доц. Васил Велчев

Необходима е 100% реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания. Основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци.

Отнася се до превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

Това стана ясно на кръгла маса под надслов „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

На нея присъстваха медицинският директор и началникът на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетската болница Аджибадем Сити Клиник проф. д-р Иво Петров, както и завеждащият Сектора „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ доц. д-р Васил Велчев.

Статистиката за хората със сърдечносъдови заболявания у нас е стряскаща, заяви проф. Петров. Над три пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз.

По данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.

“Модерните методики (ендоваскуларни импланти) ни дават шанс на всички нас за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни”, обясни проф. Петров.

Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, до което според него е необходимо да се подобри достъпа на пациентите в България като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК.

Ако не се направи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, заяви проф. Петров.

Доц. Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВВС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване.

В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта.

Данните сочат, че годишно в света от проблеми със сърцето си умират приблизително 17 млн. души, като при около 25% от тях причината е внезапна сърдечна смърт. При половината от тези случаи внезапната смърт е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват.

Понякога рискът от внезапна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ.

За съжаление при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори.

“Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори – еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв.

За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100% реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага – пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот”, обясни доц. Велчев.

По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. “Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим”, каза доц. Велчев.