- В България няма точни данни за разпространението на Lp(a)
- Въвеждането на рутинно тестване би позволило по-ранно откриване на рисковите пациенти и по-добра превенция
- Дори при висок Lp(a) сърдечносъдови инциденти могат да се регулират чрез контрол на кръвното налягане, холестерола, диабета и начина на живот
Проф. Постаджиян, колко българи приблизително са с висок липопротеин (a) и какво означава това за общественото здраве?
Истината е, че нямаме конкретни данни, за да кажем колко са – затова апелираме за тестване. Очакването за европейската раса е около 20% от всички индивиди да имат повишени нива на липопротеин(а). Единственото конкретно проучване сред български пациенти, за което знам че разполагаме в момента, е на екипа на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда. То показва подобна честота и сред нашата популация.
Ще намалее ли опасността от сърдечносъдови инциденти, ако изследването на Lp(a) стане част от рутинните изследвания?
Със сигурност ще се подобри познанието ни за хората в риск. Това е първото нещо, за да има някаква промяна. Чак тогава ще очакваме намаляване и на смъртността.
Колко често кардиолозите в България назначават такъв тип тест и какви са бариерите?
Всъщност до този момент ние знаехме за наличието на Lp(a), но темата беше по-слабо позната, а и изследванията не бяха достатъчно широко достъпни в рутинната практика. В последните години това се променя – тестовете станаха по-надеждни и все повече лекари започват да ги включват, особено при хора с повишен риск. Идеално би било да знаем нивата му при всеки индивид. Според мен е почти консенсусно, че в рамките на профилактичния преглед при пациентите около 40-годишна възраст изследването на Lp(a) съвсем спокойно би могло да се интегрира с другите липидни показатели.
При кои пациенти пропускането на такъв тест може да доведе до неправилна оценка на риска?
Най-често по-високи стойности очакваме при хора, които са преживели сърдечносъдов инцидент в по-млада възраст. Говори се най-вече за връзката с инфаркта, но при пациенти с аортна стеноза също по-често се откриват повишени нива на липопротеин (a). Тоест, има групи, при които шансът тестът да е „положителен“ е по-голям, отколкото в общата популация. Затова е разумно именно при тях да започнем с изследването.
Какви са последствията, ако не се изследва Lp(a) при пациенти с рецидивиращи събития, въпреки че имат добър LDL контрол?
За съжаление, при тези пациенти рискът остава и те могат да продължат да правят нови инциденти. Дори терапията за LDL-С да е назначена правилно и стойностите да са под контрол, ако не сме измерили Lp(a), пропускаме важна част от причината за риска и реално не можем да повлияем резултата в желаната посока. Добрата новина е, че се разработват нов тип терапии, насочени именно към този рисков фактор.
Какво би струвало на системата въвеждането на тестването на Lp(a) и какво би спестило?
Много е важно медицинските специалисти, но и хората да са запознати с рисковете при повишен Lp(a). В интерес на истината в практиката, когато говоря с пациентите, независимо че в настоящия момент този тест не е поет от здравната каса, той се пуска като изследване, защото логиката на запознатия и на заинтересования човек е той да направи нещо. Но ще е хубаво, наистина, да фигурира в пакета липидни параметри, които съществуват. Това ще спести множество от хоспитализациите, свързани с инфаркт на миокарда, байпас хирургия и процедури за реваскуларизация. Това са важни неща, които съвременното навремено лечение би могло да предотврати като инциденти. Големият въпрос е да изграждаме здравоопазване, което поставя като ценност това нещо, а не хоспитализацията на пациента като алтернатива.
Съществува ли интерес от страна на институциите да включат тестовете в националните препоръки?
Факт е, че институциите направиха немалко до този момент. Не говоря за конкретния показател, който е сравнително нов и тепърва започва да се говори за него, колкото, че всъщност доста неща по отношението на тестването на липидите се промениха за добро в страната. Обичайният ни апел е към гражданите да ползват възможностите, които настоящата система им дава. Тя им осигурява немалко тестови възможности за начална
оценка и за контрол.
Каква е ролята на общопрактикуващите лекари и необходимо ли е допълнително обучение?
Те имат огромна роля, защото профилактиката реално, а и до голям степен диспансеризацията се осъществява от общопрактикуващите лекари. Те са първите, които най-добре познават фамилната история на своите пациенти и могат и да организират едно подробно скриниране, което да е насочено и към родствениците на засегнати индивиди.
Защо пациентите не са чували за Lp(a), въпреки че той е доказан рисков фактор?
Доскоро той беше един от сравнително новите параметри. По-малко се чуваше за него. Отделно човек си мисли „аз имам хапче за холестерола, защо втори показател, трети показател? Това затруднява и натоварва пациента, който често няма само едно заболяване, а има още няколко съпътстващи. От тази гледна точка да се разнищи кой е конкретният проблем или комбинация от проблеми, изисква време, познания и адекватни възможности.
Какво трябва да знаят семействата, които имат членове с високи нива на Lp(a)?
В такива случаи трябва да бъдем внимателни, защото високите нива само показват генетична предопределеност. Това не е съдба и мисля, че е изключително сложно да се артикулира по този начин, защото наистина ние можем да намалим този риск чрез множество други намеси. Важно е и как се възпитава едно дете от семейство с подобен проблем. То трябва да бъде държано максимално на страна от тютюнопушене, да има висока физическа активност от ранна възраст. Вярвам, че при заинтересовани и подготовени родители един подобен тест наистина може да доведе до смислена промяна.
Как медиите могат да помогнат за по-ранно откриване на Lp(a) и за превенцията?
Всеки вариант на комуникация е изключително важен. Ние имаме нужда от медиите да дават допълнителна информираност на хората. Заслужава си да променим статистиката за смъртност.
Колко струва тестът за Lp(a) и достъпен ли навсякъде?
Тестът струва около 11,50 евро. Много от големите лаборатории го предлагат. Ако повече хора се тестват, ще става още по-достъпен и цената ще се промени в бъдеще.
Колко често трябва да се прави тестът?
Общата препоръка е Lp(a) да се изследва поне веднъж в живота. Причината е, че стойността му е предимно генетично определена и обикновено ниските и високите резултати не се променят съществено с времето. При гранични резултати („сива зона“) лекарят може да назначи допълнителни изследвания или повторно измерване, за да се уточни реалният риск.
Какво следва за пациент, който получи резултат с много високи нива на Lp(a)?
Ще наблюдаваме всички други рискови фактори. Ако има и други високи липиди, трябва да бъдем по-точни в тяхната редукция. Ако е хипертоник, следва да смъкнем кръвното му налягане до по-ниски стойности. Ако е диабетик – да свалим нивата на захарта. На този етап това са мерките, с които в момента можем да намалим риска. Когато имаме конкретна терапия, ще знаем точно при кои пациенти да я приложим.
Източник: 24 часа
