Професор Иво Петров се завърна преди дни от един от най-големите форуми за кардиолози в Париж и това бе поводът да го потърсим за коментар на новите тенденции в тази област. Още повече, че страната ни води европейските класации по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Питаме го и за новите методики в работата му с пациентите, както и за отказа от политиката.
– Професор Петров, България продължава да води европейската класация по брой на инсулти и инфаркти. Има ли начин да избягаме от това челно място?
– За съжаление, новината е, че няма новина, т. е. ние държим същите челни места за поредна година, което е плачевно. Има много причини за този резултат, който ни държи на водещо място както по заболеваемост, така и по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Няма да изброявам всички, но ще акцентирам върху начина ни на живот и все още съществената пропорция на пушачи сред населението и ще стигна до това, което се прави в страните с модерно здравеопазване. ЗдравеОПАЗВАНЕ, т. е. опазване на здравето. Модерната тенденция в тези страни е да се акцентира върху превенцията и профилактиката и изключително ранното откриване на заболяванията, в ранната фази, когато са по-лесно лечими. В България това, за съжаление не се прави, независимо, че имаме такава стратегия. Дружеството на кардиолозите в България изработи именно такава стратегия преди няколко години и ние пледираме да стане национална програма, която да е задължителна за изпълнение. Може би заради турболенциите в обществото това все още не се случва.
– Какво точно искате кардиолозите?
– Да има съществена редукция на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност, базирана на превенция, профилактика, ранно-откриване и ранно лечение с модерни методи и съответно ранно връщане на пациентите в ежедневието – към техните професионални и семейни ангажименти. Още повече, че в контекста на застаряващото и намаляващо по различни причини население е още по-важно да съхраняваме здравето на тези, които са тук и сега.
– Наскоро ваш колега коментира, че масово хипертониците спират терапията си след като кръвното им се нормализира. Какви са последиците и защо не се обяснява, че терапията не се спира?
-Това е точно така. За съжаление артериалната хипертония, т. е. хипертоничната болест, не моментното покачване на артериалното налягане, а хипертоничната болест е с хроничен ход, многофакторна е и по тази причина се прилагат множество методи за лечение. И когато не се успява с промяна на начина на живот в ежедневието, каквито са редукция на теглото, намаляване на солта, увеличаване на двигателния режим, оттам нататък лечението на хипертоничната болест е свързано с хроничен прием на медикаменти, които да повлияват тези множество фактори. Няма нито един вълшебен медикамент, който да разрешава проблема при еднократен или двуседмичен прием и заболяването да бъде излекувано. Не. Няма такъв филм. Най-често при пациентите с хипертонична болест се касае за необходимост от продължителен прием на правилната медикаментозна терапия, която най-често е комбинирано медикаментозно лечение.
– Има ли статистика каква част от населението на България страда от сърдечно-съдови заболявания?
– Има статистика каква част от населението ежегодно загива по причина сърдечно-съдово заболяване и тя е между 60 и 65%. Трите основни причини са мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, белодробна емболия и малко по-назад като честота е дисекацията на аортата.
– Има ли пробив при белодробните емболии, при които в 98% няма спасение?
– Ще припомня един афоризъм, който казва, че дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия са двете страни на една и съща монета. Сами разбирате колко широко е разпространението и ако на това заболяване не му бъде обърнато внимание навреме и не бъде лекувана особено неговата масивна форма, то има риск от неблагоприятен изход приблизително както при острия миокарден инфаркт. Така че въпросът е много актуален и не случайно една от големите теми на току що завършилия интернационален курс в Париж – PCR беше модерното лечение на белодробната емболия.
– Какво представлява модерното лечение на белодробната емболия?
– Модерното лечение с свързано с минимално инвазивна катетърна процедура, т. е. не е хирургия. Прави се през ръката или през крака и чрез тази процедура съсирекът, който е запушил белодробната артерия се разгражда по няколко различни начина като има наистина технологии, които могат да разградят тромба и да се възстанови проходимостта на белодробната артерия. Акцентът е в това, че интервенцията е катетърна, т. е. не се прилага системно фибринолитично лечение, което е с висок хеморагичен риск, нито се прилага открита хирургия, която поради факта, че е по-травматична, също е с не малък риск. Така че това катетърно лечение до голяма степен отговаря и на двата критерия – да бъде толкова ефикасно като хирургията и в същото време да е щадящо и с много малък риск.
– Има ли увеличение на тромбозите след ковида?
– По време на пандемията категорично имаше увеличение на острите сърдечно-съдови заболявания, което е абсолютно логично тъй като възпалението последвано от тромбоза е крайната фаза на повечето сърдечно-съдови заболявания; които често завършват с фатален изход. Около ковида и след ковида имаше такова увеличение, сега вече сме във фазата на редукция на тези случаи, с които се срещахме много често по време на пандемията поради характерното неконтролирано възпаление, включително като автоимунна реакция.
– По какви нови методики работите?
– Новите методики бяха показани на конгреса, а един от големите акценти е изключително детайлното уточняване на конкретното заболяване с модерни образни изследвания, включително опосредствани от изкуствен интелект и тясното сътрудничество между специалностите. Медицината, особено сърдечно-съдовата става все по мултидисциплинарна и крайния успех е плод на сътрудничество на колеги от различни специалности. Има движение към все повече ендоваскуларни методики не само за коронарно-съдовите и периферно съдовите заболявания, но вече и за клапна патология. Надявам се, че всички знаят, че в България до голяма степен са застъпени тези методики и за аортната клапа сме на едно доста добро средноевропейско ниво. Не е така с митралната клапа, за съжаление, едва няколко случая годишно се реимбурсират от здравната каса при положение, че в световен мащаб вече има над 350 000 имплантации на минимално инвазивно устройство, което предотвратява пропускането на митралната клапа когато конкретният пациент е с висок оперативен риск. В тази област има какво да постигаме. По време на конгреса бяха показани три случая, буквално на живо в залата, които събраха голям интерес и овации поради големия успех, който беше постигнат. В областта на аортните заболявания имаме сериозно движение нагоре. В този контекст искам да кажа, че нашият екип вече половин година прилага нова, модерна методика при най-сложните пациенти, които имат патология не просто на аортата, а на аортната дъга, от която излизат мозъчните съдове, която е много успешна.
– Какво представлява тази модерна методика?
– В случаите за които говоря ендоваскуларното(неоперативното)лечение е затруднено от факта, че трябва да бъде подсигурен кръвоток към мозъчните съдове докато се прави аортният имплант. Новата методика, която въведохме е така наречената инситу (тоест на място) фенестрация на стент-графта, т. е. като след имплатнирането в аортната дъга стент ние осигуряваме кръвоснабдяване на мозъка по страничен път, без да се налага хирургична намеса. След като се направи този „външен“ байпас в рамките на 10-15 минути се осъществява директен пункционен достъп, т. е. с убождане, на артериите които са в шийната зона и кръвоснабдяват мозъка, така че те да получат това кръвоснабдяване, което е необходимо като финална част на процедурата, която лекува потенциално фатална аортна патология. Това е много иновативен метод, който ние прилагаме, бих казал вече рутинно при най-сложните пациенти. Вече има много голям интерес от няколко научни списания да бъдат публикувани тези резултати.
– В какви случаи прилагате тази методика?
– В случаи на аортна дисекация и аортни аневризми, особено такива, които вече са били открито оперирани и въпреки операцията, за съжаление резултатът не е перфектен, и пациентите продължават да са със сложна хемодинамична ситуация и съответно с голям риск за живота.
– Има ли напредък и при лечението на инсултите?
– При инсултите вече е знатен стандарт да се прави тромбаспирация или тромбекстракция, т. е. тромбът, който е предизвикал мозъчния инсулт, независимо дали е дошъл като изходен проблем от стеснение на каротинната артерия, или пък ритъмна патология, която е довела до образуване на тромб и в двата случая навреме се извежда от мястото и това се е превърнало в златен стандарт в огромната част от страните в света. В България, за съжаление не се прилага така рутинно както ми се иска. Има движение в тая посока, но още не е достигната рутина, каквато е при остър миокарден инфаркт и където сме сред шампионите като приложение и успеваемост.
– Липсва ли ви политиката, вече не сте в столичния общински съвет, няма ви и в листите?
– О, не, по никакъв начин. Професионалните ми цели са много по-високи. Всъщност, ако говорим за политика, хората са силно разочаровани тъй като виждат, че в резултат на политиката и най-вече на спекулирането с политиката, нищо позитивно не се случва в тази държава. Докато не се установят безпрекословни и неотменими правила за функциониране на държавата, които не зависят от политиците и от политиканстването България няма да се оправи. Тези правила трябва да са приложими за всички, и нарушаването им да води до санкции на всеки без значение на какъв ранг е, или на каква политическа или административна позиция е нарушителя.
– Как успяхте да се откопчите от политиката, трудно ли беше?
– По най-директния начин – направо отказах на всички, които ме призоваваха да се връщам или отново да се занимавам. Професионалните ми стремежи са много по-високи от политиката.
– А покрай изборите на 9 юни не се ли присетиха пак за вас, защото всички търсят свестни, честни и известни за листите си?
– Да, но… За съжаление Алеко Константинов, знаете с кое произведение, изглежда е бил доста прав и е много актуален с изводите, които тогава е правил за политиката тогава. Ние не сме се откъснали, не сме успели да се оттласнем от тогавашния модел.
– Да ви попитам на финала, защо според вас, България толкова години няма национална педиатрична болница?
– Не смятам, че националната педиатрична болница ще разреши генерално някакъв проблем. Това въобще не е така. Нека поразсъждаваме малко като се създаде националната педиатрична болница, това значи ли че ще бъдат закрити или ще продължат да бъдат неглижирани педиатричните отделения по местните болници? Ако това означава, може би е тотална грешка да се създаде национална педиатрична болница и да се обърне гръб на всички останали. Само децата на софиянци ли заслужават да имат модерна болница. Няма значение дали ще я наречем национална или няма да е национална. Модерна педиатрична помощ заслужава всяко едно дете в България, така че преекспонирането на решението с националната педиатрична болница не е правилно.
***
Нашият гост
ПР0Ф. ИВО ПЕТРОВ е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и „Здравен мениджмънт“. Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация „фавалоро“, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница „Св. Екатерина“. През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ „Токуда“. От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към Мф на СУ „Св. Климент Охридски“.
Интервю във в. „Труд“
