През декември 2025 г. Фондация „От сърце“ стартира специализирано национално проучване „Заедно за здраво сърце“, насочено към хората с хипертрофична кардиомиопатия (ХКМ). Основната цел е чрез анкета да се изследват нагласите и потребностите на пациентите с това заболяване. Проучването ще проследи какво лечение те използват в момента, доколко са информирани за новите терапии и с какви затруднения се сблъскват при достъпа до съвременни методи за лечение. Резултатите ще помогнат за създаването на национално ръководство за пациенти с ХКМ и за разработването на образователни материали, обяснява Мая Пламенова, изпълнителен директор на Фондация „От сърце“. Желаещите да се включат в анкетата могат да намерят повече информация на сайта на фондацията otsarce.com, и на фейсбук страницата „От сърце“.
„Хипертрофичната кардиомиопатия е най-честото генетично предавано заболяване в областта на кардиологията, като засяга около 1 на 500 души в Европа – казва Мая Пламенова. – За съжаление, често това заболяване се диагностицира късно. Причината е, че липсва семеен скрининг, а симптомите са неспецифични и пациентите и лекарите не могат да разпознаят симптомите навреме. Този вид заболявания са честа причина за развитие на сърдечна недостатъчност, внезапна сърдечна смърт и животозастрашаващи аритмии. Например, 22% от хората с хипертрофична кардиомиопатия имат предсърдно мъждене, което е сред основните причини за инсулт. Много пациенти не са достатъчно информирани за съвременните възможности за лечение. Ако разберем къде е проблемът, ще може да работим за неговото решение.“
Кардиомиопатиите често намаляват способността на сърцето да изпомпва кръв към тялото, което причинява увреждане на другите органи. Това води и до симптоми като задух, лесна умора, болка зад гръдната кост, замаяност, които с времето могат да се влошат. Диагнозата се поставя след консултация с кардиолог, направена ехокардиография, а при необходимост и ядрено-магнитен резонанс на сърце. ХКМ се изявява по-често при мъже. Жените се диагностицират в по-напреднала възраст и имат по-лоша прогноза, което предполага, че стратегиите за диагностика трябва да бъдат преразгледани. Най-честата проява на заболяването е през третото десетилетие от живота, но може да присъства на всяка възраст, от новородени до по-възрастни.
„Това, което искаме ние, е българските пациенти да имат достъп до терапии, които ще забавят прогресията на заболяването и няма да се стигне до по-тежки хирургични интервенции“, казва Мая Пламенова.
Източник: вестник „24 часа“, 8 януари 2029, стр.14
