heart

Нов метод за лечение на хипертония

Първата в света операция, с помощта на която се лекува хипертония, бе успешно извършена от британски учени.
 


Новият метод за лечение на хипертония може да помогне на милиони хора да се излекуват от повишеното кръвно налягане. За извършване на манипулацията, продължеваща около час, не е нужно пациента да се поставя под наркоза.


Методът, наречен renal sympathetic-nerve ablation (аблация на бъбречния симпатиков нерв) е част от международно клинично изпитание на революционен метод. Според експерти, цитирани от вестник „Дейли Телеграф“,  това може да се окаже най-големия пробив в тази област на медицината за последните петдесет години.


Авторите на този революционен метод обясняват, че през кръвоносен съд се вкарва проводник с помощта на който се правят множество микроизгаряния на нервът, отговарящ за предаването от мозъка в бъбрека на определен сигнал.


Това позволява да се блокира нервният импулс, провокиращ кръвното налягане, и  значително се намалява рискът от инфаркт, инсулт и отказ на бъбреците. Според предварителните данни ефектът настъпва след около три месеца.


Първият пациент, опериран по новия метод бил Антъни Хенри. 68-годишният пациент е бил  болен от диабет, с дълбока венозна тромбоза и прекарал инсулт. По време на процедурата той е бил в съзнание и разговарял с лекарите. Останал е едно денонощие в болницата за наблюдение.


Очаква се в бъдеще, изписването на пациентите да става още на същия ден след интервенцията. Това обаче, ще стане едва след събиране да допълнителна информация за  периода на рехабилитация и пълното възстановяване.Прочети още на: Революционен метод лекува хипертония.

Източник: puls.bg

Проф. Иво Петров с приз за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания

Проф. д-р Иво Петров получи награда за цялостен принос в интервенционалното лечение на клапни заболявания в България в рамките на седмото издание на международния научен форум Софийски дни на ехокардиографията, който се провежда в столицата от 8 до 10 април. Наградата връчи кардиологът доц. д-р Красимира Христова, председател на Фондация по инвазивна образна диагностика в кардиологията, инициатор и организатор на събитието.

През 2018 г. проф. Петров извършва първата в България операция по имплантиране на MitraClip на 83-годишен пациент с митрална стеноза. MitraClip е една от най-сложните интервенции в инвазивната кардиология, като позиционирането на клапата е невъзможно без ехокардиографията.

На 9 април, събота, проф. Иво Петров ще се включи в програмата на научното събитие с лекция за транскатетърното лечение на клапни заболявания. За 2022 г. голямата тема на симпозиума по ехокардиография са клапните заболявания, често откривани при проследявани пациенти след ковид.

Проф. Петров е медицински директор и началник Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити клиник и е член на борда на директорите на Фондация „От сърце“. Има четири специалности – вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Преминал е обучения по едноваскуларна ехокардиография и стрес-ехокардиография в Германия, курс за обучение по периферна Доплер-ехография в Института по кардиология и сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес, Аржентина. Специализирал инвазивна кардиология и радиология в Аржентина. 

Източник: https://acibademcityclinic.bg/

Д-р Красимир Джинсов: Хипертонията води до сърдечна недостатъчност

Д-р Красимир Джинсов е кардиолог, електрофизиолог и експерт по кардиостимулация, сърдечна ресинхронизираща терапия и терапия с имплантируеми кардиовертер дефибрилатори. Ръководител е на Сектор по електрофизиология и кардиостимулация в УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив, където освен аблации при различни видове аритмии и имплантиране на устройства, извършва електрофизиологични и кардиологични консултации. 

Д-р Джинсов е преминал множество специализирани обучения в областта на електрофизиологията и кардиостимулацията във водещи центрове в Европа и България.  Неговата правоспособност в сърдечната електрофизиология е потвърдена и от Европейското дружество по сърдечен ритъм, както и от Европейското дружество по кардиология.  С д-р Красимир Джинсов ще обсъдим характерното за сърдечната недостатъчност. Много пациенти със сърдечносъдови заболявания са в рисковата група за развитие на сърдечна недостатъчност. 

– Д-р Джинсов, в какво се изразява сърдечната недостатъчност? 

– Сърдечната недостатъчност се приема за крайна фаза на много сърдечни заболявания. Тя не е отделно заболяване, а синдром, който включва симптоми на отслабена функция на сърцето, като  лесна уморяемост, задух, отоци по краката.

Обикновено тези симптоми се дължат на нарушена систолна или диастолна функция. Т.е., или е нарушено изпомпването на кръвта от сърцето, или приемането на кръвта от сърцето. Като и двете състояния може да се дължат на много сърдечни заболявания – артериална хипертония, коронарна болест на сърцето, миокардити, кардиомиопатия. 

– Как се развива сърдечната недостатъчност?

– Тя се развива в няколко стадия – първи, втори, трети и четвърти клас сърдечна недостатъчност. При първи клас пациентите имат сърдечна недостатъчност, но тя не възпрепятства ежедневната им дейност. Във втори клас на заболяването пациентите нямат оплаквания в покой, но нормалната им физическа активност води до проява на симптоми.

В трети клас дори физически усилия, по-малки от обичайните, предизвикват задух и умора, т.е., тези пациенти имат затруднения да се обслужват самостоятелно вкъщи. В четвърти клас на сърдечната недостатъчност страдащите проявяват симптоми и в състояние на покой, когато и най-малкото физическо усилие влошава състоянието им. 

– Има ли и други провокиращи рискови фактори, освен сърдечните болести и хипертонията?

– Всички рискови фактори, които водят до сърдечносъдови заболявания, в крайна сметка причиняват сърдечна недостатъчност. Най-честите причини са артериалната хипертония, коронарната болест на сърцето, предсърдното мъждене, заболявания на клапите на сърцето.

– Ако тези заболявания се лекуват правилно и навременно, не биха довели до сърдечна недостатъчност, поне не до крайните й стадии. Може ли така да се каже?  

– Ако осигуряваме правилно лечение на тези заболявания, контролираме кръвното налягане и аритмията, ако засегнатите водят здравословен живот, можем да избегнем сърдечната недостатъчност. Или поне да я отложим във времето и симптомите да се проявяват в по-слаба степен. 

Така сърдечната недостатъчност може да остане в първи или втори функционален клас, и пациентите да могат да водят пълноценен живот, без съществени ограничения на нормалната им физическа дейност. Правилното лечение и контролът на рисковите фактори са изключително важни не само за профилактика на сърдечната недостатъчност, но и за нейната терапия.

– Д-р Джинсов, какво трябва да научим за диагностиката и терапията на сърдечната недостатъчност?

– На първо място, за да се постави диагнозата пациентът трябва да проявява симптомите на сърдечна недостатъчност, които посочихме в началото. Когато човек получава задух, лесно се уморява, има отоци по краката, той трябва да потърси лекарска помощ.

Кардиологът може да направи електрокардиограма, ехокардиография и други изследвания, за да установи причината за сърдечната недостатъчност. Трябва да отбележим, че има и обратими причини, такива, които могат да бъдат излекувани и след това пациентът да няма сърдечна недостатъчност. 

В по-голямата си част обаче са необратими, такива, които могат само да бъдат контролирани. Пример за обратима причина е неконтролираното предсърдно мъждене, съпроводено с висок пулс, което може да доведе до сърдечна недостатъчност. При тези пациенти адекватният контрол на аритмията може да възстанови нормалната функция на сърцето и да ги излекува от сърдечната недостатъчност. 

Според причината за сърдечната недостатъчност и състоянието на пациента, има различни видове лечение. Терапията се дели на такава, която подобрява прогнозата на пациента – удължава неговия живот и предполага по-редки хоспитализации. И такава, която само намалява симптомите, без да подобрява прогнозата на пациента. Към последната спадат диуретиците, медикаменти, които водят до повишено уриниране, те само намаляват симптомите, без да променят прогнозата. 

Има и много други медикаментозни и немедикаментози терапии, които подобряват и прогнозата при тези пациенти. Такива медикаменти са АСЕ-инхибиторите, бета-блокерите и някои нови медикаменти, като SGLT2 – инхибиторите и ARNI, за които е доказано, че подобряват съществено прогнозата и намаляват смъртността при тези пациенти. За някои от терапиите има конкретни индикации и не са подходящи за всички болни. 

Лекуващият кардиолог може да прецени кои медикаменти са най-подходящи за конкретния болен. При някои пациенти могат да се поставят и устройства, които подпомагат сърдечната функция – т.нар.  системи за ресинхронизираща терапия. И там също има конкретни индикации. 

Пациентът трябва да има ниска фракция на изтласкване и ляв бедрен блок или разширен камерен комплекс на ЕКГ. При някои болни е необходимо да се извърши ангиопластика или сърдечна операция за смяна на клапа или поставяне на байпаси. Други пък, имат висок риск от внезапна сърдечна смърт и трябва да им бъде имплантирано устройство, което да ги предпазва – кардиовертер дефибрилатор. 

Поради голямата палитра от заболявания, които водят до сърдечна недостатъчност и различните възможни терапии, и подходи в лечението, е необходимо първо да се направи комплексна оценка на състоянието на болния и след това да се избере най-правилното лечение за конкретния пациент. Разбира се, първата стъпка в този процес е консултация с кардиолог или специалист по сърдечна недостатъчност. 

– Какви са различията между системата за ресинхронизираща терапия и обикновените пейсмейкъри?

– Разликата между двете устройства е голяма, от гледна точка на това как работят. Единствената цел на пейсмейкърите е да поддържат пулса на пациента над определено ниво. Те се поставят, когато пациентът има ниска сърдечна честота, за да може тя да се нормализира. Те могат да накарат спрялото сърце да забие отново и да спасят живот. Недостатъкът на пейсмекърите е, че те стимулират само дясната камера на сърцето, а лявата се активира по съседство.

Така предизвикват диссинхрония като тази, за която говорихме при сърдечната недостатъчност. Това може допълнително да влоши функцията на сърцето при пациенти, които вече имат сърдечна недостатъчност. По-рядко биха  могли да доведат до сърдечна недостатъчност при пациенти, които преди това не са имали такава.

Този недостатък липсва при CRT, тъй като при нея се стимулират и дясната и лявата част на сърцето, като по този начин правят съкращенията му синхронни. CRT се използва при пациенти със сърдечна недостатъчност и понижена фракция на изтласкване, независимо от пулса на пациента, а обикновените пейсмейкъри са за хората с нормална сърдечна функция, но с бавен пулс.

– Какви грешки допускат болните, за да стигнат до такива по-напреднали стадии на сърдечната недостатъчност? Опитват ли самолечение?

– Основната грешка на българските пациенти е че търсят късно лекарска помощ, обикновено когато са вече в трети-четвърти функционален клас. 

Идват с големи отоци, невъзможност да легнат, спят седнали, такива пациенти трудно се компенсират. Но в последните години аз поне, забелязвам тенденция пациентите да стават по-информирани и все по-рано да търсят помощ, което е много добре. 

Най-добрият вариант е да се потърси лекар, още при първите симптоми. Не е задължително веднага да се отиде на кардиолог. Може първо да се свържат с личния си лекар, той да прецени дали има нужда да се консултира с кардиолог или тези симптоми се дължат на някакво друго заболяване. 

Друг проблем е придържането към терапията. Има пациенти, които много стриктно приемат предписаните им медикаменти. Но има и други, които ги пият известно време и след това сами решават да ги спрат, защото вече се чувстват добре. Те много бързо се връщат отново, но с изострена сърдечна недостатъчност.

В голяма част от случаите алкохолът предизвиква т.нар. алкохолна дилатативна кардиомиопатия, която води до сърдечна недостатъчност. Така, че прекомерната консумация на алкохол също е важен рисков фактор за развитието на сърдечна недостатъчност. Моят съвет е търсете помощ при първите симптоми. Не чакайте да отминат, обикновено не се получава. 

– До какви усложнения може да се стигне, ако човек се остави на течението?

– Ако сърдечната недостатъчност не се лекува адекватно, може да се стигне до смърт, тъй като сърцето отслабва все повече и повече, и в един момент спира да работи. Една група от пациентите със сърдечна недостатъчност, които имат ниска фракция на изтласкване, дори и да се чувстват добре и да нямат симптоми, т.е., да са в първи, втори функционален клас на сърдечна недостатъчност, могат да умрат внезапно. 

Обикновено, тази внезапна сърдечна смърт се дължи на камерна аритмия, която кара сърцето да бие толкова бързо, че не може да извърши адекватно съкращение и реално е като спряло. Това спира притока на кръв към жизненоважни органи (като мозъка) и води до смърт.

За профилактика на тази внезапна сърдечна смърт се имплантират специални устройства – кардиовертер-дефибрилатори. Поставят се с местна упойка. По венозен път и под рентгенов контрол се позиционира специален електрод вътре в сърцето, а самото устройство се поставя под кожата. То следи работата на сърцето и когато се изяви животозастрашаваща камерна аритмия, те доставят електрошок, с който сърцето се рестартира. Виждали сте по филмите как се прави електрошок външно. Това устройство го прави вътре в сърцето. Няма нужда да се чака линейка, защото времето, за което ще дойде лекарска помощ, може да е фатално. Затова тези устройства спасяват животи.

– Кои пациенти са в рисковата група по отношение точно на тази внезапна сърдечна смърт? Лесно ли се диагностицират, за да им се постави навреме такова устройство?

– Диагностицират се изключително лесно с ехокардиография. Според препоръките на Европейското дружество по кардиология, всички пациенти с фракция на изтласкване под 35% имат повишен риск от внезапна сърдечна смърт и са показани за имплантиране на кардиовертер дефибрилатор за нейната профилактика.

Много е важно пациентите със сърдечна недостатъчност да посещават своя кардиолог редовно. Защото сърдечната недостатъчност е прогресивно заболяване и в момента пациентът може да не е показан за някоя терапия, но след 6 месеца вече да има индикации за нея. 

Нещо повече, кардиологията е много динамична наука и се работи активно по разработването на нови терапии за сърдечносъдовите заболявания. Така, ако не посети своя кардиолог, пациентът ще пропусне възможността да получи най-съвременното и подходящо за него лечение.

Състоянието на пациента трябва да се преоценява на всеки шест месеца, до една година или при изява на нови симптоми. Това, че сме напаснали медикаментите и пациентът се чувства добре в момента, не означава, че е излекуван. Адекватното проследяване е ключът към оптималния контрол на заболяването. 

Източник: zdrave.to

Рискът от Паркинсон се понижава след инфаркт?!

Хората, които са прекарали инфаркт, са изложени на повишен риск от исхемичен инсулт или съдова деменция.

Въпреки това, при тях има по-малка вероятност от разивитие болестта на Паркинсон, както показват изследвания, публикувани в Journal of the American Heart Association.

Паркинсонът е мозъчно заболяване, характеризиращо се със загуба на допаминергични неврони: нервни клетки, които произвеждат невротрансмитер, наречен допамин.

Най-честите симптоми са тремор в едната ръка, забавяне на движението, мускулна скованост, която ограничава обхвата на движение, нестабилност при ходене.

Свързва се и с промени в поведението, депресия, загуба на памет и умора.

Най-вероятните причини за болестта на Паркинсон са стареенето, което, в допълнение към генетиката и факторите на околната среда, причинява натрупване на токсични вещества в невроните и в крайна сметка води до тяхното увреждане.

Вторичният паркинсонизъм, който има симптоми, подобни на тези на болестта на Паркинсон, може да бъде причинен от инсулт, употреба на редица лекарства и други заболявания.

Риск от развитие на Паркинсон

За да установи, че хората, които са претърпели инфаркт, имат по-нисък риск от развитие на болестта на Паркинсон, екип от изследователи от Университетската болница в Орхус, Дания е разгледал записите на Националната здравна служба на страната.

Те са сравнили риска от развитие на болестта на Паркинсон и вторичния паркинсонизъм сред приблизително 182 000 пациенти, които са прекарали за първи път инфаркт между 1995 и 2016 г.

Участниците са били повечето мъже – 62%, на средна възраст 71 години, останалите 909 000 души са формирали контролната група.

Всички участници са били проследени в продължение на 21 години и резултатите са анализирани, като са били съблюдавани голямо разнообразие от фактори, за които е известно, че влияят както на риска от развитие на инфаркт, така и на риска от развитие на болестта на Паркинсон.

  • 20% по-нисък риск от развитие на болестта на Паркинсон сред хората, които са прекарали инфаркт;
  • 28% по-нисък риск от вторичен паркинсонизъм сред тези, които са прекарали инфаркт

След инфаркт, рискът от невроваскуларни усложнения като исхемичен инсулт или съдова деменция е значително повишен, така че откритието за по-нисък риск от развитие на болестта на Паркинсон е било изненадващо, поясняват изследователите.

Открития от изследването

Някои класически рискови фактори за инфаркт, като тютюнопушене, висок холестерол, високо кръвно налягане и диабет тип 2, са свързани с по-нисък риск от развитие на болестта на Паркинсон.

Всъщност, много сърдечни пристъпи се обясняват с употребата на тютюн или висок холестерол – фактори, които от своя страна биха могли да обяснят защо тези хора имат малко по-нисък риск от развитие на болестта на Паркинсон.

Има много малко заболявания на този свят, при които тютюнопушенето намалява риска, болестта на Паркинсон е едно от тях.

Авторите на изследването подчертават, че тютюнопушенето с цел намаляване на риска от развитие на болестта на Паркинсон не е препоръчително.

Резултатите от проучването дават насока на лекарите, лекуващи пациенти след прекаран инфаркт, че сърдечната рехабилитация трябва да се съсредоточи върху предотвратяването на исхемичен инсулт, съдова деменция и други сърдечносъдови заболявания, като повторен инфаркт или сърдечна недостатъчност, тъй като рискът от болестта на Паркинсон при тези пациенти е по-нисък, в сравнение с общата популация.Прочети още на: По-нисък риск от Паркинсон след инфаркт?!

Източник: puls.bg

В 7 града в страната измерват сърдечносъдовия риск на всеки желаещ

От 1 април 2022 г. стартира третото издание на информационната кампания „Обичам живота си“, организирана от Байер България. Инициативата си поставя за цел да насочи вниманието на българите към рисковите фактори, свързани с повишения сърдечносъдов риск и превенцията на инсулта и инфаркта, които са водеща причина за заболеваемост и смъртност у нас.

През целия месец април т.г. в седем града на страната – София, Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Хасково и Благоевград, желаещите да определят своя сърдечносъдов риск могат да го направят в 50 аптеки. Обучени специалисти ще определят риска чрез специален тест, който ще показва доколко хората са  застрашени от сърдечносъдов инцидент. Консултациите ще са безплатни и ще се извършват без предварително записване при спазване на всички противоепидемични мерки.

Пълният списък на аптеките, включени в инициативата, е публикуван на сайта на кампанията www.obichmjivotasi.com. На него може да намерите специален тест, чрез който всеки желаещ може да изчисли бързо и лесно своя сърдечносъдов риск. На интернет страницата е публикувана и богата медицинска информация за превенцията и рисковите фактори на инфаркта и инсулта, които са най-честите сърдечносъдови инциденти.

За предходните издания на кампанията през изминалите две години  над 7 хиляди души са  определили своя сърдечносъдов риск. Според данните, 45% от тях са били с висок или много висок сърдечносъдов риск. Тревожен е фактът, че през миналогодишната кампания всеки трети от хората с много висок сърдечносъдов риск не е знаел за това.

Научете повече ТУК

Дефибрилатори в метрото ще спасяват човешки животи

В 4-те най-оживени станции на столичното метро вече има поставени дефибрилатори, които могат да спасят човешки живот в случай на сърдечен арест.

„Целта на този пилотен проект е да бъде систематично обучено населението в даване на първа помощ, докато дойде екип на Спешна помощ. Това е европейска практика, която е залегнала в документите на всички членки на ЕС. Ние трябва да постигнем тези стандарти“, каза кардиологът проф. Иво Петров.

По думите му, дори хора, които не са специалисти, могат да действат с тях и да спасят човешки живот. Апаратите не могат да увредят човек.

Предстои да бъдат обучени над 70 служители на Столичния метрополитен как да боравят с дефибрилаторите.

До момента в столичното метро е имало повече 10 случая на хора, нуждаещи се от първа помощ. 

Източник: БНР

Проф. Асен Гудев с апел за Украйна

От името на Дружеството на кардиолозите в България неговият председател проф. Асен Гудев се обръща към всички българи, които имат сърце за хуманитарната катастрофа в Украйна.

Дружеството се ангажира да събира и предаде дарения, които ще отидат в полза на бежанците. Повече информация може да намерите на сайта на организацията:

https://bgcardio.org/bg/news/apel-za-okazvane-na-pomoshch-na-bezhancite-ot-vojnata-v-ukrajna

Вижте във видеото цялото обръщение на проф. Гудев! 

Украинска гражданка бе транспортирана от Одеса до София за сърдечна транспалнтация

Транспортираха 33-годишна жена от Украйна до София, за да й трансплантират изкуствено сърце. В сложните и спешни действия са участвали медици от Одеса и софийската болница „Света Екатерина“.

От началото на годината 33-годишната украинка Кристина се влошава и влиза в листата на чакащите за трансплантация в Киев. Войната обаче й отнема шанса за живот, защото трансплантациите спират.

„Взех решение да се обадя до моите приятели в България”, каза Антон Кисе, депутат от Украинската рада с български произход. Мъжът решава да помогне и да изведе жената от страната.

За да я спасят, търсят помощ от професор Генчо Начев и болница „Света Екатерина”. И така само за 2 дни младата жена е транспортирана от Одеса до фериботния граничен пункт край село Исакча, между Румъния и Украйна. А от там я взима българска линейка.

„Правим всичко възможно да подобрим състоянието й. Надявам се до няколко дни това да се случи”, каза професорът.

Изкуственото сърце струва 135 000 лева, а  все още не се знае кой ще ги плати, защото се уточняват процедурите. Не е ясно как трябва да се финансира лечението на украински граждани.

„Започнали сме цялостно лечение. Става дума за човешки живот”, обясни проф. Начев.

Здравното и финансовото министерство търсят решение на проблема.

„Това, което обсъждаме в Министерството на здравеопазването, е да има и трайно решение за подобни случаи с промяна в закона за здравното осигуряване. Това са хора като нас, предимно жени, с деца, които бягат от война. Те трябва да получат адекватна медицинска помощ”, категорична е министърката на здравеопазването Асена Сербезова.

Болница „Света Екатерина“ е поела и всички разходи по транспорта. 

Източник: nova.bg

Доц. Васил Трайков: Промяната в пулса е знак за сърдечен проблем

Между 7 и 16% от боледувалите Covid-19 съобщават за появата на някакво аритмично събитие. Промяната в пулса – забавяне или забързване, е знак за сърдечен проблем, който може да повиши риска от сърдечна недостатъчност пет пъти, а от инсулти два пъти и половина. Така нареченото предсърдно мъждене засяга най-често възрастните хора, предупреждава  Съсловното сдружение по кардиостмулация и електрофизиология.

Предсърдното мъждене е най-честата сърдечна аритмия, която може да доведе до и инсулт и тромбоемболизъм, казва доц. Васил Трайков, началник на отделението по инвазивна електрофизиология в болница „Токуда“. В рисковата група попадат хора над 65-години, но има и случай с пациенти до 30 години, предимно мъже. Съветът е консултация с лекар, в случай на аритмия и промяна в пулса.

„Обикновено пациентите усещат такива пристъпи на аритмия или пък други пациенти усещат единични прескачания. В някои случаи те биха могли да бъдат предвестник на изявата на предсърдно мъждене“.

Според статистиката между 15% и 30% от засегнатите нямат други симптоми, освен аритмия. При един на всеки пет пациенти, състоянието прогресира и излизането на сърцето от ритъм може да зачести. Предсърдното мъждене увеличава с пет пъти риска от сърдечна недостатъчност и с 2,5 пъти риска от инсулт.

„Някои хора нямат сериозна симптоматика. Това може да продължи дълги години. Загубата на предсърдна контракция, на предсърдно съкращение вследствие на аритмията е предпоставка за образуване на тромби, които могат да се откъснат и да направят емболизъм и да доведе до инсулт например, който е често усложнение“, заяви пред БНР доц. Трайков.

Той казва, че не всеки с тази диагноза е застрашен от усложнения. Открито навреме, това състояние може да се контролира: „Профилактиката на емболизма и предсърдното мъждене е от особена важност и тя трябва да бъде започната своевременно при наличие на рискови фактори за емболизъм. За това е много важно да провеждаме скрининги за това състояние, защото много хора не го усещат“.

Рискови фактори са наднорменото тегло, прекаляването с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно или генетична обремененост.

„Терапията буквално предотвратява инсулт. Има сериозно влияние върху развитието на болестта. Терапията е лекарства в огромния процент от случаите. Това са медикаменти, които пречат на съсирването на кръвта“, допълни той.

Източник: politika.bg

Ритъмни и проводни нарушения

Сърдечната дейност (свиването и разпускането на сърдечния мускул) е с честота между 70 и 150 удара в минута. Сърцето притежава собствена електрическа, възбудно-проводна система, която генерира импулси и регулира сърдечната честота.
Нормално сърцето се съкращава ритмично. Възбудно-проводната система се влияе от вегетативната нервна система и реагира на разнообразни дразнения, стимули и заболявания. Сърдечната честота се ускорява при физическо усилие и стрес и се забавя в покой и по време на сън.

Терминът „аритмия” включва нарушения в сърдечния ритъм и честота или последователността на сърдечните съкращения. В някои случаи аритмията може да е физиологична, т.е. израз на нормална адаптация и не е свързана със заболяване, в други случаи е патологична – израз на първично засягане на възбудно-проводната система, на вродено или придобито сърдечно заболяване или след сърдечна операция.

Методите на изследване, които в ежедневната практика помагат за установяване на сърдечния ритъм и нарушенията му са ЕКГ и 24-часов ЕКГ запис (Холтер).

Лечение на ритъмни нарушения на сърцето

  1. Инвазивна диагностика при ритъмни и проводни нарушения чрез електрофизиологично изследване
  2. Инвазивно лечение при сърдечни аритмии

Катетърна аблация на предсърдно трептене, пристъпни теснокомплексни тахикардии и камерни тахикардии
Катетърна аблация при предсърдно мъждене

Лечение на проводни нарушения на сърцето

  1. Имплантиране на електрокардиостимулатори (пейсмейкъри), кардиовертер – дефибрилатори и системи за ресинхронизираща терапия

Имлантиране на постоянни електрокардиостимулатори (пейсмейкъри)
Двукамерна кардиостимулация за сърдечна ресинхронизираща терапия при пациенти със сърдечна недостатъчност
Поставяне на имлантируеми кардиовертер-дефибрилатори при пациенти с животозастрашаващи камерни аритмии