Сърдечната дейност (свиването и разпускането на сърдечния мускул) е с честота между 70 и 150 удара в минута. Сърцето притежава собствена електрическа, възбудно-проводна система, която генерира импулси и регулира сърдечната честота.
Нормално сърцето се съкращава ритмично. Възбудно-проводната система се влияе от вегетативната нервна система и реагира на разнообразни дразнения, стимули и заболявания. Сърдечната честота се ускорява при физическо усилие и стрес и се забавя в покой и по време на сън.
Терминът „аритмия” включва нарушения в сърдечния ритъм и честота или последователността на сърдечните съкращения. В някои случаи аритмията може да е физиологична, т.е. израз на нормална адаптация и не е свързана със заболяване, в други случаи е патологична – израз на първично засягане на възбудно-проводната система, на вродено или придобито сърдечно заболяване или след сърдечна операция.
Методите на изследване, които в ежедневната практика помагат за установяване на сърдечния ритъм и нарушенията му са ЕКГ и 24-часов ЕКГ запис (Холтер).
Лечение на ритъмни нарушения на сърцето
- Инвазивна диагностика при ритъмни и проводни нарушения чрез електрофизиологично изследване
- Инвазивно лечение при сърдечни аритмии
Катетърна аблация на предсърдно трептене, пристъпни теснокомплексни тахикардии и камерни тахикардии
Катетърна аблация при предсърдно мъждене
Лечение на проводни нарушения на сърцето
- Имплантиране на електрокардиостимулатори (пейсмейкъри), кардиовертер – дефибрилатори и системи за ресинхронизираща терапия
Имлантиране на постоянни електрокардиостимулатори (пейсмейкъри)
Двукамерна кардиостимулация за сърдечна ресинхронизираща терапия при пациенти със сърдечна недостатъчност
Поставяне на имлантируеми кардиовертер-дефибрилатори при пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии