Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации.
Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България. Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология. С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност.
– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност?
– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като лесна уморяемост, задух, отоци по краката.
Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия.
– Как се развива сърдечната недостатъчност?
– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.
В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им.
– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?
– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.
– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?
– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен.
Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.
– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?
– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.
Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност.
В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност.
Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата.
Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни.
Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар. системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации.
Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор.
Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност.
– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?
– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.
Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.
Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.
– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?
– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас.
Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре.
Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване.
Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.
В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава.
– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?
– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно.
Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.
За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.
– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?
– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.
Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея.
Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.
Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването.
Източник: zdrave.to
