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания

България е на първо място в Европейския съюз по преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания. Това е причината всяка година у нас живота си да губят средно 160 души на 100 000 хиляди население под 65-годишна възраст. Статистиката обхваща периода от 2017 до 2019 година.

Всеки пети пълнолетен в България е със сърдечно-съдови проблеми или диабет. Причината е, че тези заболявания се неглижират от обществото. А това води до тежки диагнози като сърдечна недостатъчност, исхемична болест, инфаркт или инсулт.

„Тук не става въпрос само за медицински проблем. Това е и икономически проблем. Това е загуба на работна сила, това допринася за демографската криза. Ние губим хората, които са най-ценни, най-важни за обществото. Тези, които създават БВП“, заяви проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Статистика на Евростат показва, че България е на първо място в Европа и в още една негативна класация – сърдечно-съдови заболявания на хора под 65 години. Затова специалистите казват, че профилактиката трябва да започне от ранна възраст.

„Сърдечно-съдовите заболявания клинично се изявяват в петата, шестата декада, но бомбата е заложена още от най-ранна възраст. Създаването на правилен начин на хранене, на физическа активност, на здравна култура, трябва да започва от най-ранна възраст, ако искаме да пречупим тази неблагоприятна тенденция от смъртност от сърдечно-съдови заболявания“, допълни проф. Асен Гудев пред БНТ.

Сред основните рискови фактори за възникването на заболявания на сърдечно-съдовата система са високото кръвно налягане и тютюнопушенето.

„След което следват наднорменото тегло и затлъстяването, повишените нива на холестерол, захарния диабет и нарушенията в глюкозния метаболизъм. Замърсяването на въздуха все повече се изкачва в тази класация и е важен рисков фактор“, добави проф. Йото Йотов, ръководител на отделение по кардиология към УМБАЛ „Света Марина“.

Рискови фактори са още стресът, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци и употребата на повече сол. Друг проблем за България се оказва внезапната смърт от сърдечно-съдово заболяване извън болниците.

„Ние, като общество, не сме подготвени, за да отреагираме. За разлика от доста европейски държави, където тази система е доста по-добре изразена. След това системата за дефибрилация, огромен проблем, който в нашата страна не е решене. Имаме пробив, имаме възможност на някои места в големите градове да поставим, но това все още не е достатъчно. Трябват много повече в страната“, коментира доц. Васил Трайков.

Сърдечно-съдовите заболявания са предимно при мъжете, но по-голям е броят на жените, които споделят със специалисти, че имат подобен проблем.

„Те са по-загрижени за тяхното собствено здраве и за здравето на семейството. Те са по-склонни да споделят, че имат проблем и да го решават. Те са тези, които по някакъв начин са по-здравно ориентирани“, каза още проф. Асен Гудев.

Специалистите съветват редовно да си измерваме кръвното налягане и холестерола. Така можем да предотвратим неприятни последици за нашето здраве.

Източнк: 24chasa.bg

Проучване: Кръвната група влияе на риска от инсулт при по-млади хора

Според нов метаанализ на изследвания, кръвната група на човека е свързана с риска от ранен инсулт. Метаанализът включва всички налични данни от генетични проучвания, насочени към исхемични инсулти, които се причиняват от блокиране на притока на кръв към мозъка и се случват при по-млади хора на възраст под 60 години. Проучването е ръководено от изследователи от Медицинското училище към Университета на Мериленд (UMSOM), а резултатите са публикувани в списание Neurology.

„Броят на хората с ранни инсулти се увеличава. Тези хора е по-вероятно да умрат от животозастрашаващото събитие, а оцелелите потенциално са изправени пред десетилетия на инвалидност. Въпреки това има малко изследвания върху причините за ранните инсулти“, казва главният изследовател на проучването Стивън Дж. Китнър, професор по неврология в UMSOM и невролог в Медицинския център на Университета на Мериленд.

Китнър и колегите му провеждат проучването, като извършват метаанализ на 48 проучвания върху генетиката и исхемичния инсулт, които включват 17 000 пациенти с инсулт и близо 600 000 здрави контроли, които никога не са преживявали инсулт. След това са изследвали внимателно всички събрани хромозоми, за да идентифицират генетичните варианти, свързани с инсулта. Откриват връзка между ранния инсулт – настъпил преди 60-годишна възраст – и областта от хромозомата, която включва гена, определящ дали кръвната група е А, АВ, В или 0 (нулева).

Според проучването хората с ранен инсулт е по-вероятно да имат кръвна група А и по-малко вероятно да имат кръвна група 0 (най-често срещаната кръвна група) – в сравнение с хората с късен инсулт и хората, които никога не са имали инсулт. И при пациентите с ранен, и при пациентите с късен инсулт вероятността да имат кръвна група В е по-голяма в сравнение с контролната група. След коригиране на пола и други фактори изследователите установили, че хората с кръвна група А са имали 16% по-висок риск от ранен инсулт в сравнение с хората с други кръвни групи. При хората с кръвна група 0 рискът от инсулт е бил с 12% по-нисък, отколкото при хората с други кръвни групи.

„Нашият метаанализ разгледа генетичните профили на хората и откри връзки между кръвната група и риска от ранен инсулт. Връзката на кръвната група с по-късно настъпилия инсулт беше много по-слаба от тази, която открихме при ранния инсулт“, казва един от главните изследователи на проучването Бракстън Д. Мичъл, професор по медицина в UMSOM.

„Все още не знаем защо кръвна група А носи по-висок риск, но вероятно това е свързано с фактори на кръвосъсирването като тромбоцитите и клетките, които облицоват кръвоносните съдове, както и с други циркулиращи протеини, всички от които играят роля в развитието на кръвни съсиреци“, каза д-р Китнер.
Предишни проучвания показват, че при хората с кръвна група А рискът от образуване на кръвни съсиреци в краката, известни като дълбока венозна тромбоза, е малко по-висок.

„Ясно е, че се нуждаем от повече последващи проучвания, за да изясним механизмите на повишения риск от инсулт“, добави той.

Данните са получени от Консорциума за ранен инсулт – сътрудничество между 48 различни проучвания в Северна Америка, Европа, Япония, Пакистан и Австралия. Около 35% от участниците са били с неевропейски произход.

„Това изследване повдига важен въпрос, който изисква по-задълбочено проучване на това как генетично предопределената ни кръвна група може да играе роля в риска от ранен инсулт“, каза Марк Т. Гладуин, доктор на медицинските науки в Университета на Мериленд. „Това насочва към спешната необходимост от намиране на нови начини за предотвратяване на тези потенциално опустошителни събития при по-младите възрастни.“

Източник: dariknews.bg

Д-р Ивета Недева: Метаболитен синдром се наблюдава дори и при подрастващи

„Метаболитният синдром или синдрома, известен като синдром Х представлява съвкупност от няколко взаимно свързани  рискови фактори. Тези рискови фактори са свързани с повишен риск на захарен диабет и сърдечно съдово заболяване. Тези фактори са  – повишено артериално налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на триглециридите и затлъстяване“, каза за БНР д-р Ивета Недева от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в Александровска болница в София.

По думите ѝ напълняването не говори за метаболитен синдром:

„Затлъстяването представлява прекомерно натрупване на масти. Това прекомерно натрупване на масти може да бъде подкожно, може да бъде и в областта на вътрешните органи – така нареченото висцерално затлъстяване. Това натрупване в областта на вътрешните органи – висцералния тип, тип ябълка или андроиден тип затлъстяване е рисковият, защото повишава риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване, захарен диабет, развитие на инсулинова резистентност и свързаните с инсулиновата резистентност по-нататъшни усложнения“, допълни за предаването „Закуска на тревата“ д-р Ивета Недева.

Тя съобщи, че около 30 % от възрастното население има метаболитен синдром:

„Още по-тревожното е, че този възрастов праг с годините намалява. Метаболитен синдром се наблюдава дори и при подрастващи, и при деца. Заради тези фактори на околната среда, които в последните години оказват особено голямо влияние за затлъстяване и оформянето на разгърнат метаболитен синдром“.

Метаболитен синдром (МетС) е комбинация от затлъстяване с други болестни състояния на хомеостазата на мазнините, захарите и белтъчините в организма, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдово заболяване и диабет.

Източник: БНР

Скок на инфаркти и инсулти

Мозъчен удар поваля повече жените, сърдечен – мъжете

Скок на инфаркти и инсулти отчитат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Сърдечен удар е покосил 5323 българи от началото на годината до края на месец юни. За сравнение за същия период година по-рано броят на пациентите е бил 5116. Сходна е тенденцията и при мозъчните удари, които са повалили 22 421 души за първите шест месеца на тази година при 21 761 за полугодието на изминалата. Това напълно съвпада с прогнозата на лекарите, които алармираха, че заради пандемията много хора изобщо не стигат до болница и не търсят лекарска помощ, което доведе до изкуствен спад на случаите.

Според статистиката на всеки три месеца повече от 10 хил. нашенци прекарват инсулт, а над 1300 от тях умират. Това значи, че само за една година жертвите на мозъчен удар са над 5600. Що се отнася до сърдечния, той поваля около 2500 души за тримесечие, като около 200 от тях не оцеляват. Така смъртните случаи вследствие на инфаркт са по-малко от 1000 годишно.

Само за първите шест месеца на тази година инсултите и инфарктите общо са отнели живота на 3 хиляди българи. Разликата в смъртността не се дължи само на по-големия брой мозъчни удари, а и на това, че една голяма част от пациентите изобщо не достигат до модерния начин на лечение, познат като тромболиза.

Данните показват още, че жените над 55 г. стават по-често жертва на инсулти, а мъжете над 55 г. – на инфаркти. Далеч по-тревожна е обаче тенденцията все по-млади пациенти да бъдат засягани от сърдечно-съдови болести. Така например 74 българи, които все още не са навършили 35 г., са повалени от инсулт през 2021 г., а за първите шест месеца на тази година броят им е 46. Други 50 млади нашенци са застигнати от инфаркт през изминалата година, а за първото полугодие на тази броят им е 23.

Източник: в-к Телеграф

Сърдечни проблеми в една уж европейска държава

Сърдечносъдовите заболявания, основно инфарктите и инсултите, са водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци, а годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души

У нас тези цифри са повече от стряскащи: средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания на фона на останалите държави от ЕС е три пъти по-висок. За това алармира проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център. Данни на Евростат от 2019г. сочат, че 64,4% от смъртността у нас е вследствие на болести на органите на кръвообращението. Точната бройка е 69 632 души, което прави близо 1000 души на 100 000 население или всеки стотен човек…

25% от сърдечносъдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт, при която у нас оцелява само 1 от 10. Това е друга тежка статистика, изложена от доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ по време на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

Двамата експерти спряха вниманието си на причината за тези разлики в статистическите показатели. А тя е трудността на българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Защо българският пациент не получава европейско здравеопазване?

Колкото и да се опитват да ни убеждават политиците, че сме в Европа от години, по отношение на здравеопазването единственото ни предимство пред останалите пациенти на континента, е достъпът до специалист. Да, у нас да запишеш час за консултация дори при доцент или професор в кратък времеви срок е не само постижимо, но и често това е практика при търсене на второ и трето мнение. Страната ни разполага и с най-съвременна апаратура и за нея има отлично подготвени кадри. Имаме също изключителни специалисти, признати не само в Европа, но и в останалия свят. И точно тук свършват предимствата ни. В много малко от случаите тази специализирана помощ, тази висока експертиза и този навременен достъп е по джоба на пациента, въпреки, че е с платени здравни осигуровки. Ако консултацията се извърши с талон по Здравна каса, то последващите изследвания и голяма част от терапията се оказват непосилни за болния. Като се прибави липсата на национални скринингови програми, последващи от късна диагностика и слабото ниво на поддържане на терапия при хроничните болни, инцидентите, причинени от основните заболявания на пациента, не е изненада, че често се оказват фатални.

У нас битуват множество настроения спрямо лекарите, фармацевтичната индустрия и здравната система. Насаждано мнение е, че лекарят уврежда, а не лекува; че фармацевтичните компании разболяват, а не лекуват; че болниците изпразват джобове, а не лекуват… Логиката обаче е обратна. Но парадоксално, не сработва.

Всеки уважаващ себе си професионалист иска да е добър в работата си. Лекарската професия е хуманна отдаденост още от студентството. Тежкото следване, психо-емоционалното натоварване, безсънните нощи и мислите, неизбежната загуба на пациенти са само част от товара, който пациентът не вижда при срещата си с медицинския специалист. Той иска да е здрав (друг е въпросът какво прави за здравето си!). Отговорността за здравето е персонална отговорност, но няма лекар, който да не се бори заедно с пациента си и да не иска той да е по-добре, тъй като това гради валидацията му не само в обществото, но и в професионалната среда. Естествено, всеки работи с лимитите на собствената си компетентност. И затова толкова силно отекват случаите, които компрометират професията.

Фармацевтичната индустрия и медицинска техника искат да продават. Факт – произвеждат стока! Но Индустрията, освен във вътрешноконкурентната борба в терапията на хронични болести, влага също милиарди в търсенето на терапевтични решения и за медицински състояния, които са редки, касаят малък брой хора и правят възможно тези хора да живеят по-дълго, с подобрено качество на живота. Фармацевтичната индустрия търси начин да даде решение за всяка болест, но печели от профилактика и превенция повече, отколкото от скъпи, животоспасяващи и животоподдържащи терапии. А това става, когато грижата за здравето е национална политика; когато това е в самосъзнанието на отделния човек. Цената за поддържане контрола на хроничните болести е несъразмеримо по-ниска от колосалните суми за тежки иновативни терапии. Колкото повече хора се профилактират, толкова по-малко употреба на скъпи терапии ще има. Това не зависи от Индустрията, а от отделния човек. Но парадоксално евтините лекарства изчезват…

Болниците са търговски дружества (Уви!) и като такива логично се борят за пациентопоток. Пациенти се привличат обаче с компетентни специалисти, с добра апаратура и база. Понякога само първото е достатъчно.

Ако разглеждаме специфичната болнична техника за извършване на редки, високоспециализирани и комплексни манипулации, операции и терапии, то възможността за адекватно лечение е това, което ни доближава до страните с добри показатели в това отношение. А у нас има такава апаратура.

Разширената апаратурна диагностика не е източване на Касата, а е възможност за специфична и високо прецизирана съвременна медицина. Дали ще сте тежко болен или правите профилактичен преглед, диагностичната апаратурата е една и съща. Тя вече е закупена и е там. По-добре да я ползвате като здрав или с лека симптоматика. Но това не значи, че трябва да използвате цялата техника на отделението, нали?!

За да се поддържа една икономика работеща, тя трябва да има работоспособни хора, които печелят заплати, чиито пари харчат и с това поддържат икономиката. Здравните осигуровки целят да покрият нуждите на всеки търсещ здравна помощ. Икономиката има нужда не от хора в болнични, а от здрави хора, защото болният човек не работи, не харчи или ако харчи, то парите му отиват основно за възстановяване на здравето. Финансовите средства, изразходени за профилактика и превенция, са в пъти по-малко от средствата, които държавата отделя за лечение, манипулации и възстановителен период. Като се прибавят и болничните, сметката съвсем не излиза. Но има ли връзка между отделните министерства и агенции, и споделят ли те единен национален интерес?

В тази връзка всички – лекари, Индустрия, Държава би трябвало да искат да сме максимално здрави, за да работим, да купуваме, да си плащаме здравните осигуровки и да си правим профилактика, за да диагностицираме болестите си навреме, като така увеличим шанса си за здрав и по-дълъг живот. Защото само като живеем дълго и с добро качество, сме потребители на стоки и услуги, произвеждаме и така поддържаме икономиката. И логиката сочи, че ако не трябва да вадим допълнителни пари (от тези, които вече сме платили с осигуровките си) на касата на медицинския център и в аптеката, ще посещаваме по-често лекаря при нужда, ще се придържаме към терапията си и ще сме по-здрави. Тогава по-рядко ще имаме нужда от скъпи и редки интервенции. А ако такива все пак се наложат, тях също трябва да получим по право.

Ролята на Националната здравноосигурителна каса

НЗОК не е здравната ни система, но тя е онази институция, която директно и пряко обърква сметките ни. В най-общи линии ролята на Здравната каса е да разпределя публични средства, за да възстанови здравния ни статус, защото сме в голямата си част съвестни платци и рядко полагаме специални усилия да се разболеем. В този смисъл, трябва да ни се помогне. Дали Касата го прави обаче?

Ако се върнем на основната тема за сърдечносъдовата заболеваемост като първа причина за смъртност в страната ни, то задължително е необходима 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания, които включват: превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на съдова патология (аортна аневризма, дисекация и руптура), както и катетърна аблация на ритъмни и проводни нарушения, каквото е предсърдното мъждене. Защо това е важно?

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс за подобряване състоянието на пациентите, но и правят превенция на състояния като инфаркт и инсулт. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“. Това е мнението на проф. Петров. До момента тези медицински манипулации се доплащат от пациента.

Доц. Велчев обръща внимание на превенцията на внезапната сърдечна смърт, която настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Той сподели, че понякога рискът от внезапна сърдечна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и техния единствени шанс е оказване на навременна първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори. Както вече ви информирахме в предишна статия, в България годишно умират над 2200 души, а превенцията на тази смърт, при предварителни данни за сърдечна увреда на пациента, е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв. Според доц. Велчев, имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест, а усилието на кардиологичната общност трябва да е насочено към разпознаване на рисковите пациенти. „Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим“, сподели още доц. Велчев.

Независимо дали консумираме здравни услуги, няма ли да сме по-спокойни, ако знаем, че каквото и да се случи, можем да се оставим в ръцете на медиците само с една лична карта, дори джобовете ни да са празни? Днес, все още хората заделят „бели пари за черни дни“, без дори да си дават сметка, че тези пари вече са авансово заделени чрез здравните осигуровки. Въпросът е какво прави Касата с тях…

Източник: dir.bg

Ритъмни и проводни нарушения

Сърдечната дейност (свиването и разпускането на сърдечния мускул) е с честота между 70 и 150 удара в минута. Сърцето притежава собствена електрическа, възбудно-проводна система, която генерира импулси и регулира сърдечната честота.
Нормално сърцето се съкращава ритмично. Възбудно-проводната система се влияе от вегетативната нервна система и реагира на разнообразни дразнения, стимули и заболявания. Сърдечната честота се ускорява при физическо усилие и стрес и се забавя в покой и по време на сън.

Терминът „аритмия” включва нарушения в сърдечния ритъм и честота или последователността на сърдечните съкращения. В някои случаи аритмията може да е физиологична, т.е. израз на нормална адаптация и не е свързана със заболяване, в други случаи е патологична – израз на първично засягане на възбудно-проводната система, на вродено или придобито сърдечно заболяване или след сърдечна операция.

Методите на изследване, които в ежедневната практика помагат за установяване на сърдечния ритъм и нарушенията му са ЕКГ и 24-часов ЕКГ запис (Холтер).

Лечение на ритъмни нарушения на сърцето

  1. Инвазивна диагностика при ритъмни и проводни нарушения чрез електрофизиологично изследване
  2. Инвазивно лечение при сърдечни аритмии

Катетърна аблация на предсърдно трептене, пристъпни теснокомплексни тахикардии и камерни тахикардии
Катетърна аблация при предсърдно мъждене

Лечение на проводни нарушения на сърцето

  1. Имплантиране на електрокардиостимулатори (пейсмейкъри), кардиовертер – дефибрилатори и системи за ресинхронизираща терапия

Имлантиране на постоянни електрокардиостимулатори (пейсмейкъри)
Двукамерна кардиостимулация за сърдечна ресинхронизираща терапия при пациенти със сърдечна недостатъчност
Поставяне на имлантируеми кардиовертер-дефибрилатори при пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии

Внезапна сърдечна смърт

Внезапната сърдечна смърт (ВСС) е естествена смърт, дължаща се на сърдечни причини, съпроводена със загуба на съзнание до един час от началото на острите симптоми. В Европа ВСС заема трето място като причина за смърт и представлява сериозен социално-икономически проблем. Основните механизми на ВСС са ритъмно-проводни нарушения: камерна тахикардия, камерно мъждене и екстремна брадикардия.

Най-честите причини за ВСС са коронарната болест на сърцето, кардиомиопатии (идиопатична дилатативна, хипертрофична, аритмогенна дисплазия на дясна камера и др.), миокардити, каналопатии и др. Усилията на съвременната кардиология са насочени към разпознаването на високорисковите за ВСС пациенти с помощта на ЕКГ, Холтер мониториране, електрофизиологично изследване, ехокардиография, ядрено-магнитен резонанс и генетични изследвания.
Повишен риск от ВСС се наблюдава най-вече през зимния сезон, понеделниците и сутрин.

Важен аспект на съвременната медицина е стратифицирането на риска от ВСС, идентифицирането на лицата с висок риск и имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор (ICD) при тях с цел предот­вратяването на летални аритмии. Съществуват определени парамет­ри от електрокардиограмата (ЕКГ), за които се предполага, че играят роля в отдиференцирането на високорисковите пациенти – вариабилност на сърдечната честота, турбулентност на сърдечната честота, продължителност на QRS комплекса, фрагментация на QRS комплекса, електрически алтернанс на Т-вълната, продължителност на QT-интервала, интервал от пика до края на Т вълната[7] (Табл. 1). Холтер ЕКГ мониторирането, сигнал – усреднената ЕКГ, стрес-тестът, както и електрофизиологичното изследване също са важни са риск стратификацията.