инсулт

Фондация „От сърце“ със своята първа награда

Фондация „От сърце“ получи своята първа награда за своята отдадена работа в името на пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки.

Кампанията „За твоето здраво сърце“ на Фондация „От сърце“ спечели сребърна награда в категорията „Комуникации в публичния сектор“ на ПР наградите BAPRA Bright Awards на BAPRA (Bulgarian Association of Public Relations Agencies)! ПР Плей и Фондация „От сърце“ бяха в конкуренция с още 5 други кампании на големи брандове като Фейсбук и Лидл. Кампанията беше осъществена с невероятните професионалисти от Агенция „ПР Плей“, на които им благодарим от сърце.

Специални благодарности към всички лекари, които се включаха в кампанията. Вие сте двигателят на промяната!

Това са най-високите отличия в PR гилдията у нас, а наградите се оценяват от независимо международно жури от експерти, членове на Световната организация на PR агенциите и националните асоциации – ICCO, което гарантира безпристрастност и професионална оценка.

Вярваме, че заедно с всички наши парньори ще продължим да работим в името на пациентите!

Проф. Иво Петров: В България биологични терапии за висок холестерол се реимбурсира

В България най-висока причина за смърт държат сърдечносъдовите заболявания. Инфарктът е най-острото и най-фатално събитие от такъв произход, при което нивата на „лошия“ холестерол са от ключово значение. Умее ли българинът да се грижи за сърдечносъдовото си здраве отговаря медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център проф. д-р Иво Петров.

Проф. Петров, защо българинът умира най-често от сърдечносъдови инциденти?

Защото са налице всички фактори, които водят до тази неблагоприятна статистика. Има няколко страни, с които си мерим първенството – Румъния, Молдова, Украйна. Най-вероятно влияят начина на живот, на хранене, но и неспазване на каквато и да било профилактика, късно откриване на потенциалните фактори, които водят до ранно откриване на атеросклероза…

Има ли държавна политика в това отношение?

За съжаление, държавата се отдръпна от стратегията, която най-много работи – превенция, отстраняване на възможните рискови фактори и навременно лечение на тези, които не са въпрос на лично поведение. Под „лично поведение“ разбираме тютюнопушене и ранното откриване на високите нива на холестерола и неговото лечение; ранното откриване на артериалната хипертония и навременното й лечение; ранното откриване на захарния диабет и неговото лечение… Това са правилните стратегиите, за да избягаме от тази статистика.

За да има ранно откриване, трябва въпросните показатели да се изследват.

Точно така, трябва да има скрининг за множество заболявания, и те са както предпоставка, като високите нива на LDL холестерола с генетична предекспозиция, така и потенциално смъртоносните, като аортната дисекация. Тези заболявания биха могли да бъдат навреме контролирани, тъй като те не могат да бъдат премахнати, защото става въпрос за генетика. А онези хора, които имат генетично нарушение, трябва да бъдат много по-строго проследявани. Затова трябва да се направи скрининг по различни показатели – лабораторни, генетични, наднормено тегло, ниво на холестерола. Това не е толкова трудно. Таргетните групи са известни на колегите от практиката, включително на общо практикуващите лекари и на амбулаторните кардиолози. Ако държавата се заинтригува, нашата гилдия спокойно може да посочи кои са тези таргетни групи.

Държавата отговаря на това с годишен профилактичен безплатен кръвен тест. Ако той покаже завишен холестерол, какво се предприема?

Трябва да има реакция.

Много често обаче хората се успокояват, че високият холестерол „им е по наследство“ или че могат да го коригират с диета.

Ако е така, това още повече акцентира върху необходимостта от профилактика. При такива пациенти трябва да има многофакторно повлияване, тоест, ясно е, че само с промяна начина на живот и с диета в огромната част от случаите не става, защото холестеролът го произвеждаме ние и много по-малко внасяме отвън. Дори и лекари смятат, че ако се премине на някаква много строга диета, проблемът може да се реши, но не напълно. Диетата не може да свали нивата на LDL с повече от 15%, което в общия случай е крайно недостатъчно.

Хората, които са с генетична предиспозиция, имат индивидуално производство на LDL-холестерол. Трябва да има структурирана помощ за тези пациенти, а не спорадична и на принципа на случайна среща между пациент и лекар. Държавата трябва да има политика, насочена към тези хора. Много си говорим за Европейски практики и финансиране и е крайно време да следваме тези практики, опосредствани от европейското финансиране. Това може, и трябва да бъде направено. Още повече Националния план за сърдечносъдовите заболявания (ССЗ), който още преди 3 години Дружеството ни придвижва, се надяваме да бъде приет и наложен за употреба на национално ниво. Явно, когато човек не се грижи сам за собственото си здраве, някой трябва да му го наложи.

Така е, защото лечението на един тежък сърдечносъдов болен са големи икономически разходи и за данъкоплатеца.

Не случайно на ниво Европейски парламент е създаден Европейски Алианс за сърдечно здраве (EACH) и имаме инициатива да се създаде подобна структура и у нас, която да обедини усилията на професионалните дружества, институциите, пациентските организации и с обща помощ да се редуцират ССЗ и да намалее смъртността. В България тези заболявания са най-големият убиец.

Холестеролът ли е единствения рисков фактор за инфаркт?

Той е най-големият, защото е градивният материал на плаката, която води до стеснение и запушване на съда. Ако един пациент има генетична предекспозиция и е пушач, това го прави абсолютно задължителен кандидат за ранно развитие на атеросклероза. При пациенти, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), продължителността на живота без терапия е едва 44 години. Тези хора са изключително склонни към остри сърдечносъдови събития, каквито са инфаркта, инсулта и периферно-съдовата остра исхемия. Между тях има и такива, които са и със захарен диабет.

Това, което казахте за ранната смъртност при хората с ФХ, звучи като присъда. Може ли тази възрастова граница да бъде променена с медикаментозни средства?

Със сигурност! Ние се борим за това. Според наше проучване, включващо петте най-големи болници, 52% от пациентите с ФХ, които са имали сърдечносъдово събитие, в рамките на година преживяват повторен инцидент. Те, по принцип са податливи на поредица от сърдечносъдови инциденти и за съжаление, някои от тях фатални. Затова в практиката си рядко срещаме възрастни пациенти с ФХ. Когато имаме няколко рискови фактора при тези хора, общият риск не се сумира, а се увеличава експоненциално – умножава се по 3, 4, по 5, затова рискът от ранна смърт при тях е няколко пъти по-висок от тази в общата популация. И за да не бъдат обречени, те трябва да се лекуват комплексно.

Има ли подходящи терапии за тях?

Благодарение на биотехнологиите в последните години се създадоха антитела, имитиращи РНК молекули и др. Тези хора вече имат шанс, който само преди няколко години нямаха.

Достъпни ли са терапиите за всички нуждаещи се?

Говорим за комбинация от различни, като механизъм на действие, медикаменти и тук не мога да не кажа една много добра дума: България е една от не многото европейски страни, в които новите терапии са реимбурсирани за таргетните групи и вече имаме все повече пациенти, включени на такава терапия. Скоро ни предстои публикация на този почти 4-годишен опит, който имаме, показващ колко драстична е разликата в прогнозата между тези, които са били на старото лечение, в сравнение с пациентите, които са на новите терапии. При тях ясно се вижда с няколко пъти намаляване на сърдечносъдовите събития. Това означава, че при отговорно поведение и отговорна терапия, която се спазва и от тези, които я назначават и от приемащите я, имаме директен ефект върху прогнозата. За разлика от статините, биологичната терапияе човешко моноклонално антитяло и въздейства единствено и само на PCSK9 рецептора и на нищо друго. В допълнение профилът на безопасност се проследява и вече е добре известен.

Какви са стойностите на LDL холестерола, при които се налага медикаментозна терапия?

В общата популация при общ холестерол над 6 mmol/l и LDL над 3 mmol/l, когато тези показатели са устойчиви въпреки промяна в начина на живот и хранене. Тогава трябва да се мисли за допълнително медикаментозно лечение. Нивата, които се считат за безопасни при хора, които имат нестабилна атеросклероза и са с много висок атерогенен риск, е 1,4 mmol/l.

Тези терапии цял живот ли трябва да се приемат?

Да. За съжаление това не е настинка и не минава. Това е предразположение на конкретния организъм, което е генетично обусловено и не можем да избягаме от него за 2 – 3 месеца лечение. Най-голямата грешка е някой пациент като каже: „Толкова добре се повлиях от терапията, че ми се оправи холестерола и вече не пия никакви лекарства“. Това е ужасяващо, защото множество проучвания показват, че при спиране на терапията се получава rebound ефект – нивото на холестеролът рязко се покачва и дестабилизира атеросклерозата. Един стрес, едно препушване, един пик на кръвното налягане могат да доведат до дестабилизиране на плаката и това да доведе до остри сърдечносъдови събития.

Колко често трябва да се изследва холестерола при рискови пациенти?

При пациентите – на 3 месеца. При хората, при които няма риск от сърдечно-съдов инцидент е достатъчно 2 пъти годишно.

Статистиката сочи, че пациентите, преживели един сърдечносъдов инцидент, са изложени на много по-голям риск от втори. Защо?

Защото при тези хора атеросклерозата не е стабилна, а по-скоро дестабилизирана. Очевидно хора, които вече веднъж имат нестабилна атеросклероза, са склонни да имат повторен инцидент поради дестабилизирала се атеросклеротична плака. Над 70% от хората с периферно-съдова болест умират от миокарден инфаркт, което значи, че когато атеросклерозата е факт, тя е склонна да се дестабилизира на различно място в организма. Ето защо тези пациенти трябва да бъдат обхванати и лекувани отговорно.

А какво е стабилна атеросклероза?

Тази, която не напредва като процент стеснения и няма тромботични усложнения. При правилно лекувани хора атеросклерозата им не напредва и е стабилна, тоест процентът на стеснение не се увеличава и няма последващо развитие.

С какви изследвания може да се разбере това?

Освен лабораторните кръвни, най-достъпен се явява доплера на каротидните и периферните съдове, но също и различни образни изследвания.

Атеросклерозата болест на напредналата възраст ли е?

В общата популация, да. При хората, които нямат генетична предразположеност. С течение на времето атеросклерозата се проявява.

Тогава не се ли връщаме към първия въпрос с логичен отговор? Продължителността на живота се увеличава и това води до изменението на съдовете, и от там – респективно се създава предпоставка за сърдечносъдови инциденти и смърт.

Абсолютно правилно разсъждение. Колкото е по-застаряващо населението, толкова повече хора, засегнати от атеросклероза, ще има. А и модерното лечение на инфаркта допринася до това хората да живеят повече. Но тук искаме не да постигнем безсмъртие, а да увеличим живота на хората с риск от преждевременна смърт.

Инфобот във Вайбър помага в борбата срещу инсулта

Асоциацията за инсулт и афазия, съвместно с Министерството на здравеопазването, разработи специален инфобот, чиято цел е да спомогне намаляването на случаите на инсулт в България, които по последни данни надскачат 40 хиляди годишно, като близо 5 хиляди от тях са с летален изход.

Платформата е с безплатен достъп и вече е налична в приложението Вайбър. 

Системата предоставя информация относно инсулта и афазията – изброени са техните симптоми, видовете инсулт, както и рисковите фактори, причиняващи животозастрашаващото състояние.

Алгоритъмът съдържа и тест, в който са изброени съпътстващите инсулта симптоми. 

Интерфейсът е интерактивен – след попълването на наличните симптоми, приложението генерира резултат, изчисляващ шанса за наличието на инсулт.

Инфоботът разполага и със секция „Подкрепа след инсулт“, в която има препратки към телефонна линия за пострадали от инсулт, информация за обгрижване и терапия, групи за взаимопомощ и наръчници по случая.

Първата демонстрация на инфобота се състоя днес на пресконференция в БТА, на която присъства и заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, който съобщи, че проектът е част от кампания на Министерството на здравеопазването, насочена към превенцията на подобни опасни състояния.

Проф. Петров говори за непостигнатите висини в родното здравеопазване

„Практиката да се лекуват чужденци в България се обърна наопаки от 15-20 години, а именно в момента много българи бързат и намират подходящо лечение в чужбина. Това по-бавно наваксване на разликата в медицината е една от причините. Въпреки че разполагаме с все още много добро медицинско образование, 1/3 от колегите, които учат медицина, учат и немски или испански език, за да се реализират в Европа като специалисти. Фактът е обаче, че те търсят не само по-добро заплащане, те търсят развитие. А развитие без високи технологии и без съответното финансиране за тях, няма как да им бъде осигурено“. Така отговори на въпрос защо българите търсят медицинска помощ в чужбина, а не у нас, медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

Той даде пример с това, че в клиниката на професор Чирков младите специализанти, сред които той самият, са получавали по 12-13 долара заплати навремето и посочи, че от тогава досега има огромно развитие в тази посока: „Не можем да си затваряме очите – този луфт между западната медицина и тази у е по-малък, но все още не е наваксан. А Турция, която дори не е в ЕС, не само го е наваксала, но се мери с най-високите нива на медицина в света“.

По отношение на множеството непостигнати висини в родното здравеопазване професорът посочва като основен проблем финансирането и целевото финансиране. „Корупция има, тя е завладяла цялото общество. Късно или не, крайно време е гражданското общество да направи така, че да има сериозна нетърпимост към плащането под масата. Този модел е направил и нас като индивиди да мислим по този начин. Промяната трябва да започне още от образованието и да има нетърпимост към корупцията на всички нива –  в здравеопазването, в държавната администрация, в съдебната система, в полицията. В момента по никакъв начин не можем да се похвалим с изкореняване на корупцията“, уточнява той.

И допълва: „В един от отчетите на НЗОК се цитираше с колко повече са се увеличили средствата, които тя е заплащала за лечение на българи в чужбина. Аз самият всеки месец подписвам такива експертни становища с ясното съзнание, че правя добро. Ние лекарите имаме съзнание за дефицитите в нашето здравеопазване. Един от големите проблеми е неправилното нецеленасочено финансиране. Болниците, които са изпразнени от съдържание, тежат на системата без да се закриват, а трябва да отпаднат от системата, защото нямат принос към здравеопазната, когато е толкова прераздута.

А България може да бъде притегателно място за здравен туризъм отново. Повечето от кубинските рехабилитатори са обучавани у нас. В момента именно рехабилитационната медицина на Куба е притегателно място за лечение на хора от цял свят, а тези хора са се обучавали в България. В момента нашата рехабилитационна медицина е поставена в задния двор, никой не обръща внимание нито на нея, нито на профилактиката. За съжаление явно от там не може да има течове…“

Излагането на радон може да повиши риска от инсулт

Ново изследване показва, че излагането дори на умерени нива на радон – невидим газ без мирис, който е втората водеща причина за рак на белия дроб, е свързано с повишен риск от инсулт. Изследването е публикувано в онлайн изданието на Neurology, медицинското списание на Американската академия по неврология.

Изследвайки излагането на радон при участнички на средна и по-напреднала възраст, авторите му са установили повишен риск от инсулт. Рискът е по-голям сред жените, изложени на високи и дори умерени концентрации на замърсителя на въздуха в помещения, в сравнение с тези, които са били изложени на най-ниски концентрации.
Проучването не показва причинно-следствена връзка, а само установява зависимост между излагането на радон в жилищата и риска от инсулт.

„Радонът е естествен радиоактивен газ, който се получава при разпадането на метали като уран или радий в скалите и почвата. Газът може да проникне в жилищата през пукнатини в стените и подовете на мазетата, строителни фуги и пролуки около тръбите“, се посочва в съобщението за медиите.
„Ролята на радона за появата на рак на белия дроб е установена. Въпреки това досега се знае много малко за ролята му в епидемиологията на сравнително често срещани сърдечносъдови заболявания като инсулта“, казва водещият автор на изследването д-р Ерик Уитсел от университета на Северна Каролина в Чапъл хил, САЩ.

Изследването включва 158 910 участнички на средна възраст 63 години, които в началото не са имали инсулт. Те са наблюдавани средно в продължение на 13 години. В хода на изследването участничките са прекарали общо 6979 инсулта.
За целите му жените са били разделени на три групи, изложени съответно на висока, средна и ниска концентрация на радон в районите, в които живеят.

Вземайки предвид фактори като тютюнопушене, диабет и високо кръвно налягане, изследователите са установили, че за участничките от групите, изложени на висока и средна концентрация на радон, рискът от инсулт е бил съответно с 14 процента и 6 процента по-висок.

Специалистите отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите. Евентуалното им потвърждаване ще даде възможност да се обърне внимание на един нов рисков фактор за инсулт и в крайна сметка да се подобри общественото здраве.

Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене“

Уважаеми колеги,

От името на Организационния комитет и лично от свое име имам удоволствието да Ви поканя на Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене през 2024г.“, който ще се проведе в периода 23-24 февруари 2024 г. в DoubleTree by Hilton, гр. Пловдив.

Скорошните научни открития в областта на ПМ ни помогнаха да разберем по-добре патогенезата му, подлежащия субстрат, мястото на интервенционалната терапия в лечението му. Стъпвайки на това Американската кардиологична асоциация пренаписа препоръките си и ги публикува само преди два месеца. Очакваме тази година европейското кардиологично дружество да ги последва. 

Кои са проучванията променили американските препоръки, кои са основните акценти на новия гайдлайн, как биха променили ежедневната ни практика? Отговорите на тези и много други въпроси ще може да чуете по време на Научния симпозиум. Ще имате възможност да зададете и въпросите, които Ви вълнуват, на водещи експерти в областта.

Научното съдържание ще е фокусирано върху ранната диагностика и превенция на заболяването, профилактиката на тромбоемболични събития с акцент върху антикоагулантното лечение при специфични ситуации. Ще бъдат обсъдени предимствата и недостатъците на консервативното и интервенционалното лечение при предсърдното мъждене и как да изберем оптималния подход за нашите пациенти. 

Ще бъдат представени актуалните препоръки за катетърна аблация на ПМ, a в специална live-in-the-box сесия ще дадем нагледна представа за това как протича една електрофизиологична процедура и какво да очакват лекарят и пациентът. 

Програмата съдържа и практически насочени сесии, фокусирани върху проблеми, с които се сблъскваме в ежедневната клинична практика, като проследяването на пациентите след катетърна аблация – какво да правим при рецидив, кога считаме процедурата за успешна, потенциални усложнения, за които да мислим.  

Ще Ви очакваме!

С уважение,
Красимир Джинсов, FESC
Председател на ССКЕБ

Инфарктът и инсултът – водеща причина за смъртност в България

Водещата причина за смърт в България са сърдечно-съдовите заболявания, като относителният им дял е 59.8%. Най-честата причина за смърт са мозъчносъдови болести (инсулт) и исхемична болест на сърцето (инфаркт). Това показват данните на Националния център по Обществено здраве и анализи към МЗ, представени от НСИ.

Хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения през 2022 г. показват увеличение – с 184 723 от 2 013 020 през 2021 г. на 2 197 743 през 2022 година. Най-честата причина са болестите на органите на кръвообращението, храносмилателната система, новообразуванията, болестите на дихателната система, болестите на пикочо-половата система, травмите, отравяниятаи т.н.

Населението у нас продължава да застарява. В края на 2022 г. относителният дял на лицата на възраст над 65 години е 23.5%, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години е 17.1%.

Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. От населението на страната 4 746 710 души, или 73.6%, живеят в градовете, а 1 701 000 души, или 26.4% – в селата. По-голямата част от общия брой на населението са жени – 51.9%. Процесът на остаряване е по-силно изразен в селата, отколкото в градовете. Относителният дял на възрастното население (65 и повече години) в селата е 28.3% и е 1.3 пъти по-голям, отколкото в градовете – 21.8%. Делът на младото население (до 17 години) в селата е 16.3%, а в градовете – 17.3%.

През 2022 г. у нас са родени 56 596 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. В градовете и селата раждаемостта е била съответно 8.8 и 8.5 на хиляда души от населението. В териториален аспект раждаемостта е най-висока в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, Пловдив – 9.7‰, Ямбол – 9.6‰, Варна – 9.2‰, Ловеч – 8.8‰, Пазарджик – 8.8‰, София – 8.8‰. С най-ниска раждаемост през 2022 г. са областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, Перник – 6.9‰, и Русе – 7.0‰.

Възрастовите показатели на жените показват, че с най-висока стойност е показателят сред жените на възраст от 25 до 29 години, следван от показателя сред жените на възраст 30 – 34, 20 – 24 години и сред по-младите майки на възраст от 15 до 19 години.

Високата смъртност продължава да е един от основните демографски проблеми. През 2022 г. броят на починалите лица е 118 814 души, или с 30 181 души по-малко в сравнение с 2021 г., а коефициентът на общата смъртност е 18.4 на хиляда души. Смъртността на населението в градовете е 16.0 на хиляда, а в селата – 24.9 на хиляда души. Най-висока е смъртността в областите Видин, Габрово, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч, Враца, Плевен, Русе, Силистра, Велико Търново, Добрич, а най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.

През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година. Техният брой е с 52 по-малък в сравнение с предходната година. По области детската смъртност варира в границите от 0.9 на хиляда живородени в област Кърджали до 11.6 на хиляда в област Ямбол. В повече от половината от областите детската смъртност е над средното ниво за страната. Основните причини за умиранията на децата на възраст под една година през 2022 г. са: някои състояния, възникващи в перинаталния период (220.9 на сто хиляди живородени); вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (84.8 на сто хиляди живородени).

Иновативно изследване открива тежка сърдечна болест

Нова система дава шанс за диагностициране на микроваскуларна болест на сърцето. Пионери в иновативната процедура са екипа на доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Заболяването се отнася до промени в структурата и функцията в най-малките съдове (с диаметър под 1 мм.) на сърцето.

Промените в микроциркулацията на сърцето предизвикват стенокардни (гръдни) болки, умора и задух при движение. При такива пациенти коронарографията не се установява големи стеснения по видимите съдове. Именно поради тази причина до момента много често диагнозата микроваскуларна болест остава неразпозната, а пациентите с нея не са лекувани. Причината е невъзможността за поставяне на диагнозата.

„Микроваскуларната болест засяга тези съдове на сърцето, които са „невидими“ за нас по време на коронарографията. Тук трябва да отбележим, че коронарографията е златният стандарт в изследването за заболявания на сърцето.“, обяснява доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Проучванията в световен мащаб определят микроваскуларната болест като „новото лице“ на исхимичната болест на сърцето. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се променят – най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне до тяхното запушване. Това нарушава кръвоснабдяването на сърцето (миокарда), което е свързано с появата на различни симптоми.

„При микроваскуларната болест на сърцето не се виждат и наблюдават големи промени при епикардните съдове (големите съдове на сърцето), които ние виждаме по време на коронарографията и които бихме могли да стентираме и байпасираме. Всъщност болестта е в малките съдове и тя засяга около 30% от населението. При пациентите с това заболяване ние наблюдаваме симптоматика и оплаквания, които нарушават значително качеството на живот, но коронаграфията при тях показва, че коронарните съдове са добре и не е необходима интервенция.“, допълва доц. Валери Гелев.

Микроваскуларната болест на сърцето е с лоша прогноза, съпоставима с тази на пациенти с епикардни лезии, а според някои проучвания прогнозата е дори по-лоша. Диагнозата е по-често срещана при жени. До скоро в световен мащаб се е приемало, че при пациентите с оплаквания, при които коронарните съдове са „чисти“ и нямат проблем, не е налице сериозен проблем, касаещ продължителността и качеството на живот на самия човек.

Проучвания в последните години и ангажираността на най-изявените специалисти в областта на кардиологията в световен мащаб, обаче, установяват, че прогнозата на хората с микроваскуларна болест на сърцето е съпоставима с тази на пациенти, които имат стенози (стеснения) по големите съдове на сърцето.

Иновативното за страната ни изследване е инвазивно и към момента се извършва единствено от екипа на доц. Гелев. Процедурата се провежда по специфичен метод, при който в съда се въвежда специален катетър, чрез който се измерва коронарният кръвоток. Така специалистите получават индекси, показващ дали малките съдове на сърцето са засегнати. Чрез процедурата инвазивните ни кардиолози могат да оценят както заболяването на епикардните артерии, така и наличието на микроваскуларна болест.

„Освен, че изследването е значим напредък в диагностиката, практическото значение е, че болните, имайки поставена тази диагноза, могат да бъдат лекувани адекватно. Ние можем да стратифицираме риска, да лекуваме рисковите им фактори, както и симптоматиката. Така повлияваме значително на качеството на живот на тези хора. Лечението на заболяването е медикаментозно. Това изследване се провежда в световен мащаб едва от няколко години и шансът да можем да го извършваме и в страната ни е много голям и важен. Вече прилагаме метода и целта ни е изследването да стане рутинно и част от ежедневната ни практика. Изключително важно е тази диагноза да се открива и да е ясна, защото обикновено при липса на промени в големите коронарните съдове, пациентите се третират като здрави, а това е много далеч от истината, защото те също страдат от сериозно заболяване“, споделя дож. Гелев.

С агресивна и подходяща медикаментозна терапия на рисковите фактори и на заболяването, пациентите получават значително подобряване на прогнозата и изключително подобряване на качеството им на живот.

„Имаме възможност да извършваме изследването и по време на коронарографията. Ако установим, че няма лезии на големите съдове, то веднага можем да извършим и проверка на малките съдове. През клиниката ни премина първият пациент за страната ни, който вече има поставена диагноза и назначена терапия.“

Съвместните усилия по пътя за възможност изследването да бъде достъпно в България са изключително големи и значими за пациентите в страната ни.

Поставиха четири байпаса по минимално инвазивен път с достъп между ребрата

Първата в България минимално инвазивна байпас-операция на сърце, в хода на която са поставени четири байпаса, бе извършена успешно в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, съобщават от лечебното заведение. Зад достижението стоят кардиохирурзите д-р Андрей Неутов, д-р Кристиянна Мавродиева и д-р Мария Гаралова, заедно с д-р Радостина Кожухарова (анестезиолог), д-р Ясен Гецов (анестезиолог), Теодора Кюркчиева (перфузионист) и ст. мед. сестра Гергана Николова.
Екипът, ръководен от д-р Неутов, получава достъп до сърцето през едва десетина сантиметра отвор между две от ребрата на пациента.
Техниката, която специалистите прилагат, включва и използване на апарат „изкуствено сърце-бял дроб“ и временно спиране на сърцето. Това позволява относително лесно извършване на пълна реваскуларизация на сърцето (зашиване на всички необходими байпаси) на 69-годишния пациент.
При класическата операция гръдният кош се отваря посредством разрез в средата на гръдната кост от около 20 см, а в този случай – операцията е същата по обем, но хирургичната травма е значително по-малка, няма никакво разрязване на гръдната кост, възстановяването е по-бързо, козметичният ефект е значително по-добър. Не на последно място се избягват редица евентуални усложнения.
„В последните няколко години минимално инвазивната байпас-хирургия на сърцето активно се развива в Европа и по света. Колкото повече се стараеш да оперираш сърце през по-малък разрез, без да го виждаш цялото, толкова повече разбираш, че това не само е възможно, а и че е нормален ход на еволюцията в сърдечната хирургия. Много се радвам, че вървим успоредно с тенденциите“, споделя д-р Неутов.
Отделението по кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, ръководено от д-р Асен Келчев, има значителен натрупан опит в извършване на оперативни интервенции с малък разрез между ребрата или с частично отваряне на гръдната кост при проблеми със сърдечни клапи, а множеството преминати обучения във водещи европейски клиники е част от задължителния път към осигуряването на този тип умения и достижения за екипа.

С 30% да се намали преждевременната смърт от сърдечно-съдови заболявания до 2030 г.

С 30% да се намали преждевременната смърт от сърдечно-съдови заболявания до 2030 г. цели Националният план за сърдечно-съдово здраве. Той беше представен от ръководството на Дружеството на кардиолозите в България на VI конгрес на Българския лекарски съюз.

Тази амбициозна цел е поставена от Европейското дружество по кардиология и от Европейския алианс за сърдечно-съдови заболявания, каза пред Радио София председателят на ДКБ доц. д-р Васил Трайков.

„Това ще изисква доста работа и сериозни усилия от страна на всички не само в България, но и в Европа, за да се постигне тази цел. Ние също приемаме тази цел, макар че много ще се радваме, ако постигнем дори 20% намаляване на преждевременната смъртност. Да, 30% е цифрата, която е заложена, ние ще се стремим към нея, но при тази ситуация, в която в България честотата на сърдечно-съдовите заболявания е толкова висока, всяко едно намаление би била голяма стъпка напред“, обясни доц. Трайков.

Той добави, че приоритетите в Националния план за сърдечно-съдово здраве са заложени и в Европейския план. Една от основните цели е да се осигури адекватна превенция.

„Да не допускаме българските граждани да стават сърдечно-съдови пациенти, а тези, които вече са изложени на риск, да бъдат третирани адекватно, така че да се намали този риск. За тези, които вече са се разболели трябва да направим всичко, за да намалим риска от усложнения или прогресия на заболяването“, каза председателят на Дружеството на кардиолозите в България.

Приоритет в Националния план е и осигуряването на ранна диагностика и съвременно лечение на заболелите, уточни доц. д-р Васил Трайков. Той добави, че ще се работи и върху дигитализацията, както и върху ранната рехабилитация на пациентите.