Новини

75 000 души у нас влизат в болница годишно заради сърдечна недостатъчност

Пациентите със сърдечна недостатъчност в България са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. „Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести и заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“ на събитие, посветено на проблема.
Причини за сърдечна недостатъчност

Редица са причините, които могат да доведат до сърдечна недостатъчност – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„Сърдечната недостатъчност е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има сърдечна недостатъчност. Същевременно между 35 и 70% от болните със сърдечна недостатъчност страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев.
Симптоми на сърдечна недостатъчност

Типичните симптоми на сърдечна недостатъчност са задух, затруднено дишане в легнало положение, пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар.

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние, освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.
Препоръки към пациентите със сердечна недостатъчност

Препоръчва се пациентите със сърдечна недостатъчност да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност. Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия.

Ново лечение намалява лошия холестерол

Учените са на път да разработят еднодозова, генно редактирана терапия за контролиране на изключително високи нива на LDL при пациенти с генетичното заболяване фамилна хиперхолестеролемия, които са изправени пред повишен риск от сърдечни заболявания и ранни инфаркти.

Verve Therapeutics, компания за генетични лекарства в клиничен стадий, съобщи за значително – до 55% намаление на нивата на лошия холестерол с тяхното изследвано лекарство, VERVE-101, след еднократна инфузия в началния етап на клиничното изпитване.

Защо първоначалните резултати се определят като значими?

Първоначалните резултати се считат за значими, тъй като представляват първите данни за хора, подкрепящи потенциала на in vivo редактиране на гени, като лечение на хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Андрю Белинджър, главен научен директор на Verve, подчертава, че данните потвърждават хипотезата, че еднократно лекарство за редактиране на гени може да предизвика „значими и трайни намаления“ на LDL, когато се прилага в терапевтични дози.

Д-р Мохан, председател на Diabetes Specialties Centre, е на мнение, че този пробив е обещаващ за справяне с високите нива на холестерола.

Това е особено важно, тъй като съществуващите лечения често не успяват да нормализират повишените му нива при пациенти с генетична предразположеност към разстройството.

Лекар посочи 4 правила за намаляване на „лошия“ холестерол

„Статините, които са основа за лечението на високите нива на холестерола, са неефективни при хора с фамилна хиперхолестеролемия.

Дори по-новата инжекционна терапия, наречена PCSK9 инхибитор, която е много по-ефективна от статините, не понижава нивата на холестерола на тези пациенти до желаните стойности.

Нормалното ниво на LDL трябва да бъде около 70, а при тези с генетичното заболяване може да се изстреля до 300, 400 или дори 500”, посочва д-р Мохан.

Как протича терапията?

Лечението използва по-нова, по-прецизна форма на Crispr, наречена базово редактиране, целяща да инактивира ген в черния дроб, наречен PCSK9.

Този ген играе критична роля в контролирането на LDL холестерола в кръвта. Вместо да изрязва гени, както е проектирано да прави Crispr, базовото редактиране просто заменя една ДНК буква с друга.

Лечението на Verve е предназначено да промени A в G, което ефективно изключва гена PCSK9. Използвайки базирано на CRISPR генно редактиране, учени от Verve Therapeutics в Бостън създават инфузия, която може да „изключи“ гена PCSK9, отговорен за регулирането на броя на LDL рецепторите.

Тези рецептори могат да се свържат с LDL и да го отстранят от кръвния поток. Намират се главно на повърхността на чернодробните клетки и изобилието от тези клетки определя колко бързо органът премахва лошия холестерол от кръвта.

Протеинът PCSK9 разрушава тези рецептори, преди да достигнат клетъчната повърхност, което води до високи нива на лошия холестерол в кръвта.

Ето кои храни ще свалят холестерола ви!

Инхибиторът PCSK9 работи на същия принцип, но той просто потиска действието на гена, докато VERVE-101 го изключва напълно.

„Инхибиторът PCSK9 е лекарство, което трябва да се приема на всеки няколко седмици, докато новата терапия може да е необходима само веднъж“, обяснява д-р Мохан.

Какво показват изследванията?

Едногодишно проучване върху животни, публикувано по-рано тази година, показва, че терапията, наречена VERVE-101, понижава нивата на холестерола с 49% до 69% в зависимост от дозата.

С ефектите на еднократната доза от терапията, продължаващи две години и половина, учените смятат, че „VERVE-101 може да се окаже ефективно дългосрочно или постоянно лечение за висок LDL“.

Констатациите от първото проучване при хора, проведено в Нова Зеландия и Обединеното кралство, бяха представени наскоро на научната сесия на Американската кардиологична асоциация.

„Бяхме развълнувани да видим, че предишните тестове, които направихме на VERVE-101 върху животински модели, показват резултат и при хора.

Въпреки наличните лечения, само около 3% от пациентите, живеещи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия в световен мащаб, са постигнали целевите цели на лечението“, посочва старшият автор на изследването Андрю М. Белинджър.

Въпреки че терапията ще трябва да бъде проучена при по-голям брой хора, д-р Мохан посочва, че това е първата генно редактирана терапия за незаразни заболявания като холестерола. Милена ВАСИЛЕВА

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност

Всяка минута в Европа се диагностицират по 7 нови случая на сърдечна недостатъчност (СН). Това прави по 400 човека само за един час или приблизително 3.5 млн. за една година. Заболяването засяга повече от 15 млн. на Стария континент, което го превръща в истинска пандемия. По последни данни в България пациентите със СН са 170 000, като годишно се хоспитализират 75 000, а 17% от тях влизат в болница повторно в рамките на една година. Тези данни бяха представени  по време на пресконференция „В сърцето на сърдечната недостатъчност“, организирана от АстраЗенека. 

„Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром на лесна умора, задух, ограничен физически капацитет. Състоянието се дължи на невъзможността на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв, за да задоволи потребностите на тъканите в човешкото тяло“, каза проф. Иван Груев, специалист по кардиология и вътрешни болести, заместник-директор по медицинската дейност на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис ІІ“.

Редица са причините, които могат да доведат до СН – прекаран инфаркт, високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, преживяна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, някои медикаменти и др.

„СН е пряко свързана с хроничното бъбречно заболяване и диабета. Между 12 и 57% от пациентите със захарна болест има СН. Същевременно между 35 и 70% от болните със СН страдат от хронично бъбречно заболяване“, обясни проф. Груев и допълни: „Типичните симптоми на СН са задух, ортопнея (затруднено дишане в легнало положение), пристъпи на задух през нощта, лесна уморяемост, подуване на глезените. Пациентите могат да забележат и нощна кашлица, хрипове, усещане за подуване, загуба на апетит, объркване и др“.

С напредване на заболяването се наблюдават структурни изменения на сърцето. Ето защо е важно още при първите симптоми пациентите да се обърнат към своя кардиолог или личен лекар. 

Около 50% от пациентите могат да загубят живота си 5 години след поставяне на диагнозата. Заболяването е животозастрашаващо и смъртността му почти достига тази, свързана с рак на простатата, на пикочния мехур или на млечната  жлеза.

Няма пълно излекуване на това състояние. освен сърдечна трансплантация. В повечето случаи лечението цели да облекчи на симптомите и донякъде да удължи живота на болните.

Препоръчва се пациентите със СН да спазват определени правила, за да облекчат състоянието си. Специалистите съветват да се хранят здравословно, като избягват солта и я заменят с лимонов сок, чесън, билки или подправки, за да овкусят ястията. Да ограничат приема на много течности и внимателно да измерват количеството им ежедневно. Да следват препоръките на своя лекар относно физическата активност, съобразена с тяхното здравословно състояние и целяща укрепване на сърдечна мускул, и да се придържат към терапията, предписана от техния лекар.

Всеки трети европеец с високо кръвно

Всеки трети европеец има високо кръвно, а сърдечносъдовите заболявания (ССЗ) остават основната причина за увреждания и преждевременна смърт в региона. За това предупреждават от СЗО в навечерието на деня за борба с високото кръвно – 17 май. Оттам настояват и за мерки за ограничаване на солта. Над 42.5% от смъртните случаи на година в Европа са следствие на ССЗ, това означава, че на ден от тези заболявания си отиват над 10 000 души. Проблемът е 2.5 пъти по характерен за мъжете, отколкото за жените. Също така възможността от преждевременна смърт от ССЗ между 30 и 60 години е почти 5 пъти по-висок в Източна Европа, отколкото в Западна. В същото време тези заболявания са предотвратими. За тази цел е нужно да се води здравословен начин на живот и да се намали консумацията на сол. Ако тя се понижи с 25%, ще се спасят 900 000 живота до 2030 г., изчислили са от СЗО. В момента обаче 51 от всички 53 държави в европейския регион на СЗО консумират сол над нормата от 5 грама или една чаена лъжичка на ден. В същото време солта е основната причина за високото кръвно, а оттам и за инфаркт, инсулт и други ССЗ. Хипертонията се оказва и водещата причина за смъртни случаи в региона, причинявайки една четвърт от фаталните инциденти и 13% от уврежданията. За съжаление обикновено високото кръвно няма симптоми. Затова от СЗО искат да се въведат задължителни политики от всяка държава, така че да се намали приема на сол. Това включва ограничаване на солта в готовите храни чрез залагане на нормативни граници. Също така устояване на съпротивата на индустрията в тази посока. Другите мерки включват ефикасно лечение на високото кръвно, повишаване образованието на хората и др.

Източник clinica.bg

инсулт

На всеки 10 минути един човек у нас получава инсулт

На всеки 10 минути един човек в България получава инсулт, съобщи доц. Росен Калпачки, началник на Клиниката по нервни болести в столичната болница „Света Анна“ по време на дискусия „Инсултът-поглед в черната кутия“.

Близо 50 хиляди души у нас са получили инсулт през миналата година, като над 5500 от тях са починали още в болницата. Голям проблем е и това, че в рамките на една година половината от преживелите инсулт умират.

Доц. Калпачки посочи, че инсултът е лечим, ако се действа бързо. Симптомите на инсулта са увисване на единия ъгъл на устата, изтръпване или слабост в едната или в двете ръце, нарушение в говора. Тъй като пациентът с инсулт е безпомощен да реагира, е ключова реакцията на хората, които се намират в момента около него. Правилното действие в такъв момент е позвъняване на телефон 112 и съобщаването за случай на инсулт.

Модерно лечение на инсулт се извършва в около 50 звена в България, което е напълно достатъчно, но повече от половината от тях правят по-малко от 10 тромболизи на година, което е крайно недостатъчно. Той обясни, че ако не се приложи тромболиза, около 65% от прекаралите инсулт, остават инвалиди.  

В страната ни все още не е приет Национален план за борба с инсулта, въпреки че от три години има консенсус за необходимостта от такъв документ, който да съдържа мерки за подобряване на първичната профилактика, диагностиката, навременното лечение и последващата рехабилитация на заболяването.

Предсърдното мъждене е често срещано при пациентите с рак

Предсърдното мъждене и раковите заболявания са все по-често едновременно срещащи се заболявания. Пациентите с онкологични заболявания имат по-висок риск от изява или рецидив на подлежащо предсърдно мъждене. Това се дължи на факта, че те имат общи рискови фактори за развитие и също така обща патофизиология.

Патофизиологичните механизми са комбинация от провъзпалителния статус на имунната система при раковите пациенти и обострения възпалителен отговор в хода на лечение на рака – медикаментозно или оперативно. Предсърдно мъждене се среща при около 20 % от пациентите с ракови заболявания и представлява сериозен диагностичен и терапевтичен проблем.

Разпространението на предсърдно мъждене в раковата популация може да варира в зависимост от вида на неоплазмата, проведеното химиотерапевтично лечение и хирургичната процедура. В регресионният анализ на Fine и Gray, ракът е независим рисков фактор за възникване на предсърдно мъждене и това е със статистически значима стойност.

Множественият миелом показва най-висока връзка с инцидентното предсърдно мъждене от онкологичните заболявания на кръвта. Ракът на хранопровода показва най-висок риск сред солидните ракови заболявания, докато ракът на стомаха показва най-ниска връзка с риска от предсърдно мъждене. Рискът от аритмия е по-висок при пациенти на възраст над 65 години и може да се появи при 2 от 3 пациента с рак, особено при тези с предшестващи сърдечносъдови заболявания.

Предсърдното мъждене при пациентите с рак обхваща няколко рискови фактора, като традиционни рискови фактори, присъстващи в общата популация, а именно артериална хипертония, захарен диабет, хиперхолестеролемия, тютюнопушене, консумация на алкохол. Освен това съучастват сърдечна недостатъчност, миокардна исхемия, хронично белодробно заболяване, дисфункция на щитовидната жлеза, хронично бъбречно заболяване и напреднала възраст, както и присъщи фактори, свързани с рака, като електролитни аномалии, хипоксия и метаболитни нарушения.

Съществуват и други рискови фактори, свързани с рака, като дисбаланс на автономната нервна система с превалиране на симпатикусовия тонус, резултат от болка и други стимули, като физически или емоционален стрес. Хирургичното лечение на рака, химио- и лъчетерапиите и дори самите злокачествени заболявания и тяхната прогресия причиняват екстремен възпалителен стрес, активиране на имунната система и улесняват появата на аритмия.

Установено е, че повечето цитотоксични агенти използвани в лечението на рака, включително алкилиращи агенти в това число цисплатин, циклофосфамид, ифосфамид, както и антрациклините и тирозин-киназни инхибитори, антиметаболити в голяма степен индуцират кардиотоксичност и по тази линия предсърдно мъждене. Кардиотоксичността се изразява в поразяване на систолната и диастолната функция на сърцето и може да индуцира абнормни фокуси в миокарда, с което да се зароди аритмия.

Понастоящем няма специфични насоки за лечение на предсърдно мъждене при пациентите с активно онкологично заболяване. Лечението следва същите принципи и цели както при общата пополуцалия. А именно подобряване на симптомите, контрол на аритмията и предотвратяване на инсулта и системната емболия.

Контролът на аритмията се постига посредством контрол на ритъма или конрол на камерната честота. Контролът на ритъм може да се постигне посредством използването на специални класове медикаменти или посредством електрическо възстановяване на синусов ритъм с електрокардиоверсио.

Аритмията създава предпоставка за образуване на тромб в кухината на ляво предсърдие и левопредсърдното ухо. Всичко това увеличава рискът от настъпване на емболични инциденти и съответно изисква профилактика с прием на орални антикоагуланти.

В допълнение пациентите с активен рак имат някои особености, като състояние на хиперкоагулация и протромботичен ефект, повишен от приложението на някои противоракови терапевтични схеми, които увеличават тромбогенния риск при тях. За жалост, обаче тези пациенти имат и повишен риск от кървене, поради отклонения в коагулационната система. Затова винаги трябва да се търси балансът и терапията да бъде така съобразена, че да се редуцира максимално емболичния риск, но с предпазливост към изява на потенциално опасно кървене.

Въпреки това, пациентите с онкологично заболяване са показани да приемат антикоагулант подобно на пациентите без активен рак. Дава се предимство на директните орални антикоагуланти пред витамин K антагонистите, поради по-лесното им дозиране и по-малкото лекарствени взаимодействия. А периоперативно е подходящо и се препоръчва пациентите да останат на нискомолекулен хепарин до стабилизиране на състоянието и възможност за продължаване на терапията през устатата.

Пациентите с рак и предсърдно мъждене не са рядкост и са все по-често срещани. Изисква се колаборация в лечението им между кардиолози и онколози за постигане на оптимален терапевтичен ефект.

Източник: www.puls.bg

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните

Предсърдното мъждене е най-често срещаната аритмия при възрастните хора. Всеки пети пациент, който постъпва във Втора кардиология на УМБАЛ – Пловдив, е с различна форма на предсърдно мъждене – остра или хронична, каза д-р Васил Василев пред zdrave.net.

Според него повечето болни са мъже, а честотата му нараства с напредване на възрастта, каквито са тенденциите и в световен мащаб. Повишен риск за появата му са и придружаващи заболявания като захарен диабет (ЗД), сънна апнея, затлъстяване, хипертония, ХОББ и други.

При част от пациентите предсърдното мъждене протича без симптоми. Други се оплакват от умора, сърцебиене, задъхване, натиск в гърдите, а в някои случаи и загуба на съзнание.

Този вид аритмия е свързана с доста усложнения, които нарушават качеството на живота на засегнатите. Най-честото от тях е исхемичният мозъчен инсулт, като от 20 до 30% от исхемичните инсулти се дължат на предсърдно мъждене.

Друг много сериозен проблем е увеличената между един и половина и 3 пъти смъртност при тези болни, посочи лекарят. Той обясни, че това се дължи на коморбитета – развитие на  инсулт, сърдечна недостатъчност, която се наблюдава при около 20-30%. Пациентите получават когнитивни нарушения, които са свързани с паметта, езика, логическото мислене, вниманието, възприятието, въображението, способността за вземане на решение и други. Част от тях страдат и от депресии.

При наличие на симптоми кардиологът назначава обикновена ЕКГ и диагностицира предсърдното мъждене. По преценка на лекаря може да се направи холтер ЕКГ- дълготраен ЕКГ запис, запис на ЕКГ на смартфони  или часовници, както и телеметричен запис. Много пъти обаче заболяването се регистрира случайно при преглед или след настъпило вече усложнение.

Лечението на предсърдното мъждене зависи от неговата давност. Ако се започне до 48-я час от началото на пристъпа, се постига възстановяване на ритъма. Обикновено се прави инфузия на медикаменти или електрокардиоверзио – възстановяване с помощта на електрически ток.

Ако има давност над 48 часа, тогава лекуващият кардиолог преценява поведението и стратегията на лечението. Има възможност за възстановяване на ритъма след специална подготовка и около едномесечен прием на антикоагулант. В някои случаи лекуващият кардиолог може да реши пациентът да остане да живее с тази аритмия, но под стриктен контрол и регулярни прегледи.

Особено значение за лечението има профилактиката на инсултите, а това се осъществява чрез медикаменти, наречени антикоагуланти – препарати, разреждащи кръвта. Дозата се определя от лекуващия лекар спрямо състоянието на болния.

Според д-р Василев предсърдното мъждене не е по-безобидно от инфарктите, но пациентите са информирани за него по-малко и често подценяват тази рискова диагноза.

Дружеството на кардиолозите в България отбеляза 50-годишен юбилей с почит към основателите и учителите

Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) отбеляза своя 50-годишен юбилей под мотото „Обединени от науката за добра практика“ в столичния хотел „Хилтън“ на 18 април. Тържеството бе уважено от министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева и редица представители на институциите, академичните среди, съсловните организации, неправителствения сектор и партньорите от индустрията. Почетните места в залата бяха отредени за ветераните кардиолози, които получиха отличия за своя принос за развитието на кардиологичната наука и практика през годините.

Съвременната история на ДКБ започва от 18 април 1974 г., когато е проведена първата самостоятелна конференция на дружеството по кардиология и ревматология с водещи специалисти като чл. кор. проф. Васил Цончев – първият ръководител на Катедрата по сърдечно-съдови заболявания в ИСУЛ, проф. Тамара Пилософ, проф. Гарбис Паникян, проф. Юрий Белов и др. Тогава специалността обединява ревматологията и кардиологията поради необходимостта да се справя с огромния брой ревматични сърдечни пороци в България. Постепенно с усилията на основателите на съвременната кардиология у нас и техните ученици тази заболеваемост е изкоренена. През 1998 г. е първата юридическа регистрация на дружеството. Днес ДКБ се отличава с висока ефективност, основана на приемственост, сътрудничество, съвместна работа на ръководните органи – бившият, настоящият и застъпващият в следващия мандат председатели работят заедно с подкрепата на управителния съвет.

„За половин век кардиолозите утвърдихме позицията си на стожер, охраняващ добрата медицинска практика със стремеж към непрекъснато усъвършенстване. Заедно през годините успяхме да внедрим модерни диагностични и терапевтични методи. Лекарите от нашето поколение и нашите учители имахме честта да се учим от най-добрите. Наш дълг е да продължим това дело, за да повишаваме качеството на кардиологичната грижа за пациентите“, каза при откриването доц. Васил Трайков, председател на ДКБ.

Основните моменти в развитието на дружеството и личностите основатели бяха представени от чл. кор. проф. Асен Гудев, бивш председател на ДКБ, председател на организационния комитет на честването на юбилея. „Първият и най-важен урок, който трябва да научим от нашите основатели, е, че сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими, но за това трябват знания, ерудиция, лидерство и сътрудничество с институциите. Може би не сме научили този урок докрай, но предизвикателството пред нас е епидемията от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания, която е не само медицински, но и икономически и социален проблем“, каза проф. Гудев. Той допълни, че ДКБ е член на Европейското дружество по кардиология (ESC) от 1980 г., подчертавайки стремежа на кардиолозите още от първите години на дружеството да бъдат част от европейската и световната кардиологична наука и практика. Добрата практика в кардиологията се базира на ръководните правила, които се издават от Европейското дружество по кардиология. Част от постоянните задачи на ДКБ е да превежда, издава и разпространява сред българските кардиолози европейските ръководни правила за лечение на сърдечно-съдовите заболявания. „Смисълът е обучението на нашите специализанти да бъде базирано на медицината на доказателствата, за да имаме успех в намаляването на сърдечно-съдовите заболявания“, каза още проф. Гудев и акцентира върху изключителното внимание на ДКБ към продължаващото обучение и обучението на специализантите с инициативата Зимно училище по кардиология, което се проведе за 13-ти път през март.

Доц. Трайков очерта съвременните предизвикателства и инициативи на ДКБ, насочени към подобряване на тенденциите в заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. „Вече говорим за сърдечно-съдово здраве и преди няколко години започна европейска инициатива за план за сърдечно-съдово здраве, към която ДКБ се присъедини през 2021 г. със създаване на Алианс за сърдечно-съдово здраве с участието на всички заинтересовани организации и формиране на Национален план“, каза доц. Трайков. Вече има голяма обществена и институционална подкрепа за инициативата на национално и европейско ниво.

Видеоприветствие за юбилея отправи проф. Франц Вайдингер, председател на Европейското дружество по кардиология. Той подчерта отличното дългогодишно сътрудничество с българското дружество, постиженията и приноса му за развитието на кардиологията в Европа.

„Отбелязваме половин век, откакто стремежът на група ентусиасти за издигане на кардиологията на световно ниво обедини специалистите в кардиологията. Досега всички допринасяте ежедневно с вашата работа за развитието на кардиологията и утвърждаване на авторитета на специалността. Неведнъж със своята експертиза сте помагали за утвърждаване на успешни политики в тази област и сте сред ключовите корективи на държавата по отношение на нормативната рамка и качеството на медицинските услуги“, каза в приветствието си д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването и изрази подкрепата си в усилията за подобряване на сърдечно-съдовото здраве.

„Повече от всякога в нашето общество има нужда от повече признателност за вашите труд и усилия и повече уважение. Само заедно, говорейки за добрите практики и за това как превръщате предизвикателствата в постижения, можем да успеем. Като бивш европейски комисар по наука и иновации съм се борила в програма „Хоризонт Европа“ в клъстър „Здраве“ да има много повече място за сърдечно-съдовото здраве. Беше важно Европа да изпрати сигнал, че в най-голямата в света програма за инвестиции и иновации, сърдечно-съдовото здраве трябва да има по-голям акцент. Радвам се, че това ще продължи до 2027 г., а убедена съм, че и в следващия период“, каза Мария Габриел, активен поддръжник и участник в инициативите по създаване на Национален план за сърдечно-съдово здраве на национално и европейско ниво.

„Благодаря ви, че дружеството по кардиология може би най-много допринася за авторитета и доверието на обществото към лекарите. Постиженията нямат значение, ако не можем да ги предадем до ума и сърцето на всеки, който не е лекар. Борим се за здравето на хората и в тази борба вие от ДКБ сте водещи, както и в усилията за налагане на продължаващото обучение за лекарите и издигане авторитета на лекарската гилдия в обществото“, каза д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Приветствия отправи и Боряна Перван от Международната кардиологична федерация, основана през 1978 г. „Впечатлена съм не само от професионализма ви, но и от сърдечното отношение, вложено в инициативите. Гордост е и участието на ДКБ в международната инициатива Световен ден на сърцето, която обхваща 2 млрд. души в различни страни. През 2023 г. активностите по тази инициатива в България обхващат няколко града и общо около 500 000 души“, отбеляза тя.

За ролята на основателите на съвременната кардиология и техните конкретни постижения в България говори проф. Цветана Кътова, бивш председател на ДКБ. Тя призова да се пази паметта за всички основатели на съвременната българска кардиология.

„Нямаме загуба на памет тук и благодаря за това на сегашното и бившите ръководства на дружеството. „Науката лети на крилата на въображението“, казва физикът Фарадей. Моят съвет към младите колеги е да четат, но да помнят, че буквоедството не помага на лекаря, а въображението и конкретният подход към пациента“, каза проф. Младен Григоров. Той свърза профилактиката с проблема с невежеството: „Големият проблем на нашата страна е образованието, след това идват медицината, профилактиката и т.н.“

Приветствия поднесоха Българският фармацевтичен съюз, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Медицинският университет – София, Медицинският университет – Варна, медицински дружества и др. Председателят на БЧК акад. Христо Григоров връчи почетния червенокръстки знак на доц. Васил Трайков.

Почетни грамоти за приноса си за българската кардиология получиха 15 именити специалисти, доайени на специалността, сред които проф. Николай Пенков, доц. Божидар Финков, проф. Ана Савова, проф. Владимир Пилософ, проф. Иво Петров, доц. Васил Велчев, проф. Арман Постаджиян, проф. Мария Токмакова, проф. Асен Гудев, проф. Маргарита Цонзарова, д-р Анастас Попов, проф. Теменуга Донова, проф. Младен Григоров, проф. Цветана Кътова, проф. Юлия Джоргова, проф. Пламен Гацов, проф. Нина Гочева, проф. Димитър Раев, проф. Румяна Търновска, проф. Чавдар Шалганов, проф. Елина Трендафилова и проф. Йото Йотов.

Фондация „От сърце“ със своята първа награда

Фондация „От сърце“ получи своята първа награда за своята отдадена работа в името на пациентите със сърдечно-съдови заболявания и техните близки.

Кампанията „За твоето здраво сърце“ на Фондация „От сърце“ спечели сребърна награда в категорията „Комуникации в публичния сектор“ на ПР наградите BAPRA Bright Awards на BAPRA (Bulgarian Association of Public Relations Agencies)! ПР Плей и Фондация „От сърце“ бяха в конкуренция с още 5 други кампании на големи брандове като Фейсбук и Лидл. Кампанията беше осъществена с невероятните професионалисти от Агенция „ПР Плей“, на които им благодарим от сърце.

Специални благодарности към всички лекари, които се включаха в кампанията. Вие сте двигателят на промяната!

Това са най-високите отличия в PR гилдията у нас, а наградите се оценяват от независимо международно жури от експерти, членове на Световната организация на PR агенциите и националните асоциации – ICCO, което гарантира безпристрастност и професионална оценка.

Вярваме, че заедно с всички наши парньори ще продължим да работим в името на пациентите!

Проф. Иво Петров: В България биологични терапии за висок холестерол се реимбурсира

В България най-висока причина за смърт държат сърдечносъдовите заболявания. Инфарктът е най-острото и най-фатално събитие от такъв произход, при което нивата на „лошия“ холестерол са от ключово значение. Умее ли българинът да се грижи за сърдечносъдовото си здраве отговаря медицинският директор на Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център проф. д-р Иво Петров.

Проф. Петров, защо българинът умира най-често от сърдечносъдови инциденти?

Защото са налице всички фактори, които водят до тази неблагоприятна статистика. Има няколко страни, с които си мерим първенството – Румъния, Молдова, Украйна. Най-вероятно влияят начина на живот, на хранене, но и неспазване на каквато и да било профилактика, късно откриване на потенциалните фактори, които водят до ранно откриване на атеросклероза…

Има ли държавна политика в това отношение?

За съжаление, държавата се отдръпна от стратегията, която най-много работи – превенция, отстраняване на възможните рискови фактори и навременно лечение на тези, които не са въпрос на лично поведение. Под „лично поведение“ разбираме тютюнопушене и ранното откриване на високите нива на холестерола и неговото лечение; ранното откриване на артериалната хипертония и навременното й лечение; ранното откриване на захарния диабет и неговото лечение… Това са правилните стратегиите, за да избягаме от тази статистика.

За да има ранно откриване, трябва въпросните показатели да се изследват.

Точно така, трябва да има скрининг за множество заболявания, и те са както предпоставка, като високите нива на LDL холестерола с генетична предекспозиция, така и потенциално смъртоносните, като аортната дисекация. Тези заболявания биха могли да бъдат навреме контролирани, тъй като те не могат да бъдат премахнати, защото става въпрос за генетика. А онези хора, които имат генетично нарушение, трябва да бъдат много по-строго проследявани. Затова трябва да се направи скрининг по различни показатели – лабораторни, генетични, наднормено тегло, ниво на холестерола. Това не е толкова трудно. Таргетните групи са известни на колегите от практиката, включително на общо практикуващите лекари и на амбулаторните кардиолози. Ако държавата се заинтригува, нашата гилдия спокойно може да посочи кои са тези таргетни групи.

Държавата отговаря на това с годишен профилактичен безплатен кръвен тест. Ако той покаже завишен холестерол, какво се предприема?

Трябва да има реакция.

Много често обаче хората се успокояват, че високият холестерол „им е по наследство“ или че могат да го коригират с диета.

Ако е така, това още повече акцентира върху необходимостта от профилактика. При такива пациенти трябва да има многофакторно повлияване, тоест, ясно е, че само с промяна начина на живот и с диета в огромната част от случаите не става, защото холестеролът го произвеждаме ние и много по-малко внасяме отвън. Дори и лекари смятат, че ако се премине на някаква много строга диета, проблемът може да се реши, но не напълно. Диетата не може да свали нивата на LDL с повече от 15%, което в общия случай е крайно недостатъчно.

Хората, които са с генетична предиспозиция, имат индивидуално производство на LDL-холестерол. Трябва да има структурирана помощ за тези пациенти, а не спорадична и на принципа на случайна среща между пациент и лекар. Държавата трябва да има политика, насочена към тези хора. Много си говорим за Европейски практики и финансиране и е крайно време да следваме тези практики, опосредствани от европейското финансиране. Това може, и трябва да бъде направено. Още повече Националния план за сърдечносъдовите заболявания (ССЗ), който още преди 3 години Дружеството ни придвижва, се надяваме да бъде приет и наложен за употреба на национално ниво. Явно, когато човек не се грижи сам за собственото си здраве, някой трябва да му го наложи.

Така е, защото лечението на един тежък сърдечносъдов болен са големи икономически разходи и за данъкоплатеца.

Не случайно на ниво Европейски парламент е създаден Европейски Алианс за сърдечно здраве (EACH) и имаме инициатива да се създаде подобна структура и у нас, която да обедини усилията на професионалните дружества, институциите, пациентските организации и с обща помощ да се редуцират ССЗ и да намалее смъртността. В България тези заболявания са най-големият убиец.

Холестеролът ли е единствения рисков фактор за инфаркт?

Той е най-големият, защото е градивният материал на плаката, която води до стеснение и запушване на съда. Ако един пациент има генетична предекспозиция и е пушач, това го прави абсолютно задължителен кандидат за ранно развитие на атеросклероза. При пациенти, страдащи от фамилна хиперхолестеролемия (ФХ), продължителността на живота без терапия е едва 44 години. Тези хора са изключително склонни към остри сърдечносъдови събития, каквито са инфаркта, инсулта и периферно-съдовата остра исхемия. Между тях има и такива, които са и със захарен диабет.

Това, което казахте за ранната смъртност при хората с ФХ, звучи като присъда. Може ли тази възрастова граница да бъде променена с медикаментозни средства?

Със сигурност! Ние се борим за това. Според наше проучване, включващо петте най-големи болници, 52% от пациентите с ФХ, които са имали сърдечносъдово събитие, в рамките на година преживяват повторен инцидент. Те, по принцип са податливи на поредица от сърдечносъдови инциденти и за съжаление, някои от тях фатални. Затова в практиката си рядко срещаме възрастни пациенти с ФХ. Когато имаме няколко рискови фактора при тези хора, общият риск не се сумира, а се увеличава експоненциално – умножава се по 3, 4, по 5, затова рискът от ранна смърт при тях е няколко пъти по-висок от тази в общата популация. И за да не бъдат обречени, те трябва да се лекуват комплексно.

Има ли подходящи терапии за тях?

Благодарение на биотехнологиите в последните години се създадоха антитела, имитиращи РНК молекули и др. Тези хора вече имат шанс, който само преди няколко години нямаха.

Достъпни ли са терапиите за всички нуждаещи се?

Говорим за комбинация от различни, като механизъм на действие, медикаменти и тук не мога да не кажа една много добра дума: България е една от не многото европейски страни, в които новите терапии са реимбурсирани за таргетните групи и вече имаме все повече пациенти, включени на такава терапия. Скоро ни предстои публикация на този почти 4-годишен опит, който имаме, показващ колко драстична е разликата в прогнозата между тези, които са били на старото лечение, в сравнение с пациентите, които са на новите терапии. При тях ясно се вижда с няколко пъти намаляване на сърдечносъдовите събития. Това означава, че при отговорно поведение и отговорна терапия, която се спазва и от тези, които я назначават и от приемащите я, имаме директен ефект върху прогнозата. За разлика от статините, биологичната терапияе човешко моноклонално антитяло и въздейства единствено и само на PCSK9 рецептора и на нищо друго. В допълнение профилът на безопасност се проследява и вече е добре известен.

Какви са стойностите на LDL холестерола, при които се налага медикаментозна терапия?

В общата популация при общ холестерол над 6 mmol/l и LDL над 3 mmol/l, когато тези показатели са устойчиви въпреки промяна в начина на живот и хранене. Тогава трябва да се мисли за допълнително медикаментозно лечение. Нивата, които се считат за безопасни при хора, които имат нестабилна атеросклероза и са с много висок атерогенен риск, е 1,4 mmol/l.

Тези терапии цял живот ли трябва да се приемат?

Да. За съжаление това не е настинка и не минава. Това е предразположение на конкретния организъм, което е генетично обусловено и не можем да избягаме от него за 2 – 3 месеца лечение. Най-голямата грешка е някой пациент като каже: „Толкова добре се повлиях от терапията, че ми се оправи холестерола и вече не пия никакви лекарства“. Това е ужасяващо, защото множество проучвания показват, че при спиране на терапията се получава rebound ефект – нивото на холестеролът рязко се покачва и дестабилизира атеросклерозата. Един стрес, едно препушване, един пик на кръвното налягане могат да доведат до дестабилизиране на плаката и това да доведе до остри сърдечносъдови събития.

Колко често трябва да се изследва холестерола при рискови пациенти?

При пациентите – на 3 месеца. При хората, при които няма риск от сърдечно-съдов инцидент е достатъчно 2 пъти годишно.

Статистиката сочи, че пациентите, преживели един сърдечносъдов инцидент, са изложени на много по-голям риск от втори. Защо?

Защото при тези хора атеросклерозата не е стабилна, а по-скоро дестабилизирана. Очевидно хора, които вече веднъж имат нестабилна атеросклероза, са склонни да имат повторен инцидент поради дестабилизирала се атеросклеротична плака. Над 70% от хората с периферно-съдова болест умират от миокарден инфаркт, което значи, че когато атеросклерозата е факт, тя е склонна да се дестабилизира на различно място в организма. Ето защо тези пациенти трябва да бъдат обхванати и лекувани отговорно.

А какво е стабилна атеросклероза?

Тази, която не напредва като процент стеснения и няма тромботични усложнения. При правилно лекувани хора атеросклерозата им не напредва и е стабилна, тоест процентът на стеснение не се увеличава и няма последващо развитие.

С какви изследвания може да се разбере това?

Освен лабораторните кръвни, най-достъпен се явява доплера на каротидните и периферните съдове, но също и различни образни изследвания.

Атеросклерозата болест на напредналата възраст ли е?

В общата популация, да. При хората, които нямат генетична предразположеност. С течение на времето атеросклерозата се проявява.

Тогава не се ли връщаме към първия въпрос с логичен отговор? Продължителността на живота се увеличава и това води до изменението на съдовете, и от там – респективно се създава предпоставка за сърдечносъдови инциденти и смърт.

Абсолютно правилно разсъждение. Колкото е по-застаряващо населението, толкова повече хора, засегнати от атеросклероза, ще има. А и модерното лечение на инфаркта допринася до това хората да живеят повече. Но тук искаме не да постигнем безсмъртие, а да увеличим живота на хората с риск от преждевременна смърт.