хипертония

Д-р Николай Серафимов: През зимата пациентите с хипертония трябва редовно да мерят кръвното си

Кардиологът от УМБАЛ „Софиямед“ е категоричен, че студеното време не трябва да се превръща в извинение за намалена физическа активност при хора със сърдечни заболявания

– Д-р Серафимов, кои кардиологични проблеми се засилват в студеното време и какви са рисковете? И още, кои симптоми дават сигурен сигнал, че веднага трябва да се потърси помощ от специалист?

– Зимните месеци са рискови за хората със сърдечносъдови проблеми. Резкият спад на температурите е рисков фактор през зимата, тъй като сърдечносъдовата система не разполага с достатъчно време да реагира на температурната промяна. При свиването на кръвоносните съдове се ограничава отделянето на топлина и работата на сърцето се затруднява, което при по-слабо сърце може да се окаже проблем.

За пациентите с артериална хипертония зимният сезон може да се окаже критичен. Причината затова е рязкото покачване на артериалното налягане – по-труден контрол на кръвното налягане и по-чести хипертонични кризи, което се дължи на намалена физическа активност и повишената консумация на по-мазна и калорична и солена храна, и алкохол. Честите хипертонични кризи довеждат до усложнения, свързани с инфаркти и инсулти. При пациенти с доказана артериална хипертония се препоръчва през зимния сезон редовно измерване на артериалното налягане и при завишени стойности да се потърси помощ от специалист с цел промяна на терапията.

Ниските зимни температури повишават риска от пристъпи на стенокардия или тъй наречената „гръдна жаба“. Стенокардията е най-честата форма на исхемична болест на сърцето, при която пациентът може да усети болка, дискомфорт, притискане на гърдите, изтръпване на лява ръка и долна челюст. При някои от тези симптоми незабавно трябва да се потърси специализирана кардиологична помощ.

При пациенти с хронична сърдечна недостатъчност повишената консумация на солена храна и намалената физическа активност през зимните месеци водят до обострянето и, което налага чести хоспитализации и влошено качество на живот. При симптоми на задух, подуване на краката и невъзможност за заемане на хоризонтално положение, трябва да се потърси специализирана медицинска помощ.

– Препоръчвате ли на хора със сърдечни заболявания по-голяма физическа активност през есенно-зимния период или ги съветвате да стоят повече вкъщи?

– Важното е да се предпазим от студеното време, а не студеното време да се превърне в извинение за намалена физическа активност, която е важна за пациентите със сърдечносъдови заболявания. Препоръчва се да се правят разходки навън през по-топлите часове от деня с подходящо дебело облекло. Достатъчни са упражнения по 5-6 пъти седмично по 30 минути с темпо, което да ускори дишането, но да не ви направи неспособни да говорите. При невъзможност за излизане навън, не се заседявайте вкъщи. Избягвайте продължителното седене и се опитвайте да се движите на всеки 1-2 часа.

– Пандемията от ковид отшумява, но продължават ли да се срещат нови постковидни оплаквания в областта на сърдечносъдовата система?

– Ковид пандемията за всички медицински специалисти беше едно голямо изпитание пред професионалните им умения и опит и ние като кардиолози бяхме и продължаваме да сме изправени пред това. Едни от най-често засяганите пациенти са тези със сърдечносъдови заболявания. Практиката ни доказа обаче, че и при напълно здрави пациенти, вирусът може да нанесе поражения върху сърцето и съдовете.

Най-честите усложнение при преболедували от Ковид-19 пациенти са възпаление на мускула на сърцето (миокардит) и възпаление на торбичката на сърцето (перикардит), ритъмно-проводни нарушения (сърцебиене и учестен пулс), тромботични усложнения като белодробен тромбемболизъм (БТЕ), мозъчен инсулт и тромби в кръвоносните съдове на сърцето (остър коронарен синдром). Поради тези причини се препоръчва изследвания за оценка на сърдечносъдовата система при пациентите след прекарана ковид инфекция. Това са електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография, ЯМР на сърце и детайлни кръвни изследвания. Няколко седмици след прекарана ковид инфекция се препоръчва преглед от кардиолог.

Д-р Николай Серафимов започва медицинското си образование през 2007г. в Медицински университет „Карол Давила“ в Букурещ, Румъния Продължава образованието си в Медицински университет-София, където завършва през 2014г. Професионалният му път преминава през УМБАЛ „Св. Екатерина“ и УМБАЛ „Токуда“.

Специализира кардиология в УМБАЛ „Софиямед“ и през 2019г. придобива специалност по „Кардиология“ и Сертификат по фундаментална ехокардиография през същата година. През 2022г. придобива магистърска степен по “Обществено здраве и здравен мениджмънт“.

През 2022г. придобива професионална квалификация по „Инвазивна кардиология“. В практиката си извършва диагностика и лечение на кардиологични заболявания – артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения, сърдечна недостатъчност. Владее румънски и английски език.

Източник: 24chasa.bg

ЛЕКАРИ И ДЕПУТАТИ: НУЖНИ СА АКТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА

Последствията за здравето от влошеното качество на въздуха, актуални данни за замърсяването му и влиянието на проблема върху средата на живот и здравето на българите, бяха обсъдени днес на кръгла маса на тема „Чист въздух за здраве“ в Народното събрание. Форумът се проведе под патронажа на Комисията по здравеопазването и по инициатива на Сдружение „Въздух за здраве“ и лекарската мрежа към него.

Представено бе и проучване сред пациенти за степента на информираност за последиците от мръсния въздух. Здравните специалисти от организацията призоваха за активни действия на законодателната и изпълнителната власт в борбата срещу замърсяването на въздуха в страната, като представиха конкретни препоръки за надграждане на националните стратегически здравни документи и законодателството.

Замърсяването на въздуха в България е едно от най-високите в Европа. Лошото му качество е целогодишен проблем с опасни пикове през есента и зимата. Измерванията показват, че гражданите в страната дишат въздух, който Световната здравна организация (СЗО) определя като вреден за здравето: 97,2% от българите са изложени на наднормени средногодишни нива на фини прахови частици (ФПЧ) и на високи пикови концентрации на азотен диоксид (NO₂) и серен диоксид (SO₂). През 2019 г замърсяването на въздуха е седмият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт в България, сочат данните на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ.

Според СЗО, България е с третата най-висока смъртност в света (на 100 000 души) вследствие на замърсяването на въздуха. Организацията оценява, че замърсяването на въздуха стопява сума, която се равнява на близо 30% от БВП на страната, поради намалената производителност и разходите за лечение.

Доц. д-р Антон Тонев, председател на Комисията по здравеопазването заяви, че замърсяването на въздуха е един от основните рискови фактори за развитие на хронични заболявания, включително исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт и онкологични заболявания, които са и водещи в структурата на заболяванията в България. Доцент Тонев подчерта, че целта на форума е да се поставят на обсъждане съществуващите проблеми и предизвикателства, както и да се потърсят възможностите за своевременното запълване на нормативната празнота в действащото законодателство по отношение на качеството на въздуха и за изготвяне и въвеждане на дългосрочни и последователни политики за чист въздух, в центъра на които да бъде поставено общественото здраве. Според него именно обединените усилия на отговорните институции, медицинските специалисти и българското общество могат да доведат до реални резултати при формирането на необходимите политики в областта на опазването на чистотата на въздуха в България.

Заместник-председателят на Комисията по здравеопазването и председател на Сдружение „Въздух за здраве” д-р Александър Симидчиев каза, че въздухът е отговорен за 50% от личното ни здраве и около 25% от здравето на планетата ни. Годишно между 10 000 и 15 000 човека загиват поради замърсяване на въздуха в страната ни, като причините са разнообразни, тъй като то засяга всички важни органи и системи в нашето тяло.

Пряката зависимост между замърсеният въздух и сърдечносъдовите заболявания бе представена от проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник. Той изнесе данни на Европейското дружество по кардиология, според които замърсяването на въздуха води до ритъмни проблеми, сърдечна недостатъчност и др.

“Мръсният въздух е абсолютно независим фактор от другите рискови фактори за увеличаване на честотата и смъртността от сърдечносъдови заболявания и макар и невидим, ние всеки ден сме изложени на неговото въздействие”, заключи проф. Петров.

Юридическият експерт на Сдружение „Въздух за здраве” Станислав Малчев представи пропуските в действащата законодателна база, които са свързани с липсата на връзка между  опазването на чистотата на въздуха и здравето. Проблемът се задълбочава в подзаконовите нормативни актове, в които на практика няма регламент за превенция на заболяванията, свързани със замърсения въздух, а в плановете и стратегиите на институциите се използват стари данни. Според него е необходимо провеждането на национални кампании, насочени към опазване на здравето и чистотата на въздуха, както и съвместното разработване на проекти на нормативни актове от Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите, в партньорство с гражданските организации и академичната общност.

По време на форума бе представено проведено през тази година проучване сред пациенти за информираността за мръсния въздух. То е реализирано от лекарите от сдружението в 9 града в страната. Според данните, повече от половината анкетирани /52.4%/ заявяват, че не са добре запознати с последиците от влошеното качество на въздуха, а други 55% се определят като силно засегнати от този проблем. Много голяма част от българите (83%) заявяват готовност, да положат усилия за подобряването на качеството на въздуха, ако знаят какво да направят. За 87 на сто от анкетираните институцията, която трябва приоритетно да се ангажира с решаването на проблема, е Министерството на здравеопазването.

Д-р Веселина Никифорова представи лекарската мрежата „Въздух за здраве“ – здравно сдружение в обществена полза, което обединява лекари от различни специалности, ангажирани в подобряването на качеството на въздуха в страната. Тя сподели, че една от водещите цели на организацията е да се отчитат екологичните фактори при диагностицирането на пациентите и да им се разясняват здравните рискове, които носи замърсяването на въздуха. Дейността на сдружението също така е свързана и с подпомагане при разработването и въвеждането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на вредните емисии и подобряване чистотата на въздуха.

Специалистите от лекарската мрежа представиха данни, които показват, че колкото по-голямо е замърсяването на въздуха, толкова по-силно е въздействието му върху здравето, особено при пациенти с хронични заболявания, възрастни хора, деца и бременни жени. Според анализ на Института за здравни ефекти в Бостън, САЩ, съществува пряка зависимост между мръсния въздух и смъртността при хронично болните пациенти. Данните сочат, че през 2019 г. у нас това е причина за близо 20% от смъртните случаи на пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, 18% с диабет, 14% с исхемична болест на сърцето, 16% с рак на белия дроб, 15% с исхемичен инсулт и 12%  с инфекция на долните дихателни пътища.

Лекарите от сдружението проф. Анжелика Велкова, д-р Костадин Костадинов, доц. Рада Маркова, доц. Ангел Джамбов, доц. Цветелина Тотомирова и д-р Калоян Гевара представиха конкретни препоръки за чистотата на въздуха и призоваха за активни действия от страна на законодателната и изпълнителната власт. Според тях е необходимо в Националната здравна стратегия 2021-2030 г. качеството на въздуха да бъде включено като висок рисков фактор за здравето, както и да се актуализират данните за замърсяването на въздуха и препоръките на СЗО в тази посока. Поради високата смъртност от хронични неинфекциозни заболявания, причинени от замърсения въздух, е необходимо чистотата на околната среда да се включи като ключов фактор и в Националната програма за превенция на хроничните заболявания. Здравните специалисти са категорични, че обществото се нуждае и от информационни кампании, свързани с влиянието на мръсния въздух върху здравето. Според тях, е нужно и повишаване на експертизата на екипите на Регионалните здравни инспекции, които имат съществена роля в контрола и оценката на здравното въздействие на този проблем.

Участниците в кръглата маса се обединиха около извода, че замърсеният въздух представлява сериозна заплаха за здравето на населението и тежест върху икономиката на страната. Разрешаването на съществуващите проблеми със замърсяването на въздуха може да се осъществи само чрез обединените усилия и активните действия на законодателната и изпълнителната власт, медицинските специалисти и неправителствените организации.

Източник: redmedia.bg

Първи сме в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови заболявания

България е на първо място в Европейския съюз по преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания. Това е причината всяка година у нас живота си да губят средно 160 души на 100 000 хиляди население под 65-годишна възраст. Статистиката обхваща периода от 2017 до 2019 година.

Всеки пети пълнолетен в България е със сърдечно-съдови проблеми или диабет. Причината е, че тези заболявания се неглижират от обществото. А това води до тежки диагнози като сърдечна недостатъчност, исхемична болест, инфаркт или инсулт.

„Тук не става въпрос само за медицински проблем. Това е и икономически проблем. Това е загуба на работна сила, това допринася за демографската криза. Ние губим хората, които са най-ценни, най-важни за обществото. Тези, които създават БВП“, заяви проф. Асен Гудев, председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Статистика на Евростат показва, че България е на първо място в Европа и в още една негативна класация – сърдечно-съдови заболявания на хора под 65 години. Затова специалистите казват, че профилактиката трябва да започне от ранна възраст.

„Сърдечно-съдовите заболявания клинично се изявяват в петата, шестата декада, но бомбата е заложена още от най-ранна възраст. Създаването на правилен начин на хранене, на физическа активност, на здравна култура, трябва да започва от най-ранна възраст, ако искаме да пречупим тази неблагоприятна тенденция от смъртност от сърдечно-съдови заболявания“, допълни проф. Асен Гудев пред БНТ.

Сред основните рискови фактори за възникването на заболявания на сърдечно-съдовата система са високото кръвно налягане и тютюнопушенето.

„След което следват наднорменото тегло и затлъстяването, повишените нива на холестерол, захарния диабет и нарушенията в глюкозния метаболизъм. Замърсяването на въздуха все повече се изкачва в тази класация и е важен рисков фактор“, добави проф. Йото Йотов, ръководител на отделение по кардиология към УМБАЛ „Света Марина“.

Рискови фактори са още стресът, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци и употребата на повече сол. Друг проблем за България се оказва внезапната смърт от сърдечно-съдово заболяване извън болниците.

„Ние, като общество, не сме подготвени, за да отреагираме. За разлика от доста европейски държави, където тази система е доста по-добре изразена. След това системата за дефибрилация, огромен проблем, който в нашата страна не е решене. Имаме пробив, имаме възможност на някои места в големите градове да поставим, но това все още не е достатъчно. Трябват много повече в страната“, коментира доц. Васил Трайков.

Сърдечно-съдовите заболявания са предимно при мъжете, но по-голям е броят на жените, които споделят със специалисти, че имат подобен проблем.

„Те са по-загрижени за тяхното собствено здраве и за здравето на семейството. Те са по-склонни да споделят, че имат проблем и да го решават. Те са тези, които по някакъв начин са по-здравно ориентирани“, каза още проф. Асен Гудев.

Специалистите съветват редовно да си измерваме кръвното налягане и холестерола. Така можем да предотвратим неприятни последици за нашето здраве.

Източнк: 24chasa.bg

Проф. Арман Постаджиян: Мъжкото или женското сърце старее по-бързо?

В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.

Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.

В „За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертониясподеля, че „българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.

Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.

„Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности  на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.

Оказва се, че леките случаи на Covid-19 и тези с по-голяма тежест оставят следи в организма. Постковид синдромът засяга сърцето, нервната система и белите дробове. Според проф. Постаджиян пациенти след прекарана коронавирусна инфекция имат разхвърляни симптоми. Най-често това е променен контрол на артериалното налягане, усещане за сърцебиене и по-лесна умора и задух.

Промяната на времето е стресов, рисков фактор за човешкия организъм. Има множество проучвания, които доказват, че резките климатични промени влияят негативно на сърдечно-съдовата система. Хората, предразположени към такива заболявания, са податливи и на резките климатични промени. През горещите летни дни диабетиците и тези с високо кръвно, трябва да се предпазват и да пият повече течности. Често се налага терапията на хипертониците да бъде леко модифицирана, особено когато се ползват диуретици, споделя проф. Постаджиян.

По думите му, мъжкото сърце старее по-бързо от женското. Прогнозата се влошава при обременена наследственост. Ако някой от близките (брат, сестра, родители, баби и дядовци) са имали сърдечно-съдови инциденти до 65 години, човек е в рисковата група. Но има и други фактори, които влияят върху състоянието и “възрастта” на сърцето, които могат да бъдат  контролирани.

Източник: БНР

Нов метод за лечение на хипертония

Първата в света операция, с помощта на която се лекува хипертония, бе успешно извършена от британски учени.
 


Новият метод за лечение на хипертония може да помогне на милиони хора да се излекуват от повишеното кръвно налягане. За извършване на манипулацията, продължеваща около час, не е нужно пациента да се поставя под наркоза.


Методът, наречен renal sympathetic-nerve ablation (аблация на бъбречния симпатиков нерв) е част от международно клинично изпитание на революционен метод. Според експерти, цитирани от вестник „Дейли Телеграф“,  това може да се окаже най-големия пробив в тази област на медицината за последните петдесет години.


Авторите на този революционен метод обясняват, че през кръвоносен съд се вкарва проводник с помощта на който се правят множество микроизгаряния на нервът, отговарящ за предаването от мозъка в бъбрека на определен сигнал.


Това позволява да се блокира нервният импулс, провокиращ кръвното налягане, и  значително се намалява рискът от инфаркт, инсулт и отказ на бъбреците. Според предварителните данни ефектът настъпва след около три месеца.


Първият пациент, опериран по новия метод бил Антъни Хенри. 68-годишният пациент е бил  болен от диабет, с дълбока венозна тромбоза и прекарал инсулт. По време на процедурата той е бил в съзнание и разговарял с лекарите. Останал е едно денонощие в болницата за наблюдение.


Очаква се в бъдеще, изписването на пациентите да става още на същия ден след интервенцията. Това обаче, ще стане едва след събиране да допълнителна информация за  периода на рехабилитация и пълното възстановяване.Прочети още на: Революционен метод лекува хипертония.

Източник: puls.bg

Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията води до сърдечна недостатъчност

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. 

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България.  Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност. 

– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност? 

– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като  лесна уморяемост, задух, отоци по краката.

Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия. 

– Как се развива сърдечната недостатъчност?

– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.

В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им. 

– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?

– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.

– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?  

– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен. 

Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.

– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?

– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.

Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност. 

В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност. 

Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата. 

Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни. 

Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар.  системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации. 

Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор. 

Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност. 

– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?

– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.

Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха  могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.

Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?

– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас. 

Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре. 

Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване. 

Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.

В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава. 

– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?

– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно. 

Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.

За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.

– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?

– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.

Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея. 

Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.

Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването. 

Източник: zdrave.to