Всяка година сърдечно-съдовите заболявания отнемат живота на около 18.6 млн. души по света

На 24 септември отбелязваме Световния ден за борба с Фамилната хиперхолестеролемия (ФХ) – наследствено заболяване, което води до ранни сърдечно-съдови инциденти и се характеризира с високи нива на т. нар. „лош холестерол“ в кръвта. Заболяването засяга приблизително 1 на всеки 250 души или около 30 млн. души по света, като едва 20% от тях биват диагностицирани.

Хората с ФХ са в изключително висок риск от получаване на сърдечно-съдов инцидент (инфаркт на миокарда или инсулт), като при мъжете съществува 50% по-голяма вероятност да получат инфаркт преди да навършат 50-годишна възраст, а при жените рискът е с 30% по-висок до 60-годишна възраст.

Както в световен мащаб, така и в България, заболяването се открива прекалено късно. Една от причините е, че в повечето случаи то може да протече безсимптомно. Признаците, които издават високи нива на „лошия холестерол“, включват подутини около пръстите, лактите и коленете, наречени „ксантоми“. Те се образуват, когато излишният холестерол се отлага по сухожилия или под кожата. Жълтеникави белези около очите или бяла дъга близо до оцветената част на окото, както и болка в гърдите или други признаци на заболяване на коронарните артерии също са част от симптомите на болестта. Сред често срещаните признаци още са преходни нарушения на мозъчното кръвообращение – например проблеми в говора, слабост на ръка или крак, загуба на равновесие.

Заболяването се диагностицира с помощта на кръвни тестове, с които се установяват нивата на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите.

ФХ се предава по наследство и ако единият родител е със заболяването, опасността децата му да са болни е 50%.  Ето защо при поставяне на диагнозата, фамилната анамнеза е особено важна. Специалистите препоръчват да се правят кръвни изследвания за заболяването на всички деца между 9 и 11-годишна възраст, за да се определи нивото на холестерол в кръвта им. При наличие на фамилна обремененост този тест трябва да се извършва още, докато детето е на 2 години.

Лечението на ФХ започва с промяна на начина на живот на пациента – отказ от тютюнопушене, хранителен режим, повишена физическа активност и прием на холестерол-понижаващи лекарства.

Фамилната хиперхолестеролемия не води до повишен риск от заразяване с COVID-19, но пациентите с ФХ трябва да са особено внимателни, тъй като повечето от тях имат придружаващи сърдечно-съдови заболявания. Според Международната ФХ фондация COVID-19 често протича по-тежко при хората със сърдечни проблеми.

Сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водещ причинител на смъртност по света и са едно от най-сериозните здравни предизвикателства, с които се сблъскваме днес. Всяка година те отнемат приблизително 18.6 млн. човешки живота, което се равнява на около 33% процента от смъртните случаи в световен мащаб.

Повече за ФХ можете да прочетете на Facebook страницата на информационната кампания „Какъв е твоят фамилен отпечатък?“, организирана от Амджен България.

„Години наред България е на челно място по смъртност от сърдечно-съдови заболявания и за съжаление все още изоставаме в превенцията, ранната диагностика и съвременните начини за справяне с кардиологичните проблеми. Пандемията от COVID-19 усложни ситуацията, профилактиката се забави, много хора спряха лечението си, други потърсиха медицинска помощ със закъснение. Бройката на пациентите с инфаркт и инсулт е голяма, а съвременната медицина предлага много и различни методи за предотвратяването и лечението им. Независимо от сложната пандемична обстановка, ние трябва да се възползваме от тях, за да спасим, колкото се може повече хора и да намалим тази смъртност. За съжаление в България пациентите трябва да доплащат за повечето от съвременни процедури, а Националната здравноосигурителна каса поема само процент от стойността им. Тук влизат имплантируемите устройства, като кардиовертер дефибрилаторите, криоабалон аблацията за предсърдно мъждене и др. Имаме условията да прилагаме най-модерните техники за лечението, имаме прекрасни специалисти, но повечето от тези процедури са недофинансирани, а българският пациент няма как да си ги позволи“, каза проф. Иво Петров.

По време на срещата той представи иновативния метод – Транскатетърно имплантиране на аортна клапа (TAVI).

„TAVI се използва за лечение на клапни заболявания без да се прави отворена операция. Процедурата може да се приложи по два начина. При първия достъпът до сърцето е чрез феморалната артерия, подобно на ангиографията. Аортната клапа се вкарва в тялото на болния през артерията и се поставя в сърцето. Ако феморалната артерия е блокирана новата клапа се имплантира през кръвоносен съд на рамото, врата или гърдите, като се прави малък разрез. Процедурата е изключително щадяща и пациентът се възстановява буквално за няколко дни. TAVI е съвременен метод за лечение с изключително добри резултати, но за да се възползват от него пациентите трябва да минат през изключително трудна и дълга процедура. Това е една от причините в България да се правят в пъти по-малко такива процедури, отколкото в Западна Европа. Важно е институциите да преразгледат своите бюджети и да осигурят на българските граждани достъп до най-съвременните методи за лечение на кардиологични проблеми“, каза проф. Петров.

Кардиологът изнесе информация и за честотата на тромбозите и миокардитите при заболелите от COVID-19 и странични ефекти, свързани със сърдечно-съдовата система при ваксинираните.

„Данните сочат, че честотата на тромбозите при заболелите от COVID-19 е 13 пъти по-голяма в сравнение с появата на такъв сърдечен проблем при имунизираните с ваксината на АстраЗенека. Честотата на миокардитите при заболелите е 10 пъти по-голяма в сравнение с честотата при ваксинираните с РНК ваксините. Данните са категорични, че ползите от ваксините значително надвишават риска“, категоричен беше специалистът и призова българското население да се имунизира. „Ако всеки ден ваксинираме по 20 000 човека, до Коледа ще достигнем такова ваксинационно покритие, каквото имат Дания, Унгария и Португалия – страни, които започват да премахват част от противоепидемичните мерки“, допълни той.

„Разговаряйки с проф. Петров, стигнахме до извода, че трябва да се сформира организация, която да обединява пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки. Така се роди идеята за Фондация „От сърце“, обяви Искра Ангелова и допълни: „Нашата водеща цел ще бъде да повишим информираността за заболяванията на сърдечно-съдовата система, да окажем подкрепа на болните, както и да насочим общественото внимание върху необходимостта от ранна профилактика, превенция и съвременни начини за лечение. Важно е, във времена на здравна криза, да има организация, която да бъде гласът на пациентите. Така болните ще имат възможност да участват в преговорите с институциите по въпроси, които засягат пряко техния живот и живота на техните близки. Както проф. Петров каза, в България все още пациентите с кардиологични проблеми са принудени да доплащат сериозни суми, за да получат най-доброто и съвременно лечение. Ние искаме да променим това и ще работим усилено, за да го постигнем. Нашата мисия ще бъде да гарантираме, че българите ще имат равен достъп до най-добрите методи за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. Реших да използвам натрупаната през годините популярност и авторитет за нещо, с което бих могла да бъда истински полезна – по примера на моите колеги в цивилизованите държави. У нас масово хората не живеят добре, масово хората са бедни, масово хората нямат нито средства, нито време да се грижат за здравето си, масово хората пушат и пият и това води до тъжната статистика – ние умираме най-рано в Европа и сме най-болни, освен, че сме най-бедни и респективно – най-нещастни. Т.е. тук първо трябва да спасяваме живота на хората. И така реших да помогна жизненоважната информация да достига по-бързо и ефикасно до българската общественост и до пациентите на здравната ни система. Повече информация за Фондация ще може да намерите на сайта https://otsurce.com/“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *