Артериалната хипертония е най-честото сърдечно-съдово заболяване, характеризиращо се широко разпространение във всички възрастови групи. Артериалната хипертония е важен рисков фактор за развитието на атеросклеротично сърдечно-съдово заболяване, а колкото по-рано се явява, толкова по-рано и по-сериозно е атеросклеротичното ангажиране.
Артериалната хипертония има различни клинични особености и важни характеристики в различните възрастови групи.
Стойности в диапазона 120-129 mmHg за систолно и 80-89 mmHg за диастолно артериално налягане се класифицират като високи нормални1. Поради липсата на тежки симптоми и потенциално фатални последици, хипертонията е известна като „тихият убиец“. Необходимостта от скрининг и лечение на хипертонията още в ранен стадий на заболяването е важна, защото може да открои рано групите в риск.
Своевременното лечение на хипертонията особено сред младите хора може да намали последващия сърдечно-съдов риск. При по-възрастните благоприятства последващото развитие на сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и периферно-съдови инциденти. Хипертонията при младите възрастни и при пациентите на средна възраст протича с някои особености, често безсимптомно и поради това в продължение на месеци и години остава неразпознато състояние.
В патофизиологията на артериалната хипертония в тази група от пациенти се намесват различни фактори: генетични, епигенетични, особености от хабитуса и околната среда на самия пациент. През последното десетилетие се наблюдава тенденция към увеличаване на честотата на хипертонията във възрастовата група 18-40 години. Както систолна, така и диастолна хипертония се среща в тази възрастова група, като и двата типа се свързват с повишена предразположеност за развитие на сърдечно-съдови инциденти.
Фактори за хипертония сред младите хора
Консумацията на нездравословно количество сол е основна причина за високо кръвно налягане както при млади възрастни, така и при хора в напреднала възраст. Според проучвания, проведени в различни географски райони, хората, които консумират повече от 10 г сол на ден в храната си, са изложени на повишен риск от развитие на хипертония. Прекомерната консумация на сол има особено пагубен ефект в групата на т.нар. „сол чувствителни“ пациенти.
Диастолната хипертония, характеризираща се с високи стойности на диастолно налягане над 90 mmHg е особено характерна за пациентите с обезитет. Връзката между затлъстяването и хипертонията е добре описана при деца и възрастни от двата пола. Например, в проучването Framingham Offspring Study 78% от новите случаи на есенциална хипертония при мъжете и 65% при жените се дължат именно на натрупаните излишни мазнини2. Освен това, увеличение на теглото с 5% е свързано с 20–30% увеличение на честотата на разпространение на артериална хипертония.Предполагаемите механизми, лежащи в основата на хипертонията, свързана със затлъстяването, са сложни и включват взаимодействия между бъбречни, метаболитни и невроендокринни пътища. Тези механизми включват: свръхактивиране на симпатикусовата нервна система, стимулиране на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, промени в нивата на цитокините, произведени от мастната тъкан. Също и високи нива на лептин, развитието на инсулинова резистентност, както и структурни и функционални промени в бъбреците.
Затлъстяването се явява основната причина за развитие на артериална хипертония при млади мъже. Комбинацията от затлъстяване и обструктивна сънна апнея особено много увеличава този риск. С напредване на възрастта се засилват ефектите и на останалите рискови фактори, които съучастват в развитието и фиксирането на хипертонията. Основната цел при лечението на хипертония, свързана със затлъстяване, е отслабването, тъй като това обръща патофизиологичните механизми, които поддържат хипертонията.Ефектите от отслабването върху понижаването на кръвното налягане изглеждат линейни, като се отчита понижение на кръвното налягане с около 1 mmHg на килограм редуцирано тегло.
Употребата на някои хормонални контрацептивни препарати пък от своя страна се свързва с развитието на хипертония при млади жени. Комбинираните естроген-прогестеронови контрацептиви са сред най-честата причина за индуцирана лекарствена хипертония сред млади жени. Употребата им не се препоръчва сред пациентки, които вече имат анамнеза за хипертония, освен в случаите, в които не могат да бъдат заменени с друг препарат.
Вторичната хипертония е по-честа при младите пациенти, отколкото хипертонията с късно начало. Различни причини за вторична хипертония са докладвани при 15-30 % от пациентите с хипертония, особено в млада възраст преди 40 години. За нея трябва да се мисли при рязка изява на хипертония, при липсата на предшестваща анамнеза, както и при загуба на контрол над артериалното налягане при предшестващ оптимален такъв. Основните причини за вторична хипертония включват хипертония предизвикана от лекарства и първичен хипералдостеронизъм.Фибромускулната дисплазия3 трябва да се разглежда като потенциална причина за развитие на вторична хипертония при млади жени. Докато първичния хипералдостеронизъм, феохромоцитома са застъпени в еднаква степен при двата пола.
Лечението на хипертонията сред млади пациенти е свързано с редица особености. Препоръчва се започване на лечение при всички пациенти, при които стойностите на АН надвишават 140/90 mmHg. Редом със съвети за промяна в начина на живот, понякога се налага и стартиране още в началото на медикаментозна терапия. Спирането на терапията се наблюдава при приблизително 50 % от младите пациентите.
Източник: www.puls.bg
