Всяка година сърдечно-съдовите заболявания отнемат живота на около 18.6 млн. души по света

На 24 септември отбелязваме Световния ден за борба с Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) – наследствено заболяване, което води до ранни сърдечно-съдови инциденти и се характеризира с високи нива на т. нар. „лош холестерол“ в кръвта. Заболяването засяга приблизително 1 на всеки 250 души или около 30 млн. души по света, като едва 20% от тях биват диагностицирани.

Хората с ФХ са в изключително висок риск от получаване на сърдечно-съдов инцидент (инфаркт на миокарда или инсулт), като при мъжете съществува 50% по-голяма вероятност да получат инфаркт преди да навършат 50-годишна възраст, а при жените рискът е с 30% по-висок до 60-годишна възраст.

Както в световен мащаб, така и в България, заболяването се открива прекалено късно. Една от причините е, че в повечето случаи то може да протече безсимптомно. Признаците, които издават високи нива на „лошия холестерол“, включват подутини около пръстите, лактите и коленете, наречени „ксантоми“. Те се образуват, когато излишният холестерол се отлага по сухожилия или под кожата. Жълтеникави белези около очите или бяла дъга близо до оцветената част на окото, както и болка в гърдите или други признаци на заболяване на коронарните артерии също са част от симптомите на болестта. Сред често срещаните признаци още са преходни нарушения на мозъчното кръвообращение – например проблеми в говора, слабост на ръка или крак, загуба на равновесие.

Заболяването се диагностицира с помощта на кръвни тестове, с които се установяват нивата на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите.

ФХ се предава по наследство и ако единият родител е със заболяването, опасността децата му да са болни е 50%.  Ето защо при поставяне на диагнозата, фамилната анамнеза е особено важна. Специалистите препоръчват да се правят кръвни изследвания за заболяването на всички деца между 9 и 11-годишна възраст, за да се определи нивото на холестерол в кръвта им. При наличие на фамилна обремененост този тест трябва да се извършва още, докато детето е на 2 години.

Лечението на ФХ започва с промяна на начина на живот на пациента – отказ от тютюнопушене, хранителен режим, повишена физическа активност и прием на холестерол-понижаващи лекарства.

Фамилната хиперхолестеролемия не води до повишен риск от заразяване с COVID-19, но пациентите с ФХ трябва да са особено внимателни, тъй като повечето от тях имат придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Според Международната ФХ фондация COVID-19 често протича по-тежко при хората със сърдечни проблеми.

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водещ причинител на смъртност по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 18.6 млн. човешки живота, което се равнява на около 33% процента от смъртните случаи в световен мащаб.

Повече за ФХ можете да прочетете на Facebook страницата на информационната кампания „Какъв е твоят фамилен отпечатък?“, организирана от Амджен България.

„Години наред България е на челно място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и за съжаление все още изоставаме в превенцията, ранната диагностика и съвременните начини за справяне с кардиологичните проблеми. Пандемията от COVID-19 усложни ситуацията, профилактиката се забави, много хора спряха лечението си, други потърсиха медицинска помощ със закъснение. Бройката на пациентите с инфаркт и инсулт е голяма, а съвременната медицина предлага много и различни методи за предотвратяването и лечението им. Независимо от сложната пандемична обстановка, ние трябва да се възползваме от тях, за да спасим, колкото се може повече хора и да намалим тази смъртност. За съжаление в България пациентите трябва да доплащат за повечето от съвременни процедури, а Националната здравноосигурителна каса поема само процент от стойността им. Тук влизат имплантируемите устройства, като кардиовертер дефибрилаторите, криоабалон аблацията за предсърдно мъждене и др. Имаме условията да прилагаме най-модерните техники за лечението, имаме прекрасни специалисти, но повечето от тези процедури са недофинансирани, а българският пациент няма как да си ги позволи“, каза проф. Иво Петров.

По време на срещата той представи иновативния метод – Транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI).

„TAVI се използва за лечение на клапни заболявания без да се прави отворена операция. Процедурата може да се приложи по два начина. При първия достъпът до сърцето е чрез феморалната артерия, подобно на ангиографията. Аортната клапа се вкарва в тялото на болния през артерията и се поставя в сърцето. Ако феморалната артерия е блокирана новата клапа се имплантира през кръвоносен съд на рамото, врата или гърдите, като се прави малък разрез. Процедурата е изключително щадяща и пациентът се възстановява буквално за няколко дни. TAVI е съвременен метод за лечение с изключително добри резултати, но за да се възползват от него пациентите трябва да минат през изключително трудна и дълга процедура. Това е една от причините в България да се правят в пъти по-малко такива процедури, отколкото в Западна Европа. Важно е институциите да преразгледат своите бюджети и да осигурят на българските граждани достъп до най-съвременните методи за лечение на кардиологични проблеми“, каза проф. Петров.

Кардиологът изнесе информация и за честотата на тромбозите и миокардитите при заболелите от COVID-19 и странични ефекти, свързани със сърдечно-съдовата система при ваксинираните.

„Данните сочат, че честотата на тромбозите при заболелите от COVID-19 е 13 пъти по-голяма в сравнение с появата на такъв сърдечен проблем при имунизираните с ваксината на АстраЗенека. Честотата на миокардитите при заболелите е 10 пъти по-голяма в сравнение с честотата при ваксинираните с РНК ваксините. Данните са категорични, че ползите от ваксините значително надвишават риска“, категоричен беше специалистът и призова българското население да се имунизира. „Ако всеки ден ваксинираме по 20 000 човека, до Коледа ще достигнем такова ваксинационно покритие, каквото имат Дания, Унгария и Португалия – страни, които започват да премахват част от противоепидемичните мерки“, допълни той.

„Разговаряйки с проф. Петров, стигнахме до извода, че трябва да се сформира организация, която да обединява пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки. Така се роди идеята за Фондация „От сърце“, обяви Искра Ангелова и допълни: „Нашата водеща цел ще бъде да повишим информираността за заболяванията на сърдечно-съдовата система, да окажем подкрепа на болните, както и да насочим общественото внимание върху необходимостта от ранна профилактика, превенция и съвременни начини за лечение. Важно е, във времена на здравна криза, да има организация, която да бъде гласът на пациентите. Така болните ще имат възможност да участват в преговорите с институциите по въпроси, които засягат пряко техния живот и живота на техните близки. Както проф. Петров каза, в България все още пациентите с кардиологични проблеми са принудени да доплащат сериозни суми, за да получат най-доброто и съвременно лечение. Ние искаме да променим това и ще работим усилено, за да го постигнем. Нашата мисия ще бъде да гарантираме, че българите ще имат равен достъп до най-добрите методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Реших да използвам натрупаната през годините популярност и авторитет за нещо, с което бих могла да бъда истински полезна – по примера на моите колеги в цивилизованите държави. У нас масово хората не живеят добре, масово хората са бедни, масово хората нямат нито средства, нито време да се грижат за здравето си, масово хората пушат и пият и това води до тъжната статистика – ние умираме най-рано в Европа и сме най-болни, освен, че сме най-бедни и респективно – най-нещастни. Т.е. тук първо трябва да спасяваме живота на хората. И така реших да помогна жизненоважната информация да достига по-бързо и ефикасно до българската общественост и до пациентите на здравната ни система. Повече информация за Фондация ще може да намерите на сайта https://otsurce.com/“

Бактерии лекуват сърца след инфаркт

Учени от Cтанфордския университет в САЩ са разработили нова методика за бързо възстановяване на сърце след инфаркт. Учените предлагат да се въвеждат бактерии, които произвеждат кислород в резултат на фотосинтеза. Учените обясняват, че ако кръвоносният съд е блокиран от тромб, сърцето започва да изпитва кислороден глад, заради нарушаването на притока на кръв. Вкарването на способна за фотосинтеза едноклетъчна цианобактерия Synechococcus elongatus обаче може да отстрани въглеродния окис и едновременно с това да се наситят мускулните клетки на сърцето с кислород и захар.
До момента методът е изпробван върху плъхове. В хода на експеримента учените имитирали инфаркт у гризачите, а след това вкарвали в сърцето цианобактерии. След това сърдечният мускул бил подлаган на облъчване със светлина. Анализът показал, че след 10 минути нивото на кислород в сърцето на гризачите се оказал значително по-висок, отколкото в контролната група и в онези плъхове, на които е била вкарана бактерията, но не са били подложени на светлинно облъчване. След 45 минути в първата група се подобрила работата на камерите на сърцето. Важно е, че не е имало имунна реакция, което означава, че процедурите са безопасни.
Методът обаче среща един проблем – откритата операция на сърцето, която носи своите рискове. Сега учените разработват метод за вкарването на бактериите през вените и облъчване без разрязване на гърдите. Така че освен кардиологията новата методика може да преобърне и трансплантологията.

Сексът след 55 г. може да е смъртоносен за мъжете

Сексът в напреднала възраст повишава риска от сърдечни удари и от сърдечно-съдови проблеми, а това означава и от преждевременна смърт. Този извод важи за мъжете, докато при жените от същата възрастова група е точно обратно. Това показват резултатите от мащабно изследване, извършено от учени от няколко университета под ръководство на социоложката проф. Хуей Лю от Университета на щата Мичиган. Резултатите от изследването са публикувани в списание Journal of Health and Social Behavior.
Лю и нейните колеги анализирали данните на 2204 мъже и жени на възраст от 57 до 85 години. Самата анкета се състои от две части. Първата се провежда през 2005 и 2006 година, а втората – след 5 години. След това сравняват показателите от двете изследвания. И в двата случая изследователите провеждат разговори с хората – колко често са водили сексуален живот и са имали проблеми със здравето след половия акт. След това се провежда диагностика на сърдечно-съдовата система на анкетираните, оценява се рискът от възникването на хипертония, инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и инсулт. Така изследователите стигат до извода, че представата, че сексът е полезен, е погрешна.
„Съжалявам, че ще трябва да разочаровам някой, но това е така – мъжете в напреднала възраст, които правят секс повече от веднъж седмично, примерно два пъти, страдат по-често от сърдечни заболявания в сравнение с хората, престанали да водят полов живот. Най-често проблеми със сърцето имат мъжете, които смятат секса за много приятен и необходим за здравето“, обобщава Хуей Лю.
Опасността за тях се крие във факта, че възрастните мъже трябва да полагат повече усилия по време на секс. И тази „гимнастика“ обикновено продължава по-дълго, отколкото на младини. Затова тази възрастова група мъже е подложена на по-голямо натоварване на сърдечно-съдовата система.
В същото време здравият сексуален живот може да защити по-възрастните жени от сърдечни заболявания, сочи изследването.

Опасност! Пазете сърцето през зимата

През зимата винаги трябва да внимаваме, защото тогава сме по-податливи на болести. Ниските температури влияят на имунната ни система, като имат последствия и върху сърцето ни. За това как този студен сезон влияе на сърдечно-съдовото ни здраве, но и за това как можем да се предпазим, ще ни разкаже кардиологът д-р Панайотис-Константинос Хайкос.

Зимната “заплаха”
Още от трийсетте години е забелязано високо ниво на смъртност от остър инфаркт на миокарда през зимните месеци. Оттогава са проведени десетки изследвания по целия свят във връзка с влиянието на студения период върху сърдечно-съдовите болести. Доказано е, че редица такива болести се разпространяват през зимния сезон. Между тях е инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, дерегулация на кръвното налягане, влошаване на сърдечната недостатъчност, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и разкъсване на аневризма на аортата, отбелязва д-р Хайкос.
Сред изследваните фактори, които влияят на сезонността на сърдечно-съдовите заболявания, се включват ниските сезонни температури, невро-хормоналните фактори (активиране на симпатиковата нервна система, която регулира функциите на различни органи, както и секреция на катехоламини, включително епинефрин, норепинефрин и допамин, които се отделят при остри стресови състояния); намаляването на физическите упражнения, замърсяването на въздуха в града от отоплителните системи, белодробните заболявания, утежнените хранителни навици по време на празниците, увеличаването на телесното тегло и др.
Изглежда, че е особено важно хората да се осведомяват и образоват – най-вече тези с предшестващо сърдечно заболяване или в напреднала възраст – за да защитят здравето на сърцата си, особено в по-трудния зимен период, подчертава експертът.

Утежняващи фактори
Най-малко два важни сезонни фактора са идентифицирани като утежняващи здравето на сърцето през зимните месеци. Първият е по-високото ниво на атмосферно замърсяване в градовете, дължащо се на широкото използване на течни и твърди горива в инсталации за централно отопление, печки, камини и др., което води до увеличаване както на пневмологичните, така и на кардиологичните проблеми.
Вторият и особено важен фактор е сезонното увеличаване на респираторните инфекции. Както коментира специалистът, редица микроби, вируси (напр. грип) и бактерии (напр. пневмококи, хламидиенна пневмония и др.) са отговорни за тези инфекции, както и за наблюдаваното увеличение на случаи на разболели се през зимата (напр. бронхит, пневмония и др.). Такива инфекции са утежняващи фактори за влошаването на хроничните сърдечни заболявания, дерегулацията на сърдечната недостатъчност или появата на нови сърдечни заболявания.
В допълнение, един фактор, който се отнася и до двата пола, е, че, в сравнение с лятото, физическите упражнения се намаляват през зимните месеци. Ползите от физическата активност върху здравето на сърцето чрез множество механизми, като например подобряване на функционирането на симпатиковата нервна система и артериите, са добре научно обосновани. Така че е препоръчително за всички, дори и през зимния период, като, разбира се, се избягват екстремни метеорологични условия и температури, аеробни упражнения с продължителност най-малко тридесет минути, най-малко пет дни от седмицата, казва г-н Хайкос.
Интензивността на упражненията е добре да бъде умерена (напр. бързо ходене, бягане, колоездене, аеробни танци, въже, плуване, гребане, групови спортове). Упражненията могат да бъдат комбинирани с разтоварващи дейности, но също така и с компанията на семейството и приятелите, които повишават мотивацията за упражнения.
Въпреки това, в случаи на хора, наблюдавани от кардиолог по специфични причини, трябва да се следват специални и персонализирани медицински инструкции, подчертава експертът.

Какво ни води обичайно до кардиолога?
Най-често срещаните причини, които ни водят до кардиолога, са повишаването на кръвното налягане и дерегулация на хората с артериална хипертония или сърдечна недостатъчност, поради много от горепосочените причини през зимния период. Следователно е важно хората, които приемат лекарства за артериална хипертония и сърдечно-съдови заболявания като цяло, да бъдат преглеждани от кардиолога си, за да се направи необходимата корекция на дозата при лечението, отбелязва лекарят.
Прекомерното излагане на студ може да влоши състоянието на хората с коронарна артериална болест (т.е. със стеснявания на артериите на сърцето), което води до болка в гърдите (ангина), аритмия или дори инфаркт на миокарда.
Ето защо, хората, страдащи от коронарна болест на сърцето, подчертава д-р Хайкос, трябва да бъдат под медицинско наблюдение, да избягват излагане на прекомерен студ, да носят подходящо облекло и да следват инструкциите на лекуващия лекар за вида и начина на упражненията, които могат да правят.
Хората на възраст над 60 години са изложени на по-голям риск, поради което в тези случаи се препоръчва годишна ваксинация срещу грип. Подходящото време за ваксинация е октомври, тъй като отнема 2-3 седмици след това, за да се постигне ефективна защита срещу грипния вирус, казва експертът.
Разбира се, при определени групи от населението (хора с хронични сърдечни заболявания, белодробни и чернодробни заболявания, тежка бъбречна недостатъчност, захарен диабет, имуносупресия, бременност или седмиците след раждането), насоките за ваксиниране срещу грип влизат в сила и за хората от 19-годишна възраст и нагоре. При всички случаи е необходим медицински съвет от техния лекар.
Също така, при хора на 65 години и нагоре, както и в определени групи от населението, се препоръчва ваксинация срещу пневмококи, съгласно инструкциите на лекуващия лекар, отбеляза д-р Хайкос.

Решаващата роля на хранителния режим
Всепризнатата отлична средиземноморска диета, дори когато я прилагаме, често се нарушава през зимния сезон – и особено от честото прекаляване по време на празниците. Тогава обикновено се наблюдава увеличаване на консумацията на мазнини и сол, както и на приема на алкохол. В резултат на това се увеличават случаите на влошаване на коронарната артерия и появяването на аритмии, според д-р Хайкос.
Насоките за правилното хранене са основни в препоръките на Европейското и Гръцкото кардиологично дружество. Особено внимание се отделя на необходимостта от консумиране на разнообразни храни, като едновременно с това се внимава при приемането на калории да се избягва наднорменото тегло.
Най-желаните храни включват плодове, зеленчуци, зърнени храни и пълнозърнест хляб, риба, нетлъсто месо и нискомаслени млечни продукти. Трябва да се избягват наситените мазнини (преработени храни, чипс, пълномаслени млечни продукти, масло, млечен шоколад, бързо хранене, тестени изделия), отбелязва експертът. Целта е мазнините в общия дневен прием на калории да възлизат на по-малко от 30%, а от тях само до 1/3 да съответства на наситени мазнини.

Профилактика преди всичко
Превантивната кардиология е необходима, независимо от сезона, и трябва да бъде персонализирана според възрастта.
От 65-годишна възраст и нагоре тя трябва да бъде честа, систематична и в съответствие с инструкциите на лекуващия лекар, за да се предостави на пациента превантивен здравен съвет и да се справи той със здравословните проблеми както диагностично, така и терапевтично, подчертава докторът.
На 40-65 годишна възраст тя трябва да се прави веднъж или два пъти годишно според случая, за да се разпознаят и да се лекуват скритите рискови фактори (напр. артериална хипертония, хиперлипидемия, диабет), или чрез здравословно хранене и диети, или чрез медикаменти в допълнение. Разбира се, в случаите на специфични кардиологични проблеми, наблюдението е индивидуално според медицинските инструкции за всеки отделен случай. При по-млада възраст, 20-40 години, се извършва профилактична кардиология на всеки две години, като тя включва изследване на кръвната захар и холестерола. Когато има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване, профилактиката трябва да бъде по-редовна. Особено важни са съветите за избягване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването, а упражненията да се насърчават, казва д-р Хайкос. В още по-млада възраст сърдечният контрол се извършва съвместно с педиатър или семеен лекар, когато това се налага, но също така и при специални категории хора, напр. любителски или редовно спортуващи.
Особено внимание се обръща на фамилната анамнеза (напр. наличие на кардиомиопатия или дори на внезапна сърдечна смърт при млад човек в семейството под 40-годишна възраст), при появата на припадъци или инфаркти при младите хора, появата на някои аритмии и др. Всичко това се взима предвид от лекуващия лекар, за да даде съответните инструкции.
Доброто здраве на сърцето ни може да бъде защитено с поредица от ежедневни, полезни за него действия. Разбира се, първостепенна роля играе здравословното хранене и поддържането на правилно телесно тегло, коментира експертът.
Също така е необходимо да се избягва прекомерен физически и психически стрес, както на работното място, така и при други дейности, и да се осигури достатъчно време за почивка и сън.
Тютюнопушенето, както в традиционния му вид, така и с новите устройства, или дори като пасивно пушене, умножава шансовете за сериозни сърдечни заболявания, като инфаркт на миокарда. То е напълно нездравословно и за пушачите е наложително да спрат веднага. За да успеят, те могат да се свържат с кардиолога си или с центровете за отказване от тютюнопушенето“, отбелязва д-р Хайкос.
Физическите упражнения също са важни за запазването на здравето на сърцето, но и за цялостното благосъстояние на тялото, като същевременно дори добрата хигиена на зъбите, с ежедневна грижа и избягване на пародонтит, са необходими за правилното функциониране на сърцето.
Заниманието с приятни дейности, така както всеки ги разбира, но и здравословните социални взаимоотношения, също могат да помогнат за защита на сърцето, чрез създаване на добро настроение и борба срещу стреса.

Сивите коси издават риск от инфаркт

Появата на първите бели косми по всяка вероятност е сигнал за увеличена опасност от съдречно-съдови заболявания, предупреждават изследователи, представили проучване по въпроса на годишната конференция на Европейското дружество по кардиология EuroPrevent 2017 на 8 и 9 април в Малага.
Според тях посивяването на косите и исхемичната болест на сърцето споделят някои общи механизми, които идват с процеса на стареене, и може да се търси пряка връзка между тях.
Например, атеросклерозата. Тя се наблюдава тогава, когато по стените на кръвоносните съдове се натрупа плака, съставена от холестерол и други вредни вещества. След време плаката се калцира, ограничава еластичността на артериите и затруднява доставката на кръв към сърцето и останалите жизненоважни органи в тялото. Ако не се лекува, атеросклерозата може да причини сериозни сърдечни проблеми, включително инсулт, инфаркт и дори сърдечна недостатъчност.
Диагнозата е свързана и с коронарната болест на сърцето, която наблюдаваме при плака в коронарните артерии. Добре известно е, че стареенето е рисков фактор за сърдечносъдови заболявания. За пръв път обаче учените излизат с теорията, че атеросклерозата и посивяването на косата си приличат толкова много. Очевидно те водят началото си от една и съща изходна позицията – увредени и остарели ДНК и клетки и повишен оксидативен стрес.
„Атеросклерозата и побеляването се случват по подобни биологични пътеки и честотата на двете се увеличава с възрастта. Нашите резултати показват, че независимо от хронологичната възраст, прошарването може да бъде предупредителен знак за повишен сърдечносъдов риск. Необходими са още изследвания за кожни признаци на такава опасност, които че ще ни дадат възможност да диагностицираме навреме болестите на сърцето“, посочва съавторът на проучването д-р Ирини Самюел, кардиолог в университета на Кайро.
По този повод специалистите препоръчват високорисковите пациенти, дори да нямат симптоми на артериално заболяване, да провеждат редовни профилактични прегледи, за да се избегне опасността от сърдечен удар на по-късен етап.

Фондация От сърце

Пациентите в България са принудени да доплащат за животоспасяващи кардиологични процедури

31% от всички смъртни случаи в световен мащаб са от сърдечно-съдови заболявания, сочат данни на Световната здравна организация. През 2017 г. около 17.8 милиона души са починали вследствие на кардиологични проблеми, което се равнява на увеличение с 21.1% в сравнение с 2007 г. Специалистите очакват до 2030 г. смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания да достигнат до 22.2 милиона.

Данните бяха изнесени на пресконференция по повод Световния ден на сърцето – 29 септември. Гост-лектори бяха кардиологът проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и Искра Ангелова, председател на Управителния съвет на Фондация „От сърце“.

Според данни на Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването 5 965 българи са били диагностицирани с инфаркт на миокарда за периода януари – юли 2021 г. От тях 5 116 са хоспитализирани, а 426 пациенти са починали. За сравнение през същия период на 2020 г. с инфаркт са диагностицирани 6 029, от които 5 180 са постъпили в болница, а починалите са 402.
През първите шест месеца на 2021 г. 23 132 българи са диагностицирани с инсулт, като от тях 21 761 са хоспитализирани. Смъртните случаи за половин година са 2 662. През същия период на 2020 г. са регистрирани 25 635 случая на инсулт, от които 24 235 са хоспитализирани, а 2544 са починали.

„Години наред България е на челно място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и за съжаление все още изоставаме в превенцията, ранната диагностика и съвременните начини за справяне с кардиологичните проблеми. Пандемията от COVID-19 усложни ситуацията, профилактиката се забави, много хора спряха лечението си, други потърсиха медицинска помощ със закъснение. Бройката на пациентите с инфаркт и инсулт е голяма, а съвременната медицина предлага много и различни методи за предотвратяването и лечението им. Независимо от сложната пандемична обстановка, ние трябва да се възползваме от тях, за да спасим, колкото се може повече хора и да намалим тази смъртност. За съжаление в България пациентите трябва да доплащат за повечето от съвременни процедури, а Националната здравноосигурителна каса поема само процент от стойността им. Тук влизат имплантируемите устройства, като кардиовертер дефибрилаторите, криоабалон аблацията за предсърдно мъждене и др. Имаме условията да прилагаме най-модерните техники за лечението, имаме прекрасни специалисти, но повечето от тези процедури са недофинансирани, а българският пациент няма как да си ги позволи“, каза проф. Иво Петров.

По време на срещата той представи иновативния метод – Транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI).

„TAVI се използва за лечение на клапни заболявания без да се прави отворена операция. Процедурата може да се приложи по два начина. При първия достъпът до сърцето е чрез феморалната артерия, подобно на ангиографията. Аортната клапа се вкарва в тялото на болния през артерията и се поставя в сърцето. Ако феморалната артерия е блокирана новата клапа се имплантира през кръвоносен съд на рамото, врата или гърдите, като се прави малък разрез. Процедурата е изключително щадяща и пациентът се възстановява буквално за няколко дни. TAVI е съвременен метод за лечение с изключително добри резултати, но за да се възползват от него пациентите трябва да минат през изключително трудна и дълга процедура. Това е една от причините в България да се правят в пъти по-малко такива процедури, отколкото в Западна Европа. Важно е институциите да преразгледат своите бюджети и да осигурят на българските граждани достъп до най-съвременните методи за лечение на кардиологични проблеми“, каза проф. Петров.

Кардиологът изнесе информация и за честотата на тромбозите и миокардитите при заболелите от COVID-19 и странични ефекти, свързани със сърдечно-съдовата система при ваксинираните.

„Данните сочат, че честотата на тромбозите при заболелите от COVID-19 е 13 пъти по-голяма в сравнение с появата на такъв сърдечен проблем при имунизираните с ваксината на АстраЗенека. Честотата на миокардитите при заболелите е 10 пъти по-голяма в сравнение с честотата при ваксинираните с РНК ваксините. Данните са категорични, че ползите от ваксините значително надвишават риска“, категоричен беше специалистът и призова българското население да се имунизира. „Ако всеки ден ваксинираме по 20 000 човека, до Коледа ще достигнем такова ваксинационно покритие, каквото имат Дания, Унгария и Португалия – страни, които започват да премахват част от противоепидемичните мерки“, допълни той.

„Разговаряйки с проф. Петров, стигнахме до извода, че трябва да се сформира организация, която да обединява пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки. Така се роди идеята за Фондация „От сърце“, обяви Искра Ангелова и допълни: „Нашата водеща цел ще бъде да повишим информираността за заболяванията на сърдечно-съдовата система, да окажем подкрепа на болните, както и да насочим общественото внимание върху необходимостта от ранна профилактика, превенция и съвременни начини за лечение. Важно е, във времена на здравна криза, да има организация, която да бъде гласът на пациентите. Така болните ще имат възможност да участват в преговорите с институциите по въпроси, които засягат пряко техния живот и живота на техните близки. Както проф. Петров каза, в България все още пациентите с кардиологични проблеми са принудени да доплащат сериозни суми, за да получат най-доброто и съвременно лечение. Ние искаме да променим това и ще работим усилено, за да го постигнем. Нашата мисия ще бъде да гарантираме, че българите ще имат равен достъп до най-добрите методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Реших да използвам натрупаната през годините популярност и авторитет за нещо, с което бих могла да бъда истински полезна – по примера на моите колеги в цивилизованите държави. У нас масово хората не живеят добре, масово хората са бедни, масово хората нямат нито средства, нито време да се грижат за здравето си, масово хората пушат и пият и това води до тъжната статистика – ние умираме най-рано в Европа и сме най-болни, освен, че сме най-бедни и респективно – най-нещастни. Т.е. тук първо трябва да спасяваме живота на хората. И така реших да помогна жизненоважната информация да достига по-бързо и ефикасно до българската общественост и до пациентите на здравната ни система.

Повече информация за Фондация ще може да намерите на сайта https://otsurce.com/“