инфаркт

Как се справя сърцето с летните горещини?

Екстремните горещини могат да имат сериозни последици за здравето на сърцето, особено при хора с предшестващи сърдечносъдови заболявания. Отговорът на тялото при високи температури изразяващо се в дехидратация, повишени метаболитни нужди, хиперкоагулация, електролитния дисбаланс и системен възпалителен отговор могат да поставят сърцето пред сериозно изпитание.
По време на екстремни горещини настъпва увеличаване на кожния кръвен поток, като компенсаторна реакция, за да се постигне охлаждане на тялото чрез изпотяване и изпаряване на вода. Тази физиологична реакция може да доведе обаче до дехидратация и хемоконцентрация и по този механизъм е възможно да настъпят състияния на хиперкоагулация и електролитен дисбаланс.
Състоянията на хиперкоагулация са предпоставка за образуване на тромбози в артериите или венозната система, които от своя страна могат да доведат до остри коронарни събития или инсулт. Електролитните нарушения, предимно загубата на Na+, K+, Mg+ могат да са предпоставка за настъпване на сърдечни аритмии.
Освен това дехидратацията може да активира симпатикусовата нервна система, което води до увеличаване на сърдечната честота и сърдечните метаболитни нужди. При пациенти с предшестващо сърдечносъдово заболяване, това може да причини несъответствие между кислородните нужди и кислородната доставка, предизвиквайки исхемични инциденти и дори разкъсване на плака, завършващо с инсулт или инфаркт.
Активирането на хемодинамиката може да доведе до влошаване на клиничното протичане на някои клапни пороци. Поради всички тези отклонения се препоръчва пациентите да бъдат особено бдителни и да обръщат повече внимание на оплакванията си през летните месеци. Основните проблеми, с които могат да се сблъскат пациентите могат да се обобщят по последния начин.
Вариации на артериалното налягане. Тенденцията е към понижаване на стойностите на артериалното налягане през горещите месеци. Това се дължи на факта, че горещините водят до периферна вазодилатация, а също така могат да потенцират ефекта на някои антихипертензивни медикаменти.
В повечето случаи се налага редуциране на дозата на антихипертензивната терапия на половина, а в нередки случаи дори преустановяването й за кратък период от време. Препоръчително е централно-действащите медикаменти и диуретиците да бъдат изключени от терапията в летните месеци, освен при пациентите със СН.
От друга страна резките температурни колебания могат да са причина за покачване на стойностите на АН. Честотата на хипертоничните кризи през летните месеци не е рядка. Те се дължат предимно на патогенетичния механизъм свързан с дехидратация, загуба на съдов обем и компенсаторно активиране на симатикусовата нервна система. Често в хода на високите температури и температурни вариации настъпи труден амбулаторен контрол на стойностите на АН при предшестващ добър такъв.
Бъдете бдителни относно изявата на сърдечни аритмии. Активното потене и загубата на течности през кожата може да доведе до загуба и на различни електролити-K+, Na+, Mg 2+. Електролитния дисбаланс от своя страна е предпоставка за тригериране на различни аритмии- камерни и надкамерни. Адекватната хидратация и богатия прием на плодове и зеленчуци спомага съществено за възстановяване на електролитното развновесие. При нужда е възможно това да бъде подпомогнато посредством прием на различни хранителни добавки и допълнителни медикаменти.
Синкопите и ортостатичната хипотония са често усложнение при по-възрастните пациенти в летните месеци. Топлинният синкоп се нарича още ортостатично замайване. Топлинния синкоп настъпва в условията на дехидратация и аклиматизация на организма към високи температури или интензивна работа в гореща среда. Постепенната климатизация и плавно излагане на високи температури в продължение на 10-14 дни чрез прогресивно увеличаване на продължителността и интензивността на работа спомага за избягването им. Аортната стеноза, особено високостепенната такава може да бъде усложнена с топлинен синкоп при дехидратирани пациенти.
Промяната в електролитния баланс, водно-солевото равновесие и изострянето на симптомите на сърдечна недостатъчност. Ключов компонент при лечението на сърдечна недостатъчност е използването на диуретици като фуроземид, тораземид или буметанид. Те действат, като стимулират натриуретичен ефект чрез инхибиране на котранспортната система на натриев хлорид в бримката на Хенле. Прекомерната натриуреза в съчетание с отделяне на натрий чрез потенето може да изостри състоянията на дехидратация и да причини електролитен дисбаланс. От друга страна прекомерното приемане на течности в летните месеци може да влоши водно-солевото равновесие при пациентите със сърдечна недостатъчности и да доведе до изостряне на състоянието.
Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37396980/
https://www.heart.org/en/health-topics/consumer-healthcare/what-is-cardiovascular-disease/protect-your-heart-in-the-heat

Източник: Puls.bg

Влошаването на обонянието може да е предвестник на сърдечни проблеми

Загубата на обоняние, която е често срещан сензорен дефицит с напредване на възрастта, може да помогне да се предскаже или дори да допринесе за развитието на сърдечна недостатъчност, показва ново изследване.
Проучването, публикувано в списанието на Американската сърдечна асоциация, добавя нови доказателства към нарастващия брой изследвания, които се фокусират върху връзката „обоняние – сърдечно здраве“.
„Знаем, че това е маркер за невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и деменция“, казва д-р Хонглей Чен, водещ автор на изследването и професор в катедрата по епидемиология и биостатистика в Мичиганския държавен колеж по хуманна медицина в Източен Лансинг.
„Научаваме, че обонянието може да означава много за здравето на възрастните хора и това ни накара да проучим как може да бъде свързано с други заболявания извън невродегенерацията“
Тъй като с напредване на времето хората остаряват, не е необичайно да изпитат известна загуба на обонянието си. Изследванията показват, че един на всеки четирима души изпитва увреждане на обонянието си до началото на 50-те си години. След 80-годишна възраст това се случва при повече от половината хора.
Загубата на способността да усещаме миризми може да доведе до по-лошо качество на живот, включително загуба на удоволствие от храната и повишени опасности за здравето поради проблеми като намалена способност за откриване на развалена храна или миризма на изтичане на газ.
Предишни проучвания предполагат, че лошото обоняние може да бъде ранен маркер за загуба на когнитивна функция, намирайки връзка между обонятелната дисфункция и по-ниското общо когнитивно представяне, паметта и езика.
Доказано е, че загубата на обоняние предсказва болестта на Паркинсон и се счита за ранен симптом на болестта на Алцхаймер. Установено е също, че обонятелната дисфункция е силен предиктор за смърт в рамките на следващите 10 години при по-възрастни хора и може да бъде потенциален признак на забавена клетъчна регенерация, години на токсично излагане на околната среда или и двете.
В настоящото проучване експертите анализират данните на 2 537 души в Националния институт по стареене, изследват взаимовръзките между състоянията, свързани със стареенето, социалните и поведенческите фактори и функционалните промени при възрастните хора.
Изследователите търсят връзка между лошото обоняние и инфаркт, инсулт, стенокардия, смърт, причинена от коронарна болест на сърцето или сърдечна недостатъчност, която се случва, когато сърцето не изпомпва кръв толкова добре, колкото би трябвало.
Обонянието е тествано, като участниците подушват и идентифицират 12 елемента от списък с четири възможни отговора. За всеки верен отговор е дадена по една точка за резултат от 0 до 12. Лошото обоняние се определя като резултат от 8 точки или по-малко.
В предишни анализи на същата тази група участници, изследователите открили силни асоциации между лошото обоняние и болестта на Паркинсон, деменция, смъртност и хоспитализация за пневмония.
В новия анализ участниците с лошо обоняние са имали приблизително 30% по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност, отколкото участниците с добро обоняние. Няма връзка между обонятелната загуба и сърдечните заболявания или инсулта.
Учените казват, че остава неясно дали лошото обоняние може да допринася за развитието на сърдечна недостатъчност или просто да го прогнозира.
Референции
https://neurosciencenews.com/olfaction-heart-failure-26283/
https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/JAHA.123.033320

Източник: Puls.bg

Д-р Танер Шахин: Само 10% от пациентите с гръдна болка са с инфаркт

Оказва се, че не всяка болка в областта на гърдите е сърдечна, затова е важно да научим разликите между сърдечна и гръдна болка, както и връзката на гръдната болка със сърдечно заболяване. Разговаряме с д-р Танер Шахин.

Д-р Шахин, защо е важно да се научим да различаваме сърдечната от гръдната болка?

Защото това неразбиране обърква не само пациенти, но и практикуващи лекари. Важно е хората да научат разликата между гръдната и сърдечната болка, за да стане ясно, че не всяка болка в областта на гърдите е сърдечна. За целта ще навляза малко и в дълбочина, за да предоставя максимално полезна, но и обучителна информация разбираемо и достъпно. Продължавам по същество, като искам да отбележа, че ще засегна също така връзката на болката в гърдите със сърцето и другите органи в гръдния кош. Знаете ли, че сред пациентите, които посещават спешните отделения, само около 10% от тези с гръдна болка се оказват на практика с инфаркт.

Каква тогава е причината останалите 90% да посетят Спешното с тревогата, че развиват инфаркт?

За да мога да отговоря на този въпрос, ще ви запозная накратко с анатомията на гръдния кош. Гръдната кухина съдържа изключително важни органи: сърцето, белите дробове, хранопровода и немалка част от аортата. А външната част на гръдната кухина е оградена от кости, мускули, нервни окончания, сухожилия и връзки.
Тук е мястото да изясня, че долната част на гръдната кухина се разделя от коремната кухина чрез един голям мускул, наречен диафрагма. Основното действие на този мускул е да участва в процеса на дишане. Болката в гръдната кухина може да бъде сложно взаимодействие на част от тези структури, които изброих, но е възможно и да е израз на заболяване на точно определена структура или орган.

Например?

Например плевритната гръдна болка, която е следствие на заболяване на ципата, която покрива белите дробове и ги закрепва за вътрешната част на гръдния кош, е свързана с белодробни болести и се влошава при вдишване и при кашлица. От друга страна, перикардната болка също може да има сходна характеристика и много неприятно усещане. Перикардът е торбичката, в която се намира сърцето и в някои случаи точно тя може да се възпали вследствие на различни причинители, най-често вирусни.
От инсулт и инфаркт предпазват 3 продукта
Междувременно болестите на хранопровода (езофагит например) може да имитират сърдечната болка, но често те са свързани с прием на храна и понякога с позицията на тялото. Скелетът на гръдния кош е изграден от 12 двойки ребра, гръдната кост и гръбначния стълб. Той от своя страна съхранява във вътрешния си канал гръбначния мозък, от който произхождат множество нервни окончания, които стигат до всички органи и структури на тялото.

А на какво в най-голяма степен се дължат болките в областта на гърдите?

Огромна част от болките в гърдите, а и не само, се дължат основно на притискане или възпаления на тези нервни окончания, както и на различни части от скелетно-мускулната система: например възпалени връзки, сухожилия и т.н. Относно сърдечната болка (т.нар. ангина пекторис на медицински език), изключително важно е да разберем как се кръвоснабдява сърцето. А то основно се кръвоснабдява от три коронарни артерии.
Ангина-пекторис се дължи предимно на миокардна исхемия, т.е., състояние, при което сърдечният мускул не получава достатъчно кислород, обикновено поради атеросклеротично сърдечно заболяване. Ние с вас сме коментирали атеросклерозата и инфаркта, а сега искам да разясня, че има два вида стенокардия – стабилна и нестабилна. Всяка от тях има различни характеристики и последици.

Кой от тези два вида стенокардия е по-опасен?

Стабилната стенокардия възниква предсказуемо при някакви усилия: физическо усилие като тичане, движение, вдигане на тежки предмети, т.е., като цяло някакво физическо усилие, даже понякога излизане на студено или психо-емоционален стрес. Всички тези усилия причиняват с един и същ интензитет гръдна болка – може да е тежест или стягане в гърдите, понякога съпроводени от задух. Но тези оплаквания отшумяват след почивка или след прием на нитроглицерин.
Докато нестабилната стенокардия, която е спешно и остро състояние, може да възникне неочаквано, да продължи по-дълго и да се влошава. Разликата между двете състояния най-общо е отсъствието на запушен съд при стабилната ангина пекторис и частично или напълно запушен съд при нестабилната ангина пекторис. Нестабилната по принцип се разделя на три основни вида, но това са детайли, които са приоритет на нас, специалистите.

По какъв начин вие, специалистите, разграничавате гръдната от сърдечната болка?

Разграничаването на гръдната от сърдечната болка е сложна задача и не е въпрос само на симптоми, но и на диагностични техники и внимателен и щателен преглед на пациента. Когато имаме пациент със съмнение за сърдечна болка, т.е., за ангина пекторис, задължително провеждаме ЕКГ и много често ехокардиография, комбинирани, естествено, и с лабораторни изследвания. Ако пациентът е стабилен, може да проведем и работна проба на пътека или стрес ехокардиография с цел да натоварим сърцето и да видим как работи в условия на натоварване.
По този начин можем да открием белези за нарушено кръвоснабдяване на сърцето. За разлика от това пък гръдната болка по несърдечни причини може да изисква изследване като рентгенова снимка на гръдния кош или фиброгастроскопия в зависимост от предполагаемия произход. Видът, качеството и влиянието на болката от различни фактори също е показателно.
Харвардски учени: Ежедневната консумация на тази храна предпазва от фатален инфаркт
Сърдечната болка често се описва като усещане за натиск, болезненост или притискане в областта на гърдите, които се получават или в покой, или при физически усилия, съпроводени от задух и т.н. Докато несърдечната болка може да варира в широки граници – от пронизваща, през пробождаща, до парене, като често няма никаква връзка с натоварване и може да се влияе от положението на тялото, от хранене, пиене на течности и т.н. Разбирането и разясняването на рисковите фактори и епидемиологията в такива случаи е от ключово значение.
Сърдечната болка е по-честа при мъже, при по-възрастни хора, при пушачи и пациенти с хипертония, диабет или висок холестерол. Докато някои форми на гръдна болка, като мускулно-скелетната например, са по-разпространени при по-млади хора и може да са свързани с определена позиция на тялото или нараняване. Нерядко това са пациентите с паник-атаки, които често усещат гръдна болка, която много имитира сърдечната, но един опитен лекар лесно ще направи разлика между двете състояния.

Какво трябва да знаем за профилактиката и на сърдечната, и на несърдечната болка в гърдите?

Профилактиката, естествено, е многостранна. При сърдечната болка става дума за контрол на множество фактори: понижаване стойностите на холестерола; спиране на тютюнопушенето; следене на артериалното налягане. Естествено, правилна диета като най-подходящата, тъй като е потвърдено от множество проучвания, е средиземноморската диета. И не на последно място – управление и на стреса, т.е., по някакъв начин да откриете вашия си начин за овладяване на стреса. Естествено, тук не влизат приемът на алкохол, цигари и т.н.
Нерядко се прибягва и до лекарства, за да не се губи време и да се избегне по-сериозен инцидент като инфаркт на миокарда. Ако случаят е по-сериозен, освен лекарства може да се наложи имплантиране на стентове или байпас-хирургия. За гръдната болка от несърдечен характер превенцията, както и лечението варират: от управление на киселинния рефлукс с диетични промени, до практикуване на правилна поза за предотвратяване на мускулно-скелетните проблеми, физиотерапия и лечение на основното заболяване. Много е важно да се открие коя е точно причината за гръдната болка и активно да се лекува.

Визитка
Д-р Танер Шахин е специалист по кардиология, автор на видеоканал с полезна образователна информация, поднесена достъпно. Д-р Шахин извършва диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания: артериална хипертония, хронични коронарни синдроми, хронична сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, кардиомиопатия и дислипидемия. Работи в МЦ по сърдечносъдови заболявания в София и УМБАЛ “Токуда”. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, на БЛС и Българското дружество по интервенционална кардиология. Участва в национални и международни конгреси по кардиология.

Източник: zdrave.to

Създадоха мозъчен имплант, който помага на пациент да общува на два езика след инсулт

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са разработили мозъчен имплант, който използва изкуствен интелект, за да помогне на преживял инсулт пациент да общува на два езика. Екипът от Центъра за невронно инженерство и протези към университета е работил няколко години, за да проектира декодираща система, която може да трансформира мозъчната дейност в изречения на два езика и да ги покаже на екран, информира NBC news.

Резултатите от труда им са публикувани на 20 май в списание Nature Biomedical Engineering. Пацентът, на когото е поставен имплантът, е бил парализиран от 20-годишна възраст след прекаран инсулт. Силно засегната е била и речта му с невъзможност да артикулира ясни думи. Мъжът е испанец, но е научил английски едва след инцидента.

Под ръководството на д-р Едуард Чанг, неврохирург и директор на Центъра за невронно инженерство и протези, през 2019 година му е поставен имплант, чрез който учените са започнали да проследяват мозъчната активност. Чрез използване на AI и изкуствена невронна мрежа, учените са успели да “обучат” импланта, така че той да декодира думи въз основа на мозъчната активност, произведена, когато пациентът се опита да ги артикулира. До 2021 г. технологията е помогнала за възстановяването на способността на мъжа да общува, но само на английски език. Въз основа на опита си дотогава екипът надгражда технологията с цел тя да разчита думи и на родния за пациента испански език, без да е необходимо да обучават отделни системи за декодиране, специфични за отделните езици.

Според техните открития мъжът е успял да използва двуезичната декодираща система, захранваща неговия мозъчен имплант, за да „участва в разговор, превключвайки между двата езика въз основа на предпочитанията си“. Проучването показва „осъществимостта на двуезична говорна невропротеза“ или двуезичен мозъчен имплант и дава поглед върху това как този тип технология има „потенциала да възстанови по-естествената комуникация“ между двуезичните лица, които са с парализа, водеща до невъзможност за говерене”, се посочва в научната статия.

Източник: МедикълНюз

Eднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ) в МУ-Пловдив

Дружеството на кардиолозите в България и Медицински симулационен тренировъчен център към Медицински университет – Пловдив организират еднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ). Обучението ще се проведе на 22.06.2024 г.

Предвидени са встъпителна теоретична част, както и практическата част с възможност за използване на симулатор за извършване на трансезофагеална ехокардиография. Обучението е насочено към медици в по-напреднал етап от специализация по кардиология и към кардиолози с интерес към приложението на ТЕЕ в клиничната практика.

Събитието ще се проведе в Аудиторен комплекс на МУ-Пловдив, бул. „Васил Априлов“ 15А. Максималният брой участници е 15 поради ограничения, свързани с практическото обучение. Събитието ще бъде акредитирано от Български лекарски съюз.

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните хора. Всеки пети пациент, който постъпва във Втора кардиология на УМБАЛ – Пловдив, е с различна форма на предсърдно мъждене – остра или хронична, каза д-р Васил Василев пред zdrave.net.

Според него повечето болни са мъже, а честотата му нараства с напредване на възрастта, каквито са тенденциите и в световен мащаб. Повишен риск за появата му са и придружаващи заболявания като захарен диабет (ЗД), сънна апнея, затлъстяване, хипертония, ХОББ и други.

При част от пациентите предсърдното мъждене протича без симптоми. Други се оплакват от умора, сърцебиене, задъхване, натиск в гърдите, а в някои случаи и загуба на съзнание.

Този вид аритмия е свързана с доста усложнения, които нарушават качеството на живота на засегнатите. Най-честото от тях е исхемичният мозъчен инсулт, като от 20 до 30% от исхемичните инсулти се дължат на предсърдно мъждене.

Друг много сериозен проблем е увеличената между един и половина и 3 пъти смъртност при тези болни, посочи лекарят. Той обясни, че това се дължи на коморбитета – развитие на  инсулт, сърдечна недостатъчност, която се наблюдава при около 20-30%. Пациентите получават когнитивни нарушения, които са свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Част от тях страдат и от депресии.

При наличие на симптоми кардиологът назначава обикновена ЕКГ и диагностицира предсърдното мъждене. По преценка на лекаря може да се направи холтер ЕКГ- дълготраен ЕКГ запис, запис на ЕКГ на смартфони  или часовници, както и телеметричен запис. Много пъти обаче заболяването се регистрира случайно при преглед или след настъпило вече усложнение.

Лечението на предсърдното мъждене зависи от неговата давност. Ако се започне до 48-я час от началото на пристъпа, се постига възстановяване на ритъма. Обикновено се прави инфузия на медикаменти или електрокардиоверзио – възстановяване с помощта на електрически ток.

Ако има давност над 48 часа, тогава лекуващият кардиолог преценява поведението и стратегията на лечението. Има възможност за възстановяване на ритъма след специална подготовка и около едномесечен прием на антикоагулант. В някои случаи лекуващият кардиолог може да реши пациентът да остане да живее с тази аритмия, но под стриктен контрол и регулярни прегледи.

Особено значение за лечението има профилактиката на инсултите, а това се осъществява чрез медикаменти, наречени антикоагуланти – препарати, разреждащи кръвта. Дозата се определя от лекуващия лекар спрямо състоянието на болния.

Според д-р Василев предсърдното мъждене не е по-безобидно от инфарктите, но пациентите са информирани за него по-малко и често подценяват тази рискова диагноза.