дефибрилатор

Проф. Петров: Животът на хиляди пациенти може да бъде спасен, ако касата плаща за модерни импланти

България е на едно от челните места по хоспитализации в Европа, но това не помага за сърдечносъдовата смъртност, защото там сме също сред първите. Причината е, че у нас има сериозно изоставане в прилагане на модерни методики и импланти, които дават шанс за пациентите със сърдечносъдови заболявания, особено на тези, свързани с аортни, клапни дефекти. На среща с медиите проф. Иво Петров и доц. Васил Велчев призоваха за 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Те може да се прилагат за превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

В интервюто проф. Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник, коментира възможностите на съвременната медицина в областта на кардиологията, къде сме ние и какво може да се направи за подобряване здравето на пациентите.

Проф. Петров, в България достъпът до болница е лесен, но пък новите методики и импланти се прилагат доста ограничено. Уместно ли е да се сравняваме със страни, които имат по-големи финансови възможности от нашите?

Първо да уточня, че става дума за използването на различни ендоваскуларни импланти и иновативни методики, които спасяват живот и подобряват преживяемостта. Няма да правя сравнение с Германия, където за 1 г. се поставят 60 000 импланти, а у нас – само няколко. Дори да вземем за пример страни като Чехия, Словакия, Полша, да видим какво е средно европейското ниво, пак става кристално ясно, че те са значително по-напред в прилагането на ендоваскуларни импланти. В Гърция също са достигнали прилични нива.

Получава се така, че ние обучаваме колегите кардиолози на модерна медицина, но накрая те нямат право да сложат тези импланти, защото нашата система не позволява.

Говорим за аневризма на аортата, за TAVI – перкутанно имплантиране на аортна клапа. Когато пациентът стане симптоматичен при аортна стеноза, двугодишната смъртност рязко се покачва, ако не се приложи модерно лечение. Същото е и при аневризма на аортата. Лишавайки пациентите от такава терапия, ние ги обричаме на смърт, която може да бъде предотвратена. В България средната продължителност на живота се качва и е разбираемо, че се срещаме с все повече заболявания при възрастните, които изискват модерни начини на лечение.

Къде са предизвикателствата пред по-широкото навлизане на новите методи на лечение у нас?

За да бъдем конкретни, често става дума за пълна недостъпност или ограничение в реимбурсацията, ограничение в бройките за годината чрез въвеждане на лимити. Ще дам един пример: Преди 15 г. в Бразилия роднините на пациент осъдиха държавата за 100 млн. долара на основание, че те и пациентът не са били информирани, че той е можел да получи имплант вместо открито хирургично лечение. Пациентът беше починал при операцията. В България все още не се прилага такова съдебно преследване, но един ден ще стане.

Институциите вслушват ли се във Вашето експертно мнение?

Кардиологичното дружество прие стратегия за създаване на национална програма за ефикасно лечение на сърдечносъдови заболявания, която да намали с 20% смъртността в рамките на 5 г. Без подкрепа от държавата и институциите обаче това не може да се постигне, надяваме се, че ще има следващи стъпки.

Случва се колеги от Европа внимателно да ни напомнят, че при тях тези ендоваскуларни импланти отдавна са въведени в практиката. Надяваме се искрено, че ще се получи мултидисциплинарно и мултиинституционално партньорство, че ще се включат БЛС, научните дружества, министерството, НЗОК и други.

Сега в НЗОК има механизъм за въвеждане на нови методики, базиран на клинични европейски ръководства и фармако-икономически обективен анализ. Например при методиката за митралната клапа са отпуснати 10 пациенти за годината в цялата страна. В другите страни също са започнали с малки обеми и постепенно се разширяват. Идеята е този процес да се оптимизира и да е малко по-гладък. Да има истинско сътрудничество. Уточнен е протоколът за експертната оценка. Надявам се, че до дни протоколът ще бъде официално на сайта на касата и подготвените пациенти ще могат да бъдат оперирани при реимбурсация. В 3-4 болници вече има подготвени 15 пациенти.

Бихте ли представили накратко новата методика при митрална клапа?

Това е минимално инвазивна (ендоваскуларна) манипулация през достъп на бедрената вена. С катетър се достига до митралната клапа, където се слага, образно казано, нещо като “кламерче”. То щипва двете платна на клапата и не ѝ позволява да се разминават и да пропуска.

Ето една друга важна методика, за която кардиохирурзите настояват да се реимбурсира: техниката слонски хобот. Прилага се при лечение на пациенти с дисекация на аортата, където разкъсването на аортата е по целия ѝ ход. Когато в основното начално място на разкъсването се пусне имплант, който прилича на “слонски хобот”, може да се насочи правилно кръвотокът. Тази методика още не е реимбурсирана от НЗОК. Има и много други примери.

Като консултант на НЗОК към фонда на касата за лечение в чужбина, виждам молби за сърдечносъдови заболявания по методики, които може да се правят и у нас. Немалко хора ходят в Турция, защото там наистина медицината напредна много в последните години. Държавата се ангажира сериозно с това. Изпращат се лекари на специализация в САЩ, Великобритания и после се въвеждат модерните методики.

Кои са диагнозите, които най-много могат да спечелят от новите импланти?

Става дума за различни сърдечносъдови състояния, които застрашават живота непосредствено или в краткосрочен план. За тях не бива да се поставят условия за доплащане. Не е работа на лекаря да убеждава пациента да влага пари за лечението си, това трябва да е политика на здравния фонд.

В зависимост от устройствата доплащането може да е от 1000-7000 лв. Не е само едно устройство, има различни, които се избират според състоянието на пациента.

Цинично е да се каже на близките на болния, че трябва да се доплатят хиляди левове, за да го спасят. Ние познаваме пациентите си и виждаме, че тези хора нямат големи финансови възможности.

От друга страна, дори да преценим, че не могат да намерят парите, сме длъжни да им кажем за тази опция, защото така пише в клиничното ръководство. Ако не им дадем тази опция, ги обричаме на смърт.

Виждали сме по телевизията по време на мач футболист с имплантирано устройство поради установено сърдечно заболяване. Той излиза от ритъм и пада, но устройството подава разряд, който го връща в нормален ритъм, човекът става и продължава да играе.

Ако имаше наблизо дефибрилатор, Радосвет Радев, създателят на Дарик радио, нямаше да си отиде на улицата, на 500 м от офиса си. Той почина именно от внезапна сърдечна смърт. 25-30% от тези хора имат инфаркт. За съжаление нерядко първата проява на големия инфаркт е ритъмна смърт.

Как се подготвят тези пациенти за имплантацията и в какво състояние са, имат ли алтернативен вариант?

Колкото повече време минава без радикално лечение, толкова по-голяма е вероятността да починат. По времето когато римбурсацията на TAVI не беше реимбурсирана и решенията се бавеха много, за съжаление се оказваше, че когато получим съгласие от НЗОК, човекът вече е починал. Не можете да си представите, какви думи чуваме от роднините!

Ако не се въведат за всички нуждаещи се тези модерни методики, тези хора ще умират. Алтернативата е класическата отворена хирургия. Тя обаче не е приложима винаги поради високия риск при някои пациенти в напреднала възраст, с придружаващи заболявания, с невъзможност за раздвижване. Те са със забранително висок предоперативен риск, т.е. има 50% и повече риск пациентът да си остане на масата. Сега се подготвени 15-16 души с такъв висок риск. На тях обаче може да се поставят импланти.

Колко могат да чакат те?

Въпрос на статистика. При пациентите със симптоматична аортна стеноза смъртността е 50% в рамките на 2 г., ако не се предприеме адекватно лечение. Много сходни са данните при митралната клапа. Колко общо са в България такива пациенти, зависи от критериите, които ще се приложат. Те са базирани на научни данни. При забранително висок риск са около 2500 души, ако се включат и пациентите с умерено висок риск – цифрата скача на 6000 души в България за TAVI. За сравнение – през тази година имаме лимит от 250 пациенти за тази манипулация в цялата страна.

Искрено се надявам да не се стига до прекратяване на реимбурсацията, защото ще бъде неразумно. Всички ние трябва да бъдем активни и да помагаме на институциите да вземат правилните решения.

Има ли анализ за икономическия ефект от прилагане на новите технологии?

Има такива фармако-икономически анализи. В края на първата година имплантирането на TAVI вече показва предимства от фармако-икономическа гледна точка. Не само че се спасява живот, но и за държавата, за бюджета излиза по-изгодно. Това е така, защото без манипулацията тези пациенти не умират веднага, а ангажират допълнителен ресурс за рехоспитализации и допълнително лечение.

Един колега казва, единственото по-лошо заболяване от фаталния инсулт е не-фаталният инсулт. Семействата получават един инвалид, който е загубил способността си да упражнява нормалните всекидневни дейности и изисква грижи. Това важи и за обществото. Такива пациенти са инвалидизирани от ненавременно лекуване на основното заболяване, генерират огромни допълнителни разходи. Важно е да се разбере от институциите, че не става дума за отпускане на някакви пари. Това е отговорно действие от фармако-икономическа, социална, морална и всяка друга гледна точка.

На първо място сме по хоспитализации в Европа. Има ли процедури, които се провеждат в болниците, а може да се правят амбулаторно?

Недофинансирането на амбулаторната дейност е един от големите проблеми на българското здравеопазване. Имаме прекалено много болници, поне 30% са излишни. Реално погледнато, една част от болниците изпълняват социални функции. Често приемаме пациенти, които са били в три болници, пролежавали са там известно време, без да е направено нищо значително от медицинска гледна точка. Накрая отиват в голяма болница с модерни технологични възможности.

Има много болници, които изпълняват по-скоро социални дейности, а не строго медицински от съвременна гледна точка. Но там ангажират лекари и сестри, които са така дефицитни за България. Болници, изпразнени от медицински смисъл! Тези специалисти трябва да работят в големите лечебни заведения. Социалните заведения трябва да бъдат финансирани от държавата по подходящ начин, така че тези хора, които се нуждаят малко да полежат някъде, наистина да могат да го правят, но не в болница, защото това не е правилното място.

Има ли у нас достатъчно болници с подготвени кадри, с технологии да извършват новите модерни манипулации?

Странно е, когато някои казват: Нашите специалисти са много добре подготвени, но нямат апаратура да работят. Какъв лекар си, ако в момента не разполагаш и не си обучен да работиш с модерна апаратура? Не сме добри лекари, ако не разполагаме с подходяща апаратура и импланти! Другото е илюзия… Клише е да се повтаря, че само с лекари става, че те са много добри! Клише, с което аз не съм съгласен.

Колегите, които работят в такива болници, на практика губят квалификацията си с времето. Ако част от тези заведения се затворят, ще се формират повече болници с възможности. Вместо да имаме, както е сега 3-4 болници с големи възможности и 300 с неголеми възможности и зле оборудвани, може да имаме 15 модерни болници с големи възможности и 200 останали. Ако се освободи ресурс от около 100 болници, това може да се случи.

Автор Илияна Ангелова

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.

Дефибрилатори в метрото ще спасяват човешки животи

В 4-те най-оживени станции на столичното метро вече има поставени дефибрилатори, които могат да спасят човешки живот в случай на сърдечен арест.

„Целта на този пилотен проект е да бъде систематично обучено населението в даване на първа помощ, докато дойде екип на Спешна помощ. Това е европейска практика, която е залегнала в документите на всички членки на ЕС. Ние трябва да постигнем тези стандарти“, каза кардиологът проф. Иво Петров.

По думите му, дори хора, които не са специалисти, могат да действат с тях и да спасят човешки живот. Апаратите не могат да увредят човек.

Предстои да бъдат обучени над 70 служители на Столичния метрополитен как да боравят с дефибрилаторите.

До момента в столичното метро е имало повече 10 случая на хора, нуждаещи се от първа помощ. 

Източник: БНР

Пациент е спасен след сърдечен арест, благодарение на дефибрилатор, доставен от дрон

Реагирането при спешни медицински ситуации обикновено е надпревара с времето, а дроновете са много по-бързи от кучетата санбернар, например.

Компания от Швеция, Everdrone, улеснява достигането до труднодостъпни места със своя дрон за спешна въздушна доставка (EMADE). Дронът е разработен съвместно с Центъра за реанимация към Karolinska Institutet, SOS Alarm и Region Västra Götaland.

Услугата EMADE е предназначена да позволи на диспечерите на спешна помощ да изпратят дрон, носещ устройството до дома на обаждащия се, за да подобри оказаната на пострадалия първа помощ, преди линейката да пристигне на мястото.

EMADE е подложен на най-трудния си тест на 9 декември миналата година, според Everdrone. 71-годишен мъж в Тролхетан, Швеция, претърпява сърдечен арест, докато почиства снега пред къщата си.

При спиране на сърцето трябва да се реагира в рамките на десет минути след инцидента, а на EMADE са били необходими само три минути, за да достави автоматизиран външен дефибрилатор (AED) до дома на пострадалия.

Случаен минувач, който за щастие е бил лекар, е използвал дефибрилатора върху пациента, след като му е направил CPR (кардио-пулмонарна първа помощ).

Комбинацията от незабавното спешно повикване, бърза реакция от д-р Мустафа Али и бърза доставка на дефибрилатора спасяват живота на пациента. Времето от обаждането до безопасното доставяне на AED на мястото на инцидента е малко над три минути. След като му е оказана медицинска помощ на място, пациентът е откаран в болницата и се възстановява напълно.

„Не мога да опиша с думи колко съм благодарен на тази нова технология и бързата доставка на дефибрилатора. Ако не беше дрона, вероятно нямаше да съм тук“, казва пациентът и добавя: „Това е наистина революционна технология, която трябва да се прилага навсякъде; внезапен сърдечен арест може да получи всеки, не само възрастни хора като мен.“

За д-р Мустафа Али преживяването е също толкова невероятно, въпреки тежестта на ситуацията. Той казва: „Бях на път за работа в местната болница, когато погледнах през прозореца на колата и видях мъж, рухнал на алеята си. Веднага разбрах, че нещо не е наред и се втурнах да помогна. Мъжът нямаше пулс, така че започнах да правя CPR, докато помолих друг минувач да се обади на 112 (шведския номер за спешни случаи). Само минути по-късно видях нещо да лети над главата ми. Беше дрон с дефибрилатор!“

„Това е отличен пример от реалния живот за това как модерната технология за дронове на Everdrone, напълно интегрирана с аварийно изпращане, може да сведе до минимум времето за достъп до животоспасяващо AED оборудване“, казва Матс Селстрьом, главен изпълнителен директор на Everdrone.
Компанията заяви, че тази година планира да разшири дейността си, достигайки до повече места в Европа.

Дроновете се използват във все повече области, включително за защита на самолетите чрез плашене на птици в близост до летищата, доставка на стоки и дори лов на други дронове на места, където са въведени ограничения за дронове.

Хипертонията и диабетът причиняват аритмия

– Д-р Джинсов, какво представлява предсърдното мъждене?
-То е вид аритмия, която все още активно изучаваме и не познаваме напълно. Изразява се в хаотично електрическо активиране на предсърдията на сърцето, което води до неефективни предсърдни контракции и до хаотично съкращение на камерите му. Предсърдното мъждене е опасно най-вече с усложненията, до които води – сърдечна недостатъчност, мозъчен инсулт. Така допринася съществено за увеличаването на заболеваемостта и смъртността.
– Кои са провокиращите фактори за възникването на това заболяване?
– Честотата на предсърдното мъждене се повишава с напредването на възрастта. Колкото по-възрастен е човек, толкова е по-голяма вероятността да развие тази аритмия. Според Европейското дружество по кардиология, рискът за един 55-годишен човек да развие предсърдно мъждене някога в живота си е около 35%, т.е. един от всеки трима е застрашен. Около 10-15% от хората над 70-80 години страдат оттова заболяване, което в световен мащаб е приблизително 50 милиона души.
Освен стареенето, някои генетични и расови особености също могат да се отнесат към рисковите фактори. И, разбира се, редица заболявания могат да предизвикат предсърдно мъждене: сърдечна недостатъчност, проблеми с клапите на сърцето, коронарна болест на сърцето, промени в липидния профил, повишен холестерол, прекомерна физическа активност или пък обездвижване, прекалена консумация на алкохол, тютюнопушене, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, хронични белодробни и бъбречни заболявания, артериална хипертония, диабет…
За съжаление, от предсърдно мъждене страдат и по-млади хора, при които обикновено възниква т.нар. самотно предсърдно мъждене (идиопатично), тъй като то не е свързано с други придружаващи заболявания или структурни увреждания на сърцето.
– Да коментираме въпрос от читател: ако човек излезе само веднъж от ритъм, но никога повече не му се случи, остава ли диагнозата за цял живот ?
– Когато при даден човек излизането от ритъм е провокирано от обратима причина, успеем да я премахнем и тя никога повече не се повтори, може да се счита, че вероятността този пациент да получи пактакъв пристъп, не е по-различна от тази при останалите хора. Такава
ОБРАТИМА ПРИЧИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ остро инфекциозно заболяване или прекалена консумация на алкохол. Ако пациентът е развил предсърдно мъждене вследствие на напредналата му възраст или някое хронично заболяване, като сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и т.н., той със сигурност ще излезе пак от ритъм по-нататък във времето. Искам да отбележа и това, че много често пристъпите на предсърдно мъждене не се усещат и то протича безсимптомно. Има хора, които с години живеят с предсърдното мъждене и не знаят, че го имат. А това е много опасно, тъй като, ако не се лекува, може да доведе до мозъчен инсулт или друго усложнение.
Има пациенти, които усещат аритмията, без това да пречи на нормалната им физическа дейност. Има и такива със симптоми, които ограничават нормалната им физическа активност. А най-тежката степен на предсърдно мъждене е с толкова силно изразени симптоми, че не позволяват на човека да има каквато и да е физическа активност.
Предсърдното мъждене е многолика болест, затова се проявява по различен начин при всеки. Ако например, пациентът, когато излезе от ритъм, е с много висока камерна честота (много висок пулс) от порядъка на 120, 130,150 удара в минута, тогава неминуемо ще има симптоми и ще усеща сърцебиене. Може да има задух и дори прояви на остра сърдечна недостатъчност. Други пък, при пристъп на предсърдно мъждене са с пулс в рамките на нормата, с тази особеност, че не е ритмичен. И ако насочено не следят състоянието си, може и да не разберат, че са извън ритъм.
Затова е важно хората да следят ритъма на сърцето си. Това може да стане с автоматичните апарати за измерване на кръвно налягане, които отчитат и пулса и дават сигнал при аритмия. Именно заради това при безсимптомно предсърдно мъждене все по-важен става въпросът сред кардиологичната общност за скрининг при високорисковите пациенти. Подобно състояние води до висок риск за мозъчен инсулт. Имайте предвид, че всеки трети-четвърти инсулт се дължи именно на предсърдно мъждене. И ако пациентите знаят, че страдат от тази аритмия и се лекуват адекватно, много от инсултите биха могли да бъдат избегнати.
– Как човек сам може да следи ритъма на сърцето си?
– Учим хората как ДА СИ МЕРЯТ ПУЛСА и да следят за аритмия. Има различни начини – опипване на пулсациите на китката, автоматичните апарати за кръвно налягане, за които вече говорихме. Много удобни в това отношение в момента са и смартчасовниците. Благодарение на напредъка на технологиите, вече може да носим на китката си устройство, което сравнител но точно да измерва пулса и да засича наличието на аритмия. Някои смарт-часовници, дори могат да правят електрокардиограма с едно отвеждане.
Една стандартна електрокардиограма може да покаже има ли предсърдно мъждене в момента или не.
Препоръчително е да се направи холтер ЕКГ за 24 или 48 часа, за да се определи колко често в денонощието пациентът излиза от ритъм, колко продължава всеки пристъп и т.н. Ако пристъпите са по-редки и не могат да се засекат със стандартните методи,се използват устройства, които се инжектират под кожата на пациента и следят ритъма на сърцето по-продължително време – до 5 години. Те са изключително удобни, тъй като могат да изпращат информацията по интернет и така следим състоянието на пациента, без да има нужда да идва до клиниката. Има много начини да се диагностицира предсърдното мъждене, най-важното е да се хване навреме. Голяма част от възрастните хора страдат от хипертония и си мерят редовно кръвното налягане. Съветвам ги, ако забележат едно„сърчице“ на апарата или друг знак за аритмия, да не го подминават и да потърсят лекарска помощ.
– Каква е разликата между предсърдно мъждене и предсърдно трептене?
– Това са два различни вида аритмия, които често вървят ръка за ръка. Предсърдното мъждене е хаотична аритмия, активирането на предсърдията е хаотично, активирането на камерите също, в нея няма установен ред. Докато предсърдното трептене е един поразличен вид аритмия. Тя пак е предсърдна аритмия, но е организирана. При нея има кръг, в който се движат импулсите, все едно
ПРЕДСЪРДИЯТАСА ДАЛИ НАКЪСО
Този кръг може лесно да бъде прекъс нат чрез аблация.
Това е метод на лечение, който става все по-достъпен за хората. Доскоро се правеше само в София, но вече го предлагаме и на нашите пациенти в Пловдив, в УМБАЛ „Свети Георги“. Надявам се скоро да се открият и други такива центрове в страната. Успеваемостта на аблацията при пациент с предсърдно трептене е около 98-99% и рискът някога в живота си пак да получат такава аритмия, е по-малко от 5%.
– А при предсърдното мъждене какъв процент успеваемост постигате пак чрез аблация?
– Както споменах в началото, все още не сме много наясно с всичките механизми на предсърдното мъждене, затова успеваемостта на аблацията е около 70-80%. Въпреки това, в момента тя е най-добрата алтернатива за много от пациентите.
Аблацията е доста поефективна терапия при предсърдното мъждене от лекарствата. Медикаментозната терапия има ефективност около 20-30%, а ефективността на аблацията е 70-80%. Всичко е строго индивидуално. Добрият контрол и проследяване на придружаващите заболявания са изключително важна част от лечението на предсърдното мъждене и помага за намаляване на честотата и продължителността на пристъпите.
– Кога може да се откъсне тромб: при силна криза, при множество кризи или пак всичко е индивидуално?
– Откъсването на тромб е най-честата причина за инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Именно затова, те трябва да приемат и лекарства за разреждане на кръвта – антикоагуланти. Тромбчетата най-често се откъсват, когато пациентът влезе в ритъм. Именно затова, ние преди да вкараме пациент в ритъм, проверяваме дали има тромби в сърцето. Тази проверка може да стане чрез ехография или със скенер, в зависимост от метода, който изберем. Трябва да сме сигурни, че
ПАЦИЕНТЪТ НЯМА ТРОМБИ В СЪРЦЕТО, преди да го вкараме в ритъм.
Причината за образуването им се крие в хаотичното електрическо активиране на предсърдията, което води до липсата на ефективни съкращения. Това от своя страна, води до забавяне на кръвта и съответно до нейното съсирване. Когато пациентът възстанови синусов ритъм, същото място, където са се образували тромбите, започва да се съкращава и може да изтласка тромба, а това да доведе до емболично усложнение – най-често мозъчен инсулт.
– Д-р Джинсов, може ли човек с предсърдно мъждене да води пълноценен живот? Налагат ли се някакви ограничения в ежедневието?
– Препоръките са да води здравословен начин на живот. Да се опита да нормализира теглото си, да спре тютюнопушенето, да намали консумацията на алкохол и кофеинови напитки. Ние, кардиолозите, препоръчваме средиземноморската диета, която включва консумация на повече плодове, зеленчуци, риба, нетлъсти меса. Може да се яде и телешко или свинско, но то да е чисто, да не е мазно, да не е солено и да не е всеки ден, най-много 1-2 пъти седмично.
Трябва да се избягват колбасите и газираните напитки. Разбира се, важна е и умерената физическа активност. Залежаването и обездвижването са лоши, но и прекомерната физическа активност не е добра. Тя трябва да е с нормален интензитет, да речем 30-40 минути дневно през повечето дни от седмицата е достатъчно.
– Какво се случва, ако въпреки всичко, пациентът остане извън ритъм?
– В този случай се възприема стратегия за контрол на камерната честота. С други думи, целим постигане на нормален пулс в рамките на 70-100 удара за минута. Това може да се осъществи с различни медикаменти. Ако и те не помагат, може да се намесим по-радикално, като имплантираме кардиостимулатор на пациента – пейсмейкър или система за ресинхронизираща терапия и след това извършим аблация на нормалната проводна система на сърцето. Това ще направи пациента зависим от устройството и кардиостимулаторът ще задава ритъма на сърцето. Това е много ефективна терапия.
***
Визитка
Д-р Красимир Джинсов екардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. Освен опита, който е получил в тази медицинска област в специализирани наши лечебни заведения, д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения е областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа.
Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.
***
Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация. Ще обсъдим с него основните характеристики на една от най-често срещаните аритмии – предсърдното мъждене.

Поставят външни дефибрилатори в столичното метро

Шест броя автоматични външни дефибрилатори да бъдат закупени и поставени на най-оживените 5 метростанции. Това предложение представи председателят на Столичният общински съвет Георги Георгиев. Инициатор на пилотния проект е кардиологът и зам.-председател на Столичния общински съвет проф. Иво Петров.

Дефибрилаторите ще бъдат поставени на метростанциите при Софийския университет, НДК, „Сердика“, „Люлин“ и „Витоша“. Те ще бъдат поставени в специални шкафове. Преди пандемията през тези 5 метростанции минаваха 400 000 души на ден, сега пътникопотокът е 240 000 души дневно. Шестият дефибрилатор се предвижда да бъде поставен в аварийната дирекция на Столична община, като ще се използва както на терен, така и за обучението на доброволци.

„Надявам се, най-късно през февруари да е приключило и обучението на служители на метрото във всяка от станциите как да работят с дефибрилаторите“, каза председателят на СОС Георги Георгиев. „Идеята ни бе подкрепена от всички политически групи в СОС, за което благодаря. Поставянето на автоматични външни дефибрилатори е отдавнашна мечта на Дружеството на кардиолозите в България – да въведем европейската и световна практика. Този пилотен проект включва и обучение – първо на групи, които са пряко ангажирани със спасяването на човешки животи – лекари, медицински сестри, планински спасители, доброволци към БЧК и други, а след това ще бъдат обучени и всички останали. У нас – най-малко 4000 българи губят живота си поради внезапен сърдечен арест. С тази машина, поставена върху гърдите на човек в първите минути, можем да спасим живот.

Данните показват, че без намеса в първите минути от настъпването на такъв инцидент, смъртността е 80%. И обратното – шведска статистика показва, че при използване на дефибрилатор в първите минути, 70% от пациентите се спасяват“, обясни проф. Петров. Той отбеляза още, че такива дефибрилатори вече има поставени в много страни. Софтуерът на апаратите, които ще бъдат закупени, е така направен, че сам определя дали даден пациент има нужда от електрически разряд. По този начин се гарантира, че апаратът няма да бъде използван неправомерно. Самият апарат пък дава гласови инструкции как да се действа стъпка по стъпка, което позволява използването му дори от случаен човек, който не е специалист. По този начин вероятността от грешка е нула, обясни още кардиологът