Кой симптом се проявява при 40% от жените месец преди инфаркт?

Проучванията, доказващи наличието на различните симптоми на инфаркт при двата пола, са широко оспорвани през последните години. Но въпреки това хипотезата за нетипични симптоми при жените надделява. Сърдечният удар, известен с медицинския термин инфаркт на миокарда, възниква, когато кръвоснабдяването на сърцето внезапно бъде прекъснато поради запушване. Има много известни причини за това, но основната е натрупването на артериална плака, която може да се появи в различни артерии както при мъжете, така и при жените. Руският кардиолог д-р Олег Варфоломеев споделя, че изследвания показват за наличието на фини разлики в симптомите на сърдечни заболявания при мъжете и жените.

Лошото храносмилане, в медицината известно като диспепсия, засяга повечето хора в някакъв момент от живота им. Това рядко е признак на нещо сериозно. Но има доказателства, свързващи това състояние с появата на инфаркт. Как да разпознаем дали имаме паник атака или инфаркт? Симптомът, който се проявява месец при инфаркт при 40% от жените   Изследователи стигат до извода, че лошото храносмилане е често срещано при жените през месеца, предхождащ инфаркт. Около 39 процента от пациентите съобщават за лошо храносмилане преди инфаркт, но по-малко жени съобщават за лошо храносмилане по време на самото събитие, допълва още кардиологът.  Целта на изследването е да се опишат точно симптомите на коронарна болест на сърцето при жените, за да се получи пълна картина на предупредителните знаци.

По-ранно проучване установява, че от 85 до 90 процента от жените са идентифицирали набор от симптоми в периода, предхождащ сърдечния удар. Симптоми на инфаркт, които могат да бъдат сбъркани с грипна инфекция Първите пет най-често срещани симптома, докладвани от жените ( в скобите е отбелязан техният процент) месец преди събитието, са: – необичайна умора (71%) – нарушение на съня (48%) – недостиг на въздух (42%) – лошо храносмилане (39%) – безпокойство (36%) Симптоми на инфаркт при жените По време на инфаркт жените съобщават за следните симптоми: – недостиг на въздух (58%) – слабост (55%) – необичайна умора (43%) – студена пот (39%) – замаяност (39%)

Източник: actualno.com

Автоимунните заболявания увеличават риска от сърдечносъдова патология

Около 10% от населението в региони с висок доход като Европа и Съединените щати е диагностицирано с едно или повече автоимунни заболявания. Това са хората, страдащи от ревматоиден артрит, псориазис, множествена склероза, лупус еритематозус и диабет тип I. 

По-ранни изследвания водят до научно-медицинската хипотеза, че има връзка между някои от тези разстройства и по-високия риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. 

От друга страна, тези проучвания често разглеждат твърде малка група клинични случаи и така се ограничават до определени автоимунни или сърдечносъдови заболявания. 

Необходимо е да се извлекат повече убедителни доказателства за необходимостта от превенция на сърдечносъдови заболявания при пациенти, страдащи от автоимунни заболявания, поради потенциалния им по-висок риск от развитие.

На годишния конгрес на Европейското дружество по кардиология, който тази година се проведе в Барселона, международен изследователски екип, ръководен от Католическия университет в Лювен, Белгия, представи резултатите от задълбочено епидемиологично проучване на възможните връзки между 19 от най-често срещаните автоимунни и сърдечносъдови заболявания. 

Резултатите от проучването показват, че пациентите с установено автоимунно заболяване имат значително по-висок риск от развитие на сърдечносъдово заболяване, отколкото хората, които са здрави. Става дума за между 1,4 и 3,6 пъти по-висок риск в зависимост от автоимунното състояние. 

Той е сравним с този на диабет тип 2 – добре известен рисков фактор за потенциално развитие на сърдечносъдови заболявания. Изследването показва за първи път, че сърдечносъдовите рискове засягат автоимунните заболявания като група от заболявания, а не избрани заболявания поотделно.

Изследователите в проучването обясняват, че групата от 19 автоимунни заболявания, които са изследвали, представлява около 6% от сърдечносъдовите събития. Важно е, че повишеният сърдечносъдов риск е видим в целия спектър на сърдечносъдови заболявания (извън коронарната болест на сърцето).

Става дума за сърдечни заболявания, свързани с инфекции, сърдечни възпаления, както и тромбоемболични и дегенеративни сърдечни заболявания. Тези данни предполагат, че последиците от автоимунитета върху сърдечносъдовото здраве вероятно могат да бъдат много по-големи, отколкото научната общност е твърдяла преди.

Освен това, повишеният риск не се обяснява с традиционни сърдечносъдови рискови фактори като възраст, пол, социално-икономически статус, кръвно налягане, индекс на телесна маса, тютюнопушене, холестерол и диабет тип 2. 

Забележителното е, че повишеният риск е особено висок при пациенти с автоимунни заболявания под 55 години и предполага, че автоимунното заболяване е предпоставка за развитие на преждевременно сърдечносъдово заболяване, което има негативния „потенциал“ да доведе до увреждане на все още младия организъм.

Референции:
Autoimmune disorders increase risk of cardiovascular disease. (August 26th, 2022). KU Leuven – https://nieuws.kuleuven.be/en/content/2022/autoimmune-disorders-increase-risk-cardiovascular-disease
Прочети още на: Автоимунните заболявания увеличават риска от сърдечносъдова патология | Puls.bg – https://www.puls.bg/aktsenti-c-16/avtoimunnite-zaboliavaniia-uvelichavat-riska-ot-srdechnosdova-patologiia-n-45727

Източник: puls.bg

Проф. Арман Постаджиян: Мъжкото или женското сърце старее по-бързо?

В България сърдечно-съдовите заболявания заемат първо място като причина за смърт и инвалидизация. Повечето хора с артериална хипертония не се лекуват, което се обяснява с ниските нива на информираност и липсата на регулярно измерване на кръвното налягане. Причините за високото кръвно налягане са свързани и се идентифицират с рискови фактори като наднормено тегло, прекален прием на алкохол и сол с храната, както и недостатъчна физическа активност.

Скрининговите проучвания по инициатива на Българската лига по хипертония и партньори, направени на публични места през годините, свидетелстват за висока честота на хипертонията и недостатъчен контрол при вече настъпили усложнения. Това мотивира ежегодното провеждане на национални информационни кампании и масови измервания на артериално налягане в България.

В „За здравето“ проф. д-р Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертониясподеля, че „българският пациент трябва да бъде информиран, да има достоверна информация, която да е база за вземане на адекватни решения и промени, когато стане необходимо“.

Артериалната хипертония е в основата на всякаква сърдечно-съдова патология. Различни изследвания показват и увеличаване на процента на регистрирани пациенти с предсърдно мъждене. Това е най-честата аритмия вследствие на високо кръвно налягане, която повишава риска от мозъчен инсулт 3 до 5 пъти, води до когнитивни нарушения, учестява и влошава сърдечната недостатъчност. Мозъчният инсулт сам по себе си е втората водеща причина за смърт в целия свят, следваща сърдечно-съдовите заболявания и асоциирана с лоша прогноза, висок процент на рецидив, повишена смъртност и ръст на разходите за здравната система.

„Отдавна е ясна връзката на високото артериално налягане с нивата на холестерола и затлъстяването и това води до мозъчен инсулт, миокарден инфаркт. Нови проучвания доказват много ясна и категорична връзка на повишеното артериално налягане с деменция и когнитивни нарушения“, допълва проф. Постаджиян.Метаболитният синдром е изключително разпространен в световен мащаб и може да се открие при поне 1/3 от пациентите с артериална хипертония, увеличавайки значимо риска за сърдечно-съдови усложнения и бъбречни увреждания. Оптималните стойности  на кръвното налягане зависят от пола, възрастта, психическото състояние, някои външни фактори и от момента през деня, в който се мери налягането. Стойности над 130 се считат за високи нива на систолно кръвно налягане, посочва проф. Постаджиян.

Оказва се, че леките случаи на Covid-19 и тези с по-голяма тежест оставят следи в организма. Постковид синдромът засяга сърцето, нервната система и белите дробове. Според проф. Постаджиян пациенти след прекарана коронавирусна инфекция имат разхвърляни симптоми. Най-често това е променен контрол на артериалното налягане, усещане за сърцебиене и по-лесна умора и задух.

Промяната на времето е стресов, рисков фактор за човешкия организъм. Има множество проучвания, които доказват, че резките климатични промени влияят негативно на сърдечно-съдовата система. Хората, предразположени към такива заболявания, са податливи и на резките климатични промени. През горещите летни дни диабетиците и тези с високо кръвно, трябва да се предпазват и да пият повече течности. Често се налага терапията на хипертониците да бъде леко модифицирана, особено когато се ползват диуретици, споделя проф. Постаджиян.

По думите му, мъжкото сърце старее по-бързо от женското. Прогнозата се влошава при обременена наследственост. Ако някой от близките (брат, сестра, родители, баби и дядовци) са имали сърдечно-съдови инциденти до 65 години, човек е в рисковата група. Но има и други фактори, които влияят върху състоянието и “възрастта” на сърцето, които могат да бъдат  контролирани.

Източник: БНР

Сърдечни проблеми в една уж европейска държава

Сърдечносъдовите заболявания, основно инфарктите и инсултите, са водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци, а годишно в света от сърце умират приблизително 17 млн. души

У нас тези цифри са повече от стряскащи: средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания на фона на останалите държави от ЕС е три пъти по-висок. За това алармира проф. д-р Иво Петров, медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център. Данни на Евростат от 2019г. сочат, че 64,4% от смъртността у нас е вследствие на болести на органите на кръвообращението. Точната бройка е 69 632 души, което прави близо 1000 души на 100 000 население или всеки стотен човек…

25% от сърдечносъдовата смъртност се дължи на внезапната сърдечна смърт, при която у нас оцелява само 1 от 10. Това е друга тежка статистика, изложена от доц. д-р Васил Велчев, завеждащ Сектор „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ по време на пресконференция на тема „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

Двамата експерти спряха вниманието си на причината за тези разлики в статистическите показатели. А тя е трудността на българските пациенти за достъп до съвременно лечение на сърдечносъдовите заболявания.

Защо българският пациент не получава европейско здравеопазване?

Колкото и да се опитват да ни убеждават политиците, че сме в Европа от години, по отношение на здравеопазването единственото ни предимство пред останалите пациенти на континента, е достъпът до специалист. Да, у нас да запишеш час за консултация дори при доцент или професор в кратък времеви срок е не само постижимо, но и често това е практика при търсене на второ и трето мнение. Страната ни разполага и с най-съвременна апаратура и за нея има отлично подготвени кадри. Имаме също изключителни специалисти, признати не само в Европа, но и в останалия свят. И точно тук свършват предимствата ни. В много малко от случаите тази специализирана помощ, тази висока експертиза и този навременен достъп е по джоба на пациента, въпреки, че е с платени здравни осигуровки. Ако консултацията се извърши с талон по Здравна каса, то последващите изследвания и голяма част от терапията се оказват непосилни за болния. Като се прибави липсата на национални скринингови програми, последващи от късна диагностика и слабото ниво на поддържане на терапия при хроничните болни, инцидентите, причинени от основните заболявания на пациента, не е изненада, че често се оказват фатални.

У нас битуват множество настроения спрямо лекарите, фармацевтичната индустрия и здравната система. Насаждано мнение е, че лекарят уврежда, а не лекува; че фармацевтичните компании разболяват, а не лекуват; че болниците изпразват джобове, а не лекуват… Логиката обаче е обратна. Но парадоксално, не сработва.

Всеки уважаващ себе си професионалист иска да е добър в работата си. Лекарската професия е хуманна отдаденост още от студентството. Тежкото следване, психо-емоционалното натоварване, безсънните нощи и мислите, неизбежната загуба на пациенти са само част от товара, който пациентът не вижда при срещата си с медицинския специалист. Той иска да е здрав (друг е въпросът какво прави за здравето си!). Отговорността за здравето е персонална отговорност, но няма лекар, който да не се бори заедно с пациента си и да не иска той да е по-добре, тъй като това гради валидацията му не само в обществото, но и в професионалната среда. Естествено, всеки работи с лимитите на собствената си компетентност. И затова толкова силно отекват случаите, които компрометират професията.

Фармацевтичната индустрия и медицинска техника искат да продават. Факт – произвеждат стока! Но Индустрията, освен във вътрешноконкурентната борба в терапията на хронични болести, влага също милиарди в търсенето на терапевтични решения и за медицински състояния, които са редки, касаят малък брой хора и правят възможно тези хора да живеят по-дълго, с подобрено качество на живота. Фармацевтичната индустрия търси начин да даде решение за всяка болест, но печели от профилактика и превенция повече, отколкото от скъпи, животоспасяващи и животоподдържащи терапии. А това става, когато грижата за здравето е национална политика; когато това е в самосъзнанието на отделния човек. Цената за поддържане контрола на хроничните болести е несъразмеримо по-ниска от колосалните суми за тежки иновативни терапии. Колкото повече хора се профилактират, толкова по-малко употреба на скъпи терапии ще има. Това не зависи от Индустрията, а от отделния човек. Но парадоксално евтините лекарства изчезват…

Болниците са търговски дружества (Уви!) и като такива логично се борят за пациентопоток. Пациенти се привличат обаче с компетентни специалисти, с добра апаратура и база. Понякога само първото е достатъчно.

Ако разглеждаме специфичната болнична техника за извършване на редки, високоспециализирани и комплексни манипулации, операции и терапии, то възможността за адекватно лечение е това, което ни доближава до страните с добри показатели в това отношение. А у нас има такава апаратура.

Разширената апаратурна диагностика не е източване на Касата, а е възможност за специфична и високо прецизирана съвременна медицина. Дали ще сте тежко болен или правите профилактичен преглед, диагностичната апаратурата е една и съща. Тя вече е закупена и е там. По-добре да я ползвате като здрав или с лека симптоматика. Но това не значи, че трябва да използвате цялата техника на отделението, нали?!

За да се поддържа една икономика работеща, тя трябва да има работоспособни хора, които печелят заплати, чиито пари харчат и с това поддържат икономиката. Здравните осигуровки целят да покрият нуждите на всеки търсещ здравна помощ. Икономиката има нужда не от хора в болнични, а от здрави хора, защото болният човек не работи, не харчи или ако харчи, то парите му отиват основно за възстановяване на здравето. Финансовите средства, изразходени за профилактика и превенция, са в пъти по-малко от средствата, които държавата отделя за лечение, манипулации и възстановителен период. Като се прибавят и болничните, сметката съвсем не излиза. Но има ли връзка между отделните министерства и агенции, и споделят ли те единен национален интерес?

В тази връзка всички – лекари, Индустрия, Държава би трябвало да искат да сме максимално здрави, за да работим, да купуваме, да си плащаме здравните осигуровки и да си правим профилактика, за да диагностицираме болестите си навреме, като така увеличим шанса си за здрав и по-дълъг живот. Защото само като живеем дълго и с добро качество, сме потребители на стоки и услуги, произвеждаме и така поддържаме икономиката. И логиката сочи, че ако не трябва да вадим допълнителни пари (от тези, които вече сме платили с осигуровките си) на касата на медицинския център и в аптеката, ще посещаваме по-често лекаря при нужда, ще се придържаме към терапията си и ще сме по-здрави. Тогава по-рядко ще имаме нужда от скъпи и редки интервенции. А ако такива все пак се наложат, тях също трябва да получим по право.

Ролята на Националната здравноосигурителна каса

НЗОК не е здравната ни система, но тя е онази институция, която директно и пряко обърква сметките ни. В най-общи линии ролята на Здравната каса е да разпределя публични средства, за да възстанови здравния ни статус, защото сме в голямата си част съвестни платци и рядко полагаме специални усилия да се разболеем. В този смисъл, трябва да ни се помогне. Дали Касата го прави обаче?

Ако се върнем на основната тема за сърдечносъдовата заболеваемост като първа причина за смъртност в страната ни, то задължително е необходима 100% реимбурсация от НЗОК на редица животоспасяващи терапии за сърдечно-съдови заболявания, които включват: превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на съдова патология (аортна аневризма, дисекация и руптура), както и катетърна аблация на ритъмни и проводни нарушения, каквото е предсърдното мъждене. Защо това е важно?

Модерните методики (ендоваскуларни импланти) дават шанс за подобряване състоянието на пациентите, но и правят превенция на състояния като инфаркт и инсулт. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“. Това е мнението на проф. Петров. До момента тези медицински манипулации се доплащат от пациента.

Доц. Велчев обръща внимание на превенцията на внезапната сърдечна смърт, която настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване. В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта. Той сподели, че понякога рискът от внезапна сърдечна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ. За съжаление, при голяма част от жертвите те не са налични и техния единствени шанс е оказване на навременна първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори. Както вече ви информирахме в предишна статия, в България годишно умират над 2200 души, а превенцията на тази смърт, при предварителни данни за сърдечна увреда на пациента, е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв. Според доц. Велчев, имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест, а усилието на кардиологичната общност трябва да е насочено към разпознаване на рисковите пациенти. „Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим“, сподели още доц. Велчев.

Независимо дали консумираме здравни услуги, няма ли да сме по-спокойни, ако знаем, че каквото и да се случи, можем да се оставим в ръцете на медиците само с една лична карта, дори джобовете ни да са празни? Днес, все още хората заделят „бели пари за черни дни“, без дори да си дават сметка, че тези пари вече са авансово заделени чрез здравните осигуровки. Въпросът е какво прави Касата с тях…

Източник: dir.bg

Нов метод за лечение на хипертония

Първата в света операция, с помощта на която се лекува хипертония, бе успешно извършена от британски учени.
 


Новият метод за лечение на хипертония може да помогне на милиони хора да се излекуват от повишеното кръвно налягане. За извършване на манипулацията, продължеваща около час, не е нужно пациента да се поставя под наркоза.


Методът, наречен renal sympathetic-nerve ablation (аблация на бъбречния симпатиков нерв) е част от международно клинично изпитание на революционен метод. Според експерти, цитирани от вестник „Дейли Телеграф“,  това може да се окаже най-големия пробив в тази област на медицината за последните петдесет години.


Авторите на този революционен метод обясняват, че през кръвоносен съд се вкарва проводник с помощта на който се правят множество микроизгаряния на нервът, отговарящ за предаването от мозъка в бъбрека на определен сигнал.


Това позволява да се блокира нервният импулс, провокиращ кръвното налягане, и  значително се намалява рискът от инфаркт, инсулт и отказ на бъбреците. Според предварителните данни ефектът настъпва след около три месеца.


Първият пациент, опериран по новия метод бил Антъни Хенри. 68-годишният пациент е бил  болен от диабет, с дълбока венозна тромбоза и прекарал инсулт. По време на процедурата той е бил в съзнание и разговарял с лекарите. Останал е едно денонощие в болницата за наблюдение.


Очаква се в бъдеще, изписването на пациентите да става още на същия ден след интервенцията. Това обаче, ще стане едва след събиране да допълнителна информация за  периода на рехабилитация и пълното възстановяване.Прочети още на: Революционен метод лекува хипертония.

Източник: puls.bg

Проф. Иво Петров с приз за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания

Проф. д-р Иво Петров получи награда за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания в България в рамките на седмото издание на международния научен форум Софийски дни на ехокардиографията, който се провежда в столицата от 8 до 10 април. Наградата връчи кардиологът доц. д-р Красимира Христова, председател на Фондация по инвазивна образна диагностика в кардиологията, инициатор и организатор на събитието.

През 2018 г. проф. Петров извършва първата в България операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. MitraClip е една от най-сложните интервенции в инвазивната кардиология, като позиционирането на клапата е невъзможно без ехокардиографията.

На 9 април, събота, проф. Иво Петров ще се включи в програмата на научното събитие с лекция за транскатетърното лечение на клапни заболявания. За 2022 г. голямата тема на симпозиума по ехокардиография са клапните заболявания, често откривани при проследявани пациенти след ковид.

Проф. Петров е медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и е член на борда на директорите на Фондация „От сърце“. Има четири специалности – вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Преминал е обучения по едноваскуларна ехокардиография и стрес-ехокардиография в Германия, курс за обучение по периферна Доплер-ехография в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Специализирал инвазивна кардиология и радиология в Аржентина. 

Източник: https://acibademcityclinic.bg/

Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията води до сърдечна недостатъчност

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. 

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България.  Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност. 

– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност? 

– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като  лесна уморяемост, задух, отоци по краката.

Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия. 

– Как се развива сърдечната недостатъчност?

– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.

В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им. 

– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?

– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.

– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?  

– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен. 

Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.

– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?

– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.

Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност. 

В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност. 

Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата. 

Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни. 

Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар.  системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации. 

Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор. 

Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност. 

– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?

– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.

Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха  могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.

Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?

– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас. 

Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре. 

Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване. 

Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.

В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава. 

– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?

– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно. 

Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.

За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.

– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?

– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.

Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея. 

Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.

Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването. 

Източник: zdrave.to

В 7 града в страната измерват сърдечносъдовия риск на всеки желаещ

От 1 април 2022 г. стартира третото издание на информационната кампания „Обичам живота си“, организирана от Байер България. Инициативата си поставя за цел да насочи вниманието на българите към рисковите фактори, свързани с повишения сърдечносъдов риск и превенцията на инсулта и инфаркта, които са водеща причина за заболеваемост и смъртност у нас.

През целия месец април т.г. в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, желаещите да определят своя сърдечносъдов риск могат да го направят в 50 аптеки. Обучени специалисти ще определят риска чрез специален тест, който ще показва доколко хората са  застрашени от сърдечносъдов инцидент. Консултациите ще са безплатни и ще се извършват без предварително записване при спазване на всички противоепидемични мерки.

Пълният списък на аптеките, включени в инициативата, е публикуван на сайта на кампанията www.obichmjivotasi.com. На него може да намерите специален тест, чрез който всеки желаещ може да изчисли бързо и лесно своя сърдечносъдов риск. На интернет страницата е публикувана и богата медицинска информация за превенцията и рисковите фактори на инфаркта и инсулта, които са най-честите сърдечносъдови инциденти.

За предходните издания на кампанията през изминалите две години  над 7 хиляди души са  определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или много висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната кампания всеки трети от хората с много висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.

Научете повече ТУК

Дефибрилатори в метрото ще спасяват човешки животи

В 4-те най-оживени станции на столичното метро вече има поставени дефибрилатори, които могат да спасят човешки живот в случай на сърдечен арест.

„Целта на този пилотен проект е да бъде систематично обучено населението в даване на първа помощ, докато дойде екип на Спешна помощ. Това е европейска практика, която е залегнала в документите на всички членки на ЕС. Ние трябва да постигнем тези стандарти“, каза кардиологът проф. Иво Петров.

По думите му, дори хора, които не са специалисти, могат да действат с тях и да спасят човешки живот. Апаратите не могат да увредят човек.

Предстои да бъдат обучени над 70 служители на Столичния метрополитен как да боравят с дефибрилаторите.

До момента в столичното метро е имало повече 10 случая на хора, нуждаещи се от първа помощ. 

Източник: БНР

Украинска гражданка бе транспортирана от Одеса до София за сърдечна транспалнтация

Транспортираха 33-годишна жена от Украйна до София, за да й трансплантират изкуствено сърце. В сложните и спешни действия са участвали медици от Одеса и софийската болница „Света Екатерина“.

От началото на годината 33-годишната украинка Кристина се влошава и влиза в листата на чакащите за трансплантация в Киев. Войната обаче й отнема шанса за живот, защото трансплантациите спират.

„Взех решение да се обадя до моите приятели в България”, каза Антон Кисе, депутат от Украинската рада с български произход. Мъжът решава да помогне и да изведе жената от страната.

За да я спасят, търсят помощ от професор Генчо Начев и болница „Света Екатерина”. И така само за 2 дни младата жена е транспортирана от Одеса до фериботния граничен пункт край село Исакча, между Румъния и Украйна. А от там я взима българска линейка.

„Правим всичко възможно да подобрим състоянието й. Надявам се до няколко дни това да се случи”, каза професорът.

Изкуственото сърце струва 135 000 лева, а  все още не се знае кой ще ги плати, защото се уточняват процедурите. Не е ясно как трябва да се финансира лечението на украински граждани.

„Започнали сме цялостно лечение. Става дума за човешки живот”, обясни проф. Начев.

Здравното и финансовото министерство търсят решение на проблема.

„Това, което обсъждаме в Министерството на здравеопазването, е да има и трайно решение за подобни случаи с промяна в закона за здравното осигуряване. Това са хора като нас, предимно жени, с деца, които бягат от война. Те трябва да получат адекватна медицинска помощ”, категорична е министърката на здравеопазването Асена Сербезова.

Болница „Света Екатерина“ е поела и всички разходи по транспорта. 

Източник: nova.bg

Доц. Васил Трайков: Промяната в пулса е знак за сърдечен проблем

Между 7 и 16% от боледувалите Covid-19 съобщават за появата на някакво аритмично събитие. Промяната в пулса – забавяне или забързване, е знак за сърдечен проблем, който може да повиши риска от сърдечна недостатъчност пет пъти, а от инсулти два пъти и половина. Така нареченото предсърдно мъждене засяга най-често възрастните хора, предупреждава  Съсловното сдружение по кардиостмулация и електрофизиология.

Предсърдното мъждене е най-честата сърдечна аритмия, която може да доведе до и инсулт и тромбоемболизъм, казва доц. Васил Трайков, началник на отделението по инвазивна електрофизиология в болница „Токуда“. В рисковата група попадат хора над 65-години, но има и случай с пациенти до 30 години, предимно мъже. Съветът е консултация с лекар, в случай на аритмия и промяна в пулса.

„Обикновено пациентите усещат такива пристъпи на аритмия или пък други пациенти усещат единични прескачания. В някои случаи те биха могли да бъдат предвестник на изявата на предсърдно мъждене“.

Според статистиката между 15% и 30% от засегнатите нямат други симптоми, освен аритмия. При един на всеки пет пациенти, състоянието прогресира и излизането на сърцето от ритъм може да зачести. Предсърдното мъждене увеличава с пет пъти риска от сърдечна недостатъчност и с 2,5 пъти риска от инсулт.

„Някои хора нямат сериозна симптоматика. Това може да продължи дълги години. Загубата на предсърдна контракция, на предсърдно съкращение вследствие на аритмията е предпоставка за образуване на тромби, които могат да се откъснат и да направят емболизъм и да доведе до инсулт например, който е често усложнение“, заяви пред БНР доц. Трайков.

Той казва, че не всеки с тази диагноза е застрашен от усложнения. Открито навреме, това състояние може да се контролира: „Профилактиката на емболизма и предсърдното мъждене е от особена важност и тя трябва да бъде започната своевременно при наличие на рискови фактори за емболизъм. За това е много важно да провеждаме скрининги за това състояние, защото много хора не го усещат“.

Рискови фактори са наднорменото тегло, прекаляването с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно или генетична обремененост.

„Терапията буквално предотвратява инсулт. Има сериозно влияние върху развитието на болестта. Терапията е лекарства в огромния процент от случаите. Това са медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта“, допълни той.

Източник: politika.bg

Започва Национална информационна кампания „Използвай сърцето си“

За кампанията „Използвай сърцето си“

„Да се погрижим за себе си, но и за другите, да водим по-здравословен живот, да бъдем активни, да знаем здравните си показатели и да поддържаме активен контакт с лекаря си – това призовава тазгодишната кампания „Използвай сърцето си“, с която за 23-ти път ще се отбележи Световният ден на сърцето.

Едновременно с това глобалният призив: „Използвай сърце за всяко сърце“ акцентира не само върху грижата за собственото здраве, но и върху превенцията в световен мащаб чрез внимание към промените в климата и ограничаване замърсяването на въздуха, като фактор, който влияе върху здравето, а също и към осигуряване на достъп до здравеопазване за всеки човек.

Световният ден на сърцето се отбелязва повече от две десетилетия на 29 септември, за да се повиши осведомеността и да се мобилизират общи международни действия срещу сърдечно-съдовите заболявания, които са водещата причина за смърт на планетата. Това е глобална инициатива, в рамките на която отделни хора, правителства и цялата кардиологична общност се обединяват, за да реализират дейности, чрез които да се повиши обществената информираност и да се застъпят за достъпа на всеки човек до превенция, откриване и лечение на сърдечно-съдови заболявания.

„Използвай сърцето си“е кампания, която обхваща целия свят, свързвайки доброволци, организации, семейства, общности и управляващи, които се включват в инициативи за подобряване здравето на всички членове на обществото. През тази година кампанията фокусира вниманието върху грижата за сърцето, познаването на рисковите фактори, контролът на сърдечно-съдовите заболявания, посредством технологиите, поддържането на активен контакт с лекар, превенция на затлъстяването и заостряне вниманието на хората върху спазването на принципите за здравословен начин на живот – намаляване на нездравословните храни и увеличаване на движението.

Сърдечно-съдовите заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания, както и инсултът, продължават да бъдат една от водещите причини за заболяемост и предотвратима смъртност в световен мащаб, като всяка година отнемат живота на близо 19 милиона души.

За 520 милиона пациенти със сърдечно-съдови заболявания пандемията, причинена от Covid-19 и неговите варианти, се оказа повече от значима, а за много от тях фатална. По данни на Евростат, сърдечно-съдовите заболявания продължават да са причина за 71% от смъртните случаи сред жените и 62% при мъжете в България.

Дейности и активности по повод Световния ден на сърцето

На 29 септември 2022 г. България отново ще се присъедини към призива на Световната сърдечна федерация за осветяване на значими национални обекти в червено в подкрепа на борбата със сърдечно-съдовите заболявания:

1.  Национален дворец на културата (НДК) – гр. София 20:00 часа

2.  „Фонтан на Пеликаните“ пред Община Пловдив 20:00 часа

На 29.09.2022 гот 18:30 ч. ще бъдат проведени открити събития с организирани спортни активности, информационна кампания за превенция на сърдечно-съдовите заболявания и визуализация на „Живото сърце“, съвместно с доброволците от Асоциация на студентите по медицина в България, Общините и партньори:

1.  София – Национален дворец на културата (НДК) от 18:30 ч. до 20:15 ч.

2.  Пловдив – пред Община Пловдив от 18:30 ч. до 20:15 ч.

3.  Бургас – на входа на Морска градина от 18:30 ч. до 20:15 ч.

Дружество на кардиолозите в България

На 29.09.2022 г. от 10:00 ч. във Варна (Арт салон на Радио Варна) ще се проведе пресконференция на Дружество на кардиолозите в България. В пресконференцията ще вземат участие чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн., председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ), доц. Васил Трайков – избран председател на ДКБ за мандат 2022-2024, проф. Йото Йотов, отделение по кардиология, УМБАЛ „Света Марина“- Варна и Юлий Павлов – директор на Център за анализи и маркетинг (с онлайн включване).

Те ще представят резултатите от националното проучване за разпространението на сърдечно-съдовите заболявания и диабета в България и събитията, с които тази година се отбелязва Световният ден на сърцето – 29 септември, у нас.

На 29.09.2022 г. в к.к. Албена ще бъде открит и XVIIНационален конгрес на Дружество на кардиолозите в България.Това е един от най-големите научни форуми у нас, в който се очаква присъствено и виртуално да вземат участие близо 1000 специалисти от страната и чужбина. В рамките на официалното откриване на конгреса ще се предава на живо светлинният път на сърцето, тръгващ от София, преминаващ през Пловдив и достигащ до брега на Черно море. Той ще прекоси България, за да напомни на всички хора в България да „Използват сърцето си“ и ще достигне до плажа на Албена, където студентите по медицина ще се присъединят към призива с визуализация на „Живото сърце“, образувано от хора.

Организаторите

Националната информационна кампания „Използвай сърцето си“ и активностите по повод Световния ден на сърцето се провеждат с подкрепа и съдействие на Асоциация на студентите по медицина в България, Омрон България, Пулс Фитнес, Общините Пловдив, Бургас, Варна и София.

Дружество на кардиолозите в България организира Национална информационна кампания „Използвай сърцето си“ за Световния ден на сърцето – 29 септември 2022 г., в партньорство с Българско дружество по интервенционална кардиология, Съсловно сдружение по кардиостимулация и електрофизиология в България и Асоциация на студентите по медицина в България.

Източник: БНР

Проучване: Кръвната група влияе на риска от инсулт при по-млади хора

Според нов метаанализ на изследвания, кръвната група на човека е свързана с риска от ранен инсулт. Метаанализът включва всички налични данни от генетични проучвания, насочени към исхемични инсулти, които се причиняват от блокиране на притока на кръв към мозъка и се случват при по-млади хора на възраст под 60 години. Проучването е ръководено от изследователи от Медицинското училище към Университета на Мериленд (UMSOM), а резултатите са публикувани в списание Neurology.

„Броят на хората с ранни инсулти се увеличава. Тези хора е по-вероятно да умрат от животозастрашаващото събитие, а оцелелите потенциално са изправени пред десетилетия на инвалидност. Въпреки това има малко изследвания върху причините за ранните инсулти“, казва главният изследовател на проучването Стивън Дж. Китнър, професор по неврология в UMSOM и невролог в Медицинския център на Университета на Мериленд.

Китнър и колегите му провеждат проучването, като извършват метаанализ на 48 проучвания върху генетиката и исхемичния инсулт, които включват 17 000 пациенти с инсулт и близо 600 000 здрави контроли, които никога не са преживявали инсулт. След това са изследвали внимателно всички събрани хромозоми, за да идентифицират генетичните варианти, свързани с инсулта. Откриват връзка между ранния инсулт – настъпил преди 60-годишна възраст – и областта от хромозомата, която включва гена, определящ дали кръвната група е А, АВ, В или 0 (нулева).

Според проучването хората с ранен инсулт е по-вероятно да имат кръвна група А и по-малко вероятно да имат кръвна група 0 (най-често срещаната кръвна група) – в сравнение с хората с късен инсулт и хората, които никога не са имали инсулт. И при пациентите с ранен, и при пациентите с късен инсулт вероятността да имат кръвна група В е по-голяма в сравнение с контролната група. След коригиране на пола и други фактори изследователите установили, че хората с кръвна група А са имали 16% по-висок риск от ранен инсулт в сравнение с хората с други кръвни групи. При хората с кръвна група 0 рискът от инсулт е бил с 12% по-нисък, отколкото при хората с други кръвни групи.

„Нашият метаанализ разгледа генетичните профили на хората и откри връзки между кръвната група и риска от ранен инсулт. Връзката на кръвната група с по-късно настъпилия инсулт беше много по-слаба от тази, която открихме при ранния инсулт“, казва един от главните изследователи на проучването Бракстън Д. Мичъл, професор по медицина в UMSOM.

„Все още не знаем защо кръвна група А носи по-висок риск, но вероятно това е свързано с фактори на кръвосъсирването като тромбоцитите и клетките, които облицоват кръвоносните съдове, както и с други циркулиращи протеини, всички от които играят роля в развитието на кръвни съсиреци“, каза д-р Китнер.
Предишни проучвания показват, че при хората с кръвна група А рискът от образуване на кръвни съсиреци в краката, известни като дълбока венозна тромбоза, е малко по-висок.

„Ясно е, че се нуждаем от повече последващи проучвания, за да изясним механизмите на повишения риск от инсулт“, добави той.

Данните са получени от Консорциума за ранен инсулт – сътрудничество между 48 различни проучвания в Северна Америка, Европа, Япония, Пакистан и Австралия. Около 35% от участниците са били с неевропейски произход.

„Това изследване повдига важен въпрос, който изисква по-задълбочено проучване на това как генетично предопределената ни кръвна група може да играе роля в риска от ранен инсулт“, каза Марк Т. Гладуин, доктор на медицинските науки в Университета на Мериленд. „Това насочва към спешната необходимост от намиране на нови начини за предотвратяване на тези потенциално опустошителни събития при по-младите възрастни.“

Източник: dariknews.bg

Д-р Ивета Недева: Метаболитен синдром се наблюдава дори и при подрастващи

„Метаболитният синдром или синдрома, известен като синдром Х представлява съвкупност от няколко взаимно свързани  рискови фактори. Тези рискови фактори са свързани с повишен риск на захарен диабет и сърдечно съдово заболяване. Тези фактори са  – повишено артериално налягане, повишена кръвна захар, повишени нива на триглециридите и затлъстяване“, каза за БНР д-р Ивета Недева от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в Александровска болница в София.

По думите ѝ напълняването не говори за метаболитен синдром:

„Затлъстяването представлява прекомерно натрупване на масти. Това прекомерно натрупване на масти може да бъде подкожно, може да бъде и в областта на вътрешните органи – така нареченото висцерално затлъстяване. Това натрупване в областта на вътрешните органи – висцералния тип, тип ябълка или андроиден тип затлъстяване е рисковият, защото повишава риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване, захарен диабет, развитие на инсулинова резистентност и свързаните с инсулиновата резистентност по-нататъшни усложнения“, допълни за предаването „Закуска на тревата“ д-р Ивета Недева.

Тя съобщи, че около 30 % от възрастното население има метаболитен синдром:

„Още по-тревожното е, че този възрастов праг с годините намалява. Метаболитен синдром се наблюдава дори и при подрастващи, и при деца. Заради тези фактори на околната среда, които в последните години оказват особено голямо влияние за затлъстяване и оформянето на разгърнат метаболитен синдром“.

Метаболитен синдром (МетС) е комбинация от затлъстяване с други болестни състояния на хомеостазата на мазнините, захарите и белтъчините в организма, която увеличава риска за развитие на сърдечно-съдово заболяване и диабет.

Източник: БНР

Скок на инфаркти и инсулти

Мозъчен удар поваля повече жените, сърдечен – мъжете

Скок на инфаркти и инсулти отчитат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Сърдечен удар е покосил 5323 българи от началото на годината до края на месец юни. За сравнение за същия период година по-рано броят на пациентите е бил 5116. Сходна е тенденцията и при мозъчните удари, които са повалили 22 421 души за първите шест месеца на тази година при 21 761 за полугодието на изминалата. Това напълно съвпада с прогнозата на лекарите, които алармираха, че заради пандемията много хора изобщо не стигат до болница и не търсят лекарска помощ, което доведе до изкуствен спад на случаите.

Според статистиката на всеки три месеца повече от 10 хил. нашенци прекарват инсулт, а над 1300 от тях умират. Това значи, че само за една година жертвите на мозъчен удар са над 5600. Що се отнася до сърдечния, той поваля около 2500 души за тримесечие, като около 200 от тях не оцеляват. Така смъртните случаи вследствие на инфаркт са по-малко от 1000 годишно.

Само за първите шест месеца на тази година инсултите и инфарктите общо са отнели живота на 3 хиляди българи. Разликата в смъртността не се дължи само на по-големия брой мозъчни удари, а и на това, че една голяма част от пациентите изобщо не достигат до модерния начин на лечение, познат като тромболиза.

Данните показват още, че жените над 55 г. стават по-често жертва на инсулти, а мъжете над 55 г. – на инфаркти. Далеч по-тревожна е обаче тенденцията все по-млади пациенти да бъдат засягани от сърдечно-съдови болести. Така например 74 българи, които все още не са навършили 35 г., са повалени от инсулт през 2021 г., а за първите шест месеца на тази година броят им е 46. Други 50 млади нашенци са застигнати от инфаркт през изминалата година, а за първото полугодие на тази броят им е 23.

Източник: в-к Телеграф

Необходима е 100% реимбурсация на модерни сърдечно-съдовите терапии

Необходима е 100% реимбурсация от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на редица животоспасяващи терапии за сърдечносъдови заболявания. Основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци.

Отнася се до превенция на внезапна сърдечна смърт, ендоваскуларно лечение на аортна аневризма, дисекация и руптура, както и катетърна аблация на предсърдно мъждене.

Това стана ясно на кръгла маса под надслов „Затрудненият достъп на българските пациенти до модерно лечение на сърдечносъдови заболявания“.

На нея присъстваха медицинският директор и началникът на Клиниката по кардиология и ангиология към Университетската болница Аджибадем Сити Клиник проф. д-р Иво Петров, както и завеждащият Сектора „Електрокардиостимулация“ в УМБАЛ „Св. Анна“ доц. д-р Васил Велчев.

Статистиката за хората със сърдечносъдови заболявания у нас е стряскаща, заяви проф. Петров. Над три пъти по-висок е средният коефициент за смъртност у нас от сърдечни и съдови заболявания в сравнение с Европейския съюз.

По данни на Евростат през 2019 г. от болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това означава, че 64.4% от смъртните случаи за същата година са вследствие на сърдечни и съдови заболявания, което е 998 души на 100 000 население.

“Модерните методики (ендоваскуларни импланти) ни дават шанс на всички нас за подобряване на състоянието на пациентите, но в България те са по-трудно достъпни”, обясни проф. Петров.

Той обърна специално внимание на ендоваскуларното лечение на аорта, до което според него е необходимо да се подобри достъпа на пациентите в България като се увеличат обемите и процента на реимбурсация от страна на НЗОК.

Ако не се направи навременно лечение на такъв тип заболяване, смъртността се увеличава. „Като лишаваме пациентите от тази терапия, ние ги обричаме на смърт“, заяви проф. Петров.

Доц. Велчев се спря на превенцията на внезапната сърдечна смърт (ВВС). Тя е нетравматично, неочаквано събитие, което настъпва до 1 час от началото на симптомите при липса на история за сърдечно заболяване.

В 90% от случаите се проявява като много бърз пулс, несъвместим с поддържане на циркулацията на кръвта.

Данните сочат, че годишно в света от проблеми със сърцето си умират приблизително 17 млн. души, като при около 25% от тях причината е внезапна сърдечна смърт. При половината от тези случаи внезапната смърт е първи симптом, а в България 9 от 10 пациента не оцеляват.

Понякога рискът от внезапна смърт може да се предвиди, като показатели за това са преживян сърдечен арест или инфаркт, при проследяване на помпената функция на сърдечния мускул, при наличие на фамилна обремененост и извършване на генетичен анализ.

За съжаление при голяма част от жертвите те не са налични и единственият им шанс при възникване на ВСС е оказване на първа помощ и употреба на автоматични публични дефибрилатори.

“Превенцията на ВСС е възможна чрез имплантируеми кардиовертер дефибрилатори – еднокухинен, двукухинен или ресинхронизиращ дефибрилатор. Проблемът е, че тези медицински изделия се покриват частично от НЗОК и пациентите е необходимо да си доплащат, като в зависимост от устройството сумата може да достигне до 8 хил. лв.

За да се избегнат голяма част от смъртните случаи при тези пациенти, е необходимо да се осигури 100% реимбурсация от страна на НЗОК, без да се налага – пациентът да доплаща за имплантация и реимплантация на устройство, спасяващо живот”, обясни доц. Велчев.

По думите му имплантируемите кардиовертер дефибрилатори са 100% ефективна терапия при сърдечен арест. Именно затова е важно да бъдат напълно заплащани от НЗОК, а усилието на кардиологичната общност да е насочено към разпознае рисковите пациенти. “Рискът от ВСС може да бъде сведен до нула, ако разпознаем кой има нужда от протекция и го защитим”, каза доц. Велчев.

Експерти призовават за създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве

Експерти в сферата на здравеопазването се обединиха в около идеята да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да подобри превенцията, диагностиката и лечението в за тази сфера. Това се случи по време на конференция на тема „Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план“. Събитието бе организирано от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве. На срещата присъстваха представители на съсловните и браншови организации, институциите, бизнесът и медиите. Специален гост беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество.

Основен фокус на дискусията беше Планът за справяне със сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве (EАССЗ), обединяващ здравните специалисти, пациентите, застрахователите, изследователите и индустрията. Той има за цел да намали с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 г., да подобри достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и да създаде мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със ССЗ. Една от основните препоръки на Плана е създаването на Национален такъв, който да отразява реалната ситуация в държавите в Европейския съюз.

Присъстващите обсъдиха възможностите за мултисекторно сътрудничество, както и необходимостта от инвестиции и публично-частни партньорства в здравния сектор.

„Би било добре да започнем да говорим за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания. Това ще е смяна на парадигмата и Европейския план ще е предпоставка за това“, каза при откриването проф. Асен Гудев, председател на Дружество на кардиолозите в България.

Проф. д-р Стeфан Ахенбах подчерта, чепандемията от COVID-19 разкри необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, така и за хората, изложени на риск от такива. „Европейският план за сърдечно-съдово здраве призовава за координирани действия за справяне с последиците от ССЗ в целия ЕС, което ще бъде от полза както за обществата, така и за  икономиките. Всеки европейски гражданин ще трябва да получи висококачествена оценка на сърдечно-съдовия риск независимо от това къде живее. Същевременно е неоходимо всички пациенти със ССЗ да имат достъп до структурирани здравни грижи, които се фокусират върху техните индивидуални нужди и терапевтични цели. За да се постигне това трябва да се фокусираме върху първичната превенция на населението, подобрения във вторичната превенция чрез навременно откриване, равен достъп до висококачествено насочено към пациента мултидисциплинарно здравно обслужване и по-продължително наблюдение и рехабилитация“, каза проф. Ахенбах.

Деян Денев, директор на Асоциация на научноизследователските фармацевтични поизводители в България (ARPharM) припомни, че продължителността на живота в държавите на ЕС се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко отколкото гражданите на 5-те най-големи страни в съюза. „Въпреки наличните медикаменти, инвестирания бюджет за здравеопазване и стратегии за намаляване на риска от неблагоприятни сърдечно-съдови събития, грижите за пациентите с атеросклеротични съдови заболявания остават недостатъчни. Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 млрд. лева, включваща директни и индиректни разходи, и нереализирани приходи. Същевременно фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства и се явява като кредитор на здравната система. Фармацевтичните компании покриват разликата между реалните нужди на пациентите и държавния бюджет за лекарства“, каза Деян Денев.

Данните сочат, че ССЗ (основно инфарктите и инсултите) остават водеща причина за смърт в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци и струват на икономиката на Европейския съюз 210 млрд. евро всяка година. Сърдечно-съдовите заболявания са най-голямото здравно предизвикателство в Европа, което допълнително беше усложнено от COVID-19.

Само в България всяка година от болести на кръвообръщението загиват между 70–75 хиляди души, което представлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души, което е около три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у
нас е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС.