Нашата мисия – да намалим броя на болните от сърдечно-съдови заболявания

България е лидер в Европейския съюз по неблагоприятни здравни показатели. У нас очакваната продължителност на живота е няколко години по-ниска от тази за Европа. Страната ни е на първо място по сърдечно-съдови заболявания под 65-годишна възраст, а по последни данни на Евростат смъртността от мозъчно-съдови инциденти е 7.7 пъти по-висока от тази на Люксембург. Всеки пети пълнолетен в България е със сърдечно-съдови проблеми или диабет. Статистика на Евростат показва, че България е на първо място в Европа и в още една негативна класация – сърдечно-съдови заболявания на хора под 65 години. Затова специалистите казват, че профилактиката трябва да започне от ранна възраст. Сред основните рискови фактори за възникването на заболявания на сърдечно-съдовата система са високото кръвно налягане и тютюнопушенето. Рискови фактори са още стресът, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци и употребата на повече сол. Друг проблем за България се оказва внезапната смърт от сърдечно-съдово заболяване извън болниците. Сърдечно-съдовите заболявания са предимно при мъжете, но по-голям е броят на жените, които споделят със специалисти, че имат подобен проблем.

Фондация „От сърце“ си поставя за цел да се бори за намаляване на броя и смъртността от сърдечно-съдовите заболявания у нас.

Научете повече за заболяванията на сърцето и медицински състояния

Инфаркт на миокарда

Инсулт

Сърдечна недостатъчност

Атеросклероза

Внезапна сърдечна смърт

Хипертония

Предсърдно мъждене

Ритъмни и проводни нарушения

Проф. Петров говори за непостигнатите висини в родното здравеопазване

„Практиката да се лекуват чужденци в България се обърна наопаки от 15-20 години, а именно в момента много българи бързат и намират подходящо лечение в чужбина. Това по-бавно наваксване на разликата в медицината е една от причините. Въпреки че разполагаме с все още много добро медицинско образование, 1/3 от колегите, които учат медицина, учат и немски или испански език, за да се реализират в Европа като специалисти. Фактът е обаче, че те търсят не само по-добро заплащане, те търсят развитие. А развитие без високи технологии и без съответното финансиране за тях, няма как да им бъде осигурено“. Така отговори на въпрос защо българите търсят медицинска помощ в чужбина, а не у нас, медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.

Той даде пример с това, че в клиниката на професор Чирков младите специализанти, сред които той самият, са получавали по 12-13 долара заплати навремето и посочи, че от тогава досега има огромно развитие в тази посока: „Не можем да си затваряме очите – този луфт между западната медицина и тази у е по-малък, но все още не е наваксан. А Турция, която дори не е в ЕС, не само го е наваксала, но се мери с най-високите нива на медицина в света“.

По отношение на множеството непостигнати висини в родното здравеопазване професорът посочва като основен проблем финансирането и целевото финансиране. „Корупция има, тя е завладяла цялото общество. Късно или не, крайно време е гражданското общество да направи така, че да има сериозна нетърпимост към плащането под масата. Този модел е направил и нас като индивиди да мислим по този начин. Промяната трябва да започне още от образованието и да има нетърпимост към корупцията на всички нива –  в здравеопазването, в държавната администрация, в съдебната система, в полицията. В момента по никакъв начин не можем да се похвалим с изкореняване на корупцията“, уточнява той.

И допълва: „В един от отчетите на НЗОК се цитираше с колко повече са се увеличили средствата, които тя е заплащала за лечение на българи в чужбина. Аз самият всеки месец подписвам такива експертни становища с ясното съзнание, че правя добро. Ние лекарите имаме съзнание за дефицитите в нашето здравеопазване. Един от големите проблеми е неправилното нецеленасочено финансиране. Болниците, които са изпразнени от съдържание, тежат на системата без да се закриват, а трябва да отпаднат от системата, защото нямат принос към здравеопазната, когато е толкова прераздута.

А България може да бъде притегателно място за здравен туризъм отново. Повечето от кубинските рехабилитатори са обучавани у нас. В момента именно рехабилитационната медицина на Куба е притегателно място за лечение на хора от цял свят, а тези хора са се обучавали в България. В момента нашата рехабилитационна медицина е поставена в задния двор, никой не обръща внимание нито на нея, нито на профилактиката. За съжаление явно от там не може да има течове…“

Излагането на радон може да повиши риска от инсулт

Ново изследване показва, че излагането дори на умерени нива на радон – невидим газ без мирис, който е втората водеща причина за рак на белия дроб, е свързано с повишен риск от инсулт. Изследването е публикувано в онлайн изданието на Neurology, медицинското списание на Американската академия по неврология.

Изследвайки излагането на радон при участнички на средна и по-напреднала възраст, авторите му са установили повишен риск от инсулт. Рискът е по-голям сред жените, изложени на високи и дори умерени концентрации на замърсителя на въздуха в помещения, в сравнение с тези, които са били изложени на най-ниски концентрации.
Проучването не показва причинно-следствена връзка, а само установява зависимост между излагането на радон в жилищата и риска от инсулт.

„Радонът е естествен радиоактивен газ, който се получава при разпадането на метали като уран или радий в скалите и почвата. Газът може да проникне в жилищата през пукнатини в стените и подовете на мазетата, строителни фуги и пролуки около тръбите“, се посочва в съобщението за медиите.
„Ролята на радона за появата на рак на белия дроб е установена. Въпреки това досега се знае много малко за ролята му в епидемиологията на сравнително често срещани сърдечносъдови заболявания като инсулта“, казва водещият автор на изследването д-р Ерик Уитсел от университета на Северна Каролина в Чапъл хил, САЩ.

Изследването включва 158 910 участнички на средна възраст 63 години, които в началото не са имали инсулт. Те са наблюдавани средно в продължение на 13 години. В хода на изследването участничките са прекарали общо 6979 инсулта.
За целите му жените са били разделени на три групи, изложени съответно на висока, средна и ниска концентрация на радон в районите, в които живеят.

Вземайки предвид фактори като тютюнопушене, диабет и високо кръвно налягане, изследователите са установили, че за участничките от групите, изложени на висока и средна концентрация на радон, рискът от инсулт е бил съответно с 14 процента и 6 процента по-висок.

Специалистите отбелязват, че са необходими допълнителни изследвания, за да бъдат потвърдени резултатите. Евентуалното им потвърждаване ще даде възможност да се обърне внимание на един нов рисков фактор за инсулт и в крайна сметка да се подобри общественото здраве.

Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене“

Уважаеми колеги,

От името на Организационния комитет и лично от свое име имам удоволствието да Ви поканя на Научен симпозиум „Индивидуализиран подход при предсърдно мъждене през 2024г.“, който ще се проведе в периода 23-24 февруари 2024 г. в DoubleTree by Hilton, гр. Пловдив.

Скорошните научни открития в областта на ПМ ни помогнаха да разберем по-добре патогенезата му, подлежащия субстрат, мястото на интервенционалната терапия в лечението му. Стъпвайки на това Американската кардиологична асоциация пренаписа препоръките си и ги публикува само преди два месеца. Очакваме тази година европейското кардиологично дружество да ги последва. 

Кои са проучванията променили американските препоръки, кои са основните акценти на новия гайдлайн, как биха променили ежедневната ни практика? Отговорите на тези и много други въпроси ще може да чуете по време на Научния симпозиум. Ще имате възможност да зададете и въпросите, които Ви вълнуват, на водещи експерти в областта.

Научното съдържание ще е фокусирано върху ранната диагностика и превенция на заболяването, профилактиката на тромбоемболични събития с акцент върху антикоагулантното лечение при специфични ситуации. Ще бъдат обсъдени предимствата и недостатъците на консервативното и интервенционалното лечение при предсърдното мъждене и как да изберем оптималния подход за нашите пациенти. 

Ще бъдат представени актуалните препоръки за катетърна аблация на ПМ, a в специална live-in-the-box сесия ще дадем нагледна представа за това как протича една електрофизиологична процедура и какво да очакват лекарят и пациентът. 

Програмата съдържа и практически насочени сесии, фокусирани върху проблеми, с които се сблъскваме в ежедневната клинична практика, като проследяването на пациентите след катетърна аблация – какво да правим при рецидив, кога считаме процедурата за успешна, потенциални усложнения, за които да мислим.  

Ще Ви очакваме!

С уважение,
Красимир Джинсов, FESC
Председател на ССКЕБ

Инфарктът и инсултът – водеща причина за смъртност в България

Водещата причина за смърт в България са сърдечно-съдовите заболявания, като относителният им дял е 59.8%. Най-честата причина за смърт са мозъчносъдови болести (инсулт) и исхемична болест на сърцето (инфаркт). Това показват данните на Националния център по Обществено здраве и анализи към МЗ, представени от НСИ.

Хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения през 2022 г. показват увеличение – с 184 723 от 2 013 020 през 2021 г. на 2 197 743 през 2022 година. Най-честата причина са болестите на органите на кръвообращението, храносмилателната система, новообразуванията, болестите на дихателната система, болестите на пикочо-половата система, травмите, отравяниятаи т.н.

Населението у нас продължава да застарява. В края на 2022 г. относителният дял на лицата на възраст над 65 години е 23.5%, докато относителният дял на младото население от 0 до 17 години е 17.1%.

Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. От населението на страната 4 746 710 души, или 73.6%, живеят в градовете, а 1 701 000 души, или 26.4% – в селата. По-голямата част от общия брой на населението са жени – 51.9%. Процесът на остаряване е по-силно изразен в селата, отколкото в градовете. Относителният дял на възрастното население (65 и повече години) в селата е 28.3% и е 1.3 пъти по-голям, отколкото в градовете – 21.8%. Делът на младото население (до 17 години) в селата е 16.3%, а в градовете – 17.3%.

През 2022 г. у нас са родени 56 596 деца. Коефициентът на общата раждаемост през 2022 г. е 8.8‰. В градовете и селата раждаемостта е била съответно 8.8 и 8.5 на хиляда души от населението. В териториален аспект раждаемостта е най-висока в областите Сливен – 12.2‰, София (столица) – 10.0‰, Пловдив – 9.7‰, Ямбол – 9.6‰, Варна – 9.2‰, Ловеч – 8.8‰, Пазарджик – 8.8‰, София – 8.8‰. С най-ниска раждаемост през 2022 г. са областите Смолян – 5.1‰, Видин – 6.8‰, Перник – 6.9‰, и Русе – 7.0‰.

Възрастовите показатели на жените показват, че с най-висока стойност е показателят сред жените на възраст от 25 до 29 години, следван от показателя сред жените на възраст 30 – 34, 20 – 24 години и сред по-младите майки на възраст от 15 до 19 години.

Високата смъртност продължава да е един от основните демографски проблеми. През 2022 г. броят на починалите лица е 118 814 души, или с 30 181 души по-малко в сравнение с 2021 г., а коефициентът на общата смъртност е 18.4 на хиляда души. Смъртността на населението в градовете е 16.0 на хиляда, а в селата – 24.9 на хиляда души. Най-висока е смъртността в областите Видин, Габрово, Монтана, Кюстендил, Перник, Ловеч, Враца, Плевен, Русе, Силистра, Велико Търново, Добрич, а най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Благоевград, Варна и Бургас.

През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година. Техният брой е с 52 по-малък в сравнение с предходната година. По области детската смъртност варира в границите от 0.9 на хиляда живородени в област Кърджали до 11.6 на хиляда в област Ямбол. В повече от половината от областите детската смъртност е над средното ниво за страната. Основните причини за умиранията на децата на възраст под една година през 2022 г. са: някои състояния, възникващи в перинаталния период (220.9 на сто хиляди живородени); вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (84.8 на сто хиляди живородени).

Иновативно изследване открива тежка сърдечна болест

Нова система дава шанс за диагностициране на микроваскуларна болест на сърцето. Пионери в иновативната процедура са екипа на доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Заболяването се отнася до промени в структурата и функцията в най-малките съдове (с диаметър под 1 мм.) на сърцето.

Промените в микроциркулацията на сърцето предизвикват стенокардни (гръдни) болки, умора и задух при движение. При такива пациенти коронарографията не се установява големи стеснения по видимите съдове. Именно поради тази причина до момента много често диагнозата микроваскуларна болест остава неразпозната, а пациентите с нея не са лекувани. Причината е невъзможността за поставяне на диагнозата.

„Микроваскуларната болест засяга тези съдове на сърцето, които са „невидими“ за нас по време на коронарографията. Тук трябва да отбележим, че коронарографията е златният стандарт в изследването за заболявания на сърцето.“, обяснява доц. Валери Гелев, началник на Клиника по кардиология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

Проучванията в световен мащаб определят микроваскуларната болест като „новото лице“ на исхимичната болест на сърцето. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) представлява засягане на съдовете на сърцето, по-точно на неговите артерии. Тя е тясно свързана с атеросклерозата, при която съдовете се променят – най-често се стеснява луменът (просветът) им и може да се стигне до тяхното запушване. Това нарушава кръвоснабдяването на сърцето (миокарда), което е свързано с появата на различни симптоми.

„При микроваскуларната болест на сърцето не се виждат и наблюдават големи промени при епикардните съдове (големите съдове на сърцето), които ние виждаме по време на коронарографията и които бихме могли да стентираме и байпасираме. Всъщност болестта е в малките съдове и тя засяга около 30% от населението. При пациентите с това заболяване ние наблюдаваме симптоматика и оплаквания, които нарушават значително качеството на живот, но коронаграфията при тях показва, че коронарните съдове са добре и не е необходима интервенция.“, допълва доц. Валери Гелев.

Микроваскуларната болест на сърцето е с лоша прогноза, съпоставима с тази на пациенти с епикардни лезии, а според някои проучвания прогнозата е дори по-лоша. Диагнозата е по-често срещана при жени. До скоро в световен мащаб се е приемало, че при пациентите с оплаквания, при които коронарните съдове са „чисти“ и нямат проблем, не е налице сериозен проблем, касаещ продължителността и качеството на живот на самия човек.

Проучвания в последните години и ангажираността на най-изявените специалисти в областта на кардиологията в световен мащаб, обаче, установяват, че прогнозата на хората с микроваскуларна болест на сърцето е съпоставима с тази на пациенти, които имат стенози (стеснения) по големите съдове на сърцето.

Иновативното за страната ни изследване е инвазивно и към момента се извършва единствено от екипа на доц. Гелев. Процедурата се провежда по специфичен метод, при който в съда се въвежда специален катетър, чрез който се измерва коронарният кръвоток. Така специалистите получават индекси, показващ дали малките съдове на сърцето са засегнати. Чрез процедурата инвазивните ни кардиолози могат да оценят както заболяването на епикардните артерии, така и наличието на микроваскуларна болест.

„Освен, че изследването е значим напредък в диагностиката, практическото значение е, че болните, имайки поставена тази диагноза, могат да бъдат лекувани адекватно. Ние можем да стратифицираме риска, да лекуваме рисковите им фактори, както и симптоматиката. Така повлияваме значително на качеството на живот на тези хора. Лечението на заболяването е медикаментозно. Това изследване се провежда в световен мащаб едва от няколко години и шансът да можем да го извършваме и в страната ни е много голям и важен. Вече прилагаме метода и целта ни е изследването да стане рутинно и част от ежедневната ни практика. Изключително важно е тази диагноза да се открива и да е ясна, защото обикновено при липса на промени в големите коронарните съдове, пациентите се третират като здрави, а това е много далеч от истината, защото те също страдат от сериозно заболяване“, споделя дож. Гелев.

С агресивна и подходяща медикаментозна терапия на рисковите фактори и на заболяването, пациентите получават значително подобряване на прогнозата и изключително подобряване на качеството им на живот.

„Имаме възможност да извършваме изследването и по време на коронарографията. Ако установим, че няма лезии на големите съдове, то веднага можем да извършим и проверка на малките съдове. През клиниката ни премина първият пациент за страната ни, който вече има поставена диагноза и назначена терапия.“

Съвместните усилия по пътя за възможност изследването да бъде достъпно в България са изключително големи и значими за пациентите в страната ни.

Поставиха четири байпаса по минимално инвазивен път с достъп между ребрата

Първата в България минимално инвазивна байпас-операция на сърце, в хода на която са поставени четири байпаса, бе извършена успешно в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, съобщават от лечебното заведение. Зад достижението стоят кардиохирурзите д-р Андрей Неутов, д-р Кристиянна Мавродиева и д-р Мария Гаралова, заедно с д-р Радостина Кожухарова (анестезиолог), д-р Ясен Гецов (анестезиолог), Теодора Кюркчиева (перфузионист) и ст. мед. сестра Гергана Николова.
Екипът, ръководен от д-р Неутов, получава достъп до сърцето през едва десетина сантиметра отвор между две от ребрата на пациента.
Техниката, която специалистите прилагат, включва и използване на апарат „изкуствено сърце-бял дроб“ и временно спиране на сърцето. Това позволява относително лесно извършване на пълна реваскуларизация на сърцето (зашиване на всички необходими байпаси) на 69-годишния пациент.
При класическата операция гръдният кош се отваря посредством разрез в средата на гръдната кост от около 20 см, а в този случай – операцията е същата по обем, но хирургичната травма е значително по-малка, няма никакво разрязване на гръдната кост, възстановяването е по-бързо, козметичният ефект е значително по-добър. Не на последно място се избягват редица евентуални усложнения.
„В последните няколко години минимално инвазивната байпас-хирургия на сърцето активно се развива в Европа и по света. Колкото повече се стараеш да оперираш сърце през по-малък разрез, без да го виждаш цялото, толкова повече разбираш, че това не само е възможно, а и че е нормален ход на еволюцията в сърдечната хирургия. Много се радвам, че вървим успоредно с тенденциите“, споделя д-р Неутов.
Отделението по кардиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, ръководено от д-р Асен Келчев, има значителен натрупан опит в извършване на оперативни интервенции с малък разрез между ребрата или с частично отваряне на гръдната кост при проблеми със сърдечни клапи, а множеството преминати обучения във водещи европейски клиники е част от задължителния път към осигуряването на този тип умения и достижения за екипа.

С 30% да се намали преждевременната смърт от сърдечно-съдови заболявания до 2030 г.

С 30% да се намали преждевременната смърт от сърдечно-съдови заболявания до 2030 г. цели Националният план за сърдечно-съдово здраве. Той беше представен от ръководството на Дружеството на кардиолозите в България на VI конгрес на Българския лекарски съюз.

Тази амбициозна цел е поставена от Европейското дружество по кардиология и от Европейския алианс за сърдечно-съдови заболявания, каза пред Радио София председателят на ДКБ доц. д-р Васил Трайков.

„Това ще изисква доста работа и сериозни усилия от страна на всички не само в България, но и в Европа, за да се постигне тази цел. Ние също приемаме тази цел, макар че много ще се радваме, ако постигнем дори 20% намаляване на преждевременната смъртност. Да, 30% е цифрата, която е заложена, ние ще се стремим към нея, но при тази ситуация, в която в България честотата на сърдечно-съдовите заболявания е толкова висока, всяко едно намаление би била голяма стъпка напред“, обясни доц. Трайков.

Той добави, че приоритетите в Националния план за сърдечно-съдово здраве са заложени и в Европейския план. Една от основните цели е да се осигури адекватна превенция.

„Да не допускаме българските граждани да стават сърдечно-съдови пациенти, а тези, които вече са изложени на риск, да бъдат третирани адекватно, така че да се намали този риск. За тези, които вече са се разболели трябва да направим всичко, за да намалим риска от усложнения или прогресия на заболяването“, каза председателят на Дружеството на кардиолозите в България.

Приоритет в Националния план е и осигуряването на ранна диагностика и съвременно лечение на заболелите, уточни доц. д-р Васил Трайков. Той добави, че ще се работи и върху дигитализацията, както и върху ранната рехабилитация на пациентите.

6-има български кардиолози взеха успешно Европейския изпит по кардиология

Те бяха наградени на специална церемония, организирана от Дружеството на кардиолозите в България

Шестима български кардиолози преминаха успешно Европейския изпит по кардиология, който се проведе през юни, съобщиха от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Той се провежда от Европейското дружество по кардиология (ESC), а България е пълноправен участник в инициативата от 2021 г.

Председателят на Дружеството на кардиолозите в България доц. Васил Трайков обяви на специалната церемония, оргазирана от ДКБ, че големият им успех е безспорен, като допълни: „За да се реализира този успех за българската кардиология трябва на първо място да благодарим на тримата ментори на процеса – проф. Асен Гудев, проф. Кирил Карамфилов и проф. Николай Рунев“.

Проф. Гудев – бивш председател на ДКБ подчерта, че справяйки се с този изключително труден изпит, те са поставили България на картата на Европа. Бъдещият председател на съсловието – проф. Карамфилов допълни, че вече има доказателство, че българската кардиология е неделима и важна част от европейската. Проф. Рунев от своя страна сподели опит на свой колега от Швейцария, който си е взел три месеца отпуск, за да се яви успешно на европейския изпит.

Ето и имената на кардиолозите, преминали успешно европейският изпит по Кардиология: д-р Ния Милева от СБАЛК „Медика Кор“ – Русе, д-р Слави Яков от УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Себастиан Ранчев от УМБАЛ “Александровска”, д-р Николай Поройлиев от УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“, д-р Стоян Стефанов от УМБАЛ „Проф. д-р Александър Чирков“ („Св. Екатерина“ и д-р Кирил Джоманов от УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Всички са се представили отлично, като резултатите им са над валидираната от борда на EECC оценка за преминаване – 62 правилни отговора от 120 въпроса, обясниха от ДКБ и допълниха, че се гордеят с постигнатото и поздравяват колегите си. Това е част от инициативата на дружеството за стимулиране на младите български кардиолози и специализанти по кардиология да се присъединят към голямата група от европейски кардиолози чрез успешно преминаване на европейския изпит на ESC. Изпитът обхваща различни области от кардиологията и се базира на клинични случаи. Провежда се онлайн в рамките на 3 часа.

Европейското кардиологично дружество организира и провежда изпит за Европейска диплома по кардиология от 2018 г. До 2020 г. България е била със статут на „наблюдател”.

Доц. Трайков обяви наградата за отличилите се – ДКБ ще поеме участието на всеки един от лекарите с европейска диплома на международен конгрес по кардиология, като са включени и в програмата за следващото зимно училище и на експертната среща по кардиология, за да споделят опит с колегите си и така да им помогнат да се подготвят за успешно полагане на европейския изпит по кардиология.

Проф. Иво Петров: Гласовите команди на дефибрилатора водят този, който е решил да помогне

Световният ден на рестартирането на сърцето се отбелязва всяка година на 16 октомври. Основната му цел е повишаване на информираността на обществото за сърдечния арест и популяризиране на уменията за сърдечен масаж и изкуствено дишане, както и автоматична външна дефибрилация. Инициативата стартира през 2015 г. от Европейския съвет по ресусцитация с подкрепата на Европейския парламент, а през 2018 г. започва да се отбелязва в цял свят.

Седем от десет сърдечни ареста се случват на обществени места, но по-малко от 20% от гражданите оказват първа помощ, тъй като не са обучени за това. По предложение на професор Иво Петров в столичното метро бяха поставени дефибрилатори.

„Най-голямото предизвикателство е, че трябва да се компенсира е дна огромна пропаст между европейската практика и това, което се случва в България. Законопроектът, който подготвихме, вече е внесен в здравната комисия на парламента. Но с приемането на закона няма да свърши работата“.

За да има ранна дефибрилация, на всички обществени места трябва да има инсталирани автоматични външни дефибрилатори, посочи професорът.

Гласовите команди на дефибрилатора водят този, който е решил да помогне. Те идват от изкуствен интелект и не само как да постави лепенките и да извърши електрошока, но и дали прави външния сърдечен масаж правилно. Дефибрилаторите не трябва да останат като едни брошки. Трябва да бъдат използвани от всички институции и хората да бъдат обучавани. Важно е населението да бъде подготвено и да разбере, че не става въпрос за нещо сложно“

България продължава да е на едно от първите места по смъртност от сърдечно-съдови заболявания заради изобилието на рискови фактори, като тютюнопушене, затлъстяване, високи нива на холестерола и стрес, обясни още проф. Иво Петров.

Доц. Васил Трайков: България е във върха на черната статистика по сърдечно-съдови заболявания

Българското сърце не е по-болно от това на останалите народи, само че хората, засегнати от сърдечно-съдови заболявания са много, заяви в студиото на „Панорама“ доц. Васил Трайков, председател на Дружеството на кардиолозите в България. 

„България е във върха на черната статистика, губим страшно много хора от сърдечно-съдови заболявания, много повече от средното ниво за Европа.“

По думите му, в България има 7-8 пъти по-голяма вероятност човек да загине от инсулт, едно мозъчно съдово заболяване, отколкото например в Люксембург.   

„Причините са много. Една от тях е начинът ни на живот. Здравната култура на българите – там има голяма нужда и възможност за подобрение. И ние лекарите имаме роля – с превенция, с профилактика на тези състояния, да не допускаме човек да стигне до тези заболявания.“

Вижте цялото интервю тук