„Практиката да се лекуват чужденци в България се обърна наопаки от 15-20 години, а именно в момента много българи бързат и намират подходящо лечение в чужбина. Това по-бавно наваксване на разликата в медицината е една от причините. Въпреки че разполагаме с все още много добро медицинско образование, 1/3 от колегите, които учат медицина, учат и немски или испански език, за да се реализират в Европа като специалисти. Фактът е обаче, че те търсят не само по-добро заплащане, те търсят развитие. А развитие без високи технологии и без съответното финансиране за тях, няма как да им бъде осигурено“. Така отговори на въпрос защо българите търсят медицинска помощ в чужбина, а не у нас, медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център проф. Иво Петров в предаването „На фокус“ по Нова телевизия.
Той даде пример с това, че в клиниката на професор Чирков младите специализанти, сред които той самият, са получавали по 12-13 долара заплати навремето и посочи, че от тогава досега има огромно развитие в тази посока: „Не можем да си затваряме очите – този луфт между западната медицина и тази у е по-малък, но все още не е наваксан. А Турция, която дори не е в ЕС, не само го е наваксала, но се мери с най-високите нива на медицина в света“.
По отношение на множеството непостигнати висини в родното здравеопазване професорът посочва като основен проблем финансирането и целевото финансиране. „Корупция има, тя е завладяла цялото общество. Късно или не, крайно време е гражданското общество да направи така, че да има сериозна нетърпимост към плащането под масата. Този модел е направил и нас като индивиди да мислим по този начин. Промяната трябва да започне още от образованието и да има нетърпимост към корупцията на всички нива – в здравеопазването, в държавната администрация, в съдебната система, в полицията. В момента по никакъв начин не можем да се похвалим с изкореняване на корупцията“, уточнява той.
И допълва: „В един от отчетите на НЗОК се цитираше с колко повече са се увеличили средствата, които тя е заплащала за лечение на българи в чужбина. Аз самият всеки месец подписвам такива експертни становища с ясното съзнание, че правя добро. Ние лекарите имаме съзнание за дефицитите в нашето здравеопазване. Един от големите проблеми е неправилното нецеленасочено финансиране. Болниците, които са изпразнени от съдържание, тежат на системата без да се закриват, а трябва да отпаднат от системата, защото нямат принос към здравеопазната, когато е толкова прераздута.
А България може да бъде притегателно място за здравен туризъм отново. Повечето от кубинските рехабилитатори са обучавани у нас. В момента именно рехабилитационната медицина на Куба е притегателно място за лечение на хора от цял свят, а тези хора са се обучавали в България. В момента нашата рехабилитационна медицина е поставена в задния двор, никой не обръща внимание нито на нея, нито на профилактиката. За съжаление явно от там не може да има течове…“