Д-р Красимир Джинсов: 60% от случаите на внезапна сърдечна смърт могат да се предотвратят

Д-р Красимир Джинсов е ръководител на Сектор по електофизиология и кардиостимулация към Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. В края на месец май д-р Джинсов проведе обучение на кардиолози от областта на тема “Превенция на внезапната сърдечна смърт” в Медицинския симулационен тренировъчен център на МУ – Пловдив. 

В днешния брой ще ви представим характерното за все по-често коментирана напоследък тема – внезапната сърдечна смърт (ВСС). Д-р Красимир Джинсов набляга най-вече на превенцията на ВСС, като ще акцентираме на един от основните методи за това, а именно имплантирането на кардиовертер дефибрилатор.

– Д-р Джинсов, да започнем с въпроса каква е точната медицинска дефиниция на внезапната сърдечна смърт?

– Това е нетравматично, неочаквано фатално събитие, настъпващо до 1 час от симптоматиката при хора с известно или не сърдечно заболяване. Ако не е имало свидетели на смъртта, тази дефиниция е валидна, когато жертвата е била в добро здраве 24 часа преди събитието. Повечето проучвания свързват дефиницията на внезапната сърдечна смърт със сърдечния арест, а не с биологичната смърт, която може да настъпи и на по-късен етап, по време на хоспитализацията заради сърдечния арест.

– Голям ли е процентът на смъртните случаи от внезапна сърдечна смърт на фона на всички починали от сърдечносъдови заболявания?

– Сърдечно-съдовите заболявания са отговорни за около 17 милиона смъртни случая всяка година в целия свят. А 25% от всички смъртни случаи от сърдечносъдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да засегне както хора със сърдечносъдово заболяване, така и такива без прояви на сърдечен проблем. В 50% от случаите внезапната сърдечна смърт е първа проява на сърдечното заболяване, затова може да се изяви при привидно здрави хора. 

Мъжете са по-застрашени – 6,68 на 100 000 души годишно умират внезапно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000. От тях оцеляват едва 5-10%, и то в развитите страни. За съжаление, около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента, с преживяемост едва 3 до 6%.

Шансът за оцеляване е най-добър, ако събитието се случи на оживено публично място с ресусцитация (оказване на първа помощ), извършена от свидетел; наличие на автоматичен външен дефибрилатор; при ритъм, подходяш за дефибрилация, и бързо пристигане на спешните медици. Така или иначе ние, кардиолозите, трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от внезапна сърдечна смърт и да вземем мерки за нейната превенция.

– Тъкмо повод да ви попитам кои са рисковите групи, или пациенти с какви индикации са най-застрашени от внезапна сърдечна смърт?

– В 80% от случаите ВСС се дължи на коронарната болест на сърцето, а в 10-15% – на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия

От пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. Всъщност ниската фракция на изтласкване е най-силният от всички предиктори за обща и внезапна смърт при пациенти с хронична коронарна болест. Както и при тези с риск за внезапна сърдечна смърт с друга етиология. 

На колко прегледа при кардиолог има право пациент със сърдечна недостатъчност?

По отношение на риска от ВСС, свързан с миокарден инфаркт, най-висока опасност от обща и внезапна смърт има в първите 6 месеца след инцидента. Около половината случаи на внезапна сърдечна смърт рано след миокардния инфаркт се дължат на неаритмични събития като повторен миокарден инфаркт или руптура на камерна стена. Нов пик на ВСС има след 4-ата година от острия инцидент.

Значителен брой епизоди на ВСС настъпват в предболничната фаза на острото коронарно събитие, което подчертава решаващата роля на скрининговите програми за идентификация на пациентите в риск. Честотата на камерните аритмии в болничната фаза на острото коронарно събитие е намаляла през последните десетилетия главно поради ранните реваскуларизационни стратегии и ранното въвеждане на подходящо фармакологично лечение. 

– Можете ли да ни разкажете малко повече за историята на това състояние?

– Темата вълнува лекарите още от древни времена. Хипократ е казал: „Тези, които страдат от чести и тежки припадъци без никаква видима причина, умират внезапно“. Около1490 г. Да Винчи описва свити и повехнали артерии на сърцето при жертва на ВСС. За първи път дефибрилатор е използван при отворена сърдечна операция през 1947 г. от д-р Бек, за да върне към живот 14-годишно дете.

През 1952 г. е създаден първият истински портативен външен дефибрилатор с прав ток и тегло около 22 килограма. Днес вече преносимите дефибрилатори са сред най-важното оборудване на всяка линейка. В развитите страни има автоматични дефибрилатори на обществени места, достъпни при спешни ситуации. 

– А какво ще разкажете за имплантируемите дефибрилатори? 

– Това е предпочитана стратегия за вторична и първична профилактика на внезапната сърдечна смърт при пациенти с висок риск. Те също имат интересна история. Учителят на д-р Мировски, проф. Хелер, развива камерна тахикардия и умира внезапно по време на вечеря със семейството си през 1966 г. Мировски се замисля, че би било възможно да се имплантира дефибрилатор, който да прекъсва аритмиите, когато те се появяват. Но по това време дефибрилаторите тежат около 15 килограма и всички му казват, че това е невъзможно. Затова заминава за САЩ да търси решения. 

И така на 4 февруари 1980 г. в болница „Джон Хопкинс” е поставен първият имплантируем дефибрилатор на пациент. Концепцията на Мировски за това устройство обаче среща скептицизъм и недоверие. След първата имплантация все още се приема трудно от съсловието, но през 1985 г. FDA одобрява терапията, впоследствие се реимбурсира поставянето му при строги индикации. 

В началото има само малки обсервационни проучвания при групи с много висок риск от ВСС. По-голям е интересът по това време към проучванията на антиаритмични медикаменти. Отчайващите резултати от проучването CAST с антиаритмици действат като катализатор за започването на рандомизирани изследвания на имплантируеми дефибрилатори. Резултатите от първото такова проучване са публикувани 17 години след първата имплантация. 

– Какво представлява кардиовертер дефибрилаторът и какви са неговите предимства пред останалите методи за превенция на внезапната сърдечна смърт?

– Кардиовертер дефибрилаторът е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента и при възникване на  животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето

Те прекъсват аритмията и така спасяват живота на човека. Имплантируемият дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново. Относно предимствата пред останалите средства за превенция, както казах, кардиовертер дефибрилаторът е предпочитана стратегия за първична и вторична профилактика на ВСС.

6 признака, че имате сърдечна недостатъчност

Антиаритмичните медикаменти и катетърната аблация нямат доказана полза за редукция на риска от ВСС при пациенти с ниска фракция на изтласкване или наличен аритмогенен субстрат. Те се използват само за намаляване броя на шоковете при имплантиран кардиовертер дефибрилатор.

– Има ли статистика колко такива устройства се поставят у нас?

– През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което означава около 30-40 на 1 милион население. За сравнение, в Европа се имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия са над 300 на един милион. Сами виждате, че ние изоставаме в имплантирането на такива устройства. А те наистина предотвратяват внезапната сърдечна смърт при високорискови пациенти.

ICD повишава преживяемостта и намалява смъртността. Много се надявам в бъдеще тази статистика да се промени. Трябва обаче да се отчитат съпътстващите заболявания и рискът от невнезапна смърт. Т.е., необходимо е балансиране на риска от ВСС срещу този от невнезапна смърт, за да се селектират тези пациенти, които ще имат най-голяма полза от устройството. 

Проф. д-р Иво Петров: Имаме нужда от действия в голям мащаб, за да престане България да бъде най-страдащата страна от сърдечно-съдови заболявания

Проф. Петров, Вие сте застъпник на ранната интервенция при CC3, кои са моментите, които България пропуска на фона на разгърната интервенционална мрежа, и какво следва да залегне като спешна стъпка в Националния кардиологичен план?

– Всъщност стъпките са много. Ние не без основание даваме един от малкото позитивни примери в България, че именно разгънатата мрежа на инвазивната кардиология позволи да бъдем истински шампиони на европейско ниво по ранно обхващане и изключително ефикасно лечение на пациентите с остър миокарден инфаркт. За съжаление, други такива изключително свързани с много висока смъртност диагнози са аортна дисекация, белодробна емболия и мозъчен инсулт, които е необходимо да се лекуват в сходен спешен порядък, т.е. отново с модерни ендоваскуларни методи, но не са до такава степен обхванати от мрежата. Има множество причини това да не се случи. Една от основните е липсата на финансиране на необходимите интервенционални технологии и съответните имнланти. Това са комплексни интервенции, които изискват мултидисциплинарна колаборация и съответно мултидисциплинарна оценка, която се базира именно на технологии – висока технология в областта на образната диагностика, висока технология в областта на клиничната оценка и хемодинамичната оценка. Тоест имаме още какво да правим като държава на национално ниво, за да бъде това рутинно лечение, а не пациентите да се налага да бъдат карани на 300 километра от мястото, където им се е случил инцидентът, било то мозъчен инсулт или аортна дисекация, за да може да получат някаква помощ. Съвсем умишлено казвам „някаква“ в критичен аспект, защото когато се изпуснат няколко часа, при тези диагнози вече интервенцията е или безпредметна, или неуспешна.

Казахте мултидисциплинарен екип и иновативна апаратура. Това означава, че в момента в България има 1-2 места, където то8а да се случва, така ли?

– Точно така. Проблемът с инсултите е наболял в световен мащаб, не само в България. Но в Чехия например имат 1200 ендоваскуларни интервенции на пациенти с мозъчен инсулт през миналата година. Не знам дали имаме адекватна статистика, но в разговор с колеги разбирам, че през миналата година в цяла България са били някъде към 80 – 85. Разликата е покъртителна, тя е повече от десетократна. И съвсем умишлено не сравнявам нашите числа с американските или с френските, защото тогава ще разберем, че разликата е още по-убийствена.

В рамките на презентацията си на конференцията на ДКБ и „Капитал“ Вие представихте два изключително тежки и благодарение на ранното лечение с ендоваскуларни методи успешни случаи на млади хора, които са били на косъм да загубят живота си. Какво трябва да се промени, за да бъдат те откривани преди острия инцидент?

– Точно така. Един от акцентите на нашата дискусия беше именно скринингът (образен и генетичен), който е абсолютно задължителен за откриване на пациенти в ранни стадии на заболяванията, като по този начин могат да бъдат предотвратени усложнения. При някои хора имаме категорично участие на генетични фактори и именно това, да речем, при една пенетрация около 25% при аортна дисекация има много по-голяма сигурност, че можем да обхванем навреме роднините по първа линия.

Ние вече имаме данни за тяхната фамилна обремененост, т.е. скринингът няма да бъде напосоки и ще бъде абсолютно целенасочен с голяма вероятност за откриване в ранните стадии. Това в България, разбира се, не се прави въпреки нашите усилия – още преди 5-6 години съм заговорил за генетичен скрининг на фамилиите на роднините по права линия, които са преживели ендоваскуларно и хирургическо лечение. Тоест, когато имаме остър клиничен инцидент (аортна дисекация и аортна аневризма), това изисква или хирургическо, или ендоваскуларно, или хибридно, т.е. включващо и двата метода, лечение. Такива пациенти и техните роднини по възходяща и низходяща линия (майка, баща, чичовци, лели, братя, сестри и деца) трябва да бъдат изследвани. На конференцията споменах, че на нас ни е омръзнало да срещаме млади пациенти, които да ни споделят, че имат баща или чичо, починал на 45 години, и конкретният пациент идва отново на 45 години и ние (здравната система) го виждаме за първи път, при положение че ако му е обърнато внимание, защото е по права линия роднина на пациент, който е имал преждевременно нарушение, индикация на сърдечно-съдово заболяване, той можеше да бъде обхванат от здравеопазната система навреме и да бъде предпазен от инциденти. И ето в този аспект са усилията на нашето дружество, на Дружеството на кардиолозите в България, за ранно обхващане, което значи, че още в предклиничната фаза, ако се обхващат тези хора, съвсем умишлено не казвам „пациенти“, казвам „хора“, те могат да бъдат обхванати от профилактични мерки, преди да станат в буквалния смисъл на думата пациенти.

– Това е абсолютно необходимо. До 18 години те са много добре ежегодно проследявани от колегите детски кардиолози и като навършат 18 години, тъй като отпадат от полезрението на педиатричната помощ, реално погледнато, увисват във въздуха. Именно заради тази порочна практика ние посрещаме млади пациенти с нарушения, тоест пораснали деца, които са били оперирани, да кажем, между 5-ата и 15-ата си година по повод вродена сърдечно-съдова аномалия. Това, че са успешно оперирани, не означава, че са излекувани, тъй като обикновено, когато имаме такива генетични нарушения, т.е. вродени сърдечносъдови малоформации, те не са единични, а са множествени и не са свързани само с една сърдечно-съдова територия. Когато има вписано нарушение в генетичния код, всички клетки носят генетичните нарушения и това не значи, че след операцията генетичното нарушение в останалата част на аортата е излекувано. Не, не е. Затова например пациенти, оперирани в детска възраст поради коарктация (стеснение) на аортата или бикуспидна аортна клапа, в по-късна фаза получават дисекация и аневризми на аортата, с които ние се борим, когато имат остър аортен синдром. И именно такива пациенти могат да бъдат обхващани и трябва да бъдат изпращани много по-навреме.

-Като член на Столичния общински съвет бихте ли станали двигател за пилотно въвеждане на елементите на Националния кардиологичен план по европейски модел и с какви действия? Смятате ли, че останалите общини те Ви последват?

– Едното действие ще бъде приложено първо като пилотен проект в някаква локалност и след това – на национално ниво. Разбира се, за да бъде приложен на национално ниво както Националният онкологичен план, така и Националният план за сърдечно-съдови заболявания, имаме нужда те да бъдат взети на употреба от Министерството на здравеопазването. Ние сами като професионална група можем да съдействаме, да съветваме и т.н., но не можем да наложим този план за употреба от здравеопазната система. Това трябва да бъде, бих казал, политическо държавническо решение.

Едно е ясно – имаме нужда от действие в голям мащаб. За да излезе България от блатото на най-засегната и най-страдаща страна от сърдечно-съдови заболявания и сърдечно-съдова смъртност, ние имаме необходимост от мерки, които изискват решения и действия. Стига с пожелателното мислене. Крайно време е наистина да се вземат решения на национално ниво. Включително и решения от гледна точка на една друга изключително важна тема, по която ние изоставаме – ранната кардиопулмонална ресусцитация (животоспасяваща интервенция при пациент в безсъзнание, без пулс и дишане) и дефибрилация при внезапна сърдечна смърт.

Вие лично се преборихте да има дефибрилатори на публични места в София?

– Аз съм се преборил в много локален аспект. Това трябва да стане национална практика, не трябва да има оазиси, а навсякъде без никакво изключение училища, села, градове, предприятия, институции – няма значение къде, да има дефибрилатори. В Италия и Япония например работодателите са задължени да обучат най-малко 10% от служителите, било то работници или директори, няма значение какъв си и няма значение дали си чистач или медицинска сестра, за работа с тях. В момента Дания достига 15% обучение на населението и там живеят около 700 хиляди обучени за даване на първа помощ – сърдечен масаж, обдишване и ранна дефибрилация. Това, че ние на територията на Софийска община сме инсталирали 9-10 дефибрилатора и сме обучили вече близо 100 служители за работа с тях, трябва да се случи навсякъде. И това трябва да бъде цел. Все още, за съжаление, е цел само на една шепа ентусиасти, които направихме Български съвет по ресусцитация.

Стволови клетки възстановяват работата на болното сърце без каквито и да било странични ефекти

Първите експерименти показват, че лечението предизвиква растеж на нова сърдечна тъкан и подобрява сърдечната функция. Новият подход се оказа безопасен и не предизвика странични ефекти, които могат да възникнат при клетъчната терапия. Авторите са уверени, че тяхната технология ще окаже значително въздействие върху регенеративната кардиология.

Учени от университета Дюк разработиха клетъчна терапия за лечение на сърдечна недостатъчност. Те са използвали стволови клетки, които са били трансплантирани в сърдечната тъкан с помощта на нова техника, която е позволила регенеративният процес да започне без каквито и да било странични ефекти.

Авторите са използвали уникален протокол за лечение. Първо, плурипотентните стволови клетки са култивирани в лаборатория с ламининови протеини, за да се образуват прогениторни клетки на сърдечния мускул, преди да бъдат инжектирани в областта на сърцето. Основната отличителна черта е трансплантацията на все още туптящи стволови клетки в увреденото сърце. Това е предотвратило развитието на тежки и фатални странични ефекти, които могат да възникнат – камерна аритмия, тумори и други проблеми.

Лечението е тествано върху прасета. Само след четири седмици учените отчитат значително подобрение на сърдечната функция и растежа на нов сърдечен мускул. При това клетките се вкореняват много бързо.

„Новият протокол за лечение ще окаже значително въздействие върху областта на регенеративната кардиология“, заяви Карл Трюгвасон, съавтор на статията.

Според него той ще осигури на пациентите със сърдечна недостатъчност много ефективно лечение и по-добри шансове за възстановяване в бъдеще.

Високотехнологично обучение на кардиолози се проведе в МУ-Пловдив

Регионална кардиологична среща на тема „Превенция на внезапната сърдечна смърт“ се проведе в Медицинския Симулационен Тренировъчен Център на МУ-Пловдив. Кардиолози от града и областта се запознаха със съвременните възможности за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт чрез имплантиране на кардиовертер дефибрилатор.  Около 25% от всички смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания са в резултат на внезапна сърдечна смърт. Тя може да покоси, както човек със сърдечносъдово заболяване, така и хора без  индикации за сърдечен проблем. В 50% от случаите внезапната сърдечна смърт е първа проява на сърдечното заболяване и може да се изяви при привидно здрави хора. Мъжете са по-застрашениот внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000. Зам.-ректорът на Медицински университет-Пловдив проф. д-р Благой Маринов, който е и директор на Медицинския Симулационен Тренировъчен Център изтъкна, че Симулационният център е оборудван с широка гама от апарати, простиращи се от таск-тренажори за овладяване на ежедневни процедури и манипулации, до невероятно реалистични кибернетични манекени, използвани за трениране на клиничното мислене и развиващи способностите за вземане на решения. Той поясни още, че на основата на отличната си материална и кариерна осигуреност, МСТЦ на МУ-Пловдив се утвърди не само като национална, а и като международна база за продължаващо медицинско образование. Лектор на обучението беше д-р Красимир Джинсов, ръководител на сектор по Електрофизиология и Кардиостимулация към отделението по Инвазивна Кардиология в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив и председател на Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България. „По време на обучението запознахме колегите с причините за появата на внезапната сърдечна смърт и реакцията на специалиста при пациенти, застрашени от нея. Показахме им нагледно как се имлантира кардиовертер дефибрилатор и всеки от присъстващите имаше възможност да упражни наученото и сам да го направи върху високотехнологичен симулатор. Поставянето на този вид устройство е един от най-добрите начини за предотвратяване на ВСС – фатално събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптоматиката“, обясни д-р Джинсов. „Причините за внезапната сърдечна смърт са много. В 80% от случаите се дължи на коронарна болест на сърцето. В 10 – 15% от случаите ВСС се дължи на кардиомиопатии. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 5-10% и то в развитите страни. Около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента. Там преживяемостта е около 3-6%, ето защо ние, кардиолозите трябва да се научим да разпознаваме пациентите, застрашени от внезапната сърдечна смърт и да вземем мерки това да не се случи. Най-добрата превенция за хора с висок риск е имплантирането на  кардиовертер дефибрилатор, който буквално може да рестартира сърцето на човек, ако настъпи инцидент“, обясни доктор Джинсов. Кардиовертер дефибрилаторът е специално устройство, което се поставя в тялото на пациента, и при възникване на животозастрашаващи аритмии изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията и така му спасява живота. Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново. От  пациентите, които вече са диагностицирани със сърдечен проблем, с най-голям риск са тези с ниска фракция на изтласкване, коронарна болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт. При тях кардиовертер дефибрилаторът може да намали риска от смърт с повече от 50% спрямо медикаментозната терапия. „През последните години в България се поставят около 200-300 такива устройства на година, което прави около 30-40 дефибрилатора на 1 000 000 население. За сравнение в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия над 300 на милион. Ние изоставаме в имплантирането на устройства, които предотвратяват внезапната сърдечна смърт при високорискови пациенти и се надявам в бъдеще тази статистика да се промени“, сподели доктор Джинсов.

В УМБАЛ „Проф. Ал. Чирков“ имплантираха оклудер на 5-годишно дете с вродена сърдечна малформация

В УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ имплантираха оклудер на 5-годишно дете с вродена сърдечна малформация, информираха от лечебното заведение. Малката пациентка е била с мултифенестрирана предсърдна преграда или преграда с много отворчета в нея, което допълнително затруднява не оперативното лечение. Решението на проблема е поставяне на оклудер, който да затвори напълно дефектите и детето да има здраво сърце.

Сигнал за вродената сърдечна малформация при детето са били честите респираторни инфекции на долните дихателни пътища – бронхиолит, пневмония и бронхит. Честото боледуване подтиква родителите да се обърнат към детските кардиолози и те се насочват към доц. Пенчо Кратунков.

Екипът на доц. Кратунков извършва интервенцията под обща анестезия, прави ехокардиографско изследване, което дава детайлна оценка на преградата и дефектите в нея. След това минава през отворите с катетър и водач и позиционира балонен катетър. Раздуването на балона води до спиране на патологичния кръвоток и позволява на лекарите да направят максимално точна оценка на размера на дефекта и да определят размера на чадърчето, с което отворите ще бъдат запушени. По този начин се спестява хирургична операция – не се отваря гръдният кош, не се използва машина за екстракорпорално кръвобращение и пациентът се възстановява много бързо, разясниха от лечебното заведение. Оклудерите или т.нар. чадърчета са запазена марка за доайена в детската кардиология и вродените сърдечни малформации при възрастни доц. Пенчо Кратунков. Специалистът завежда Отделението за лечение на вродени сърдечни малформации към УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ и има най-голям опит в България с подобни интервенции. Средно на година в болницата се правят около 30 подобни манипулации на деца и възрастни.

Започват клинични проучвания за ефекта на нов клас медикаменти при болно сърце

Мащабно клинично проучване има за цел да изясни потенциала на нов клас лекарства -рецепторни агонисти на ангиотензин II тип 2 – (ATRAGs), предаде pharmatimes.com. фокусът на изследването е насочен към възможностите за повлияване на ендотелната дис-функция.

Проучването се осъществява от шведската компания Vicore Pharma, която вече обяви, че първият включен пациент е получил от нейния кандидат – медикамент С21, на който се възлагат големи надежди за пробив в терапията на много сърдечносъдови заболявания, при които ендотелната дисфункция е фактор от първостепенна важност.

Проучването е рандомизирано, плацебо-контролирано и кръстосано, и трябва да оцени въздействието на ATRAGs при пациенти със захарен диабет тип 2 – състояние, при което ендотелната дисфункция има ключово значение за развитието на органно увреждане.

Проучването ще бъде проведено с първия ATRAG – С21 на шведската компания, като в него ще бъде използвана одобрената от FDA технология EndoPAT. Тя е неинвазивна и е предназначена за диагностика на ендотелна дисфункция.

Първите резултати от изследването се очакват по-късно през тази година. Ако се получат убедителни доказателства в полза на новия клас лекарства, то ще се затвърди мнението, че ATRAGs могат да бъдат полезни при различни сериозни и често срещани сърдечносъдови заболявания, ще се получи и повече яснота относно диапазона на ефективност на прилаганите дозови режими. Също така очакванията са резултатите да потвърдят предимствата на техниката EndoPAT за прецизно определяне на вътресъдовия процес.

Проф. Ян Нилсон, кардиолог в Университета в Лунд и главен изследовател в проучването, коментира работата на екипа си така:

„Пациентите със захарен диабет имат повишен риск от сърдечносъдови инциденти и ендотелната дисфункция е важен фактор за това развитие. Лечението на ендотелната дисфункция може да бъде голям пробив в сърдечносъдовите заболявания“.

Според Елин Розентал, вицепрезидент по клиничните проучвания във Vicore Pharma, измерването на ендотелна дисфункция с технологията EndoPAT при клинични изпитвания на лекарства е обективен и икономически изгоден метод за ранно документиране на доказателства за ефекта от прилагането им при белодробни, бъбречни и съдови заболявания.

Според клиницисти, ако се потвърди значим клиничен ефект от тези лекарства, ще се открият нови възможности за лечение и на белодробната хипертония и прееклампсията, които представляват сериозен терапевтичен проблем.

Д-р Васил Василев, „УМБАЛ-Пловдив“: Усложненията от артериалната хипертония настъпват тихо и носят смърт

Артериалната хипертония е най-разпространеното заболяване в България, свързано с увеличаване на сърдечносъдовия риск. Според кардиолога от „УМБАЛ-Пловдив“ д-р Васил Василев то е и сред най-коварните, защото повечето хора с високо кръвно налягане нямат никакви оплаквания, дори в случаите на значително повишени стойности. Ето защо артериалната хипертония се нарича „тихият убиец“ – пациентите се чувстват добре, но редица органи бавно се увреждат от повишеното кръвно налягане.

Според специалиста много често заболяването се открива случайно при профилактичен преглед. Затова е важно редовно да измервате кръвното си налягане, особено ако имате роднини с артериална хипертония, посочи той.

Когато не се лекува и контролира системно, високото кръвно води до сериозни инвалидизиращи усложнения, а в някои случаи и до фатален изход.

Хипертонията засяга най-напред сърцето, защото повишеното налягане го принуждава да работи срещу голямо съпротивление, а оттам настъпва u задебеляване на сърдечния мускул, който се стреми да се справи. Това, от своя страна, е основният път за нарушената разтежимост на лявата камера и увеличаване на размера на предсърдието. Този е механизмът за увеличаване на риска от развитие на сърдечните аритмии и възникване на сърдечна недостатъчност.

Артериалната хипертония е и основен рисков фактор за развитие на исхемичната болест на сърцето и на миокарден инфаркт. Едно от живото-застрашаващите състояния е дисекация на аортата

(б.а. – разкъсване на стената на аортата), водещо до шок и смърт.

Хипертонията е втората най-важна причина за появата на бъбречни увреждания след диабета. Възможно е да бъде и признакът, с който да се представи и безсимптомна първична бъбречна болест. Системното неконтролирано кръвно налягане води до нарушение на бъбречната функция и развитие на бъбречна недостатъчност.

Повишеното кръвно засяга и очите, защото уврежда съдовете на ретината и води до развитие на ангиопатия или ретинопатия, кръвоизливи и трайно влошаване на зрението.

Едно от най-сериозните нарушения е мозъчното увреждане

Най-драматичните прояви са транзиторна исхе-мична атака (TIA) и инсулт или мозъчен кръвоизлив, водещи до тежка инвалидизация или фатален изход. Към мозъчните увреждания се причисляват и когнитивни нарушения и развитие на деменция.

Сексуалната дисфункция може да има важен негативен ефект върху качеството на живота и на мъжете, и на жените. Пациентите трябва да знаят, че честотата на сексуалната дисфункция е по-висока при хипертензивни лица, т.е. при хора с високо кръвно налягане.

Другото често и неблагоприятно усложнение е периферната артериална болест, при която има засягане на артериите на долните крайници, довеждащи до развитие на артериална недостатъчност и до инвалидизация. При настъпване на гангрена се налага ампутация.

Редовният контрол на артериалната хипертония, както и придържането към лечението, предписано от кардиолога, е ключът към превенция на усложненията, изтъкна д-р Василев. Той смята, че доста хора пренебрегват високото кръвно и подценяват опасните последици. Доказателство за това е, че все повече хора с влошено здраве постъпват в Отделението по кардиология в

„УМБАЛ-Пловдив“. Здравето може да бъде съхранено с редовна профилактика, която се свежда до измерване на кръвното и при диагностицирани отклонения -консултация с кардиолог, който да назначи адекватна и навременна терапия.

В Кардиологията на УМБАЛ Бургас вече поставят пейсмейкъри

В Отделението по кардиология на УМБАЛ Бургас вече се поставят пейсмейкъри, системи за ресинхронизиращи терапии и дефибрилатори. От началото на месеца инвазивната кардиология на болницата получи разрешение и за тази дейност, съобщават от лечебното заведение. Екипът се оглавява от д-р Иванета Йончева, която в практиката си има над 2000 имплантирани устройства. Първият пациент на болницата с поставен пейсмейкър стана 66-годишният Кольо Драгиев. Пенсионер е, но продължава да работи като шофьор на тежкотоварен автомобил. Проблемите със сърцето обаче му пречат – то излиза от ритъм, причинява му слабост, постоянна умора, отпадналост. След поставянето на пейсмейкъра всичко се нормализира и той отново е работоспособен. Процедурата е извършена от д-р Иванета Йончева и д-р Денислав Бисеров. „Изключително съм благодарен, тези лекари са перфектни“, сподели пациентът след процедурата. Пейсмейкърът е микрокомпютърно устройство, което усеща и анализира сърдечния ритъм и с помощта на нискочестотен ток стимулира сърцето да работи правилно. Имплантира се под кожата с местна упойка. Може да бъде програмиран така, че да подава импулси само когато има нужда от тях, а през останалото време сърцето да работи самостоятелно. Програмирането е индивидуално според потребностите на всеки пациент, според неговия начин на живот, активност. Настройките могат да се променят и след имплантацията, а съхранената информация помага на лекарите да подобрят работата му, обясни д-р Йончева. Затова е необходимо хората с пейсмейкъри и други имплантирани устройства да идват на преглед веднъж на 6 месеца. В УМБАЛ Бургас и поставянето, и проверката на пейсмейкъри вече е безплатна. Болницата има договор със Здравната каса и не се налага пациентите да доплащат. Телефонът за консултации на кабинета за проверка на пейсмейкъри е 0878501103.

Преболедувалите ковид с висок холестерол!

Във вторник, 14 март, генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус направи обнадеждаващо изявление. Тази година пандемията от COVID-19 ще бъде обявена за приключила, каза ръководителят на СЗО. Припомняме, че няколко дни по-рано, на 11 март, се навършиха точно три години от официалния старт на глобалната атака на коронавируса. Оттогава повече от 654 милиона души на планетата се водят преболедували. И при мнозина инфекцията остави трайни следи.

Изучавайки последствията от отложената „корона“, изследователите откриват още и още нови подробности. Специалисти от Центъра по клинична епидемиология в СейнтЛуис (Мисури, САЩ) анализираха здравните данни на повече от 50 000 души, преболедували ковид. И стигнаха до извода: изглежда, че злонамереният вирус провокира дислипидемия. Това е нарушение на нормалния метаболизъм на липидите (мазнините) в кръвта с мощен скок на „лошия“ холестерол. Учените са установили достоверно, че пострадалите са развили такова усложнение именно след като са боледували от новия коронавирус. И повишените нива на липидите са се задържали дори след година. Докато в контролната група – тази на късметлиите, които са избегнали среща с коронавируса през периода на наблюдение, холестеролът не се е повишил.

Още няколко тревожни подробности:

– Липопротеините с висока плътност или „добрият“ холестерол, който защитава стените на кръвоносните съдове, често се понижава при тези, които са имали коронавирусна инфекция;

– Неуспехът на метаболизма на мазнините в кръвта поразява по еднакъв начин както тези, които са го прекарали тежко, така и полеките случаи. „Рискът и разпространението на разстройствата не зависят от тежестта на протичането на COVID-19″, пишат авторите на научната работа.

Как да живеем, след като знаем това, и какво да направят хората, които са успели да хванат коронавируса повече от веднъж (а това са повечето от нас)?

Проверете дали искате да живеете по-дълго

Опасното при дислипидемия е, че води до атеросклероза. Тоест, образуване на холестеролни плаки по стените на кръвоносните съдове. Лумените на артериите и капилярите се стесняват, кръвообращението се нарушава. Увеличава се рискът от образуване на кръвни съсиреци, инфаркти и инсулти. За щастие съвременната медицина може да се справи с повечето животозастрашаващи последствия..Основното нещо е да се открият нарушенията навреме, да се назначи режим на лечение, който да се следва съвестно.

Отправната точка са изследванията. Безплатна опция е с направление от личния лекар. Започвайки от 40-годишна възраст, холестеролът трябва да се проверява ежегодно, от 18 до 39 години – веднъж на три години. При желание можете да преминете през задълбочен медицински преглед – той е препоръчителен особено за хората, които са преболедували ковид. Освен нивото на холестерола, по време на„позадълбочените“ изследвания се проверяват и редица други важни биохимични показатели на кръвта.

Ако планирате да плащате сами, тогава най-добрият вариант е липиден профил, обясняват кардиолозите. Това е подробно изследване на съотношението на липидите в кръвта, по време на което се определят показателите за „лош“, „добър“ холестерол и триглицериди (друг важен елемент от липидния метаболизъм). На база резултатите от такова изследване се оценява риска от атеросклероза.

Как се тълкуват резултатите от изследванията

Съвременни норми на холестерола:

1) общ холестерол < 5,2 mmol/l

2) липопротеини с ниска плътност („лош“ холестерол): до 3,3 mmol /1 при здрави хора, които нямат рискови фактори (виж по-долу); – 1.,5 – 1,8 mmol / I – при наличие на рискови фактори: ако човек има възпаление на ендотела (вътрешната обвивка на кръвоносните съдове). По правило ендотелит има при пушачи, хора с диабет и такива с наднормено тегло; – под 1,4 mmol/l с висок риск от сърдечно-съдови инциденти. Тоест, ако човек вече е имал инфаркт, инсулт, в артериите са открити големи плаки;

3) липопротеини с висока плътност („добър“ холестерол)> 1 mmol/l

4) триглицериди < 1,5 mmol/l Какво да направите ако стойностите се покачват

Ако човек има висок „лош“ холестерол, но няма сериозни рискови фактори (тютюнопушене, наднормено тегло, диабет, хипертония), тогава на първия етап обикновено се препоръчва промяна на начина на живот. Кардиологът Александър Мясников дава следния съвет:

– Ако сте с наднормено тегло, трябва да отслабнете. Помага за понижаване нивата на холестерола;

-От храните са полезни морската риба, червеният ориз, ядките, зеленчуците и плодовете. Може и бъркани яйца. Но животинските мазнини (масло, тлъсто месо) трябва да бъдат ограничени;

– Мощен лечебен фактор – физическата активност. Под действието „добрият“ холестерол се повишава, а„лошият“ намалява.

Ако 3-6 месеца след промяна на начина на живот холестеролът не се- нормализира, лекарите ще предпишат лекарства.

Признаците на висок холестерол могат да се видят по лицето и кожата

Когато нивата на холестерола надхвърлят скалата, отлаганията могат да се появят на такива места, че да станат видими с невъоръжено око. По-специално има:

– ксантелазма – малки жълтеникави плаки по клепачите и около очите;

– липоидна дъга на роговицата – сив или мътен бял кръг, очертаващ ириса на окото;

– ксантоматоза – малки израстъци с бял или жълтеникав цвят по тялото.

Всичко това са сигнали за ранно посещение при лекар. В същото време, при липсата им, не трябва да сте спокойни – често „лошият“ холестерол се държи като „тих“ убиец, казват кардиолозите. Ето защо си струва редовно да проверявате нивото му в кръвта: от 40-годишна възраст – ежегодно. А тези, които са били болни от ковид, трябва допълнително да преминат анализ след възстановяване.

д-р Росен Калпачки

Доц. д-р Росен Калпачки: България е рекордьор и по смъртност, но и по заболеваемост от инсулти

България е рекордьор и по смъртност, но и по заболеваемост от инсулти. И ако за смъртността започваме първо да виним здравеопазването и нивото на медицината, за заболеваемостта доста сериозен дял има самият човек. Това каза ръководителят на Клиниката по неврология в Университетската болница „Света Анна“ доц. д-р Росен Калпачки в предаването „Събуди се“ по Нова телевизия. По думите му българската нация е по-податлива на сърдечносъдови заболявания в сравнение с останалите европейски страни. „Вече реализираният инсулт означава наистина едно тежко минало в здравно отношение за мозъка. Основно трябва да помислим защо заболеваемостта ни е висока. В България високото кръвно не се лекува, масово не се лекува правилно и не можем да осъзнаем важността на този проблем. Основното според мен е нашето съзнание друг да е отговорен за нашето здраве и за него да помислим едва когато се стигне до болница. Здравето го ковем ако щете с начина, по който спим, по който си лягаме, какво ядем, но някак си искаме друг да е отговорен за това и да е виновен, че здравето се е случило“, обясни доц. Калпачки. Инсултът е заболяване основно при възрастните, но засяга и все повече млади хора. По данни на СЗО всеки четвърти инсулт се случва във възрастта под 40 години. За да не се случи т. нар. „прегаряне“, лекарят препоръчва да се „изключваме“ от време на време и да забавяме темпото. „Не е лесно, всеки намира своя начин“, добави той.