Нашата мисия – да намалим броя на болните от сърдечно-съдови заболявания

България е лидер в Европейския съюз по неблагоприятни здравни показатели. У нас очакваната продължителност на живота е няколко години по-ниска от тази за Европа. Страната ни е на първо място по сърдечно-съдови заболявания под 65-годишна възраст, а по последни данни на Евростат смъртността от мозъчно-съдови инциденти е 7.7 пъти по-висока от тази на Люксембург. Всеки пети пълнолетен в България е със сърдечно-съдови проблеми или диабет. Статистика на Евростат показва, че България е на първо място в Европа и в още една негативна класация – сърдечно-съдови заболявания на хора под 65 години. Затова специалистите казват, че профилактиката трябва да започне от ранна възраст. Сред основните рискови фактори за възникването на заболявания на сърдечно-съдовата система са високото кръвно налягане и тютюнопушенето. Рискови фактори са още стресът, недостатъчната консумация на плодове и зеленчуци и употребата на повече сол. Друг проблем за България се оказва внезапната смърт от сърдечно-съдово заболяване извън болниците. Сърдечно-съдовите заболявания са предимно при мъжете, но по-голям е броят на жените, които споделят със специалисти, че имат подобен проблем.

Фондация „От сърце“ си поставя за цел да се бори за намаляване на броя и смъртността от сърдечно-съдовите заболявания у нас.

Научете повече за заболяванията на сърцето и медицински състояния

Инфаркт на миокарда

Инсулт

Сърдечна недостатъчност

Атеросклероза

Внезапна сърдечна смърт

Хипертония

Предсърдно мъждене

Ритъмни и проводни нарушения

Как се справя сърцето с летните горещини?

Екстремните горещини могат да имат сериозни последици за здравето на сърцето, особено при хора с предшестващи сърдечносъдови заболявания. Отговорът на тялото при високи температури изразяващо се в дехидратация, повишени метаболитни нужди, хиперкоагулация, електролитния дисбаланс и системен възпалителен отговор могат да поставят сърцето пред сериозно изпитание.
По време на екстремни горещини настъпва увеличаване на кожния кръвен поток, като компенсаторна реакция, за да се постигне охлаждане на тялото чрез изпотяване и изпаряване на вода. Тази физиологична реакция може да доведе обаче до дехидратация и хемоконцентрация и по този механизъм е възможно да настъпят състияния на хиперкоагулация и електролитен дисбаланс.
Състоянията на хиперкоагулация са предпоставка за образуване на тромбози в артериите или венозната система, които от своя страна могат да доведат до остри коронарни събития или инсулт. Електролитните нарушения, предимно загубата на Na+, K+, Mg+ могат да са предпоставка за настъпване на сърдечни аритмии.
Освен това дехидратацията може да активира симпатикусовата нервна система, което води до увеличаване на сърдечната честота и сърдечните метаболитни нужди. При пациенти с предшестващо сърдечносъдово заболяване, това може да причини несъответствие между кислородните нужди и кислородната доставка, предизвиквайки исхемични инциденти и дори разкъсване на плака, завършващо с инсулт или инфаркт.
Активирането на хемодинамиката може да доведе до влошаване на клиничното протичане на някои клапни пороци. Поради всички тези отклонения се препоръчва пациентите да бъдат особено бдителни и да обръщат повече внимание на оплакванията си през летните месеци. Основните проблеми, с които могат да се сблъскат пациентите могат да се обобщят по последния начин.
Вариации на артериалното налягане. Тенденцията е към понижаване на стойностите на артериалното налягане през горещите месеци. Това се дължи на факта, че горещините водят до периферна вазодилатация, а също така могат да потенцират ефекта на някои антихипертензивни медикаменти.
В повечето случаи се налага редуциране на дозата на антихипертензивната терапия на половина, а в нередки случаи дори преустановяването й за кратък период от време. Препоръчително е централно-действащите медикаменти и диуретиците да бъдат изключени от терапията в летните месеци, освен при пациентите със СН.
От друга страна резките температурни колебания могат да са причина за покачване на стойностите на АН. Честотата на хипертоничните кризи през летните месеци не е рядка. Те се дължат предимно на патогенетичния механизъм свързан с дехидратация, загуба на съдов обем и компенсаторно активиране на симатикусовата нервна система. Често в хода на високите температури и температурни вариации настъпи труден амбулаторен контрол на стойностите на АН при предшестващ добър такъв.
Бъдете бдителни относно изявата на сърдечни аритмии. Активното потене и загубата на течности през кожата може да доведе до загуба и на различни електролити-K+, Na+, Mg 2+. Електролитния дисбаланс от своя страна е предпоставка за тригериране на различни аритмии- камерни и надкамерни. Адекватната хидратация и богатия прием на плодове и зеленчуци спомага съществено за възстановяване на електролитното развновесие. При нужда е възможно това да бъде подпомогнато посредством прием на различни хранителни добавки и допълнителни медикаменти.
Синкопите и ортостатичната хипотония са често усложнение при по-възрастните пациенти в летните месеци. Топлинният синкоп се нарича още ортостатично замайване. Топлинния синкоп настъпва в условията на дехидратация и аклиматизация на организма към високи температури или интензивна работа в гореща среда. Постепенната климатизация и плавно излагане на високи температури в продължение на 10-14 дни чрез прогресивно увеличаване на продължителността и интензивността на работа спомага за избягването им. Аортната стеноза, особено високостепенната такава може да бъде усложнена с топлинен синкоп при дехидратирани пациенти.
Промяната в електролитния баланс, водно-солевото равновесие и изострянето на симптомите на сърдечна недостатъчност. Ключов компонент при лечението на сърдечна недостатъчност е използването на диуретици като фуроземид, тораземид или буметанид. Те действат, като стимулират натриуретичен ефект чрез инхибиране на котранспортната система на натриев хлорид в бримката на Хенле. Прекомерната натриуреза в съчетание с отделяне на натрий чрез потенето може да изостри състоянията на дехидратация и да причини електролитен дисбаланс. От друга страна прекомерното приемане на течности в летните месеци може да влоши водно-солевото равновесие при пациентите със сърдечна недостатъчности и да доведе до изостряне на състоянието.
Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37396980/
https://www.heart.org/en/health-topics/consumer-healthcare/what-is-cardiovascular-disease/protect-your-heart-in-the-heat

Източник: Puls.bg

Влошаването на обонянието може да е предвестник на сърдечни проблеми

Загубата на обоняние, която е често срещан сензорен дефицит с напредване на възрастта, може да помогне да се предскаже или дори да допринесе за развитието на сърдечна недостатъчност, показва ново изследване.
Проучването, публикувано в списанието на Американската сърдечна асоциация, добавя нови доказателства към нарастващия брой изследвания, които се фокусират върху връзката „обоняние – сърдечно здраве“.
„Знаем, че това е маркер за невродегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон и деменция“, казва д-р Хонглей Чен, водещ автор на изследването и професор в катедрата по епидемиология и биостатистика в Мичиганския държавен колеж по хуманна медицина в Източен Лансинг.
„Научаваме, че обонянието може да означава много за здравето на възрастните хора и това ни накара да проучим как може да бъде свързано с други заболявания извън невродегенерацията“
Тъй като с напредване на времето хората остаряват, не е необичайно да изпитат известна загуба на обонянието си. Изследванията показват, че един на всеки четирима души изпитва увреждане на обонянието си до началото на 50-те си години. След 80-годишна възраст това се случва при повече от половината хора.
Загубата на способността да усещаме миризми може да доведе до по-лошо качество на живот, включително загуба на удоволствие от храната и повишени опасности за здравето поради проблеми като намалена способност за откриване на развалена храна или миризма на изтичане на газ.
Предишни проучвания предполагат, че лошото обоняние може да бъде ранен маркер за загуба на когнитивна функция, намирайки връзка между обонятелната дисфункция и по-ниското общо когнитивно представяне, паметта и езика.
Доказано е, че загубата на обоняние предсказва болестта на Паркинсон и се счита за ранен симптом на болестта на Алцхаймер. Установено е също, че обонятелната дисфункция е силен предиктор за смърт в рамките на следващите 10 години при по-възрастни хора и може да бъде потенциален признак на забавена клетъчна регенерация, години на токсично излагане на околната среда или и двете.
В настоящото проучване експертите анализират данните на 2 537 души в Националния институт по стареене, изследват взаимовръзките между състоянията, свързани със стареенето, социалните и поведенческите фактори и функционалните промени при възрастните хора.
Изследователите търсят връзка между лошото обоняние и инфаркт, инсулт, стенокардия, смърт, причинена от коронарна болест на сърцето или сърдечна недостатъчност, която се случва, когато сърцето не изпомпва кръв толкова добре, колкото би трябвало.
Обонянието е тествано, като участниците подушват и идентифицират 12 елемента от списък с четири възможни отговора. За всеки верен отговор е дадена по една точка за резултат от 0 до 12. Лошото обоняние се определя като резултат от 8 точки или по-малко.
В предишни анализи на същата тази група участници, изследователите открили силни асоциации между лошото обоняние и болестта на Паркинсон, деменция, смъртност и хоспитализация за пневмония.
В новия анализ участниците с лошо обоняние са имали приблизително 30% по-висок риск от развитие на сърдечна недостатъчност, отколкото участниците с добро обоняние. Няма връзка между обонятелната загуба и сърдечните заболявания или инсулта.
Учените казват, че остава неясно дали лошото обоняние може да допринася за развитието на сърдечна недостатъчност или просто да го прогнозира.
Референции
https://neurosciencenews.com/olfaction-heart-failure-26283/
https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/JAHA.123.033320

Източник: Puls.bg

Д-р Танер Шахин: Само 10% от пациентите с гръдна болка са с инфаркт

Оказва се, че не всяка болка в областта на гърдите е сърдечна, затова е важно да научим разликите между сърдечна и гръдна болка, както и връзката на гръдната болка със сърдечно заболяване. Разговаряме с д-р Танер Шахин.

Д-р Шахин, защо е важно да се научим да различаваме сърдечната от гръдната болка?

Защото това неразбиране обърква не само пациенти, но и практикуващи лекари. Важно е хората да научат разликата между гръдната и сърдечната болка, за да стане ясно, че не всяка болка в областта на гърдите е сърдечна. За целта ще навляза малко и в дълбочина, за да предоставя максимално полезна, но и обучителна информация разбираемо и достъпно. Продължавам по същество, като искам да отбележа, че ще засегна също така връзката на болката в гърдите със сърцето и другите органи в гръдния кош. Знаете ли, че сред пациентите, които посещават спешните отделения, само около 10% от тези с гръдна болка се оказват на практика с инфаркт.

Каква тогава е причината останалите 90% да посетят Спешното с тревогата, че развиват инфаркт?

За да мога да отговоря на този въпрос, ще ви запозная накратко с анатомията на гръдния кош. Гръдната кухина съдържа изключително важни органи: сърцето, белите дробове, хранопровода и немалка част от аортата. А външната част на гръдната кухина е оградена от кости, мускули, нервни окончания, сухожилия и връзки.
Тук е мястото да изясня, че долната част на гръдната кухина се разделя от коремната кухина чрез един голям мускул, наречен диафрагма. Основното действие на този мускул е да участва в процеса на дишане. Болката в гръдната кухина може да бъде сложно взаимодействие на част от тези структури, които изброих, но е възможно и да е израз на заболяване на точно определена структура или орган.

Например?

Например плевритната гръдна болка, която е следствие на заболяване на ципата, която покрива белите дробове и ги закрепва за вътрешната част на гръдния кош, е свързана с белодробни болести и се влошава при вдишване и при кашлица. От друга страна, перикардната болка също може да има сходна характеристика и много неприятно усещане. Перикардът е торбичката, в която се намира сърцето и в някои случаи точно тя може да се възпали вследствие на различни причинители, най-често вирусни.
От инсулт и инфаркт предпазват 3 продукта
Междувременно болестите на хранопровода (езофагит например) може да имитират сърдечната болка, но често те са свързани с прием на храна и понякога с позицията на тялото. Скелетът на гръдния кош е изграден от 12 двойки ребра, гръдната кост и гръбначния стълб. Той от своя страна съхранява във вътрешния си канал гръбначния мозък, от който произхождат множество нервни окончания, които стигат до всички органи и структури на тялото.

А на какво в най-голяма степен се дължат болките в областта на гърдите?

Огромна част от болките в гърдите, а и не само, се дължат основно на притискане или възпаления на тези нервни окончания, както и на различни части от скелетно-мускулната система: например възпалени връзки, сухожилия и т.н. Относно сърдечната болка (т.нар. ангина пекторис на медицински език), изключително важно е да разберем как се кръвоснабдява сърцето. А то основно се кръвоснабдява от три коронарни артерии.
Ангина-пекторис се дължи предимно на миокардна исхемия, т.е., състояние, при което сърдечният мускул не получава достатъчно кислород, обикновено поради атеросклеротично сърдечно заболяване. Ние с вас сме коментирали атеросклерозата и инфаркта, а сега искам да разясня, че има два вида стенокардия – стабилна и нестабилна. Всяка от тях има различни характеристики и последици.

Кой от тези два вида стенокардия е по-опасен?

Стабилната стенокардия възниква предсказуемо при някакви усилия: физическо усилие като тичане, движение, вдигане на тежки предмети, т.е., като цяло някакво физическо усилие, даже понякога излизане на студено или психо-емоционален стрес. Всички тези усилия причиняват с един и същ интензитет гръдна болка – може да е тежест или стягане в гърдите, понякога съпроводени от задух. Но тези оплаквания отшумяват след почивка или след прием на нитроглицерин.
Докато нестабилната стенокардия, която е спешно и остро състояние, може да възникне неочаквано, да продължи по-дълго и да се влошава. Разликата между двете състояния най-общо е отсъствието на запушен съд при стабилната ангина пекторис и частично или напълно запушен съд при нестабилната ангина пекторис. Нестабилната по принцип се разделя на три основни вида, но това са детайли, които са приоритет на нас, специалистите.

По какъв начин вие, специалистите, разграничавате гръдната от сърдечната болка?

Разграничаването на гръдната от сърдечната болка е сложна задача и не е въпрос само на симптоми, но и на диагностични техники и внимателен и щателен преглед на пациента. Когато имаме пациент със съмнение за сърдечна болка, т.е., за ангина пекторис, задължително провеждаме ЕКГ и много често ехокардиография, комбинирани, естествено, и с лабораторни изследвания. Ако пациентът е стабилен, може да проведем и работна проба на пътека или стрес ехокардиография с цел да натоварим сърцето и да видим как работи в условия на натоварване.
По този начин можем да открием белези за нарушено кръвоснабдяване на сърцето. За разлика от това пък гръдната болка по несърдечни причини може да изисква изследване като рентгенова снимка на гръдния кош или фиброгастроскопия в зависимост от предполагаемия произход. Видът, качеството и влиянието на болката от различни фактори също е показателно.
Харвардски учени: Ежедневната консумация на тази храна предпазва от фатален инфаркт
Сърдечната болка често се описва като усещане за натиск, болезненост или притискане в областта на гърдите, които се получават или в покой, или при физически усилия, съпроводени от задух и т.н. Докато несърдечната болка може да варира в широки граници – от пронизваща, през пробождаща, до парене, като често няма никаква връзка с натоварване и може да се влияе от положението на тялото, от хранене, пиене на течности и т.н. Разбирането и разясняването на рисковите фактори и епидемиологията в такива случаи е от ключово значение.
Сърдечната болка е по-честа при мъже, при по-възрастни хора, при пушачи и пациенти с хипертония, диабет или висок холестерол. Докато някои форми на гръдна болка, като мускулно-скелетната например, са по-разпространени при по-млади хора и може да са свързани с определена позиция на тялото или нараняване. Нерядко това са пациентите с паник-атаки, които често усещат гръдна болка, която много имитира сърдечната, но един опитен лекар лесно ще направи разлика между двете състояния.

Какво трябва да знаем за профилактиката и на сърдечната, и на несърдечната болка в гърдите?

Профилактиката, естествено, е многостранна. При сърдечната болка става дума за контрол на множество фактори: понижаване стойностите на холестерола; спиране на тютюнопушенето; следене на артериалното налягане. Естествено, правилна диета като най-подходящата, тъй като е потвърдено от множество проучвания, е средиземноморската диета. И не на последно място – управление и на стреса, т.е., по някакъв начин да откриете вашия си начин за овладяване на стреса. Естествено, тук не влизат приемът на алкохол, цигари и т.н.
Нерядко се прибягва и до лекарства, за да не се губи време и да се избегне по-сериозен инцидент като инфаркт на миокарда. Ако случаят е по-сериозен, освен лекарства може да се наложи имплантиране на стентове или байпас-хирургия. За гръдната болка от несърдечен характер превенцията, както и лечението варират: от управление на киселинния рефлукс с диетични промени, до практикуване на правилна поза за предотвратяване на мускулно-скелетните проблеми, физиотерапия и лечение на основното заболяване. Много е важно да се открие коя е точно причината за гръдната болка и активно да се лекува.

Визитка
Д-р Танер Шахин е специалист по кардиология, автор на видеоканал с полезна образователна информация, поднесена достъпно. Д-р Шахин извършва диагностика и лечение на сърдечносъдови заболявания: артериална хипертония, хронични коронарни синдроми, хронична сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, кардиомиопатия и дислипидемия. Работи в МЦ по сърдечносъдови заболявания в София и УМБАЛ “Токуда”. Член е на Дружеството на кардиолозите в България, на БЛС и Българското дружество по интервенционална кардиология. Участва в национални и международни конгреси по кардиология.

Източник: zdrave.to

Създадоха мозъчен имплант, който помага на пациент да общува на два езика след инсулт

Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско са разработили мозъчен имплант, който използва изкуствен интелект, за да помогне на преживял инсулт пациент да общува на два езика. Екипът от Центъра за невронно инженерство и протези към университета е работил няколко години, за да проектира декодираща система, която може да трансформира мозъчната дейност в изречения на два езика и да ги покаже на екран, информира NBC news.

Резултатите от труда им са публикувани на 20 май в списание Nature Biomedical Engineering. Пацентът, на когото е поставен имплантът, е бил парализиран от 20-годишна възраст след прекаран инсулт. Силно засегната е била и речта му с невъзможност да артикулира ясни думи. Мъжът е испанец, но е научил английски едва след инцидента.

Под ръководството на д-р Едуард Чанг, неврохирург и директор на Центъра за невронно инженерство и протези, през 2019 година му е поставен имплант, чрез който учените са започнали да проследяват мозъчната активност. Чрез използване на AI и изкуствена невронна мрежа, учените са успели да “обучат” импланта, така че той да декодира думи въз основа на мозъчната активност, произведена, когато пациентът се опита да ги артикулира. До 2021 г. технологията е помогнала за възстановяването на способността на мъжа да общува, но само на английски език. Въз основа на опита си дотогава екипът надгражда технологията с цел тя да разчита думи и на родния за пациента испански език, без да е необходимо да обучават отделни системи за декодиране, специфични за отделните езици.

Според техните открития мъжът е успял да използва двуезичната декодираща система, захранваща неговия мозъчен имплант, за да „участва в разговор, превключвайки между двата езика въз основа на предпочитанията си“. Проучването показва „осъществимостта на двуезична говорна невропротеза“ или двуезичен мозъчен имплант и дава поглед върху това как този тип технология има „потенциала да възстанови по-естествената комуникация“ между двуезичните лица, които са с парализа, водеща до невъзможност за говерене”, се посочва в научната статия.

Източник: МедикълНюз

Професор Иво Петров: Между 60 и 65 на сто от смъртните случаи са причинени

Професор Иво Петров се завърна преди дни от един от най-големите форуми за кардиолози в Париж и това бе поводът да го потърсим за коментар на новите тенденции в тази област. Още повече, че страната ни води европейските класации по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Питаме го и за новите методики в работата му с пациентите, както и за отказа от политиката.

– Професор Петров, България продължава да води европейската класация по брой на инсулти и инфаркти. Има ли начин да избягаме от това челно място?

– За съжаление, новината е, че няма новина, т. е. ние държим същите челни места за поредна година, което е плачевно. Има много причини за този резултат, който ни държи на водещо място както по заболеваемост, така и по смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Няма да изброявам всички, но ще акцентирам върху начина ни на живот и все още съществената пропорция на пушачи сред населението и ще стигна до това, което се прави в страните с модерно здравеопазване. ЗдравеОПАЗВАНЕ, т. е. опазване на здравето. Модерната тенденция в тези страни е да се акцентира върху превенцията и профилактиката и изключително ранното откриване на заболяванията, в ранната фази, когато са по-лесно лечими. В България това, за съжаление не се прави, независимо, че имаме такава стратегия. Дружеството на кардиолозите в България изработи именно такава стратегия преди няколко години и ние пледираме да стане национална програма, която да е задължителна за изпълнение. Може би заради турболенциите в обществото това все още не се случва.

– Какво точно искате кардиолозите?

– Да има съществена редукция на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност, базирана на превенция, профилактика, ранно-откриване и ранно лечение с модерни методи и съответно ранно връщане на пациентите в ежедневието – към техните професионални и семейни ангажименти. Още повече, че в контекста на застаряващото и намаляващо по различни причини население е още по-важно да съхраняваме здравето на тези, които са тук и сега.

– Наскоро ваш колега коментира, че масово хипертониците спират терапията си след като кръвното им се нормализира. Какви са последиците и защо не се обяснява, че терапията не се спира?

-Това е точно така. За съжаление артериалната хипертония, т. е. хипертоничната болест, не моментното покачване на артериалното налягане, а хипертоничната болест е с хроничен ход, многофакторна е и по тази причина се прилагат множество методи за лечение. И когато не се успява с промяна на начина на живот в ежедневието, каквито са редукция на теглото, намаляване на солта, увеличаване на двигателния режим, оттам нататък лечението на хипертоничната болест е свързано с хроничен прием на медикаменти, които да повлияват тези множество фактори. Няма нито един вълшебен медикамент, който да разрешава проблема при еднократен или двуседмичен прием и заболяването да бъде излекувано. Не. Няма такъв филм. Най-често при пациентите с хипертонична болест се касае за необходимост от продължителен прием на правилната медикаментозна терапия, която най-често е комбинирано медикаментозно лечение.

– Има ли статистика каква част от населението на България страда от сърдечно-съдови заболявания?

– Има статистика каква част от населението ежегодно загива по причина сърдечно-съдово заболяване и тя е между 60 и 65%. Трите основни причини са мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, белодробна емболия и малко по-назад като честота е дисекацията на аортата.

– Има ли пробив при белодробните емболии, при които в 98% няма спасение?

– Ще припомня един афоризъм, който казва, че дълбоката венозна тромбоза и белодробната емболия са двете страни на една и съща монета. Сами разбирате колко широко е разпространението и ако на това заболяване не му бъде обърнато внимание навреме и не бъде лекувана особено неговата масивна форма, то има риск от неблагоприятен изход приблизително както при острия миокарден инфаркт. Така че въпросът е много актуален и не случайно една от големите теми на току що завършилия интернационален курс в Париж – PCR беше модерното лечение на белодробната емболия.

– Какво представлява модерното лечение на белодробната емболия?

– Модерното лечение с свързано с минимално инвазивна катетърна процедура, т. е. не е хирургия. Прави се през ръката или през крака и чрез тази процедура съсирекът, който е запушил белодробната артерия се разгражда по няколко различни начина като има наистина технологии, които могат да разградят тромба и да се възстанови проходимостта на белодробната артерия. Акцентът е в това, че интервенцията е катетърна, т. е. не се прилага системно фибринолитично лечение, което е с висок хеморагичен риск, нито се прилага открита хирургия, която поради факта, че е по-травматична, също е с не малък риск. Така че това катетърно лечение до голяма степен отговаря и на двата критерия – да бъде толкова ефикасно като хирургията и в същото време да е щадящо и с много малък риск.

– Има ли увеличение на тромбозите след ковида?

– По време на пандемията категорично имаше увеличение на острите сърдечно-съдови заболявания, което е абсолютно логично тъй като възпалението последвано от тромбоза е крайната фаза на повечето сърдечно-съдови заболявания; които често завършват с фатален изход. Около ковида и след ковида имаше такова увеличение, сега вече сме във фазата на редукция на тези случаи, с които се срещахме много често по време на пандемията поради характерното неконтролирано възпаление, включително като автоимунна реакция.

– По какви нови методики работите?

– Новите методики бяха показани на конгреса, а един от големите акценти е изключително детайлното уточняване на конкретното заболяване с модерни образни изследвания, включително опосредствани от изкуствен интелект и тясното сътрудничество между специалностите. Медицината, особено сърдечно-съдовата става все по мултидисциплинарна и крайния успех е плод на сътрудничество на колеги от различни специалности. Има движение към все повече ендоваскуларни методики не само за коронарно-съдовите и периферно съдовите заболявания, но вече и за клапна патология. Надявам се, че всички знаят, че в България до голяма степен са застъпени тези методики и за аортната клапа сме на едно доста добро средноевропейско ниво. Не е така с митралната клапа, за съжаление, едва няколко случая годишно се реимбурсират от здравната каса при положение, че в световен мащаб вече има над 350 000 имплантации на минимално инвазивно устройство, което предотвратява пропускането на митралната клапа когато конкретният пациент е с висок оперативен риск. В тази област има какво да постигаме. По време на конгреса бяха показани три случая, буквално на живо в залата, които събраха голям интерес и овации поради големия успех, който беше постигнат. В областта на аортните заболявания имаме сериозно движение нагоре. В този контекст искам да кажа, че нашият екип вече половин година прилага нова, модерна методика при най-сложните пациенти, които имат патология не просто на аортата, а на аортната дъга, от която излизат мозъчните съдове, която е много успешна.

– Какво представлява тази модерна методика?

– В случаите за които говоря ендоваскуларното(неоперативното)лечение е затруднено от факта, че трябва да бъде подсигурен кръвоток към мозъчните съдове докато се прави аортният имплант. Новата методика, която въведохме е така наречената инситу (тоест на място) фенестрация на стент-графта, т. е. като след имплатнирането в аортната дъга стент ние осигуряваме кръвоснабдяване на мозъка по страничен път, без да се налага хирургична намеса. След като се направи този „външен“ байпас в рамките на 10-15 минути се осъществява директен пункционен достъп, т. е. с убождане, на артериите които са в шийната зона и кръвоснабдяват мозъка, така че те да получат това кръвоснабдяване, което е необходимо като финална част на процедурата, която лекува потенциално фатална аортна патология. Това е много иновативен метод, който ние прилагаме, бих казал вече рутинно при най-сложните пациенти. Вече има много голям интерес от няколко научни списания да бъдат публикувани тези резултати.

– В какви случаи прилагате тази методика?

– В случаи на аортна дисекация и аортни аневризми, особено такива, които вече са били открито оперирани и въпреки операцията, за съжаление резултатът не е перфектен, и пациентите продължават да са със сложна хемодинамична ситуация и съответно с голям риск за живота.

– Има ли напредък и при лечението на инсултите?

– При инсултите вече е знатен стандарт да се прави тромбаспирация или тромбекстракция, т. е. тромбът, който е предизвикал мозъчния инсулт, независимо дали е дошъл като изходен проблем от стеснение на каротинната артерия, или пък ритъмна патология, която е довела до образуване на тромб и в двата случая навреме се извежда от мястото и това се е превърнало в златен стандарт в огромната част от страните в света. В България, за съжаление не се прилага така рутинно както ми се иска. Има движение в тая посока, но още не е достигната рутина, каквато е при остър миокарден инфаркт и където сме сред шампионите като приложение и успеваемост.

– Липсва ли ви политиката, вече не сте в столичния общински съвет, няма ви и в листите?

– О, не, по никакъв начин. Професионалните ми цели са много по-високи. Всъщност, ако говорим за политика, хората са силно разочаровани тъй като виждат, че в резултат на политиката и най-вече на спекулирането с политиката, нищо позитивно не се случва в тази държава. Докато не се установят безпрекословни и неотменими правила за функциониране на държавата, които не зависят от политиците и от политиканстването България няма да се оправи. Тези правила трябва да са приложими за всички, и нарушаването им да води до санкции на всеки без значение на какъв ранг е, или на каква политическа или административна позиция е нарушителя.

– Как успяхте да се откопчите от политиката, трудно ли беше?

– По най-директния начин – направо отказах на всички, които ме призоваваха да се връщам или отново да се занимавам. Професионалните ми стремежи са много по-високи от политиката.

– А покрай изборите на 9 юни не се ли присетиха пак за вас, защото всички търсят свестни, честни и известни за листите си?

– Да, но… За съжаление Алеко Константинов, знаете с кое произведение, изглежда е бил доста прав и е много актуален с изводите, които тогава е правил за политиката тогава. Ние не сме се откъснали, не сме успели да се оттласнем от тогавашния модел.

– Да ви попитам на финала, защо според вас, България толкова години няма национална педиатрична болница?

– Не смятам, че националната педиатрична болница ще разреши генерално някакъв проблем. Това въобще не е така. Нека поразсъждаваме малко като се създаде националната педиатрична болница, това значи ли че ще бъдат закрити или ще продължат да бъдат неглижирани педиатричните отделения по местните болници? Ако това означава, може би е тотална грешка да се създаде национална педиатрична болница и да се обърне гръб на всички останали. Само децата на софиянци ли заслужават да имат модерна болница. Няма значение дали ще я наречем национална или няма да е национална. Модерна педиатрична помощ заслужава всяко едно дете в България, така че преекспонирането на решението с националната педиатрична болница не е правилно.

***

Нашият гост

ПР0Ф. ИВО ПЕТРОВ е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и „Здравен мениджмънт“. Специализирал е инвазивна кардиология и радиология в Института по кардиология и сърдечносъдова хирургия към фондация „фавалоро“, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница „Св. Екатерина“. През ноември 2006 г. оглавява Кардиологичното отделение на МБАЛ „Токуда“. От 2012 г. е началник на клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник и Национален консултант по инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към Мф на СУ „Св. Климент Охридски“.

Интервю във в. „Труд“

Eднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ) в МУ-Пловдив

Дружеството на кардиолозите в България и Медицински симулационен тренировъчен център към Медицински университет – Пловдив организират еднодневен курс по трансезофагеална ехокардиография (ТЕЕ). Обучението ще се проведе на 22.06.2024 г.

Предвидени са встъпителна теоретична част, както и практическата част с възможност за използване на симулатор за извършване на трансезофагеална ехокардиография. Обучението е насочено към медици в по-напреднал етап от специализация по кардиология и към кардиолози с интерес към приложението на ТЕЕ в клиничната практика.

Събитието ще се проведе в Аудиторен комплекс на МУ-Пловдив, бул. „Васил Априлов“ 15А. Максималният брой участници е 15 поради ограничения, свързани с практическото обучение. Събитието ще бъде акредитирано от Български лекарски съюз.

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност (СН). Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия. По последни данни в България пациентите със СН са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. Тези данни бяха представени  по време на пресконференция „В сърцето на сърдечната недостатъчност“, организирана от АстраЗенека. 

„Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести, заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“.

Редица са причините, които могат да доведат до СН – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„СН е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има СН. Същевременно между 35 и 70% от болните със СН страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев и допълни: „Типичните симптоми на СН са задух, ортопнея (затруднено дишане в легнало положение), пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др“.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар. 

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната  жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние. освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.

Препоръчва се пациентите със СН да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg