Фондацията „От сърце“ подкрепя усилията на българските лекари за предотвратяване на случаите на внезапна сърдечна смърт. Използването на дефибрилатори – портативни или имплантируеми е един от начините това да се случи.

Сърдечно-съдовите заболявания са една от основните причини за смърт в световен мащаб. Статистиката сочи, че 17 млн. човека всяка година губат живота си поради този тип заболявания. Близо 25% от тях се дължат на внизапна сърдечна смърт (ВСС), а 50% от тези случаи са първата проява на сърдечно заболяване.
Мъжете са по-застрашени от внезапна сърдечна смърт. Тя настъпва при 6,68 на 100 000 души годишно, докато при жените честотата е 1,40 на 100 000.

Причини
Причините за внезапната сърдечна смърт са много. В 80% от случаите се дължи на коронарна болест на сърцето. Може да се дължи също на остър миокарден инфаркт при хора, които вече са преживели такъв.
В 10 – 15% от случаите ВСС се дължи на кардиомиопатии – болести на сърдечния мускул, при които той може да е задебелен или изтънен и разширен. При всички тези заболявания има риск от животозастрашаваща аритмия. Най-честа е камерната тахикардия, която преминава в камерно мъждене и стига до асистолия.
Преживяемостта след ВСС извън болница е едва 10%, и то в развитите страни. Около 70% от случаите на внезапна сърдечна смърт стават в дома на пациента. Там преживяемостта е около 6%.
Най-добър шанс за оцеляване имат пациентите, на които ВСС се случи на оживено, публично място, при което е извършен сърдечен масаж от свидетел на събитието, наоколо има портативен външен дефибрилатор и спешна помощ пристигне бързо.

Напредък в превенцията на внезапната сърдечна смърт има едва от 40-те години на ХХ век. Американският кардиохирург проф. д-р Клауд Бек (1894 – 1971 г.) заимства от свои колеги направата на дефибрилатор с прав ток и започва да провежда изпитания върху животни. Но един ден по време на сърдечна операция на 14-годишно момче през 1947 г. сърцето на малкия пациент спира. Проф. Бек моли да донесат дефибрилатора в операционната и прави електрош на пациента. Първият е неуспешен, но при втория сърцето възстановява ритъма си. Това дава начало на използването на дефибрилатори при внезапна сърдечна смърт.
Съществуват и имплантируеми кардиовертер дефибрилатори в телата на пациентите. Откривателят им е д-р Майкъл Мировски – кардиолог в Израел. През 1966 г. неговият учител проф. Келер умира внезапно по време на вечеря със семейството си.
В това време дефибрилаторите вече са били известни и д-р Мировски се замисля дали не е възможно дефибрилатор да се имплантира в човешкото тяло, за да прекъсне животозастрашаваща аритмия.

Днешните кардиовертер дефибрилатори са много по-малки и се имплантират по венозен път с местна упойка и под рентгенов контрол в тялото на пациента. Един електрод се поставя в сърцето и се свързва с устройството с батерия и малко електроника. При възникване на животозастрашаваща аритмия устройството изпраща електрически импулси към сърцето, които прекъсват аритмията и така спасяват живота на човека.

Имплантируемият кардиовертер дефибрилатор може да остане в човешкото тяло до 10 години, като през това време работи със специална батерия. След този период устройството може да се замени с ново.

Превенцията на внезапната сърдечна смърт е свързана с идентифицирането на хората с висок риск – както тези с известно вече заболяване, така и онези, които са привидно здрави. При първите съвременното лечение и стриктното наблюдение са от ключово значение за предотвратяване на такива инциденти.

Най-добрата стратегия за предотвратяване на внезапна сърдечна смърт при високорисковите пациенти е имплантирането на кардиовертер дефибрилатор, в съчетание с приема на медикаменти.

Това редуцира общата смъртност на високорисковите пациенти с повече от 50%. Затова и Европейското дружество по кардиология препоръчва имплантирането на кардиовертер дефибрилатор при всички пациенти с риск от внезапна сърдечна смърт – с фракция на изтласкване на кръв от сърцето под 35%.

Кардиовертер дефибрилаторите са доста скъпи, а Националната здравноосигурителна каса заплаща едва 8500 лева от цената на устройсвото. Така нуждаещите се пациенти трябва да доплащат значителни суми – между 1800 и 8000 лева, за да получат устройство, което да спаси живота им. За голяма част от пациентите такова доплащане е непосилно.

Неслучайно през 2020 г. в България са поставени едва 179 такива устройства, което прави около 25 дефибрилатора на 1 000 000 население. За сравнение, в Европа сe имплантират повече от 150 на милион население, а в Германия над 300 на милион.

България сериозно изостава в имплантирането на устройства, които предотвратяват внезапна сърдечна смърт, и една от причините за това е доплащането от страна на пациентите.