Екстремните горещини могат да имат сериозни последици за здравето на сърцето, особено при хора с предшестващи сърдечносъдови заболявания. Отговорът на тялото при високи температури изразяващо се в дехидратация, повишени метаболитни нужди, хиперкоагулация, електролитния дисбаланс и системен възпалителен отговор могат да поставят сърцето пред сериозно изпитание.
По време на екстремни горещини настъпва увеличаване на кожния кръвен поток, като компенсаторна реакция, за да се постигне охлаждане на тялото чрез изпотяване и изпаряване на вода. Тази физиологична реакция може да доведе обаче до дехидратация и хемоконцентрация и по този механизъм е възможно да настъпят състияния на хиперкоагулация и електролитен дисбаланс.
Състоянията на хиперкоагулация са предпоставка за образуване на тромбози в артериите или венозната система, които от своя страна могат да доведат до остри коронарни събития или инсулт. Електролитните нарушения, предимно загубата на Na+, K+, Mg+ могат да са предпоставка за настъпване на сърдечни аритмии.
Освен това дехидратацията може да активира симпатикусовата нервна система, което води до увеличаване на сърдечната честота и сърдечните метаболитни нужди. При пациенти с предшестващо сърдечносъдово заболяване, това може да причини несъответствие между кислородните нужди и кислородната доставка, предизвиквайки исхемични инциденти и дори разкъсване на плака, завършващо с инсулт или инфаркт.
Активирането на хемодинамиката може да доведе до влошаване на клиничното протичане на някои клапни пороци. Поради всички тези отклонения се препоръчва пациентите да бъдат особено бдителни и да обръщат повече внимание на оплакванията си през летните месеци. Основните проблеми, с които могат да се сблъскат пациентите могат да се обобщят по последния начин.
Вариации на артериалното налягане. Тенденцията е към понижаване на стойностите на артериалното налягане през горещите месеци. Това се дължи на факта, че горещините водят до периферна вазодилатация, а също така могат да потенцират ефекта на някои антихипертензивни медикаменти.
В повечето случаи се налага редуциране на дозата на антихипертензивната терапия на половина, а в нередки случаи дори преустановяването й за кратък период от време. Препоръчително е централно-действащите медикаменти и диуретиците да бъдат изключени от терапията в летните месеци, освен при пациентите със СН.
От друга страна резките температурни колебания могат да са причина за покачване на стойностите на АН. Честотата на хипертоничните кризи през летните месеци не е рядка. Те се дължат предимно на патогенетичния механизъм свързан с дехидратация, загуба на съдов обем и компенсаторно активиране на симатикусовата нервна система. Често в хода на високите температури и температурни вариации настъпи труден амбулаторен контрол на стойностите на АН при предшестващ добър такъв.
Бъдете бдителни относно изявата на сърдечни аритмии. Активното потене и загубата на течности през кожата може да доведе до загуба и на различни електролити-K+, Na+, Mg 2+. Електролитния дисбаланс от своя страна е предпоставка за тригериране на различни аритмии- камерни и надкамерни. Адекватната хидратация и богатия прием на плодове и зеленчуци спомага съществено за възстановяване на електролитното развновесие. При нужда е възможно това да бъде подпомогнато посредством прием на различни хранителни добавки и допълнителни медикаменти.
Синкопите и ортостатичната хипотония са често усложнение при по-възрастните пациенти в летните месеци. Топлинният синкоп се нарича още ортостатично замайване. Топлинния синкоп настъпва в условията на дехидратация и аклиматизация на организма към високи температури или интензивна работа в гореща среда. Постепенната климатизация и плавно излагане на високи температури в продължение на 10-14 дни чрез прогресивно увеличаване на продължителността и интензивността на работа спомага за избягването им. Аортната стеноза, особено високостепенната такава може да бъде усложнена с топлинен синкоп при дехидратирани пациенти.
Промяната в електролитния баланс, водно-солевото равновесие и изострянето на симптомите на сърдечна недостатъчност. Ключов компонент при лечението на сърдечна недостатъчност е използването на диуретици като фуроземид, тораземид или буметанид. Те действат, като стимулират натриуретичен ефект чрез инхибиране на котранспортната система на натриев хлорид в бримката на Хенле. Прекомерната натриуреза в съчетание с отделяне на натрий чрез потенето може да изостри състоянията на дехидратация и да причини електролитен дисбаланс. От друга страна прекомерното приемане на течности в летните месеци може да влоши водно-солевото равновесие при пациентите със сърдечна недостатъчности и да доведе до изостряне на състоянието.
Референции:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/37396980/
https://www.heart.org/en/health-topics/consumer-healthcare/what-is-cardiovascular-disease/protect-your-heart-in-the-heat
Източник: Puls.bg