Професор Иво Петров: Между 60 и 65 на сто от смъртните случаи са причинени

Професор Иво Петров се завърна преди дни от един от най-големите форуми за кардиолози в Париж и това бе поводът да го потърсим за коментар на новите тенденции в тази област. Още повече, че страната ни води европейските класации по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Питаме го и за новите методики в работата му с пациентите, както и за отказа от политиката.

– Професор Петров, България продължава да води европейската класация по брой на инсулти и инфаркти. Има ли начин да избягаме от това челно място?

– За съжаление, новината е, че няма новина, т. е. ние държим същите челни места за поредна година, което е плачевно. Има много причини за този резултат, който ни държи на водещо място както по заболеваемост, така и по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Няма да изброявам всички, но ще акцентирам върху начина ни на живот и все още съществената пропорция на пушачи сред населението и ще стигна до това, което се прави в страните с модерно здравеопазване. ЗдравеОПАЗВАНЕ, т. е. опазване на здравето. Модерната тенденция в тези страни е да се акцентира върху превенцията и профилактиката и изключително ранното откриване на заболяванията, в ранната фази, когато са по-лесно лечими. В България това, за съжаление не се прави, независимо, че имаме такава стратегия. Дружеството на кардиолозите в България изработи именно такава стратегия преди няколко години и ние пледираме да стане национална програма, която да е задължителна за изпълнение. Може би заради турболенциите в обществото това все още не се случва.

– Какво точно искате кардиолозите?

– Да има съществена редукция на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност, базирана на превенция, профилактика, ранно-откриване и ранно лечение с модерни методи и съответно ранно връщане на пациентите в ежедневието – към техните професионални и семейни ангажименти. Още повече, че в контекста на застаряващото и намаляващо по различни причини население е още по-важно да съхраняваме здравето на тези, които са тук и сега.

– Наскоро ваш колега коментира, че масово хипертониците спират терапията си след като кръвното им се нормализира. Какви са последиците и защо не се обяснява, че терапията не се спира?

-Това е точно така. За съжаление артериалната хипертония, т. е. хипертоничната болест, не моментното покачване на артериалното налягане, а хипертоничната болест е с хроничен ход, многофакторна е и по тази причина се прилагат множество методи за лечение. И когато не се успява с промяна на начина на живот в ежедневието, каквито са редукция на теглото, намаляване на солта, увеличаване на двигателния режим, оттам нататък лечението на хипертоничната болест е свързано с хроничен прием на медикаменти, които да повлияват тези множество фактори. Няма нито един вълшебен медикамент, който да разрешава проблема при еднократен или двуседмичен прием и заболяването да бъде излекувано. Не. Няма такъв филм. Най-често при пациентите с хипертонична болест се касае за необходимост от продължителен прием на правилната медикаментозна терапия, която най-често е комбинирано медикаментозно лечение.

– Има ли статистика каква част от населението на България страда от сърдечно-съдови заболявания?

– Има статистика каква част от населението ежегодно загива по причина сърдечно-съдово заболяване и тя е между 60 и 65%. Трите основни причини са мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, белодробна емболия и малко по-назад като честота е дисекацията на аортата.

– Има ли пробив при белодробните емболии, при които в 98% няма спасение?

– Ще припомня един афоризъм, който казва, че дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия са двете страни на една и съща монета. Сами разбирате колко широко е разпространението и ако на това заболяване не му бъде обърнато внимание навреме и не бъде лекувана особено неговата масивна форма, то има риск от неблагоприятен изход приблизително както при острия миокарден инфаркт. Така че въпросът е много актуален и не случайно една от големите теми на току що завършилия интернационален курс в Париж – PCR беше модерното лечение на белодробната емболия.

– Какво представлява модерното лечение на белодробната емболия?

– Модерното лечение с свързано с минимално инвазивна катетърна процедура, т. е. не е хирургия. Прави се през ръката или през крака и чрез тази процедура съсирекът, който е запушил белодробната артерия се разгражда по няколко различни начина като има наистина технологии, които могат да разградят тромба и да се възстанови проходимостта на белодробната артерия. Акцентът е в това, че интервенцията е катетърна, т. е. не се прилага системно фибринолитично лечение, което е с висок хеморагичен риск, нито се прилага открита хирургия, която поради факта, че е по-травматична, също е с не малък риск. Така че това катетърно лечение до голяма степен отговаря и на двата критерия – да бъде толкова ефикасно като хирургията и в същото време да е щадящо и с много малък риск.

– Има ли увеличение на тромбозите след ковида?

– По време на пандемията категорично имаше увеличение на острите сърдечно-съдови заболявания, което е абсолютно логично тъй като възпалението последвано от тромбоза е крайната фаза на повечето сърдечно-съдови заболявания; които често завършват с фатален изход. Около ковида и след ковида имаше такова увеличение, сега вече сме във фазата на редукция на тези случаи, с които се срещахме много често по време на пандемията поради характерното неконтролирано възпаление, включително като автоимунна реакция.

– По какви нови методики работите?

– Новите методики бяха показани на конгреса, а един от големите акценти е изключително детайлното уточняване на конкретното заболяване с модерни образни изследвания, включително опосредствани от изкуствен интелект и тясното сътрудничество между специалностите. Медицината, особено сърдечно-съдовата става все по мултидисциплинарна и крайния успех е плод на сътрудничество на колеги от различни специалности. Има движение към все повече ендоваскуларни методики не само за коронарно-съдовите и периферно съдовите заболявания, но вече и за клапна патология. Надявам се, че всички знаят, че в България до голяма степен са застъпени тези методики и за аортната клапа сме на едно доста добро средноевропейско ниво. Не е така с митралната клапа, за съжаление, едва няколко случая годишно се реимбурсират от здравната каса при положение, че в световен мащаб вече има над 350 000 имплантации на минимално инвазивно устройство, което предотвратява пропускането на митралната клапа когато конкретният пациент е с висок оперативен риск. В тази област има какво да постигаме. По време на конгреса бяха показани три случая, буквално на живо в залата, които събраха голям интерес и овации поради големия успех, който беше постигнат. В областта на аортните заболявания имаме сериозно движение нагоре. В този контекст искам да кажа, че нашият екип вече половин година прилага нова, модерна методика при най-сложните пациенти, които имат патология не просто на аортата, а на аортната дъга, от която излизат мозъчните съдове, която е много успешна.

– Какво представлява тази модерна методика?

– В случаите за които говоря ендоваскуларното(неоперативното)лечение е затруднено от факта, че трябва да бъде подсигурен кръвоток към мозъчните съдове докато се прави аортният имплант. Новата методика, която въведохме е така наречената инситу (тоест на място) фенестрация на стент-графта, т. е. като след имплатнирането в аортната дъга стент ние осигуряваме кръвоснабдяване на мозъка по страничен път, без да се налага хирургична намеса. След като се направи този „външен“ байпас в рамките на 10-15 минути се осъществява директен пункционен достъп, т. е. с убождане, на артериите които са в шийната зона и кръвоснабдяват мозъка, така че те да получат това кръвоснабдяване, което е необходимо като финална част на процедурата, която лекува потенциално фатална аортна патология. Това е много иновативен метод, който ние прилагаме, бих казал вече рутинно при най-сложните пациенти. Вече има много голям интерес от няколко научни списания да бъдат публикувани тези резултати.

– В какви случаи прилагате тази методика?

– В случаи на аортна дисекация и аортни аневризми, особено такива, които вече са били открито оперирани и въпреки операцията, за съжаление резултатът не е перфектен, и пациентите продължават да са със сложна хемодинамична ситуация и съответно с голям риск за живота.

– Има ли напредък и при лечението на инсултите?

– При инсултите вече е знатен стандарт да се прави тромбаспирация или тромбекстракция, т. е. тромбът, който е предизвикал мозъчния инсулт, независимо дали е дошъл като изходен проблем от стеснение на каротинната артерия, или пък ритъмна патология, която е довела до образуване на тромб и в двата случая навреме се извежда от мястото и това се е превърнало в златен стандарт в огромната част от страните в света. В България, за съжаление не се прилага така рутинно както ми се иска. Има движение в тая посока, но още не е достигната рутина, каквато е при остър миокарден инфаркт и където сме сред шампионите като приложение и успеваемост.

– Липсва ли ви политиката, вече не сте в столичния общински съвет, няма ви и в листите?

– О, не, по никакъв начин. Професионалните ми цели са много по-високи. Всъщност, ако говорим за политика, хората са силно разочаровани тъй като виждат, че в резултат на политиката и най-вече на спекулирането с политиката, нищо позитивно не се случва в тази държава. Докато не се установят безпрекословни и неотменими правила за функциониране на държавата, които не зависят от политиците и от политиканстването България няма да се оправи. Тези правила трябва да са приложими за всички, и нарушаването им да води до санкции на всеки без значение на какъв ранг е, или на каква политическа или административна позиция е нарушителя.

– Как успяхте да се откопчите от политиката, трудно ли беше?

– По най-директния начин – направо отказах на всички, които ме призоваваха да се връщам или отново да се занимавам. Професионалните ми стремежи са много по-високи от политиката.

– А покрай изборите на 9 юни не се ли присетиха пак за вас, защото всички търсят свестни, честни и известни за листите си?

– Да, но… За съжаление Алеко Константинов, знаете с кое произведение, изглежда е бил доста прав и е много актуален с изводите, които тогава е правил за политиката тогава. Ние не сме се откъснали, не сме успели да се оттласнем от тогавашния модел.

– Да ви попитам на финала, защо според вас, България толкова години няма национална педиатрична болница?

– Не смятам, че националната педиатрична болница ще разреши генерално някакъв проблем. Това въобще не е така. Нека поразсъждаваме малко като се създаде националната педиатрична болница, това значи ли че ще бъдат закрити или ще продължат да бъдат неглижирани педиатричните отделения по местните болници? Ако това означава, може би е тотална грешка да се създаде национална педиатрична болница и да се обърне гръб на всички останали. Само децата на софиянци ли заслужават да имат модерна болница. Няма значение дали ще я наречем национална или няма да е национална. Модерна педиатрична помощ заслужава всяко едно дете в България, така че преекспонирането на решението с националната педиатрична болница не е правилно.

***

Нашият гост

ПР0Ф. ИВО ПЕТРОВ е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и „Здравен мениджмънт“. Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация „фавалоро“, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница „Св. Екатерина“. През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ „Токуда“. От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към Мф на СУ „Св. Климент Охридски“.

Интервю във в. „Труд“

Eднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ) в МУ-Пловдив

Дружеството на кардиолозите в България и Медицински симулационен тренировъчен център към Медицински университет – Пловдив организират еднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ). Обучението ще се проведе на 22.06.2024 г.

Предвидени са встъпителна теоретична част, както и практическата част с възможност за използване на симулатор за извършване на трансезофагеална ехокардиография. Обучението е насочено към медици в по-напреднал етап от специализация по кардиология и към кардиолози с интерес към приложението на ТЕЕ в клиничната практика.

Събитието ще се проведе в Аудиторен комплекс на МУ-Пловдив, бул. „Васил Априлов“ 15А. Максималният брой участници е 15 поради ограничения, свързани с практическото обучение. Събитието ще бъде акредитирано от Български лекарски съюз.

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност (СН). Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия. По последни данни в България пациентите със СН са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. Тези данни бяха представени  по време на пресконференция „В сърцето на сърдечната недостатъчност“, организирана от АстраЗенека. 

„Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести, заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“.

Редица са причините, които могат да доведат до СН – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„СН е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има СН. Същевременно между 35 и 70% от болните със СН страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев и допълни: „Типичните симптоми на СН са задух, ортопнея (затруднено дишане в легнало положение), пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др“.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар. 

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната  жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние. освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.

Препоръчва се пациентите със СН да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg

инсулт

На всеки 10 минути един човек у нас получава инсулт

На всеки 10 минути един човек в България получава инсулт, съобщи доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Света Анна“ по време на дискусия „Инсултът-поглед в черната кутия“.

Близо 50 хиляди души у нас са получили инсулт през миналата година, като над 5500 от тях са починали още в болницата. Голям проблем е и това, че в рамките на една година половината от преживелите инсулт умират.

Доц. Калпачки посочи, че инсултът е лечим, ако се действа бързо. Симптомите на инсулта са увисване на единия ъгъл на устата, изтръпване или слабост в едната или в двете ръце, нарушение в говора. Тъй като пациентът с инсулт е безпомощен да реагира, е ключова реакцията на хората, които се намират в момента около него. Правилното действие в такъв момент е позвъняване на телефон 112 и съобщаването за случай на инсулт.

Модерно лечение на инсулт се извършва в около 50 звена в България, което е напълно достатъчно, но повече от половината от тях правят по-малко от 10 тромболизи на година, което е крайно недостатъчно. Той обясни, че ако не се приложи тромболиза, около 65% от прекаралите инсулт, остават инвалиди.  

В страната ни все още не е приет Национален план за борба с инсулта, въпреки че от три години има консенсус за необходимостта от такъв документ, който да съдържа мерки за подобряване на първичната профилактика, диагностиката, навременното лечение и последващата рехабилитация на заболяването.

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните хора. Всеки пети пациент, който постъпва във Втора кардиология на УМБАЛ – Пловдив, е с различна форма на предсърдно мъждене – остра или хронична, каза д-р Васил Василев пред zdrave.net.

Според него повечето болни са мъже, а честотата му нараства с напредване на възрастта, каквито са тенденциите и в световен мащаб. Повишен риск за появата му са и придружаващи заболявания като захарен диабет (ЗД), сънна апнея, затлъстяване, хипертония, ХОББ и други.

При част от пациентите предсърдното мъждене протича без симптоми. Други се оплакват от умора, сърцебиене, задъхване, натиск в гърдите, а в някои случаи и загуба на съзнание.

Този вид аритмия е свързана с доста усложнения, които нарушават качеството на живота на засегнатите. Най-честото от тях е исхемичният мозъчен инсулт, като от 20 до 30% от исхемичните инсулти се дължат на предсърдно мъждене.

Друг много сериозен проблем е увеличената между един и половина и 3 пъти смъртност при тези болни, посочи лекарят. Той обясни, че това се дължи на коморбитета – развитие на  инсулт, сърдечна недостатъчност, която се наблюдава при около 20-30%. Пациентите получават когнитивни нарушения, които са свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Част от тях страдат и от депресии.

При наличие на симптоми кардиологът назначава обикновена ЕКГ и диагностицира предсърдното мъждене. По преценка на лекаря може да се направи холтер ЕКГ- дълготраен ЕКГ запис, запис на ЕКГ на смартфони  или часовници, както и телеметричен запис. Много пъти обаче заболяването се регистрира случайно при преглед или след настъпило вече усложнение.

Лечението на предсърдното мъждене зависи от неговата давност. Ако се започне до 48-я час от началото на пристъпа, се постига възстановяване на ритъма. Обикновено се прави инфузия на медикаменти или електрокардиоверзио – възстановяване с помощта на електрически ток.

Ако има давност над 48 часа, тогава лекуващият кардиолог преценява поведението и стратегията на лечението. Има възможност за възстановяване на ритъма след специална подготовка и около едномесечен прием на антикоагулант. В някои случаи лекуващият кардиолог може да реши пациентът да остане да живее с тази аритмия, но под стриктен контрол и регулярни прегледи.

Особено значение за лечението има профилактиката на инсултите, а това се осъществява чрез медикаменти, наречени антикоагуланти – препарати, разреждащи кръвта. Дозата се определя от лекуващия лекар спрямо състоянието на болния.

Според д-р Василев предсърдното мъждене не е по-безобидно от инфарктите, но пациентите са информирани за него по-малко и често подценяват тази рискова диагноза.

Дружеството на кардиолозите в България отбеляза 50-годишен юбилей с почит към основателите и учителите

Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) отбеляза своя 50-годишен юбилей под мотото „Обединени от науката за добра практика“ в столичния хотел „Хилтън“ на 18 април. Тържеството бе уважено от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева и редица представители на институциите, академичните среди, съсловните организации, неправителствения сектор и партньорите от индустрията. Почетните места в залата бяха отредени за ветераните кардиолози, които получиха отличия за своя принос за развитието на кардиологичната наука и практика през годините.

Съвременната история на ДКБ започва от 18 април 1974 г., когато е проведена първата самостоятелна конференция на дружеството по кардиология и ревматология с водещи специалисти като чл. кор. проф. Васил Цончев – първият ръководител на Катедрата по сърдечно-съдови заболявания в ИСУЛ, проф. Тамара Пилософ, проф. Гарбис Паникян, проф. Юрий Белов и др. Тогава специалността обединява ревматологията и кардиологията поради необходимостта да се справя с огромния брой ревматични сърдечни пороци в България. Постепенно с усилията на основателите на съвременната кардиология у нас и техните ученици тази заболеваемост е изкоренена. През 1998 г. е първата юридическа регистрация на дружеството. Днес ДКБ се отличава с висока ефективност, основана на приемственост, сътрудничество, съвместна работа на ръководните органи – бившият, настоящият и застъпващият в следващия мандат председатели работят заедно с подкрепата на управителния съвет.

„За половин век кардиолозите утвърдихме позицията си на стожер, охраняващ добрата медицинска практика със стремеж към непрекъснато усъвършенстване. Заедно през годините успяхме да внедрим модерни диагностични и терапевтични методи. Лекарите от нашето поколение и нашите учители имахме честта да се учим от най-добрите. Наш дълг е да продължим това дело, за да повишаваме качеството на кардиологичната грижа за пациентите“, каза при откриването доц. Васил Трайков, председател на ДКБ.

Основните моменти в развитието на дружеството и личностите основатели бяха представени от чл. кор. проф. Асен Гудев, бивш председател на ДКБ, председател на организационния комитет на честването на юбилея. „Първият и най-важен урок, който трябва да научим от нашите основатели, е, че сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими, но за това трябват знания, ерудиция, лидерство и сътрудничество с институциите. Може би не сме научили този урок докрай, но предизвикателството пред нас е епидемията от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания, която е не само медицински, но и икономически и социален проблем“, каза проф. Гудев. Той допълни, че ДКБ е член на Европейското дружество по кардиология (ESC) от 1980 г., подчертавайки стремежа на кардиолозите още от първите години на дружеството да бъдат част от европейската и световната кардиологична наука и практика. Добрата практика в кардиологията се базира на ръководните правила, които се издават от Европейското дружество по кардиология. Част от постоянните задачи на ДКБ е да превежда, издава и разпространява сред българските кардиолози европейските ръководни правила за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. „Смисълът е обучението на нашите специализанти да бъде базирано на медицината на доказателствата, за да имаме успех в намаляването на сърдечно-съдовите заболявания“, каза още проф. Гудев и акцентира върху изключителното внимание на ДКБ към продължаващото обучение и обучението на специализантите с инициативата Зимно училище по кардиология, което се проведе за 13-ти път през март.

Доц. Трайков очерта съвременните предизвикателства и инициативи на ДКБ, насочени към подобряване на тенденциите в заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. „Вече говорим за сърдечно-съдово здраве и преди няколко години започна европейска инициатива за план за сърдечно-съдово здраве, към която ДКБ се присъедини през 2021 г. със създаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве с участието на всички заинтересовани организации и формиране на Национален план“, каза доц. Трайков. Вече има голяма обществена и институционална подкрепа за инициативата на национално и европейско ниво.

Видеоприветствие за юбилея отправи проф. Франц Вайдингер, председател на Европейското дружество по кардиология. Той подчерта отличното дългогодишно сътрудничество с българското дружество, постиженията и приноса му за развитието на кардиологията в Европа.

„Отбелязваме половин век, откакто стремежът на група ентусиасти за издигане на кардиологията на световно ниво обедини специалистите в кардиологията. Досега всички допринасяте ежедневно с вашата работа за развитието на кардиологията и утвърждаване на авторитета на специалността. Неведнъж със своята експертиза сте помагали за утвърждаване на успешни политики в тази област и сте сред ключовите корективи на държавата по отношение на нормативната рамка и качеството на медицинските услуги“, каза в приветствието си д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването и изрази подкрепата си в усилията за подобряване на сърдечно-съдовото здраве.

„Повече от всякога в нашето общество има нужда от повече признателност за вашите труд и усилия и повече уважение. Само заедно, говорейки за добрите практики и за това как превръщате предизвикателствата в постижения, можем да успеем. Като бивш европейски комисар по наука и иновации съм се борила в програма „Хоризонт Европа“ в клъстър „Здраве“ да има много повече място за сърдечно-съдовото здраве. Беше важно Европа да изпрати сигнал, че в най-голямата в света програма за инвестиции и иновации, сърдечно-съдовото здраве трябва да има по-голям акцент. Радвам се, че това ще продължи до 2027 г., а убедена съм, че и в следващия период“, каза Мария Габриел, активен поддръжник и участник в инициативите по създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве на национално и европейско ниво.

„Благодаря ви, че дружеството по кардиология може би най-много допринася за авторитета и доверието на обществото към лекарите. Постиженията нямат значение, ако не можем да ги предадем до ума и сърцето на всеки, който не е лекар. Борим се за здравето на хората и в тази борба вие от ДКБ сте водещи, както и в усилията за налагане на продължаващото обучение за лекарите и издигане авторитета на лекарската гилдия в обществото“, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Приветствия отправи и Боряна Перван от Международната кардиологична федерация, основана през 1978 г. „Впечатлена съм не само от професионализма ви, но и от сърдечното отношение, вложено в инициативите. Гордост е и участието на ДКБ в международната инициатива Световен ден на сърцето, която обхваща 2 млрд. души в различни страни. През 2023 г. активностите по тази инициатива в България обхващат няколко града и общо около 500 000 души“, отбеляза тя.

За ролята на основателите на съвременната кардиология и техните конкретни постижения в България говори проф. Цветана Кътова, бивш председател на ДКБ. Тя призова да се пази паметта за всички основатели на съвременната българска кардиология.

„Нямаме загуба на памет тук и благодаря за това на сегашното и бившите ръководства на дружеството. „Науката лети на крилата на въображението“, казва физикът Фарадей. Моят съвет към младите колеги е да четат, но да помнят, че буквоедството не помага на лекаря, а въображението и конкретният подход към пациента“, каза проф. Младен Григоров. Той свърза профилактиката с проблема с невежеството: „Големият проблем на нашата страна е образованието, след това идват медицината, профилактиката и т.н.“

Приветствия поднесоха Българският фармацевтичен съюз, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Медицинският университет – София, Медицинският университет – Варна, медицински дружества и др. Председателят на БЧК акад. Христо Григоров връчи почетния червенокръстки знак на доц. Васил Трайков.

Почетни грамоти за приноса си за българската кардиология получиха 15 именити специалисти, доайени на специалността, сред които проф. Николай Пенков, доц. Божидар Финков, проф. Ана Савова, проф. Владимир Пилософ, проф. Иво Петров, доц. Васил Велчев, проф. Арман Постаджиян, проф. Мария Токмакова, проф. Асен Гудев, проф. Маргарита Цонзарова, д-р Анастас Попов, проф. Теменуга Донова, проф. Младен Григоров, проф. Цветана Кътова, проф. Юлия Джоргова, проф. Пламен Гацов, проф. Нина Гочева, проф. Димитър Раев, проф. Румяна Търновска, проф. Чавдар Шалганов, проф. Елина Трендафилова и проф. Йото Йотов.