Атеросклерозата е често срещано заболяване, което се развива в резултат на натрупването на плаки в кръвоносните съдове. Атеросклерозата1 е многостъпален и многофакторен процес. В годините са проведени много проучвания относно генезата, прогресията и последиците от този болестен процес. Основният патологичен компонент на атеросклерозата – атеросклеротичната плака, започва да се формира дифузно в субендотелното пространство на съдовете в ранна възраст, около тинейджърските години при т.нар. „успешно“ стареене на съдовете.
Атеросклерозата може да засегне почти всички съдови басейни в човешкото тяло – кръвоносните съдове на сърцето, мозъка, периферните съдове на долните крайници, бъбреците, очите. Израз на атеросклерозата в тези съдови басейни са съответно исхемичната болест на сърцето, мозъчносъдовата болест и периферната артериална болест.
Ендотелна дисфункция предпоставка за атеросклероза
Атеросклерозата се развива в участъците от съдовата стена, където е налице ендотелна дисфункция. Ендотелната дисфункция се характеризира с увеличена пропускливост на субендотелното пространство за липопротеини и други молекули. Също така и в експресия на ендотелни и левкоцитни селектини и адхезивни молекули и миграция на левкоцити в артериалната стена. Развитието на атеросклеротични плаки в съдови участъци с ендотелна дисфункция преминава през няколко етапа.
Процеса започва с отлагане на мастни повлекла с формиране на „пенести“ клетки в субендотелното пространство. Процеса се продължава от активирането на Т-клетките, като част от имунната система в съдовата стена и последваща миграция на съдови гладкомускулни клетки.
Рискови фактори за атеросклероза
Рисковите фактори за стартирането и прогресивното развитие на атеросклеротични плаки са многобройни, а някои от тях и не напълно проучени. Дислипидемията с поддържане на високи нива на общ и лош LDL-C холестерол заема ключова роля в образуването на атеросклеротични плаки. Лечението ѝ с поддържане на ниски нива на „лош“ холестерол в кръвта, особено при пациенти с установено атеросклеротично заболяване има отношение към редукция на риска от развитие на последващо атеросклеротично сърдечно заболяване.
И въпреки постигнати прицелни стойности на LDL-C холестерол някои пациенти остават с повишен сърдечно-съдов риск, което се обяснява с прогресирането на останалите рискови фактори, като артериална хипертония, тютюнопушене, захарен диабет и нездравословен начин на живот и хранителен режим. Все повече през последните години набира актуалност темата за връзката на т.нар. ремнантен (остатъчен) холестерол2 и остатъчния атеросклеротичен риск.
Последните клинични изпитвания насочиха вниманието към остатъчния холестерол като значителен фактор, допринасящ за този дългосрочен риск. Тясната връзка между ремнантния холестерол, артериосклерозата и сърдечно-съдовите заболявания насочва още повече вниманието и целите към последващи интервенции за промени в начина на живот и медикаментозния контрол на рисковите фактори.
Остатъчният холестерол е холестеролен компонент на богатите на триглицериди липопротеини, които се състоят от хиломикронни остатъци в състояние на гладно, липопротеини със средна плътност (IDL) на гладно и липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Повишените плазмени нива на триглицериди и богатите на триглицериди липопротеини са маркери за повишен остатъчен холестерол. Богатите на триглицериди липопротеини се получават по два пътя при хората: ендогенният път, синтезиран в черния дроб, и екзогенният път, синтезиран и обработен в стомашно-чревния тракт.
Клинична изява на атеросклерозата
Израз на атеросклеротичните лезии са симптоми и признаци на исхемия в различни съдови региони. Отлагането на атеросклеротични плаки в коронарните артерии е отговорно за развитието на остри и хронични коронарни синдроми. При острия коронарен синдром, с най-тежката си клинична форма острия миокарден инфаркт настъпва руптура на атеросклеротична плака и пълна обструкция на коронарен артериален съд.
Клиничната изява на острия коронарен синдром е острата типична гръдна болка, която понякога може да бъде съпроводена от белодробен оток или ритъмно-проводни нарушения. Нелекуван своевременно миокардния инфаркт може да завърши фатално или със значителни дългосрочни последици за пациентите.
Изява на атеросклеротичното заболяване на мозъчните съдове е мозъчния инсулт и болестта на малките мозъчни съдове. Те настъпват в резултат на отлагане на тромбогенни атеросклеротични плаки в зоната на мозъчните кръвоносни съдове.
Израз на стеснението на кръвоносните съдове на крайници е изявата на клаудикационна болка или болка в прасците и бедрата при ходене. Острото запушване на кръвоносни съдове на долните крайници се изявява клинично с остра болка и изстиване на засегнатия крайник. Нелекувано своевременно състоянието може да доведе до крайно увреждане на засегнатия крайник и в крайна сметка до неговата ампутация.
Атеросклерозата може да засегне всеки друг съдов регион – аортата, бъбречните артерии, мезентериалните артерии. Лечението и забавянето на прогресията на атеросклеротичната съдова болест включва мерки за модифициране и контрол на рисковите фактори. Промените в стила на живот с увеличаване на двигателната активност, спиране на тютюнопушенето са от съществена полза. Контролът над артериалното налягане и поддържане на ниски нива на кръвна захар и холестерол в кръвта също оказват своя благоприятен ефект върху ендотелната дисфункция и прогресивното отлагане на атеросклеротични плаки.
Източник: Puls.bg
